I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор
Правосубектност и правни белези на юридическото лице
Изтегляне 376.53 Kb.
|
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
- Навигация на страницата:
- IX Правни сделки Понятие за правна сделка. Воля и волеизявление
| 3.2. Правосубектност и правни белези на юридическото лице
Гражданскоправният статут на юридическото лице отчита общоважимите постановки на гражданското право за физическо лице, като прибави към тях спецификата на този вид правни субекти, индивидуализиращи определени социални дейности. В този смисъл гражданскоправният статут на юридическото лице има за свое съдържание както правни качества, правоспособност и дееспособност, така и комплекс от персонифициращи правни белези. Според нашето законодателство на юридическите лица е призната неограничена (обща) правосубектност, т.е. възможност да придобиват и упражняват всякакви съвместими с тяхната същност граждански права и задължения, от които са изключени само онези дейности, забранени със закон - те или са предмет на държавен монопол, или са установени в интерес на обществото, мира и човечеството. Правосубектността на юридическото лице възниква от момента на неговото създаване и съществува до прекратяването му. Правните белези, индивидуализиращи юридическото лице, също се определят от закона и се регистрират по определен ред. Те са единни и комплексни за всички юридически лица и имат за цел да ги персонифицират като субекти на гражданския оборот. Такива признаци са наименованието на юридическото лице, неговото седалище, предмет на дейност, органи за управление, представителство, вътрешни устройствени актове, националност и други. ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ В какво се проявява същността на гражданскоправния статут на правните субекти? Анализирайте понятието „юридическо лице" според съдържанието на неговите основни признаци. 3. Очертайте с няколко примера „правната индивидуализация"на физическите и на юридическите лица. IX Правни сделки Понятие за правна сделка. Воля и волеизявление Сделката е правомерно действие, което съдържа волеизявленията на едно или повече лица, насочено към възникване, изменение или прекратяване на граждански правоотношения. Тя се явява класическо средство за обмен на имуществени облаги и ценности между техния собственик и нуждаещия се от тях потребител. Основните принципи, които характеризират сделката, са свободата на договарянето и задължителността на договореното. Тези принципи изразяват свободната воля на всеки гражданскоправен субект - ФЛ или ЮЛ, да се договаря за всяко нещо, което представлява значим интерес за него и е допустимо от закона и добрите нрави, да сключи сделка с когото си иска и при условия, които сам приема. Условието за свободна преценка и избор е предпоставка за постигане на съгласие за сключване на сделка и последващото задължение на страните да подчинят своето поведение на постигнатите договорености. Нарушено ли е това условие чрез измама, принуда, грешка и т.н., ще бъде опорочено съгласието, а тъй като фактически няма да има съгласие, следователно няма да има и сделка. Когато страните постигнат съгласие и сделката е сключена, всяка от тях е длъжна да изпълни своите задължения точно според условията на сделката. По такъв начин сделката се явява организационна форма на всяко взаимодействие между фЛ и ЮЛ и може да има възмездно-еквивалентен или безвъзмезден характер, главно или подчинено значение ит.н. За сключване на сделката правният субект трябва да направи волеизявление, изразено устно или по друг начин. С оглед на обстоятелствата, при които е направено, то не трябва да възбужда съмнение в това, което волеизявителят е искал да изрази с оглед своите намерения - да се придобие едно право, да се погаси дълг или нещо да се подари. Така, освен с изговарянето на думи, волеизявлението може да се изрази с действия (конклудентни действия) -даване на пари, избиране и вземане на вещ и др., които с оглед на общоприетите обичаи на размяна, ако са извършени в общодостъпно място за търговия, не оставят съмнение в намерението на лицето да извърши определена сделка. Не като елемент, а като предпоставка за валидност на сделката трябва да разглеждаме обстоятелството, че волеизявлението трябва да бъде направено от лице, което има необходимите представителни правомощия и по такъв начин може правно да обвърже съответния гражданскоправен субект. Сключването на една сделка преминава през няколко етапа - предложение (оферта), преговори, приемане и сключване. Всяка от страните може по своя инициатива да направи предложение за сключване на сделка. Самото волеизявление, направено от едната на другата страна, се нарича предложение или оферта, а приемането на офертата се нарича акцептиране. С оглед на това, което страните са твърдел и по време на преговорите и с тяхното намерение да се обвържат с постигането на определени правни последици, предложението може да бъде прието (акцентирано) и с това сделката е сключена. По своята същност приемането е изявление за пълно съгласие с предложението за сключването на сделката, т.е. то е безусловно и изрично. Приемането може да произтича от реални действия на страната по изпълнение на сделката или от извършване на действия, които очевидно сочат приемане, но то може да бъде направено и изрично, за което няма единна универсална правна форма. Двустранните сделки (договорите) са правен инструмент за обслужване взаимодействието между правните субекти, което се осъществява, когато те искат да удовлетворят свои определени интереси и потребности. Облигационното право систематизира причините (основанието) за осъществяване на облигационните правоотношения в три групи: да се придобие едно право; да се погаси дълг; да се подари. Така може да се преценява облигационната връзка като съдържание на правната сделка от гледна точка на нейното основание, защото, ако липсва основание или то е опорочено (което фактически доказва, че липсва основание), или е отпаднало, облигационната връзка трябва да се прекрати или изобщо да не възникне, да се възстанови положението такова каквото е било, и т.н. Основанието на сделката има своята насоченост спрямо конкретен обект (обекти) на облигационната връзка - това могат да бъдат всички блага (стоки и услуги). От друга страна, основанието на сделката формира модела на правните действия, чрез които ще се изпълнят намеренията на правните субекти -да придобият, да изпълнят задължение или да дарят. Това е предметът на сделката, който свободно се определя от страните и отговаря на правните изисквания: да бъде действителен (реално да съществува), обективно изпълним, да не е забранен от закона и да бъде съобразен с морала (добрите нрави). Така двете страни в облигационното правоотношение се обвързват с взаимни задължения с оглед постигане на определен правен резултат - предмет на сделката между тях. По такъв начин престацията на длъжника се явява задължението, към което е насочено правото на кредитора. В този смисъл престацията може да бъде положителна - да се даде или да се направи нещо, или да бъде отрицателна - задължение да се въздържа от извършване на едно или друго действие (задължение за бездействие). Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели:
|