Иван Павлович Неумивакин



страница4/9
Дата30.10.2017
Размер1.34 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Вътрешновенозно въвеждане на кислородната вода

Трябва да ви обърна внимание на това, че най-чувствителни към недостиг на кислород са мозъкът, сър­цето и ретината на очите. И тук на първи план излиза вътрешновенозното въвеждане на кислородната вода. Това не само обезпечава кислород на посочените орга­ни и почиства съдовете, в това число и артерията на гръбначния стълб, но и възстановява много функции на главния мозък и функции на зрителния нерв при атро­фия, което като правило не се лекува и човек ослепява.

Във връзка с това, че практически при всякакви за­болявания организмът живее от гладна дажба кисло­род, първото венозно вливане по 60 капки на минута се извършва с разчет 2 мл 3%-на кислородна вода на 200 мл физиологичен разтвор. (0,03%) - това е своего рода сенсибилизираща доза. Последващите процеду­ри се провеждат по 5,8 и 10 мл 3%-на кислородна во­да на 200 мл физиологичен разтвор (0,15-0,20%).

При повторение на курса също трябва да се започ­не с малки дози и малка концентрация, а при тежки случаи на заболяване - даже да се доведе до 15 мл 3%-на Н2О2 на 200 мл физиологичен разтвор.

Количеството инжекции, правени ежедневно, зависи от характера на заболяването. В ред случаи след 3-5 про­цедури настъпва значително подобрение, но като прави­ло са нужни до 10-12 процедури, а понякога- 15-20.

Тъй като организмът още не преминава на режим на собствено получаване на Н2О2, затова е нужно прест­рояването на целия живот - промяна на храненето, на двигателната активност, очистване на организма от шла­ките и т.н., - то по-нататък е необходимо да се влива Н2О2 през 1-2 дни за една седмица, след това през 3 дни - 1 път в седмицата, до получаването на изразен ефект.

В практиката си ние сме използвали 3%-на кисло­родна вода, приготвена в аптеките за акушерска прак­тика, където е указан срок на годност 15 дни. В тази вода оловото е по-малко.

Но много търсят такава вода в аптеките и не я на­мират. Нея я приготвят само за родилните домове. За­това използвайте тази, която се продава в нормални­те аптеки, където понякога даже не е указано процен­тното съдържание, тъй като тя винаги се продава в 3%-на концентрация.

Венозното вливане на Н2О2 обикновено е свърза­но с използване на еднократна система за перфузионни разтвори, което изисква определени условия. При провеждане на процедурите в стационарни или домашни условия болният трябва да лежи и така да му правят вливане на Н2О2.

При работата ни в космонавтиката от нас изиск­ваха разработката на такива методи и средства, които биха били прости при използване, надеждни, ефек­тивни и приложими практически във всякакви усло­вия. В дадения случай ние постъпихме точно така. Н2О2 вливаме с помощта на 20-грамова спринцовка.

Това се прави така: взима се 20-грамова спринцов­ка, в нея се всмукват 0,3-0,4 мл 3%-на Н2О2 на 20мл физиологичен разтвор, което по състав е 0,06%-ен разтвор. Готовият разтвор се вкарва във вената бав­но, в началото - 5, а после - 10,15 и 20 мл в течение на не по-малко от 2-3 минути. Това е своего рода при­викване на организма към големите дози атомарен кислород. След това - 1 мл 3%-на кислородна во­да, което представлява 0,15%. По-нататък тази до­за момее да се увеличи до 1,2-1,5 на 20 мл физиоло­гичен разтвор. По такъв начин провеждането на процедурата значително се опростява, особено при оказ­ването на спешна помощ където и да е.

Ето едно от многочислените писма, разказващо за опит на читател във вътрешновенозно вливане на кис­лородна вода.



Из отзивите

Прочетох в „ЗОЖ" статията за кислородна­та вода и искам да споделя своя опит. Мъжът ми беше тежко болен. Тумор на главния мозък. Мъчеха го страшни болки, обезболяващите не помагаха. Като крайна мярка му предложих лечени­ето с кислородна вода. Той се съгласи, казвайки: „Не е ли все едно от какво ще умреш, а може и да помог­не". Няма да скрия - беше ми страшно. Защото ние, медиците, сме свикнали да употребяваме водата за други цели.



Започнах да му вливам кислородна вода венозно по 0.6 мл. на 10 кубика дестилирана вода. Когато в сприн­цовката попадна кръв, целият обем на спринцовка­та се напълни с розови мехурчета, но аз много бав­но продължих да вкарвам съдържанието на шпри­ца. За мое облекчение и удивление главоболията на мъжа ми постепенно започнаха да затихват, подоб­ри се състоянието.

Татяна Леонидовна

Боледувам от разсеяна склероза. Благодарение на вливането вътрешновенозно на кисло­родна вода по препоръка на професор И. П. Неумивакин, аз можах да пропътувам 4000 км като пасажер без проблеми.

Л. Мелник, Ханти-Мансийский Автономен окръг



Коментарии. Няколко реда, а колко мъчения само кислородната вода е махнала от болните, които на официалната медицина вече не са били нужни.

Обобщавайки данните за използването на кислород­ната вода, провеждано от лекарите както в клиниките, така и в къщи „нелегално", собствените наблюдения и стотиците писма в „ЗОЖ" ( а това са хиляди болни с предимно запуснати хронични заболявания, на които официалната медицина вече не може да помогне), ми се иска да кажа следното. Предпазливостта на лекари­те при първите манипулации на вътрешновенозно вли­ване на кислородна вода е разбираема. Уж всичко е много просто, ами мехурчетата? Ами ако изведнъж то­ва предизвика емболия (запушване на съдовете) т.н.? Но този страх бързо минавал и по-нататък вече въз­никвал присъщият на новаторите интерес - какво ще стане в този или онзи случай, още повече, че болните сами настоявали за това, „че те няма какво да губят, освен този живот, ние сме готови на всичко, това е на­шата последна надежда". Примерно по такава схема вървеше използването на кислородната вода при най-различни заболявания. И с всеки нов случай лекарите вече не се затрудняваха да използват кислородната вода в различни съчетания, както венозно, така и за вътрешна употреба, местно, с клизми, в това число раз­бира се и с УВО на кръвта, значително повишаващо резултатите от лечението.

Ако температурата се повишава, то след 2-3 про­цедури на вътрешновенозно вливане на кислородна вода с малка концентрация и количества, температу­рата се нормализира. Обяснението на тази реакция е обикновено. Първо, на фона на постоянното преби­ваване на тъканите в състояние на хипоксия, клетки­те реагират остро на възможността за отстраняване на кислородния дефицит (както при престой на град­ския човек в гората след задимения градски въздух). Второ, въздействието на атомарния кислород на па­тогенната микрофлора от различен род предизвиква нейната гибел и отделяне на токсични вещества, кое­то е свързано с повишаване на температурата (реак­цията на Херксхаймер).

Предпазни мерки при вътрешновенозно вливане на кислородна вода


  • При венозно вливане кислородната вода не тряб­ва да се смесва или влива заедно с други лекарст­вени средства, тъй като при това става окисляването им и лечебният ефект се неутрализира.

  • При бързо вливане на кислородната вода е въз­можно образуването на голяма количество кис­лородни мехурчета, и макар те да не представля­ват особена опасност, в местата на вливане или по пътя на съда могат да възникнат усещания за болка. Трябва да се намали количеството вливана кислородна вода от 50-60 капки в минута на 30 капки или да се прекрати вливането. При първо­то вливане със спринцовка трябва да се работи бавно или да се прекрати вливането.

  • Кислородната вода не трябва да се влива в съд при наличие на възпалителен процес в него.

  • Понякога се наблюдава зачервяване и болка в мяс­тото на вливането на кислородна вода, които се отстраняват с хладен компрес.

  • При лечение с кислородна вода се изключва пи­енето на алкохол и пушенето.

Още веднъж повтарям, че при вливането на кис­лородна вода е възможна непредсказуема реакция - повишение на температурата до 40 С, което е свърза­но с бързото унищожаване от атомарния кислород на всякаква патогенна микрофлора и извиканата от това интоксикация. Ето защо тази процедура трябва да се провежда от лекар, запознат с действието на кисло­родната вода в организма. Като правило, след 1-3 ин­жекции тази реакция не се наблюдава, а след такова временно влошаване на състоянието настъпва оздра­вяване. След провеждането на венозното вливане на кислородна вода е нужно 1-2 часа да се почива, да не се правят резки движения, да се пие чай с мед.

Също така трябва да се има предвид, че при веноз­ното вливане на кислородна вода със спринцовка, след няколко процедури вената може да се удебели заради реакцията към водата. Затова след първите ня­колко вливания със спринцовка трябва да се премине към система за преливане на кръв (60 капки в мину­та), което дава по-изразен лечебен ефект, или пък да се използва ректалният способ.



Ректален начин за въвеждане на кислородна вода (клизма)

Тъй като вътрешновенозното капково вливане на кислородна вода от официалната медицина се игно­рира, без да говорим за вливане със спринцовка, про­пагандаторите на този метод са намерили още един път за въвеждане на кислородна вода - чрез клизма. Аз използвам този метод в практиката си вече повече от 10 години, но наистина никъде не съм го публику­вал.

Във вестник „Здрав начин на живот" („ЗОЖ" - б.пр., №8 от 2005 година) ректалният метод за въвеждане на кислородна вода подробно е изложен от Е. Поздеева, ученичка на професор А. Т. Огулов, удивителен и изкусен народен майстор, с когото животът ме свърза преди повече от 15 години по пътя на възраждането на традиционната народна медицина. Само че в това интервю не е показана дозировката на кислородната вода. Този метод има ред предимства. От него може да се възползва всеки самостоятелно, без да привли­ча специалисти, защото е много прост.

Система за ректално въвеждане на кислородна во­да. От аптеката се купува еднократна система за пре­ливане на кръв, иглата от накрайника се изхвърля. От другия край на системата оставяме иглата, с помощта на която към системата съединяваме флакон с физио­логичен разтвор (така постъпват и в аптеките).

Приготвяне на разтвора. На 200 мл физиологи­чен разтвор в началото се добавят 5 мл 3%-на кисло­родна вода, в последствие (при отсъствие на дискомфортни усещания) може количеството кислородна во­да да се увеличи до 10 мл, т.е. въвеждащият разтвор да варира от 0,07 до 0,15%.

Задължителни условия. Преди началото на проце­дурите трябва задължително червата да се изчистят. Достатъчно прост начин е: преди сън се изпиват на­веднъж по 80 мл хубав коняк и рициново масло, като за вкус може да се добави и 80-100 мл кефир (кисело мляко - б.пр.) Впрочем този начин на очистване на червата ще способства изхвърлянето на глистите. На децата до 5 години - до 20 мл коняк и рициново мас­ло, до 10 години - по 40 мл, до 15 години - по 60 мл, с добавяне на кефир по 100 мл. Провеждайки такава очистителна процедура 5 поредни дни, може да се пристъпи към клизмите с кислородна вода. При това преди всяка клизма с кислородна вода трябва да се направи обикновена клизма: 2 л преварена вода със стайна температура с добавен сок от половин лимон и 1 супена лъжица ябълков оцет, на децата съответно два пъти по-малко.

Въвеждане на разтвора. Да се смаже накрайни­кът с вазелин и да се вкара по-дълбоко в дебелото чер­во, да се легне удобно на страна.По-нататък с помощта на пластмасовия плъзгач регулираме подаването на течност със скорост 60 капки на минута. Преди въ­веждането разтворът леко се подгрява до 36-37 С. На децата се въвежда по-малко количество: до 8 го­дини - 100 мл, до 15 - 200 мл. Клизмите се правят през ден, 9-12 процедури общо. След 2-3 месеца да се повтори. При язвен колит процедурата се прави в по-малък обем: при възрастните -100-150 мл, при деца­та - 50-75 мл.

Внимание.След 3-4 процедури е възможно незна­чително повишаване на температурата, слабост и да­же гадене. Това е свързано с гибелта на много пара­зити, за сметка на което се увеличава общата инток­сикация на организма. В това няма нищо страшно: пий­те повече леко подсолена вода, ябълков сок, различ­ни сорбенти.

Този метод в ред случаи се оказва по-ефективен, нап­ример при лечение на разните форми дисбактериоза, кандидози, вирусни инфекции, уреаплазма, заболява­ния на женската и мъжката полови системи, атероск­лероза, простатит, аденом, аднексит, заболявания на белите дробове, кисти, миоми, полипи, различни за­болявания на бъбреците, на задстомашната жлеза, за­болявания на нервната система, в това число склероза и болестта на Паркинсон, началото на които на първо място е свързано с лоша работа на стомашно-чревния тракт, особено с възникването на запек, което се явява първично за възникването на тези болести.

И макар доктор Е. Поздеева да смята, че при нали­чието на раково заболяване е противопоказано при­лагането на този метод, практиката показва, че кис­лородът е страшното оръжие, унищожаващо ракови­те клетки. Та нали раковите клетки възникват в безкислородна вода и в зашлакован, мръсен организъм. Ако организмът, започвайки със стомашно-чревния тракт, е чист вътре и клетките се снабдяват с кисло­род достатъчно, то ракови клетки по принцип не мо­гат да се проявят. Даже при запуснати ракови заболя­вания аз предлагам този метод, само че използвам микроклизма с по 120-130 мл с добавяне на 1-2 чаени лъжички кислородна вода.

Сега вие, за разлика от лекарите, сте достатъчно осведомени, за да разберете, че кислородната вода - това е вещество органично на организма, тъй като тя се изработва от самия него и нищо лошо от допъл­нителното й въвеждане не може да се очаква, само трябва да се следват внимателно дозировките. Има съобщения,че в САЩ за придаване на добър вкус на соковете, към клюквения, от червени боровинки до­бавят 0,1%-ен разтвор на кислородна вода.

Не забравяйте, че самата кислородна вода е добро дезинфектиращо средство. 1 чаена лъжичка 3%-на кислородна вода на 1 л вода я прави абсолютно сте­рилна.



Условия за съхраняване и използване на кислородната вода

Кислородната вода е по-добре да се пази в тъмни съдове.

Обаче практическият опит от работа с кислород­ната вода показва, че тя кипи при температура 67°С, след което качествата й се запазват. Следователно кис­лородната вода не губи свойствата си даже при съх­раняване в светли съдове (което може вече да се срещ­не в аптеките). Само че трябва да се пази в херметич­но затворени съдове на тъмно място, тъй като вли­зайки във връзка с въздуха, тя бързо се разлага. Ако са спазени всички изисквания за съхранение на кисло­родната вода, то срокът й на годност е 2 години. Трябва да се взима нужното количество Н2О2 по следния на­чин : да се вземе 1 или 2-грамова спринцовка, да се отвинти външната капачка на шишенцето с кисло­родна вода и без да се отваря вътрешната, да се про­никне в нея с иглата и да се всмуче кислородна вода толкова, колкото ви трябва. Така по-дълго ще запази­те концентрацията й.

Показания за употреба на кислородната вода

У. Дъглас в книгата си „Лечебните свойства на кис­лородната вода" привежда материали, свидетелства­щи за това, че сред съществуващите днес заболява­ния практически няма такива, при които не би могла да се приложи кислородната вода.

От своя страна ще подчертая още веднъж, че кис­лородната вода представлява необходимият регулиращ механизъм при нарушение на обменните процеси в ор­ганизма, независимо от природата им, била тя нару­шение в сърдечно-съдовата, дихателната, нервната, ендокринната и другите системи. За начална форма на заболяването понякога са достатъчни 3-5 проце­дури вътрешновенозно вливане на Н2О2, за да се по­лучи лечебният ефект, а за хроничните - от 10 до 20 процедури с постепенно увеличаване на времето между процедурите: през ден (в продължение на 2-3 сед­мици), 1 път седмично ( 2-3 пъти).

Тъй като кислородната вода унищожава всяка па­тогенна микрофлора, то я използват при всякакви ви­русни инфекции, гъбични заболявания, гнойни инфек­ции, дисбактериоза на червата и при такова жесто­ко заболяване, като кандидоза.

Особено активна е кислородната вода при всякак­ви разстройства на сърдечно-съдовата система: за­болявания на съдовете на главния мозък, на перифер­ните съдове (церебрастения, разсеяна склероза, бо­лестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер), при всякакви патологични прояви, наблюдаващи се в об­ластта на сърцето (стенокардия, исхемия, инфаркт, в това число и в острия му период), при варикозно разщирение на вените, тромбофлебити, при исхемичен или хеморагичен инсулт, облитериращ ендартерит и др.

Достатъчно добър ефект дава кислородната вода при инсулинонезависим диабет и показва положи­телна динамика при инсулинозависим диабет.

Разбира се, много често ми задават въпроса дейст­вително ли кислородната вода може да излекува рак? Лечението на раково болните - това е доста сло­жен процес, зависещ от степента на развитие на ту­мора и от локализацията му. Използването от офици­алната медицина на хими о- и лъчетерапия се осно­вава на това, че раковата клетка уж е по-чувствител­на към такъв род въздействия и това забавя растежа й. Даже се доказваше, че раковата клетка се размно­жава много по-бързо, отколкото здравата. Та нали здра­вите клетки се делят със скоростта на разрушаването си. Колкото загиват, толкова и възникват, а раковата клетка в това отношение просто не се поддава на контрол и новата клетка (по своя програма) се възпро­извежда по-бързо, отколкото се разрушава старата. Ето защо се образува туморът, още повече, че след облъч­ването в организма рязко се увеличава количеството свободни радикали, което само по себе си способст­ва образуването на тумори (Н. Емануел).

Кризата на медицината в подхода при лечение на онкологичните заболявания лежи, както и в други об­ласти на медицината, не в търсене на причините за тяхното възникване,а в отстраняването на симптоми­те или по хирургичен, или по химио- и лъчетерапевтичен път, което, както практиката показва, в повече­то случаи е безрезултатно.

Кислородната вода нито при приемането й вът­решно, нито при вътрешновенозното й вливане, не представлява начин за лечение на рака. Но доколкото ракът се образува само в безкислородна среда, а кис­лородната вода отстранява именно това явление, то при онкологичните заболявания кислородната вода може да служи за най-ефективната поддръжка при ле­чението, още по-добре в съчетание с методите, при­лагани от официалната медицина, но не в такива па­губни за клетките дозировки.

Хирургичната намеса пък дава ефект само в нача­лото на възникването на тумора, при това в последно време практиците започнаха да забелязват, че хирур­гичната намеса открива достъпа на активизиращия кислород и на образуването на голямо количество сво­бодни радикали, което, от своя страна, способства об­разуването на метастази.

Трябва да се има предвид, че ако приложението на кислородната вода при остри състояния оказва ефект след няколко процедури, то хроничните заболявания, такива, като бронхиална астма, изискват продължително време на взимане на кислородна вода, напри­мер 1-2 пъти в седмицата, на фона на периодичното вътрешно приемане и на локално използване. Подоб­рява се реологията (текучестта) на кръвта и естестве­но - снабдяването с кислород на болните клетки.

Същото това може да се достигне с помощта на обгарянето на тумора с кислородна вода или на въвеж­дането й в мястото на локализация на тумора. Наб­людавали са се случаи, когато на фона на значително намалени дози химио- и лъчетерапия, провеждащи се в съчетание с вътрештовенозно вливане на кисло­родна вода и едновременно УВО на кръвта, се е дос­тигал най-добрият ефект с по-ниско изразени послед­ствия от химио- и лъчетерапията, което, разбира се, заслужава особено внимание.

Възможно е и външното въздействие на тумора (на­миращ се на повърхността) по пътя на налагането на компреси с неразредена кислородна вода, като се за­почне с 3%-на и се повишава концентрацията до 15-30%-на кислородна вода, след което на мястото не ос­тават никакви признаци, даже ако туморът има кър­вящ кратер. Особено добър ефект ще даде това при такова тежко заболяване, като меланом.

Ще се повторя още веднъж. Успешното приложе­ние на кислородната вода при раковите заболявания се обяснява с това, че раковата клетка може да живее само в безкислородна среда и атомарният кислород за нея е гибел. Както показа практиката, противораковата терапия е по-ефективна в съчетание с прила­гането на кислородна вода, отколкото без нея.

Кислородната вода е ефективна даже при всякакви имунодефицитни състояния, такива, като кожна ту­беркулоза, ревматоиден полиартрит, всякакви алер­гични прояви.

А колко неприятности носи на хората лошият ми­рис от устата, причина за който са заболявания на зъбите, дисфункция на храносмилателната система, заболявания на носа и носоглътката. Простото изплакване (жабурене) с 0,1-0,3% на кислородна вода ни избавя от този недъг.

В живота не може да минеш без падания и счуп­вания, особено в напреднала възраст, и тук за подоб­ряване на регенерацията и по-бързото зарастване на счупванията ще окаже своята помощ кислородната вода.

Не трябва да се забравя само, че образуването в ор­ганизма на кислородната вода и, следователно, по­лучаването от нея на атомарен кислород, зависи от имунната система, 3/4 от елементите на която се на­мират в стомашно-чревния тракт, в който, както вече е доказано, чревните власинки сами изработват кис­лородната вода. Както самата имунна система, така и стомашно-чревният тракт се нуждаят от постоянна грижа. Необходимо е постоянно да се поддържа чис­тотата на цялата храносмилателна система, за което вече се говори в книгата.

В организма всичко е взаимосвързано и взаимозависимо, едно зависи от друго, и всичко трябва да ра­боти като в добре смазана система, в противен слу­чай болестта е неизбежна.

По-подробно за това какво представлява човекът като частица от Вселената, за причините на възник­ване на заболяванията и начините на лечението им, и - главното - предупрежденията, четете в книгата „Ендоекология на здравето", написана от мен със съп­ругата ми Людмила Степановна Неумивакина. Спо­ред мнението на много читатели, тя е една от най-добрите, осветяващи темата народна медицина.

Противопоказания за приемане вътрешно на кис­лородната вода няма.

Абсолютно противопоказани за вътрешновенозно и вътрешноартериално вливане на кислородна вода по данни на Ижевската медицинска академия са: афибриногенемия, капиляротоксикоза, тромбоци-топенична пурпура, хемофилия, хемолитична ане­мия, ДВС-синдром. В останалите случаи, противо­показания за вътрешновенозно и вътрешноартериал­но вливане на кислородна вода в препоръчваните до­зи при съблюдаване на методиката, няма. Обаче ис­кам да предупредя,че вътрешновенозният вариант на използване на кислородната вода е желателен само под лекарско наблюдение. Някои от тях - а те стават все повече - на свой страх и риск провеждат подоб­на процедура. Вас, читатели, мога само да ви посъ­ветвам да потърсите такива лекари.

Ако озонът се явява доста чист кислород (атома­рен кислород) и широко се ползва в медицината, то кислородната вода извиква у официалната медицина неприемане. Първо, заявяват, че при вливане кисло­родната вода образува мехурчета от въздух (атомарен кислород), които уж могат да запушат съдовете (ин­султ). На тази тема аз вече говорих. Просто медиците не искат да проумеят процесите на действие на кис­лородната вода и проявяват елементарно незнание на предмета.

Второ, вредата от приемане на кислородна вода обясняват с по-голямото съдържание в нея на олово и цинк. Разбира се, 3%-ната кислородна вода, прода­ваща се в аптеките, не е съвсем чиста и съдържа тези метали, което вече знаете.Възможно е в своите ин­тервюта във вестник „Здрав начин на живот" и в пре­дишното издание на „Кислородната вода" да съм бил категоричен в повече, говорейки, че аптечната кис­лородна вода може да се употребява през целия жи­вот. Известно е, че солите на тежките метали, даже в малки дози, могат да създадат в организма кумулати­вен ефект, т.е. да се натрупват. Особеност на дейст­вието на оловото на организма е поражението на нер­вната система, особено при децата, тъй като орга­ничните съединения на оловото в организма се прев­ръщат в неорганични, което извиква явления на хро­нична интоксикация. При това може да се отбележи бърза уморяемост, раздразнителност, безсъница, въз­можни са болки в мускулите, ставите, незначителни изтръпвания на пръстите на ръцете. Тези явления се усилват при замърсяване (зашлаковане) на организ­ма, което се наблюдава практически при всички хо­ра, непридържащи се към активен начин на живот и към правилно хранене.

Ето защо у нашите пациенти, на които по нашата технология е проведено чистене на организма, през последните 3-4 години на активно използване на кис­лородната вода, никакви явления, характерни при нат­рупване на олово, не се наблюдават. Разбира се ние препоръчваме да се правят прекъсвания при взима­нето на кислородна вода, тъй като чистият органи­зъм сам започва да изработва кислородната вода.

Има сведения, че Уилям Дъглас за очистването на кислородната вода от оловото прилага скъпострува­ща установка, което още повече би повишило автори­тета на кислородната вода. Нашата официална меди­цина едва ли ще тръгне натам, защото даже след скъ­пото очистване самата кислородна вода ще бъде мно­гократно по-евтина и по-ефективна от много лекарс­тва и операции. Заради получаването на печалба, те ще тръгнат на всякакво дискредитиране на този метод. А би било възможно специално да се приготвя акушерска кислородна вода с висока чистота, в която олово почти няма. Не изключвам, че някой от света на бизнеса ще се възползва от това и срещу големи пари ще използва дадения метод за оздравяване. Но само не тези, които са длъжни да отговарят за здраве­то на нацията, на тях излишни грижи не са им нужни.

Що се отнася до вътрешновенозното вливане на кислородна вода със спринцовка, то, както показва многогодишната практика, този метод е добър при ек­стремни случаи за оказване на медицинска помощ, тъй като при продължителното му прилагане могат да се наблюдават флебити (възпаления на вените), ко­ито се облекчават с хладни компреси. Но при първа възможност трябва да се преминава към вътрешно-венозно вливане с помощта на капковия метод, а и ректалният начин практически му е равнозначен.
Завършвайки този раздел, искам да подчертая още веднъж, че определящата роля на всички физиоло­гични процеси в организма зависи от атомарния кис­лород. Ако бъде създаден прибор, определящ опти­малното равнище на атомарен кислород в тъканите, и още повече, автоматично поддържащ го, то това ще направи човек здрав, а 90% от цялата медицина и фар­макология ще се окажат ненужни.

1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница