I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор
Изтегляне 376.53 Kb.
|
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
- Навигация на страницата:
- XII. Вещно право 1. Предмет, метод и източници
| ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
Посочете основните признаци на понятията „давност" и „погасителна давност". Избройте основните правила за броене на сроковете в гражданското право и ги илюстрирайте с примери. С какви правни последици са свързани преклузивните срокове? Изгответе графично пример за спиране и прекъсване на давностните срокове. Посочете конкретно установен срок за погасителна давност: в Закона за задълженията и договорите; в Семейния кодекс; в Закона за наследството; по избор - в друг нормативен акт на гражданското законодателство. XII. Вещно право 1. Предмет, метод и източници Вещното право е самостоятелен отрасъл на гражданското право и регулира обществени отношения, които имат за свой обект вещ - природни блага или материални продукти на човешкия труд. Това е определящо за общата характеристика на вещното право като правен отрасъл, който урежда т.нар. „статика" на гражданските правоотношения. Негов предмет са обществените отношения, чрез които се установява „власт" върху вещи, т.е. това са параметрите на правните възможности на титуляра да използва вещта, над която господства и, разбира се, как да защити това си вещно право от евентуално нарушаване от трети лица. Трябва да обърнем внимание и върху друго: правото на сбственост дава толкова широка възможност за разпореждане върху вещта, че когато се казва, че едно лице „има лека кола", в обикновения език се разбира, че това е отношение между лицето и самата лека кола. Всъщност правото на собственост не е отношение между правен субект и вещ, а правната възможност на притежателя на това право да владее, ползва и да се разпорежда свободно с тази вещ и това му право да е защитено от държавата. В нашия пример, юридически погледнато, лицето казва „тази лека кола е моя" не защото това е отношение между него и вещта - в такъв случай всеки би могъл да установи такава връзка с всякаква свободно избрана от него вещ, която желае да смята за своя, но тогава би настъпил хаос. Тук става въпрос, че това лице е носител (притежател) на субективно вещно право на собственост, установено от закона по определен ред и в определена форма, и в този смисъл това право на собственост, а не леката кола влиза в неговото имущество, чрез него лицето може да обозначи една вещ като „моя" или „чужда", съответно да получи благата от ползването на вещта. Правните норми на вещното право като метод на правно регулиране са подчинени на метода на равнопоставеност - всички гражданскоправни субекти имат еднакви правни възможности да придобиват и упражняват вещно право. Особената специфика на вещното право е неговият абсолютен характер - когато субективното вещно право е едно фактическо положение, законът адължава всички да се съобразяват с това, като се въздържат от действия, с които могат да препятстват упражняването на вещното право от неговия титуляр. Обобщено казано, за да очертаем съдържанието на вещното право, трябва да поставим в центъра на правния интерес неговия обект - вещта, като акцентираме върху корелативната връзка между двете страни на това съдържание: Вещното право дава на притежателя си властта да използва една вещ, т.е. предоставя на притежателя правна възможност свободно (в пределите на закона) да върши с вещта каквото намери за добре; Вещното право е право на власт да се иска от всички лица въздържание от действия по отношение на определена вещ; това е едно абсолютно субективно право, което проявява действието си по отношение на всички, т.е. който притежава едно вещно право, може да го упражнява по отношение на всички. Като имаме предвид тази характеристика, можем да определим субективното вещно право като установена и гарантирана от закона възможност на едно лице да използва свободно (в пределите на закона) една вещ за задоволяване на своя правен интерес, както и да иска от всички лица да се въздържат от действия спрямо същата вещ. Основен нормативен акт на вещното права е Законът за собствеността, който очертава обема и приложното поле на правния отрасъл. Важно значение за регламентирането на вещните правни отношения свързани със съответния вид собственост, са Законът за държавната собственост, Законът за общинската собственост, Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, както и Семейният кодекс, във връзка с вещи, които са обект на семейна имуществена общност, Законът за паметниците на културата и музеите и др. Всички законови нормативни актове имат съответните по вид и правна сила подзаконови нормативни актове. Това са правилниците за прилагане на отделните закони. Правилникът за вписванията, наредби и инструкции, реализ^^-щи отделни специфични въпроси на придобиването и упражняването на суЯг-тивни вещни права. Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели:
|