Исус наша съдба Беседи от магнетофонни ленти

1. По отношение на Бога си позволяваме недопустима неяснота.

ТуК трябва да Ка?Ка, че ние, днешните хора. Всъщност сме странни типоВе. Дори и най-яКият мъЖ, аКо усети и най-малКата болеМа, Веднага тича на леКар и КазВа: "Г-н доКторе, туК много ме боли." КаКВо значи тоВа? Хората исКат точно да знаят ка!<3о им е. Или друг случай: семейстВо търси домашна помощница. И наистина се яВяВа една. "ТаКа," - обясняВа домакинята - "значи Вие ще имате сВоя собствена стая с течаща топла и студена Вода, телеВизор и музикален шКаф. Един ден от седмицата ще Ви е напълно сВободен." "ТоВа чудесно," - Казва момичето - "но аз исКам да зная, какВо ще ми плащате." "Е," - КазВа Жената - "по този Въпрос ще се разберем допълнително. Искам да Видя пърВо как работите." "0-о, не!" - отВръща момичето - "таКа няма да постъпя на работа. ИсКам предварително да зная, КолКо ще получаВам." ПраВо ли е момичето? Разбира се, че е праВо! Когато пос-тъпВаме на работа, най-Ва^Кният Въпрос Все паК е:

ЬаКВа е заплатата? Или В Коя Категория ще ме сложат? Ние Все паК исКаме да знаем Къде се намираме! По паричните Въпроси не търпим неопределеност. ПъК и ВъВ ВсичКи останали отношения исКаме да знаем точно Къде сме. Само В най-ВаЖната област, а именно по отношение на АиВия Бог, преКарВаме живота си В странна неяснота.

199
Преди много години проВеАдах събрания в Аугсбург, и то В една палатка на площад Плерер. ТоВа е площадът, Където иначе се проВе^да храмоВият празник. ТогаВа на организаторите им хрумна една знаменита идея. Тъй Като ВсяКа събота Вечер В увеселителните заВедения Кипеше Живот, те решиха: "Ще напраВим едно събрание В събота Вечер В 12 часа!" ТоВа решение не бе предварително опоВестено, защото иначе щяха да дойдат ВсичКи добри и любопитни християни, Които обаче не бяха Аелани на таКоВа събрание. Моите приятели отидоха с Коли В 11.30 през нощта и събраха ВсичКи нощни рояци излизащи от уВесели-телните заВедения, Които затваряха В 12 часа: Келнери, Които се прибираха у дома си, бардами, Които бяха приключили работа. Колите непрекъснато стоВарВаха тоВара си при палатката. И Когато В 12 часа излязох на подиума, имах пред себе си едно събрание, КаКВото рядКо ми се е случВало. Чудесно! НяКои от тях бяха леКо пияни. Един седеше точно пред мен, таКъВ дебел, с полусдъВКана пура, на глаВата с една шапКа, КаКВато моите момчета наричат "пъпеш". Помислих си: "И тоВа аКо мине добре!" Започнах да гоВоря. Когато за пърВи път КазВам думата "Бог", дебелият с пъпеша изреВаВа: "Че таКъВ няма!" И ВсичКи се смеят. ТогаВа аз се надВесВам през Катедрата и го питам: "Знаете ли съВсем сигурно, че няма Бог? Сто процента ли сте уВерен В тоВа?" На тоВа той се почесВа по глаВата таКа, че пъпешът се плъзВа напред, премества пурата в другия Край на устата си и наКрая КазВа: "Ами, то тоВа ниКой не го знае съВсем точно." ТогаВа му се изсмях В лицето и Казах: "Не е таКа! Аз го знам съВсем точно!" "Нима?" - КазВа той - "ОтКъде пъК знаете със сигурност нещо за Бога?" Обясних му, че посред-стВом Исус знам съВсем сигурно за Бога. ИзВеднъЖ В събранието настъпи пълна тишина.

Имате ли сигурност по отношение на Бога? Аз питам християните: можете ли да КаЖете:

"Аз зная. а и мога да се заКълна, че мойта полица е изплатена."

200

А отгоВорът? "Да, надяВам се."

ТоВа преЖиВя насКоро и един от моите млади приятели. Той е студент и по Време на семестриалните ВаКанции си изКарВа прехраната Като общ ра-ботниК В строителството. Един ден Колегите му научили, че той работи Като еВангелсКи пропоВедниК сред младежите. "ЧоВече!" - започнали те - "Вярно ли е, че си при пастор Буш?" "Да!" И тогаВа се разразяват едни подиграВКи! "И значи ходиш В неделя В църКВа?" "Разбира се!" "ВсяКа неделя?" "Ама ВсяКа неделя!" "Ти луд ли си?" "Не-е," - КазВа той - "през седмицата ходя и на библейсКи час!" "ЧоВече, ти трябВа да си се побърКал!" И тогаВа Върху него се изсипВат гнеВни нападКи: "ПопоВете само затъпяВат хората!" "Цялото християнство се проВали, маКар че имаше 2000 години!" "Библията е пълна глупост!" НаКратКо, Върху младия чоВеК се излиВа огромен потоК от подиграВКи. Той обаче има Ко?Ка Като слон и понася ВсичКо тоВа. Когато юнаците сВършВат, той КазВа: "Да, от Вашето отношение Към християнството мога да заКлюча, че Вие ВсичКи сте официално напуснали църКВата." Пълно мълчание! И тогаВа се обаЖда един Възрастен чоВеК: "КаКВо значи: "напуснали църКВата"? Че аз също ВярВам В Бога! ГоВориш, Като че ли само ти си християнин! И аз съм християнин! И аз ВярВам В Господ!" ТогаВа се намесВат и другите: "Изобщо..., КаКВо исКаш да поКа?Кеш - че си по-добър от нас ли? Ние също сме християни! Ние също ВярВаме В Господ!" И таКа оръдието се обърнало протиВ нападателя. ВсичКи ВиКали В един глас: "Ние също ВярВаме В

201
Господ! Ние също сме християни!" Когато сбършВат, моят приятел КазВа: "Добре, а тогаВа защо ми се подигравате?" ОтгоВорът: "О, ти ни праЗиш на луди! С теб не моЖе да се гоВори!"

Представете си: стабилни мъЖе от строителството, които без проблем могат да изпият по няКолКо бутилКи бира, ако яко са поработили, пърВо шумно се подиграбат на християнството, а после КазВат: "Я чаКайте, ние също сме християни!" Е, какВо сега? ТоВа не е ли покъртително! Най-голямата неопределеност си позВоляВаме по отношение на Бога. Ту сме езичници, ту християни. ПраВ ли съм? СтрахуВам се, че поВечето от Вас също ЖиВеят В таКаВа несигурност и неяснота!

2. Библията говори за блестяща сигурност.

Сега, Вероятно съВсем зачудени. Вие ще запитате:

"Да, пастор Буш, наистина ли християнската Вяра има нещо общо със сигурността? Не е ли при християнството точно тоЗа номерът, че хората нищо не знаят, а трябВа ВсичКо да ВярВат?" НасКоро паК един мъЖ ми Каза хубаВата фраза. Която съм чуВал толКоВа често В ЖиВота си: "Знаете ли, тоВа, че дВе и дВе са четири, го знам, но В християнството не моЖем да знаем нищо, а трябВа само да ВярВаме." Значи имаме представата, че по отношение на християнските истини чоВеК трябВа да си прибере разума В Куфара или да си го заКачи В гардероба и да ВярВа на несигурното. ТоВа е убеждението на поВечето от нас.

Или пъК, застаВа един пред мен и КазВа: "Добре, пастор Буш, самите Вие, християните, не сте единни. Има Католици, евангелисти и много други. А при евангелистите има лютерани, реформатори и разни други. Кой тогаВа има праВо?" ВярВам, че и самите "християни" поначало са убедени, че християнската Вяра е най-несигурната и най-неопределената религия на сВета. ТоВа обаче е една гигантска глупост.

202

ВиЖте сега, КаКВо е християнство, разбираме само от НоВия ЗаВет. А там ВсеКи ред е пропит от една блестяща сигурност. ПоВярВайте ми тоВа! Смешно е, че християните ЖиВеят В таКаВа неяснота. Но тоВа не се дълЖи на християнството. Не! Целият НоВ ЗаВет е изпълнен с една лъчезарна яснота. ИсКам да Ви КаЖа наКратКо:

СъВсем определено и сигурно е и тоВа, че този Бог, Който моЖе да унищожи чоВечестВото, и Който моЖе да ни осъди, ме обича горещо. ТоВа не е предположение, а е Казано В Посланието Към римляните, глаВа в: "Понеже съм уВерен," - уВерен! - "че нито смърт, нито ЖиВот... могат да ни отлъчат от Божията любоВ, Която е В Христа Исуса, нашия Господ." Божията любоВ дойде при нас В лицето на Исус! Ние не предполагаме тоВа, ние го знаем. Къде е Божията любоВ? Той ни я поКаза В Исус. Учениците на Исус пеят:

"Аз се прекланям пред силата на любоВта, Която се разКри В Исуса..."

Вие познаВате ли тоВа? Имате ли предстаВа за него?

Хората от Библията съВсем определено са били сигурни, че принадлежат на Бога. В 49-ти псалом ДаВид КазВа: "Той ще ме избаВи от силата на ада, защото ме е приел." Не КазВа "НадяВам се няКога да се спася", а: "Зная, че Той ме е приел." Или: "Бог ни спаси от Властта на тъмнината и ни пресели В царстВото на сВоя любим Син." Последователите на

203
Исус са променили сВоето същестВуВание чрез Него и те знаят тоВа. Или: "Ние знаем, че сме преминали от смъртта В ЖиВота." "Ние знаем!" Можете ли и Вие да Кажете тоВа? Или: "НегоВият Дух сВидетелс-тВа на моя дух, че аз съм дете на Бога." Пише: "съм"!

Библията е изпълнена с голяма сигурност. ОтКъде е Взел нашият народ тази безсмислена фраза: "Зная, че дВе и дВе праВят четири, но при християнството чоВек не мо?Ке нищо да знае, а трябВа да ВярВа"? Аз зная, че дВе и дВе е четири, но с много по-голяма сигурност зная, че има един ЖиВ Бог! Зная, че дВе и дВе е четири, но с много по-голяма сигурност зная, че Бог ни обича В лицето на Исус! И хората, които са се обърнали към ЖиВия Бог. КазВат: "Ние знаем, че дВе и дВе праВят четири, но с още по-голяма сигурност знаем, че сме станали БоАии деца!"

Питам Ви: Къде В днешния християнски сВят моЖе да се намери таКаВа блестяща сигурност? Къде? По тоВа си личи, че ние сме се отдалечили от Библията и трябВа да се Върнем обратно Към нея. Престанете с тоВа "малКо нещо християнство"! Не си струВа да сте само малКо нещо християнин или християнка. Наистина си заслуАаВа само библейското християн-стВо! ЗаслуЖаВа си! Да бъда сигурен, че Бог е ЖиВ, че ме обича горещо и че мога да Му принадлежа, тоВа наистина си струВа! Другото не си заслуЖаВа!

Същата лъчезарна сигурност зВучи и В християнските песни. ИсКам да Ви цитирам няКолКо:

"Аз зная и непоколебимо ВярВам, и исКам да го КаЖа пред сВета:

Бог, Който сътВори Вселената е мой Приятел и Баща...."

Аз Винаги Карах моите Конфирманти да декламират наизуст: "Аз зная и непоколебимо ВярВам". И на Конфирмационния изпит те таКа силно ВиКнаха, че ВсичКи родители се сепнаха и Вдигнаха поглед. ИсКах и те да разберат тоВа. Християнството не е блуЖ-

204

даене В мъгла, а истинското християнство е една съВсем здраВо обоснована сигурност! Или:

Или:

ПозВолете ми сега да Ка?Ка тоВа още ВеднъА по друг начин. Да бъдете християнин означаВа по принцип да знаете, че Бог е ?КиВ и НегоВото отКриВане В Исус е истина даЖе и аКо целият сВят го отхВърля, че Исус е умрял за помиряването ни с Бога, че е Възкръснал, за да спаси грешниците даЖе аКо ниКой от тях не се интересуВа от тоВа. ОсВен тоВа обаче да бъдете християнин означаВа лично за себе си да приемете и поВярВате, че Бог е ЖиВ, че се е отКрил В Исус, че е умрял и Възкръснал.

И аКо 10 000 професори обяснят на един ВярВащ младеА, че Исус не е Възкръснал, то той мо*е да засВидетелстВа: "УВаЖаеми 10 000 професори! Аз зная, че моят Спасител е ?КиВ!" И да?Ке и целият сВят да му противоречи. Вярата КазВа: "Аз зная В Кого съм поВярВал!" И да ме засипете с научни доВоди, ще Ви отгоВоря: "Аз зная по-добре!" И аКо ще целият сВят да се съмняВа, аз ще КаЖа: "Аз съм уВерен!" Приятели мои, таКаВа е сигурността на християнската Вяра, Която намираме В Библията.

3. Имате ли сигурност?

Е, сега трябВа да Ви попитам: имате ли Вече таКаВа сигурност? Или тя Все още Ви липсВа? АКо Вие Кадете: "Аз си мислех, че съм християнин, но не съм. При мен ВсичКо е още неясно!", тоВа ще значи, че не съм гоВорил напразно. Спомням си една ВаКанция,

205
Която прекарах с младежи В Холандия. В 2 часа през нощта на Вратата ми се чука. ОтВарям. И Виждам пред себе си цялата Компания по пижами. Питам ги:

"КаКВо искате?" На тоВа един от тях отгоВаря: "Ние си мислехме, че сме християни, но сега Видяхме, че още не сме!" И тоВа таКа ги беше обезпокоило, че поискали да си изяснят нещата В 2 часа през нощта. Много е ценно да разберем, че нашето състояние Като християни е доста далеч от онази блясКаВа сигурност, Която срещаме В Библията.

СпърдЯсьн, големият английски пропоВедниК на пробуждането, ВеднъЖ се изрази таКа: "Вярата е шесто чуВстВо." ВиАте сега, за да опознаем този сВят, са ни нуЖни 5 сетиВа: зрение, слух, мирис, ВКус и осезание. ТоВа са петте сетиВа, с Които моЖем да опознаем нашия триизмерен сВят. Един чоВеК, Който АиВее само с тези 5 сетиВа, пита: "Е Къде е Бог? Аз не го Виждам. И Исус не Виждам. Не ВярВам на ВсичКо тоВа." АКо Бог със СВоя СВети Дух ни даде просветление, тогаВа ше получим шестото чуВстВо. ТогаВа ще моЖем не само да Виждаме, чуВаме, ВКусВаме, поми-рисВаме и чуВстВаме, но ще моЖем да опознаем и другия сВят. Библията КазВа: "ТоВа е Вечен ЖиВот: да познаят Тебе, единия истински Бог, и Исуса Христа, Когото Ти Си изпратил." ТоВа моЖе да напраВи шестото чуВстВо!

НеотдаВна В Есен бях при един голям чоВеК от промишлеността. Той работи В една ВисоКа административна сграда, от Която се ВиЖда полоВината град. След Като преминах през няКолКо предВерия, най-после седнах срещу него. ТоВа, Което исКах от него, беше бързо уредено. И тогаВа започваме разгоВор. Той КазВа: "Интересно е ВеднъЖ да ме посети и сВещениК!" "Сигурно," - отгоВарям аз - "тоВа е страшно интересно." ТогаВа той продължава: "Кадете ми, аз след Войната посещаВах от Време на Време академични семинари..., но паК съм останал с едно таКоВа Впечатление,..." "Хайде, Кажете," - помагам му аз - "аз имам здраВи нерВи!" "Имам Впечатлението," - КазВа той -

20в

- мен, изгубения и прокълнат чоВеК," - и Вас, г-н ген. диреКтор - изгубения и прокълнат чоВеК." При тези думи той Кима. Разбра и призна - тоВа сме ние! "Добре," - КазВам аз - "...Който изКупи мен, изгубения и проКълнат чоВеК, Който ме изВоюВа и спечели от ВсичКи грехоВе, от смъртта и от Властта на дяВола,"

- и Вас, г-н ген. диреКтор, - "изВоюВа и спечели от Властта на дяВола!" Той Кима. По този Въпрос знае нещичКо. А аз продължавам: "не със злато или сребро, а със СВоята сВята, скъпоценна КръВ, със СВоя сВят ЖиВот и смърт, за да мога аз да бъда НегоВ!" ВиЯопе, Който моЖе да Каже тоВа: "Аз съм собственост на Исус! Аз знам тоВа! Със СВоята КръВ Той ме е отКупил от греха, смъртта и ада!" - този чоВеК е християнин, г-н ген. диреКтор!" За момент В Кабинета настъпВа тишина. После той пита: "КаК мога да стигна и аз до тоВа? КаК да стигна и аз дотам?" ТогаВа му КазВам:

207

Вие разбирате: сигурността В християнската Вяра, така КаКто се ВиАда от НоВия ЗаВет, е: да ВярВам, че обективните истини са Верни и че аз мога да ги приема Конкретно за себе си и да бъда спасен! Вие имате ли таКаВа сигурност? Аз не бих могъл да ЖиВея, аКо не знаех дали Той ме е приел. ВеднъА запитах един млад чоВеК: "Обичаш ли Исус?" "Да." "А знаеш ли, дали Той те е приел? Ти негоВа собственост ли си?" "Е, не зная точно. ТуК има още толКоВа противоречия." "ЧоВече!" - КазВам аз - "Не бих могъл да ЖиВея таКа. Та аз трябВа да зная дали ме е приел!" Вие, несигурни християни, Които дори не знаете дали има Бог или не, Които по финансовите си Въпроси знаете ВсичКо съВсем точно, но не и за Бога - та Вие Въобще не сте християни! Според НоВия ЗаВет християни са тези, Които могат да Ка?Кат: "ВярВам, че Исус Христос е станал мой Господ!"

ТуК трябВа да ВмъКна една приятна случКа, Която мо?Ке би знаете. Генерал фон фибан разКазВаше КаК по Време на манеВри яздел през гората, заКачил се за един Клон и си сКъсал нашиВКата на мундира. А за един генерал тоВа не е много хубаВо. Когато Вечерта стигнал с Коня си до селото, В Което бил на КВартира, Видял няКолКо души Войници седнали на нисКа тухлена ограда. Спрял Коня си и изВиКал Към тях: "Има ли ме?Кду Вас шиВач?" Един от тях се затичал Към него, застанал мирно и Казал: "Тъй Вярно, г-н генерал, аз съм ШиВач!" ТогаВа ген. фон фибан му запоВядал: "Елате Веднага В Квартирата ми В хотела "При агнето" да ми зашиете мундира!" ТогаВа ВойниКът отгоВорил: "Но аз не мога да шия." "Защо не можете да шиете! Нали сте шиВач?" "Моля за изВинение, г-н генерал, аз се КазВам таКа, но

20в
не съм шиВач!"* И генералът, след Като разКаза горната случКа, добаВи нещо много подходящо: "ТоВа моЖе да се Ка?Ке и за поВечето християни. ВъВ Въпросниците под точКата "Изповедание" пише: християнин, евангелист, но В действителност би трябВало да Ка^Кат: "КазВам се Християн, но не съм християнин!"

О, КаКВо оКаяно състояние! Но и КолКо опасно, тъй Като таКъВ чоВеК Въобще не знае, че не е спасен!

А сега исКам да мина една КрачКа напред:

4. КаК се стига до сигурността?

Ще ме попитате: "А КаК се стига до таКаВа уВере-ност?" Разбира се, туК би могло да се КаЖе много. Помолете Бога за тоВа! Започнете редоВно да четете Библията, ВсеКи ден по един тих четВърт час. Но сега исКам да Ви КаЖа още нещо много ВаЖно: до уВереност ВъВ Вярата се стига не с помощта на разума, а чрез съВестта!

ВиЖте, аКо днес няКой се загоВори за християнството с мъЖе, тогаВа те започВат: "Да, г-н пастор, не мога тВърдо да ВярВам, защото В Библията има толКоВа много противоречия." "Противоречия ли Казахте?" - питам аз. "Да, там например се КазВа следното: Адам и ЕВа имали дВама сина - Каин и АВел. Каин уби АВел, значи останал е само той. И тогаВа отишъл В чуЖда страна и си потърсил ?Кена. Да, но аКо тоВа са били единствените хора, не е могъл да си търси Жена! Г-н пастор, не мога да разбера тоВа!" ЧуВали ли сте и Вие тази история? С тази история германските мъАе се опраВдаВат пред Бога. В таКиВа случаи аз обиКноВено КазВам: "Много интересно, ето Ви туК една Библия. Къде Всъщност пише, че Каин е отишъл В чуАда страна и там си е търсил Ясена?" ТогаВа те се изчерВяВат. "Да," - продъл?КаВам аз - "аКо

немска игра на думи: шибач = Шибачеб - бел.преб.

209
Вие отхВърляте цялата Библия, чрез Която хиляди умни хора са стигнали до Вярата, и ако искате да сте по-умни от тях, тогаВа сигурно много осноВно сте я изучили. Наистина, Къде е написано тоВа?" И се оКазВа, че те не знаят. ТогаВа аз им поКазВам Къде е написано. Там съВсем не пише таКоВа нещо, а пише:

"Каин отиде В една чуАда страна и позна Аена си." Той я беше Взел със себе си. Коя е била тогаВа тая Жена? Преди тоВа се КазВа, че Адам и ЕВа имали много синоВе и дъщери. ТоВа е била негоВа сестра. В Библията изрично пише, че Бог е исКал ВсичКи поколения да произхождат от едно Коляно. Значи на пърВо Време е трябВало братя и сестри да се Женят помежду си. По-Късно Бог е забранил браКа меАду брат и сестра. Ясно ли е? ВсичКо е ясно) А после устаноВяВам:

"Вашият глупаВ брътВеЖ рухВа от само себе си!" И мислите ли, че мъЖът започВа да ВярВа? И дума да не стаВа! Той Вече има подготВен друг Въпрос: "Г-н пастор, я ми Кажете..." - и паК продълЖаВа. От тоВа стаВа ясно следното: бих могъл да отгоВоря на сто хиляди Въпроса на няКой мъЖ, но след тоВа той ще си бъде паК толКоВа помрачен, КолКото и преди тоВа. Вярата не идВа чрез разума, а чрез съВестта!

В Есен мой предшественик Като пастор и пропо-ВедниК беше Юлиус Даман. ВеднъЖ при него дошъл един млад мъ?К и също постаВил Въпроса за Жената на Каин и други подобни. ТогаВа пастор Даман приК-лючил Въпроса, Като Казал: "Млади чоВече, Исус Христос не е дошъл да отгоВаря на находчиВи Въпроси, а да спаси грешниците! И аКо няКога се почуВстВате таКъВ, тогаВа елате паК!" Хора с неспокойна съВест, хора. Които знаят: "Моят живот е разстроен! Не мога да се спраВя със самия себе си." - таКиВа хора могат да се научат да ВярВат В Спасителя. ТуК разумът е на Второ място. ИсКам да Ви разКажа една случКа ВъВ ВръзКа с горното. И тъй. Влизам В една болнична стая, В Която леЖат шестима мъЖе. Още Като ме Виждат, ме посрещат радостно: "А, г-н пастор, КолКо хубаВо, че идВате! Имаме един Въпрос." "О," - отВръщам аз - "един Въпрос? Добре! КаКъВ

210

Въпрос?" Личи им, че са ми приготвили няКаКВа КлопКа. ТогаВа единият от тях ме пита, а останалите напрегнато слушат: "Нали Вие ВярВате, че Бог е Всемогъщ?" "Да, ВярВам." "Въпрос - моЖе ли Вашият Бог да създаде КамъК, Който да е толКоВа теЖъК, че самият Той да не моЖе да го Вдигне?" Ясна ли Ви е шегата? АКо КаЖа "да", тогаВа Бог не е Всемогъщ, аКо КаЖа "не", тогаВа Той паК не е Всемогъщ. "МоЖе ли Бог да напраВи толКоВа теЖъК КамъК, че самият Той да не мо?Ке да го поВдигне?" Съобразявам за момент. Да му обясняВам ли тоВа? После решаВам, че е тВърде глупаВо и му отВръщам с Въпрос: "Млади чоВече, пърВо исКам аз да Ви задам един Въпрос - КолКо безсънни нощи сте имали досега поради този Въпрос?" "Безсънни нощи ли?" - пита той озадачен - "Не съм имал!" ТогаВа заяВяВам: "ВиЖте КаКВо, аз трябВа да си пестя силите. ЗатоВа мога да отгоВарям само на Въпроси, от Които хората не могат да спят нощем. Млади чоВече." - продълАаВам аз - "бъдете таКа добър и ми КаЖете - от КаКВо не можете да спите нощем?" На тоВа той Веднага отгоВаря: "Ами, тая работа с момичето ми. Тя чаКа бебе, а пъК още не мо?Кем да се оженим." "ТаКа," - КазВам аз - "значи затоВа не можете да спите? ТогаВа да погоВорим за тоВа." "Ами," - чуди се той - "тоВа КаКВо общо има с християнството?" "О," - КазВам аз - "Въпросът с КамъКа нямаше нищо общо с християнството, но точно Въпросът с момичето Ви има! ВиЖте КаКВо, Вие сте съгрешили! Вие сте престъпили БоЖия запоВед, прелъстили сте момичето. А сега обмисляте КаК чрез още по-голям грях да се измъКнете от тази афера. ВиАте, Вие сте затънал ВъВ Вина и грях. На Вас моЖе да Ви се помогне само аКо се обърнете Към АиВия Бог - да се поКаете и да Кадете: "Аз съгреших!" Младият чоВеК слуша. И изВеднъ?К му стаВа ясно: "Значи Исус се интересува от моята обременена съВест! Значи Исус моЖе да ми помогне! Значи Той е спасението за моя изпортен ЖиВот!"

211
ната негобата съВест, изВеднъЖ му просВетна. А на Вас стана ли Ви ясно? До сигурност за спасението се стига не чрез отгоВори на остроумни Въпроси, а Като дадем праВо на съВестта си, и Като най-после КаЖем:

"Аз съгреших!" ТогаВа ще ни се открие Спасителят, Който уВисна на Кръста. И тогаВа чоВеК моЖе да разбере: "ГрехоВете ти са простени!" И по-нататъК:

"Той ме е приел!" Пътят минаВа през съВестта, а не през разума!

ВиЖте, аКо чоВеК исКа да достигне до сигурността на спасението, тогаВа трябВа - аКо мога таКа да се изразя - малКо да рисКуВа. В църКВите често има прозорци с цВетни стъбла. Ако през деня ги гледате отВън, изглеждат черни и едВа можете да различите цВетоВете. Но аКо Влезете В църКВата, изВеднъ* цВетоВете сВетВат. Точно таКа е и с християнската Вяра. ДоКато исКам да я разглеждам отВън, нищо няма да разбера. ВсичКо ще е тъмно. ТрябВа да Вляза Вътре! ТрябВа да рисКуВам с Исус! ТрябВа да се предам, да се доВеря на този Спасител! ТогаВа ВсичКо ще стане ясно! ТоВа е една Крачка от смърт В ЖиВот и тогаВа чоВек изВеднъЖ разбира цялото християнство.