Исус наша съдба Беседи от магнетофонни ленти

"Господи, аз не приех ТВоето спасение, не приех ТВоята прошКа на греховете, защото сВещениКът не струВаше." ИсКате ли таКа да застанете пред Бога? ТоВа ми прилича на момчето. Което Казало: "ТаКа му се пада на татКо, да ми замръзнат ръцете. Защо не ми Купи ръКаВици?!"

Не, приятели мои, не е Вярно, Когато няКой КазВа:

"Аз не мога да ВярВам!"

Има едно слоВо на Исус, Което е много Внушително и зВучи таКа: "Който исКа да изпълняВа Божията Воля, той ще познае дали Моето учение е от Бога, или не." Въпросът е дали исКам да се подчиня и да Върша В ЖиВота си малКото, Което съм разбрал за Бога. ТогаВа ще тръгна напред.

4. КаКЗо да направи чоВеК, Когато не моЖе да Вярва?

ИсКам наКрая да Ви го КаЖа с няКолКо думи:

а) Помолете Бог да Ви даде сВетлина!

Той е до Вас. Кажете Му: "Господи, Ти ме доВеди до Вярата. Дай ми сВетлина!" Той чуВа тоВа!

б) Разчитайте на Божието присъствие!

Исус е туК! Усамотете се няКъде и Му Кадете:

"Господи Исусе, исКам да Ти дам живота си!" ТаКа напраВих и аз. Когато В безбо?Кието си се уплаших от Бога и Когато после разбрах за Исус.

В) Четете Библията!

142

г) Потърсете общение!

Потърсете ВръзКа с други хора. Които също таКа сериозно исКат да бъдат християни! Не остаВайте сами! По пътя Към небето няма самотници. Потърсете общение с християни. Които ВърВят по същия път!

143
Как да се справим с дивота, а1(о грехът и пропуските постоянно ни следват?

Във Вюртемберг понякога КазВат: "Работата стаВа дебела!" И при нашата тема искам да КаЖа: "Работата стаВа дебела!" Сега стаВа сериозно!

"Как да се спраВим с ЖиВота, аКо грях и пропуски постоянно ни съпътстват?" По този Въпрос трябВа пърВо да Ви Ка?Ка. че изразът "а/(о грях и пропуски постоянно ни съпътстват" не е точен, защото те го праВят. И грях и пропусКи неизбежно ни съпътст-Ват. И затоВа съм щастлиВ да гоВоря за едно толКоВа чудесно и значително нещо, за един подаръК, Който праВи чоВека сВръхщастлиВ и сВръхбогат. ТоВа е нещо, Което никъде не можете да Купите, В ниКоя страна на сВета. И даЖе да бяхте милиардер и да бихте наброили Всичките си банкноти на масата, паК нямаше да можете да го Купите. То не моЖе да се получи и с ВръзКи. Нали тоВа, Което чоВеК не моЖе да Купи, В днешно Време го получаВа най-често с ВръзКи. Това чудесно нещо, за Което сега трябВа да Ви гоВоря, не можете по ниКаКъВ начин да го получите и с ВръзКи. Нямате Възможност и сами да го придобиете. То моЖе да се получи само Като подарък. И тоВа голямо и прекрасно нещо, за Което ще гоВоря, Което не моЖе нито да се Купи, нито да се набаВи чрез ВръзКи, се нарича: прошение на грехоВете.

Зная, че сега мнозина са разочаровани и си мислят:

"Прошение на грехоВете?" И Веднага ВъзниКВа Въпросът:

1. Но имам ли нуЖда от това?

Убеден съм, че полоВината от Вас си КазВат: "Прошение на грехоВете? Нямаме ну^Кда!" Един млад чоВеК напоследък ми обясни тоВа таКа: "Ние ЖиВеем ВъВ Време, Когато чрез рекламата се създаВа потребност-

144

та. Нашите прадеди не са знаели нищо за дъВКата и за цигарите. Чрез безкрайната реКлама по телеВизи-ята. радиото и плакатите постепенно сме стигнали дотам да ВярВаме, че не моЖем да ЖиВеем например без цигари. СъздаВа се една потребност и тогаВа мо?Ке да се продаВа." И младият чоВеК продължи таКа:

Аз Ви КазВам: тоВа е една у?Касна заблуда, една чудоВищна заблуда. От нищо не се нуждаем таКа, КаКто от прошение на грехоВете! Който си мисли, че не се ну?Кдае от прошение на грехоВете, той не познаВа сВетия, страшен Бог. Досега толКоВа много е гоВорено за Божията любоВ, че ние Вече съВсем не знаем, че Бог - таКа пише В Библията - е един страшен Бог! И таКа, Когато аз разбрах, че трябВа да се страхуВам от Бога, Внезапно се събудих от един живот В грях! И този. Който КазВа: "Аз не се нуждая от прошение на грехоВете", си няма и понятие за ЖиВия Бог, Който моЖе да погуби и душата, и тялото ни в ада. Точно таКа - чоВеК моЖе да бъде погубен заВинаги! ТоВа го КазВа Исус, Който сигурно го знае. И аКо цялото чоВечестВо Каже: "ТоВа не го ВярВаме!" - тогаВа цялото чоВечестВо ще бъде погубено! Исус знае КаКВо има зад заВесите. И Той ни предупреждава съВсем недвусмислено за тази гибел. А ние се изправяме с нашите грехоВе и смеем да КазВаме: "Ние нямаме нуЖда от прошение на грехоВете! ЦърКВата създава една потребност. Която не е същестВуВала!"

145
Глупости! От нищо не се нуждаем толКоВа, Колкото от прощение на грехоЗете ни!

На тоЗа място исКам да Ви разКа?Ка едно сЗое преАиВяВане. ВеднъЖ 3 краси3ия град Цюрих имахме огромно събрание 3 Конгресния дом. Много хора стояха Край стената. МеЖду тях ми напраЗиха Зпечатле-ние дЗама господа, Които тЗърде бесело си приКазВа-ха. Виждаше се, че са дошли от любопитство. Единият от тях имаше хубаЗа малКа брадичКа. Забелязах го, защото си помислих: "ЖалКо, че аз не мога да нося таКаВа!" Когато започнах беседата, си постаЗих за цел да гоЗоря таКа, че и тези дЗама господа да слушат. И те се заслушаха доста заинтересуЗани. ТогаЗа споменах за прошение на грехоВете. И В момента, В Който Казах "прощение на грехоВете", Видях КаК господинът с брадичката подигравателно се усмихна и прошепна нещо на ухото на съседа си. ТоВа беше, КаКто Казах, 3 една огромна зала. И дЗамата бяха далеч от мен. Не можех да чуя КаКЗо Каза той, но по израза му разбрах. Той ме иронизираше приблизително таКа:

"ОпрощаЗане на грехоЗете! Типичният пасторсКи брътЗеЖ. О, небеса!" При тоЗа той моЖе би си е мислил: "Че аз да не съм престъпник! Нямам нуЖда от прощение на грехоЗете!" ТаКа си КазВате и Вие, нали? "Та аз не съм престъпник. Аз не се нуждая от прощение на грехоВете!" Нещо подобно ще да си е Казал и той. ТогаВа се Збесих. Зная, гнеВът не е добро нещо пред Бога, но ВъпреКи тоЗа се Вбесих. "Един момент, аКо обичате." - Казах - "Сега ще напраВя една полоЗинми-нутна пауза, през Която моля ЗсеКи да си отгоВори с "да" или "не" на Въпроса: "ИсКате ли за цялата Вечност да се отКа^Кете от прощение на грехоЗете, понеже то не Ви е необходимо?" Да или не?" И после заедно с хилядите хора останах безмълЗен цяла минута. ИзВеднъ?К ВиЖдам КаК чоВеКът с малКата брадичКа силно побледняВа и се дърЖи за стената. ТаКа се стресна заВалията! Сигурно му е минало през ума:

"Сега ще КаЖа: "Аз не съм престъпник!", но Когато дойде ред да се мре. Когато работата стане сериозна, тогаВа Все паК бих исКал да имам прошКа на грехоВете

14в
си. Не исКам за цялата Вечност да се отКаЖа от нея!" И Вие ли не исКате? Или исКате?

