Икономически основи на фирмата характеристика на производствения процес същност на производствения процес

Изтегляне 2.05 Mb.

страница	2/13
Дата	11.01.2018
Размер	2.05 Mb.
	#44402

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 13

ДЪЛГОТРАЙНИ АКТИВИ

1. Дълготрайни активи - същност, класификация,структура, придобиване и видове стойностни оценки
Средствата на труда, предметите на труда и работната сила са необходимите елементи на всеки производствен процес. Средствата на труда обслужват продължително процеса на стопанската дейност. Те се превръщат в дълготрайни материални активи, една тогава когато се включат в имуществото (съвкупността от материалните и правните блага, с които разполага фирмата) на стопанската единица.

Дълготрайните активи са инвестираните средства на стопанската единица» които участвуват активно в текущата му дейност за по-дълъг период и пренасят на части своята стойност за нормативно регламентиран срок или съгласно разработен план в състава на разходите за придобиване на продукцията, като запазват натурално-веществената си форма.

Една част от дълготрайните активи са необходимо условие за произвеждането, респ. транспортирането или продажбата на продукцията, а друга обслужват организацията и управлението на стопанската единица. Към групата на дълготрайните активи са и инвестираните средства с цел натрупване или увеличаване на собствения капитал на стопанската единица чрез лихви, ренти и други подобни.

Следователно към групата на дълготрайните активи се числят както материалните средства на труда, така и финансови средства под формата на парични средства или ценни книжа.
Класификация на дълготрайните активи:

1. В зависимост от сферата на функционирането им:

а)дълготрайни производствени активи - средства на
труда, които участвуват непосредствено в процеса на производството и с помощта на които се произвежда продукцията;

б)дълготрайни непроизводствени активи – съвкупността от матернално-веществени ценности, използувани в непропзводствената сфера;

2.И зависимост от функционалното им предназначение:

а)дълготрайните материални активи(ДМА) включват:

-земи и гори;

-трайни насаждения;

-продуктивни и работни животни;

-сгради;

-машини, съоръжения и оборудване, в които се включват:

производствените машини и съоръжения; енергетични и двигателни машини и оборудване; съоръжения; предавателни устройства;измервателни и регулиращи уреди;

-- транспортни средства;

-стопански инвентар;

б)нематериалните активи са невеществени елемент на капитала. Те включват:

разходи за учредяване и разширяване на стопанската единица - отнасят се преди всичко разходите, които се правят чрез емисии на акции и облигации и други ценни книжа, с цел разширяване капиталите на стопанската единица т.е. източниците на средства;

продукти от научна и развойна дейност - например: те могат да приемат формата на разработени проекти за нови и усъвършенствувани изделия, технологии и т.н.;

патенти, лицензни, фирмени марки, търговски права;

програмни продукти.

в)финансовите активи.- са предоставените средства на други стопански единици. Те включват:

- съучастия - както в лева така и във валута – съучастието е участие със собствени средства в капиталите на други предприятия чрез акции или дялове, с цел получаване на допълнителен доход, т.е.

дивидент;

- ценни книжа - като вид финансови дълготрайни активи имат характер на дългосрочно инвестирани средства йод формата на акции, когато тяхната стойност е по-малка от нормативно определения

размер за съучастие. Ценните книжа ще бъдат дълготраен актив, тогава когато се закупят за да носят доход на стопанската единица по-дълго време (повече от 1 година);

- предоставени дългосрочни заеми - стопанската единица може да формира тези дълготрайни активи, само ако не е в противоречие с банковата законодателна уредба.

3.И зависимост от ролята, коя го играят в процеса на производството:

активни - участвуват в производствения процес;
пасивни - създават условия за протичане на производствения процес.

4.Според формата на собственост дълготрайните активи са:

собствени;
чужди - за използуването им, за да осъществи възпроизводствення процес, стопанската единица заплаща наем, аредна вноска и т.н.
Под структура на дълготрайните активи се разбира съотношението между стойностното изражение па различните групи, представено в относителния дял към общата им стойност.

Ефективна е тази .структура, при която активните ДМЛ преобладават пред пасивните.

Съвкупността от материалните дълготрайни активи, с които разполага стопанската единица формират неговата материално-техническа база. Процесът за набавяне п придобиване на необходимите и материални дълготрайни активи се извършва по следните начини:

1.При създаване на стопанската единица - третира се като еднократен акт при формиране на неговия капитал;

2.При доставяне за подмяна на ликвидирани или продадени материални активи;

3.При разширяване, реконструкция и модернизация на стопанската единица чрез:

- покупка;

- строително-монтажна дейност;

- безвъзмездно получени.

Дълготрайните активи се оценяват по:

Първоначална стойност, която може да бъде:

а) цена на придобиване - включва покупната цена, извършените разходи по доставка и монтаж, изплатените суми за строителство, проучване и проектиране;

б)себестойност' - включва фактически извършените разходи за придобиването на дълготрайните активи;

в)продажна цена - за оценяване на безвъзмездно придобитите материални активи се използува продажната цена. Тя е парична сума, която би могла да получи стопанската единица в момента на продажбата на дълготрайните активи.

2.Балансова (остатъчна) стойност - представлява разлика между първоначалната стойност и начислените до момента амортизации на дълготрайните активи.

3.Възстановителна стойност е стойността, която имат
дълготрайните активи при съвременните условия на цените в момента на преоценката.

4.Ликвидационна стойност. Определя се от паричната сума, която може да се получи при окончателното излизане от експлоатация на машините и другите елементи на дълготрайните акт и ви.Тя е предполагаемата цена, която купувачът би заплатил към
момента на изтичане на приетия срок на използуване на съответния дълготраен актив, коригирана с разходите по ликвидацията.

Състоянието на ДМА се характеризира със следните показатели:

1.Коефициент на годност - представлява отношение на остатъчната стойност на ДМА към първоначалната им стойност;

2.Коефициент на обновяване - получава се като отношение на въведените в експлоатация ДМА през дадена година към първоначалната им стойност;

3.Възраст на ДМА - в години.
2.Изхабяване, амортизация и възстановяване на дълготрайните материални активи
В резултат на употребата и престояването си във времето дълготрайните материални активи през определен период от време запазват натурално-веществената си форма, но губят постепенно на части от своите потребителни свойства и от стойността си, т.е. те се изхабяват. Изхабяването е обективно протичащ процес във времето.

Съществуват две форми на изхабяване:

1.Физическо - дължащо се на загубване на техническите и експлоатационните свойства на дълготрайните материални активи в резултат на: тяхното използуване, въздействието на природите сили (естествени причини) или недоброто им стопанисване;

2.Морално - от една страна дължащо се на постиженията на научно-техническия прогрес, при което ежедневно се появяват по-производителни дълготрайни материални активи с много по-високи качества, а от друга страна морално изхабяване свързано със стойността на ДМА.'Новите образци поради по-съвършена конфигурация и поради по-висока организираност и производителност на труда са по-евтини. Следователно моралното износване представлява преждевременно обезценяване (преди физическото им износване), предизвикано от:

а)поевтиняване на възпроизводството на дълготрайните материални активи;

б)използуване на по-производителни;

в)внедряване па нови дълготрайни материални активи(машини и съоръжения), конто облекчават и обезопасяват труда;

г)внедряване на нови дълготрайни материални активи, които опазват и възстановяват околната среда.

В резултат на моралното изхабяване, използуването на физически годните дълготрайни активи се оказват икономически и социално неизгодно в сравнение с новите и отговарящи на по-горе изброените условия. Това налага замяна на технически годните дълготрайни активи с по-съвършени такива.

Степента на физическото изхабяване на дълготрайните материални активи може да бъде определена по следните три способа:

Като отношение на фактическия срок па експлоатация на дълготрайните материални активи в години, към нормативния срок на служба (амортизационния период):

Фи =

100

където:

Тф - фактически срок на експлоатация на ДМА;

Тн - нормативен срок на служба в години на ДМЛ.

2. Като отношение на фактическия срок на експлоатация на дълготрайните активи в години към предполагаемия срок на трайност на ДМЛ, установен чрез експертна оценка:

Фи = 100

където:

То - остатъчен срок на използуване на ДМА в години, установен по експертен път.

3. Като отношение на начислените амортизационни отчисления към първоначалната стойност па ДМЛ:

Иф=100

където:

А - начислените амортизационни отчисления;

ДМАпс - първоначална стойност на ДМА.

Степента на морално изхабяване може да се определи по следните два способа:

1.Чрез разликата между средногодишната първоначална стойност и възстановителната стойност на ДМА в процент:

Ис = .100

където: Пс - средногодишна първоначална стойност на ДМЛ;

Вс - възстановителна стойност на ДМЛ.

2.Чрез съпоставянето на техническите характеристики (производителността) на старите и нови машини:

Им = . 100

където:

При,Прс - производителност на новата (съвременната), респективно на морално остарялата машина.

В резултат па изхабяването е наложително възстановяването на ДМА. Различаваме:

1.Частично възстановяване на ДМА - чрез текущи и основни ремонти;

2.Пълно възстановяване на ДМА - чрез закупуване или строеж на нови ДМА.

Възстановяването на ДМА се извършва чрез набраните парични средства. Източник за набиране на тези средства представлява произведената продукция. Това става, като в себестойността на продукцията се включва като разход -стойността на частта на изхабяването. Процесът на пренасяне на стойността се нарича амортизиране. Амортизацията на материалните дълготрайни активи определя размера на изхабяването на същото, т.е. амортизацията е реален израз на частта от стойността, с която се намалява потребителната стойност на дълготрайния материален актив. Амортизации не се начисляват на земите и горите, паметниците на културата, както и на тези, които са напълно амортизирани. Сумата, с която ежегодно се намалява стойността на ДМА се нарича амортизационна квота.

Размерът на отчисленията за амортизация практически се изчислява чрез определени амортизационни норми, показващи какъв процент от стойността на ДМА според установената им трайност трябва да се пренесе в стойността на произвежданата продукция. Амортизационните норми, се разработват от стопанската единица. Те зависят от приетия срок за практическо използуване на съответния дълготраен материален актив.

За да се определи амортизационната норма, необходимо е по определен метод да се изчисли годишната сума на амортизацията,като се допуска, че изхабяването на ДМА става равномерно. Изчисленията се извършват по следната формула:

Ас=

където:

Ас- годишна амортизационна сума;

Пс - първоначалната стойност на ДМЛ;

Ор - разходите за основен ремонт,модернизация и реконструкция през време на тяхното използване;

Лс - ликвидационната стойност на ДМЛ;

Т - амортизационният период в години.

В съответствие с изискванията на Закона за счетоводството стопанските единици самостоятелно определят и ръководят амортизационната си политика. Те разработват и утвърждават амортизационен разчет. В него се определя приетият срок за практическо използуване на активите, амортизационната сума, амортизационната норма и амортизационната квота за видовете амортизуеми активи, както и други показатели, необходими за правилното начисляване на амортизациите. Амортизационната квота е част от общата амортизационната сума на активите, разпределена между отделните отчетни периоди. Размерът на амортизационната квота зависи от прилаганите методи на амортизация и от конкретните условия в стопанската единица (сменност, обем на производството и други).

Основни методи на амортизация са линеен и нелинеен.

1.Линеен метод на амортизация - прилага се при материални и нематериални дълготрайни активи, за които сравнително точно може да бъде определен полезният срок на годност. Амортизационната квота е постоянна величина и не се променя през амортизационния срок. Годишната амортизационна норма се изчислява по следната формула:

Агн =

където:

Т - срок за използуване на дълготрайните материални активи в години.

2.Нелинейни методи на амортизация, при които размерът на амортизационната квота може да намалява или нараства през отлелите периоди равномерно или неравномерно.

а)дегресивни нелинейни методи - при тези методи амортизационната квота намалява през време на амортизационния срок. Тези методи са подходящи за прилагане при дълготрайни активи, които подлежат на по-бързо морално и физическо износване. Има следните разновидности:

- константно дегресивен метод , т.е. метод на снижаващия се остатък, при който амортизационната норма остава постоянна за всички години на експлоатация. Определя се както при линейния метод, но се корегира с определен коефициент обикновено от 1,6 до 2,5). Така определената амортизационна норма се прилага към остатъчната стойност на активите за всяка година от определения им амортизационен срок.

-неравномерно дегресивен метод – амортизационната квота за съответната година се определя от прогресивно намаляваща амортизационна норма през всяка следваща година. Стопанската единица определя началния размер на амортизационната норма и прогресията на нейното намаление като сумата им трябва да е равна на 100%.

-метод на сумата на числата. Амортизационната норма за всяка година се получава, като броят на годините, които остават до края на амортизационния срок, се разделя на сумата от числата
на годината в амортизационния срок.

б)прогресивен нелинеен метод - при този метод амортизационната квота през първата година е най-ниска и нараства прогресивно с един и същ темп всяка година. Обикновенно този метод се прилага в стопански единици, които не са достигнали максималния си производствен капацитет.

Пример. Във фирма "Янтра" е закупен струг по цена на придобиване 400 х.лв. и определен срок за годност 5 години. Сумата на годишната амортизация или амортизационна квота иде се определи по:

Линеен метод на амортизация:

Годишна амортизационна норма= = 20 %

Годишна амортизационна квота = = 80000

ІІ. Нелинейни методи:

1. Дегресивни нелинейни методи:

а) константно дегресивен метод - необходимо е първо да се определи коефициента за повишение на амортизационната-норма (приемаме, че е коефициент 2 спрямо линейната амортизационна норма). Определената амортизационна норма се прилага към балансовата стойност на дълготрайните материални активи за всяка година в рамките на полезния срок за използуването му.

Повишената амортизационна норма е 20 % . 2 = 40 %

Таблица 1

Години	Амортизационна квота /лв/	Остатъчна стойност /лв/
1	400 000 . 40% = 160 000	400 000 - 160 000 = 240 000
2	240 000 . 40 % = 96 000	240 000 - 96 000 = 144 000
3	144 000 . 40 % = 57 000	144 000 - 57 000 = 86 000
4	86 000 . 50 % = 43 000	86 000 - 43 000 = 43 000
5	43 000	43 000 - 43 000 = 0
	400 000

б) неравномерно дегресивен метод:

Таблица 2

Години	Амортизационна сума /Ас/ в х.лв.	Амортизацонна норма в % /Ан/	Амортизационна квота в лв./Ак/
1	400	30	120 000
2	400	25	100 000
3	400	20	80 000
4	400	15	60 000
5	400	10	40 000
		100	400 000

в) метод на сумата на числата.

Сумата на числата на годините на полезния срок е (1+2 + 3 + 4 + 5 ) =15.

Таблица 3

Години	Амортизационна сума /Ас/ в х.лв.	Амортизацонна норма в % /Ан/	Амортизационна квота в лв./Ак/
1	400	5/15	133 333
2	400	4/15	106 667
3	400	3/15	80 000
4	400	2/15	53 333
5	400	1/15	26 667
		15/15	400 000

2.Прогресивно нелинеен метод:

■ Стопанската единица определя амортизационните норми по години, като те постепенно се увеличават от първата до последната година

Таблица 4

Години	Амортизационна сума /Ас/ в х.лв.	Амортизацонна норма в % /Ан/	Амортизационна квота в лв./Ак/
1	400	10	40 000
2	400	15	60 000
3	400	20	80 000
4	400	25	100 000
5	400	30	120 000
		100	400 000

За автотранспортните средства, амортизациите могат да се изчисляват съобразно изминатия пробег. Амортизационната квота на 1 км пробег, е равна на частното между амортизационната сума /Ас/ на автомобила и общия амортизационен пробег на автомобила /АН/,

т.е. = лева амортизации

Пример: Закупен е автомобил на стойност 150 000 лв., а се предвижда общия автомобилен пробег да възлиза на 900 000 км. Амортизационната квота за 1 км. пробег е :

150 000 /900 000 = 0,17 лв.

За м.април автомобила е изминал 50 000 км. Амортизационната квота за посоченият период ще бъде равна на изминатия пробег, умножен по амортизационната квота за 1 км, т.е. 0,17 . 50 000 = 8 500 лв.

Примерното съдържание на амортизационния план на стопанската единица може да бъде следното:

Таблица 5

Наименование на дълготрайните активи	Срок на използване (г.)	Амортизационна сума		Амортизационна норма	Годишна амортизационна квота (лв)
		При придобиване	При промяна
		При придобиване

Каталог: img -> upload
img -> Дата на провеждане: 15. 12. 2011 програма
img -> Програмата се предлага с тръгване от: софия, пловдив и хасково; габрово, велико търново, казанлък, ст. Загора!!!
upload -> Вид и брой ценни книжа: 6 481 960 броя обикновени безналични поименни акции
upload -> Отчет за управлението 2 ключови данни 11 баланс 12 отчет за приходите и разходите 14
upload -> Стратегически маркетинг
upload -> Обхват на макроикономиката макроикономически проблеми цели и инструменти
upload -> Списък на клоновете на “Булбанк” ад, където се приемат поръчки за покупка и за обратно изкупуване на акции
upload -> Отчет за приходите и разходите 9 отчет за паричния поток 10
upload -> Утвърждавам: директор: доц д-р инж. Кр. Георгиева
upload -> Мениджмънт на проекти

Изтегляне 2.05 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 13