Изкуството да бъдеш родител

Преди сто години е имало много малко учителки и мом­ченцата и момиченцата в началното училище са били обу­чавани предимно от мъже. Сега момчето среща понякога своя пръв учител едва в края на гимназията. Разводите също са довели до липса на мъжки модел за момчетата. Обикно­вено детето се присъжда на майката. Тази ситауция е по-

лесна за момиченцата, защото те имат нужда именно от женски модел. Но какво става с момченцето, което най-вероятно рядко ще вижда баща си? Къде да намери своя модел?

Мма едно просто, но очевидно трудно приложимо сред­ство: бащата трябва да прекарва много време с детето си, момче или момиче. Бих желал да притежавам някой чудот­ворен аргумент, с който да убедя бащите колко е важна ролята им. За съжаление много мъже са дотолкова роби на амбициите си и на неустоймата си потребност да преуспе­ят, че не намират време даюбщуват с децата си, докато са малки.

Логическото им обяснение е, че работят много, за да оси­гурят финансово бъдещето на семейството си.

По-късно, когато децата пораснат, ще могат да им обръ­щат повече внимание, мислят те. За беда рядко става така. Когато бащата не посвещава достатъчно време на малките си деца и не установи с тях здрава връзка през тези реши­телни години, впоследствие самите деца не проявяват осо­бен интерес към него. А това е твърде жалко.

Дори много зает баща може да направи за момченцето си (или за момиченцето си) какви ли не неща, за които обик­новено не се сеща. Би могъл например да държи в работата си цветни картички и да ги изпраща на детето си по поща­та. Децата не водят кой знае каква кореспонденция и ще бъдат луди от радост, ако получат писмо от татко. Таткото може и да им телефонира от време на време. Един петми-нутен разговор значи много за детето.

Всеки баща би следвало да заведе своето дете в службата си и да му покаже какво прави там. Важно е да му обясни по достъпен начин с какво се занимава. Някои професии са по-лесни за обяснение от други. Майката пък може да по­могне на детето да си играе на „татко работи". Или пък да го подтикне да напише книга, озаглавена „Работата на тат­ко". Ще обясня подробно как става това в глава 11.

За да изразят принадлежността си към дадения пол, и момченцата, и момиченцата се нуждаят от съответната де-гизировка. Ако поразровите у дома, сигурно ще намерите" за момиченцето си стари дрехи, обувки, шапки и бижута на мама. За момченцето е по-трудно. И все пак снабдете го с шапки, стари джинси, стари обувки, войнишки дрехи, кепе­та, каски. Ако нямате, идете в магазина за военни аксесео-ари, все ще намерите нещо подходящо.

Още по-важно е отношението на бащата и майката към момченцето или момиченцето им. Ако майката е горда не само с женствеността на момиченцето, но и със заражда­щата се мъжественост на момченцето, всичко ще е наред. Тя трябва да приеме, че да се инати, да бъде палаво и не­внимателно, да вдига врява е в природата на момчето. Не бива да се опитва да го превърне в кротко, послушно и спо­койно същество, което да прилича на момиче.

Колкото до бащата, и той има своята решаваща роля. Нему се пада да посвети момчето в по-суровите мъжки игри. В същото време той може да обгради момичето с нежност и мекота, за да насърчи кокетството и женствеността му.

Не е зле родителите да помнят, че никое дете не е напълно мъжествено или женствено. Как иначе двата пола биха пос­тигнали разбирателство? Редно е да избягваме клишета като: „За да си мъжествен, трябва да си твърд и нечустви-телен", „Момчетата не плачат" и „Момичетата няма защо да мислят". Ние искаме да направим от нашите момчета мъже, способни да проявяват „женски" качества като съчув­ствие и разбиране. И държим момичетата ни да станат жени свободомислещи, оригинални, способни да рискуват и да разсъждават не по-малко логично от мъжете.

Поради тези причини не бива да бъдем тесногръди в схва­щането си за женското и мъжкото поведение, което преда­ваме на децата си.

Децата трябва да проявяват чувства и да имат поведе­ние, свойствено и на двата пола. Няма да навреди на триго­дишното момченце, ако помага вкъщи, ако майка му го научи да готви или да прави сладкиши. Нито на момичен­цето, ако си играе с камиончета и пожарникарски коли. Стига да искат. Насърчавайте децата си да се държат, как­то се очаква от пола им, но не се поддавайте на клишетата и не изпадайте в крайности. .

ПРЕДУЧИЩНАТА ВЪЗРАСТ

(ВТОРА ЧАСТ)

През годините, предшестващи началното училище, детето ви изгражда своето основно отношение към сексуалността. В първите глави обясних, че единственото ви задължение с дете до тригодишна възраст е да се въздържате от отрица­телно сексуално възпитание. След това обаче то ще иска и ще трябва да знае много неща на тази тема.

Като психолог с повече от двайсетгодишна практика, сблъсквал се с най-интимните проблеми на хората, аз на­пълно съзнавам, че дълбоката афективност на родителите носи белезите на липсата на информация, на чувството за вина и на страха от секса, насаден им още в детството. Само психолозите знаят какви невероятни неща крият хората в себе си в това отношение. Как тогава да се учудваме, че за много родители е трудно да отговорят на въпросите на деца­та си и да ги възпитат правилно в област, смущаваща и де­ликатна за самите тях?

Ако бяхме имали щастието да се родим някъде из остро­вите на Южните морета, несъмнено всичко би било различ­но. На тези острови на практика няма случаи на хомосексу-ализъм, фетишизъм, воайорство, нито на каквото и да-е дру­го сексуално отклонение или невроза, за съжаление така често срещани в нашето общество. Причината, поради коя­то възрастните в тези общества не страдат от никаква от­клонение, е проста. Тя се корени в здравото сексуално възпи­тание, което са получили като малки.

Повечето от нае са нямали този късмет. Прекрасно знам, че може да последвате съветите ми за сексуалното възпита­ние на децата ви само доколкото собственото ви сексуално възпитание или липсата на такова ще ви позволи. Идеално­то би било да се разглежда този въпрос спокойно и естестве­но като всеки друг. Децата не изпитват никакъв ненорма­лен интерес към сексуалността, тя не ги занимава особено. И ако по-късно мисълта за нея започне да ги преследва, от­говорността се пада на възрастните.

Когато децата задават въпроси, свързани със сексуалност­та, то е все едно че питат защо вали дъжд или къде отива слънцето нощем, или кое кара цветята да растат. Но устано­вят ли, че ние реагираме различно на невинните им въпроси, веднага започват да изпитват чувството, че смятаме тези неща за забранени, нездрави и в същото време привлекателни.

Преди всичко нека се опитаме да отговаряме на въпроси­те им възможно най-откровено, пряко и честно. Тези въпро­си почти винаги идват, когато не ги очакваме. Първото нещо, което тригодишното дете пита, е, разбира се, класическото и неизбежно: „Откъде идват бебетата?" Можете да отвърне­те: „От майките. Растат на едно специално място в тялото на майките, което се нарича матка," На първо време това обяснение е достатъчно. По-късно детето ще поиска още уточнения. Давайте кратки и прости отговори. Ако детето ви настоява за повече подробности, не се бойте, че сте мно­го лаконичен. То ще ви зададе още въпроси. .

По този повод, по причина, която никога не съм могъл да проумея, някои майки казват на децата си, че бебетата рас­тат в стомаха им. Тази анатомическа неточност може да породи всякакви погрешни и фантастични представи в ума на дет-ето относно други аспекти на сексуалността. Какво например ще му отвърнете, когато попита „Как бебето е вщзло в стомаха?" или „Как бебето ще излезе от стомаха?" Така че говорете на детето си за матката, а не за стомаха.

Често децата се боят да питат. Затова, за да осигурите на детето си положително сексуално възпитание на този ста­дий от развитието му, отговаряйте на въпросите, които ви поставя, но и направете стъпка напред. Прочетете му някоя

книжка, която дава обща представа за сексуалния процес и за начина, по който бебетата се раждат. Има отлични книж­ки на тази тема. Препоръчвам ви да ш купите поне една от тях.

Няма нужда от специален мизансцен, за да му прочетете подобна книжка. Не развявайте знамето, не казвайте с по­верителен тон: „Тази вечер, Джими, ще имаме час по сексу­ално възпитание!" Четете, както му четете коя да е детска книжка.

И все пак има едно обстоятелство, което прави това чети­во по-различно. Поради тревожната и нездрава атмосфера, която обгръща въпросите на секса в обществото ни, децата по-трудно разбират какво им казваме по тази тема. Аритме­тиката или астрономията, в които няма много емоции, не­рядко са им по-достъпни. Затова трябва по-често да повта-. ряме обясненията. Един-единствен отговор на детския въпрос няма непременно веднъж завинаги да внесе яснота в ума на детето. Така че би било по-мъдро да му прочетете книжката няколко пъти.

Бих ви препоръчал да направите това, когато е на три го­дини, когато е на четири и когато навърши пет. И нека да му е подръка, та научи ли се да чете, само да го стори. Този вид книжки съдържат всичко, което детето иска да знае до началото на юношеството. Тогава идва времето на съвсем нов тип сексуално образование.

Бременността на майката е много удобен случай да се информира детето по въпросите на секса и раждането. В подходящия момент му съобщете, че в корема ви расте бебе и че скоро ще му се роди братче или сестричка. По този повод не забравяйте какво казахме за ревността между бра­тя и сестри, когато на бял свят се появява ново бебе. Детето ви сигурно ще бъде крайно любопитно да узнае как това съвсем малко бебе расте във вас, как се храни, как ще изле­зе. Сега е моментът да извадите някоя от книжките за сек­суалното възпитание и да му я препрочетете.

Покажете му колко мъничко е било, когато е растяло във вас. Ще му е изключително интересно да види на какво е приличало в различните стадии от развитието си в матката.

Има един щекотлив въпрос: как бебето излиза от майка-та? Ако детето ви го зададе, накарайте го първо само да си отговори. Така ще разберете дали има погрешни представи и ще ги коригирате, като му дадете правилния отговор. То може да си мисли, че бебето излиза от ануса или от пъпа. Тогава му кажете : „Не, бебето не излиза от там. Майката има специална дупка за бебетата, нещо като тунелче. То е много еластично. Преди да излезе бебето, тунелчето се раз­ширява достатъчно, за да мине то през него. А когато изле­зе, отново се свива и става като преди."

Сега стигаме до може би най-деликатния за родителите аспект на сексуалното възпитание между третата и петата година на детето. Какво да правим, когато малкото играе с половите си органи? В много трудове се говори за тази игра като за „детска мастурбация" - крайно неподходящ според мен термин, тъй като тук абсолютно не става дума за мас­турбация; тя се появява чак през юношеството, когато поло­вите органи са вече напълно развити. Да се твърди, че три­годишното момченце, което си играе с пениса, докато се къпе, мастурбиране неправилно. Нека просто кажем, че си играе с половия си орган. Когато е било по-малко, то е пра­вило това от любопитство - по това време пенисът му не е представлявал за него нещо различно от ушите или краката му. Но сега разбира, че става дума наистина за нещо по-специално. Открива, че изпитва особено удоволствие, кога­то гали пениса си. Някога са мислели, че нищо подобно не може да се случи преди пубертета, но викторианската ера отдавна е отминала и днес вече знаем, че сексуалното удо­волствие, изпитвано при тази игра, е част от нормалното предучилищно развитие.

Как да постьпите, когато детето ви прави това? Идеално­то решение е да го оставите да го прави, без да казвате нищо. След известно време то ще спре и ще премине към „друга дейност. Ако гледате спокойно на тези неща, отлично. Но ако не? Ако това ви е във висша степен неприятно? Тогава мисля, че най-правилното поведение е да го разсеете, като му предложите нова игра, която да го заинтересува. Но във всички случаи се опитайте да запазите спокойствие и да дейс-

твате ловко. Не се хвърляйте върху него, сякаш е избухнал пожар, с вика: „Бързо, Томи, ела да си поиграем на конче!"

Посъветвах ви как да се държите, ако детето ви се отдава на този вид игри, но може да се сблъскате с различна ситуа­ция - сексуална игра в група. Обикновено колективните сек­суални игри се дължат на любопитството и традиционно приемат формата на играта на „доктор". Едно от децата изпълнява ролята на лекаря, който преглежда „болно" мом­ченце или момиченце. Всеки на свой ред преглежда и го преглеждат. Като отмине първоначалното любопитство, тази игра престава да е интересна на децата и бива забравена. Тя не оставя никакви нежелани следи у участниците.

Ако сварите децата да я играят, не се паникьосвайте и не ги смятайте за извратени. Не ги наказвайте, не им се карай­те. Кажете им с естествен тон, че разбирате желанието им да узнаят как са направени. Но че след като са задоволили любопитството си-, биха могли „да си поиграят на друго". Насочете групата към друго занимание.

Като реагирате така, детето ви и другите деца ще знаят, че сте приели техния детски и нормален начин за задоволя­ване на любопитството, но че сега вече могат да спрат ко­лективните си сексуални игри. Не се опитвайте да разберете дали детето ви си играе на доктор или не. Уважавайте лич­ния му живот. Възможно е никога да не чуете за сексуални­те му игри с деца на неговата възраст. Това би било прекрас­но. Ако детето ви израсне в здрава атмосфера по отношение на сексуалността, сексуалната игра няма да обсебва мисли­те му.

Трябва да предвидите случая, в който друга майка ще от­крие играта и ще ви телефонира с разтреперан от възмуще­ние глас, че вашият Джони, който е явно малък сексуален маниак, е завлякъл нейното четиригодишно момиченце в гаража! Тогава всичко зависи от отношенията ви с тази май­ка. Знайте, ако ви се случи да изслушате оскърбената й ти­рада, че за да реагира така, тя най-вероятно е била травма-тизирана като малка вследствие на неправилно сексуално възпитание. А ако въпросната майка отправи към детето ви тежки укори заради подобна игра, дръпнете го настрани и му обяснете, че г-жа Еди-коя си му е много сърдита, но вие не сте. Че не е трябвало да си играе в гаража с дъщеря й, но и че не е било необходимо да се прави от мухата слон.

Ето и един последен аспект от сексуалното възпитание на малките деца - може ли човек да се показва гол пред децата си? Във викторианската епоха родителите не биха могли да си представят, че децата им могат да ги видят голи, нито дори по бельо. Вратите на баните тогава са били здраво за-лостени. В наши дни като че ли сме стигнали до другата крайност и понякога родителите ходят голи пред децата си до десетгодишната им възраст и дори по-късно. Кое е най-доброто решение?

Смятам, че, общо взето, свободното днешно поведение е по-здравословно за сексуалността на децата ни. Мисля, че до шестгодишната им възраст е желателно да се следва по­литика на пълна непринуденост по отношение на голотата. След това според мен нещата трябва да се променят. Обик­новено, когато децата станат на седем или осем години, те проявяват инстинктивен свян, който ние, родителите, е ред­но да насърчим. Детето може например да настои вратата на банята да е затворена, докато взима душ. Да уважим пра­вото му на интимност. От този момент нататък е добре ро­дителите да престанат да се разхождат голи.

Това е необходимо, защото у дете на девет-десет или по­вече години видът на голите родители може да предизвика сексуална възбуда. А подобно преждевременно сексуално стимулиране не е изключено да породи проблеми.

Ще дам пример с едно деветгодишно момче, което леку­вах. Виждах детето веднъж седмично и двамата родители -веднъж месечно. Един От проблемите на детето бе, че въпро­сите на секса го занимаваха прекалено. Осведомих се за сек­суалната атмосфера в семейството и научих, че майката, която се гордееше-, че е преодоляла „викторианските" табу-та, често ходи из къщи само по гащи и сутиен. Изненада се, когато я посъветвах да промени навиците си, тъй като синът й явно е твърде чувствителен в това отношение. „Но той сигурно дори не ме зебелязва!" - възкликна тя. Тогава съпругът й, очевидно по-голям реалист от нея, й каза: „Скъпа,

мен това ме възбужда и струва ми се него също!" Което си беше чиста истина.

Според мен и родителите, и децата от само себе си възпри­емат по-целомъдрено поведение към периода на началното училище. Дотогава, що се отнася до голотата, те спокойно могат да се държат съвсем свободно.

„Семейният роман"

През описвания период детето преминава през един норма­лен етап, който ще наречем „семеен роман". Това явление е различно при момчетата и момичетата, затова трябва да се обясни поотделно. Да започнем с момчетата.

В определен момент, някъде към третата година, мом­ченцето започва да открива, че баща му поддържа с майка му различни от неговите отношения. Дотогава не му е дос­тигала интелектуална зрелост, за да забележи това. Мама, разбира се, винаги е била най-важната личност в младия му живот. Но докато доскоро се е усещал като зависимо от нея бебе, сега чувствата му се променят. Новият и решителен факт е, че той просто се влюбва в майка свг и започва да изпитва различен тип нежност към нея. Превръща се в неин обожател. Това е нормално, всички момченца минават от­там. Някои от тях крият чувствата си, други, особено ако са отгледани в семейства, където всеки се изразява свободно, ги проявяват съвсем открито. .

Момченцето иска майка му да е изцяло негова и започва да изпитва враждебност към баща си, който му става съпер­ник в желанието за абсолютно притежание на майката,

Веднъж тримата с големия ми син, който беше точно на този етап, отидохме в зоологическата градина. С жена ми се бяхме хванали за ръце, когато изведнъж той изскочи изот­зад й ни раздели с думите: „Прекъсвам любовта ви!" Психо­ложката Дороти Барух разказва забавна случка, която доб­ре илюстрира новите чувства на нежност у момченцето на тази възраст.

Петгодишният Пат разиграва следната сцена в къщичката на куклата на по-голямата си сестра. Настанява бащата и майката на леглата им в спалнята. Слага бебето да спи в съседната стая. „Тъмно е, нощно време е", казва и припява „Тиха нощ, свята нощ". После изправя бебето на пръсти и го вкарва в спалнята на родителите, а майката измъква от леглото и я поставя в детското кре-ватче. В този момент сменя песента и.започва да тананика сватбен марш. След това вдига бащата и го извежда от къщата. Пее „Джингъл белс". Таткото на Пат, който е наблюдавал играта, го пита: „Знаеш ли кои песни пя?" „О, разбира се, отвръща Пат усмихнато, песните, които иска бе-бето. То иска майката да е младоженка, таткото да е дядо Коледа и да му донесе майката като по­дарък и после да си отиде с шейната с елените."

Момченцата на тази възраст често заявяват, че когато пораснат, ще cе оженят за мама. Или, както наскоро чух да казва на майка си едно петгодишно момченце: „Знаеш ли, мамо, бих искал да си по-млада и съвсем мъничка и да не си женена за татко!"

Нека не се усмихваме снизходително на очарователните детски думи, а да ги вземем на сериозно. За момченцето тези фантазьорски чувства и мисли са от голямо значение. Това е начинът, измислен от природата, за да го подготви за бъде­щата му роля на съпруг, „Семейният роман", по силата на който то се влюбва в майка си на тази възраст, е жизненова­жен етап в развитието му. Майката е първата жена в живота му, първата му любов и чувствата, които несъзнателно из­питва към нея, ще насочат бъдещия му избор на съпруга. То ще иска да се ожени за девойка, която в известен смисъл напомня за майка му. Има дори една стара песен на тази тема: „Искам годеницата ми да прилича на онази, която се е омъжила за милия ми татко!" Но природата не е пожелала фиксацията върху майката да бъде окончателна. Тя предпо­чита детето да се откъсне от майка си към шест-седемго-

дишна възраст, което се и случва с повечето момчета. Но между три и шест години малкият обожател на мама изжи­вява своята първа силна обич.

Неприятното в „семейния роман" е, че той представлява всъщност „любовен триъгълник". Момченцето изпитва не само дълбоко, нежно и своеобразно чувство към майка си, но и ревност и враждебност към баща си. Ако бащата не схване какво става, какъвто за съжаление е случаят с много бащи, този аспект от развитието на детето му може да го извади от равновесие.

Спомням си, че веднъж, когато се прибирах от работа и нежно целунах тригодишния си син на вратата на дома ни, той ми каза: „Махай се! Искам мама!" Знаех какво става с него и въпреки това с мъка се удържах да не реагирам и да не се почувствам засегнат.

Съперничеството и чувството на враждебност към бащата поставят момченцето в неуютно положение. То обича татко си и се нуждае от него. Как може тогава да желае да го няма, за да бъде майка му изцяло негова? Трудно е за едно дете да понесе съчетанието на такива противоречиви чувства.

Усещането за ревност и враждебност към бащата задвижва защитния рефлекс, по силата на който приписваме на дру­гите собствените си чувства към тях. Й ето че момченцето започва да проектира върху баща си онова, което изпитва към него. Мисли си, че не то, а баща му вижда в него съпер­ник и проявява враждебност. И понеже бащата е много по-голям и по-силен, то вече се бои от отмъщение и наказание - страх, който се изразява в кошмари, така чести у децата между три и шест години. Детето проектира ужаса си от боя или наказанието върху някой тигър, лъв или чудовище, кои­то го преследват в съня му.

Ако семейната атмосфера е здравословна, момченцето постепенно си дава сметка, че желанието му да замести ба­щата няма да се осъществи. Отделянето на реалността от фантазиите е една от основните интелектуални дейности на дете на тази възраст. (Спомнете си трудностите, които сре­ща четиригодишното дете, когато се опитва да разграничи реалното от въображаемото.)

Момченцето ще има нужда от целия период между три и шест години, за да се откаже от въображаемия роман с май­ка си и да приеме, че тя е жена на баща му, а не негова. Накрая то свиква с тази мисъл и започва да прилага форму­лата „всяко зло за добро" - след като не може да замести таткото, то решава да прилича на него.

Тогава се задвижва процесът на отъждествяване с баща­та. Детето го взима за модел и му подражава по всички възможни начини. Тези два процеса (постепенният отказ от въображаемия роман с майката, както и постепенният от­каз от съперничеството с бащата и заместването му с отъждествяване) изцяло запълват трите години на предучи­лищната възраст.

Обществото ни обаче е направило по-трудно това изпита­ние за момченцата по две причини. На първо място за мно­го деца бащата е толкова отдалечено и вечно отсъстващо същество, че им е трудно да се отъждествят с него и следо­вателно да намерят изход от ситуацията на „любовния триъгълник".

Задачата им се затруднява и ако родителите се разведат. Детето желае майка му да е изцяло негова и. баща му да се махне. Разводът като по чудо задоволява желанието му. След което момченцето започва да мисли, че може би по някакъв неизвестен му начин е отговорно за развода. В края на краи­щата нали точно това е искало? Ето че мечтата му се е осъ­ществила. То се чувства ужасно виновно и прави достойни за съчувствие опити да оправи онова, което мисли, че е пре­дизвикало.

Така че ако се разведете, когато момченцето ви е в преду­чилищна възраст, много внимавайте то да не се почувства отговорно за това. Използвайте техниката на отразяването, описана в глава 4, за да му помогнете да изрази с думи чув­ствата си, колкото и да са ирационални. По-късно ще му обясните, че вината за развода не е негова.

В повечето семейства, които живеят в хармония, към шест­годишна възраст момченцето е преодоляло проблема със се­мейния роман. Сега то пази дълбоко в подсъзнанието си обра­зите на типа жена, за която би желало да се ожени, и на типа

съпруг, какъвто би желало да бъде на тази жена. Ако между три и шест години не преодолее проблема със семейния ро­ман, по-късно ще бъде неспособно да си намери съпруга.

Да минем сега на момиченцето, защото неговата семейна любов приема донякъде различна форма. Да припомним, че за момченцето първият обект на любов е майката - нейният нежен образ то запазва през целия период на семейния си роман. Майката е първият любовен обект и на момиченце­то. Но обратно на момченцето, то трябва да пренесе обичта си от майката върху бащата. Така че за момиченцето семей­ният роман е по-сложен.