Исус наша съдба Беседи от магнетофонни ленти

"КаК да се спраВим с ЖиВота, аКо Вече не моЖем да ВярВаме?" ТогаВа няма да моЖем да се спраВим с ЖиВота! Да не гоВорим пъК за смъртта! След 100 години ниКой от нас туК няма да същестВуВа. ТогаВа ВсичКи ще сме опитали смъртта.

Когато няКой КазВа: "След смъртта няма нищо. ТогаВа сме мъртВи!", помислете си дали предпочитате да ВярВате на собственото си сърце или на думите на Бога. КаК моЖе да исКа чоВеК да се спраВи В смъртния си час. Когато изВеднъЖ му стане ясно: "От ВсичКо, Което съм събрал до сега, не мога да Взема нищо със себе си." Например чоВеК си е построил КъщичКа. Аз не, но моЖе би Вие. Аз имам хубаВа библиотека. И от ВсичКо, Което ми е било сКъпо, и от хората. Които съм обичал, нищо и ниКого не мога да Взема със себе си. Само едно нещо чоВеК Взима със себе си ВъВ Вечността - сВоята Вина пред Бога. Представете си: Вие левите на смъртно легло и изВеднъЖ Ви стаВа ясно: "ТрябВа да остаВя ВсичКо, само ВсичКите ми грехоВе и беззакония от младостта ми насам, ще дойдат с мен пред лицето на сВетия и спраВедлиВ Бог!" КаК моЖем да се изпраВим пред БоЯож съд без Вяра В Онзи, Който опраВдаВа безбожниците? Ние ще застанем пред Него!

Господ Исус, Който е толКоВа милостив, КазВа: "Не се страхувайте от онези. Които могат да Ви убият."

129
От таКиВа хора аз бих се страхуВал. Но Той КазВа -тоВа са дребни риби! "От тях не се страхувайте! Но страхувайте се от Онзи, Който моЖе и душа, и тяло да погуби В пъкъла." И Исус поВтаря още ВеднъЖ: "Да, от Него се страхувайте!"

ТоВа се случи преди няколко години. В НорВегия ЖиВее един прочут професор на име Халесби. Аз се запознах с него. Чудесен чоВек. ТакъВ един истински, теЖъК, сериозен норВеЖец. Той пропоВядВаше цяла седмица по радиото. Мога да си представя, КаК е стоял пред микрофона, Когато е казал: "МоЖе да се случи таКа, че тази Вечер Вие мирно да си легнете, а сутринта да се събудите В пъКъла. ИсКам да Ви предупредя!" ТоВа породи страхотна буря, защото норВеЖците спадат към Категорията "модерни хора", а те днес играят една фантастична роля. Един Журналист от голям ВестниК В Осло написа уВодна статия със следното съдържание: "Та ние не ЖиВеем В Средните ВекоВе! Наистина е непростимо, Когато една модерна институция, КаКВато е радиото, се използВа за разпространяване на таКиВа глупости!" А Когато един голям Вестник изнесе таКоВа нещо, ВсичКи по-малКи му пригласят В хор. И цялата тази гора от Вестници ЖуЖеше: "Да не би да ЖиВеем В Средно-ВеКоВието! Как моЖе един професор да гоВори за ада!" ТогаВа радиото В Осло помолило проф. Халесби да изясни още ВеднъЖ Въпроса. И той отноЗо излиза пред микрофона и КазВа: "Аз съм задължен да изясня този Въпрос, и ще го напраВя: моЖе да се случи така, че тази Вечер Вие мирно да си легнете, а утре сутринта да се събудите 3 пъкъла. ИсКам да Ви предупредя!" ТогаВа Вече избухна бомба! На Всички еписКопи В НорВегия беше зададен Въпросът: "Има ли ад или няма?" ДаЖе и списанието "Дер Шпигел" се занима с тоВа и помести една голяма статия: "Спор за ада В НорВегия". Не беше минала и година от тази буря и аз трябВаше да изнасям беседи пред студенти В Осло, а Вечерите имах няКолКо публични леКции. Започнах с една пресконференция. В хотела се бяха събрали представители на ВсичКи Вестници. ТогаВа се

130

"ГотоВ съм да Ви го обясня. ВярЗам, че има ад, защото самият Исус КазЗа тоВа. Аз напълно ВярВам на думите на Исус. Той знае поВече от ВсичКи умни хора."

А Божието СлоВо КазВа: "Бог исКа на ВсичКи хора да се помогне да стигнат до познаВане на истината." И затоВа гоВорим за Вяра, защото Бог е поКазал един път КаК моЖе чоВеК блажено да ЖиВее и блажено да умре.

КаК ще се спраВим с ЖиВота, аКо Вече не моЖем да ВярВаме? КаК мога да се ориентирам В ЖиВота, аКо Вече не мога да ВярВам? ТаКа няма да моЖем да се спраВим с ЖиВота!

ПозВолете ми да се обосноВа и по още един начин. Представете си, че имате една малКа, хубаВа златна рибКа. Един ден Ви идВа на ум: "Бедничката ми, защо трябВа Винаги да стоиш В студената Вода? Сега ще те настаня по-добре!" ИзВаЖдате я от Водата, изт-риВате я с хаВлиена Кърпа и я постаВяте В златен Кафез. ДаВате й най-добрата храна - не зная КаКВо ядат златните рибКи - яйца от мраВКи или нещо подобно. Значи, даВате й най-хубаВите и най-тлъсти-те мраВчи яйца и й КазВате: "Мила моя златна рибКе, ВиЖ КаКъВ златен Кафез, КаКВи чудни мраВчи яйца, КаКъВ сВеЖ Въздух! Сега си добре, нали?" КаКВо ще напраВи тогаЗа златната рибКа? Дали с благодарност ще замаха с перКи и ще КаЖе: "Благодаря, благодаря!" Не. Тя ще отВаря отчаяно уста и ще се мята. И аКо моЖеше да гоВори, би Казала: "Не ти ща златния Кафез, не ти ща мраЗчите яйца, исКам си В моята среда, исКам ВъВ Водата!" И ВиЖте сега: нашата среда е ЖиВият Бог, Който създаде небето и земята, а също

131
и нас. "Жиботът изВира от Тебе..." - така започЗа националният химн на Швейцария. Бог е нашата ес-тестбена среда. И дотогаВа, докогато нямам мир с Бога, мога да дам на душата си златен кафез, нали разбирате - днешният чоВеК даВа на душата си Всичко: удоВолстВия, пътешествия, най-добро ядене, хубаВо Вино, Всичко! - но нашата душа се мята отчаяно и казВа: "Всъщност аз не исКам Всичко тоВа! ИсКам си В моята среда! ИсКам мир с Бога!" Не бъдете така ЖестоКи Към себе си! Нашето сърце ВиКа В нас, докато намери поКой В ?КиВия Бог! КаКто рибата исКа да се Върне В сВоята естествена среда, така и душата ни иска да отиде при Бога, Който е нашата среда.

КаК искаме да се спраВим с живота, аКо не мо?Кем Вече да ВярВаме? Мога да КаЖа само - тогаВа няма да се спраВим - нито с ЖиВота, нито със смъртта, нито през Вечността! И Когато Възразите: "Че хората се спраВят и то много добре!", тогаВа трябВа да Ви отгоВоря: а тоВа продължава ли и после? Да? ЧоВеК Като Гьоте, Който е бил КрасиВ, Който е бил богат, Който е бил министър. Който е бил умен и наКратКо - Който е имал ВсичКо, В Края на ЖиВота си е Казал на ЕКерман, че аКо събере ВсичКите часоВе, през Които е чуВстВал Вътрешно задоВолстВо, няма да се съберат и три дни. ТаКа му е липсВал мир! Не, чобеК не моЖе да се спраВи с ЖиВота, аКо няма Вяра!

ТоВа е пърВото, Което исКах да Ви КаЖа. Сега идВа Втората ми точКа.

2. ВаЖна е истинската Вяра

ВсичКо заВиси обаче от тоВа да имате истинската. спасителната Вяра!

ВсеКи чоВеК си има сВоята Вяра. ВеднъА, Като млад студент, си бях В Къщи и една дама дойде да посети майКа ми. Но тъй Като нея В момента я нямаше, аз й Казах: "УВа?Каема госпожо, тя не е туК. Ще трябВа да я почаКате и да се задоВолите с моята Компания." "Много мило!" - Каза тя учтиВо. След Като я поКаних

132

"Да не чуе дяВолът, таКоВа нещо не се пита!" Аз я питам: "ИзВиняВайте, КаКВо означаВа "да не чуе дяВо-лът"? "Иначе ще се случи нещастие." - отгоВаря тя. "И таКа," - устаноВяВам аз - "Вие сте отхвърлили Вярата В ?КиВия Бог, а ВярВате В "да не чуе дяВолът" и чуКане на дърВо. ТоВа е невероятно! НапраВили сте блестяща замяна!"

И тогаВа ми стана ясно - ВсеКи чоВеК си има Вяра. Въпросът е само дали имам истинската, спасителната Вяра. Хората днес КазВат: "ГлаВното е да имаме няКаКВа Вяра." И се КазВа: "Аз ВярВам В Господ!" Или:

"Аз ВярВам В природата!", "Аз ВярВам В проВидение-то!", "Аз ВярВам В съдбата!"...Не, не, мили приятели, глаВното е да имам истинската Вяра - Вяра, Която даВа мир на сърцето, мир с Бога. ТрябВа да имам Вяра, Която да ме спаси от ада. Която да мога да почуВст-Вам туК, Която ми даВа ноВ ЖиВот. Иначе не исКам и да зная за Вяра. Много хора ВярВаха В Германия, В Крайната победа, ВъВ фюрера. И КаКВо излезе от тоВа? Не Ви ли стаВа ясно, че има и фалшиВа Вяра? Аз трябВа да имам истинската, спасителната Вяра!

А истинската, спасителната Вяра, с една дума, е Вярата В Исус, Сина на ЖиВия Бог. Вяра В Исус Христос! Не В няКой осноВател на религия - таКиВа има хиляди - а В Исус Христос, Сина на ЖиВия Бог.

А сега трябВа да погоВоря за тоВа КаК Всъщност стигаме до Вярата В Исус.

В Библията е разказана една чудесна случКа, В Която е поКазано точно тоВа.

133
Върнете се мислено заедно с мен 2000 години назад и нека застанем пред портата на Ерусалим, Която гледа Към хълма Голгота, към мястото за еКзеКуции. Не обръщайте Внимание на хората, които ребат и Крещят! Не обръщайте Внимание на римските Войници, които стоят на пост и хВърлят Аребие за дрехите на осъдените! НеКа погледнем нагоре: в средата на тръста Виси БоАият Син. ПриКоВан с гВоздеи! Лицето Му е обляно В кръВ от трънения Венец, Който са нахлузили на глаВата Му. Там Виси Бог. Вдясно от Него Виси един убиец. Той също е екзекутиран. И В ляВо - също. След тоВа се стъмВа. Смъртта прибли-Жава. Внезапно единият от тези убийци започВа да ВиКа: "Ей ти, В средата, ти Каза, че си БоАий Син. АКо си наистина таКъВ, а не лъАец, тогаВа слез от Кръста и помогни и на мен!" О, това е разбираемо! В смъртния си страх чоВеК КазВа неща. Които иначе не би Казал. ТогаВа се обаЖда другият. Той се обръща през Исус Към сВоя другар и КазВа: "Ти още ли не се боиш от Бога!" ЗапочВа се с тоВа, че чоВеК разбира, че Бог е сВят и страшен.

Когато бомбите падаха Върху нашите градоВе, хората бяха Като шашнати. МоЖе би и ЦърКВата имаше Вина за тоВа, че не им беше Казано: Бог мо?Ке да бъде страшен! Бог моЖе да оттегли ръКата Си! "Ти още ли не се страхуВаш от Бога!" ТоВа би трябВало да се изВиКа над нашите големи градоВе: "Вие още ли не се страхувате от Бога!" На чоВеК му се исКа да го изКрещи в Канторите и бюрата. Където хората ми-наВат през трупоВе, за да печелят пари: "И Вие ли Все още не се страхувате от Бога!" ТрябВа да се Ка?Ке на младите хора. Които АиВеят в разВрат: "И Вие ли Все още не се страхувате от Бога? КаК си я мислите тая? Слепи ли сте?" С това се започВа: да разбера КолКо сВят и страшен е Бог.

И разбойникът продължил да гоВори таКа: "Ние с право сме осъдени на това проклятие! Ние сме си го заслужили!" Това е второто, Което води Към спасителната вяра: той признава своята собствена вина.

134

Срещал съм много хора. Които са ми Казвали: "Не мога да ВярВам!" Питал съм ги: "Разбрали ли сте, че сте ВиноВни пред Бога?" "Не, аз постъпВам честно и от ниКого не се боя." - на Което аз отгоВарям:

"ВсичКо е наред!" Един ден Бог ще ни смъКне масКата от лицето!

След тоВа разбойникът Вече не гоВорел на другия през Исус, а Казал на Исус: "Но ти не си напраВил нищо нередно. Защо Висиш и ти туК?" И В този момент му станало ясно: "Той Виси туК заради мен! Той понася моята Вина!" - и тогава мо?Кал само да извиКа:

"Господи, спомни Си за мен. Ти, Царю, Когато дойдеш в Царството Си!" Това е третото: той вярва, че Исус моЖе да спасява за Вечността, защото Той умря на наше място. И тогаВа Исус му КазВа: "Още днес ще бъдеш с Мен В рая!"

Виждате ли, тоВа е спасителна Вяра - да ми стане ясна святостта на Бога, да призная моята грехоВ-ност и да разбера, че Исус, Който умира на Кръста

135
заради мен, е моят единстВен шанс. Без тази Вяра не можете да се спраВите с ?КиВота. Но с тази Вяра положително ще се спраВите! Нищо друго не мога да Ви КаЖа.

НяКои хора Вече са ме обВиняВали: "Но Вие сте съВсем едностранчив!" На тоВа мога да отгоВоря само таКа: "ИзВиняВайте! За да се спраВим с ЖиВота, със смъртта и пред съда, същестВуВа единствено и само този път: аз, грешникът, да отида при Исус, да се покая, да Му призная грехоВете си и да поВярВам:

"ПролиВа се за мен таз сКъпа КръВ, тоВа аз ВярВам и разбирам. Тя покриВа и мойта Вина, защото Исус умря и за мен."

Аз бих исКал Вие никога да не забраВяте тоВа единствено изречение: "Исус умря за мен!" Когато станете утре сутринта, тоВа трябВа да зВучи В ума Ви: "Исус умря за мен!" Когато утре сте на работа, В залисията, трябВа Внезапно да си помислите: "Исус умря за мен!" ТогаВа ще стане таКа - дано Бог даде, - че Вие ще Му се поклоните и ще Кадете: "За мен! Значи мога да ВярВам!" И В момента, В Който разберете тоВа, Вие стаВате дете на Бога. Исус КазВа: "Аз съм Вратата. Който Влезе през Мен, ще бъде спасен."

Така, сега обаче трябВа да КаЖа още едно, трето нещо. Много хора ми КазВат: "Да, пастор Буш, но просто не мога да поВярВам на тоВа, Което Вие КазВате. Като Ви слушам, зВучи много хубаВо, но просто не мога да ВярВам!" На тоВа трябВа сега да отгоВоря. Бих исКал да разделя хората, Които гоВо-рят таКа на 4 групи. Те са:

3. Хора, 1(оито не могат да ВярВат...

а)...защото не са религиозни.

Към пърВата група спадат хората, Които ми заяВя-Ват: "Не мога да ВярВам, защото не съм религиозен.

13в

Когато Исус, БоАият Син, е бил на земята, е имало много религиозни хора. Имало е Книжници, сВещеници, фарисеи - ВсичКи доста религиозни хора. Например по-либерални религиозни хора били садуКеите. ТоВа са тези. Които днес биха Казали: "Аз търся Бог В природата." По Време на нацизма те КазВаха: "В нашите знамена пламти Бог!" Винаги са били религиозни! И тези религиозни хора разпънаха на Кръста БоАия Син! Той не им бил по ВКуса. ОсВен тоВа имало и напълно нерелигиозни хора: уличници, черноборсадЖии (Библията ги нарича "бирници"), занаятчии, погълнати от професията си, защото е трябВало ВсеКиднеВно да се борят за насъщния, един знатен чоВеК - ЗаКхей, Който трупал Все поВече и поВече пари. Те ВсичКи били напълно нерелигиозни типоВе. И те се обърнали Към Исус! КаК е станало таКа? Те са разбрали: "Ние сме ВиноВни пред Бога. В живота ни нищо не е наред. Ето един Спасител, Който ни праВи деца на Бога!" И те поВярВали В Него.

Господ Исус не дойде да напраВи религиозните хора още по-религиозни. Господ Исус дойде да спаси грешниците от смъртта и от ада и да ги напраВи деца на Бога! И аКо туК има хора. Които КазВат: "Не мога да ВярВам, защото не съм религиозен.", аз мога да им КаЖа: "Вие имате най-големите шансоВе да станете деца на Бога!" Ние ВсичКи сме грешници, тоВа добре го знаем, но: "Исус умря за мен!" И аз поВтарям още веднъЖ: Исус не дойде, за да напраВи религиозните хора още по-религиозни, а за да напраВи от изгубените грешници деца на ЖиВия Бог!

137
б)...защото не искат да ВярЗат.

Втората група се състои от онези, които КазВат:

"Аз не мога да ВярВам!", които обаче В дейстВител-ност, аКо бяха съВсем честни, трябВаше да признаят:

"Аз изобщо не исКам да ВярВам." Защото ако те биха поВярВали, целият им живот би трябВало да се промени. А те не исКат тоВа. Те знаят, че нищо не е наред в ЖиВота им, но аКо станат деца на Бога, ще трябВа да излязат на сВетло. Но не, тоВа не им се иска. И после може би техните Колеги ще ги гледат особено! А какво ще Кажат и роднините, аКо те изВеднъА станат християни? Не, по-добре не! И аКо срещнете хора, Които Ви КазВат: "Аз не мога да ВярВам!", Вслушайте се Внимателно, дали те не исКат да КаЖат по-сКоро: "Аз Въобще не исКам да ВярВам."

В Библията има един покъртителен разКаз: Исус, Бо?Кият Син, стои на ЕлеонсКия хълм. Пред Него, В низината, разКошно огрян от слънцето, е градът Ерусалим. А отсреща се издига хълмът с чудния храм, за Който даЖе и езичниците КазВат, че би трябВало да се причисли Към чудесата на сВета. ВсичКо тоВа леЖи пред Него. Но изВеднъЖ негоВите ученици уплашени забелязват, че по лицето Му се стичат сълзи. Гледат Го учудено. ТогаВа Господ Исус проронВа думите: "Ерусалиме, Ерусалиме, КолКо пъти Съм исКал да събера тВоите чада, КаКто КоКошКа събира пилците под Крилата си, но не исКахте! Сега сте под БоЖия съд. Ето, Вашият дом се остаВя пуст." ТоВа са едни от най-потресающите думи В Библията: "Но Вие не исКахте!" Хората от Ерусалим също са КазВали: "Ние не моЖем да ВярВаме!", но те Всъщност не са исКали да ВярВат!

Ви?Кте, Който не исКа да ВярВа, мо?Ке да не ВярВа! НеКа Ви КаЖа тоВа - В ЦърКВата Все още има ВсяКаКВи принуди. Но В БоАието царстВо ВсичКо е доброволно. Който исКа да АиВее без Бога, моЖе да го напраВи. Бог ни се предлага. Но ние моЖем да Го отхВърлим.

13в

Адът е мястото. Където чоВеК окончателно се отърВаВа от Бога. Там ниКой поВече няма да Ви Кани. Там нищо поВече няма да Ви ВиКа. Там моЖе би ще поисКате да се молите, но Вече няма да можете. Там моЖе би ще поисКате да призоВете името на Исус, но то няма да Ви дойде на ум. Не е задължително да приемете посланието. Което аз Ви нося. Вие можете и да отКаЖете да се обърнете Към Исус! Но трябВа да сте наясно, че по таКъВ начин избирате ада! Имате пълната сВобода!

"Но Вие не исКахте!" - КазВа Исус на ^Кителите на Ерусалим. Той не ги принуди. Но тоВа, Което те избраха, беше ужасно.

В)...защото са пре^КиВели толКоВа много.

Третата група от онези. Които КазВат: "Аз не мога да ВярВам!", Винаги слага пред тези думи една странна фраза. НиКога не съм чуВал тоВа от Ясени. ТоВа го КазВат мъ?Ке. Фразата е: "Господин пастор! Аз съм

139
преЖиВял толКоВа много, че не мога Вече да ВярВам!" А аз питам: "КакВо сте преЖиВели? Аз също не съм имал сКучен ?киВот." "Ами..., аз съм преЖиВял толКоВа много, че Вече не мога да ВярВам!" ТоВа е една фраза, Която се дВиЖи Като призрак сред мъЖете. В таКъВ случай аз обиКноВено им се надсмиВам и им КазВам:

"ВярВате ли на тоВа, Което е написано В разписанието на ВлаКоВете? ВярВате ли на информацията, Която ще Ви даде полицаят?" "Да!" "ТогаВа не КазВай-те: "Аз Вече не ВярВам на нищо", а КазВайте: "Аз не ВярВам Вече на нищо, осВен на написаното В разписанието на ВлаКоВете и на тоВа, Което КазВа полицията." И таКа моЖе да се продължи, нали разбирате. После им КазЗам: "ВиЖте, В моя ЖиВот, пълен с грях, поКВара, мраК и заблуда, дойде Исус и аз разбрах: Той е Син на ЖиВия Бог, изпратен от Бога. И тогаВа Му дадох ЖиВота си - на Този, Който напраВи толКоВа много за мен - на Исус. И аКо Вие наистина не моЖете да ВярВате на ниКого и на нищо, то на Този, Който е дал ЖиВота Си за Вас, на Него моЖете да ВярВате -на тоВа, Което Той КазЗа - да, на него моКете да ВярВате! Та Вие ВярВате В толКоВа много неща, а само на Този, на Когото чоВеК изцяло моЖе да се доВери -за Което ниКой още не е съЖаляВал - КазВате: "Не, не!" ТоВа е смешно! А КазВате, че сте преЖиВели толКоВа много! Вие още не сте преЖиВели достатъчно!"

г) ...защото се препъВат В нещо.

ЧетВъртата група хора. Които не могат да ВярВат са малКо по-слоЖен тип. Те тВърдят, че не могат да ВярВат, защото ги ВъзмущаВа например ЦърКВата или нещо В учението на ЦърКВата. Пред мен седи една студентка и ми заяВяВа: "Аз следВам биология." Каз-Вам й: "ХубаВо, госпожице. И КаКВо?" ТогаВа тя отго-Варя: "Господин пастор, слушах една Ваша беседа. ЧуВстВам, че Вие притежавате нещо. Което и аз бих Желала да имам, но не мога да ВярВам. Знаете ли, ВсичКи тези догми и църКоВни институции - не мога да ги приема. СтруВа ми се, че трябВа да преглътна

140

"Ха," - КазВа един - "аз не мога да ВярВам, защото пасторите, пасторите..." И тогаВа се започВа. Започ-Ват да разпраВят истории за пастори. Един имал истории с Жени. Друг избягал с Касата. НаВсяКъде нещо стаВа с пасторите. "ЗатоВа Вече не мога да ВярВам." И тогаВа аз се засрамвам, защото познаВам себе си. Аз още не съм избягал с Касата, но аКо хората ме познаВаха, и мен нямаше да Взимат насериозно. КаКВо моЖе да отгоВори чоВеК на таКиВа приКазКи? Сега ВнимаВайте: ниКъде В Библията не пише: "ВярВай В пастора и ще бъдеш спасен." В Библията пише:

-ВярВай В Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен." Един пастор е - да, зная, има и други - но аКо той поне В изВестна степен си гледа работата, то той е пътепоказател Към Исус! Не е голям дефеКт, аКо един пътепоказател е малКо изКриВен или пъК е поизтрит от дъЖда. ВаЖното е да се ВиЖда наКъде сочи. И аз

141
не бих слушал няКой пастор, ако той не показВа пътя към Исус, към разпнатия и Възкръсналия Син БоАий. Но не бих седнал да се ядосВам на пътепоказателя, а ще ВърВя по пътя праВо Към целта. И тази цел е:

"Исус, източникът на ВсяКа благодат". ИсКате ли В съдния ден да застанете пред АиВия Бог и да Кадете: