История на образованието в българия

Падането на Балканите под Османска власт нанася сериозен удар върху източно-християнския духовен живот. Католическата църква обаче схваща, че моментът може да се окаже подходящ за проникване на изток и затова активизира мисиите си в Ориента. Но планомерните й действия се осъществяват едва през 17в., след като в 1622г. е създадена конгрегацията за разпространение на вярата. Мисионерите на тази нова католическа централа се установяват в няколко села около и в Чипровци, около Белене, пловдивско, а също и Охридската и Скопска епархии в Македония. Най-дейно католическо ядро се оказва чипровското, поддържано от саксонски рударски семейства, заселили се тук отдавна. С тяхна помощ местните католици българи успяват да построят малки църкви и училища в Чипровци, Копиловец, Трънчовица, Железна. Като духовен център на местните католици се утвърждава Чипровци и по-точно училището в Чипровци. То просъществувало почти през целия 17в. Тук католическите мисионери обучвали децата на четене и писане на латински език, както и на някои църковни служби също на латински език.

Известен учител в чипровското училище бил Иван Лилов. Преподавал тук близо 35г. Част от най-добрите ученици продължавали обучението си в т.нар. семинариум към местния манастир. Тук те изучавали теология, философия и логика на т. нар. илирийски език. Това е официалният литературен църковен език на славянските католици, живеещи по Адриатическото крайбрежие. На практика илирийският език е хърватски език със силни български и сръбски примеси. На този език били написани по-голямата от част учебните книги, предназначени за българските католици. Илирийският език се налага в обучението на българските католици по няколко причини:

• 
  Първо, защото в онези времена липсва общобългарски литературен език;
  
• 
  Второ, поради дейността на католическите мисионери, предимно славяни, родом от Адриатическоро крайбрежие;
  
• 
  Трето, тъй като богослужебните книги за българските католици били написани от босненци на илирийски език;
  
• 
  Четвърто, тъй като на илирийски език се водело обучението във Францисканския колеж в Лорето (Италия);
  
• 
  Пето, поради честите контакти на българите от Северозапада с Дубровнишките търговци, които си служили с този език;
  
• 
  Шесто, поради близостта на западнобългарския говор с хърватския, предопределяна от общославянското езиково родство.
  

От Чипровец произхожда големият български книжовник Петър Богдан. Той бил софийски католически архиепископ. Автор е на два сложни превода от латински на български език. Освен това през 1640г. той прави впечатляващо описание на България, на нейната природа, стопански възможности и история. Петър Богдан създава „История на България”, която се пази в ръкопис във Ватикана. Написва я през 1667г., т.е. 95г. преди Паисиевата история и затова може да се твърди, че това е първата българска история. И в двете произведения (описанието и историята на България) Петър Богдан се доказва като човек с българско самосъзнание, с широка ерудиция, защитник на идеята за освобождаване на поробеното отечество с помощта на Християнска Европа. Т.е. той дава израз на най-популярната сред българите през 17в. политическа концепция т.нар. ‘кръстоносна теория’, която отразява реално и българските възможности, и растящите европейски амбиции на изток.

Друг голям български католически книжовник е Филип Станиславов. Той е никополски епископ, а в историята остава с отпечатването през 1651г. в Рим първата българска печатна книга на кирилица. Освен това в тази книга за първи път се използват новобългарски думи, независимо от силните сръбски и хърватски примеси и с това тя отразява тенденцията за проникване на народната езикова струя в литературата. „Абагар” е писана в днешното село Ореш (свищовско). До наши дни са достигнали общо 6 екземпляра, 5 са в чужбина, а един се пази в Народната библиотека. Книгата представлява 5 свитъка с молитви, религиозни разкази и илиюстрации. Наречена по името на цар Абагар, за когото има разказ, включен в книгата.

Към творчеството на католическите книжовници трябва да се отнесе и създаденото от Петър Парчевич и Антон Стефанов. Тяхната продукция съдържа няколко стихотворни и сатирични опита, исторически справки за тогавашна Европа, политически идеи, водещи в онзи исторически момент, както и описание на най-разпространените учебници и пособия на илирийски език, използвани от българските католици. Католическата литература е опит да се съживи заглъхналото елитарно творчество (епохата на Евтимий), опит, реализиран на латински, илирийски и български език и все в името на българската кауза. Тази литература е неразривно свързана с българската историческа съдба. Тя има преки потребители и определен социален адрес. Именно благодарение на дейността и главно благодарение на дипломатическата активност се осъществява едно от най-значимите събития в българската история през 17в. – Чипровското въстание 1688г. В духовен план Чипровското въстание спомага за разпространението на българската католическа култура в нови центрове – главно Влашко и Молдова. Тук тя продължила да възпроизвежда своите оригинални черти и на моменти дори да се вплита в общобългарския културен процес. Но тези български духовни общности се оказали изолирани и затова исторически безперспективни. Дейността на българските католици има определени функции в осъществяването на международните контакти на българската култура. Тази дейност фактически е единствения отворен прозорец към Европа. Макар това да е крайно недотатъчно за осъществяването на качествен обмен с постренесансовата култура на Европа все пак е от изключително значение за проникването у нас на идеи и културни нагласи от по-високо качество и дори на елементи от модерния през 17в. Барок.