Икономически основи на фирмата характеристика на производствения процес същност на производствения процес



страница6/13
Дата11.01.2018
Размер2.05 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

СТРУКТУРА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА




Брутна работна заплата

Брутната работна заплата се състои от:

1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;

2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор;

3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.
 Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. При прилагането на сделни форми и системи на заплащане на труда тя следва да съответства на 100-процентно изпълнение на утвърдените трудови норми. С колективен или индивидуален трудов договор не може да се заменя основната работна заплата или части от нея с допълнителни или други възнаграждения и плащания.
Основната работна заплата се определя на основата на оценка и степенуване на работните места и длъжностите и се договаря в трудовия договор между страните по трудовото правоотношение.
При оценката на работното място се отчитат:

1. сложността на труда;

2. отговорността на труда;

3. тежестта на труда;

4. параметрите на работната среда.

 Размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила за работната заплата на предприятието. В колективен трудов договор могат да се договарят и начални основни заплати по професии и длъжности.В бюджетните организации и дейности максималните стойности и/или диапазонът на основните заплати по длъжностни нива се определят с нормативен акт.



Допълнителни трудови възнаграждения

Допълнителните трудови възнаграждения са:

1.определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително;

2.договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия.

Допълнителните трудови възнаграждения се предоставят в пари или в натура.Допълнителните трудови възнаграждения, предоставени в натура, не могат да включват спиртни напитки, увреждащи здравето наркотични вещества и тютюневи изделия.

 ВИДОВЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

За положения извънреден труд се заплаща увеличение в минималните размери по реда на чл. 262 от Кодекса на труда. Увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго.  

За всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.  


При подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.


При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
При сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период.

За времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер не по-малък от 0,10 лв.


 За придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности.В случаите по чл. 123 и 123а от Кодекса на труда при определянето на допълнителното възнаграждение по ал. 1 се зачита и времето, през което работникът или служителят е работил в предприятието преди промяната на работодателя.
При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и:
1. трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия
2. времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за всички осигурени социални рискове или за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица;
3. трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави;
4. времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за всички осигурени социални рискове или за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, съгласно законодателството на съответните държави.
Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията , се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието.
Минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя от Министерския съвет след провеждане на консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално ниво.

С колективен трудов договор на браншово равнище се определя минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за съответния бранш, а конкретният размер се определя в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор.


Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.
Правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година.
Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изменя на период, не по-малък от една година придобит трудов стаж и професионален опит.

 

С колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за:



1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период;

2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника;

3. участие в печалбата;

4. други.


С колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата или с индивидуален трудов договор могат да се определят по-високи размери на допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата.

 

За допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.



 ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПОЛАГАЩИТЕ СЕ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

Месечната основна работна заплата се изчислява в съответствие с прилаганите системи за заплащане и уговореното в индивидуалния трудов договор.


При изчисляване на брутната работна заплата на работниците и служителите се включват:

1. основната работна заплата;

2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

3. допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на наредбата, както и възнаграждението, изплатено по реда на чл. 259 от Кодекса на труда;

4. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;

5.възнаграждението при престой или поради производствена необходимост, изплатено по реда на чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;

6. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда;

7. възнаграждението за платен годишен отпуск.


Изчисляването на брутната работна заплата се извършва месечно или на по-кратки периоди, уговорени в колективен или с индивидуален трудов договор или определени с вътрешен акт на работодателя.
 В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:

1.основната работна заплата за отработеното време;

2.възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;

4.допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;

5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;

6.възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;

7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.


В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включва съответната пропорционална част от допълнителните периодични или годишни възнаграждения, изплатени след ползването на платения отпуск, като за целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен отпуск. 
Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177 от Кодекса на труда се установява, като полученото брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец.
При определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът.
При сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време.

Когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.


Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.

ІІ. ФИНАНСОВИ ОСНОВИ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
2.1.РАЗХОДИ И ПРИХОДИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
За осъществяване на своите дейности всяка организация използва определени блага – материали, енергия, труд, капитали във вид на патенти, концесии и др.

Разходите представляват стойността на консумираните блага за определена организация.
Те са основни елементи при изготвяне на калкулациите, а оттам и за определянето на цените на стоките, услугите, продажбите и др.
Според националните счетоводни стандарти “разходите могат да се определят като намаление на активи или като увеличение на задълженията, като в момента на извършването им те се отразяват и в увеличение на пасивите”.
Класификация на разходите:

1.Според начина на възникване и значение за предприятието:

- разходи по управление;



- разходи за осъществяване на дейността;

2.Според икономическата им същност –

а)материални;

б)трудови.

3.Според състава им:

а)едноелементни (еднородни);

б)комплексни.

Еднородни са разходите, които имат еднородно съдържание, тъй като представляват един и същ вид блага – основни материали, енергия, гориво, заплати и др.

Комплексни са разходите, които се състоят от разнородни по своя икономически характер елементи. Те заемат сравнително голям дял в общата маса разходи и играят особено важна роля за ефективното функциониране на организацията .

Комплексните разходи са два вида.



Първият вид са разходите, които участват или подпомагат осъществяването на процесите на организацията, но не може да се отнесат към дадено изделие , услуга, транспортен процес и др.

Вторият вид са административните разходи, които включват всички разходи, свързани с организацията и управлението на предприятието.

Първият вид на комплексните разходи , въпреки тяхното функционално предназначение в отделните отрасли и организации, включват различни по своя характер разходи и имат различни наименования.



В индустрията тези разходи е прието да се наричат общопроизводставени. Към тях се отнасят следните:

Разходи, свързани с работата на машините и оборудването. Тук се включват :



  • материалите за технологични и общопроизводствени нужди, които не могат да се отнесат пряко към определен вид производство, тъй като се изразходват за няколко производства;

  • горивата за технологични нужди, които се изразходват в технологичния процес;

  • амортизационните отчисления за машините и оборудването и инструментите в цеховете;

  • разходите за поддържане на машините и съоръженията - масла за смазване на триещите се части, емулсия за охлаждане на резците и др.;

  • работните заплати и социалните осигуровки на работниците, заети с обслужването на машините;

  • Общоцехови разходи, които включват работните заплати на цеховия персонал, разходите за охрана на труда, осветление, отопление и поддържане на чистота, издръжка на цеховия транспорт и транспортни разходи,издръжка на цехови лаборатории и разходи по изследвания и опити и изобретения, други разходи.

В търговията комплексните разходи от първия вид са общи оперативни разходи, които са предназначени за оперативната дейност на търговската организация, но не може да се отнесат към определен вид търговска дейност, група стоки или дадена стока.

В транспорта разходите, които транспортните разходи правят по организацията и осъществяването на транспортната дейност, се наричат експлоатационни разходи.

Една част от тях се отнасят до конкретен вид услуга и поради това представлява преки експлоатационни разходи, направени за превоза на 1 тон/километър, на 1 пътнико/километър и пр.. Другата част от експлоатационните разходи не може да се отнесе към даден транспортен процес. Те са косвени разходи и е прието да се наричат общоексплоатационни разходи. Именно те се отнасят към първия вид комплексни разходи.



В туризма и хотелиерството разходите за отделните дейности също така се наричат експлоатационни разходи. От своя страна те се делят на преки и косвени експлоатационни разходи. Останалата част от експлоатационните разходи са общи, те са косвени и поради това се наричат общи експлоатационни разходи.

В ресторантьорството първият вид на комплексните разходи обхваща вида , а именно:

- в кухнята това са режийните разходи и имат същото предназначение както в индустрията;

- в ресторанта, бара и пр. са косвени оперативни разходи както в търговията.

В здравните заведения една част от разходите не могат да се отнесат към конкретен вид услуга. Поради това те са общи разходи за всички заболявания.
Ясно е ,че става въпрос за определен вид разходи, които се правят за реализирането на дейностите в дадена организация, но не може да бъдат отнесени пряко към дадено изделие, процес, услуга и пр. Те са косвени разходи и съдържат различни елементи, поради което са комплексни.
Комплексните разходи приемат едно общо наименование, отнасящо се за всички организации, а именно режийни разходи.

Извод: С изложеното до тук приемаме, че под режийни разходи се разбират, онези разходи, които не може да се отнесат директно към дадено изделие. стока, услуга, транспортен процес и пр., но вземат активно участие при реализирането на тези процеси.

Вторият вид комплексни разходи са продажните и административните.

Съобразно ролята и значението им в производствения процес разходите се делят на производствени и непроизводствени.



Режийните разходи включват онези разходи, които не могат да се отнесат към дадено изделие, но вземат участие в производствения процес. Те от своя страна се делят на преки и косвени:

а) преките режийни разходи са свързани с определено производство и може да бъдат отнесени към него;

б) косвените режийни разходи са свързани с изпълнението на общите производствени дейности на организацията.

Непроизводствени са разходите, свързани с осъществяването на продажните, административните и финансовите процеси.

Продажните разходи включват паричните средства, които се изразходват за доставка на доставката на стоките до техните потребители.

Към тях отнасяме:

  • заплатите и социалните осигуровки на търговските работници;

  • транспортните разходи;

  • разходите за дообработва;

  • сортировка, сортировка и съхранение на стоките;

  • разходите на гориво, енергия за магазините и складовете;

  • разходите за загуби от фири, амбалаж и липси;

  • наемите;

  • амортизацията, поддръжката и текущия ремонт на помещенията и др.

Продажните разходи се подразделят още на:

  • преки продажни разходи, отнасящи се до конкретен търговски процес, например комисионни , повреди, фири за дадени стоки и др.;

  • косвени продажни разходи, са онези разходи, които не може да бъдат отнесени към даден процес, магазин , стока и пр.



Административните разходи включват всички разходи, свързани с управлението на системата:

- заплати и социални осигуровки на администрацията на организацията.



Финансовите разходи включват паричните средства, които се изразходват за финансиране – за сервиз на банките, за лихви и др.
4.Според отношението им към обема на дейността:

а)променли­ви;

б)условно-постоя­нни.

Постоянните разходи са тези разходи, които не се променят и остават относително постоянни във времето. Такива разходи са: разходите за наем на помещението, разходите за осветление и др.

Променливи са онези разходи, размерът на които е в зависимост от влиянието на различни фактори.

Размерът на променливите разходи се увеличава с нарастването на броя на произвежданите бройки и остава непроменен за единица продукция през определен период от време.
5.Според включването им в себестойността на продукцията:

а) преки;

б)косвени.

Преки са онези разходи, които може да се отнесат непосредствено към дадено изделие, стока, услуга, транспортен процес и пр. Например в индустрията към преките разходи се числят материалите , суровините, работната заплата, социалните осигуровки на основните работници, енергията, горивото и други за производството на определено изделие.

В търговията преки са онези разходи, които се отнасят за дадена дейност, свързана с определен отрасъл, търговско звено, (магазин, ресторант, склад, и др.), определена стокова група или стока.