Има една фраза. Която съм чуВал много често през ЖиВота си: "Аз постъпВам честно и не се боя от ниКого!" Но помислете си: ниКога не съм чуЗал тоЗа от хора под 40 години. Един млад чоВеК много добре знае, че В ЖиЗота му има много Вина. ЧаК Когато съВсем безогледно сме убили съВестта си, успяВаме да Кажем таКаВа лъЖа. Значи, Когато няКой заяВи: "Аз постъпВам честно и не се боя от ниКого!", аз мога да му отЗърна: Ти си над 40 години. ТоЗа, че гоВориш таКа, се дъл^Ки на атеросклероза. ДълЖи се на безскрупулно умъртвената ти съВест." ДоКато нашата съЗест не е убита, ние ще знаем със сигурност, че от нищо не се нуждаем таКа много, КаКто от прощение на грехоЗете.

Преди няКолКо години 3 Есен даде Концерт Бил Хейли, един таКъЗ модерен музиКант, или по-добре Казано: един. Който "събаря Къщата". В големия салон Груга се бяха събрали хиляди, за да го чуят - него и негоЗия състаЗ. Но още при пърЗото изпълнение те започнали баЗно, но сигурно да рушат залата. Щетите бяха за оКоло в0 хиляди марКи. След тоЗа един млад полицай ми Каза: "Бях седнал отпред и трябВаше да се дърАа здраВо за стола, иначе щях и аз да участВам." На следВащия ден минаВам през центъра на града. Гледам трима типа застанали един до друг. Които изглеждаха точно таКа, Като че са били там. ОтиВам при тях и им КазВам: "Добър ден! Обзалагам се на КаКВото исКате, че снощи и Вие сте били на Концерта на Бил Хейли." "Разбира се, г-н пастор." "О, познаЗаме ли се? Чудесно. Я ми КаЖете, аз не мога да разбера:

защо Всъщност разрушихте салона?" И получаВам следния отгоЗор: "Ах, пастор Буш, ЗсичКо тоЗа е просто отчаяние!" "КаКВо?" - питам аз - "Отчаяние - от КаКВо?" А той отгоВаря: "Ами и ние не знаем!"

Имаше един голям датсКи теолог и психолог -Сьорен КирКегаард. Той разКазВа една случКа от сВоя )кивот - КаК Като дете се разхождал с баща си. ПоняКога баща му се спирал и замислено поглеждал

147
сина си. След това КазВал: "Мило дете, ти ходиш В тихо отчаяние." Когато прочетох тоВа, си помислих:

Когато чоВеК 40 години наред е пастор В големия град, той Вече знае, че Всъщност тоВа се отнася до ВсичКи.

А сега питам Вас: познаВате ли и Вие тоВа Вътрешно отчаяние от ЖиВота? ИсКам да Ви КаЖа отвъде идВа то. НеКа с тази цел напраВим една изследоВа-телсКа експедиция В собственото си сърце. Ще изпол-зВам един нагледен пример: Като пастор В РурсКата област често съм обиКалял рудниците. ТоВа е хубаВо. ДаВат Ви работен Костюм, слагате си миньорска КасКа на глаВата, Влизате В шахтовата КлетКа и изфучаВате Към дълбините, например до осмия хоризонт. "Не моЖе ли по-нататъК?" - питате Вие. "Да. но по-надолу не се ходи, защото там е "зумпфът", т.е. блатото." Там се събират Водите от шахтата и тоВа миньорите наричат "зумпф". ОтКаКто съм В Есен, само един път се случи да се сКъса ВъЖето на асансьорната КлетКа и тя падна на дъното - В "зумпфа". УЖасно!

Този "зумпф" В мината за мен е Като един нагледен пример за хората. ВсичКи Вие знаете, че има няКолКо пласта В нашето същестВо. Например Външно моЖем да изглеждаме Весели, но отВътре положението да е съВсем друго. ЧоВеК моЖе да се усмихВа и ВъпреКи тоВа да е уЖасно тъЖен. ЧоВеК моЖе да се праВи, че Като на шега се спраВя с ЖиВота, но дълбоКо В нашата душа, на дъното на сърцето ни, се Крие дълбоКо отчаяние. ТаКа КазВат леКарите, таКа КазВат философите, таКа КазВат психолозите, таКа КазВат психиатрите. За тоВа се гоВори и ВъВ филмите и В романите. Страшно е КаК от Време на Време отчаянието и страхът се надигат. Един психиатър ми Каза:

"Нямате предстаВа, КолКо пълна е с млади хора моята приемна!" Но поВечето хора Въобще не питат отКъде идВат отчаянието и страха, а се опитВат да се отърВат от тях - чрез опиянение. Но по-разумно би било действителността да се погледне В очите.

ТоВа, че отчаянието е сКрито В дъното на чоВеш-Кото сърце, си го мислим за отКритие на нашето

14в
Време. Чудното обаче е, че Библията още преди 3000 години е установила същото. На едно място тя КазВа:

"Сърцето е измамлиВо поВече от ВсичКо и е страшно болно." И ВиЖте, Библията ни КазВа също и защо тоВа е таКа. Тя изброяВа няКолКо причини: че ние след грехопадението на Адам сме отделени от Бога, че оттогаВа ЖиВеем изВън естествената си среда -знаете ли. Бог е нашата естествена Жизнена среда -и че ние по природа се страхуваме от съда на ЖиВия Бог над ЖиВота ни. Но най-ВаЖната причина за дъл-боКото отчаяние В душата ни е нашата Вина пред Бога! ТоВа е големият проблем на ЖиВота ни, с Който ние не моЖем да се спраВим! Ние го ВиЖдаме и затоВа таим дълбоКо отчаяние В душата си.

НуЖдаем ли се от прошение на грехоВете? Разбира се, че се нуЖдаем! От нищо друго не се нуЖдаем таКа остро, КаКто от прошКа на грехоВете си!

А КаКВо е грях? Грях е ВсяКо отделяне от Бога. Ние сме си родени Като грешници. ПозВолете ми да използВам един пример: едно дете, родено В Англия по Време на ПърВата сВетоВна Война, сигурно не е имало нищо протиВ нас, германците, но е принадлежало Към лагера на протиВниКа. И таКа, ние по природа сме родени В лагера. Който е протиВ Бога - В този свят. ТаКа че ние по природа сме отделени от Бога. М сега се отдалечаваме още поВече, Като изграждаме меЖду Него и нас една стена от грях. ВсяКо нарушение на БоЖиите запоВеди е един КамъК, Който прибаВяме Към стената. ТаКа грехът стаВа уЖасна дейстВител-ност.

На тоВа място исКам да Ви разКаЖа КаК за пърВи път ми стана ясно, че грехът е една страшна действителност, и че чоВеК не моЖе да попраВи сторения грях: имах чудесен баща, с Когото бяхме В отлични отношения. Един ден, КаКто се занимаВах с изпитната Си работа на таВанчето на нашата Къща, той изВиКа отдолу: "Вилхелм!" - аз таКа се КазВам. Подадох си глаВата наВън и го питам: "КаКВо стаВа? ПоЖар ли има?" А той ми КазВа: "ТрябВа да отида до града. ИсКаш ли да ме придружиш? ДВама ще ни бъде по-при-

149
ятно." "Но, татКо," - викам аз отгоре - "точно сега имам ВаЖна задача по дипломната работа. Точно сега не мога." "ТогаВа ще отида сам." - ВиКа той. След 14 дни той почина. При нас имаше обичай тялото да се остаВи В Къщи и ние, синоВете, стояхме на смени при КоВчега. Беше тиха нощ. Всички спят. Аз съм седнал близо до отКрития КоВчег. ИзВеднъЖ ми идВа наум КаК баща ми преди дВе седмици ме беше помолил да го придружа до града. Аз обаче бях отКазал! Гледам го и КазВам: "ТатКо, помоли ме паК! И аКо исКаш да ВърВя и 100 Километра с теб, ще ВърВя!" Но устата остаВа безмълВна. И тогаВа ми стана ясно: тази малКа липса на любоВ е една страшна действителност, (<оято аз ВоВеки не мога да попраВя.

КаК мислите, КолКо грях има В нашия ЖиВот, КолКо пропуснати Възможности? Как ще се спраВим с Жи-Вота, ако постоянно ни съпътстВат грях и пропуски? Без прошКа на грехоВете Въобще не можем да се спраВим с нашия ЖиВот.

А В смъртта? КаК ще бъде тогаВа? Смятате ли да Вземете цялата си Вина ВъВ Вечността? Често съм си представял тоВа. Нали и на мен Вече ми идВа реда. Мо?Ке би чоВеК ще дърАи Все още една любима ръКа. Но идВа моментът, богато ще трябВа да пусна и нея. И тогаВа Корабът на моя ?КиВот ще отплуВа към голямото мълчание пред Бога, пред НегоВото лице! ВярВайте ми, един ден ще застанете пред Него! С цялата си Вина и с Всичките си пропуски ще се изпраВите пред ЖиВия и сВят Бог! Ще бъде ужасно да откриете: "Взел съм със себе си цялата си Вина и ВсичКите си пропусКи."

Нуждаем ли се от прошение на грехоВете? От нищо друго не се нуждаем таКа, КаКто от прошКа на греховете! ТоВа ни е по-необходимо и от насъщния хляб!

150
2. Къде го има това?

Има ли таКоВа нещо. Като например премахване на миналото? И аКо отгоВорът е "да", тогаВа - Къде го има?

ТоКу що Ви разКазах случКата с баща ми. Вече не можех да попраВя Вината си. Разбирате ли? Ние не сме В състояние да попраВим нищо от миналото. ДейстВията ни остаВат пред Бога! Имаше един чоВеК на име Юда, Който беше предал сВоя Спасител за 30 сребърника. И после изВеднъЖ му стаВа ясно: "ТоВа беше погрешно!" ОтиВа при хората, на Които Го беше предал, и им КазВа: "ИзВърших непраВда. Вземете си обратно парите! ИсКам да си попраВя грешКата!" ТогаВа те поВдигат рамене и му КазВат: "Нас КаКВо ни засяга тоВа? Ти му мисли!" Можете да се обърнете |<ъм Когото си щете, ВсеКи ще Ви отгоВори: "Ти му мисли!"

Възможно ли е ВъпреКи тоВа да се изтрие и лиКВи-дира Вината? Къде го има тоВа? Къде има прошение на грехоВете?

Приятели мои, на този Въпрос мъжете от Библията ще Ви отгоВорят В единогласен, лиКуВащ хор. От началото до Края, от Стария до НоВия ЗаВет, тоВа е мелодията на Библията: има прошение на грехоВете!

Къде? Елате заедно да излезем от портите на Ерусалим и да отидем Към хълма Голгота. НеКа не обръщаме Внимание на тълпите, нито на дВамата разбойници отляВо и отдясно, нито на римсКите войници, а на ЧоВеКа В средата. Който Виси на Кръста. Кой е ЧоВеКът В средата? Той не е един от нас. ВеднъА Той се изпраВил пред множестВото и Казал: "Кой може да Ме обВини В грях?" И там нямало ниКой, Който да знае дори един НегоВ грях. НиКой от нас не би рисКуВал да пита таКа. После Той бил ВъВлечен В един процес, 1о>дето римсКи съдии и юдейсКи пърВенци Го разпитвали. И те не намерили нищо сВидетелстВащо протиВ Иеео. Той не е един от нас. Той няма нуАда от

151
прошение на грехоВете. И Той Виси там горе на кръста?1 Кой е този чоВеК? Той не се е издигнал от чоВешкия род, а е дошъл при нас от другото измерение, от сВета на Бога. ГоВоря за Исус, БоАия Син. И Той Виси на тръста? Защо? Защо? Приятели мои. Бог е спраВедлиВ. Той трябВа да наКа?Ке греха. И там Той е прехвърлил нашия грях Върху Сина, Върху СВоя Син, и е осъдил Него Вместо нас. "Наказанието бе наложено на Него, за да имаме ние мир." ТоВа е голямото послание на Библията. Божият съд е наложен Върху Исус таКа че ние да имаме мир! ТуК има прошение на

грехоВете!

Къде мога да се осВободя от Вината си? Къде ше получа мир с Бога? - Под Кръста на Исус! "КръВта на Исуса Христа, БоЖия Син, ни очистВа от ВсеКи грях."

Да приемем тоВа!

Излезе една интересна Книга - от американеца Уилям Л. Хъл. ТоВа е сВешениКът, Който е посетил 13 пъти В затВора убиеца на милиони - Адолф Айхман, бодил е дълги разговори с него, чул е последните му думи, придружил го е до бесилката и е бил там. Когато негоВият прах е бил разпръснат В Средиземно море. Той публиКуВа съдържанието на сВоите разгоВори с Айхман под заглавието "Борба за една душа". В началото на Книгата той разКазВа: "За мен Въпросът беше да бъде спасен този уЖасен грешниК, за да не отиде В ада. Ужасното е тоВа, че този чоВеК, Който от бюрото си е убиВал милиони хора и е причина за ЖестоКи страдания на чоВечестВото, до последния си миг КазВа: "Аз не се нуждая от ниКой, Който да умре за мен! Не се нуАдая от прошение на грехоВете. Не

го исКам!"

ИсКате ли да последвате Айхман и таКа да умрете? Не? АКо не исКате, обърнете се с цялото си сърце Към Исус, БоЖия Син, Към единствения на този сВят, Който моЖе да прошаВа грехоВе, защото е умрял и

заплатил за тях.

Когато сВешениК Хъл разговарял с Айхман, той почти се страхуВал да предложи на този чоВеК прошение на грехоВете чрез КръВта на Исус. Та моЖе ли

152
един таКъВ грешник да получи прошКа? Да, да! "КръВта на Исуса Христа, БоЖия Син ни очистВа от ВсеКи грях!" Но аз трябВа да го призная пред Него и тогаВа да погледна нагоре Към Кръста и да поВярВам, че:

"Тече и зарад' мене тази сКъпа КръВ, тоВа аз ВярВам и разбирам. Тя поКриВа и мойта Вина, че Христос и за мене умря."

Библията използВа постоянно ноВи и ноВи сраВне-ния, за да ни поКаЖе нагледно защо разпънатият и Възкръсналият Господ Исус (Исус не е останал мър-тъВ, а на третия ден е Възкръснал, тоВа надяВам се, го знаете. Той е ЖиВ) прошаВа грехоВе.

Тя например използВа сравнението с поръчителя. Един поръчител или гарант се задълАаВа да ме замести, аКо не мога да платя. НяКой трябВа да плати! ТоВа Винаги е таКа В живота - няКой трябВа да плати! А чрез ВсеКи грях В нашия ЖиВот се пояВяВа едно задължение пред Бога. Библията КазВа: "Заплатата на греха е смърт." Бог изисКВа нашата смърт Като заплата за грехоВете ни. И ето че идВа Исус и отиВа на смърт заради нашите грехоВе, та ние да останем АиВи. Той стаВа наш поръчител пред Бога. И сега ВаЖи следното: или Вие трябВа да си платите за Вашите грехоВе В ада или да дойдете при Исус и да КаЖете:

<Господи Исусе, исКам да приема тоВа, че Ти си заплатил и за мен." Ернст Готлиб Волтерсдорф раз-КазВа за тоВа В една сВоя песен:

"Не моЖех нищичКо да КаЖа,

потънал бях ВъВ срам,

Когато Той до мен застана -

Един, ВъВ КръВ облян.

Той мойта сметКа беше Взел

и ВсичКо бе платил:

Аз бях сВободен от дълга. Той ВсичКо бе поКрил."

153
Или пъК Библията използВа срабнението с отКуп-Ването: един чоВеК е попаднал В плен на търговците на роби. Той сам не моЖе да се отКупи. ТогаВа на пазара за роби идВа един господин и ВиАда този роб. Сърцето му е обхВанато от Жалост и той пита: "КолКо струВа този? Ще го отКупя!" От кой момент нататъК робът е сВободен? От момента, В Който е изплатена и последната пара за него. На ГолготсКия Кръст Господ Исус е изплатил и последната пара за Вас. И Вие можете да се Възползвате от тоВа и да Кадете:

"Господи Исусе, сега Ти предаВам моя грях и ВярВам, че Ти си го покрил." Исус отКупВа! Исус осВобоАдаВа робите на греха! Филип Фридрих Хилер пее таКа:

"ГрехоВете са простени - туй е дума за )киВот за душата уморена. Падна робския хомот!"

Библията използВа Като пример и омилостиВение-то. И най-непросветеният езичник знае, че му е нуЖно омилостиВение. За тоВа и ВъВ Всички религии има цели армии от сВещеници, Които изВършВат Жертвоприношения. Обаче Бог признаВа само една-единс-тВена ЖертВа: "Ето Божият агнец. Който носи греха на сВета!" Много сВещеници са принасяли не малКо ЖертВи. Но самият Исус е сВещениКът, Който ни помиряВа с Бога! Той е и самата ЖертВа, Която ни помиряВа с Бога! Само Той може да ни помири с Бога! В една сВоя песен Алберт Кнап КазВа:

"НиКога не трябВа да забраВям,

КаК Исус Кат' КротКо агне

там, оКърВаВен и бледен,

с' заКоВаните ръце

и изВиКВайКи: "СВърши се",

си е мислел и за мен."

Една друга илюстрация на Библията е умиВането. Един християнин пише на друг: "Той ни обичаше и ни уми от грехоВете със СВоята КръВ." Вие знаете разКаза за блудния син. Който наКрая попадна В най-голямата мръсотия - при сВинете. КолКо много са тези. Които са изпаднали таКа - до сВинете. ТуК само

154

Разбира се, аз не мога да Ви изброя ВсичКи примери, Които Библията ни даВа. Но мисля, че аКо Вие започнете да я четете, ще моЖете да се запознаете сами и по-добре с тоВа чудно послание за прошение на грехоВете.

КаК да се спраВим с ?КиВота, аКо грехът и пропуските постоянно ни съпътстват? Няма да се спраВим. Ще се спраВя, само аКо съм намерил Исус и чрез Него съм получил прошение на грехоВете! ТогаВа ще престанат дълбокият страх и отчаянието. Да се предадеш на Исус не е нещо тайнствено и страховито, а означаВа да бъдеш изВеден от подземието на страха В ясното пролетно слънце на Божията милост. И аз Ви Желая тоВа от цялото си сърце!

И таКа: нуждаем ли се от прошение на грехоВете? Да! Къде ще го получим? При разпънатия и ВъзКръс-налия Спасител!

3. Ка>< да стигна дотам?

Сега моЖе би няКой си мисли (надяВам се): "ТоВа е чудесно!ТрябВа да е нещо Великолепно да имаш прошение на грехоВете! Но КаК да стигна до него? НиКой ежеднеВниК не пише за тоВа, ниКой роман не описВа таКиВа неща и ниКой филм не КазВа нещо по Въпроса.

155
ТогаВа КаК да го постигна? Да, как се стига до прощение на грехобете?

Тук не моЖем да си помогнем един на друг. ВярВам, че най-доброто ще е да отидете на няКое уединено място и да поВиКате Исус. Нали Той е Възкръснал. Той е ЖиВ! Библията нарича хората, Които са поВярВали В Него: "ВсичКи, които призоВаВат името на Исуса". Сега просто идете и Го призоВете!

ПознаВате ли израза "призоВаВам"? Чуйте, Вие имате пряКа ВръзКа с Исус! Но от дълго Време тя мълчи. Имате пряКа ВръзКа с Исус и моЖе би никога не сте гоВорили по нея! Та тоВа е нещастие! ПоВиКайте Го! Не е необходимо дълго да набирате. Кадете само:

"Господи Исусе!" - и Той Вече е на линията. Той Вече е при Вас! Точно тоВа е молитВата.