I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор


Физически лица. Индивидуализиращи белези



страница31/80
Дата23.04.2024
Размер376.53 Kb.
#121066
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   ...   80
1444410666-osnovi-na-prawotodoc
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
2. Физически лица. Индивидуализиращи белези
Освен правни качества гражданскоправният статут на физическите лица включва и система от индивидуализиращи правни белези- местожителство, име, актове за гражданско състояние, пол, произход, семейно положение, здравос­ловно състояние, народност и грамотност.
Местожителство - Това е пространствена връзка на едно лице с определено населено лтсто, където то живее постоянно или преимуществено. Всяко физи­ческо лице има право на местожителство, което се установява по молба на лице­то. Местожителството е и административно задължение на физическото лице поради важното обществено значение на местожителството за правните интере­си на физическите лица и на третите лица (обществени интереси). Поради това местожителството като правен белег, индивидуализиращ физическите лица, е скрепено с неговото местоживеене, т.е. физическото лице трябва да бъде регист­рирано в регистрите на населението в териториалната общинска администрация, където то живее постоянно (или преимуществено), физическото лице може сво­бодно да избира своето местожителство само в една избрана от него община;
Име - словесно обозначение на физическото лице. Името е административ­но задължение за всяко физическо лице и се дава на новороденото, като се обя­вява от бащата пред служител по гражданското състояние. Името се установя­ва с определен официален документ- акт за раждане. То има определени части - собствено, бащино и фамилно, които се образуват по определен от закона ред. Актове за гражданско състояние - официален писмен документ, съставен по установен от закона ред, чрез който се констатират определени от закона събития или се удостоверяват факти от гражданското състояние на физически­те лица и който служи като доказателство за установяване на тези събития и факти. Актове за гражданско състояние се съставят за: раждане, женитба и смърт. Те се съставят от държавен служител на териториалната общинска ад­министрация (ТОА), където са се случили определените от закона факти, които се нанасят в утвърден образец. Тези факти се вписват в регистрите за граждан­ско състояние и имат официален характер.
Пол -нашата Конституция обявява пълно равноправие на половете. Когато
едно лице има признаци на два пола, полът му се определя по преобладаващите
признаци.
Произход - произходът на физическото лице се определя от неговите родители в момента на раждането. Баща е съпругът на майката.
Семейно положение - женен, омъжена, неженен, неомъжена, разведен, разведена, вдовец, вдовица.
Здравословно състояние -здраво е физическо лице, в което се осъществяват нормални психо-физиологични процеси. Законът установява пълно или частич­но запрещение - това е ограничаване дееспособността на душевно болни физически лица.
Народност -определя се от етническия произход, т.е. расовата (племенна­та) принадлежност на родителите.
Грамотност -обозначава степента на владеене иа официалния език и има значение за извършването иа правни действия и сделки.
3. Юридически лица - понятие, видове, възникване, управление.
Правна индивидуализация
3.1. Юридическо лице - понятие и видове
Римското право като първа завършена правна система на държавата не е
формулирало понятието юридическо лице (ЮЛ), но се споменават различни
частни корпоративни сдружения с религиозен, политически и търговски харак­
тер. Произходът на ЮЛ като правен субект е обосновано от опщественот^Ь
развитие и се обективизира исторически от две групи причини: ^^
1. Развитието на човешката цивилизация доказва по безспорен начин, че хора­та с тяхното обединяване и съвместен (обществен) начин на живот мултип­лицират своите физически и интелектуални възможности. Това са обедине­ния за полагане на съвместен труд, на средства за производство или сдружа­ване, за да се постигат или защитават обши интереси. Така се стига до обек­тивната необходимост, съвместно осъществяваната дейност да се отдели от субектите, които са се обединили, за да може тя да се управлява само и един­ствено с оглед постигане на общите интереси. Това обособяване на дейност­та, нейното отграничаване и отделяне от участниците в нея, изисква да се създаде система от правила (правна конструкция), която да зачита и предс­тавя общата дейност като самостоятелен субект на гражданския оборот ус­поредно с физическите лица.
2- Развитието на пазарните икономически отношения създава обективната необходимост правната наука да открие още един универсален начин за учас-
тие в търговските правоотношения и това е юридическото лице (ЮЛ). До узаконяването на този нов виц правен субект в кръгооборота на стоки и ка­питали са можели да участват само търговците - физически лица, които са имали свой гражданскоправен статут, собствена психическа воля и имущес­тво, и това им давало възможност свободно да сключват сделки в граждан­ския и търговския оборот. Реалностите на пазарното стопанство изискват да се извърши юридическо признаване на всяка отделна търговска дейност, обособена като предприятие, което да има възможност свободно и равно-поставено да участва в гражданския търговски оборот наред с търговците -физически лица. Създаването на правната конструкция „юридическо лице" води до нов етап в развитието на търговските отношения чрез реалните пре­имущества на своето съществуване, каквито са:

  • Търговецът може да участва като правен субект чрез своите предприятия в различни точки на света. Той може да ръководи отделните предприятия чрез свои представители, тъй като сам не е в състояние да извършва непосредствено всички търговски дейности.

  • Търговецът е собственик на всяко свое предприятие и следователно има правната възможност да се разпорежда с тях: да прехвърля притежанието на отделно предприятие или част от него на трети лица, ако претърпи неуспех и загуби в едно от предприятията, да запази собствеността върху останалите предприятия, да отговаря за своите задължения с всяко отделно предприятие и т.н.

  • Търговецът не трябва да отговаря за всяка сделка или самостоятелна търговска дейност с цялото си имущество (неограничено), в т.ч. с личното си имущество. По такъв начин той има възможност да запази частното си имущество независимо от съдбата на предприятията си.

Самият термин „юридическо лице" има предназначението да съпостави и едновременно с това да обособи нов вид правен субект, различен от физическо­то лице. Този субект не е отделно човешко същество, а представлява определена социална общност (съвкупност от физически лица и имущество), която има единна цел, организация и общи интереси.
Поради липсата на кодификация гражданското право не съдържа определе­ние (т.нар. легална дефиниция) за юридическо лице. Независимо от това правната доктрина определя, че юридическото лице има четири основни признака, чиято съвкупност очертава обема и съдържанието на понятието. Тяхното конкретно съдържание е следното:

  1. Юридическото лице е организационно единство. То представлява социална общност, имаща качеството на управляема система - наличие на обща, единна цел; изградена организационна структура от взаимосвързани и взаимопод-чинени звена; органи за управление, притежаващи обща и специална разпо­редителна компетентност; вътрешни нормативни актове, определящи фун­кциите, правата и задълженията на всеки елемент и на системата като цяло.

  2. Юридическото лице има обособено имущество. Основен житейски и правен принцип е, че без имущество не може да се осъществява каквато и да било дейност. Имуществото се явява абсолютна предпоставка и средство за постига­не на целите, с оглед на които е създадено конкретното социално обединение. Конкретният размер и вида на имуществото на юридическото лице зависи от неговата собствена преценка, но в някои случаи законът определя минимални и задължителни граници на първоначалния му размер (основен капитал).

  3. Юридическото лице участва от свое име в гражданския оборот. Предпостав­ка за този признак е комплексът от правила, посредством които определена­та социална общност се индивидуализира, придобивайки съответните правни качества и правни белези - гражданскоправен статут. Другата предпоставка е

формиране на собствена психическа воля на юридическо лице, чрез която то може да придобива самостоятелно права и да поема задължения. Правото извежда решението на този въпрос от личното (корпоративното) съдържание на юридическото лице - това е съставът от физически лица, които образуват юридическото лице, формират неговите органи за управление и чрез тях изя­вяват неговата воля. По такъв начин за воля на юридическо лице се смята психическата воля на физическите лица, които в качеството си на органи за управление на юридическото лице го представляват, като действат от негово име и за негова сметка. Тези предпоставки правят възможно юридическото лице да се отдели от лицата, които го образуват или участват в него при осъ­ществяване на дейността му, и да се явява самостоятелен гражданскоправен субект успоредно и равнопоставено с физическите лица. 4. Юридическото лице отговаря самостоятелно за своите задължения. Вед­нъж обособено от тези, които са го създали, и явявайки се самостоятелен носител на права и задължения, юридическото лице като пряко продълже­ние и проекция на своите права (собственост, печалба и т.н.) се обвързва да носи съответната отговорност за поетите задължения. Не би могло да бъде другояче, защото всяко договаряне между правните субекти ги обвързва с насрещни права и задължения и тези ангажименти важат за страните по договора, но не и за трети лица.


Сподели с приятели:
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   ...   80




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница