4. Преклузивни срокове В отлика от давностните срокове в гражданското право респективно в гражданското процесуално право са установени и някои материално-правни и про-цесуално-правни срокове, които се обозначават със събирателното понятие „преклузивни срокове". Характерно за тях е, че те са самостоятелна категория срокове и имат погасително действие, за разлика от. давностните срокове, т.е. с изтичането на преклузивния срок се погасява самото субективно право. Основните признаци, които очертават обема и съдържанието на понятието и изясняват различията им с давностните срокове, са следните:
а) могат да бъдат установени с договор между страните (например гаранционен срок), с нормативен акт или с административен акт;
б) началният им момент е моментът на възникването на субективното право,
а не моментът на пораждане на правото на иск;
в) нямат за предпоставка нарушаване на субективното право;
г) веднъж установени текат по отношение на всички правни субекти;
д) не могат да бъдат спирани или прекъсвани;
е) прилагат се служебно от компетентните държавни органи, което ще рече, че
те са длъжни да следят за спазването им (поначало процесуалните срокове
са само преклузивни);
ж) с изтичането си водят до прекратяване на субективното право;
з) отказ от тези срокове след изтичането им е недопустим;
и) всяко изпълнение след изтичането им се превръща в недължимо платено и подлежи на връщане.
От характеристиката на преклузивните срокове е видно, че те се установяват, за да се постигне по-голяма строгост и да се упражни по-осезателно въздействие върху развитието на гражданските правоотношения. Поради това, че се прилагат съобразно спецификата на определени правоотношения, в нормативните и административните актове няма установен общ преклузивен срок, а само особени (специални) преклузивни срокове с различна продължителност: петдесетгодишен срок за времетраенето на авторското право след смъртта на автора; двумесечен срок за предявяване на иска за изкупуване на дял от съсоб-ствен имот и др.
