Исус наша съдба Беседи от магнетофонни ленти

А какВо да КаЖете тогаВа? Всичко, КаКВото Ви е на сърцето! Кадете: "Господи Исусе! Имам непозволена ВръзКа с един чоВеК. Сам не мога да се осВободя от нея. Но зная, че тоВа е грях. Господи Исусе, помогни ми!" Или: "Господи Исусе! В моя магазин нещо не е В ред. От години данъчните декларации са фалщиВи. Но не зная КаКВо друго бих могъл да напраВя, защото иначе ще фалирам. Господи Исусе, помогни ми!" Или:

"Господи Исусе! Не съм Верен на Жена си. Не мога да се осВободя от тоВа. Господи Исусе, помогни ми!" Разбирате ли, по тази линия моЖете да доВерите на Господ Исус тоВа, което няма да КаЖете на никого. Той Ви слуша. РазтоВарете се! ТоВа е освобождение! Кадете Му цялата си Вина.

Попитайте Го: "Господи Исусе, пастор Бущ Каза, че чрез ТВоята КръВ ВсичКо ще се опраВи. Вярно ли е?" КаЖете Му тоВа. ПризоВете Го още днес. Започнете да гоВорите с Исус по линията, Която от толКоВа Време стои неизползвана. НеКа Жицата загрее! Вие моЖете да гоВорите с Него. Станете от хората, "Които призоВаВат името на Исуса"!

"Да," - КазВате Вие - "аз Му Казах ВсичКо, но Той не ми Каза нищо!" О, и още КаК! Но ВнимаВайте: сега ще Ви посоча линията, по Която Той гоВори с Вас. Вземете един НоВ ЗаВет. По-Късно ще прочетете и

15в

Стария ЗаВет. Но не започвайте с него, той е е доста труден за начало. В НоВия ЗаВет започнете с ЕВанге-лието от Йоана, а след тоВа прочетете Евангелието от ЛуКа. Започнете да четете таКа, КаКто бихте чели репортаж за истинсКо събитие В няКое списание. И тогаВа ще забележите: "Той гоВори там!" По тоВа Библията се отличаВа от ВсичКи останали Книги - по тази линия Бог гоВори с мен. ВеднъЖ няКой ми Каза:

Отделяйте си ВсеКи ден по един тих четВърт час за Исус. ТогаВа призоВете Господ Исус и Му КаЖете ВсичКо: "Господи, днес имам толКоВа ВаЖни задачи. Сам няма да се спраВя!" Разбирате ли, КаЖете Му ВсичКо! И тогаВа отВорете НоВия ЗаВет и прочетете полоВин глаВа. "Господи Исусе, сега Ти гоВори!" И изВеднъЖ там ще има нещо и за Вас. И Вие ще забележите: "ТоВа Той ми го КазВа на мен!" Подчертайте си тоВа място. Най-добре и отстрани да си отбележите датата.

ВеднъЖ, Като младеЖ, Влязох В един дом. На пианото имаше една Библия. Когато я Взех В ръце, устано-Вих, че на много места беше подчертавано с черВено и зелено, а отстрани В полето бяха написани дати. ТогаВа попитах (тоВа беше едно голямо семейстВо):

"На Кого е тая Библия?" "На нашата Еми." Погледнах Еми - и се оЖених за нея. ТаКоВа момиче исКах да имам, Което е разбрало, че Исус гоВори с нас по тази линия и по ниКоя друга.

Когато хората се Карат за Библията, напраВо ми се поВдига. КазВат: "И Библията също е написана от хора." и прочее таКиВа глупости. Ама че сКуКа!

