Основни правни системи на съвременността. Особености на българската правна система
Съвременното право се класифицира въз основа на различни признаци и по такъв начин могат да се обозначат различни правни системи. Безспорно с най-висока теоретична и практическа стойност е деленето на правото според неговия произход и неговите източници - дали негов източник е законът или основен източник е съдебният прецедент. По такъв начин общоприето е основните правни системи да се делят на четири групи според своя произход и на два вида законодателни системи според своя източник - континентално право и английско право:
1. Правна система на държавите от романската (латинската) група, която има за своя основа главното римско право, с универсален източник на правото - законът и делението на правото на държавата на публично и частно (гражданско). Към тази група принадлежат Франция, Испания, Белгия и др.
2. Правна система от германската група, която има за своя основа германското обичайно право, но в своята структура също ползва делението на публично и частно (гражданско) право, с основен източник на правото - закона. В тази група са Германия, Австрия, Швейцария и скандинавските страни.
3. Към англо-американската група се отнася правната система, възприета от Великобритания и САЩ, като всяка една от двете държави си има свое право. Характерна особеност на тази система е, че липсва гражданска кодификация, а най-съществената специфика представляват източниците на правото, които са два:
общо право (common law), което се състои от съдебни прецеденти (rule of precedent); от своя страна съдебните прецеденти са само част от съдебни решения, постановявани по конкретни дела от ограничен кръг висши съдилища, които стават задължителни за всички съдии и съдилища;
закони (statut law), които се приемат от законодателния орган на държавата.
4. Държавите с мюсюлманско вероизповедание (Иран, Ирак, Либия и др.) имат
религиозна правна система. Като основен източник на правото се смята Ко
рана, което е съчетано с ползването и на законодателна система от закони,
подзаконови нормативни актове и обичайно право.
Когато разглеждаме в частност систематизацията на гражданското (частното) право, трябва да ползваме и общоприетите от юридическата теория системи на гражданското право:
а) Институционната, която спазва разпределянето на правните институти на три части (според институциите на Гай): лица, имущество и способи за неговото придобиване. Тази система е възприета от френското гражданско законодателство.
б) Пандектна система. По тази система е изграден Германският граждански закон и чрез него е усвоена в още редица страни. 11андектната система отделя в гражданското право една обща част, в която са събрани гражданско-правни норми, общи за всички граждански правоотношения (например граж-данскоправен статут на физическите лица и на юридическите лица) и отделни гражданскоправни отрасли, които са „специализирани" да регулират определен кръг специфични обществени отношения - вещно право, авторско право, облигационно право, семейно право и т.н. Съпоставянето на пандект-ната система, прилагана от различни държави, разкрива разлика в състава и подреждането на отраслите на гражданското право, но определящи са частният интерес на гражданските правни субекти и равнопоставените отношения между тях.
Ако в древния Рим е направена първата кодификация на всички правни норми в държавата в един законник – Corpus juris civilis, то общественото развитие на производителните сили и на производствените отношения налага специализиране на определени правни норми в регулирането на обществените отношения, които имат един и същи предмет-търговия, финанси, образование, строителство и т.н. По такъв начин в съвременната държава се оформят публичното и частното право, в които правната уредба на обществените отношения е обособена в самостоятелна система от правни отрасли, а всеки отрасъл има своята систематизация според теоретичните възгледи и практическото удобство при прилагането на неговите правни норми.
Системата на нашето вътрешно (национално) законодателство следва общите традиции на деленето на правните норми в двата основни дяла - публично право и частно право.
Сподели с приятели: |
