Изкуството да бъдеш родител

Важно е ритуалът на лягането да доставя удоволствие на детето. Добре е то да няма търпение да си легне. Не бива да вижда в този момент порицание, да смята, че брутално го заточават в тъмното, докато останалото семейство се раз­влича. И нека церемонията по лягането да е приятна не само за детето, но и за родителите.

Тук отново бих изтъкнал ролята на таткото. Наскоро ви­дях реклама по случай деня на бащата, в която се казваше: „Твой ред е да направиш нещо за татко. Той плаща за зъбо­лекаря, за ваканцията, за електрическата китара... Страхо­тен татко, нали? Кажи му го с един много специален по­дарък от магазините Орбак". От гледна точка на магазини­те Орбак това бе хубава, добре измислена реклама; но оно­ва, което ме заинтересува в нея като психолог, бе схващане­то за ролята на бащата. Ако вярваме на рекламата, послед­ният се ограничава да прави материални подаръци на дете­то - зъболекаря, ваканцията, електрическата китара. Не е зле да си спомним думите на Емерсън: „Подаръците не са дарове, те са оправдания за онова, което не даваме. Единст­веният значим дар, който можем да направим, е да дадем малко от себе си." Ето какво трябва да даде бащата - малко от себе си, част от времето си, която да посвети на детето си, като прави това, което доставя удоволствие и на двамата, Ако бащата се занимава с детето по задължение, с тъжно примирение и без никакво удоволствие, то ще го почувства и няма да извлече полза от прекараните заедно мигове.

Ето защо е невъзможно да се уточни какви дейности да извършват двамата заедно. Бащите имат много различни стремежи и вкусове. Сигурен съм, че на един татко ще му е приятно да прави някои неща с двегодишното си дете, като например да му чете или да му разказва приказки, да плува или да погази във водата с него, да го заведе в градината или на лунапарк, или просто да го поразходи по улицата. По вре­ме на разходката детето може да събира камъчета, да наблюдава мравките в тревата, да се отдава на всички ония завладяващи за възрастта му изследователски дейности. Но всеки баща трябва сам да открие каквб му е приятно да пра­ви с детето си. Ако прочете Гезел или други хубави книги за детската психология, съвместните игри ще го обогатят още повече. Ще почувства етапите на афективното и интелекту­ално развитие на детето, които не би забелязал, ако е напълно невеж в психологията му.

Ще прибавя още нещо, преди да завърша тази глава. През първото юношество най-забележителният аспект от разви­тието на детската личност е нейната динамичност. Необхо­димо е родителите дал приемат, за да помогнат на детето да утвърди своята индивидуалност и да си изгради стабилна себепредстава.

Любопитно нещо - всички ние искаме като пораснат, де­цата ни да станат силни и динамични, но много от нас труд­но понасят тази динамичност, когато децата са на две годи­ни. Двегодишното дете е изтъкано от динамика. Кой би ос­танал безразличен към енергичната му съпротива срещу при­нудата, към радостта му от живота - естествена, буйна, чув­ствена, към изискванията му за незабавно задоволяване на желанията му, към всеотдайното му и възторжено включ­ване в разкриващия се пред очите му свят! Всички дейнос­ти, които правят от него истинско същество, са резултат на същия динамичен порив. Без него то не би се научило да сяда, да пълзи, да ходи. Динамичността е велик източник на психологическо равновесие, не се бойте от нея. Не бива де­тето да я загуби. Напротив, поддържайте жизнената му сила и гледайте на нея като на коз, вместо като на недостатък, от който да го отучвате.

На този стадий от първото юношество нека дадем на дете­то три неща: уважение към жизнеността му, правила, нагоде-ни към нея, и собственото ни умение да се приспособяваме. Така ще му помогнем да попълни оптичната система на себе-представата си със специфичното за възрастта му стъкълце.

ПРЕДУЧИЛИЩНАТА ВЪЗРАСТ

(ПЪРВА ЧАСТ)

Ако още се борите с детето си, което изживява стадия на първото юношество, ще научите с облекчение, че природа­та ви готви един много по-лесен следващ етап.

Прекрасно си спомням първото юношество на най-голе­мия ми син. И двамата с жена ми скърцахме със зъби и се молехме: „По-бързо да навършва три години, че вече не издържаме!" И наистина, щом настъпи дългоочакваният момент, той коренно се промени. Знаехме: започва нов, много по-лесен етап в развитието му и въпреки това не ни се вярваше, че тригодишният ни син и малкият демон от­преди половин година са едно и също дете.

Спомням си например, че веднъж, малко след третия си рожден ден той ме попита: „Татко, може ли да погледам телевизия?" Едва не паднах от учудване, тъй като през ця­лата предишна година, не му беше й хрумвало да поиска разрешение за нещо. Това поведение бе знак за нов стадий на развитие, през който детето прави всичко възможно, за да се държи мило и да задоволи изискванията на родители­те си. То изпитва истинско удоволствие да бъде сговорчи­во, докато през първото юношество често оставате с впе­чатлението, че единственото му желание е да ви слага пръти в колелата.

Предучилищният период трае приблизително от три до шестгодишна възраст. Обратно на предидущите етапи, той не може да бъде свързан с никаква специфична или характерна задача. Детето ви се развива, отдавайки се на многоб­ройни дейности. Начинът, по който подхожда към тях и ги овладява, ще определи представата му за себе си. Така ще се изгради и структурата на личността му, която ще придо­бие окончателната си форма след шестия му рожден ден.

Преди да се спрем на различните задачи, които трябва да изпълни в развитието си, да прегледаме набързо този етап, година по година, за да дадем обща представа за типичното дете на три, четири и пет години.

Тригодишното дете

Да започнем с тригодишното дете. То е много по-уравнове­сено и само по себе си, и в отношенията си със заобикаля­щия го свят. Извършило е прехода между бебе и дете. Вече не е така неспокойно като през преходния период. Затова и не се нуждае толкова от закрилата на ритуалите. Не чувст­ва необходимост да прави всичко по неизменен начин. Вла­дее го нов дух на сътрудничество и желание да получи одоб­рението на родителите си и дори на по-големите деца в се­мейството.

Докато на предишния етап е било най-големият бунтар на света, ето че сега е щастливо, когато се подчинява и ви доставя удоволствие. Вече не изпада в истерични кризи и родителите забелязват, че могат наистина да разсъждават заедно с него (докато доскоро са имали чувството, че това е съвършено невъзможно).

Детето вече не е и толкова властно, егоистично или ти­ранично. Родителите не се чувстват длъжни да изпълняват всяко негово желание. Господарят, малкият диктатор, кой­то е държал да налага волята си на всички, е абдикирал. Тригодишното дете започва да усеща в себе си способност да дели, да изчаква реда си. По-добре умее кротко да се занимава с нещо, вместо всичко да разбърква, както пре­дишната година. Това се дължи отчасти на новопридобито-то доверие в себе си, отчасти на отшумяването на безпо­койството, присъщо на. прехода. Двигателно-мускулната му

дейност е по-сигурна. По-търпеливо се облича или реди кубчетата. Напредъкът в езика му позволява по-добре да разбира другите и по-добре да контролира поривите си. Обожава новите думи. С разширяването на интелектуал­ния му хоризонт пред него се разкрива цял един нов свят от въображение и фантазии. На тази възраст детето изпитва неустоима потребност от компания, затова си измисля дру­гарче в-игрите, дете или животно, което само то вижда. Ако е принудено да си играе само през повечето време, изкуше­нието да си създаде въображаемо приятелче ще бъде по-голямо. Това не бива да тревожи родителите. Другарчето в игрите може да съществува години наред. После ще изчез­не. Междувременно ще е представлявало нещо като систе­ма за сигурност за своя създател.

Отношенията с връстниците също придобиват голямо значение. На две години детето е било на стадия на успо­редните игри. Сега в него се развива способността да дей­ства заедно с другите, да си чака реда, да дели това, което има, да разменя играчките си.

Третата година е наистина „златната възраст" - крайно приятно време за родителите, както и за детето, което же­лае да живее в мир с вселената си. Детето обича живота, мама и татко, има добро мнение за себе си. Родителите би трябвало да се възползват от този щастлив стадий, защото следващият ще бъде наситен с движение и шум.

Третата година е етап на равновесие. Но природата ни готви още един етап на неравновесие - четвъртата година. Детето пак ще стане необуздано, преди да достигне нова фаза на интеграция. На четири години то разбива предиш­ното равновесие. Ако трябва да опиша децата на тази възраст с няколко думи, ще кажа, че приличат на двего­дишни деца, но са по-зрели и по-лесно се овладяват.

Четиригодишното дете

Тази възраст е белязана от неравновесие, несигурност и липса на координация в почти цялото поведение. Детето, което доста добре е координирало движенията ей на три години, сега започва да се спъва, да пада, да се бои да не падне, физическите признаци за напрежение са по-чести: детето примигва, гризе си ноктите, бърка си в носа, опипва половите си органи, смуче палеца си. Може дори да получи лицеви тикове.

В същото време то се превръща в индивид със силно раз­вито социално чувство. Високо цени приятелството, макар трудно да се разбира е приятелите си. В присъствието на други деца проблемите му напомнят онези, които е имало на две години. То е властно, конфликтно, агресивно. На родителите им се струва, че се е върнало назад, докато всъщност става дума за скок напред, който води към нов стабилен и положителен етап - петата година. Вярно е впро­чем, че четиригодишното дете прилича на дете на две годи­ни и половина. То има същите крайни реакции - ту е сра­межливо и кротко, ту свръхвъзбудено. Много деца на тази възраст отново се привързват към ритуалите. Създават си неизменни навици за ядене, обличане или спане. Стара мно­го трудно да ги накарате да приемат каквато и да е промя­на. Афективното им безпокойство се изразява в сълзи, хлен-чене и безброй въпроси.

Четиригодишните обичат да играят заедно. Но ако ня­кой антрополог се заемеше с изучаването на социалната им психология и на племенния им живот, би му се отвори­ла много работа. Социалните отношения на тази възраст нямат нищо общо със светските сбирки; те винаги са бурни и размирни. Щом се обособи група, натрапниците биват изгонвани. Тук много се командва, изисква, бута, удря. Езикът се превръща в хвалба. Охотно се разменят обиди. Това е откровено груба възраст, която не се съобразява осо­бено с чуждото мнение.

За да характеризира тази възраст, Гезел предлага епите­та „разюздана". Детето е разюдано в двигателното си пове­дение. То рита, бие се, гневи се. Разюздано е и в речника си. Очаровано е от думите и тяхната звучност. За пръв път раз­бира, че съществуват думи - повечето от тях с по три, чети­ри или пет букви, - които не са по вкуса на родителите му.

Дава си сметка, че мама и татко ще подскочат, ако произ­несе някоя от тия перли, най-вече в присъствието на други хора. Особено го радват нецензурните термини. Способно е да каже: „Мамо, знаеш ли какво искам за обяд? Шунка, моркови, сладолед и ако!" Тук ще се разсмее, неиздържало на неустоимата си духовитост и напълно наясно с принци­па на „подсилването", обяснен в глава 8. Опитната майка ще се въздържи да придаде стойност на тези кратки думич­ки, като изрази недоволство и по този начин им обърне внимание. Тя no-скоро ще се направи, че не ги е чула. Кога­то детето навърши пет години, от тях няма да има и следа.

Четиригодишното дете е разпасало и в контактите си с хората. То обича да се противи на нарежданията и запове­дите, забраните го дразнят, прави се на интересно, хвали се, ругае. „Ще те набия" е любимата заплаха, която отправя към другите деца. Въображението му също се развихря и се превръща в един от факторите, които му пречат да различи действителността от илюзията. Демаркационната линия между реалното и въображаемото не му изглежда съвсем очевидна. То е пълно с неправдоподобни истории, които ви разказва, без да му мигне окото. На тази възраст родители­те не бива да го наричат „лъжец". Това би би било грешка, защото всъщност то се опитва именно да различи действи­телността от фикцията. Само че докато го прави, загубва контрола над въображението си. Така то може да каже на родителите си, че е видяло в градината „животно, по-голя­мо от къщата" или че вчера слеобед се е „качило на луната с ракета".

Четиригодишното дете няма друго чувство за собстве­ност, освен убеждението, че всичко наоколо му принадле­жи. Но то не е „крадец", както не е и „лъжец". Просто смесва факта, че държи нещо в ръце, с идеята за притежание. Иг­рачката, взета от съседчето, е „негова", защото е играло с нея, сложило си я е в джоба и я е донесло вкъщи. Такава е теорията за собствеността, когато сте на четири години.

Динамичността му е изключителна, скоростта, с която се придвижва- много висока. То се качва и слиза по стълби­те тичешком, хвърчи из къщата или апартамента, шумно затръшва вратите. И думите произнася бързо. Истински бъбривко е, обожава да говори за каквото и да било. Сам си коментира околния свят и понякога сам се слуша.

Обича безсмислените думи и римите. С едно от момче­тата ни веднъж измисляхме рими в продължение на поло­вин час. Осведомените родители могат да използват тази нова страст към езика, за да играят с детето на всякакви игри на думи (виж глава 11). Особена слабост има към ху­мора, преувеличенията и броилките. Ако решите да участ­вате в играта, четиригодишното ви хлапе много ще оцени такъв един зададен от вас въпрос: „Случайно да имаш слон в джоба си?"

Обича драматизациите, театралната игра и добре си слу­жи с марионетки. Способно е да организира безкрайна пи­еса вкъщи и навън със своите кубчета, коли, камиончета, влакчета, корабчета и кукли.

На тази възраст детето ни напомня онзи човек, описан от Стивън Лийкок, който веднъж се метнал на коня и се понесъл „във всички посоки". Четиригодишното дете ни­кога не знае къде точно отива. Голямата скорост, с която се премества в пространството, и неустановената му ум­ствена структура го отвеждат по странични и непредвиди­ми пътища. Едно такова дете, което майката попитала какво рисува, отговорило: „Откъде да знам, още не съм свършил!" И наистина, детето може да започне да рисува костенурка, която пътьом да се превърне в динозавър или камион. Същите неподозирани отклонения забелязваме, когато ни разказва какво е видяло.

Както го описва Гезел: „То може да бъде спокойно, шум­но, кротко, безапелационно, отворено, властно, загадъчно, независимо, общително, може да е атлет, артист, реалист, фантазьор, кавгаджия, може да е сговорчиво, безразлично, любопитно, прямо, разговорливо, остроумно, догматично и тъпо."

Поради особеностите на тази възраст към четиригодиш­ните деца трябва да се отнасяме твърдо. Слабите или ко­лебливи родители ще имат много неприятности. Четири­годишното дете харесва разнообразието. Често му е необ-

ходимо да сменя ритъма. Опитната майка винаги ще из­мисли някоя нова дейност, за да го заинтересува и да го отклони от ситуация, която не върви на добре, Игрите му и поведението му могат лесно да се изродят в някоя глупост, ако не се контролират. Майката или бащата трябва да пре-дугадят този момент и да предложат нещо ново и интерес­но.

Поради по-развитото му социално чувство и поради фак­та, че приятелството е по-ценено на четири, отколкото на три години, ако се наложи да накажете детето, изолирайте го от групата. Кажете му нещо такова: „След като не уме­еш да си-играеш с Томи и Стийв, играй си самичък. Може би след малко ще ти позволя пак да играеш с тях. Ще видя." Във всеки случай дайте му възможност да запази достойн­ството си. Така ще мотивирате желанието му да промени поведението си, за да се присъедини отново към групата. Добре е, ако е възможно, да обявявате решенията си със спокоен тон, без властни и наказателни интонации в гласа си. .

Такова е четиригодишното дете, И точно когато родите­лите започват да се питат струва ли си изобщо да се живее с това малко чудовище, то навършва пет години. Всичко внезапно се променя! Неравновесиетр на четвъртата годи­на е заменено от равновесието на петата.

Петгодишното дете

Петата година е прелестна възраст. Край на разюзданото поведение. Сега детето охотно се проявява като разумно, сериозно, стабилно и уравновесено. Изпълнено с вътрешна сигурност, то е спокойно, симпатично, не толкова взиска­телно в отношенията си с другите, опитва се да прави само онова, което му се удава, и затова обикновено успява в на­чинанията си. Докато четвъртата година означава люшка­не във всички посоки, петата е синоним на съсредоточава­не и яснота. Обратно на четиригодишното дете, което чес­то не знае какво ще рисува, преди да започне, петгодишното предварително си съставя точен план и го изпълнява. Докато на четири години да зареже рисунката или да я про­мени в движение не го е смущавало особено, на пет детето обича да довършва започнатото. На четири години то върви напосоки, на пет знае къде да спре. И обратно на буйното си и разпасало поведение отпреди година, сега проявява голяма пестеливост в двигателната си дейност и я контро­лира добре.

Петгодишното дете е щастливо, че живее в нашия свят. То е прагматично: „Дупката се копае, сладоледът се яде." Не е в конфликт със себе си, нито с околните. Доволно е от себе си, другите също са доволни от него. Преоткрива духа на сътрудничество и одобрение, който е проявявало на три години, но на по-висш етап. Мама е все още центърът на вселената му и то обича да бъде до нея, да действа за нея и с нея. Слуша я, а само преди няколко месеца упорито й се е противопоставяло. Както на три години отново е съгласно да му казват какво трябва и какво може да прави.

Въпреки голямата му привързаност към къщата и май­ката, домът вече не му е напълно достатъчен. Узряло е за по-разширени социални хоризонти. Обича да играе с дру­гарчетата си от квартала. Готово е за забавачката и дори няма търпение „даходина училище". Забавачката е за него идеалното място, тъй като една компетентна учителка може да му помогне да разгърне огромните си интелектуални способности. Ако наблизо няма детско заведение, ще тряб­ва да обърнете специално внимание на игрите му.

Ето как Гезел описва петгодишното дете: „То притежа­ва забележително уравновесена комбинация от навици и качества като независимост и общителност, самоувереност и приспособеност към социалните правила, ведрост и сери­озност, благоразумие и логичност, учтивост и безгрижие, съчувствие към другите и вяра в себе си."

Така е, трябва да му го признаем - предлага ни прекрас­но дозирани качества. Истинско удоволствие е да се общу­ва с него. Във физическо отношение е придобило добро мус­кулно равновесие и сръчност. В афективен план е напълно уравновесено. В интелектуален - прелива от любознател-

ност и учи нови неща с ентусиазъм. Петата година е тази чудесна възраст, в която детето приема живота такъв, какъвто е, и го харесва. Но да му дадем думата - попитаме ли го „Какво обичаш най-много?", то отговаря „Да си иг­рая."

Виждате, че има огромни психологически разлики меж­ду децата на три, четири и пет години. Онзи, който участва в живота им и ги възпитава, следва да държи сметка за тях. Не очаквайте от четиригодишното дете да се подчинява като петгодишното. Но въпреки разликите, тези три възрасти имат и много обши неща, затова ги включваме в един и същ стадий на развитие.

През предучилищните три години за възпитателя има неотложни задачи, които непрекъснато се появяват като темата в музикалното произведение. Тя звучи различно, но мотивът е все същият. Кои са лайтмотивите, кои са спеш­ните задачи на тази възраст? Какво трябва да научи детето, за да допълни себепредставата си и доизгради основната структура на личността си?

Задоволяване на биологическите потребности

Тук спада преди всичко необходимостта да се осигури пълно­то му мускулно развитие. Детето ви проявява естествен стремеж да освобождава енергия - то тича, скача, катери се, върти се, шава, с други думи не се спира на едно място. Тъй като в биологически план родителите са много по-не­зависими същества, те имат склонност да пренебрегват и подценяват този динамичен биологически аспект.

Наблюдавах веднъж на отсрещната маса в един ресто­рант млада двойка с около четиригодишно момченце, кое­то не спираше да се върти на стола си. Раздразнен, бащата възкликна: „Не можеш ли да седиш мирно?" Изпитах же­лание да му кажа (само желание, разбира се): „Не, не може, както и вие не сте могли на неговата възраст!" Този баща очакваше от сина си биологическа зрелост, каквато той нямаше как да притежава.

Гледайте на детето си между третата и петата му година като на биологически завод. То поглъща суровини под фор­мата на храна и ги използва, за да произвежда огромно ко­личество енергия.

Един психолог направил следния експеримент: заснел в обществена градина едночасовото поведение на дете в пре­дучилищна възраст. След това показали филма на член на университетския отбор по американски футбол и го помо­лили в продължение на час да прави същото, каквото пра­вило детето. В края на часа футболистът бил напълно изто­щен.

Всичко това показва, че трябва да осигурявате на детето си голямо пространство и много игри вкъщи и навън. Те ще му позволят да изразходва безкрайната си енергия и да извършва, упражненията, необходими му за да укрепи кон­трола над мускулите си и тяхната ефикасност. Децата имат нужда да тичат, скачат и крещят. Това често не е по вкуса на възрастните, които жадуват за мир, спокойствие и ред. Затова ни е трудно да задоволим напълно биологичните нужди на детето си. Само че не го ли оставим конструктив­но да освободи огромната си енергия, то с положителност ще го направи по разрушителен начин. Мускулите му и мускулната му координация не могат да се развиват, ако няма непрекъснатата възможност да си служи с всички тях. Дете, което в предучилищна възраст е било принуждавано да бъде прекалено спокойно и мирно, ще се окаже в неиз­годно положение спрямо другарите си, когато тръгне на училище. Ще му липсва основна мускулна координация, за да проявява нормална ловкост в игрите и спорта (и следо­вателно в обществените отношения).

Има и, нещо повече. Двигателната сръчност е основа на интелектуалните способности и това обстоятелство се про­явява в четенето например много повече, отколкото си мислят родителите. Мускулната координация се дели на латерална и дирекционна.

Латералната може да се определи като дълбокото ни чув­ство за собствена симетрия — представата ни за ляво и дяс-но. Тя е нещо като карта на вътрешното пространство, ко-

ято позволява на детето да задвижи едната или другата си ръка, единия или другия крак, двата крака или двете ръце.

Дирекционната представлява проектирането на латерал-ната в пространството; тоест тя е съзнанието ни за ляво и дясно, за горе и долу, отпред и отзад в заобикалящия ни свят. Тя е картата на външното пространство. Дълбокото ни усещане за това коя е лявата и коя дясната ни страна, се допълва от посоката, дадена ни от външния свят.

Тези вътрешни и външни карти зависят от мускулните схеми и двигателните дейности, които детето ви трябва да усвои, преди да тръгне на училище. Те могат да се нарекат „знанието на мускулите".

Вероятно ще се запитате каква връзка има всичко това с интелектуални дейности като четенето. Много по-голяма, отколкото си представяте. Ако детето няма добра дирекци­онна координация, то ще чете буквите и думите наопаки. Забележете, например, че единствената разлика между бук­вите шише тяхната разнопосочност. Ако на пет или шест години детето ви не притежава добро чувство за горе и долу, то трудно ще различава тези две букви.

Така че дайте му възможност да се катери, да пълзи, да строи, да тича и пада. Тогава няма защо да се безпокоите за развитието на усета му за ляво и дясно и за посока.

Контролиране на поривите

През предучищния период детето ви научава също да вла­дее инстинктивните си прояви. Новороденото бебе е младо диваче, неспособно да контролира импулсите си.

Към възрастта на прохождането контролът все още е примитивен. Ако друго дете му вземе играчката, хлапето ви най-вероятно ще го удари, за да си я върне. Ако се спъне в количката, сигурно недоволно ще я ритне.