Икономически основи на фирмата характеристика на производствения процес същност на производствения процес
Изтегляне 2.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Видове данъци, отбягване и прехвърляне
Начини за събиране на данъциТова е крайната фаза от данъчното облагане. Известни са следните начини за облагане и внасяне на данъка в държавния бюджет или в републиканския бюджет.
Задачата на данъчната администрация е да установява контрол за правилното изцисляване на данъците.
Най-важният проблем в данъчната система е видовете данъци и тяхната структура. Данъците могат да се групират по различен начин като се изхожда от различни критерии - обекта на данъчното облагане и в зависимост от средствата за плащане на данъка. Според обекта на данъчното облагане се делят на следните групи.
В зависимост от средствата за плащане на данъка биват: натурални; парични. Според регуляемостта на събирането данъците се делят на: редовни; извънредни. Според предназначението се групират като: общи; целеви. Според това в чие бюджетно звено се събират данъците биват: централни (републикански, държавни) и местни (общински). Класификацията с най-голямо значение при анализиране на данъчните системи подразделя данъците на преки и косвени в зависимост от два критерия - според обекта на облагане и в зависимост от това дали има съвпадение на платеца с носителя на данъка. Според обекта на облагане доходи или имущество се наричат преки данъци, а когато обект са определени стопански факти или събития, се наричат косвени данъци. При преките данъци платецът съвпада с носителя на данъците, а при косвените данъци не се наблюдава такова съвпадение. Преките данъци облагат дохода в момента на неговото получаване, а косвените - в момента на неговото разходване.
(преки данъци) (косвени данъци) Съществува вечна дискусия между облагането с преки и косвени данъци. Тя се свежда до това какво да облагаме, кое е по-справедливо. Привържениците на преките данъци считат, че те са по-справедливият начин на облагане, защото са израз на платежоспособността на гражданите. Според тях косвените данъци са несправедливи, тъй като са пропорционални на потреблението, но регресивни по отношение на дохода. Привържениците на косвените данъци считат, че те са по-справедливи, защото който употребява повече от общото благо, трябва да плаща и по-високи данъци. Според тях преките подоходни данъци са несправедливи, тъй като спъват желанието за реализиране на високи доходи и стопанската инициатива. В съвременните данъчни системи преките и косвени данъци съжителстват помежду си, не е различно съотношението между тях в отделните страни. В Европа преобладават косвените данъци, а в САЩ, Канада, Япония и др. - преките подоходни данъци. Отбягването и прехвърлянето на данъци съпътстват всички данъчни системи затова и те са винаги център на внимание на данъчната теория и практика. Отбягването на данъци представлява укриване на определени факти и обстоятелства с оглед да не се издължи данъчното бреме или да се издължи в намалени размери. Отбягването на данъци може да се осъществи по легален или нелегален път. Нелегално отбягване на данъци се наблюдава при т.нар. “икономика в сянка”, която бива черна и сива икономика. Черна е тази икономика, при която дейностите като такива са забранени със закон и затова се укриват. При сивата икономика дейностите като такива са разрешени, но те се укриват с цел неплащане на данъци. При отбягването на данъци намаляват постъпленията в държавния бюджет. По-голям интерес представлява легалното отбягване на данъци, тъй като при него не се нарушават данъчните закони. Такова отбягване има при предоставяне на различни данъчни преференции от отделни данъчни закони или при наличие на данъчни несъвършенства в данъчното законодателство. Като данъчни преференции могат да се разглеждат ускорена амортизация, различни данъчни кредити, дарения и други. Данъчните несъвършенства представляват пукнатини (вратички) в закона. Прехвърляне на данъка има при несъвпадение между платец и носител на данъка. Това е един трансфер на данъчно бреме от данъкоплатците, които по закон са длъжни да платят данъка, към физически и юридически лица, които са извън обхвата на закона. Това се осъществява чрез системата на цените на стоките и услугите на пазара. При прехвърлянето не се намаляват постъпленията в държавния бюджет, а само се засилва неравномерността при разпределение на данъчната тежест между данъкоплатците от различните социални групи и слоеве. Най-прост пример за това е когато едно лице включва данъка в цената на стоките и услугите и го прехвърля върху крайния потребител.
|
оход Домакинство