Исус наша съдба Беседи от магнетофонни ленти

в. ЛюбоВ, на която нямаме праЗо.

И наКрая исКам още ВеднъЖ да погоВоря за Исус. Моята тема беше: "Нашето праВо на любоВ". Има обаче една любоВ, Която не ни се полага по праВо, и Която ни се даВа безплатно. И тоВа е любоВта на Исус Христос. Ние сме грешници. Ние се нуждаем от Спасител. ПозВолете ми да Ви Ка?Ка още едно лично сВидетелстВо:

114
115

Мо^ем ли да говорим с Бога?

В Шбабия хората разказват една такава историйКа:

в едно село пристигнали Въжеиграчи, които исКали Вечерта да дадат представление. Те построили скелето и опънали дълго ВъАе по средата. Край тях минала една майКа с малКо дете. Детето запитало:

"Мамо, моЖе ли чоВеК да ходи по Въ?Ке?" МайКата отгоборила: "ЧоВеК може, ако моЖе. Но аз не мога!"

ТоВа е пърВото, което исКах да Ви Кажа по нашата тема:

1. Чове!< може, ако моЖе.

Да, чоВеК моЖе да гоВори с Бога - та Бог е тук! -ако чоВек може. Обаче много от Вас ще трябВа да КаЖат: "Но аз не мога!" Разбира се, че може да се гоВори с Бога! Вие можете да гоВорите с г-н Майер, та с Ай Вия Бог ли няма да можете да гоВорите? Той е туК. Но мо?Кете ли да еоВорите с Бога?

Като дете научих песента:

"От небето, там далеч, гдето ангели Ай Веят, Бог обича да поглежда..."

И тогаВа си мислех: "Че то няма смисъл поВече да се моля, защото не мога да крещя толКоВа силно, че Бог да ме чуе от небето." И руснаците се подиграваха:

"Ние изпратихме "Спутник" В Космоса и ако имаше Бог, трябВаше да го срещнем."

ВиАте, мнозина не могат да се спраВят с тоВа и питат: "Да, но Ьъде е Бог? Далече на небето? Там горе? Но (<ол!<о Високо? На 100 Километра, на 1000 Километра Височина?" ЗатоВа исКам Веднага да Ви КаЖа съВсем ясно: никъде В Библията няма таКъВ теКст "далече на небето". Библията КазВа нещо съВсем друго. Тя КазВа за ?КиВия Бог: "Наистина, Той не е далеч от ВсеКи един от нас." А на друго място тоВа се изразяВа така: "Ти ме обграждаш от Всички страни." ЧоВеК може да

11в
разбере тоВа само Когато схВане, че нашите сетиВа могат да Възприемат само триизмерния сВят. СВе-тът обаче е по-голям. И Бог е В друго измерение, на една педя разстояние от Вас. Когато Вие Вършехте грях. Той стоеше до Вас и мълчеше. Има хора, които са на 40 или на 50 години и 40 или 50 години са Вършили грях пред очите Му, а Той е мълчал.

Разбира се, че мо?Ке да се гоВори с Бога! Но тоВа е КаКто при Въжеиграчите - чоВеК може, аКо може. Но поВечето хора днес трябВа да КаЖат: "Но аз не мога." Моля Ви, бъдете поне ВеднъЖ отКроВени: Вие Въобще не можете да се молите. ЧоВеК би могъл, аКо можеше. Но не моЖе!

Злокобна характеристика на нашето Време е, че ние сме загубили способността да се молим, а заедно с нея и да ВярВаме. Известният писател Франц Верфел е написал един роман със заглаВие "Изгубеното небе". В този роман има една мисъл, Която не ми излиза от ума. Когато работя с хора. Тя е следната: "Характерно за днешното Време е метафизичното оглупяВане на чобеКа." Метафизични наричаме Вечните неща. Които същестВуВат В действителност само че В други измерения. Метафизичното оглупяВане е следстВие на тоВа, че чоВеК е бил толКоВа дълго Време затъпяВан от радио, телеВизия, КлюКи, пропаганда, идеологии, политика, съседи, тормоз на работното място и пр., че най-наКрая е изгубил способността да се съобра-зяВа с тоВа, че Бог е туК, и че той моЯсе да гоВори с Него. МоЖе ли чоВеК да гоВори с Бога? Би могъл, аКо не беше Вече затъпял от сто години духоВна история.

Едно момче ми разКаза за потресающото преЖиВя-Ване, Което е имало. Когато на 1в години го мобилизирали по Време на Войната. Върху негоВата батарея имало Въздушно нападение. Той излязъл пръВ от сКри-балището и Видял чоВеК с разКъсан Корем. ИсКал да му помогне, но чоВеКът Казал: "Аз ще умра. Няма нуАда да праВиш нищо за мен. Имам ну^Кда само от няКой, който да моЖе да се помоли заедно с мен. Момче, помоли се!" ТогаВа момчето отговорило: "В Хитле-рюгенд се научих да псуВам, но не и да се моля!" ТогаВа

117
отишъл при Запитана и му Казал: "Г-н Капитан, моля елате!" Капитанът Коленичил при ранения с разКъса-ния Корем и изсипаните черба: "КаКба исКаш, другарю?" "Г-н Капитан, аз сигурно ще умра. Помолете се заедно с мен!" "О, Небеса! Не мога да се моля!" ТогаВа Капитанът доВел един старши лейтенант. И наКрая стоят там тези храбри мъЖе, Които се мислят за големи юнаци. Които могат да разКазВат ВсяКаКби мръсни бицобе, могат да ругаят, но нито един от тях не може да се моли. Не могли да изКарат дори простичкото "Отче наш". И момчето ми Каза по-на-татъК: "Стоях там и си мислех: "ПърВото нещо, Което ще напраВя, аКо оцелея от тази проКлета Война, е да ида няКъде, Където ще мога да се науча да се моля. Не исКам да пуКна таКа мизерно Като този чоВеК!"

ВиАте, тоВа е положението на нашето Време. НезаВисимо дали съм при генерални директори или при работници: единият е тВърде умен, за да се моли, а другият се намира под игото на свободомислието. Ние не мо^Кем да се молим. И тоВа Всъщност е една огромна Катастрофа, Която умният Франц Верфел нарича "метафизично оглупяВане". За тоЗа е и тази угасна безпомощност пред ВсеКи удар. Който ни се нанася. Седял съм В противовъздушното сКриВалище В Есен с хора. Които имаха големи усти и Все гоВореха за Крайната победа, за чудесния фюрер и за ВелиКа Германия, а Когато падаха бомбите, започваха да хленчат. А ние, християните, се молехме и им пеехме песни за Исус, за да могат и те да издържат. Самите те Вече не можеха да се молят. Да, аКо чоВеК Вече не мо?Ке да се моли, тоВа е същинсКа Катастрофа!

Преди изВестно Време при мен дойде един умен и образоВан чоВеК и смеейКи се ми заяВи: "Г-н пастор, няма полза от молитВи!" ТогаВа аз му Креснах: "Я не дрънкайте глупости!" "Защо?" - попита той, стъпи-сан. А аз му отгоВорих: "Приличате ми на чоВеК с ампутирай КраК, Който заяВяВа: "Карането на сКи е пълна глупост!" Че той Въобще не го мо?Ке!"

11в
За Каране на сКи моЖем да разговаряме с ВсеКи, но не и с този. Който няма КраКа, нали? Но таКиВа сме си - не моЖем да се молим, а се изпраВяме и КазВаме:

"Няма полза от молитЗи!" От думите ми ще сте разбрали Вече. че В тоВа отношение съм загубил ВсяКаКВо уВажение Към германските мъЖе. ТоЗа си има причини, ВярВайте ми. КолКото по-ЯсалКи и нищоЖни стаВаме, толКоВа поВече приКазКи на едро дрънКаме. Само да можех да Ви наКарам доВечера насаме В тишината да си Кадете: "БоЖе мой, та най-малКото, Което един християнин би трябВало да моЖе, е да се моли. А аз и тоВа не мога!"

ОбхВаща ме обаче не само яд заради затъпяВането на нашия беден народ, но и голяма мъКа. ВъзмущаВам се. Като си помисля КаК църКВата Все още дейстВа Като че ли хората могат да се молят. И при Вас ли е таКа? На Коледа отиВат на църКВа ВсичКи, Които иначе не стъпВат там. На едно таКоВа Коледно богослужение е претъпкано. И Когато сВещениКът КаЖе:

"НеКа се помолим!", ЗсичКи събират ръце и сВеЖдат глаВи. ТогаВа ми се исКа да изВиКам: "Недейте таКа! ДаЖе и 10% от Вас не могат да се молят! Вие само се праВите, че се молите!" Не съм ли праЗ? При ВенчаВКа: "НеКа се помолим!" При погребения: "Да се помолим!" И ВсичКи застаЗат с шапКи 3 ръце и си мислят, че Като погледат Зътре В шапКите си. Вече са се помолили. А след тоЗа ще има пиене! Когато бях ВойниК, още преди 1915 година, се ходеше по запоЗед на църКВа. ПърВо фелдфебелът даЗаше указанията:

119
Големият изследовател на Централна АфриКа, Дей-Зид АиВинестън, един от най-великите мъЖе, Които сбетът познаВа - смел. умен, образоВан - е отишъл по следния начин ВъВ Вечността, или както би казал сВетсКият чоВеК - умрял. Той бил на път ВъВ Вътрешността на Африка само със сВоите местни носачи. Една сутрин носачите опакоВали багажа и сгънали палатките. Само палатката на ЛиВингстън стояла. Те не го смущаВали, защото знаели - сутрин той се моли. Той гоВорел със сВоя небесен "Туан", т.е. със сВоя Бог. Но този път тоВа траело необичайно дълго. НаКрая Водачът на носачите погледнал през един процеп на палатката и Видял: той още стои на Колене. Почакали до обяд. ТогаВа най-после се осмелили да отВорят палатката - той Все още бил Коленичил, но сърцето му било спряло.

Този голям и Внушителен по сВоя дух чоВеК е умрял на Колене и молейки се се е прибрал при сВоя Господ. А немсКият еснаф КазВа: "Няма смисъл от молитВа-та." Не ни ли е срам?! Вместо да КаЖем през сълзи:

"Не мога да се моля Вече!" Този чоВеК е моЖел да се моли. Той е умрял на Колене. А ние умираме В болница с инЖеКция. Не моЖем да издържим смъртта, аКо леКарите не ни упоят. А този чоВеК не е имал нуЖда от инЖеКции. Той е гоВорел с Бога. И по Време на разгоВора си с Него се е преселил ВъВ Вечността.

КаКВо е положението с молитвата по домоВете на хората? В дома на моите родители - ние бяхме в деца - беше таКа: сутрин преди заКусКа се събирахме ВсичКи. Пееше се една песен: "Утринен блясъК на Вечността" или "СлаВете Бога". След тоВа се прочиташе нещо от Библията. И наКрая баща ми се молеше. ТоВа, че В Къщи се молехме, не ме напускаше и тогаВа, Когато станах атеист. А Когато отпаднах и Като млад офицер тръгнах по лоши пътища, молитВата на родителите ми беше Като ВъЖе, Което ме теглеше назад. Имате ли Все още утринна молитВа? От Вас, мъЖе, Бог ще поисКа няКога душите на Вашите деца и Жени, аКо не сте упраВляВали праВилно домоВете си. КаК започВа денят у Вас? Пее ли се песен? Чете ли се

120
от Библията? Не моЖете да се молите? А КаКВо би станало, аКо Вашите дечица КаЖат: "Тате, помоли се сутрин с нас!"

ВеднъЖ имах следния случай: един знатен господин от Есен ме помоли: "Посетете ме няКога!" Когато отидох, той седна с Жена си и ми съобщи: "Случи се нещо невероятно: моят 1в-годишен син се Върна ВеднъЖ от Вашия младеЖКи КръЖоК и ни попита:

"Защо у нас не се молим?" И Когато аз му обясних: "О, тоВа са само формули. Зад тях не се Крие нищо!", той продължи да разпитВа: "ТатКо, КаКВо мислиш за СВе-тия Дух?" На тоВа му отговорих: "Нищо не мисля!" ТогаВа синът ми заяВи: "Точно тоВа е нещастието на нашето семейстВо. Ние се нуЖдаем от баща. Който да моЖе да се моли за СВетия Дух!" ТоВа ми разКаза чоВеКът. Запитах го: "Е, добре, исКате ли да натрия носа на Вашия син, че е бил малКо неучтиВ Към баща си?" Но господинът отгоВори: "Не, не. Аз си мисля таКа: аКо момчето е праВо, то аз съм КриВ!" На тоВа моЖах само да КаЖа: "КриВ сте! Момчето е праВо!" "Да," - Каза той - "опасяВам се, че е таКа. КаКВо да напраВя?"

Разбирате ли. на този чоВеК изВеднъЖ му просВет-на: "Не съм изпълнил най-голямата си отговорност Като глаВа на семейстВо!" Не е достатъчно само да КупуВате дрехи на децата си и да ги храните. Върху Вас, бащите, леЖи една по-голяма отговорност. Мо-Жете ли да се молите?

Знаете ли, днешният чоВеК ми се ВиЖда Като... ТуК трябВа да използВам един пример: меЖду моряците се разКазВа легендата за един призрачен Кораб, Който се лута по седемте сВетоВни морета. Той е напълно изостаВен и ВъпреКи тоВа не потъВа. МоЖе да се случи таКа. че няКой параход, плаВайКи по морето, Внезапно да срещне този Кораб. Сигнализира му по радиото, но Корабът не отгоВаря! И ние сме Като таКиВа Кораби-призраци. Бог ни сигнализира:

"Кога с любоВ, Кога с' страдание, Ти идВаш, Господи, при мен,

121
да мога да приготВя, Боже, аз моето сърце за Теб."

Бог ни сигнализира със случКи и преживявания, но преди Всичко със СВоето Слобо, а ние не можем да отгоВорим! Кораби-призраци!

Когато ВеднъЖ гоВорех за тези неща, чух след тоВа КаК едно малко дете попита майКа си: "Защо чоВеКът на амВона се кара така?" НадяВам се, че разбирате: аз не се Карам, но поняКога ми се къса сърцето от мъка за тоВа докъде го е доКарал нашият беден народ -учени и прости, мъЖе и Аени, стари и млади - чоВек Вече не мо?Ке най-простото - да призоВе Бога, Който е така близо до нас!

Много хора са "християни" или "одобрябат църКВа-та", но не могат да се молят. Като праВя домашни посещения. Винаги срещам хора, Които КазВат: "Ние сме християни, г-н пастор) МайКа ми познаваше и пастор Шулце! Вие познавахте ли го? Не? МайКа ми го познаВаше много добре!" ТогаВа КазВам: "Заедно с Вашия пастор Шулце ще отидете В пъКъла, ако не познаВате Исус!" Въпросът е дали моКете да призо-Вете името на Исус, дали можете да се молите! Моля Ви, запитайте се: "Мога ли да се моля? Моля ли се?" - и сами си отговорете.

МоЖе би Вече ще Кадете: "Стига, пастор Буш! По-добре ни КаЖи КаК да се научим да се молим." Сега стигам до този Въпрос.

2. Как да се науча да се моля?

а) Пърбият ВиК на ЖиВота.

А как се учи чоВеК да гоВори? Можете ли да си спомните как сте се научили да гоВорите? Не, не можете! Аз също не мога. Но ако исКате да се научите да се молите, ще трябВа най-напред да научите пърВия Вик на истинския ЖиВот от Бога. ИсКам да Ви КаЖа КаКъВ е този Вик-

122

"БоЖе, смили се над мене, грешниКа!" Библията КазВа:

"ТогаВа Божиите ангели започнаха да пеят." Един чоВеК оАиВяВа!

ПърВият ВиК на един ноВ живот е: "Аз съгреших!"

ИсКам да илюстрирам тоВа: Когато се роди пърВият ми син, стоях при Жена си по Време на раждането, Което беше много теЖКо. Мислех си за думите на Исус: "Жена, Която ра^Кда, е В сКръб." И си мислех, че любимата Жена, чиято глаВа държах, няма да моЖе да издържи раждането. И Внезапно чух едно гласче, едно тъничКо КВаКане! Детенцето бе родено! Един ноВ живот! ТоВа КВаКане не беше няКоя КрасиВа песен. Но аз заВих Като дВорно Куче, Когато го чух. Разбирате ли? ТоВа ме разтърси: пърВият ВиК на един ноВ живот!

И Ви^Кте - пърВият ВиК на ЖиВота от Бога е този, Когато един чоВеК най-после Влезе В светлината на истината и КаЖе: "Аз съм Вършил грях! Боже, смили се за мен, грешниКа!" От цялото Ви молене няма да излезе нищо, аКо В началото не стои този пърВи ВиК на ЖиВота. Още не съм Видял дете. Което да е започнало с големи речи, но Винаги В началото идВа

123
пърбият вик на ЖиВота! А и няма друг път за Божието царстВо!

ПърВият вик на ?КиВота! Случило ли се е Вече тоВа ВъВ Вашия ЖиВот? Не? ТогаВа, за Бога, усамотете се няКъде на тихо! Приятели мои, аз не съм пропаган-дист на ЦърКВата, а просто много ми се исКа няколко души от Вас да не отидат В ада! И тоВа не може да стане по друг начин, а само Като издадете пърВия ВиК на ЖиВота от Бога: "Господи, аз съгреших! Боже, смили се над мене, грешника!"

Когато блудният син остаВил сВинете и се заВърнал В Къщи, пърВото нещо, Което Казал, било: "ТатКо, съгреших пред Небето и пред тебе." В момента, В Който изгоВорите тоВа, Исус, БоАият Син, застаВа пред Вас и Ви КазВа: "Мили мой, мила моя. Аз умрях за тВоите грехоВе! Аз заплатих за теб!"

б) Само БоЖиите деца могат истинсКи да се молят.

Напоследък срещнах един познат. Който има три сладКи малКи деца - едно момче и дВе момичета. Когато идеше насреща ми, забелязах КаК децата едно през друго му гоВореха и той едВам успяВаше да им отгоВаря. Приближих се до него и Казах: "Добър ден, г-н еди-Кой си! Добър ден, дечица!", КаКто се праВи обиКноВено. Но гледай ти - децата моментално се смълчаха! Пред чуждия чоВеК онемяВат. Значи В дейс-тВителност децата могат да гоВорят истинсКи само с баща си или с майКа си. Когато дойде чуЖд чоВеК, се смущаВат.

ТаКа и ние моЖем да се молим истинсКи само Когато сме станали БоЖии деца. ЗатоВа не моЖем и да се молим, защото не сме станали БоАии деца.

Ах, да, ние сме "църКоВни" хора, ние сме Конфирми-рани*, ние сме "християни". На Коледа ходим на цър-КВа, КазВаме "Добър ден" на пастора, а не го ръгаме В ребрата, толКоВа сме учтиВи. Един пропоВедниК на

Ви* стр. 43

124
пробуждането е Казал Веднъ?К: "Вие сте Кръстени зайци!" ТогаВа няКой го попитал: "КаКВо означаВа тоВа?" И той Казал: "АКо хВанеш един заеК и го Кръстиш, после той Веднага би сКочил обратно В полето. И Вие праВите същото: едВа Кръстени, оти-Вате Веднага обратно В сВета!" Драги приятели, таКа чоВеК не може да се моли. Само БоАиите деца могат истинсКи да се молят. И затоВа само Божиите деца могат да бъдат истинсКи радостни!

ВиЖте, трябВа да станете Бо?Кии деца! По природа не сте таКиВа. МоЖе да имате християнско лустро, но не сте БоЖии деца. Дете се стаВа чрез раждане, а дете на Бога се стаВа чрез ноВороАдение. Вие трябВа да станете БоЖие дете, и тогаВа ще моЖете да се молите! Да, БоАиите деца не могат да ?КиВеят без да се молят. За тях молитВата е Като дишането. Моите момчета често се шегуВат, Като си КазВат едно на друго: "Не забраВяй дишането!" Вие забраВяте дишането на душата! За Божиите деца молитВата е дишане. И тъй. Вие трябВа да станете БоАие дете!

Сега исКам наКратКо да Ви КаЖа КаК чоВеК може да стане БоАие дете: само чрез Исус! Той КазВа: "Аз съм Вратата, Който Влезе през Мене, ще бъде спасен." През мъглата на сВета Исус идВа Към Вас - ЧоВеКът с белезите от гвоздеите. Вас не Ви е било гри?Ка за Него. СтруВало Ви се е, че тоВа за Исус са глупости. Но Той Ви среща. И тогаВа мо?Ке да Ви се случи да Го познаете: "Ти, ЧоВече, от другото измерение. Ти, Сине на ЖиВия Бог, Ти си моят Спасител!" ПърВата стъпКа да стана дете на Бога е да позная Исус! А Втората стъпКа е да се доВеря на този Исус: Той може да приВеде В ред Вътрешния ми ЖиВот, липсата ми на поКой, скритата ми Вина, младежките ми грехоВе. В Стария ЗаВет един БоАий чоВеК е Казал: "Ти упраВля-Ваш работите на душата ми." ИзВеднъ* чоВеК започВа да има доВерие на Исус. И Му ВярВа таКа, че се осмеляВа да сКъса с досегашния си ЖиВот и да предаде целия си ЖиВот В НегоВата ръКа. ТоВа ние наричаме поКаяние или обръщение. Най-ВелиКият час В моя живот беше. Когато на 1в години напуснах безбожния

125
си път, и дадох ЖиВота си на Исус. В тоВа ниКой не ми е помогнал. Аз също не мога да Ви помогна. Трябба Вие сами да се разберете с Него. Само трябВа да рисКуВате и да Му Кадете: "Вземи моя живот, Господи Исусе, предаВам Ти го заВинагиГ В момента, В Който напраВите тоВа, Вие сте станали Бо?Кие дете. При мен идВат хора и ми заяВяВат, че чоВеК моЖел да се спаси и по друг начин. Опитайте! Но Ви КазВам:

има само една Врата Към Божието царстВо! И тази Врата се КазВа Исус! Исус - за нас умрял и за нас Възкръснал!

И Вижте, Когато Вече станете дете на Бога, тогаВа моля Ви, не преставайте да търсите Исус! Той Вече толКоВа дълго Ви е търсил! ТогаЗа можете да се молите, тогаВа ще спре нещастието В Ай Вота Ви и ще можете да излеете сърцето си пред Него - Като дете пред Баща си.

Аз съм стар пастор и познаВам много хора. Днес съм убеден, че ВсеКи чоВеК - ВсеКи! - си има сВоите тъмни тайни. Ние ги носим със себе си. Но Когато стана Бо?Кие дете, мога да излея сърцето си пред Исус. Мога да Му Ка?Ка моите тъмни тайни, моето "не мога да се спраВя с тоВа", моите нередни ВръзКи. На Него мога да КаЖа тоВа, Което не мога да доВеря на ниКой чоЗеК.

В Края на един летен лагер с моите момчета, няКои от тях ми разКазВаха случКи от сВоя живот. Едно момче на 17 години разКаза: "Аз бях Вече християнин, но бях почти захВърлил ВсичКо. Един ден, преди да отида на библейски час. Казах: "Господи Исусе, аКо тази Вечер Ти не ми КаЖеш нещо лично, тогаВа ще зарева ВсичКо. Без яснота не мога да се спраВя със себе си и с ?КиВота В големия град." И продължи:

"Когато след библейския час си отидох В Къщи, ВсичКо ми беше ясно! Той беше чул моята молитВа и лично ми бе гоВорил!" Затрогна ме разКазът на момчето, Което от неВерие и отчаяние беше поВиКало Исус и беше получило отгоВор. ЧоВеК получаВа отгоВор едВа тогаВа, Когато е изВиКал Като дете на Бога!

12в

"Тази нощ се събудих В три часа. Помислих си за моите деца на бойното поле и за Внуците ми, за Вас В бомбардираната част и за Елизабет В Канада, от Която нямам ниКаКВи ноВини. И тогаВа ме налегна таКаВа гри?Ка, сяКаш няКой с Железни ръКаВици ме душеше. Не можех поВече да издържам и се помолих:

"Господи Исусе, КаЖи ми една дума! Няма да мога да издържа от притеснение!" ТогаВа сВетнах лампата, Взех Библията" - блазе на онзи. Който има Библия на нощното си шКафче - "и я отВорих. И пърВото, Което прочетох там, беше: "ВсяКа Ваша гриЖа остаВете на Него, защото Той се гриЖи за Вас." Писмото на майКа ми заВършВаше с прекрасните думи: "ТогаВа мигноВе-но остаВих ВсичКо на моя Спасител, изгасих лампата и радостна заспах." ТоВа е страхотно: "ТогаВа мигно-Вено остаВих ВсичКо на моя Спасител и радостна заспах." Когато чоВеК е станал дете на Бога, той моЖе да ЖиВее таКа.

Спомням си, че един ден майКа ми ми Каза: "Снощи бях толКоВа уморена, че Въобще не мо?Ках да се помоля. МоЖах да Кажа само: "ЛеКа нощ, мили Спаси-телю!" ТогаВа си помислих: таКа гоВорят БоАиите деца със сВоя Господ, таКа естествено. И Той наистина бди. ВъВ ВсеКи час на деня и нощта моят Спасител е туК, аз съм НегоВо притежание и мога съВсем сигурно да разчитам на Него.

Разбрахте ли? АКо чоВеК не може да се моли, тоВа е напраВо Катастрофа. ПожелаВам Ви пърВия ВиК на ЖиВота: "Аз съгреших! Боже, бъди милостив Към мен, грешниКа!" И Ви поЖелаВам да не се успоКояВате, доКато не станете БоЖие дете. После Вече няма КаКВо да Ви мисля.

127
Ка1( да се справим с дивота, ако не моЛем вече да вярваме?

1. Без Вяра не моЖем да се справим.

Да, Веднага трябВа да Ви КаЖа тоВа: ако чоВеК не моЖе да ВярВа, тогаВа изобщо не моЖе да се спраВи с живота! ТуЬ не мога да дам ниКаКъВ съВет. На неВярВащия чоВеК не моЖе да се помогне. ИсЬам да Ви изясня защо тоВа е таКа.

Ние мислим, че Бог е теологичесКа догма, мисъл, природна сила или нещо подобно. Приятели мои. Бог е личност. Той наистина ?КиВее и изпълВа изцяло Всичко. И а(<о аз не съм се помирил с Бога, аКо отношенията ми с Него не са В ред, ако не съм БоЖие дете, тогаВа ЖиВея отКъснат от действителността. А тоВа е опасно.

Големият час на моя ЖиВот беше, Когато аз, Като младши офицер през ПърВата сВетоВна Война, Внезапно разбрах: "Бог е туК!" ПочуВстВах се Като няКой, Който се е блъснал с Колата си В стена. Аз и по-рано бях КазВал: "ВярВам, че има един Господ Бог!" и други таКиВа глупости, но не бях разбрал, че Той е действителност. ТогаВа обаче се сблъсКах с действителността на Бога.

В Библията има един покъртителен псалом. Който гоВори за тоВа, че Бог е толКоВа действителен, че чоВеК просто не мо?Ке да избяга от Него. В него се КазВа следното: "АКо Възляза на небето. Ти Си там." Американският КосмонаВт Глен Каза, че най-ВълнуВа-щото нещо за него В Космическата Капсула било тоВа, че осъзнал: "Бог е и туК!" "АКо Възляза на небето" -или полетя В Космоса - "Ти Си там." АКо се заВра В най-дълбоКата шахта на няКоя мина - над 1000 м. под земята - и там се натъКВам на Бога! Псалмистът КазВа по-нататъК: "АКо си постеля В ада, и там Си Ти." Когато летях за Калифорния, *ена ми беше сложила В Куфара един стих от този псалом. Който прочетох. Когато отВорих Куфара си В Сан Францис-

12в

И тъй Като Бог е голямата действителност, чоВеК не моЖе безнаказано да АиВее отКъснат от Него. АКо ЖиВея таКа Като че ли няма Бог, не изпълнявам НегоВите запоВеди, не почитам неделята, аКо прелю-бодейстВам, аКо лъЖа, не почитам родителите си, не почитам Бога, тогаВа аз просто се разминавам с действителността. И тогаВа не мога да се спраВя с ЖиВота. Огледайте се наоКоло - хората просто не се опраВят - дори и онези. Които получаВат много пари. В душата им има голямо безпоКойстВо, В личния им ЖиВот нещо не е В ред, В семейството им - също.