История на българия от д-р Ганчо Ценов



страница4/10
Дата22.07.2016
Размер1.74 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

б) Завладяването на Македония от римляните.

През 4 век пр.н.е. или по времето на Филип, Рим води войни за завладяването на съседната област Кампания. Това става през 387- 338 г.пр.Хр. По- късно Рим воюва за подчиняването на Италия 338- 216 г.пр.Хр. След завладяването на Италия, Рим се стреми на първо място да разпространи властта си над средиземноморските области, след което се състоят Пуническите войни. В 241 година пр.н.е. Сицилия става първа римска провинция. По- късно римляните преминават Средиземно море към Африка и завладяват Картаген през 201 г.пр.Хр. След подчиняването на Сицилия, Рим се насочва към адриатическия бряг на Илирия. Римските войски завладяват Керкира (Корфу) и Епидамн (Драч). [229]

Римските победи в Илирия са били подпомогнати от гърците, които желаели да се освободят от властта на македонците. Елис, Спарта, Месения, атонците и по- късно ахейците са били на страната на Рим, докато Македония е била в съюз с Картаген. В резултат на съюза между гръцкия свят и Рим през 197 г. пр.Хр. консулът Квинкций Фламинин е успял да победи македонците при Киноскефала в Тесалия. Македонското царство загубва не само властта си над гръцките земи, но и своята самостоятелност. Македония е била задължена да освободи гърците в Европа и Азия, да заплаща военен данък, както и да предаде цялата си флота. Наложено й е да не увеличава армията си за определен период от време и да не води войни без разрешението на Рим. Чрез римската власт гърците са успели да се освободят от македонците, като са се надявали и на подкрепа, на цар Антиох от Сирия. Докато македонците са водили война с римляните, Антиох се е стремял да разшири своето царство и да постигане пълно единовластие. Той повел война с Египет и успял да извоюва много изгодни за него мирни условия. След тази война Антиох се отправя към западния бряг на Азия, с намерението да нахлуе в Тракия. По тази причина той започва да осъществява връзки с враговете на Рим. Ханибал се свързва с него. Същите гръцки народи, които досега са били съюзници на Рим срещу Македония, след това встъпват в съюз с Антиохия. През пролетта на 191 г.пр.Хр. войските на цар Антиох са разбити от римляните при Термопили, като са принудени да се върнат в Азия. През 190 г.пр.Хр. военната сила на Антиох е окончателно смазана при Магнезия. Сирия загубва своята флота и притежаваните от нея земи в тази част на Таурус. Намиращите се в тези земи гръцки градове, стават от части независими, от части подчинени на пергамското царство.

Филип от Македония пожелал още веднъж да опита късмета си срещу римляните, но умира през 179 г.пр.Хр., преди да успее, да изпълни своя план. Синът на Филип- Персей се опитал да продължи делото на своя баща, но е предаден от царя на Пергамон- Евмен на римския сенат. Всички гърци по това време отново застават на страната на Рим. Емилий Павел разбива персийските войски през 168 г.пр.Хр. при Пидна, след което ги отвежда триумфално като роби в Рим. По този начин окончателно настъпва краят на македонското царство. През 148 г.пр.Хр. в Македония се появява „лъжлив” Филип, който възбужда въстание срещу римската власт. Това въстание е кърваво потушено от Метелий и Македония се превръща в провинция.

Римляните продължават своята завоевателна политика, като подчиняват предна Азия и Египет. По този начин римската империя става пълновластен господар на цялото македонско царство. По времето на император Август Рим завладява разположените на р.Дунав земи- Реция, Норикум и Панония. Между 12- 9 години пр.Хр. под хегемонията на Рим падат гетите и бастарните по долното течение на р. Дунав. В земите между р. Дунав, северната част на Илирия, Македония и Тракия, римските държавници създават провинция Мизия. От този момент под названието Мизия се разбира земята между р.Дунав, планина Хемус (Балкан), на запад до р. Дрин , която се влива в р. Сава и на изток до Черно море т.е. Сърбия (до Балканските войни) и северна България. Преди това под Мизия се е разбирало цяла Тракия до Олимп.

Римската власт на Балканския полуостров е утвърдена пъроначално от император Траян. Той побеждава първо царя на Даките- Децебал (105 г.пр.Хр.), след което продължава на юг през Дунав, най- вероятно между Свищов и устието на р. Янтра, за да подчини сарматите (скитите), жителите на Мизия. За увековечаване победата си над сарматите, Траян основава град на р.Янтра (Nicopolis ad Jatrum). Археолозите смятат, че това е днешното село Никюп, южно от Росица и източно от Янтра, но не лежи на Янтра. Предполага се, че освен този град, отново на реката, Траян е построил още един град- Марцианополис, който е считан за най- значимия град в Мизия. Марцианопол е най- вероятно дн. Марно- поле, лежащ непосредствено до Търново.

Йордан разказва следната история за основаването на този град:

„Този град е построен, както разправят, от император Траян по следния повод: една слугиня на сестра му Марциа, като се миела на реката, наречена Потамос, която има извънредно бистра и вкусна вода и извира всред града, като поискала да гребна вода от там, случайно изпуснала в дълбоката вода златния съд, който носила. Той поради тежестта на метала потънал, но дълго време след това изплувал из дълбините. Наистина не било нещо обикновенно един празен съд да потъне и след като веднъж е потънал, вълните да го изхвърлят да изплува. Когато Траян узнал с учудване това, помислил, че в извора има някакво божество и основал град, който нарекъл на името на сестра си Марцианопол” (ХVVI, 92, 93)

Това е една измислена история, която погрешно свързва троянската легенда за дъщерята на троянския цар Мария с император Траян. От тази приказка узнаваме единствено, че градът Марцианопол се намирал на река, близо до лагера на император Траян. Според положението си, този град вероятно е Търново, който е съкращение на Траяново. Така император Траян укрепва римската власт в Мизия, която продължава да властва в продължение на няколко столетия. През 4 в.сл.Хр. жителите на тази провинция- готите, както сега са наричани, се надигат срещу римската власт, превземат първо Марцианопол. Същият град под името Търново след 12 век е столица на българските царе. За жителите на този Никополис, Улфила през 4 век създава писменост и превежда библията.

Както македонската, така и римската власт са били от изключително голяма полза за гърците. Македонците и римляните са гледали на гърците не като на по- нисш, но като на равен, дори по- добър от тях народ, чийто език, литература и изкуство те подкрепяли. Чрез македонците гръцката култура се разпространява в Азия и Египет. Македонците са били храбри воини, но не са имали, нито собствена писменост, нито собствена литература. Техните дела са описани на гръцки, паметниците им са изписани на гръцки, затова мнозина считат, че македонците може да са били гърци.1 Римляните са били благосклонно настроени към гръцката нация. Те почитали гръцкото изкуство, наука и литература. В резултат на това източната римска империя става гръцка. Ако македонците са пренесли гръцката култура в Азия и Египет, то римляните са разпространили същата на север в същинския Балкански полуостров.

________
1) Български учени доказаха съществуването на древна тракийска писменост, която може да бъде отнесена и към македонския народ, тъй като в миналото траки и македонци са били един и същ народ, с общи корени.

Част втора.
Българското Християнство.
1. Възникване.
а)Апостол Павел, Климент и Тимотей.

В Мизия, Ликия и Фригия започва както политическия живот на тракийските народи, така и българското християнство. Старите легенди описват мизиеца Климент, като първият епископ на българите. В неговото гръцко житие или легенда Охридика за него се казва следното:

„Този наш велик баща и просветител на България произхожда от европейските мизийци, които се считат от мнозина за българи.”

В стари времена те са били прогонени от Александър Велики, от областта Олимп, Пруса (Преспа)1 към северния океан и Черно море. След известно време те преминават Истер с многобройна войска и превземат съседните страни- Панония, Далмация, Тракия, Илирия, цяла Македония и Тесалия. Задачата на Климент е била да научи мизийците на православната вяра.2 Следователно Климент произхожда от народа на древните мизийци, където е и проповядвал християнската вяра. Областта, в която той се е трудил за разпространението на православната вяра, обхваща- Илирия, Тесалия и Македония, от Охрид до Валона. Българският цар Михаил е подарил на Климент три хубави къщи на р.Девол, принадлежали на семейството, на комес (висш чиновник), където Климент е имал място за почивка в Охрид и Главеница (при Валона). (L.Bulg.XVII)
________
1) Най- вероятно дн. планина Перистери между Преспанското езеро и Битоля. Гръцката дума „перистери” означава гълъб, на латински е „Columba”, на български- голуб, галанб. В други легенди тази планина се нарича Улимб, което е етимологично свързано с галауб (Перистери)

2) Билбосов, Кирил и Методий II, 301- 302

Мястото, където Климент е живял, е било Охрид. Градът Охрид в стари времена се е наричал Лихнидос. Този Лихнидос в старобългарските легенди е наричан Ликия. В успението на св. Кирил, който е посочен като учител на Климент, се твърди, че един от учениците на Кирил- Климент е бил епископ в Ликия.(Bilb II,245) Климент произхожда от Мизия и е епископ в Ликия. Мизия и Ликия, обаче са земите на троянците, следователно Климент е бил епископ на троянците.

Християнството в тези земи е започнало от ап. Павел, който е проповядвал християнската вяра в Македония. Спомените за Павловите поучения в Македония са се запазили до ден днешен при българите в село Косенец (на река Девол, област Костур). Българските жители на тези села и до ден днешен пазят дървен кръст извън селото, където ап. Павел е просветлявал българския народ с божията животворна светлина. Този дървен кръст е мил спомен за Павловите проповеди. В своите трудове апостолът е бил подпомаган от Климент. Ап. Павел лично споменава Климент в своето послание до Филипяни:

„Затова, възлюбени и много- желани мои братя, моя радост и мой венец, стойте така твърдо в Господа, възлюбени мои. Моля Евдокия, моля Синтихия, да бъдат единомислени в Господа. Да! И тебе умолявам, искрени ми сътруднико, помагай на тия жени, защото се трудиха в делото на благовестието заедно с мене, и с Климента, и с другите ми съработници, чийто имена са в книгата на живота.”

Фил. 4:1-3.

Павел проповядва в областта на р.Девол и Климент е бил епископ в тази област. Дейността на двамата християнски просветители е свързана. Климент вероятно е продължил това, което ап.Павел е започнал.

Между другите другари на ап.Павел в Македония, следва да се спомене и Тимотей. Той е бил епископ в Колосa. В една стара българска хроника за него се говори следното:

„Дойдоха изпратени от Бога трима мъдри епископи- Дионисиус и Ерутеус от Атина и Тимотей от град Колосия в Македония.” (Goten oder Bulgaren s. 67)

В църковната история Колосия е известна, като център на една българска епархия. Тя често се идентифицира, като Прима Юстиниана (Охрид).

Писателите от 8 век, като патриарх Герман от Константинопол (Mansi, coll. conc. ХIII, p.105), хронографът Теофан (Ed.de Boor II. 402), назовават този град със съвсем ясната българска дума „Наколия” и това е днешното Наколец на Преспанското езеро. Колоса е фригийски град и Фригия в етнографско отношение е била македонска (българска) земя. Павел е написал две писма до Тимотей в Колоса. Във второто послание към Тимотей апостолът пише:

„Когато дойдеш, донеси япунджака, който съм оставил в Троада при Карп, и книгите, а особено пергаментите” 2 Послание към Тимотей 4:13.

Същият Карп е бил епископ на Берое, Македония. Ако епископът на Колоса Тимотей е трябвало да вземе мантията на ап.Павел от епископа на Берое Карп, става ясно, че Павловата Колоса е съседен град на македонския Берое. Градът Колоса е обозначен, като фригийски град. Фригите или Бригите са живеели на р.Черна, западен приток на р.Вардар и на езерата Преспа и Охрид. По този начин се вижда, че българското християнство е християнството на троянците.



б) Кирил и Методий.

Освен Климент и др., се споменават също имената на двама братя- Кирил и Методий, като първите християнски просветители на българите. Тяхната история е неясна, защото легендите, оставили ни информация за тях, си противоречат. Кирил е наричан ту „философ”, с името Константин, ту „християнският учител” по име Кирил. Кирил е описан, като учител на Климент. Последният е бил епископ в Ликия и ученик на ап.Павел. В този случай под Кирил явно се разбира ап.Павел. Последното е очевидно от написаното, от него житие. Така според Солунската легенда той е казал:

„Аз съм роден в Кападокия и съм ходил на училище в Дамаск. Когато един ден бях в църквата на великия патриарх от Александрия, чух глас от олтара, който ми каза- „Отиди в голямата страна на славянския народ, който се нарича Българи. Бог ти заповядва да ги научиш и да им дадеш закони.” Аз съжалявах много, защото незнаех къде е земята на българите и отидох в Кипър. Тъй като не разбрах, къде е българската земя, исах да се върна, но се страхувах да не ме сполети съдбата на пророк Йона, затова отидох в Крит. Тук ми казаха- „Отиди в Салоники”. Аз отидох там и се представих на митрополита (управителя) Йоан. Когато му разказах за моята мисия, той ми разпореди, като ми каза...”(Bilb. II, s.217)

Това е точно биографията на Павел. Ап. Павел е изминал същия път, когато е отишъл в Солун. От всичко това се разбира, че Кирил е бил учител на Климент*, като последният е бил ученик и на ап. Павел, следователно Кирил и Павел са една и съща личност.

Константин и Методий са троянци. Те са родени в Солун и произхождат от същия народ, от който е и Климент. Панонската легенда разказва за тях, че цар Михаил е дал на Методий да управлява княжество. След много години служба, Методий напуска княжеството и се преселва в Алимб, където живеят светите отци. Той се подстригва за монах и слага монашеско расо. След известно време при него идва брат му Константин. (L. pan.2, 3) Олимп или Алимб, обаче се намира в троянска Мизия, която е обърната към християнството от Павел и неговите другари. В Олимп се намира земята, от която произхожда Климент. Следователно Кирил и Методий са се трудили при същия народ, при който са проповядвали Павел, Тимотей, Климент и др. Дейността на Кирил и Методий се свързва с тази на апостолите. От това, че Алимб (Олимп) лежи на Пруса (Преспа)- днешната планина Перистери, може лесно да се разбере, откъде идва името на града Манастир или Битоля, лежащ в обятията на същата планина.
________

* Според съвремената история учениците на Кирил и Методий са били Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд. Историците от по- старо време смятат, че св. Климент е само една личност, съработник и последовател на ап. Павел. Според д-р Ганчо Ценов, двамата братя просветители Константин и Методий са били преки наследници на ап. Павел и ап. Андроник в трако- македонските земя, а не в дн. Чехия.

В Панонската легенда се разказва също, че Методий е застанал епископ на престола на св. Андроник.( 8) Хронографът Нестор пише относно това, че княз Коцeл е назначил Методий за епископ на Панония, на престола, на св. Андроник. Нестор продължава по- нататък:

„Ап. Андроник е бил също в Моравия, където е проповядвал и ап. Павел...който е поставил след себе си за епископ и викарий на славянския народ Андроник.”(ХХ)

Методий е третият епископ на този народ, който е бил обърнат към християнската вяра, от самия апостол Павел. Следователно Константин, който е наричан Кирил и неговият брат Методий, са живели след Павел и Климент. Според легендата на S. Ludomila Константин и Методий са живели 4 век по времето на св. Августин. Кирил казва:

„По времето на нашия възвишен учител- блаженият Августин, св. Кирил, обучен изключително добре в гръцките и латинските науки, след като обърна българите към вярата в живия Иисус, в името на неделимото единство, на Пре- Светата Троица, замина за Моравия.”

На този Кирил се преписва създаването на българската (славянската) азбука, докато на неговия брат- Методий, създаването на готската писменост.





Националните противоречия между гърци и българи са били причината за мисионерската дейност на Константин и Методий. Тези противоречия са били описани още от ап. Павел, когато той споменава в посланията си, че не трябва да се прави разлика между гърци и скити (българи).
„Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене с устата си. Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му, и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал; гдето не може да им грък и юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен, но Христос е всичко и във всичко. И тъй, като Божий избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.”
Послание към Колосяни 3:8-12 (или послание на ап. Павел до жителите на с. Наколец)
Тъй като скитите или българите от Моравия (дн. Морйово, Морихово или Пелагония, област Битоля в Македония) и Преслав (Прилеп в Македония) с времето не са можели да понасят гръцкото отношение, то те изпратили посланици до цар Михаил в Салоники (Солун), с молба да им изпрати християнски учители, които говорят техния език, защото те не разбирали гръцки и латински. В резултат на тяхната молба, цар Михаил им изпратил философа Константин и неговия брат Методий, които съставили за тази цел българската азбука и превели библията на български език. В Солунската легенда (Легенда Тесалоника) Кирил, във връзка със своята дейност, разказва сам за себе си следното:

„Аз изнамерих 35 (букви), скрих ги в своята риза и ги занесох на митрополита (княза). Буквите се скриха в мен (моето тяло) и аз унищожих (забравих) гръцкия език. Когато митрополита ме повика до масата, аз замлъкнах, не разбирах, какво говореха гърците. Дойдоха всички солунци, като ми се чудеха и ме търсеха. Когато българите чуха за мен, по- точно моравският княз Десимир, преславският княз Радивой и всичките български князе, дойдоха заедно в Солун и водеха 3 години война със Солун. Проливайки своята кръв, казваха- „Дайте ни го, Бог ни го е изпратил.” След това те (гърците) ме дадоха. Българите ме приеха с голяма радост, заведоха ме в град Равен на река Брегалница и аз им написах 35 символа.” (Bilb. 217- 219)


Река Брегалница е източен приток на Вардар, тече покрай град Щиб (Астибус). От р. Брегалница Константин преминава през Вардар към Морйово или Морова.



Моравският княз по това време е Коцел или Хацен, който в легендите е обозначен, като кнез блатски. Думата блато означава тресавище, море, както и думата мурйе, мориово, моравия; кнез блатски означава княз на Моравия. Също така, той бива наричан кнез лешки т.е. княз на ликийците или лихнидите. В тази блатска или моравска страна, братът на Константин- Методий остава епископ. Моравия или Морйово е земята около Манастир, където се намира планината Перистери- Алимб. Методий следователно е епископ на тази страна, където по- рано е бил монах. От Моравия или Битоля братята Константин и Методий са разширили своята дейност в земята на угрите или охридци и пеоните. В земята на угрите Константин е открил мощите на св. Климент и ги е погребал в църквата на столицата.

в) Улфила.

Заедно с Кирил и Методий, като християнски учител на траките в 4 в.сл.Хр., се посочва и Улфила. Неговата биография има много общи черти с живота на Кирил, така че човек би могъл да ги вземе за една и съща личност. Улфила е родом от Кападокия, както и Кирил. За него се смята, че е изнамерил писмени знаци и е превел библията за готите, освен книгите на царете. За Методий се твърди, че е превел светото писание без книгата на макавеите. Докато нашите познания за Кирил и Методий не са толкова ясни, тъй като са базирани на противоречиви легенди, то за Улфила са свидетелствали историци от 5 и 6 век, на които може да се има доверие. Улфила до ден днешен не е разглеждан от българската църковна история, защото се е считало, че готите са германски, близък до скандинавците народ. Счита се също, че Улфила съчинил писменост за германските и скандинавските народи, и превел библията за тях. Това мнение, обаче почива на заблуждение, защото готите както видяхме, са подобно на българите скитски народ. Дали е имало германски готи на Балтийско море, това не знаем, но дори и да е имало такива, това не ни засяга. Ние разглеждаме историята на тракийските готи, които са живели в Тракия още по времето на троянските войни. За тези готи или гети Улфила е изнамерил азбука и е превел библията, както разказват историците от 5 и 6 век. Така например готският историк Йордан пише:

„Имаше и други готи, т.н. малки готи, един неизброим народ. Техният свещеник и архиепископ беше Улфила, който им е съчинил азбука. Днес (550г) те живеят в Мизия, в областите на Никополис при подножието на Емимонтус (Хемус, днес Балкан).” (L.1)

За обитателите на Мизия, т.е. мизийците Улфила е измислил азбуката. Както Климент и Константин, Улфила също е работел сред мизийци. Българите имаха два вида азбуки, едната се е казвала кирилица, вероятно наречена по името на Кирил, а другата се е казвала глаголица, вероятно измислена от Улфила.



2. Борбата за независима българска църква.
a) Появата на българите.

Посятото от ап. Павел семе на християнската вяра израснало сред тракийските народи през 2 и 3 век. Тези житни зърна на вяра през 4 век придобили сила, с която всички е трябвало да се съобразяват. Това принудило император Диоклециан да издаде едикт през 303 г, според който християните са били затваряни в общи къщи, имуществото на общините им се отнемало, отказвани им са граждански права и почести. В резултат на тези преследвания много християни претърпели мъченическа смърт. Убеждение, което засяга вътрешната същност на човека, неможе да бъде преборено с едикти. Скоро след това (305г) император Диоклециан и Максимиан абдикират и на тяхно място Галерий и Констанций заемат императорската власт. През 306 г. Констанций умира в Британия и войската провъзгласява неговия най- голям син Константин за Цезар. В римската империя започва вътрешна борба за власт. Константин обединява сили с неговия девер Лициний. През 313 г. Максимин Дая е победен при Адрианополис, Лициний и Константин стават императори, а техните синове- цезари. През 313 г. Константин и Лициний издават известния единкт в Милано и Никомидия, признаващ християнството, като равнопоставено на старите държавни религий. От този момент започва свободния живот на отдавна покръстените тракийски народи. Константинополския патриарх (починал 818 г.) пише следното за българите:

„Още от старата история и книги се говори за т.н. хуни и българи. При меотийските блата на река Кофина се намира т.н. Стара Велика България и там живеят близките, сродни племена- котрагите. По времето на Константин, на запад е починал някой си Кубрат, който е бил владетел на тези племена. Той е имал пет сина, които са разделили царството на баща си и са се разпръснали.

Петият син се установил в Равенския Пентполис1 и започнал да плаща данъци на римляните.

По- горе споменатите котраги, са живели на Преспанското езеро, тъй като писателите, които са живели по времето на патриарх Никифор, са идентифицирали Котрагия с Наколия, на езерото Преспа. Така например патриарх Герман (785 г.) е написал писмо до епископ Константин от Наколия: - (Mansi Coll. Conc.XIII, p.105). Този Константин е участвал в 7-ят вселенски събор в Никея (787). Анастасий Библиотекар го нарича епископ на Котрагия:



В описаните на гръцки език чудеса на св. Димитър Солунски, записани приблизително 300 години преди да се роди патриарх Никифор, се свидетелства, че българският цар Кубер (Кубрат) е водил война пред (за) Солун.

Този Кубер, който според писанията е водил война срещу сродни нему племена , е наречен от по- късно живели книжовници, като Симеон Магистър от 10 век- Гобор. Същият Гобор е водил война срещу цар Михаил.

По- късните историци, като наследника на Теофан- Кедрин, в резултат на една езикова метатеза, наричат този Гобор- Богор и още по- късно с гръцко окончание- Богорис. Накрая Богорис било съкратено на Борис.

По време на своя поход Кубер бил ту в съюз, ту във война със своя другар по произход (племе)- Хацон , царят на абарите (аварите), коитоса владеeли илири, панонци, даки, дарданци, мизи, Превала, Родопи и Тракия до Византион. По това време чрез смесени бракове се е извършвало сродяването на аварите с българите. (Goten oder Bulgaren, s. 193)

Този Хацон е бил по- нататък наричан Коцил или Коцел, с титла кнез блатски, кнез моравски, кнез панонски, кнез франски (княз на Фригия), чийто имена, както беше споменато по- горе, имат едно и също значение- цар на Морйово (Битоля). Народите на Хацон и Кубер са воювали също и за светите изображения (икони?) (Успенски, История на Атон III, 311), за които както ще видим по- нататък, се е борил и св. Константин. По този начин българите се появяват в съвременната история.

________


1) Равен е дн. град Кюприя на Морава. Мого вероятно е 5-ят син да се е установил там със своите хора.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница