Икономически ефект от сливания на фирми


Някои най-често изтъквани причини за сливанията на фирми



страница2/5
Дата02.02.2018
Размер0.72 Mb.
#53865
1   2   3   4   5

4. Някои най-често изтъквани причини за сливанията на фирми


Сливанията на фирми са твърде разнородни явления, за да може да се направи строга класификация на причините за тях. Условно причините могат да се разделят в три основни групи - търговски, финансови и други.

4.1.Търговски причини

4.1.1. Увеличение на пазарния дял и намаление на конкуренцията


Това са причините, поради които фирмите извършват хоризонтални сливания. При сливане с основен конкурент се постигат едновременно две цели - увеличава се пазарния дял, като в същото време могат да се намалят някои разходи. При конкуриращи се фирми съществуват множество дублиращи се звена, които след сливането могат да се обединят, а излишните - да се закрият. Предимства при планирането и оценката на сливането са познатата дейност и информацията за мениджърите на набелязаната фирма. Инвеститорите също би трябвало да оценят добре сливането, тъй като инвестицията е в позната област и прогнозите - относително точни.

4.1.2. Безопасност на доставките и продажбите


Сливания, извършени с такива подбуди се наричат вертикална интеграция. Обединението на самостоятелни фирми във вертикално интегрирана структура може да доведе до ограничаване на пазарната конкуренция и влошаване на резултатите на отделни предприятия. Това се дължи донякъде и на размиването на отговорността на ръководителите по веригата, които са длъжни да се съобразяват с нареждания, спуснати отгоре. Висшите мениджъри на групировката следват план за развитие на бизнеса като цяло и това демобилизира отделните участници в цикъла.

4.1.3. Диверсификация


Диверсификацията на риска на един отрасъл е често изтъквана причина за сливания с фирми, чиято дейност е твърде различна от настоящата дейност на придобиващия. На този принцип се образуват конгломератите. Доколкото финансовата теория отрича възможностите на фирмите да диверсифицират по-лесно и по-евтино от отделния инвеститор, възниква въпросът какъв точно риск се намалява? Лошата съдба на някои конгломерати, образувани през 60те години подсказва, че явно в някои случаи мениджърите не са действали в интерес на акционерите и кредиторите. От друга страна, често възнагражденията и придобивките на мениджърите зависят повече от размера на управляваната от тях фирма, отколкото от резултатите от дейността. В този смисъл е настъпила диверсификация на риска от намаление на мениджърските заплати.

4.1.4. Синергия


Синергията е теоретичен постулат, който гласи, че в някои случаи 2+2=5.В контекста на сливанията на фирми синергията означава, че сборът от пазарните стойности на участници с допълващи се ресурси може да надхвърли очакваната сума. Типичен пример е сливане между малка фирма с уникален продукт, нови технологии и ноу-хау и голям утвърден производител с добре развита разпространителска мрежа. Инвеститорите би трябвало да приемат добре такова сливане, защото намалява рискът относно бързото производство и успешната реализация на новия продукт.

4.1.5. Растеж


Когато очакванията към мениджърите са големи, а няма достатъчно добра перспектива за вътрешен растеж, усещане за развитие може да се постигне с придобиване на други фирми. След няколко успешни придобивания публиката очаква мениджърите да продължават в същия дух и растежът може да се превърне в самоцел. Вероятността при такива условия да се сключат неизгодни сделки е сравнително голяма.

4.2. Финансови причини


Под финансови причини за сливане на фирми следва да се разбира появата на възможност за сключване на изгодна сделка. Сливанията по финансови причини най-често се извършват по съвет на инвестиционен банкер или на собствено звено, натоварено да наблюдава фондовия пазар с тази цел.

4.2.1. Намаление на стойностите на активите


Всяка фирма преминава през периоди на спад на текущия паричен поток и свързаното с това намаление или дори неизплащане на дивиденти. Ако инвеститорите възприемат тези резултати за сигнал за ниска ефективност, акциите на такава фирма понижават цените си под теоретичните им равновесни нива. Целта на фирмата, наблюдаваща пазара на акции на такива дружества е да ги погълне и след това да разпродаде активите им. За да получи печалба от поглъщането, купувачът търси фирми, реалната цена на активите на които превъзхожда пазарната цена на пасивите им поне с 50 процента. Наличието на подобни агресивни купувачи, наричани “обирачи на активи”, би трябвало да накара мениджърите на котирани фирми да се трудят по-усърдно, тъй като дисконтът, с който се котират активите на фондовия пазар може да отразява отрицателен организационен капитал.

4.2.2. Ниско съотношение заеми/акционерен капитал


Ако една фирма не използва оптимално възможностите да финансира активите си чрез заеми, тя може да стане обект на поглъщане. Оптималното количество дълг в капиталовата структура повишава стойността на фирмата, според представителите на традиционната теория. В случая придобиващата фирма разменя акции с поглъщаната и емитира дълг до оптималния му размер. Следва да се отбележи, че оптималното количество дълг се различава в различните индустрии и набелязаната фирма трябва да се проучи внимателно. Поглъщане с подобни мотиви се извършва и когато поглъщащата фирма има твърде високо собствено отношение дълг/акционерен капитал и инвеститорите - акционери и облигационери изискват премия за повишения риск. В този случай обединената фирма не емитира дълг, а се възползва от новото съотношение дълг/акционерен капитал и намалената изискуема възвращаемост от инвеститорите.

4.2.3. Създаване на илюзия за растеж на приходите на една акция


Фирмата може да създаде илюзия за растеж на приходите на една акция, ако придобие чрез размяна на акции друга фирма с по-нисък мултипликатор на приходите. Това е временно решение, основаващо се на заблудата на инвеститорите, че новата фирма би запазила по-висок рейтинг (мултипликатор) от среднопретегления на двете отделни компании. Както ще бъде показано по-нататък в изложението, тази стратегия не носи успехи в дългосрочен аспект.

4.3. Други причини

4.3.1. Достъп до услугите на определен мениджърски екип


Понякога най-ценния актив на една фирма е нейният мениджърски екип. Като пример може да бъде дадена рекламна агенция или брокерска къща, при които приходите зависят повече от уменията и контактите на ръководството, отколкото от притежаваните дълготрайни материални активи. При сливане с такава фирма придобиващият иска да използва услугите на мениджъри, доказали че могат да ръководят определен бизнес или да се справят в кризисни ситуации. Подобно сливане би имало успех само ако е постигнато със съгласието на желаният екип, защото в противен случай придобитата фирма може да остане без най-ценните си активи.

4.3.2. Спестяване на данъчни плащания


Ако една фирма търпи загуби в продължителен период и перспективите за бъдещите печалби не са добри, настоящата стойност на данъчната й защита е ниска. Печеливша фирма може да иска да се слее с нея, за да използва натрупаните загуби като разходи за текущия и бъдещи периоди. Сливане с данъчни подбуди е възможно само ако данъчното законодателство в съответната държава го позволява и ако се прилага фискална техника като “carry-forward”, например.

4.3.3. Достъп до котировка на фондова борса или лицензи


Котировката на фондова борса или притежаването на лиценз за определена дейност могат да бъдат много ценни дълготрайни активи. Новосъздадена фирма с добри перспективи, но без история по-бързо и понякога по-евтино може да придобие котировка на фондова борса, ако закупи регистрирана фирма. Такива регистрирани, но с нисък рейтинг фирми се наричат “компании - черупки”, защото част от тях са създадени и използвани за черупка на активи и дейности, които могат да бъдат инжектирани от придобиващия.

Получаването на определен лиценз, например за банкова дейност, по официален път е по-трудно от закупуване на фирма, притежаваща такъв лиценз. Това е вярно особено в случаите, когато оторизираните органи провеждат политика на ограничаване на експанзията в дадена област. За да е успешна такава сделка, придобиващия следва предварително да се увери, че смяната на собствеността не застрашава валидността на лиценза.


4.3.4. Сливания с цел защита


Повечето мениджъри вярват, че колкото по-голяма е една фирма, толкова по-трудно е тя да бъде погълната и съответно техните позиции застрашени. В случая страхът от враждебно поглъщане кара мениджърите сами да се сливат с други фирми, за да намалят тази вероятност. Като резултат от зле планирани сделки стойността на фирмата се понижава и от друга страна акционерите по-лесно продават дяловете си във фирма с такова управление. Ако мениджърите фокусират влиянието си върху собствените си облаги, без да се грижат за богатството на акционерите и кредиторите вероятността да загубят местата си нараства - т. е. стратегията носи в себе си собствения си неуспех.

4.4. Обобщения


Категоризирането на причините за сливания на фирми е до голяма степен условно. В конкретен случай като мотиви за сливането могат да бъдат изтъкнати няколко причини от посочените. Извън тях, при поглъщане понякога вземат връх и напълно ирационални подбуди, като лична амбиция, стремеж към по-голяма власт и известност и др.

Каквито и аргументи в полза на дадено сливане да изтъкнат мениджърите, акционерите и кредиторите на фирмата трябва да знаят, че при неуспех те понасят цената му.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница