Исус наша съдба Беседи от магнетофонни ленти

ВеднъА Господ Исус пропоВядВал. Хиляди хора Го слушат. ИзВеднъЖ Той им КазВа нещо страшно: "ТаКа КаКто сте, не можете да Влезете В Божието царстВо! ТрябВа да се родите отноВо! Вашата природа, дори и най-добрата, не е годна за Божието царстВо!" ТогаВа отзад се изпраВят трима мъЖе и КазВат:

"Елате да си ВърВим. ТоВа, Което КазВа този, е безсрамие!" И си отиВат. Шест Жени ВиАдат тоВа и КазВат: "Мъжете си отиВат. Хайде и ние също да си ВърВим." И вените си отиВат. НяКолКо момченца ВиАдат тоВа и КазВат: "Мъжете си отиВат, вените си отиВат. Хайде и ние да си ходим." И изВеднъЖ Всички започВат да се разотиВат. ТоВа трябВа да е ужасно. ПредстаВям си, ако по Време на моя пропоВед слушателите започнат да стаВат и постепенно Всички се разотидат. И изВеднъ* остана сам с няКолКо Верни хора! Така е било и с Исус. Ужасно! ИзВеднъ* Исус остаВа сам. Хиляди са си отишли докато Той е

212
гоВорел. Те не исКали да Го слушат поВече. Само дванадесетте стояли Все още там. Ако бях на мястото на Господ Исус, щях да ги помоля: "Ах, останете поне Вие! Вие мои Верни ученици, не ме напускайте!" Но Исус постъпВа по друг начин. Знаете ли КаКВо казВа Той? КазВа: "Вие можете също да си отидете, ако искате!" В Божието царстВо няма принуда. БоАието царстВо е единственото, В Което няма полиция. Божието царстВо е най-доброВолното, Което същес-тВуВа. "И Вие моЖете да си ходите, моля!" ТаКа КазВа Исус на СВоите ученици. И те без малКо щели да тръгнат. Когато в000 души си отиВат, чоВек лесно тръгВа с тях. И на тях им се ходи, още поВече, че Господ Исус КазВа: "Моля, ВърВете!" Той им отВаря широКо Вратите и КазВа: "Вие също можете да си ВърВите! МоЖете да бъдете погубени! Можете да бъдете безбожници! Можете да отидете В ада! КаКто исКате!" Петър стои и се замисля за момент: "Но Къде да отида? Къде? Един живот В труд и мъКа. Като Кон, един живот В грях и безчестие. А наКрая идВат смъртта и адът! ТоВа не моЖе да е ВсичКо!" ТогаВа погледът му се спира на Исус и едно нещо му стаВа съВършено ясно: "ЖиВотът си струВа само тогаВа, Когато се изЖиВее с Исус." ТаКа КазВа той: "Но Къде да отидем. Господи? Ти имаш думи на Вечен ЖиВот и ние поВярВахме и разбрахме (чуйте сигурността!), че Ти Си Христос, Синът на ЖиВия Бог! Ние остаВаме при Теб!"

Приятели мои, таКа се стига до сигурността. ЧоВеК оглежда пътищата на ЖиВота и разбира - Исус е единственият ни шанс. ПожелаВам Ви и Вие да придобиете тази блестяща сигурност: "Ние ВярВаме и знаем, че Ти Си Христос, Синът на ЖиВия Бог."

И сега, съВсем наКрая, исКам да Кажа няКолКо думи специално за онези от Вас, Които Вече са напраВили пърВите си стъпКи ВъВ Вярата, Които са подарили сърцето си на Исус, но Все паК КазВат: "Аз нямам сигурност В спасението. КаК да стигна до нея? Все още Виждам В ЖиВота си толКоВа много грях!" На тези угрижени души ме*ду Вас исКам да Ка*а: мислите

213
ли, че сигурност В спасението мо?Ке да се добие едВа Когато чоВеК стане безгрешен? ТогаВа ще трябВа да чакате до Края на ЖиВота си. До последния си ден, до последния си дъх, аз се нуждая от КръВта на Исус за прошение на грехоВете ми! Вие знаете историята за блудния син. Той се Върнал В Къщи и Казал: "Аз съгреших!" И тогаВа баща му го приел и Вдигнали радостно празненство! Сега си представям следната Картина: на другата сутрин синът по невнимание събаря една чаша с Кафе на пода. При сВинете той бил отВиКнал да се храни на маса с поКриВКа. Значи, без да исКа събаря чашата, и Когато тя издрънчаВа и се счупВа, той изругаВа: "По дяВолите!" Сега баща муше го изхВърли ли? "Марш обратно при сВинете!" ВярВа-те ли тоВа? Не! Вместо да го изхВърли, баща му ше му Каже: "Приел съм те Вече!" Сигурно ще му обясни:

"Сине мой, таКа не биВа да праВиш. Отсега нататъК ще се стремим да не буташ чашите от масата, да не ругаеш и леКа-полеКа да приВиКнеш Към обичаите на тази Къща." - но няма да го изпрати обратно при сВинете. Когато чоВеК се предаде на Исус, той праВи страшното отКритие: "Старата ми природа е още В мен!" И още има поражения! Но аКо след Вашето обръщане Към Бога преЖиВеете поражение, недейте Веднага да се отчайвайте, а паднете на Колене и се помолете с три изречения - пърВо: "Благодаря Ти, Господи, че Все още Ти принадлежа!" Второ: "Прости ми. Господи, чрез ТВоята КръВ!" И трето: "ОсВободи ме от моята стара природа!" Но най-напред: "Благодаря Ти, Господи, че Все още съм ТВой!"

Разбирате ли, сигурността на спасението се състои В тоВа, че аз зная: аз се Върнах у дома и сега Водя борбата за осВещение Като чоВеК, Който се е Върнал у дома. а не Като няКой, Когото постоянно изхВърлят и приемат обратно. Когато се пропоВядВа: "ВсеКи ден трябВа отноВо да придобиваме спасението", тоВа е една у?КасяВаща пропоВед. Моите деца не трябВа ВсеКи ден да идВат при мен и да питат: "ТатКо, моЖе ли днес отноВо да сме тВои деца?" Те са си мои деца! Този, Който Веднъ^К е станал БоЖие дете, си остаВа

214

А сега Ви поЖелаВам от цялото си сърце блестящата сигурност на Божиите деца!

215
Личен въпрос ли е християнството?

"Религията е личен Въпрос!" Едно тВърдение, Което чубаме постоянно. ТаКа ли е наистина? Но нека попитаме таКа: "Личен Въпрос ли е християнството?" Или още по-добре: "Личен Въпрос ли е моят християнски ЖиВот?"

Преди да отгоВоря на този Въпрос, исКам да задам и аз един Въпрос. Представете си една монета от 5 марКи. КаКВо е изобразено на нея? Орел или цифрата 5? И дВете! Монетата от 5 марКи има дВе страни. Точно таКа е и с Въпроса "Лична работа ли е моят християнски Живот?". ОтгоВорът е: и да, и не!

Истинският християнски живот има дВе страни:

една съВсем частна и една съВсем публична. Там, Където липсВа една от дВете, нещо не е В ред!

Сега исКам да Ви поКаЖа и дВете страни на един християнски ЖиВот под дейстВието на СВетия Дух.

1. Християнският ЖиВот има една твърде ВаЖна частна страна.

За да Ви изясня този Въпрос, исКам да Ви разКаЖа една история. ВеднъЖ няКой ми Каза, че съм бил "разКазВач на истории". Аз отВърнах: "ТоВа не е срамно. Винаги много ме е страх, че хората могат да заспят В църКВата. Но Когато меАду другото разКаз-Вам и разни случКи, те не заспиВат! ОсВен тоВа целият ни живот се състои от случКи - а не от теории."

В РаВенсберг през миналия ВеК е ЖиВял големият пропоВедниК на съ?КиВлението - Йохан Хайнрих фол-Кенинг. Чрез проповедите на ФолКенинг територията оКоло Билефелд - РаВенсбергсКата област - била действително преобразена. Една Вечер ФолКенинг бил поВиКан при един богат селянин. Той имал голяма ферма и бил порядъчен и работлив чоВеК. Но от дъното на душата си мразел еВангелсКите пропоВеди. Знаете ли, той не се признаВал за грешник. Нямал

21в

217
себеобузданието?" През целия си ЖиВот той бил презирал Спасителя, Който е умрял за него. Той Го прогонил, прогонил Този, Който с любоВ стоял пред него. И той Вече се ВиЖда на ръба на ада - един напълно отчаян чоВеК. "Жено," - моли той - "доВеди сВещени-ка1" Тя отгоВаря: "Не ща Вече! Той не ти помага!" "Жено, доВеди го! Аз отиВам В ада!" ТогаВа Жената отиВа. Когато ФолКенинг идВа, той намира един чоВеК, Който Вече бил разбрал следното: "Не се заб-луЖдаВайте, Бог не е за подиграВане. КаКВото чоВеК посее, тоВа ще и да поЖъне!" ФолКенинг дръпВа един стол Към леглото, сяда и пита: "Ще се ходи В ада, а?" "Да, ще се ходи В ада." ТогаВа фолКенинг КазВа:

"Хинрих, неКа да отидем на Голгота! Исус умря и за теб!" И сега той му гоВори най-мило и приятелски за тоВа КаК Исус спасяВа грешниците. Но за да стане тоВа, трябВа да сме станали грешници и В сВоите собстВени очи. Значи пърВо трябВа да престанем с тоВа: "Аз постъпВам честно и не се боя от ниКого." ПърВо трябВа да застанем В светлината на истината. ТогаВа Исус моЖе да спасяВа. ИзВеднъЖ селянинът разбира: "Исус умря за мен на Кръста! Той заплаща за моите грехоВе! Само Той моЖе да ми дари праВед-ността. Която ВаЖи пред Бога!" И за пръВ път селянинът се моли истинсКи: "БоЖе, смили се над мен, грешниКа! Господи Исусе, спаси ме от ръба на ада!" ФолКенинг тихо си отиВа. Той остаВя един чоВеК, Който призоВаВа Исус. СпоКоен е, защото В Библията е написано три пъти: "Който призоВе името на Исуса, ще бъде спасен." Когато на следния ден отноВо отиВа, намира един чоВеК, Който е В мир с Бога. "КаК е, Хинрих?" И Хинрих му отгоВаря: "Той ме прие - по милост!" Чудото било станало!

Виждате ли. таКа един горд селянин преЖиВял сВо-ето ноВороЖдение. И сега ВнимаВайте добре: през нощта при Господ Исус идВа един учен мъЖ и КазВа:

"Господи Исусе, исКам да обсъдим с Теб няКои религиозни Въпроси!" Господ Исус му отгоВаря таКа: "ТуК нищо не се обсъЖда! ЧоВеК трябВа да се роди отноВо, иначе не моЖе да Влезе В БоЖието царстВо!" "Но КаК?"

21в

ТоВа, Което Ви КазВам, не са малоВаЖни теологичес-Ки неща, а стаВа Въпрос за Вашето Вечно спасение. Запомнете тоВа от мен: моЖе да стане таКа, че В момента на Вашата смърт да няма един ФолКенинг. Към ноВороЖдението спада най-после да призная на Бога, че съм грешник и че сърцето ми е зло. Към ноВороЖдението спада Копнежът по Исус - единствения Спасител на сВета. Към ноВороЖдението спада и искрената изпоВед пред Спасителя: "Аз съгреших пред небето и пред Теб!" Към ноВороЖдението спада и Вярата: "НегоВата КръВ ме очистВа от ВсеКи грях. Той заплаща за мен и ми даряВа праВедността, Която ВаЖи пред Бога." Към ноВороЖдението спада и ясното и решително предаВане на Исус. Към ноВороЖдението спада и тоВа, че СВетият Дух Ви КазВа: "Сега ти си приет!" Библията нарича тоВа "запечатване". Без ноВороЖдението няма да Влезете В БоЖието царстВо! Този, Който е станал дете на Бога, знае тоВа. Драги приятели, аКо се даВя и няКой ме измъКне от Водата, ще зная, че съм спасен едВа тогаВа, Когато отноВо стъпя на земята и мога да дишам споКойно.