Косвени са онези разходи, които не могат да се причислят към даден продукт, процес, услуга и пр. Те са свързани с произвеждането на всички продукти, с извършването на услуги в звеното.
6.Според икономическото им съдържание:

а)за материали;

б)за амортизации;

в)за заплати;

г)за осигуровки;

д)финансови разходи.



Финансови разходи:

- разходи за лихви;

- по операции с инвестиции;

- по валутни операции;

- за бъдещи периоди.

7.Групиране на разходите според възникването им:

Всеки начин на групиране на разходите е оправдан, ако е свързан с осигуряване на възможност за повишаване ефективността от дейността на предприятието.



8.Според периода:

а) Разходи в краткосрочен план - те биват:
-постоянни разходи-разходи,които съществуват независимо дали фирмата произвежда или не
-променливи разходи-променят се с нарастване или намаляване обема на производство
-общи разходи-те се изменят само вследствие на изменение на променливите разходи
-пределни разходи-добавъчните разходи за производство на допълнителна единица продукция
-средни разходи-разходите направени за получаване на единица продукция

б)Разходи в дългосрочен период

В дългосрочен период всички разходи на фирмата се превръщат в променливи.

Размерът на производствените разходи е важен показател за анализа на дейността на фирмата и за взимане на решения за обема на производството.

2.2.ЦЕНА НА ПРОДУКЦИЯТА
1. СЪЩНОСТ И ФАКТОРИ ВЛИЯEЩИ ВЪРХУ ФОРМИРАНЕТО НА ЦЕНАТА
Цената е икономическа категория, обективно наложена от стоково-паричните отношения.

В условията на пазарната икономика тя е важен източник на информация за състоянието на пазара .


Цената е това, което потребителя е готов да заплати, а производителя да получи
т.е. тя е отношение между хората в процеса на размяната, като част от възпроизводствения процес.
Тези отношения не са стихийни, а пазарно регулирани от обективните икономически закони и реализирани чрез дейността на хората в процеса на възпроизводствения процес.
Същността на цените се обясня два начина.

От една страна стоките се разменят, защото са предмети на труда, за които са изразходвани физическа и умствена енергия. Съизмерването е възможно вследствие съдържащия се в тях еднакъв абстрактен човешки труд, вложен при тяхното производство.

От друга страна цената зависи от потребителският избор на хората.
ОСНОВНИ ЦЕНООБРАЗУВАЩИ ФАКТОРИ СА:
1.Разходите.

Съвсем естествено е разходите да стоят в основата на цената, т.к. беше вече изтъкнато, че за производството на стоките са направени разходи. Цената трябва да бъде такава,че да покрива направените разходи и да осигурява печалба. Разходите са постоянни и променливи.


Стопанската единица, ако не покрие и двата вида разходи, то за да от почне процеса на производството тя трябва да си възвърне поне променливите разходи.
2. Намесата на правителството.

Държавата регулира цените с цел:



  • да предотврати появата и разпространението на монополизираните структури;

  • да даде възможност за развитие на съвършената пазарна конкуренция;

  • да овладее процеса на инфлация;

  • да осигури социално слабите слоеве от населението с жизнено необходимите стоки;

  • да предотврати екологично нечистите производства и други.

Състоянието на развитие на икономиката на страната са от съществено значение за степента на намеса на държавата в механизма на ценообразуването. Държавата участвува в ценообразуването чрез законодателната уредба, чрез която установява ограничения и забрани. Така например, правителството регламентира групи стоки, за които утвърждава фиксирани цени, втора група, за които въвежда пределни цени и трета група стоки, чийто цени са либерализирани, но остават под наблюдение на правителството.
3.Търсенето и предлагането на стоките.
Търсенето на стоката се намира в обратна зависимост на цената й. Увеличеното търсене е в резултат на намаление на цената на стоката и обратно.Високата цена, предизвиква свиване на покупателното търсене на стоката: Това е така най-вече за деликатесните и луксозните стоки.Но за малка част от тях посоченото правило не е валидно. Търсенето е относително постоянно за енергетичните стоки (въглища, нафта,газ и др.), които хората ще продължат да купуват независимо от тяхната цена. За друга част (стоките от първа жизнена потребност
- хранителните продукти) цените не оказват решаващо влияние върху тяхното търсене.
4.Качеството.

Колкото по-високи са потребителските свойства на стоките, независимо от техните разходи, толкова по-високо ще бъдат оценени същите, т.к. повече потребителски нужди


на хората ще удовлетворяват. От друга страна по-качествените стоки чрез по-високата цена осигуряват и по-висока печалба. И накрая не е без значение повторяемостта на покупката на една и съща стока, която в бъдеще увеличава обема на продажбите.
5.Конкуренцията.

От съществено значение е броят на производителите, които предлагат една и съща стоки или нейни заместители. Но-високата цена при наличие на съвършената конкуренция в повечето случаи отблъсква потребителите към продавачите на стоката с по-ниска цена. Съвършената конкуренция е удачна за стоките с по-високо качество, т.к. потребителят има възможност да оцени предимствата на стоката, като я сравни с друга предлагана от друг производител и да бъде готов да заплати и по-висока цена.


6.Формата па пласментната дейност на стоките.

Цената е по-ниска, когато производителя предлага директно на потребителя и обратно. Колкото по-вече са междинните звена от производителя до потребителя цената е по-висока. Това е така, т.к. разходите и печалбата на междинните звена са тези, които увеличават крайната цена, заплащана от потребителите.


Следователно цената е:

  • обективна категория, защото в основата и стоят обективните разходи и обективните потребности;

  • субективна категория, защото зависи от интересите и поведението на хората.



2. ФУНКЦИИ И МЕТОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕНАТА
В условията на пазарната икономика цените изпълняват три основни функции. Те са:

1.Комуникационна функция

Цената е източник на информация за производителя за решаване какво, как и за кого да произвежда.


2.Координационна функция

Свободното договаряне между страните в стоковата размяна обуславя съчетаване на техните разнопосочни интереси.


3. Мотивационна функция.

Пазара не е мястото на образуване на цените. В етапа на проектирането на дадена стока производителя "проектира" нейната цена, към която се стреми в акта


на покупко-продажба. Ако успее да продаде по предварително определената от него цена, той получава и поощрение за риска,който е предприел да я произвежда. А ако не успее да постигне целта си, той се санкционирана отново от цената (по-ниската цена, не му носи печалба). От тук стремежът да се получава висока печалба принуждава производителите:

  • да доставят висококачествени стоки;

  • да внедряват високоефективни технологии; целесъобразно;

  • да използуват оскъдните ресурси и т.н.


Методите за определяне на цената са:
1.Калкулативният метод - изисква определяне на цената чрез сумиране на разходите с печалбата, изчислена при определена рентабилност. При този метод цената се формира от:

  • цената на суровините, материалите и други предмети на труда;

  • амортизацията на машините и съоръженията;

  • лихвата на вложения капитал;

  • работната заплата на работниците;

  • стойността на разходите за организация и управление;

  • чистият доход на производителя.


2.Аналогов метод

- прилага се за стоките, които имат замести тели на пазара. Цената се образува, като стоките се сравняват с аналогични и се отчита разликата в качествените параметри на


двете. Това може да стане като се отчита следната зависимост:
Ц = Ца . К
където:

Ц - цената на стоката;

Ца - цената на аналогичната стока;

К - коефициент, отчитащ разликата между качествените параметри на сравняваните стоки.


Качествените параметри на сравняваните стоки се определя чрез:

  • анкетиране на консуматорите;

  • диагностиране на стоките;


3. Метод на равновесната точка

За определяне на цената по метода на равновесната точка е необходимо да се определи количеството на търсенето и количеството на предлагането на стоката.

Количеството на търсенето зависи от:


  • доходите на купувачите;

  • размера на пазара;

  • цената на заместителите;

  • потребителските очаквания;

  • предпочитанията на купувачите и др.

Количеството на предлагането зависи от:



    • разходите за придобиване на стоката;

    • използуваната технология за производството на
      продукцията;


    • цените на заместителите;

    • природните условия;

    • политическите условия и др.

Равновесната точка е точката, в която кривата на търсенето се пресича с кривата на нейното предлагане.



Следователно равновесната цена е паричният еквивалент на равновесие на търсенето и предлагането на стоката.
3. ВИДОВЕ ЦЕНИ И ТЕХНИТЕ МОДИФИКАЦИИ
В практиката най-често срещаните цени са:

1.Покупна цена - цената, по която стоката се заплаща на производителя или търговеца;
2.Цена на придобиване - включва покупната цена и разходите за произвеждането на суровините и материалите в продукция, т.е. годна за да се предложи на пазара. По тази цена се отчитат и закупените активи на стопанската единица. В този случай в цената на придобиване се включва покупната цена плюс всички разходи свързани с доставката, съхранението, въвеждането, транспортирането, складовите разходи и др.;
3.Продажна цена - цената, по която стоката ще се продаде в момента на пазара. Служи за отчитане на безвъзмездно придобитите активи, за установените при инвентаризацията некомпенсирани излишъци, за получените без съпроводителен документ краткотрайни активи и други.
В практиката почти не се срещат фирми, които да работят само по посочените по-горе цени, а по цени в които намират отражение различни фактори, като надбавки, отстъпки, застраховки и т.н. Някои от тези своеобразни цени, наречени още модифицирани цени са:

1. Цени ФОБ, ФОР, ФАС - при които купувачът заплаща всички разходи след натоварването на стоката на транспортното средство;
2.Еднаква цена на краен получател - всеки потребител
заплаща еднаква цена за получаването на стоката до своя склад;
3.Регионални цени - зависими са от региона, в който се
предлага стоката;
4.Цени КАФ - цената включва и разходите за транспорт
до уговореното разтоварно пристанище или уговореното място във вътрешността на страната при продажби на местния пазар;
5.Цени СИФ - това са цени, конто се използуват във
външната търговия. В цената се включва застраховката и наелото до означено разтоварно пристанище и други.
Освен посочените модификации на цените в практиката се прилагат и различни видове отбиви върху цената.
Целта на отбивите е да се стимулират потребителите и да увеличат обема на-продажбите.
Видове отбиви върху цената са:

  • Отбив при плащане в брой;

  • Отбив за по-големи количества;

  • Търговски (функционални) отбиви;

  • Сезонни отбиви;

  • Отбиви за качество;

  • Сервизни отбиви и т.н.



2.3.ИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
1. Печалбата е разлика между общите приходи и общите производствени разходи на предприятието за даден период.
Максимализирането на печалбата е свързано с динамиката на приходите и разходите, поведението на предприятието и тяхното управление.

Всичко трябва да бъде организирано по начин който ще доведе до максимализиране на печалбата.


2. Показателите за рентабилност са количествени характеристика на ефективността на приходите от продажби, на собствения капитал и на привлечения капитал, както и на реалните активи на предприятието.

Показателите за рентабилност са:

  • коефициент на рентабилност = ФР / НПП ,

на приходите от продажби

където:


ФР – финансов резултат;

НПП – нетни приходи от продажби.



  • коефициент на рентабилност = ФР / ПК ,

на привлечения капитал
където:

ПК - привлечен капитал



  • коефициент на капитализация = ФР / РА

на активите

където


РА - реални активи;

ФР - финансов резултат.




  • коефициент на рентабилност = ФР / СК

на собствения капитал

където:


ФР - финансов резултат;

СК - собствен капитал.


3.Показатели за ликвидността

Ликвидността в баланса на всяко предприятие е равен на реализирането на възможността за бързо превръщане на активите и пасивите в пари. Предприятието трябва да разполага във всеки момент с достатъчно ликвидни средства, за да е в състояние да изпълнява ежедневно своите финансови ангажименти.


Показателите за ликвидност се получават чрез съпоставянето на краткотрайните активи и текущите задължения.

Подликвидност – налице е, когато дадено предприятие не е в състояние да посрещне задълженията си и разполага с много малка касова наличност.

Надликвидност – предприятието разполага с голяма наличност с ликвидни средства. При тази ситуация е ниска рентабилността на инвестициите. И двете състояния са икономически неприемливи. Между тях се намира: зона на оптимална ликвидност - наличните платежни средства са в размер, чрез които от една страна са задоволени всички изисквания за платежоспособността, а от друга страна се избягват излишните пари в касата и банковата сметка.

Този показател дава информация, колко лева от краткотрайните активи се падат на един лев от текущите задължения. Най-ниска приемлива стойност е единица.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, в които не се включват разходите за бъдещи периоди. Показателите за ликвидност са :


  • коефициент на обща ликвидност = КА / ТЗ ,

където:

КА - краткотрайни активи;

ТЗ - текущи задължения.


  • коефициент на БЛ = Вземания + ФС / ТЗ ,

където:

БЛ - бърза ликвидност;

ФС - финансови средства;

ТЗ - текущи задължения.




  • коефициент на НЛ = ФС/ ТЗ , където

НЛ - незабавна ликвидност


  • коефициент на АЛ = ПС/ ТЗ ,

където

АЛ - абсолютна ликвидност;

ПС - парични средства.
4.Показатели за платежоспособност и задлъжнялост на предприятието

Платежоспособността е тясно свързана и произтича от ликвидността. Платежоспособността е възможността на предприятието да извършва всички текущи плащания и погасяване на задълженията си в срок. Тя зависи от финансовото състояние на предприятието, обема на очакваните постъпления, предстоящите плащания и ликвидността.

Показателят за платежоспособността разкрива доколко предприятието успешно покрива своите задължения в дългосрочен аспект. По това той се различава от ликвидността.

Най-общата представа за платежоспособността може да се получи от съотношението между вземанията и задълженията на предприятието. Трябва да се има предвид, че в стопанската практика е нормално размера на задълженията да превишава този на вземанията. Това може да се обясни с факта, че една значителна част от задълженията се погасяват в по-късен срок от момента на тяхното възникване. При това положение, ако съотношението между вземанията и задълженията е по-голям от единица може да се даде оценка, че предприятието не е събрало вземанията си и следователно нейните парични средства се ползват от други. Платежоспособността е един от най-важните финансови показатели – успешното функциониране на всяко предприятие зависи от способността му да изплаща задълженията си.



Показатели за оценка на платежоспособността:

  1. коефициента на платежоспособността:

Кп =

където:


Кп – коефициент на платежоспособност;

СК – собствен капитал;

З – загуби;

ПК – привлечен капитал.

Ако коефициентите на ликвидност и платежоспособност имат ниски стойности, то в предприятие протичат нежелани процеси:


  • забавяне на плащанията към кредитори;

  • трудности по изплащания на работни заплати;

  • отлагане на инвестиционни проекти и други.

2)коефициент на критична платежоспособност:

Ккп =

където:


КВ – краткосрочни вземания

КИ – краткосрочни инвестиции

ПС – парични средства

КП – краткосрочни пасиви

Този показател дава информация каква част от краткосрочните пасиви може да бъде погасена от краткосрочните вземания, краткосрочни инвестиции, парични средства.

3)коефициент на задлъжнялост:

Кз =


5.Показатели за финансовата автономност

Финансовата автономност на предприятието е пряко свързана с общата стабилност на финансово му състояние. Оценката на финансовата автономност е свързана с разкриване способността на предприятието да поема дългосрочните си задължения и определяне на структурата на активите и пасивите.


Показателите за финансова автономност са количествени характеристики на степента на финансовата независимост на предприятието от кредиторите.

  • коефициент на финансова автономност /ФА/:

Кфа= СК / ПК

където:


ФА - финансова автономност;

СК - собствен капитал;

ПК – привлечен капитал.

Коефициентът на финансова автономност характеризира най-добре способността на предприятието да покрива задълженията си към кредиторите, отпускащи кредити за период над една година. В условията на инфлация е възможно и при такива стойности на предприятието да не е в състояние да изплаща погасителните вноски на дългосрочните си задължения.

Други показатели, характеризиращи финансовата автономност на предприятие са:


  • Коефициент на задлъжнялост:

Кз= ПК / СК


  • Коефициент на финансиране на дълготрайни активи:

Кфда= (СК + ДЗ) / ДА

където:


ДА – дълготрайни активи;

ДЗ – дългосрочни задължения.


ІІІ.ПЛАНИРАНЕ И БЮДЖЕТИРАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ФИРМАТА
3.1.ПРОЦЕСЪТ НА ПЛАНИРАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ФИРМАТА
Всяка съвременна икономическа система се нуждае от управление, за да се обезпечи ефективно присъствие на националния и международния пазар.

Управлението се състои от следните функции:

-ръководство;

-организация;

-координация;

-планиране;

-контрол и др.

Централно място заема икономическото планиране. То може да се определи като целенасочена организирана дейност чрез която трайно и с времеви хоризонти да бъдат отправени към различни потребители на различни пазари с цел постигането на максимален икономически, социален и екологичен ефект. Планирането може да се счита за обективно необходима дейност ориентирана към външната среда на икономическите системи.

Икономическото планиране като наука е единство между теория и практика. Теория има за цел да предлага инструментариум чрез който по адекватно да присъства на пазара и да реализира по-висока ефективност на развитието си. Да се предлагат и реализират ефективни подходи в икономическото планиране. Най-използвани са:

-системния;

-комплексния;

-мултипликационния;

-програмния подход.
Основни принципи на икономическото планиране са:

-целесъобразност;

-ефективност;

-координация;

-децентрализация;

-импровизация;

-диспозиция;

-ефективна организация.


Прогнозирането е процес свързан с предвиждане на състоянието и поведението на интересуващите ни процеси и явления в бъдеще. Той има ориентировъчен характер. В тесен смисъл на думата: когато прогнозата се разработва само заради самият процес. А в широк смисъл на думата, ако се разглежда като част от процеса.

Планирането - определянето на определени цели и задачи за определен период от време. Ако прогнозата се окаже реална, означава че планът е възможно да бъде в оптимален вид, а ако не е реална - създават се трудности при планирането.

Връзката между планиране и прогнозиране е много тясна. Терминът „прогноза” произхожда от гръцки и означава „узнавам напред”. Планирането представлява съзнателно определяне на необходимите пропорции при осъществяване на определена стопанска дейност. За да се определят и поддържат тези пропорции, е необходимо да се прогнозират измененията в науката, техниката, технологията, пазарното търсене, социалните изменения и др. Това определя прогнозирането като инструмент на планирането, без което е невъзможна плановата дейност. С помощта на прогнозирането се определят правилните пропорции в икономиката, а планирането съдейства за поддържане и реализиране на пропорциите.
ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПЛАНИРАНЕТО ВЪРХУ ПАЗАРА
Чрез икономическо планиране по отношение на пазара и промените в него трябва да се реализират пет вида въздействия върху пазара. Те са:

Първо – производствени въздействия на икономическото планиране - свързва се с планиране на производството, на производствен капацитет, продажбите, доставките, различните видове запаси. Чрез този вид въздействие планирането отговаря на промените в търсенето, на различни стоки, услуги, дейности и пазари.

Второ – маркетингово въздействие - свързва се с разработването и реализирането на маркетингови планове. Основно тук е съобразно със следното: с промените в пазара да се променя продуктовата структура, технологично обновление, пазарно позициониране на предприятието и неговите продукти и присъствието на различни видове пазари.

Трето – финансово въздействие - свързана с финансовото планиране. Акцентира върху планирането на паричните потоци, предвиждания за рентабилността, промените в икономическа самостоятелност и равнището на риска.

Четвърто – стратегическо въздействие - свързана с изборът на стратегия на развитие и реализиране на икономическия план в развитието на икономическите системи. Акцентът на тази реакция е в следната насока: цена, качество, мощности на търговията и дистрибуторската мрежа, времето за придвижване на стоката до мястото на потребление, делът на пазара.

Пето – административно въздействие - планира дейността на администрацията и дава оценка на тяхната ефективност; основен показател който се изчислява е административен ефект:


Адм% = адм.разходи/ обем продажби.
Въз основа на тези въздействия чрез икономическото планиране пазарът, към който е ориентирана тази дейност предопределя необходимостта както от комплектност така и от конкретно икономическо планиране.

Пазарът е този който определя какво и колко, как и за кого да се произвежда. Това стои в основана на икономическото планиране. За решаване на този въпрос се изисква:

1.Да се определи пазарът за който ще се произвежда;

2.Да се определени пазарният сегмент;

3.Да се определят потенциалните клиенти;

4.Да се прогнозира търсенето, предлагането и пазарния дял на предлаганата продукция или услуга.


ИКОНОМИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ

Икономическото планиране се реализира на три равнища на управление:



  • териториално;

  • национално;

  • бизнес ниво.

И на трите нива икономическото планиране се свързва с разработването и реализацията на множество и най-разнообразни среди и форми на тази дейност. Тук се включват следните средства за икономическото планиране:

  • комплексни програми;

  • стратегии;

  • концепции;

  • прогнози;

  • различни видове национални диагностики;

  • планове;

  • целеви ориентации.

Като за макро ниво в целевата ориентация най-често се включва БВП, националния доход, размерът на инвестициите, спестяванията, потреблението, личният доход за потребление, бюджетният дефицит, нетен износ и др.

На бизнес равнище ориентацията е сред показателите: равнище на рентабилност, темпът в прираста на продажбите, на печалбата, размера на капитала, численост на персонала, броя на териториално подразделения и др. Държавните поръчки се възлагат на правителството, министерствата, обществени организации. като принципа на тяхното възлагане са: незадължителност, стимулиращи цени, диалогов режим, взаимен икономически интерес. В този пазар могат да участват равностойно българските фирми, частния бизнес, чуждестранни предприятия, смесени организации. Интензивността на конкуренцията увеличава при намаляване броя на конкуриращите се. Прогнозно-плановата дейност произтича обективно от промените в пазара и е изцяло ориентирана да отговори на тези промени чрез производство , предлагане на стоки, услуги, дейности, адекватни на пазарното търсене. Чрез икономическото планиране трябва да предвидим икономическите условия за развитието на бизнеса и да изведем най-доброто съотношение между разходи, печалба, зони на реализиране и равнище на рентабилност. Чрез икономическото планиране трябва да предвидим промените в пазарното търсене и да осъществим продуктовите технологии и други обновления.
.
ПОКАЗАТЕЛИ НА ПЛАНИРАНЕ
На макро равнище планирането борави с показателите Брутен национален продукт, Брутен вътрешен продукт, потенциален брутен продукт (при пълна заетост и пълно натоварване на производствените мощности), обем на общата произведена продукция, степен на инфлация, заетост на работната сила, лихвени проценти, минимална работна заплата и данъчни ставки.

На отраслово равнище - дял на отрасъла в Брутния вътрешен продукт, обем на продукцията в отрасъла, брой заети в отрасъла (отнесени към общата заетост), относителен дял на продукцията за износ и т.н.

На фирмено равнище - стокооборота (равнище на продажби), обем на произведената продукция, печалба, степен на възвращаемост, рентабилност, производителност на труда.

Показателите за количествено и качествено планиране.

Количествените се подразделят на: обемни и мрежови.

Обемните са: - обем на произведената продукция;

Мрежовите са: - мрежата от заведения в непроизводствената сфера (брой ученици в класна стая, брой болнични легла и др.).

Качествените се подразделят на техникоикономически (енерговъораженост, механовъораженост, степен на използване на производствените мощности) и икономически (печалба, рентабилност, производителност на труда и др.). Планови и отчетни показатели.

Натурални показатели - условно-натурални (конска сила), непосредствено-натурални (брой, килограм и др).

Стойностни показатели - по текущи цени, по съпоставими цени.

Трудови показатели - човешки трудов ден.
БИЗНЕС ПЛАНИРАНЕ
В световната планова икономическа практика силно се утвърждава бизнес планирането, като процес, в който се включват разработване, реализация и контрол на реализацията в различни видове бизнес планове. Бизнес планирането е конкретен разчет за развитието на едно предприятие, чрез което се акцентира на техническите, технологическите, икономическите фактори на развитие и обосноваване на целите и икономическите резултати от тази дейност.

Бизнес плановете са:

1.За разширяване на дейността;

2.За излизане на нова производствена площадка;

3.За продуктово обновление;

4.С цел излизане на нови пазари;

5.С цел кредитиране;

6.За цялостно развитие на организацията.

Посочените бизнес планове могат да се сведат до:

1.Бизнес планове с инвестиционно значение – при тях главната цел е да се обоснове необходимостта от кредитиране и възвращаемост на парични средства. Наричаме ги инвестиционни бизнес планове за развитие на стопанската дейност;

2.За цялостно развитие на организацията, едновременно се обхващат производствената, финансовата, маркетинговата стратегия, конкурентно способността на предприятието.

Бизнес плана трябва да съчетае интересите на персонал, собственици и акционери и др.

Стандартна структура на бизнес план: в един бизнес план се обособяват следните части:

І РАЗДЕЛ: раздел чрез който се представя организацията и нейния бизнес - определят се:

1.Целите и задачите на бизнеса като се основават на целевата ориентация и са насочени към пазарни дялове;

2.Печалба и задачи в сектора на производството, в продуктовото обновление;

3.Производствените мощности;

4.Задачи свързани с достигане на финансови параметри;

5.Пълна характеристика на продуктите или услугите;

6.Характеристика на оборудването и произхода му;

7.Оценява се дейността от гледна точка на стандарта за качество, екологосъобразна дейности и др.;

8.Характеристика на степента на затвореност на технологичния цикъл;

9.Характеристика за степента на лицензираност - представят се документи за това;

10.Показва се и се анализира териториалната мрежа на бизнеса;

11.Разкрива се и се анализира техническа инфраструктура в предприятието от всички видове инфраструктури, които са изградени и функционират и те се оценяват;

ІІ РАЗДЕЛ: изследвания за икономическата пригодност на бизнеса. Пазарът на фирмата представен чрез:



  • потребителското търсене;

  • потенциалното търсене в натурални и стойностни измерители;

  • пазарът на отделните видове стоки, особено т. нар. основни стоки;

  • пълна характеристика на потребителите на всички видове сегментации, регионална сегментация на потребители,

  • пълна оценка на конкуренцията – за не по-малко от три фирми включително световния лидер и европейския лидер;

  • данни за очакваното търсене и продажби;

  • представяне на продажните цени с различни равнища на различни пазари;

  • формулиране на стратегия на организацията.

При този раздел трябва да покаже динамика, конкурентно способността, организацията откъм положителните й страни.

ІІІ РАЗДЕЛ: Резултати от финансовия анализ на показатели на бизнес плана :



  • пълна характеристика на инвестиционните разходи;

  • характеристика на експлоатациите;

  • очаквани приходи преди данъчно облагане;

  • очаквани приходи след данъчно облагане;

  • пълно представяне на паричните потоци, които се очакват;

  • извеждане на дисконтиращите коефициенти, които характеризират финансовия коефициент;

  • дисконтиран нетен паричен поток;

  • нетна парична стойност;

  • определяне на вътрешната норма на възвращаемост по бизнес плана.

Главна задача е да разкрие финансовата ефективност на организацията и продажбите. Разчетите са задължителни.

ІV РАЗДЕЛ:основни разчети – характерни за развитието на бизнеса в перспектива. Разработват се:



  • перспективни разчети;

  • перспективен счетоводен баланс;

  • перспективен план за приходите и разходите в организацията;

  • разработване на бюджетен план за паричния поток;

  • разработване на различни равнища на производството(това е точка на критичното съотношение);

  • равнища на всяко производство при което се постига предвидената печалба;

  • основни икономически параметри които осигуряват изпълнението на бизнес плана.

V РАЗДЕЛ: финансиране на бизнес плана:

  • цели на финансирането;

  • източници на финансирането;

  • разработване на схеми за покриване на задължителните погасителни програми.

VІ РАЗДЕЛ: Алтернатива за промени.

VІІ РАЗДЕЛ: Изпълнение на бизнес плана.

VІІІ РАЗДЕЛ: Контрол по изпълнение на бизнес плана в следните направления от гледна точка на:


  • мениджъри;

  • акционери;

  • персонал;

  • дистрибутори.

Работи се с конкретни показатели.


ІV.ВЗАИМООТНОШЕНИЯ НА ФИРМАТА С ДЪРЖАВНИЯ И МЕСТНИЯ БЮДЖЕТ
1.Определение за бюджет

Счита се, че произхода на думата бюджет произлиза от латинското наименование „bulga”, което означава чувал, чанта, торба. Бюджетът е торбата, в която се събират държавните приходи и от която се извършват държавните разходи т.е. бюджетът е хазната или държавното съкровище.

Чрез бюджета правителството провежда своята икономическа и социална политика. Бюджета е едногодишен и може да съвпада или не с календарната година. В повечето случаи за удобство бюджетът съвпада с календарната година - започва на 1.І и приключва на 31.ХІІ.

2. Структура на бюджета

От икономическа гледна точка бюджетът е финансов план на държавата, в който се отразяват паричните отношения, свързани с разпределението и преразпределението на брутния вътрешен продукт. В резултат на това разпределение се формират парични средства на национално и регионално равнище, които впоследствие се насочват за покриване на разходите на държавните и общински органи.

В зависимост от равнището на управление на бюджетите те се подразделят на държавни и местни бюджети.

3. Държавен бюджет

Държавният бюджет е систематизирано и обобщено изражение на приходите и разходите на държавата. Тя се представлява от конкретни институции на трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Те съставят свои бюджети, които агрегират в рамките на държавния бюджет.

Новият закон за устройство на държавния бюджет регламентира следните структурни звена на държавния бюджет:


  • Републикански бюджет, който се състои от:

а) централен, наричан още генерален или правителствен бюджет - съдържа републиканските приходи и разходи, извършвани пряко от Министерския съвет или чрез делегираните от него права на министъра на финансите.

б) бюджети на държавните органи и на бюджетните организации . Те включват всички приходи и разходи, свързани с дейността на съответните държавни органи или бюджетни организации. От своя страна те се състоят от собствените им бюджети и бюджетите на подведомствените им организации.



  • Бюджет на съдебната власт:

а) собствен бюджет на ВСС

б) бюджетни сметки на съдебната власт



В държавният бюджет не се включват общинските бюджети.

4.Местни бюджети

Местните бюджети обхващат бюджетите на възприетите във всяка отделна държава териториални единици (области, общини, кметства, щати, републики и т.н.). Те са автономни, но обикновено собствените им приходи са недостатъчни, затова в републиканския бюджет се предвиждат средства, които той предоставя на общинските под формата на общи субсидии или чрез преотстъпване на държавни приходи. При временен недостиг на средства по общинските бюджети, могат да им се предоставят средства от държавния бюджет чрез безлихвени заеми.

4. Разпоредители с бюджетни средства

Изразходването на бюджетните средства е свързано с определя­нето на лицата, които се разпореждат с тях. Те се наричат разпоредители с бюджетни средства.

Разпоредителите с бюджетни средства се подразделят в зависи­мост от предоставените им права на две степени.

Първостепенни разпоредители с бюджетни средства по държав­ния бюджет са: ръководители на министерства и ведомства - предсе­дателят на Народното събрание, председателят на Министерския съвет, президентът, министрите, председателите на комитети, председателят на Висшия съдебен съвет, председателят на Сметната палата, област­ните управители и т. н.

Първостепенни ръководители с бюджетни средства по местните бюджети са кметовете на общините, районите и кметствата;

Разпоредители с бюджетни средства от втора степен са ръководителите, на бюджетни организации в структурата на министерствата, ведомствата и другите държавни органи, които имат свое счетоводство, подчинени са на първостепенните ръководители и нямат подчинени учреждения. Към тях се отнасят директорите на болниците, училищата, детските заведения, театрите, библиотеките и други подобни учреждения.



Каталог: img -> upload
img -> Дата на провеждане: 15. 12. 2011 програма
img -> Програмата се предлага с тръгване от: софия, пловдив и хасково; габрово, велико търново, казанлък, ст. Загора!!!
upload -> Вид и брой ценни книжа: 6 481 960 броя обикновени безналични поименни акции
upload -> Отчет за управлението 2 ключови данни 11 баланс 12 отчет за приходите и разходите 14
upload -> Стратегически маркетинг
upload -> Обхват на макроикономиката макроикономически проблеми цели и инструменти
upload -> Списък на клоновете на “Булбанк” ад, където се приемат поръчки за покупка и за обратно изкупуване на акции
upload -> Отчет за приходите и разходите 9 отчет за паричния поток 10
upload -> Утвърждавам: директор: доц д-р инж. Кр. Георгиева
upload -> Мениджмънт на проекти


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница