Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Глава Девета„Искате ли да литнете високо на крилете си, Отхвърлете всяка земна грижа! Избягайте от тесния и глух живот В царството на Идеала.“ из „Идеал и Живот“ Както някои безразсъдни майстори понижават и опорочават вкуса на учениците си като спират вниманието им на онова, което те погрешно наричат „естествено", но което всъщност е баналното и пошлото, и не разбират, че красотата в изкуството се ражда от онова, което Рафаел тъй добре изразява като „идеята на красотата, живееща в душата на художника", и че във всяко едно изкуство, какъвто и да е пластичният му израз – в думи или мрамор, багри или тонове – робското подражаване на природата е дело на занаятчии и новаци: така и с поведението си практичният човек покваря и принизява бодрото въодушевление на по-издигнатите натури, чрез постоянното свеждане на онова, което е възвишено и радващо, към баналното и грубото. Един велик немски поет много добре е определил различието между разсъдливостта и мъдростта: „Късогледите виждат само отлитащия бряг, но не и онова, към което ги носят смелите вълни.“ А в логиката на разсъдливия и делови човек все пак има нещо, на което не е винаги лесно да се възрази. Вие трябва да имате едно живо чувство, една непоклатима вяра в онова, което е благородно и божествено – било в религията или в изкуството, в славата или в любовта. Иначе „здравият разум“ ще Ви накара да се отвърнете от всяка жертва и едно негово умозаключение ще сведе Божественото до едно площадно правило. Всеки истински критик в областта на изкуството – от Аристотел и Плиний, от Винкелман и Базари, до Рейнолдс и Фузели – се е старал да внуши на художника, че Природата не трябва да се копира, а да се извиси. Че най-възвишеното изкуство, което подбира само най-възвишените съчетания, е вечният стремеж на човечеството да се доближи до боговете. Великият живописец, както и великият писател, въплъщава наистина онова, което е възможно за човека, а не онова което е обикновено в човешкия род. Има истина в Хамлет, в Макбет и неговите вещици. В Дездемона, в Отело, в Проспер и в Калибан. Има истина и в картините на Рафаел. Има истина в Аполон, в Антиной и в Лаокоон. Но вие не ще срещнете първообразите на стиховете, на картините или на мрамора в Оксфорд Стрийт или Сейнт-Джеймс. Всички те, да се върнем отново към думите на Рафаел, са рожби на оная идея, която художникът е носил в душата си. Тази идея не е вродена. Тя се е зародила вследствие на усилена работа и изучаване. А туй проучване е било насочено към идеалното, което може да бъде доведено до величие и красота сред познатото и преходното. Най-обикновеният модел става извор на чудни внушения за онзи, у когото се е оформила известна идея. А една Венера от плът и кръв би се опошлила от подражателното изкуство на онзи, който няма такава идея. Когато запитали Гуидо къде намира моделите си, той повикал един обикновен носач, както си бил на работа, и изкарал от този посредствен оригинал една глава с превъзходна хубост. Тя приличала на главата на носача, ала идеализирала носача и го въздигала до степента на герой. Тя била истинска, но не била реална. Има критици, които искат да ви убедят, че Селяка на Тение е по-близък до природата, отколкото Хамалина на Гуидо! Обикновената, непосредствената публика слабо разбира идеализирането, дори в изкуството. Защото усетът за висшето изкуство е нещо, което трябва да се придобие. Но да стигна до своето сравнение. Още по-малко се разбира сродният на него принцип в живота. Често хорското благоразумие ще иска да ви отблъсне както от опасните рискове на Добродетелта, така и от лошите последици на порока. Че и в живота, както и в изкуството, има един идеал за великото и красивото, с помощта на който хората да могат да извисят осакатеното и опошленото в живота. Глиндън почувства трезвото благоразумие на Мерваловите разсъждения. Той тръпнеше пред вероятната картина, която биде обрисувана пред него, ако се отдадеше на едничкия си господстващ талант, който притежаваше, и на едничкото господстващо чувство, което – насочено както трябва – можеше да пречисти целия му живот, както един силен вятър пречиства въздуха. Но той нито можеше да вземе някакво решение срещу тази тъй рационалистична мисъл, нито пък можеше изведнъж да реши да се откаже от Виола. Страхувайки се да не бъде повлиян от съветите на Занони и от внушенията на собственото си сърце, той избегна през последните два дни да се среща с младата актриса. Но нощта, която следваше последния му разговор със Занони и споменатата по-горе среща с Мервал, бе изпъстрена с толкова ясни сънища, че му се струваше пророческа – сънища, които изглеждаха дотолкова да определят бъдещето му съобразно с указанията на Занони, та той би допуснал, че сам Занони ги е изпратил от царството на сънищата да посетят неговото легло. Тогава той реши да посети още веднъж Виола. И макар да нямаше никаква определена цел, той се остави на подтика на своето сърце. Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|