I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор
Изтегляне 376.53 Kb.
|
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
| Българско частно право
Съвкупността от правни норми, които образуват съдържанието на частното право, практически са насочени в две направления: Правна уредба на гражданскоправния статут на физическите лица и на юридическите лица като участници в гражданския оборот, която детайлизи-ра всичко, свързано с възможността на гражданскоправните субекти да придобиват и упражняват права и задължения (правосубектност) и тяхната персонификация, т.е. правна индивидуализация. Правна уредба на отношенията между гражданскоправните субекти в процеса на тяхното взаимодействие в обществения живот. Чрез установяване на справедливи и взаимноизгодни условия например за сключване на сделки, изисквания за приемане на стоката, рекламация и т.н., облигационното право (самостоятелен отрасъл от частното право) определя правата и задълженията на всеки гражданскоправен субект като страна в един договор за по-купко-продажба, договор за наем, за заем и т.н. Изпълнението на тези насрещни права и задължения по една сделка, регламентирани като общоза-дължителни правила от гражданскоправните норми, са гаранция за обществен ред, стабилност, сигурност и доверие между правните субекти, участници в гражданския оборот. Другата отличителна черта на отношенията между гражданскоправните субекти е, че те са отношения между равнопоставени физически и юридически лица. Чрез този метод на правно регулиране субектите на частното право имат еднаква възможност да придобиват права и задължения и еднаква възможност да упражняват своите субективни права и задължения, намирайки се в равно положение едни към други - между тях няма задължения за подчинение или друга правна зависимост нито преди да установят правоотношения си, нито по време на тяхното осъществяване. Нашето частно право следва системата на разпределение на гражданскоправните норми в следните самостоятелни отрасли: търговско право, трудово право, вещно право, авторско право, облигационно право, семейно право и наследствено право. Търговското право включва правните норми, които регулират обществените отношения, свързани с кръгооборота на стоките и капиталите в процеса на производството, размяната и потреблението. В настоящия учебен курс търговското право не се изучава, тъй като тази учебна програма има за цел да създаде предпоставките от основни юридически знания, за да може търговското право да се изучава като самостоятелна учебна дисциплина. Трудовото право представлява съвкупност от правни норми, които регулират отношенията между гражданскоправни субекти във връзка с предоставянето (наемането) на работна сила за осъществяване на даден производствен процес. Страни по трудовото правоотношение са работодателят, който възлага из- пълнението на определена работа, и работникът или служителят, който се задължава да извърши възложената работа съобразно нарежданията на работодателя. Вещното право определя правния режим на телесните вещи и формите на собственост върху тях, способите за възникване и прекратяване на правото на собственост и за неговата защита. Авторското право, както и патентното право, правото на търговска марка и други права върху интелектуалната собственост имат за свой предмет нете-лесни вещи, а продукти на човешкото творчество. Спецификата на правния режим по отношение на интелектуалната (нетелесната) собственост се диференцира с оглед особените изисквания при защитата на правата на автора -собственик на продукта. Облигационното право е съвкупност от правните норми, които регулират обществените отношения, свързани с размяната на имуществени (оценими в пари) ценности върху основата на взаимното обвързване под формата на договор. Наименованието на правния отрасъл идва от латинското obligare означава „обвързване", „задължаване". Облигационното правоотношение вниква между конкретни гражданскоправни субекти, при което правните норми определят общите насрещни права и задължения на страните, въз основа на които гражданскоправните субекти уточняват и фиксират през договор условията на сделката. Правното естество на изпълнението се отнася до задължението на едната страна - длъжник, да даде определена вещ, да извърши някаква работа, доставка или услуга и т.н., и правото на другата страна - кредитор, да получи договорения резултат. Семейното право урежда семейните отношения, възникнали между членовете на семейството, които се основават на брак и родство. Наследственото право има за свой предмет на правно регулиране наследяването като правоотношения, възникнали по повод преминаване на имуществото (наследство) на починало лице (наследодател) към други лица (наследници), които са способни да го наследят съгласно неговото завещание или по закон. Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели:
|