ВиЖдате ли, тоВа е частната страна на християнството. ТоВа ВсеКи трябВа да го преЖиВее сам за себе си, за да моЖе да Влезе от смъртта В ЖиВота. Ах, тоВа е едно чудо - Когато погледна назад и си помисля КаК съм станал притежание на Господ Исус! Аз ЖиВеех далеч от Бога и ВъВ ВсяКаКВи грехоВе. Но тогаВа В моя ЖиВот дойде Исус. Сега Му принадлежа и исКам да ЖиВея един ЖиВот, В Който да предупреждавам хората за Вечната гибел и да ги ВиКам при Исус. Моля Ви, не се успоКояВайте доКато не преминете през ноВороЖдението и доКато не разберете: аз принадлежа на Исус и Той е мой!

219
Но новоро)кдението не е край, а начало. От него започВа и продълЖаВа нататък личният християнски ЖиВот.

След Като се обърнах Към Бога - исКам да Ви засвидетелствам тоВа - аз Вече знаех: "Сега трябВа непременно да чуВам ВсеКи ден гласа на моя Приятел!" И таКа, започнах да чета Библията. Днес хората си мислят, че само свещениците четат Библията. Близо до моята Къща В Есен има един парК. Обичам да ходя там сутрин, да се разхождам и да си чета Библията. Хората, Които ЖиВеят наоКоло, са ме Виждали и неотдаВна един ми Каза: "Наблюдавам Ви Винаги, Когато си четете молитВениКа." Молитвеници четат Католическите сВещеници. Той просто не моЖеше да си предстаВи, че мога да чета и няКоя друга Книга, Която ВсеКи лаиК моЖе да чете. Но Библията моЖе да бъде четена от ВсеКи!

Когато сме на лагер през Ваканцията с моите момчета от Есен, се събираме още преди заКусКа за един "тих" четВърт час. ПърВо изпяВаме една утринна песен Като "Утринен блясък на Вечността" и прочитаме лозунга на деня. НаКрая им задаВам един теКст от Библията. ВсеКи си сяда В няКое тихо ъгълче и самостоятелно си чете библейския теКст. Тези, Които Вече имат началото с Исус, Които са постаВили началото на един ЖиВот ВъВ Вярата, праВят тоВа и В Къщи, защото не могат да ЖиВеят без да чуВат гласа на добрия пастир и без да гоВорят с Него. Сега Ви моля: осВеЖете частната страна на Вашия хрис-тиянсКи ЖиВот Като започнете да четете НоВия ЗаВет! Един тих четВърт час сутрин или Вечер!

И Когато затворите отноВо Вашия НоВ ЗаВет, съберете ръце и Кадете: "Господи Исусе, сега трябВа да погоВоря с Теб. Днес имам толКоВа много задачи. Помогни ми да се спраВя! Предпази ме от моите любими грехоВе! Дай ми и любоВ Към другите! Дай ми СВетия Дух!" Молете се! ГоВорете с Исус! Той е туК! Той Ви чуВа! РазгоВорът на един християнин с негоВия Спасител също спада Към частната страна на хрис-тиянсКия ЖиВот.

220

"Пастор Буш, но аз не съм сВещениК. Свещениците имат Време за тоВа. Но аз! Аз имам толКоВа много работа!" ОтгоВорих му: "Слушайте, Вие ниКога не я сВършВате, нали?" "НиКога." - призна той. "ВиЖдате ли," - КазВам аз - "тоВа е таКа, защото не отделяте Време за тихия четВърт час. АКо сВиКнете сутрин да гоВорите с Исус, последователно да четете по няКол-Ко стиха от Евангелието и след тоВа да се помолите, ще Видите КаК ще си сВършВате работата с леКота. Да, и КолКото поВече работа имате, толКоВа поВече се нуждаете от този тих четВърт час. Мо*е би по-Късно той ще се преВърне даЖе и В полоВин час, В Който ще КазВате на Вашия Спасител нещата. Които Ви ВълнуВат най-много. Но изВеднъЖ ВсичКо ще тръгне по-добре. ГоВоря Ви от опит. ПоняКога и с мен е таКа: стаВам сутрин от леглото и телефонът Вече зВъни. След тоВа идВа Вестникът. После паК зВъни телефонът. След тоВа идВа няКой да ме посети. Но през целия ден съм В напрежение. Нищо не ВърВи КаКто трябВа. ТогаВа изВеднъЖ ми идВа на ум: "Ама аз още не съм гоВорил с Исус! И Той също не ми е проговорил! Ето защо нищо не е КаКто трябВа!"

Разбирате ли, тихото Време с Исус спада Към съВсем частната страна на християнския ЖиВот.

ОсВен тоВа Към съВсем частната страна на хрис-тиянсКия ЖиВот спада и тоВа, че християнинът ВсеКи ден разпъВа на Кръста сВоите плът и КръВ. През ЖиВота си съм гоВорил с много хора и Всъщност те ВсичКи имаха от КаКВо да се оплачат. Жените се оплаКВаха от мъЖете си. Мъжете се оплаКВаха от Жените си. Родителите се оплаКВаха от децата си. Децата се оплаКВаха от родителите си. Опитайте следното: аКо с показалеца си посоча няКого и КаЖа:

"Този е ВиноВен за тоВа, че не съм щастлиВ!", Винаги три пръста едновременно сочат Към самия мен! ПоВярВайте ми. Когато Вече си имате този тих четВърт час, Исус ще Ви разКрие, че дългите цялото

221
си нещастие на самия себе си. Вашият браК не Върби, защото не ЖиВеете Като пред Бога. Търгобията Ви не Върби, защото не ходите В НегоВия път. Християните трябВа да се научат ВсеКи ден да приковаВат на тръста сВоята природа.

Мога да Ви разКаЖа нещо съВсем лично. ВиАте, тоКу що прекарах в дни Ваканция с 50 сътрудници от моята есенсКа младеМа група. Беше прекрасно. Бяхме тол-коВа щастлиВи заедно, че просто не мога да го изКаЖа. ВсичКо беше таКа благословено. И Въпреки тоВа от Време на Време имаше трудности. Но преди да отп-разнуВаме Господната трапеза последната Вечер, стана така, че съВсем спонтанно ВсеКи отиде при другия, за да КаЖе: "Прости ми тоВа и тоВа!" Аз трябВаше да отида при трима от тях и да КаЖа:

"Моля те, прости ми, че наскоро ти се сКарах!" ТогаВа един от тях отгобори: "Да, но Вие имахте праВо!" "ВъпреКи тоВа, прости ми!" - помолих го аз. Разбирате ли, трудно ми е да се униАаВам пред едно 20-годишно момче, но нямах мир, доКато не го напра-Вих.

Когато имате тоВа тихо Време с Исус, ще се научите да разпъВате ВсеКи ден природата си. И тогаВа Всичко оКоло Вас ще стане хубаВо! ТоВа спада към съВсем частната страна на християнския ^иВот. И аКо Вие нямате Всичко тоВа в ЖиВота си, моля Ви, престанете да се наричате християнин!

Знаете ли, често пъти ВърВя по улиците и си мисля следното: Всички хора, Които ме срещат, са християни, почти ВсичКи си плащат църКоВния данъК. АКо сега спра няКого и го попитам: "ИзВиняВайте, Вие християнин ли сте?", ще получа отгоВор: "Разбира се! Да не съм мохамеданин!" Но аКо продължа да питам таКа: "Послушайте, а случВало ли Ви се е да не можете да заспите от радост, че сте християнин?", тогаВа сигурно ще ми отВърнат: "Вие луд ли сте?" ТаКа си е - християнство без радост от християнството! Най-много да протестират, Когато трябВа да си платят църКоВният данъК, но от радост няма и следа! Обаче от момента, В Който пре?Ки Веете ноВороЖде-

222

нието, ще разберете КаКВо означаВат думите: "Рад-Вайте се В Господа ВсяКога, и паК Ви КазВам: РадВайте се!".

И таКа, тоВа е едната страна на християнския ЖиВот. И на Въпроса: "Личен Въпрос ли е християнството?", отгоВорът е: "Да, християнството е ВъВ Висша степен личен Въпрос."

Но сега идВа и другата страна на монетата от пет марКи. Истинското, ЖиВо християнство има и една тВърде обществена страна. Която е Видима за оКол-ните.

2. Християнският ЖиЗот е общестВен ЖиВот.

Обществената страна на християнския ЖиВот се състои пърВо в тоВа, че чоВеК се присъединява Към общността на християните. ТоВа, Което ще Ви КаЖа сега е много Ва?Кно: истинските християни се присъ-единяВат Към онези. Които също исКат да бъдат спасени.

223
ВсяКа неделя има богослужение. Защо не присъстВа-те? "Да," - отговаряте Вие - "аз слушам службата по радиото." Тук не исКам да КаЖа нищо за болните. НеКа те се радВат да слушат богослужението по радиото. Но ако Вас не Ви Влече към истинското богослужение, Към събранието на християните, то Вашият християнски ЖиВот е много ЖалъК. ТоВа спада Към истинския християнски ЖиВот. ОКоло 300-та година след роЖ-дението на Христа - значи е било много отдаВна - на императорския трон на ВелиКата РимсКа империя седял един чудесен чоВеК - ДиоКлециан. Отначало той бил роб, по-Късно бил осВободен, а наКрая станал и император на ВелиКата РимсКа империя. ТогаВа християнството било доста широКо разпространено. Император ДиоКлециан знаел добре, че негоВите предшественици преследвали християните. Той обаче си Казал: "Аз не съм толКоВа глупаВ, че да преследвам най-добрите хора. НеКа ВярВат В КаКВото си исКат. При мен ВсеКи моЖе да изпоВядВа КаКВато си исКа религия." За един император тоВа било рядКо, но и доста добро станоВище, защото обиКноВено Владетелите много обичат да упраВляВат и съВестта на сВоите поданици. Но император ДиоКлециан имал по-млад регент на име Галериус. Той щял един ден да стане негоВ наследник. ВеднъЖ този Галериус Казал на ДиоКлециан горе-долу следното: "Слушай ДиоКлециа-не, аКо християните Вземат Връх, ще настане голям хаос. Те непрекъснато гоВорят за сЗоя цар Исус. Ние трябВа да предприемем нещо срещу тях!" "Ах," -отВръща ДиоКлециан - "остаВи ме на мира с тези неща! От 250 години моите предшественици преслед-Ват християните и още не са се спраВили с тях. Хич няма и да се захВащам с тях!" И тоВа било доста умно от негоВа страна. Но Галериус непрекъснато насто-яВал: "Да, но християните са нещо по-особено. Те КазВат, че имали СВетия Дух, Който другите нямали и че те ще се спасят, а другите - не. ТоВа са Високомерни хора! ТрябВа да напраВиш нещо срещу тях!" Но ДиоКлециан отхВърлил идеята за ноВи преследвания на християните. Обаче този Галериус

224

таКа му проглушил ушите, че наКрая ДиоКлециан омеК-нал и заяВил: "Добре, неКа забраним само християнските им събрания!" И таКа, бил издаден деКрет със следното съдържание: "ВсеКи Който исКа, моЖе да бъде християнин. Но християнските събрания са забранени. Неизпълнението на тази запоВед ще се наКаз-За със смърт." Сам за себе си, таКа да се КаЖе Като лично убеждение, ВсеКи моЖе да си бъде християнин, но не е позВолено да се събират! ТогаВа старейшини-те на християнските общини се събрали на съВет:

ТоВа трябВа да се КаЖе на днешните християни. МеЖду днешните християни има много таКиВа отпаднали. Тогавашните християни са имали праВо, Като са се противопоставили на заКона на императора!

В Библията е Казано съВсем ясно: "И не преставайте да се събирате заедно, КаКто няКои имат обичай да престаВат!" Днес би трябВало по-сКоро да КаЖем: "..., КаКто почти ВсичКи имат обичай да престаВат!" И затоВа моля ВсеКи от Вас, Който исКа да се спаси:
присъединете се Към онези. Които сериозно исКат да ЖиВеят Като християни!

Има много Възможности да намерим таКоВа общение. Има църКВи. Има домашни групи за четене на

225
Библията. Има младежи Кръжоци. Сърдечно Ви моля:

потърсете общение! Някога един французин ми каза:

"Един обича да яде херинги, а друг - да ходи на църКВа." Не, не е ппаКа! Въпросът е много по-сериозен! "Единият отиба в ада, а другият се приобщаВа Към християните!" Така е1 И аКо Вие наистина исКате да следВате Исус, идете при Вашия пастор и го попитайте: "Къде мога да се ВКлюча? Къде мога да чуя поВече за Исус?" Идете там, Където наистина можете да чуете поВече за Спасителя. НиКой не моЖе да КаЖе: