I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор
Изтегляне 376.53 Kb.
|
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
- Навигация на страницата:
- VIII. Субекти на гражданското право 1. Обща характеристика - правоспособност и дееспособност
| ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
/. Как държавата е създала и поддържала своя монопол върху обществените форми на принуда в миналото и днес? Анализирайте формата и съдържанието на определено наказателно постановление - ХЕИ, КАТ и др. (по избор). Проследете реда за изпълнение на административните наказания. Анализирайте изискванията за съответствие на административното наказание на административното нарушение. VIII. Субекти на гражданското право 1. Обща характеристика - правоспособност и дееспособност Всеки човек или определена социална даденост, чрез правилата на правната норма, може да придобива и упражнява права и задължения, чрез които да удовлетворява своите потребности и интереси. Характеристиката на физическите и юридическите лица като правни субекти се изгражда върху няколко основни принципа: Само компетентните държавни органи, въз основа на правните норми, могат да обявяват условията и процедурата, чрез които едно лице може да се смята (да се конституира) като правен субект. Правни субекти могат да бъдат само признати от правната система социални дадености - хората като отделни човешки същества или определени социални общности, като обединения или сдружения. Тяхното събирателно наименование е „лица". Отделните човешки индивиди, имащи своя психическа воля и интереси и притежаващи качеството на правни субекти, се обозначават с понятието „физическо лице" (ФЛ), докато съвкупността от физически лица и имущество, обособена като самостоятелен правен субект по силата на правната норма, се нарича „юридическо лице" (ЮЛ). Правната норма придава на фЛ и ЮЛ качеството на правен субект, за да може всеки чрез системата на правото да придобива и упражнява права и задължения, посредством които да удовлетворява своите интереси и потребности. Законът признава на правните субекти една обща и абстрактна възможност да придобиват всякакви и всички права и задължения, което е предпоставка конкретният правен субект да придобива и упражнява своите собствени права и задължения - субективни права. Държавата също може да бъде правен субект, може да има права и задължения и да участва като страна в правни отношения, но има и аргументи против тя да се явява отделен вид правен субект. Определяща е тезата, че държавата не е ограничена по отношение на своята правоспособност, което я поставя в особено положение - тя може сама да създава правни норми, които да й признават такава правосубектност, каквато съответства на нейните цели и изисквания. Поради това държавата трябва да се идентифицира със своите институции, докато в правните отношения тя встъпва чрез държавните юридически лица, а това е основание да се определи, че основните видове правни субекти са два -физически лица и юридически лица. Правният субект, за да бъде носител на своите субективни права и задължения и за да може да встъпи във взаимодействие с другите правни субекти, е необходимо да се персонифицира (индивидуализира). Държавата, чрез законодателството, установява единни всеобщи изисквания за всеки отделен правен субект да се обозначи с определени признаци - правни качества и правни белези, чиято съвкупност представлява правният статут на дадения правен субект.
Предпоставка за персонификацията на физическите лица като правни субекти са техните правни качества - правоспособност и дееспособност. Това са възможности, които законът предоставя на правните субекти, от една страна, абстрактната възможност да се придобиват всякакви права и задължения и, от друга - да се упражняват собствените (субективните) права и задължения на физическото лице, които то притежава реално. 1. Правоспособност. Това е правно качество, което всяко ФЛ има като въз можност-да бъде носител на права и задължения. Законовото определение на правоспособността е формулирано в чл.1 от Закона за лицата и семейст вото: „Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения." Тълкуването на правния текст разк рива няколко основни признаци на понятието: • По силата на правната норма всяко лице може да има права и задължения, или казано най-общо- всички съществуващи съгласно законодателството права и задължения. Правоспособността е възможност, свързана с конкретно ФЛ, и според тази зависимост е разположена във времето - от момента на раждането до момента на неговата смърт. Крайният момент логично се обуславя от извода, че мъртвото фЛ няма свои интереси и следователно не се нуждае от възможност да има права и задължения. Това е всеобщо правно качество, провъзгласено и гарантирано от закона, и следователно то не може да бъде ограничавано от привилегии, основани на различия между гражданите по тяхната възраст, пол, религия, имотно състояние и т.н. Законодателството допуска изключение от този принцип само в случай, когато ЮЛ е извършило особено тежко престъпление. Поради основополагащия характер на правоспособността за статута на фЛ като правен субект, тази санкция се налага само като частична и временна мярка. Илюстрация за това са наказанията „лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност" и др. 2. Дееспособност. Това е вече конкретната правна възможност, която законът предоставя на фЛ да упражнява своите права и задължения, т.е. да извършва правно валидни действия. Необходимостта от правна стабилност и сигурност и голямото значение на правните действия на фЛ както за собствените му интереси, така и за интересите на другите фЛ (третите лица), с които то влиза във взаимодействие, е наложила законодателно да бъде уредено изискването фЛ да притежава зряла воля. Това е онази психо-физиологична зрелост, която гарантира, че фЛ разбира смисъла и значението на своите постъпки и има необходимото съзнание и воля за постигането на своите цели и интереси. Затова дееспособността се дефинира като призната и уредена от закона способност на фЛ, с лични действия да придобиват права и да поемат задължения. Следователно правоспособността и дееспособността са взаимносвързани, като първата предхожда и е по-широката предпоставка за проявлението, реалното приложение на втората. За да се изясни съдържанието на дееспособността, тя може да бъде класифицирана според два основни критерия: Според възрастта на ФЛ: I степен. Малолетие - включва всички ФЛ на възраст до 14-годишна възраст. Тези лица не могат да извършват каквито и да било правно валидни действия. Вместо тях такива действия се извършват от техните законни представители - родители, настойници или попечители. // степен. Непълнолетие. Лицата от 14 до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Режимът на извършване на правни действия им дава право: сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущи нужди; да разполагат с това, което са придобили със своя труд; да извършват всички други правни действия със съгласието на своите родители(настойници,попечители). III степен. Пълнолетие. Навършвайки 18-годишна възраст, ФЛ става пълнолетно, т.е. то е напълно способно да придобива права и да се задължава, извършвайки лично необходимите правни действия. Според правния отрасъл: При този критерий изискванията за възраст се съчетават със специфичните правила на някои правни отрасли, например: - Трудова дееспособност. Съгласно чл.310, ал.1 от Кодекса на труда на работа могат да бъдат приемани само лица, навършили 16 години. Освен това нашето законодателство признава семейна дееспособност, търговска дееспособност и др. Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||