По Време на ПърВата сВетоВна Война изВестно Време бях телефонист. ТогаВа още не познавахме

157
безжичния телефон. Имахме малки апарати, чрез Ко-ито се сВързВахме с линията. Един ден трябВаше да отида на наблюдателния пунКт, разположен на една Височина. Дотам още нямаше линия. ЛеАах В треВата и се мъчех да устаноВя ВръзКа с батареята. В тоВа Време към мен се задаВа един леко ранен пехотинец. Аз му Викам: "Ей, залягай! Ще ни Видят и Веднага ще започнат да ни обстрелВат!" Той заляга, припълзява до мен и КазВа: "Един лек Куршум ме улучи и сега мога да си отида В къщи. Слушай, ама ти имаш много стар апарат." "Да," - промърморВам аз - "доста стар модел." "А и Клемите му са хлабаВи." "Да," - потВър-ЖдаВам аз - "и Клемите са хлабаВи." "И туК има нещо отчупено." - КазВа той. ТогаВа избухВам: "Я си зат-Варяй устата! Нямам Време да ти слушам подробните КритиКи! ТрябВа да ВнимаВам за ВръзКата." Същото чуВстВам, Когато стаВа Въпрос за Библията. ИсКам да чуя гласа на Исус - и Веднага идВат разни и КазВат:

"И Библията е написана от хора." Мога да им отго-Воря само: "О, я си затВаряйте устата! Аз чуВам туК гласа на Исус!"

Разбирате ли: не позВоляВайте да Ви праВят на идиоти. Той гоВори по тази линия!

И потърсете общение с хора. Които ВърВят по същия път!

ВиЖте, Когато при моите разгоВори туК и там КаЖа нещо таКоВа, хората Винаги ми отгоВарят: "О, тоВа е само за бабичКи. На църКВа ходят само стари хора." И затоВа се радВам, че Вече над 30 години съм младеЖКи пастор и познаВам много млади хора. Които могат да потВърдят тоВа, Което Ви КазВам - че има прошение на грехоВете, че чоВеК моЖе да гоВори с Исус и че Той ни отгоВаря.

Потърсете общение с хора. Които имат опит с Исус. Да, могат да се намерят хора. Които също таКа исКат да изВърВят с Исус пътя Към небето.

15в

А сега Исус стои пред Вас и Ви КазВа: "Елате при Мене ВсичКи, Които сте отрудени и обременени, защото грях и пропусКи Ви следВат постоянно, и Аз ще Ви успоКоя. Аз мога да Ви подаря прошение на грехоВете!"

Темата не е съВсем точна: "..., а^о другите ни ходят по нерВите." Та те ни ходят! Все има няКой, Който Ви ходи по нербите - или? ВярВам, че мога да рисКуВам да Кажа: нека се обади този, на Когото ниКой не му дейстВа на нерВите. НиКой не се обажда. ТоВа, че другите ни ходят по нерВите не е "ако", а е нормалния случай. ПраВ ли съм? О да, ние Взаимно си дейстВаме ужасно на нерВите! Не ВсичКи! Моята *ена например не ми ходи по нерВите! Но има други, Които напраВо ми танцуВат по нерВите. И с Вас ли е таКа? Разбира се! ТаКа се тормозим един друг. В семейството, В Къщи, със съседите, В предприятията и даже В хрис-тиянсКите среди - непрекъснато си ходим по нерВите. СВетът е пълен с едно сКрито скърцане от тоВа ходене по нерВите. Има много хора. Които биха Казали:

"Щеше да ми е много добре, аКо онзи или онази ги нямаше." "Онзи" е не само трън В очите ни, но и трън В ЖиВота ни. И затоВа трябВа ВеднъЖ да си погоВо-рим КаК да се спраВяме с живота, Когато другите ни ходят по нерВите.

Приятели мои, този Въпрос трябВа да се постаВи В по-широКи рамКи. Ви?Кте например, случВа се няКой само да поКашля, а Всъщност да са му поВредени дробоВете. ТуК не помагат бонбончета протиВ Кашлица. Необходима е по-подробна диагноза и друго лечение! Разбирате аналогията. И тоВа, че си ходим по нерВите, е само признак, че чоВечестВото е болно. ТоВа "ходене по нерВите" има по-дълбоКи причини, отКолКото например само тоВа, че съседката е малКо неприятна. И затоВа сега трябВа да разВия тази мисъл В доста по-широКи рамКи. ИсКам да Ви поКаЖа, че тоВа "ходене по нерВите" е един симВол за болестта на чоВечестВото.

1в0
1. Светът, в Ьойто Живеем.

Ви?Кте, аз имам моя сВетоглед от Библията. И намирам, че той е единственият Възможен - ВсичКи останали за 20 години се сгромолясват.

Та Библията КазВа, че Когато Бог е създал сВета, ВсичКо е било съВършено. ТогаВа Адам не е ходил по нерВите на ЕВа, нито ЕВа е ходила по нерВите на Адам. Имало е пълна хармония. А именно: ЖиВият Бог не е ходел по нерВите на хората и хората не са ходели по нерВите на Бога. Разбирате ли, ВсичКо е било Взаимно сВързано - Бог с хората и хората помежду си. ТогаВа пукнатините ги е нямало.

Библията обаче разКазВа, че В началото на чоВеш-Ката история се е случила една Катастрофа. Библията я нарича "грехопадение". Тя разКазВа, че чоВеКът бил ВъВеден В изКушение. ТрябВало да не яде от плодоВете на едно определено дърВо. Бог му бил забранил тоВа. Но то го блазнело и тъй Като моЖел да избира, той избрал злото - неподчинението. Той ял от забранения плод. И В този момент. Който В историята на чоВечестВото се нарича грехопадение, ВсичКо се разпада.

Бог и хората се откъснали един от друг. Бог изгонил хората от Рая и постаВил един херуВим да пази Входа му. ОттогаВа ние ?КиВеем разделени от Бога. Отто-гаВа ние ходим по нерВите на Бога и Той - по нашите. Опитайте няКой път да гоВорите с хората за Бога. ТогаВа те се нерВират: "Престанете най-после с тоВа! То не се знае дали Той Въобще същестВуВа!" Ме?Кду нас и Бога има страшна бездна.

В същия момент и хората се разделили един от Зруг. ТоВа се ВиЖда още при децата на Адам и ЕВа. ОттогаВа е започнало тоВа "ходене по нерВите".

Имало дВама братя. ТоВа го има, разбира се, тъКмо братя и сестри могат ужасно да си ходят по нерВите. Каин и АВел много се различавали един от друг. Всъщност не мо?Ке да се Каже точно защо. Един ден

1в1
земеделецът Каин бил с мотиката си на полето. И се задаЗа АЗел. Мога да си предстаЗя КаК у Каин ВсичКо се преобърнало: "Я да се маха тоя лигаВ подмазВач! Не мога да го гледам!" А АВел дори се приблиАаВа към него и му КазВа няКолКо думи. ТогаВа Каин хВаща мотиката и с ВсичКа сила удря омразното лице - и идВа на себе си едВа богато брат му Вече леЖи мъртъВ пред него. Приятели мои, днес ние сме циВилизоВани и затоВа не се трепем с мотиви. МаКар че богато четете Вестници усещате, че и тоВа стаЗа. И като си мисля за огромните процеси за убийстВа от Третия райх - по принцип тоВа е същият КаиноВ синдром - "мразя хората!" И така биВат избиВани стотици хиляди! Каин идВа на себе си едВа Когато АВел Вече леАи мъртъВ пред него. МалКо се стрясКа. Но после израВя плитка дупКа, търКулВа трупа В нея и го поКриВа с пръст. Оглежда се наоколо и устано-ВяВа: ниКой няма наоКоло, ниКой не е Видял... Ние хората Все си мислим, че Като ниКой не е Видял, нищо не се е случило. Знаете ли КолКо тъмни истории Влачат хората със себе си! Каин се маха оттам. СтаЗа му страшно. ИзВеднъА няКой ВиКа: "Каин!" "Я гледай! Кой ли ВиКа?" "Каин!" ТогаВа го полазВат студени тръпКи. Той изВеднъА разбира Кой ВиКа - ЖиВият Бог! Той е бил там! Той е бил ням сВидетел! "Каин!!! Къде е брат ти АВел?" Каин още исКа да се отбранява: "Аз да не съм баВачКа на брат си! ТрябВа ли да бъда пазач на брат си АВел?" "Каин!" - Казал Бог - "КръВта на тВоя брат ВиКа Към Мене от земята."

ВиЖте, тази история таКа ясно поКазВа: след грехопадението ВсичКо се е разпаднало. Хората са се отКъснали един от друг. Ние си дейстВаме на нерВи-те. И Бог и чоВеКът са се отКъснали един от друг. Бог дейстВа на нерВите на Каин, КаКто и на нерВите на няКои от Вас. Но ние не моЖем да се отърВем от нашите блиЖни - не моЖем да се отърВем и от Бога! ТоВа е сВетът, В Който ЖиВеем!

1в2

Да, ниКаКВо уВещаВане не помага. Например не помагат ниКаКВи приКазКи за "добрия Дядо Господ". Ме^Кду нас и Бога има една стена, една бездна. През Войната, Когато моята Къща и половината Есен нао-Коло гореше, една ?Кена се нахВърли Върху мен ВиКайКи:

"КаК мо?Ке Вашият Бог да допусКа тоВа?" ТогаВа отгоВорих: "МоЖе! МоЖе би Той е Ваш Враг?" След грехопадението ВръзКата ме?Кду Бога и чоВеКа се е разпаднала. И тоВа е дълбоката причина, че хората си дейстВат на нерВите. АКо имате няКоя съседКа, Която Ви лази по нерВите, то тоВа идВа от грехопадението! Защото ние сме паднали хора, откъснати от Бога. И туК не помага ниКаКВо уВещание.

НасКоро бях на шВейцарсКата граница. На граничния пунКт бе заКачен един хубаВ плаКат. На него пишеше:

"Заедно е по-добре." Не моЖех да не си помисля:

<Разбира се! Но този плаКат не помага, аКо няКой ми ходи по нерВите!" Или насКоро Видях на един плаКат надписа: "Бъдете мили един Към друг!" Американците оКачВат на ВсеКи ъгъл един плаКат с надпис: "Кийп смайлинг!" - "УсмихВай се!" Но тоВа Всъщност не подобряВа нещата. ПраВ ли съм? Не, уВещаВането не помага.

Спомням си КаК Като млад теолог се дВиЖех В едно семейстВо, Където ВсичКи бяха сКарани. Целият род ЖиВееше В едно селище и ВсичКи бяха абсолютно изпоКарани. С голямо Въодушевление ги събрах една Вечер ВсичКи заедно и се опитах да ги помиря. Цяла Вечер приКазВах доКато гласът ми прегракна. В 11 часа Вече ВсичКи бяха единни и си подадоха ръце. Аз бях много щастлиВ и си Казах: "Един ден ще станеш сВестен пастор, добре започВаш." Радостен си отидох В Къщи и заспах дълбоКо. На следната сутрин срещам една деВойКа от помирените и й КазВам:

"КолКо хубаВо беше снощи, нали?" "ХубаВо ли?" -отгоВаря тя. - "Не знаете ли КаКВо стана?" Аз питам:

1в3
"КаКВо?" и побледняВам. По пътя за дома те отноЗо започнали КаВгата. И станало по-лошо отпреди. Вие се смеете? Аз тогаба не се смях. ИзВеднъЖ осъзнах, че Въпросът с грехопадението е страшно сериозен, че сме се отдалечили от Бога и от ближните си, и че никакво добро убещание няма да помогне.

Често хора ми пишат: "Драги г-н пастор, там и там имам роднини, Които са сКарани. Не бихте ли могли да ги посетите?" ОтхЗърлям таКиВа поКани, защото зная, че аКо отида да ги угобарям, тоВа няма да помогне. Я си помислете за хората, Които Ви ходят по нерВите. Бих могъл дълго да Ви уВещаВам, но тоВа няма да помогне. ТоВа е ужасното. Естествено, смешно е, Когато Видим, КаКВо се случВа. ИсКам да Ви го опиша малКо по-подробно: у едно семейстВо съм. Влиза 17-годишният им син, ВисоК и КльощаВ с дънКи и причесКа ала Бийтълс. ЗабелязВам КаК бащата КипВа:

"Погледнете го!" - КазВа той - "Погледнете го!" Бащата беше КореКтен и способен чиноВниК. МоЖете да си представите КаК ВсичКо му се обръща. Когато Види този пройдоха. Или пъК една мила майКа -християнка, но малКо "заКонна". Дъщерята си черВи устните. МайКата КазВа: "Ах, КаК ми дейстВа на нерВите!" А дъщерята: "Ах, КаК ми дейстВа на нерВи-те!" Не е ли наВсяКъде таКа? Среща ме един мъА, Който е остаВил Жена си и аз му КазВам: "Знаете ли. тоВа е грях!" "Г-н пастор, престанете! Тя ми лази по нерВите още Като я чуя, КаК сърба супата!"

Смешно ли Ви се струВа тоВа? На мен ми се струВа ужасно! КазВате: "ТоВа са дребни неща!" Дребни неща? ТоВа са резултатите от тоВа, че след грехопадението сВетът е изпаднал от ръцете на Бога и че ние ?КиВеем В един пропаднал сВят, Като хора без Бог!

ТоВа "ходене по нерВите" моЖе да бъде и много по-лошо. В Есен познаВам едно младо момиче. Което е болно от мултипле сКлероза и е съВсем парализирано от тази угасна болест. Тя ?КиВее В малКа Къща, а до нея ЖиВее един буен младеА, Който обича Вечер от 7.30 до 11 часа да гледа телевизия. Като издуВа зВуКа доКрай. И през тънКата стена бедното болно момиче

1в4

слуша ВсичКо тоВа - Вечер след Вечер, час след час. Тя го помолила: "Но, моля Ви, намалете си зВуКа на телевизора!" ТогаВа оня тип го усилВа още поВече. Представете си - година след година, ден след ден и час след час - Все таКа. ТаКиВа зВероВе сме ние, таКиВа зВероВе! МоКете ли да си представите КаК този чоВеК дейстВа на нерВите на тоВа бедно момиче? Естест-бено и момичето му дейстВа на нерВите. Една мълча -лиВа борба през стената. Която праВи ЖиВота страшно теЯсьК!

ТоВа е положението. И КаК да се спраВяме, да бъдем Весели, да успяВаме, Като непрекъснато ни Късат нерВите. АКо ни падне нещо на КраКа, боли ни. Но аКо другите постоянно ни ходят по нерВите, тоВа е напраВо непоносимо.

3. Боа се намесва!

АКо нямах КаКВо поВече да КаЖа, осЗен Казаното досега. Въобще не бих започВал да гоВоря. Но аз имам едно страхотно ВаАно послание. Което ще промени ВсичКо. В цялата тази Каша от "ходене по нерВите" и "Взаимно тормозене" се намесВа Бог със СВоето непонятно за нас състрадание. Целият този оКаян свят се намира пред очите на Бога - и Бог се намесВа!

Той се намесВа чудесно. ТоВа е удивителното послание на Библията! Той разбиВа стената. Която е ме?Кду нас и идВа при нас В лицето на СВоя Син Исус! АКо нашето Време изтиКВа Евангелието на Исус

1в5

а) Исус ни подаряВа мир с Бога.

А сега исКам да Ви поКаЖа, че В Исус се съдържа ВсичКо. Исус не е отделен от Бога. Той е Божият Син. НасКоро няКой ми Каза: "Исус е бил човеК Като нас, нищо поВече от един осноВател на ноВа религия." ТогаВа аз му отгоВорих: "ОчеВидно имате няКой друг предВид, а не Този, за Когото гоВоря. Аз гоВоря за Онзи, Който Каза: "Вие сте от тия. Които са долу, а Аз съм от ония. Които са горе." Да, за Него гоВоря, за Сина на АиВия Бог, Който е едно чудо. Който е съВсем различен от нас. Който предстаВляВа нахлуването на Бога В този изгубен и прокълнат сВят. Той не е отделен от Бога. И на Него ниКой не Му е ходил по нерВите. Дори и Юда, Който Го е предал. АКо мен няКой ме беше предал, сигурно щеше да ми ходи по нерВите. Но Исус е обичал Юда до последния момент! Вие трябВа да погледнете живота на Исус таКа:

ЧоВеКът, на Който ниКой не му ходеше по нерВите.

Ето и чудесната история за Вечерта преди смъртта Му, Когато Той Вечеря заедно със СВоите ученици. Знаете ли, В БлизКия ИзтоК хората не сядат на столоВе, а нареждат оКоло трапезата широКи Възг-лаВници, Върху Които се ляга. Аз не мога да си предстаВя КолКо удобно могат да ядат хората В тоВа положение. ВъВ ВсеКи случай не бихме могли да се храним с ноЖ и Вилица. Но те се хранели легнали. Предварително си сВаляли сандалите. Обичаят бил пърВо да си измият КраКата от уличния прах. През деня учениците много били обикаляли с Исус. Вечерта

1вв

Аз трябВа да Ви поКажа Исус - таКа Го ВиЖдам най-добре - КаК Виси на Кръста! Бих исКал да мога да Ви наКарам да застанете заедно с мен на хълма пред портите на Ерусалим, Където тълпата реВе, Където стоят римсКите Войници със сВоите Копия, и над глаВите на хората се издигат трите Кръста. Този В средата. Него имам предВид. Този с трънения Венец, Него исКам да Ви поКа?Ка. Приятели мои, там Той умира за Вас, за да Ви измъКне от тази неВоля, Където чоВеК ходи по нерВите на другия. Където чоВеК сам си ходи по нерВите, Където другите му ходят по нерВите - и да ни примири с Бога.

ИсКате ли ВсичКо, Което стои меАду Вас и Бога да бъде отстранено? ТогаВа елате при Кръста на Исус. Този Исус, Който умря и Възкръсна за Вас, е мирното предложение на Бога. Заревете ВсичКите си съмнения - а Вие имате много таКиВа! - и се хВърлете В обятията на този Исус! ХВърлете старите ВръзКи и ВсичКите си грехоВе пред КраКата на Исус! ТоВа стаВа Като погледнете Към Кръста Му. Подайте Му ръКата

1в7
си и Му КаЖете: "На Теб исКам да принадлежа!" В този момент Вие сте напраЗили решаващата крачка за мир с Бога. В Посланието към римляните апостол ПаВел пише: "И тъй, опрабдани чрез Вяра В нашия Господ Исус Христос, имаме мир с Бога." Исус е мирното предложение на Бога. Приемете го! УЖасно е, че има толКоВа много хора, които са чули за тоВа, но никога не са сключили мир с Бога. УЖасно е! Аз исКам да се боря за Вашите сърца! Искам да се боря за Вашите души, за да приемете тоВа БоЖие предложение за мир!

Днес имах разгоВор с Журналисти. И стигнахме до Въпроса: "КаКВо още моЖе да се приема насериозно В днешно Време?" Аз им заяВих: "Ще Ви призная открито - след като преЖиВях дВе Войни и нацисткия реЖим, не знам Вече КаКВо още трябВа да Вземам насериозно. Мъдростите, които ми предлагат политици и пророци на разни мирогледи - че самите те не ги Вземат насериозно, какВо остаВа за мен! Не зная какВо друго меЖду небето и земята бих могъл да Вземам насериозно, осВен мирното предложение на Бога В лицето на Исус! ТоВа мога да приема за нещо сериозно. ТоВа е единственото, Което моЖе да се Вземе насериозно. И си струВа." И аКо туК млади и стари КазВат: "Ние Вече нищо не моЖем да Вземем насериозно!" - то Евангелието е точно Книгата за Вас. В лицето на Исус Бог е погледнал извънредно сериозно на Вас. Сега и Вие трябВа да погледнете сериозно на НегоВото предложение за мир В лицето на Исус!

ВиЖте: Исус отноВо ни събира с Бога. Вашето нещастие е, че Вие моЖе би сте "християни" и "данъкоплатци на ЦърКВата", но нямате мир с Бога! КазВам Ви: Исус умря за Вас и пое Върху Себе Си цялата Ви Вина, за да моЖете сега да отидете при Него, да паднете на Колене пред Него и да КаЖете:

"Господи, при Теб идВа един изгубен грешник. Аз ВярВам В Теб. Аз Те приемам!" - и с тоВа да Влезете В ЖиВота, В мира с Бога!

1вв
б) Исус ни подаряВа мир с оКолните.

Там, Където е Влязъл Исус, има не само мир с Бога, но и мир с оКолните. Там спира и непрестанното "ходене по нерВите".

Сега слушайте добре: меЖду Вас има мнозина "Вяр-Ващи християни", но доКато оКолните Ви ходят по нерВите, нещо не е В ред. Ясно ли е тоВа? Ще КаЖете:

"Но Вие не познаВате оная Коза, моята съседКа!" А аз Ви отгоВарям: "ДоКато Вие не я заобичате, ще има нещо ВъВ Вас, Което не е В ред. Защото, Когато Исус дойде В ЖиВота ни, престаВат прояВите на слабите нерВи, по Които другите непрестанно ходят."

ВиЖте, там Където Влезе Исус, Той даряВа мир с Бога и мир с онзи. Който ми дейстВа на нерВите. И аКо има хора. Които Ви дейстВат на нерВите, тогаВа трябВа да приемете Исус! Иначе нищо няма да Ви помогне! Ще си разсипете нерВите с таКиВа истории. Исус трябВа да Ви дари мир с Бога и да изпълни сърцето Ви, и тогаВа отношенията Ви с другите също ще станат добри!

Имам един много близъК приятел. Той има хубаВо Жилище, но хазяинът му е с теЖъК хараКтер и само за пари мисли. Преди Време му беше написал едно нагло писмо: "ТоВа трябВа да напраВите! ОноВа трябВа да сВършите! И тоВа трябВа да платите!" Моят приятел разКазВа по-нататъК: "Кипнах и седнах на бюрото да му напиша отгоВор. И изВеднъЖ пред мен се изпраВи образа на Исус, Който е умрял за мен, а също и за хазяина. И не моЖах. Отидох при него и му КазВам:

"Слушайте, наистина ли исКате таКа да си гоВорим? И дВамата сме разбрани хора! Не моЖем ли ВеднъЖ да си погоВорим разумно? Вие наистина сте ми симпатичен. Не е необходимо да се дърЖите с мен по този начин..." ТогаВа онзи бил обезоръЖен и разправията не се състояла. А днес са доста добри приятели, неприятният хазяин и учениКът на Исус.

Мога ли да Ви разКаЖа още една хубаВа случКа? ВнимаВайте сега: познаВам един чоВеК на име Дапоцо,

1в9
френсКи евангелист. Едната му ръКа е събсем осаКа-тена от Концентрационния лагер. Той ми разказа едно сВое преЖиВяВане, Което не мога да забраВя: "ВеднъЖ, точно по обяд, началникът на лагера запоВяда да ме отВедат при него. ЗаВедоха ме В една стая, В Която имаше сложена трапеза, но имаше прибори само за един. ТогаВа Влезе началникът. Аз бях страшно гладен. Той седна на масата и му сервираха фантастично ядене, поред: пърВо. Второ, трето. А аз трябВаше да стоя мирно и да гледам. Той ми поКазВаше КолКо е ВКусно, а аз умирах от глад. Но тоВа беше най-малКо-то. НаКрая нареди да му донесат Кафе. Към Кафето той постаВи на масата едно паКетче и ми Каза:

"Погледнете, тоВа Ви е изпратила Жена Ви от ПариЖ - сладКи." Аз знаех КолКо малКо имашеза ядене тогаВа и КаК Аена ми е трябВало да пести, за да моЖе да ми изпрати тоВа паКетче със сладКи. И тогаВа началникът на лагера започВа да ги плюсКа. Аз го моля: "Дайте ми поне едничКа, няма да я изям, ще си я запазя за спомен от Жена ми!" А той смеейКи се изяЖда и последната." ТоВа е един момент, В Който "ходенето по нерВите" достига Връхната си точКа, Когато чоВеК започВа да мрази! И Дапоцо продължи буКВално таКа: