Исус наша съдба Беседи от магнетофонни ленти

"При нас нищо не се случВа!" НаВсяКъде има хора, Които обичат Господ Исус. Те са моЖе би малцина. Често пъти тоВа са моЖе би чудати хора. Но Вашият християнски ЖиВот е мъртъВ, аКо Вие не участвате В общността на християните.

В едно истинсКо християнско събрание Винаги има следните четири неща: пърВо - пеенето. Второ -слушането. Трето - молитВата. И четВърто - поЖер-тВуВанието. ВсичКи те спадат Към християнското събрание. ПраВили са го още пърВите християни. ТоВа са прояВи на един ЖиВот от Бога.

Има само едно християнство и то е. Когато се събираме с другите. В Библията даЖе е Казано: "По тоВа познаВаме, че сме преминали от смъртта В ЖиВота, аКо обичаме братята." И тоВа означаВа:

този. Който няма Влечение Към другите християни, е духоВно мъртъВ!

Не мога да забраВя чудесното начало на моята пасторсКа служба В Билефелд, Където слуЖех Като помощник-пропоВедниК В един район. За богослужение се събираха само малцина В една църКоВна зала. Бог нареди таКа, че В една съботна Вечер имах разгоВор в ЧерВения народен дом с другарите от сВободомис-лещите до един часа през нощта. В един часа съдържателят ни изхВърли от ЧерВения народен дом на улицата. Валеше дъЖд. За пърВи път бях събрал оКоло себе си стотина души фабрични работници от моя район. Стояхме под един фенер. Хората питаха, а аз отгоВарях. ОтдаВна Вече гоВорехме за Исус, за тоВа, че Той е дошъл от другия сВят. ОтдаВна гоВорехме и

22в

за тоВа, че те са нещастни, че не е Вярно, че нямат грехоВе, че те Всъщност ВярВат, че има Вечност и БоЖий съд. В дВа часа аз Казах: "Хора, отиВам си В Къщи. Утре сутринта, В деВет и полоВина имам слуЖба. Зная, че с удоВолстВие бихте дошли, аКо не се страхувахте един от друг." ТоВа бяха хора от Вест-фалия. Пред мен стоеше работникът Б. ТогаВа той беше на оКоло 35 години, истинсКи Вестфалец. "Аз да се страхуВам?" - Възрази той - "И дума не моЖе да стаВа!" "ЧоВече, споКойно! Та нали аКо В неделя отидеш на църКВа, В понеделник ще почнат приКазКите ВъВ фабриката! От тоВа те е страх!" "Не се страхувам!" - заяВи той отноВо. Казах още ВеднъЖ: "ЧоВече, знам, че би дошъл с удоВолстВие, но..." "Добре," -отгоВори той - "утре идВам с песнарКа под мишница!" И В неделя сутринта - значи след няКолКо часа -този Вестфалец маршируВа по улиците със сВоята песнарКа и пристига на богослужение. А В този КВар-тал ВсичКи се познаВаха. В понеделник Вечер идВа при мен и КазВа: "Вие имахте праВо. ВъВ фабриката ВсичКи са много Възмутени, че съм ходил на църКВа. И аз разбрах КаКъВ терор е тоВа - Крещим за сВобода, но ВъпреКи тоВа сме ЖалКи слуги на хората. ЗахВърлих им ВсичКо, даЖе и партийната КниЖКа. РазКаЖете ми сега поВече за Исус!" ТоВа беше пърВият ми слушател, Който се обърна Към Бога.

УмоляВам Ви, В името на спасението на Вашите души - аз не съм пропагандист на ЦърКВата и на пасторите, на общините и на техните ръКоВодни братя, а туК стаВа Въпрос на пърВо място за Вашето спасение - присъединете се Към християнската общност!

227
И Второто, Което спада Към обществената страна на истинския християнски ЖиВот, е, че чоВеК трябВа да изпоВяда с устата си тоВа, Което има чрез Исус.

Ние В Германия сме изпаднали В едно странно положение. Хората си мислят: "Аз си плащам църКоВ-ния данъК и с тоВа задължението за разпространяване на ЕВангелсКата Вест се прехВърля Върху сВещениКа. ТоВа не ме засяга поВече." ПоняКога ми се исКа тоВа глупаВо плащане на църКоВен данъК да престане, за да могат християните - ученици и ученичКи на Исус - да разберат следното: не само на проповедниците, но и наше задължение е името на Исус да стане изВестно там. Където сме - В предприятието, В Канцеларията, В училището. ЗаяВили ли сте няКъде: "Наистина, Исус е ЖиВ! Грях е да се ругае! Срамота е пред Бога туК да се разКазВат мръсотии!" Казали ли сте няКога: "Аз принадлежа на Исус!" ТогаВа хората биха се заслушали. И исКам да Ви КаЖа още нещо: щом нямаме КураЖа да изпоВядаме нашия Спасител, ние Въобще не сме ис-тинсКи християни!

Исус КазВа - слушайте добре: "ВсеКи, Който Ме изпоВяда пред чоВеците, ще го изпоВядам и Аз пред Моя Отец, Който е на небесата. Но ВсеКи, Който се отрече от Мене пред чоВеците, ще Се отреКа и Аз от него пред Моя Отец, Който е на небесата." УЖасно ще е, аКо един ден, В деня на Страшния съд, застанат християни и КаЖат: "Господи Исусе! Аз също ВярВах В Теб!", а Исус КаЖе на СВоя Отец: "Не ги познаВам!" "Господи Исусе, ама аз бях..." "Не те познаВам! ТВоят съсед не е знаел, че отиВа В ада! Ти ниКога не си го предупредил, маКар че си знаел пътя Към ЖиВота! А Когато е трябВало да отВориш устата си и да изпоВядаш сВоя Спасител, ти си мълчал на ВсичКи езици на сВета!" ТогаВа те Вероятно ще Възразят:

"Да, но самият аз бях толКоВа слаб ВъВ Вярата!" А Господ Исус ще отгоВори: "ТогаВа би могъл да изповядаш слабата си Вяра! Слабата Вяра също има един мощен Спасител! А меЖду другото, не е трябВало да изпоВядВаш сВоята Вяра, а Мен! Не те познаВам!" "ВсеКи, Който Ме изпоВяда пред чоВеците, ще го

22в

изпоВядам и Аз пред Моя Баща, Който е на небето. Но ВсеКи, Който се отрече от Мен пред чоВеците, ще Се отреКа и Аз от него пред Моя Баща, Който е на небесата." ТоВа го КазВа Исус. А Той не лъЖе! Кога отноВо ще имаме КураЖ да си отВорим устата?

229
Още ВеднъЖ питам: Къде са християните, Които имат Куража да си отВорят най-сетне устата и да изпоЗядат сбоя Спасител?! КолКото поЗече праВим това, толКоВа поВече израстваме духоВно.

Личен Въпрос ли е християнският живот? Не! Ние сме длъАни да сЗидетелстВаме за Исус пред сВета! Стига Вече с Вашето ЖалКо мълчание! Исус няма да Ви познаВа В деня на Страшния съд!

Когато по Време на Третия райх моите младеЯси бяха мобилизирани Като 1в-и 17-годишни младежи, на ВсеКи от тях подарих по една Библия и им Казах:

"ВнимаВайте! Като отидете В трудоВите ВойсКи, още пърВата Вечер постаВете Библията си на масата, отВорете я отКрито и четете от нея. ТогаВа ще има ВзриВ. Но на Втората Вечер Вече ще е минало. АКо не го напраВите още на пърВата Вечер, ниКога поВече няма да моЖете да се решите!" И момчетата напра-Вили тоВа. Още пърВата Вечер Библията била на масата! "КаКВо четеш там?" "Библията!" ВсеКи път при този отгоВор Като че ли избухвала ръчна граната, защото В християнския сВят ВсеКи мо^Ке да чете ВсяКаКВа мръсотия, само не и Библията. И тогаВа на моя приятел Паул - той за съжаление загина - му се случило следното: на другата сутрин отВаря шКаф-чето си и Ви^Кда, че Библията му я няма. Оглежда се наоКоло. Един се захилВа. След него и другите. "Вие ли сте ми откраднали Библията?" - пита той. "Хм-м." "Къде сте ми сложили Библията?" "Взе я старши-фел-дфебелът!" Той разбира - ще има решителна схВатКа. Вечерта, след работно Време, се уединяВа на едно тихо място и се помолВа: "Господи Исусе, аз съм съВсем сам. И съм само на 17 години. Моля те, не ме изостаВяй В тоВа трудно положение! Помогни ми да мога да те изпоВядам." После отиВа при старши-фел-дфебела и почуКВа. "Влез!" фелдфебелът седи на бюрото. А на бюрото ле?Ки Библията на Паул. "КаКВо исКаш?" "Моля, г-н старши-фелдфебел, да ми Върнете Библията. Тя е моя собственост." "О, таКа значи!" Той Взима Библията и я прелистВа: "ТаКа значи, тВоя е. Не знаеш ли, че тоВа е много опасна Книга?" "Тъй Вярно,

230

"Аз няКога исКах да следВам теология." "Значи г-н старши-фелдфебелът е отпаднал от Вярата?" - запитал Паул. И тогаВа ме?Кду дВамата се заВързВа един чудесен разгоВор, по Време на Който един мъЖ на 40 години КазВа на едно 17-годишно момче: "В дъното на душата си аз съм ужасно нещастен, но не мога да се бърна назад, защото ще трябВа да се отКаЖа от тВърде много неща." А момчето отгоВаря: "Бедни старши-фелдфебел! Заради Исус си струВа ВсяКа Жер-тВа!" Старши-фелдфебелът осВобоАдаВа момчето с думите: "Ти си щастлиВ чоВеК!" "Тъй Вярно, г-н старши фелдфебел." - потВърЖдаВа Паул и си тръгВа със сВоята Библия. В лагера Вече ниКой не Казал дума по този Въпрос.

Ах, Къде са християните. Които имат Куража да отстояВат сВоята Вяра?

Християнската Вяра личен Въпрос ли е? Да! НоВо-роЖдението и ЖиВотът ВъВ Вярата се проВеАдат В най-Вътрешната стаичКа на сърцето!

Християнският ЖиВот личен Въпрос ли е? Не! Християните се събират В общини, за богослужение, В домашни Кръжоци за изучаВане на Библията, В мла-деЖКи групи, В АенсКи групи, В мъАКи групи. Християните изпоВядВат сВоя Господ. СВетът трябВа да забележи, че чрез Исус Бог е запалил огън на земята!

231
Кога ще свърши светът?

Преди избестно Време разговарях с един чоВеК от промишлеността. Той ме потупа по рамото и ми каза:

"Г-н пастор, хубаВо е, че напътствате младежите Към доброто!" На тоВа му отгоВорих: "Ако трябВа да бъда съВсем честен, трябВа да Ви КаЖа, че не очаКВам особено много от тоВа. В Библията е Казано, че чоВешКото сърце е зло още от младини. И съм убеден, че туК напътствията не помагат много. Аз бих Желал нещо съВсем друго." "И какВо именно?" "Много бих исКал тези младежи да станат собственост на Господ Исус, т.е. деца на Бога - тук и за през Вечността!" - обяснявам му аз. "0-о!" - ВъзразяВа той - "Що за думи са тоВа, г-н пастор, та ние Все пак исКаме да си останем с Кравата на земята!" ТоВа зВучи добре, нали? "НеКа си останем с КраКата на земята!" ТогаВа се изсмях силно и го попитах: "На Коя земя Всъщност искате да останете, драги г-н директоре? Още ли не сте забелязали, че земята под КраКата ни отдаВна се Клати?"

Мисля, че не е необходимо да бъдеш диреКтор В промишлеността, за да забележиш, че земята под КраКата ни е станала много несигурна. Съвременните хора са обхВанати от страх: ВсичКи исКат сигурност, но ВсеКи чуВстВа, че ниКъде я няма. Един си отКриВа банКоВа сметКа В ШВейцария, друг Вече си строи бунКер В БолиВия. Все няКъде би трябВало да има сигурност! Но ние Всички чуВстВаме- В Крайна сметКа няма сигурност! И естествено е, че В наше Време масоВо се поВдига Въпросът: "КаК ще продължи да същестВуВа този сВят?" Да, тоВа напраВо е един от белезите на нашето Време, че ние питаме: "Кога ще сВърши сВетът?"

Преди няКолКо години се пояВи пиесата "физиците" от изВестния шВейцарсКи поет Дюренмат. Тази пиеса заВършВа със следната мрачна прогноза на един от физиците: един ден чоВечестВото ще започне да хВърля атомни бомби и ще се самоунищожи, и тоВа

232

не моЖе да бъде предотвратено. След тоВа се КазВа буКВално така: "И тогаВа радиоактивната Земя заВи-наги ще остане да се Върти безсмислено няКъде ВъВ Вселената." ЧоВеК ВиЖда сяКаш пред очите си КаК мъртВата и опустошена Земя се Върти безсмислено В Космическото пространство. СтруВа си да се замислим, щом Като един модерен писател гоВори таКа суроВо за Края на сВета. Но аз не ВярВам, че радиоаК-тиВната Земя ще се Върти няКъде В Космическото пространство. АКо моЖех да КаЖа тоВа на писателя Дюрнемат, той би ме попитал: "Защо не ВярВате? Не е ли ясно, че тоВа просто предстои да стане?" ТогаВа бих му обяснил: "Защото В Библията е написано друго. Господ Исус е Казал, че чоВешКият род няма да загине. Значи няма да сВърши, КаКто Вие мислите, маКар и тоВа да е съВсем логично."

Има дВа нелегални метода за поглед В бъдещето:

Единият е този. Който Йозеф Гьобелс таКа преК-расно Владееше. Той се състои В тоВа: просто си измисляме нещо за бъдещето. Още го чуВам да КазВа:

"След 5 години германските градоВе ще бъдат по-ху-баВи от ВсяКога!" Методът значи се състои В тоВа да проектирам моите собстВени Желания Върху мъглата, Която обВиВа бъдещето. Майстори на този метод са таКа наречените "СВидетели на ЙехоВа". По-Възрастните от нас Все още си спомнят: през 1925 година на ВсеКи ъгъл Висяха плаКати с надпис:

"Милиони от ЖиВеещите днес хора няма да умрат!" Този лозунг произхождаше от "Сериозните изследователи на Библията". След тоВа измряха толКоВа, КолКото ниКога преди В историята на чоВечестВото. Значи хората просто си бяха измислили нещо хубаВо за бъдещето. По-Късно те промениха името си на "СВидетели на ЙехоВа" и сега Вероятно ще си измислят нещо друго.

Другият нелегален метод е да се ползВаме от съВетите на ясноВидци. Аз не разбирам нищо от тези неща, а и не исКам нищо да разбирам от ясноВидстВо,

233
спиритизъм, хороскопи, гледане на Карти, на махало или на каквото и да е. НеКа Ви КаЖа защо не исКам да зная нищо за тези неща. В моята Библия се КазВа няКолКо пъти горе-долу следното: "ТаКа казва Господ:

чоВеКът, Който се отнесе Към ВрачоВете, запитВачи-те на зли духоВе, астролозите и други таКиВа, него-Вата душа ще бъде изтребена от моя народ." И тъй Като дърАа извънредно много да принадлежа Към БоЖия народ и да бъда спасен, се пазя от забърКВане В таКиВа неща. И аКо Вие сте участВали В нещо подобно, моля Ви, В името на спасението на Вашата душа: усамотете се няКъде, призоВете името на Исус, признайте му този си грях и Го помолете за прошКа!

Аз съм Взел решение да ВярВам на Божието СлоВо В Библията. Защото, пърВо, то е убедително и носи печата на истината. И Второ, писателите на Библията КазЗат: "ТаКа гоВори Господ!" Значи има един Верен път за узнаВане на бъдещето: Библията ни гоВори за тоВа.

Когато последната Война достигна до сВоята Връхна точКа, получих от Гестапо (Тайната дърЖаВна полиция) забрана да гоВоря на публични места. Вече нямах праВо да пътуВам и да изнасям беседи. Беше ми позВолено да гоВоря само В Есен. И ВъпреКи че ВсяКа Вечер проВоКдах библейски час В няКое подземие на загиващия от бомбите град. Все паК имах много Време. ИзползВах го, за да изуча добре ОтКроВението на Йоана, последната Книга на Библията. От тоВа ми стана ясно следното: тази Книга е страшно аКтуална! И аз реших да разпространя поне малКо от оноВа, Което научих там.

А сега исКам да Ви поКаЖа КаКВо Библията КазВа съВсем точно за бъдещето.

1. Исус ще дойде отново.

Библията КазВа съВсем ясно: В центъра на ВсичКи очаКВания на християните за бъдещето стои едно

234

Когато Се Възнасял Към небето, НегоВите ученици стояли и гледали КаК Той изчезнал В другото измерение. "Един облаК Го сКри" - се КазВа там. И след тоВа изВеднъ?К пред учениците застаВат дВама пратеници на Бога, Които КазВат: "Този Исус ще дойде отноВо таКа, КаКто Го Видяхте да отиВа Към небето!" Исус ще дойде отноВо! Един ден Господ Исус ще нахлуе отноВо от БоКието измерение В нашия триизмерен сВят с Великолепна слаВа. ТоВа е надеждата на християните.

ИсКам да Ви разКажа КаК тоВа малКо странно послание ми стана пределно ясно. Беше преди оКоло 35 години. Когато аз отидох Като съВсем млад сВещениК В един миньорски район на Есен. Бях младеЖ на 27 години - сам ме^Кду 12 хиляди миньори. НиКой не исКаше и да знае за моите пропоВеди. В центъра на този район имаше един мрачен площад, обграден от Жилищни сгради с Вид на Казарми. В единия ъгъл на площада беше останала една малКа КъщичКа. В нея си уредих една заличКа, В Която започнах да проВеЖдам библейски часоВе. Беше хубаВо, Когато хората започнаха да идВат - няКолКо миньори. Комунисти и сВобо-домислещи. Които исКаха да чуят КаКВо има да им КаЖе "попът", няКолКо майчици, няКолКо деца, дВама-трима младежи. Но странно - тази малКа църКВа, Която се оформжие. Възбуди цялото население на района. НаК-рая се стигна дотам, че ВсеКи път ни пречеха. ВеднъЖ ни счупиха прозорците с Камъни. ТогаВа поставихме Капаци на прозорците. Друг път и по тези Капаци трещяха Камъните. СледВащия път играеха футбол с Консервени Кутии точно пред Вратата на заличКата и Вдигаха таКъВ шум, че не можехме да се чуВаме. ПраВеха демонстрации със сВирКи пред нашата Къ-щичКа. След тоВа пееха отВън:

"Не се боим нито от Бога, ни от дяВола, не щеме ниКой туК да ни осВободи,

235
не ни е ну?Кен ни Исус, ни Кайзера, туй моЖем и самите ний!",

а ние пеехме отЗътре:

"Бог е любоВ, нас, на греха роби, Бог със любоб ни осВободи!"

КаКВи Времена бяха! Един ден беше особено зле. СяКаш адът и дяВолът се бяха развихрили. И тогаВа се случи нещо особено странно - чу се страхотен трясък по Вратата и нещо теМо падна на земята. Помислих си: "Сега хВърлиха бомба!" И чух КаК хората наВън се разбягаха. Сърцето ми спря. НаВън стана съВсем тихо. ОтВарям рязКо Вратата и гледам: до половината В една Кална лоКВа, леЖи едно голямо метално разпятие. Познах го. Бяха го отскубнали от едно мъ?ККо Католическо общежитие наблизо и го бяха хВърлили пред нашата Врата: "Ето Ви го Вашият Христос. В Калта да леЖи!" Беше тъмна ноемВрийсКа Вечер. Валеше дъЖд. А там, В Калната лоКВа, леЖеше Кръстът. Аз стоя на този мрачен площад с Казармени Жилища и минни Кули. Зад мен е малКата църКВичКа, разтреперана от страх. А образът на разпънатия Спасител леЖи В лоКВата! ТогаВа си помислих: "Бог е имал хиляди пъти осноВание да остаВи този сВят сам на себе си. А Той не го праВи! Той изпраща Сина Си! И този Син праВи нещо нечуВано: Той Взима нашата Вина Върху Себе Си и Се остаВя да Го приКоВат на Кръста. А чоВеКът, Вместо да падне на Колене пред този Спасител и да Го прослаВи, Взима НегоВия образ и го хВърля В лоКВата, ТаКа чоВеКът плюе В протегнатата ръКа на Бога!" Но знаете ли, те поне мразеха Исус. А гражданите на днешния сВят дори не Го и мразят Вече. Те. В изВестен смисъл, хВърлят НегоВия Кръст В Калта с пълното си безразличие! В мен тлееше сподаВен гняВ. Мислех си: "КаКВо ще напраВи Бог сега? Сега трябВа да падне огън от небето!" Но ниКаКъВ огън не падна. Дъждът шумолеше. А фигурата на разпънатия Спасител лежеше В лоКВата. Отдалеч дочух подигравателен смях. Надсмиваха ми се. ТогаВа

23в

изВеднъ* ми хрумна: "ТоВа няма да остане заВинаги таКа - БоАият Син, Който умря за чоВечестВото, да бъде таКа презиран. ТоВа няма да остане таКа! "Сега Той Крие СВоята мощ и Величие!" Но ще дойде денят - и тоВа е напълно логично - Когато този сВят, Който таКа Го презира, ще Види, че Той е бил единственият шанс за нас, хората, и че Той е Царят на сВета. Той ще се Върне В блясък и слаВа!" КаКто си стоях там В дъ?КдоВната Вечер, меЖду моята църКВичКа, мрачния площад и разпятието В лоКВата, и се Канех да се Върна В залата, за пръВ път истински се зарадВах на тоВа послание: "Исус ще дойде отноВо!" Застанах на Катедрата, отВорих Матея, 24-та глаВа, и прочетох:

Знаете ли. Когато ВиЖдам КолКо е презрян моят Спасител, Спасителят, Който избаВя от смъртта, Който прощаВа грехоВете, Който даВа щастие и опраВдаВа, радВам се, че идВа денят. Когато мантията на презрението ще падне от Него и Той ще дойде отноВо В слаВа!

Когато Влязох за пръВ път В големия младеАКи дом В Есен, В т.нар. Вайгле-хауз, се изненадах, че на стената Висеше една-единстВена Картина. В голямата зала, В Която се събираха стотици младежи, беше заКачена Картината на идещия Господ Исус. На Картината се Виждаше един град, над него облаци и В облаците на небето - един бял Кон. На него е седнал Той, Царят, с издигната, прободена на Кръста ръКа. ТогаВа Казах на моя предшественик - пастор Вайгле:

"ЗаКачил си туК единствено тази Картина. Не е ли малКо странно за един младеЖКи дом? Аз бих заКачил нещо друго!" ТогаВа той ми обясни: "Драги брат Буш, цялата седмица момчетата са В Канцеларии, училища, фабриКи и мини. Когато изпоВядат там Господ Исус, получаВат само подиграВКи и обиди. И аКо не исКат да Вършат грях заедно с другите, биВат осмиВани и нападани. Често са обезкуражени. Но Когато са туК, Картината трябВа да им КаЖе: "ТоВа, че Исус ще

237
победи, е решено ВеднъЖ забинаги. НегоВ ще бъде целият сВят!"

В ЖиВота си съм изпитал КолКо чудесна е тази голяма надежда! По Време на Третия райх ме арестуваха В Дармщадт, след като на едно голямо събрание бях гоВорил за Исус. Седях В болата до Комисаря от СС. НаоКоло стояха стотици хора. Шофьорът получи запоВед: "ТръгВай!" Но моторът не запали. Разбира се, болата беше хубаВа, но моторът не мо?Ка да запали. "ТръгВай, чоВече!" - изврещя Комисарят. Аз седях арестуВан до него. Моторът паК не запали. И тогаВа над Възбуденото мноЖестВо от хора един млад мъА изВиКа със силен глас от стъпалата на църКВата:

"ТоВа, че Исус ще победи, е тВърдо решено,

и НегоВ ще бъде целият сВят.

Защото за нас Той издъхна на Кръста,

и се Въздигна на трона Небесен,

Той дърЖи ВсичКо ВъВ СВойта ръКа!

Да! Исус ще победи!",

и изчезна В тълпата. Най-после Колата тръгна. ТогаВа КазВам на Комисаря: "Бедни чоВече! Аз съм от страната на победителя!" Той се сВи и промърмори:

"Преди и аз бях В Християнския младеАКи съюз." "ТаКа," - КазВам аз - "а сега арестувате християните?! Не бих исКал да си сменим местата!" И таКа, отпъ-туВахме Към затВора. Но за мен се беше отКрила перспеКтиВата на идВането на Исус.

КолКото по-мрачно е Времето, толКоВа по-ВаЖно стаВа очаКВането на НегоВото идВане.

ВиЖте, завръщането на Исус със слаВа на земята ще бъде третото идВане на Исус.

Той дойде за пръВ път. Когато стана чоВеК. ТогаВа беше бебе, родено от Мария, и лежеше В яслата ВъВ Витлеем. ТоВа празнуваме на Коледа, аКо изобщо знаем за КаКВо стаВа дума: БоЖият Син е станал чоВеК, за да моЖем ние да станем деца на Бога, за да стане Той наш брат.

23в

И за трети път Той ще дойде В слаВа туК, на тази земя. ВиАте, тоВа е толКоВа логично. Ние Вече пре-ЖиВяхме ВсичКи системи на управление: Конституционна монархия и абсолютна монархия, парламентарна демокрация и народна демокрация, диктатури и КаКВо ли не още. Видяхме и КолКо струВат. ТрябВа наистина да дойде и Исус, моят Цар, за да поКаЖе КаК моЖе да упраВляВа!

2. Какви са белезите на пришествието на Господ Исус?

Библията КазВа, че сВетоВната история ще се разВиВа през ВеКоВете, но незабелязано ще настъпи Време, В Което тя ще започне да Клони Към сВоя Край. За тоВа Време ще употребя един израз. Който се употребява В Библията, а именно: последно Време.