2. Общо учение за вещите
За гражданското право вещи са само тези предмети на външния (материалния) свят, които се намират в естествено състояние в природата или са създадени от човека и притежават качеството полезност, което ги прави обект на интереси и желания на хората, с цел удовлетворяване на определени техни потребности. Всъщност поведението на хората спрямо вещите е обществено отношение, което се проявява винаги спрямо други лица по повод на вещ, поради което вещта заема съответното място на обект на правото, в частност на обект на вещни правни отношения. В гражданското право няма обща дефиниция на понятието „вещ", поради което обемът и съдържанието на понятието се определя чрез два основни признака, даващи най-обща представа за вещта - тя е материален предмет, който има самостоятелно съществуване.
Телесност (корпоралност, от лат. согрога1 - тяло)
Подтелесност на вещ разбираме нейната вещественост, материалния субст
рат, който я прави реално съществуваща и осезаема от човека, като физически
и химически свойства - може да се види, да се докосне, притежава цвят, твър
дост, височина и т.н. Признака „телесност" можем да очертаем и с негативно^ц
определение - всичко е вещ освен това, което не е вещ, а именно: не са вещ живите хора;
не са вещи личните нематериални блага на човека - чест, достойнство, име и др.
не са вещи интелектуалните блага, създадени от човека - произведения на литературата, изкуството и т.н.; интелектуалният продукт не трябва да се идентифицира с неговия материален носител (книга, чертеж, картина и т.н.), които купуваме като вещи, но с това не купуваме самото авторско право -неговото притежаване е самостоятелен предмет на съответна сделка;
не е вещ енергията - електрическа, водна, ядрена и др., защото тя няма телесност; по изключение, с оглед на охраната на енергиите, Законът за собствеността приравнява различните видове енергии към движимите вещи;
не е веш имуществото, защото то представлява съвкупност от субективни права и правни задължения на едно лице, а правата и задълженията са обществени отношения, а не явления на природния свят;
не са вещи съвкупностите от вещи, тъй като те представляват сбор от отделни вещи, въпреки че тяхното обединяване е продиктувано от определено икономическо или друго предназначение - библиотека, стадо, колекция и др.; затова продажбата на една съвкупност от вещи означава сбор от продажбата на множество отделни вещи.
Самостоятелност
Всеки материален предмет, за да притежава качество на вещ, за да бъде годен да отговори на правния интерес като обект на дадено вещно право, трябва да е обособен като самостоятелна даденост. В този смисъл вещи могат да бъдат течни и въздухообразни тела, но само ако са обособени чрез отделяне в съответен съд, например въздухът, дъждът, реката и др., не са вещи, но бутилка със сгъстен кислород, язовира, туба с минерална вода и т.н., са вещи.
Сподели с приятели: |
