Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Глава ПетнадесетаСънят на Глиндън в нощта след срещата му със Занони беше необикновено дълбок. И слънцето нахлу с пълен блясък в очите му, когато той ги отвори за светлината на деня. Глиндън стана с едно странно чувство на спокойствие и тишина, което изглеждаше повече резултат от решението, което беше взел, отколкото от изтощение. Случките и преживелиците от миналата нощ се бяха избистрили в отчетливи и ясни впечатления. Той мислеше за тях, но бегло – той мислеше повече за бъдещето. Беше като един от Посветените в древните египетски мистерии, който бе прекрачил прага само за да закопнее още по-въжделено за Светая Светих на храма. Глиндън се облече и с облекчение разбра, че Мервал е отишъл да придружи една компания свои сънародници на екскурзия до Ишиа. Той прекара горещия следобед в самота, отдаден на размисъл, и лека полека образът на Виола се върна в сърцето му. Той я беше прежалил, и макар да не се разкайваше, все пак мисълта, че всяко разкайване занапред ще бъде твърде късно, го смути. Той скочи изведнъж от стола си и с бързи стъпки се запъти към скромното жилище на актрисата. Разстоянието беше доста голямо, а въздухът – зноен. Глиндън се озова пред вратата запъхтян и пламнал. Той почука. Нямаше никакъв отговор. Той натисна ключалката и влезе. Качи се по стълбите. Очите и ушите му му не чуха и не видяха нито звук, нито знак на живот. В първата стая на една маса лежеше китарата на актрисата и няколко партии на любими опери в ръкопис. Той се спря, събра смелост и почука на вратата, която изглеждаше, че води към вътрешния апартамент. Вратата беше открехната. След като не чу никакъв звук отвътре, той я блъсна и я отвори. Това беше спалнята на младата актриса, най-святото място за един влюбен… Ала Виола не беше тук. А бавачката? Беше ли заминала и тя? Той силно завика Джионета по име, че чак къщата закънтя, но никой не се обади. Най-накрая, когато вече неохотно напускаше празната къща, той забеляза Джионета да идва по улицата. Клетата стара жена радостно възкликна като го видя. Но за тяхно най-голямо разочарование, нито един от двамата не можеше да съобщи на другия някаква радостна вест или задоволително обяснение. Джионета била събудена миналата нощ от някакъв шум в стаите долу. Но преди да се съвземе и да се осмели да слезе, Виола вече я нямало. Тя намерила следи от насилие на външната врата и всичко, което успяла да разбере от съседите наоколо беше, че някой си бедняк бил видял на лунната светлина от нощния си подслон на кея карета, която познал, че принадлежи на принц ди ***. Тази карета пристигнала тук и след това пак заминала по същия път около един часа след полунощ. След като получи тези сведения от смътните думи и хълцания на старата бавачка, Глиндън веднага я остави и се спусна към двореца на Занони. Тук той разбра, че сеньорът отишъл на банкет у принц ди *** и че няма да се върне скоро. Глиндън застана неподвижно на мястото си, смаян и смутен… Съвестта му го гризеше. Той имаше възможност да спаси жената, която обичаше, и не се възползва от нея. Но как е станало, че и Занони не е успял да го направи? Как така отива той на банкета на самия похитител? Знае ли Занони за станалото? Ако не – не трябва ли той да побърза да го уведоми, без да губи и миг? Макар и с нерешителен ум, едва ли имаше човек по-смел физически от него. Глиндън щеше да отиде направо в двореца на принца и, ако Занони не успееше в своята мисия на закрилник и спасител, с която изглеждаше че сам се беше нагърбил, тогава той, скромният чужденец, щеше да изиска пленницата, жертва на измама и насилие, в самите зали на принца ди *** и пред всичките му гости. Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|