I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор

Физически лица. Индивидуализиращи белези

Изтегляне 376.53 Kb. страница 31/80 Дата 23.04.2024 Размер 376.53 Kb. #121066

Навигация на страницата:

• Правна индивидуализация

2. Физически лица. Индивидуализиращи белези Освен правни качества гражданскоправният статут на физическите лица включва и система от индивидуализиращи правни белези- местожителство, име, актове за гражданско състояние, пол, произход, семейно положение, здравос­ловно състояние, народност и грамотност. Местожителство - Това е пространствена връзка на едно лице с определено населено лтсто, където то живее постоянно или преимуществено. Всяко физи­ческо лице има право на местожителство, което се установява по молба на лице­то. Местожителството е и административно задължение на физическото лице поради важното обществено значение на местожителството за правните интере­си на физическите лица и на третите лица (обществени интереси). Поради това местожителството като правен белег, индивидуализиращ физическите лица, е скрепено с неговото местоживеене, т.е. физическото лице трябва да бъде регист­рирано в регистрите на населението в териториалната общинска администрация, където то живее постоянно (или преимуществено), физическото лице може сво­бодно да избира своето местожителство само в една избрана от него община; Име - словесно обозначение на физическото лице. Името е административ­но задължение за всяко физическо лице и се дава на новороденото, като се обя­вява от бащата пред служител по гражданското състояние. Името се установя­ва с определен официален документ- акт за раждане. То има определени части - собствено, бащино и фамилно, които се образуват по определен от закона ред. Актове за гражданско състояние - официален писмен документ, съставен по установен от закона ред, чрез който се констатират определени от закона събития или се удостоверяват факти от гражданското състояние на физически­те лица и който служи като доказателство за установяване на тези събития и факти. Актове за гражданско състояние се съставят за: раждане, женитба и смърт. Те се съставят от държавен служител на териториалната общинска ад­министрация (ТОА), където са се случили определените от закона факти, които се нанасят в утвърден образец. Тези факти се вписват в регистрите за граждан­ско състояние и имат официален характер. Пол -нашата Конституция обявява пълно равноправие на половете. Когато едно лице има признаци на два пола, полът му се определя по преобладаващите признаци. Произход - произходът на физическото лице се определя от неговите родители в момента на раждането. Баща е съпругът на майката. Семейно положение - женен, омъжена, неженен, неомъжена, разведен, разведена, вдовец, вдовица. Здравословно състояние -здраво е физическо лице, в което се осъществяват нормални психо-физиологични процеси. Законът установява пълно или частич­но запрещение - това е ограничаване дееспособността на душевно болни физически лица. Народност -определя се от етническия произход, т.е. расовата (племенна­та) принадлежност на родителите. Грамотност -обозначава степента на владеене иа официалния език и има значение за извършването иа правни действия и сделки. 3. Юридически лица - понятие, видове, възникване, управление. Правна индивидуализация 3.1. Юридическо лице - понятие и видове Римското право като първа завършена правна система на държавата не е формулирало понятието юридическо лице (ЮЛ), но се споменават различни частни корпоративни сдружения с религиозен, политически и търговски харак­ тер. Произходът на ЮЛ като правен субект е обосновано от опщественот^Ь развитие и се обективизира исторически от две групи причини: ^^ 1. Развитието на човешката цивилизация доказва по безспорен начин, че хора­та с тяхното обединяване и съвместен (обществен) начин на живот мултип­лицират своите физически и интелектуални възможности. Това са обедине­ния за полагане на съвместен труд, на средства за производство или сдружа­ване, за да се постигат или защитават обши интереси. Така се стига до обек­тивната необходимост, съвместно осъществяваната дейност да се отдели от субектите, които са се обединили, за да може тя да се управлява само и един­ствено с оглед постигане на общите интереси. Това обособяване на дейност­та, нейното отграничаване и отделяне от участниците в нея, изисква да се създаде система от правила (правна конструкция), която да зачита и предс­тавя общата дейност като самостоятелен субект на гражданския оборот ус­поредно с физическите лица. 2- Развитието на пазарните икономически отношения създава обективната необходимост правната наука да открие още един универсален начин за учас- тие в търговските правоотношения и това е юридическото лице (ЮЛ). До узаконяването на този нов виц правен субект в кръгооборота на стоки и ка­питали са можели да участват само търговците - физически лица, които са имали свой гражданскоправен статут, собствена психическа воля и имущес­тво, и това им давало възможност свободно да сключват сделки в граждан­ския и търговския оборот. Реалностите на пазарното стопанство изискват да се извърши юридическо признаване на всяка отделна търговска дейност, обособена като предприятие, което да има възможност свободно и равно-поставено да участва в гражданския търговски оборот наред с търговците -физически лица. Създаването на правната конструкция „юридическо лице" води до нов етап в развитието на търговските отношения чрез реалните пре­имущества на своето съществуване, каквито са: Търговецът може да участва като правен субект чрез своите предприятия в различни точки на света. Той може да ръководи отделните предприятия чрез свои представители, тъй като сам не е в състояние да извършва непосредствено всички търговски дейности. Търговецът е собственик на всяко свое предприятие и следователно има правната възможност да се разпорежда с тях: да прехвърля притежанието на отделно предприятие или част от него на трети лица, ако претърпи неуспех и загуби в едно от предприятията, да запази собствеността върху останалите предприятия, да отговаря за своите задължения с всяко отделно предприятие и т.н. Търговецът не трябва да отговаря за всяка сделка или самостоятелна търговска дейност с цялото си имущество (неограничено), в т.ч. с личното си имущество. По такъв начин той има възможност да запази частното си имущество независимо от съдбата на предприятията си. Самият термин „юридическо лице" има предназначението да съпостави и едновременно с това да обособи нов вид правен субект, различен от физическо­то лице. Този субект не е отделно човешко същество, а представлява определена социална общност (съвкупност от физически лица и имущество), която има единна цел, организация и общи интереси. Поради липсата на кодификация гражданското право не съдържа определе­ние (т.нар. легална дефиниция) за юридическо лице. Независимо от това правната доктрина определя, че юридическото лице има четири основни признака, чиято съвкупност очертава обема и съдържанието на понятието. Тяхното конкретно съдържание е следното: Юридическото лице е организационно единство. То представлява социална общност, имаща качеството на управляема система - наличие на обща, единна цел; изградена организационна структура от взаимосвързани и взаимопод-чинени звена; органи за управление, притежаващи обща и специална разпо­редителна компетентност; вътрешни нормативни актове, определящи фун­кциите, правата и задълженията на всеки елемент и на системата като цяло. Юридическото лице има обособено имущество. Основен житейски и правен принцип е, че без имущество не може да се осъществява каквато и да било дейност. Имуществото се явява абсолютна предпоставка и средство за постига­не на целите, с оглед на които е създадено конкретното социално обединение. Конкретният размер и вида на имуществото на юридическото лице зависи от неговата собствена преценка, но в някои случаи законът определя минимални и задължителни граници на първоначалния му размер (основен капитал). Юридическото лице участва от свое име в гражданския оборот. Предпостав­ка за този признак е комплексът от правила, посредством които определена­та социална общност се индивидуализира, придобивайки съответните правни качества и правни белези - гражданскоправен статут. Другата предпоставка е формиране на собствена психическа воля на юридическо лице, чрез която то може да придобива самостоятелно права и да поема задължения. Правото извежда решението на този въпрос от личното (корпоративното) съдържание на юридическото лице - това е съставът от физически лица, които образуват юридическото лице, формират неговите органи за управление и чрез тях изя­вяват неговата воля. По такъв начин за воля на юридическо лице се смята психическата воля на физическите лица, които в качеството си на органи за управление на юридическото лице го представляват, като действат от негово име и за негова сметка. Тези предпоставки правят възможно юридическото лице да се отдели от лицата, които го образуват или участват в него при осъ­ществяване на дейността му, и да се явява самостоятелен гражданскоправен субект успоредно и равнопоставено с физическите лица. 4. Юридическото лице отговаря самостоятелно за своите задължения. Вед­нъж обособено от тези, които са го създали, и явявайки се самостоятелен носител на права и задължения, юридическото лице като пряко продълже­ние и проекция на своите права (собственост, печалба и т.н.) се обвързва да носи съответната отговорност за поетите задължения. Не би могло да бъде другояче, защото всяко договаряне между правните субекти ги обвързва с насрещни права и задължения и тези ангажименти важат за страните по договора, но не и за трети лица. Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели: