Изкуството да бъдеш родител

Някои твърде редки случаи на нощно напикаване се дъл­жат на физически причини. Те са ясни, защото имат и други симптоми, като например невъзможност за контролиране и през деня, които позволяват на лекаря да забележи анома­лията. Но в огромното мнозинство от случаите детето се напишква заради понасяното психологическо напрежение. Ако продължава да го прави и след като навърши пет годи­ни, на всяка цена се въздържайте от употреба на различни бабешки лекове, които повечето родители за беда използ­ват - без успех, разбира се (родителите, сблъскали се с този проблем, вършат най-странни неща). Та ако детето ви все още се напишква на петгодишна възраст, не се опитвайте сами да намерите разрешението, обърнете се към специа­лист.

Но да продължим. Можете да покажете на детето си пътя към тоалетната, но не можете да го накарате да ходи там, преди да е готово за това. Да предположим, че още не е го­тово. Че са минали десетина дни и усилията ви са останали напразни. Добре е да признаете, че му е още рано. Върнете се към пелените и изчакайте няколко месеца, преди да опи­тате отново. С най-големия ни син започнахме, когато беше на две години. След една седмица стана ясно, че в този мо­мент той няма никакво желание да се научи да се контроли­ра. Вместо да влизаме в конфликт, ние се върнахме към пе­лените и възобновихме опитите след шест месеца. Със същия резултат. Не беше готов. Още веднъж пробвахме месец пре­ди да навърши три години. И тогава за три седмици той ов­ладя и червата, и мехура си. И с по-малкия започнахме на Две години. Безуспешно. Хайде пак пелени. Когато след шест месеца опитахме отново, всичко се уреди за три седмици.

Какво мисли майката за проблема с чистотата

Да видим сега какво изпитва майката, когато се опитва да приучи детето си към чистота (много книги за отглеждане­то на децата пренебрегват този въпрос) и е решила за тази цел да приложи описаните в тази книга методи. Часът на истината е ударил: тя решава да се откаже от пелените. Как­во става? Може би нищо добро през първия и следващите дни. Детето цапа по няколко чифта гащички дневно и това е единственият резултат от цялата акция! Какво си мисли майката? Обикновено тя е объркана, чувства се несръчна и си казва: „Изглеждаше толкова лесно в книгата! Явно аз не се справям, не съм добра майка. Може би не ме бива за тия неща?"

Естествено и нормално е да има такова впечатление, осо­бено с първото си дете. То ще й помогне да си спомни, че за да се научи детето да сяда на гърне, най-важното .е не това, което тя като майка може да направи, а дали то е разполо­жено да възприеме новата техника. Ако не е узряло за нея, ще я отхвърли. Нека също не забравя, че когато овладяваме нова техника, ние правим грешки и си взимаме поука от тях. Обучението на детето минава по същите пътища. Вашето дете често ще греши и ще му е нужно време, докато усвои уроците ви.

Досега обсъждахме онова, което майката може да напра­ви в тази област, тоест ставаше дума за действията й. Сега бих искал да поговорим за нещо, което е неподвластно на контрола й - вътрешното й впечатление, усещанията й. Тряб­ва откровено да признаем, че възрастните и малките деца нямат еднаква представа за човешките отпадъци. Хлапето ни най-малко не се смущава от нааканата пелена. То може дори да харесва миризмата на акото си, да му е приятно да го докосва. Повечето майки обаче не споделят този ентуси­азъм. За детето-изпражненията са само интересен вид „ка­фява глина". То съвършено спокойно може да ги размаже като всяко друго вещество. Дори ще бъде особено гордо, тъй като ги е произвело самолично.

Естествено, желателно e да се научи детето да пуска кафя­вата глина в тоалетната чиния, а не да сътворява от нея про­изведения на изкуството. Но в рамките-на възможното по-добре е да не му налагаме да изпитва погнуса. Макар че няма да ни е лесно, тъй като на самите нас са ни внушавали отвра­щение към изпражненията и урината, когато сме били на не­говата възраст. Подсъзнанието ни не е забравило това време.

Затова майките се държат различно, когато почистват нааканото си дете или когато го къпят например. В първия случай те правят отвратена физиономия и дори използват изрази като: „Ах, колко лошо миришат тези пелени!" или: „Бебето мирише на лошо" или пък: „Мръсно бебе!"

Ако майката предаде своята погнуса на детето си, то ще се усеща „мръсно" или „лошо", задето е изхвърлило отпадъ­ците от тялото си, а това понякога има Катастрофално отра­жение върху по-сетнешното му сексуално развитие. Поради факта, че органите на отделянето са в непосредствена бли­зост с половите органи, отношението към едните може за съжаление да се разпростре и над другите. Така детето ско­ро ще започне да мисли, че всички органи, разположени „долу" или „там", са лоши и противни. А срамът и отвраще­нието са способни да спънат или направо да възпрат разви­тието на здраво отношение към половите функции,

Майката не е в състояние да контролира дълбоките си чувства, когато преповива или почиства нааканото бебе. Но ако я е гнус, тя трябва доколкото е възможно да не го показ­ва. Правилното поведение е да си дава вид, че смята тези неща за нормални, за съвсем обикновени. Стига да успее.

Разгледах въпроса с чистотата много подробно, защото в моята повече от двайсетгодишна медицинска практика не­веднъж съм бивал поразен от това до каква степен родите­лите забъркват и усложняват по невъобразим начин нещо, свеждащо се до обучението на детето в нова техника. Ако не бързате, ако започнете тренинга спокойно, без да ви личи, че му придавате особено значение, ако уважавате биологич­ните сигнали, сочещи, че детето ви има нужда да си изпраз­ни червата или мехура, то ще се научи да се контролира лес­но и без психологически проблеми.

На какво да играе детето през първото юношество

Да се спрем сега на един по-приятен аспект на „първото юношество" - обучението чрез игра. Съоръженията и игри­те, за които говорих, когато ставаше дума за прохождащото дете, все още трябва пълноценно да се използват. Но от две до три години детето очаква да прибавите нови, свързани с потвисоката му степен на зрелост.

След като искаме от него да не се забавлява с отпадъците от тялото си, не е зле да му осигурим възможност да го пра­ви с пясък, пръст, вода, пластелин, боя и глина.

_?,Играта с вода" запазва цялато си значение за дете на тази възраст. Позволете му да използва мивката или ваната. Две­годишното дете страхотно обича да топи разни гъби във во­дата и да ги изстисква, да пълни и излива пластмасови чаши или съдове. На вас тези игри несъмнено много бързо ще ви досадят, но не и на детето. Родителите често се учудват, че то може с часове да ш играе с вода.

За да разнообразите игрите с вода, дайте му кухненски съд и кукленски дрехи или кърпичка „за пране". Ще му ха­ресат и пластмасовите сламки, с които да духа във водата и да извършва някои физически опити на своето ниво. Малко настърган сапун също ще свърши добра работа. Сапунените мехури и пяната са истинско чудо за човек на две години. А плуващите играчки ще направят игрите му още по-занима­телни.

Не забравяйте, че през първото юношество детето обича да почиства, след като е изцапало или намокрило мястото, където си е играло с вода. Опитните родители успяват на­време да се възползват от тази склонност, защото по-късно тя изчезва. Така че оставете го да избърше предметите с гъба или с голям попиващ парцал.

. На тази възраст детето обича и да „рисува" навън с вода. За това му е достатъчна голяма четка и кофа с вода/Харес­ва много и материалите, които може да моделира по вкуса си, като пластелин и глина. Пластелинът е очевидно пред­почитан от майките, защото цапа по-малко от глината. Мо-

жете да го купите или да го направите сами. Ето една проста рецепта: смесете две чаши брашно и чаша сол. Прибавете необходимото количество вода, за да придадете на сместа консистенцията на тесто. Ако много лепне, добавете още брашно. В зависимост от пропорциите, пластелинът ще бъде по-мек или по-твърд. За по-красиво замесете вътре някой хранителен оцветител, както и малко парфюмиран талк, за да мирише по-приятно. Една-две капки олио ще му позво­лят да се запази по-дълго. Съхранявайте го в найлонов плик - издържа около месец.

Когато децата на тази възраст си играят с пластелин, те не правят от него нищо определено. Интересува ги самият материал. Обичат да го мачкат, месят, натискат, опипват и да му придават различни форми. Това много ги отпуска. Най-добрите сечива са им ръцете. Но след като известно време моделират с ръцете си, предложете им за разнообразие шпа-тула.

Изрежете от шперплат квадратен плот със страна петде­сет сантиметра и го лакирайте, за да може детето да моде­лира пластелина или глината си върху него. Постелете на пода найлон или мушама, на маеата под плота вестници и сте готови.

Друг предмет, за който детето ви е дорасло и който ще му служи, докато тръгне на училище, е черната (или зелена) дъска. Тя трябва да е поне метър и двайсет широка, за да може то да драска или рисува с големи жестове, без да се ограничава или въздържа. (Странно е колко малко родите­ли се сещат да подарят черна дъска на двегодишните си деца.) Дъската може да се закове на стената в детската стая. Като образователна играчка тя дава най-различни възможности.

Поставете бели и цветни тебешири в кутия или на пос­тавка, прикрепена към черната дъска. Детето вече може да драска колкото си иска именно там, а не където му пад­не. Но ще бъде учудващо, ако в поривите, свойствени на възрастта му, поне веднъж не „кръшне" към стените на апартамента ви.

Драсканиците са прелюдия към писането и рисуването. Дете, което не е имало възможност свободно да драска, ще започне да пише и рисува по-късно от другите. Когато се появява на бял свят, човек не е способен да координира дви­женията на палеца с тези на другите пръсти така, че да държи молива или перото. За да овладее техниката на писането и рисуването, той трябва достатъчно да е упражнявал малки­те си мускули. Тъкмо драскането е начинът, по който дете­то ви се научава да координира тези мускули, за да борави.с молива.

Черната дъска има много предимства. Тя е предмет, кой­то детето ви може да използва през цялата си предучилищ­на възраст, както и в първи клас. И ще му е от голяма полза, когато се учи да пише и рисува във възрастта между три и шест години.

Сега вече е време за пастелите. (Избягвайте да давате пастели на едногодишно дете, защото то ще се опита да ги изяде.) Хартията трябва да е достатъчно голяма за жестове­те му. Амбалажната хартия върши добра работа. Можете дори да използвате вестници. Детето ще рисува и драска върху тях със същия плам и удоволствие, с които го прави върху белия лист. Голямо парче правъогьлен шпертпалт е подходяща опора за рисуването. Закрепете отгоре му харти­ята с щипки за пране или за сушене на картини. За тази възраст, разбира се, изберете дебели и не много чупливи пастели.

А сега включете в дейностите му рисуването. На статив. Закрепете го на стената, така ще е по-стабилен от тринож­ниците, които лесно падат. Ако имате достатъчно място, един прикрепен към стената статив вкъщи и един здраво забит в земята триножник навън ще направят детето ви ис­тински щастливо. Можете и сами да изработите външен ста­тив от шперплатов плот с размери един на половин метър -достатъчно голям, за да побере разгънат вестник. Вземете две дървени трупчета, дебели около пет сантиметра, и ги фиксирайте в долните ъгли на гърба на плота, така че пос­ледният да е леко наклонен, когато го монтирате. В двата горни ъгъла пробийте по две дупки, които ще ви позволят да закачите плота на пирони или гвоздеи, забити в оградата или в някоя стена. Върху паното заковете рафтче с ръб, къде-

то да слагате тасчетата с боя. Всякакво пластмасово гърненце със завинтващо се капаче върши работа. Детето може да топи четката си направо в гърненцето. Завийте капачето след рисуването. Ще бъдете по-спокойни, ако сложите на детето престилка или го облечете в стара таткова риза с отрязани краища на ръкавите и закопчана на гърба.

Използвайте водни бои и предвидете добър резерв от хар­тия. Запасете се с вестници или вестникарска хартия, или пък амбалажна хартия. Ако имате късмета да живеете до печатница на вестници, поискайте да ви дадат хартиени из­резки. Повечето печатници на вестници притежават такива. " На тази възраст с четката трябва да се борави лесно. Не давайте на детето много малки или с тънки дръжки четки. То се нуждае от четка с дълга дръжка и с дебелина на кос­мите в края от поне един сантиметър. Нека отначало из­ползва само един цвят. Когато свикне с него и мине извест­но време, можете да прибавите и втори.

Някои родители взимат рисунките на двегодишните дете за „картини" и питат: „Какво е това?" Грешка, защото дете­то на тази възраст не рисува „картина" в разпространения смисъл на думата. То no-скоро си прави опити с цветовете и линиите. Очаровано е от начина, по който може да произ­вежда цветове и линии. А когато спре да рисува, вече не се интересува от „творбата си". Важното е било да експери­ментира и да действа. Чрез рисуването е изразило дълбоки­те чувства, които още не може да назове с думи.

Всичко това сигурно ви кара да зададете въпроса, който се върти в главата ви: за какво е цялата тази каша от плае-телин, глина, пастели и бои? Необходимо ли е родителите да правят толкова усилия? Отговарям „да" без всякакво ко­лебание! Малчуганчето ви още не се е научило да формули­ра с думи всичко, което изпитва. Дейностите, несвързани с речта, му помагат да изрази чувствата, за които още не раз­полага с названия, както и онези, които никога няма да имат такива. Те обогатяват и развиват неговата афективност, подсъзнанието и интуицията му.

Във възрастта на първото юношество игрите навън не губят значението си. Катерушката е все така ценена игра.

Каручка за дърпане, велосипедче на три колелета, за да върти педалите, големи топки за търкаляне и бутане, обемисти кухи кубове за премятане и подреждане - всичко това ще помог­не на детето да развие дългите си мускули и да придобие сила и ловкост. Пясъкът и водата също продължават да имат успех.

Нека кажем няколко думи за способността на двегодиш­ното дете да си играе с другите деца. Една разпространена сред възрастните грешка е да се надценява тази способност. Спомнете си, че както казах no-преди, във възрастта на първото юношество детето още не е готово да участва в гру­пова игра. Затова майката, оставила двегодишни деца да се забавляват заедно в градината, спокойно може да разчита на скорошна размяна на удари. Което неизменно се случва!

Един-единствен другар в играта - такова е правилото. Личността на детето още не е достатъчно структурирана, за да разреши сложните прлоблеми, възникващи при повече участници. Интересно е да се отбележи, че най-добрият парт­ньор е по-голямото, пет-шест годишно дете. Но не, разбира се, по-големия брат или по-голямата сестра! Най-подходя­щите игри са тези, чиито елементи могат да се разпределят между няколко деца. (Защото няма начин да не се скарат за единственото велосипедче или камионче.) Пясъкът, плас-телинът или кубчетата ще бъдат далеч по-добре приети, тъй като можете да ги поделите и да дадете достатъчно на вся­ко.

Не очаквайте от двегодишно дете да отстъпва играчките си на друго дете. Спомнете си, че то е неспособно да си иг­рае с другите. Един час игра в група е максимумът за тази възраст. Стойте наблизо, за да доловите признаците на умо­ра, да се намесите, преди да избухне разправия, и да прекра­тите играта навреме.

Да видим по този повод как се развива способността за колективна игра.

През периода на самотната игра детето е напълно нес­пособно да си играе с другите деца. Във .възрастта на първи­те стъпки другото бебе е играчка, а не партньор в игрите. Детето го разглежда внимателно, точно сякаш е нова играч-

ка или някакъв интересен предмет, като го боцка с пръстче, ' щипе го или го гали, но никога не си играе с него.

През първото.юношество се извършва преходът от самот­ната към успоредната игра. Това означава, че две или пове­че деца заемат еднакво географско пространство, но че иг­рата на едното е независима от игрите на другите, дори ако им е приятно да са заедно.

Следващият етап е асоциативната игра, при която всич­ки деца правят едно и също, например играят на пясъка, правят купчинки, удрят земята с пръчки, без да осъществя­ват истински обмен.

Съвместната игра е свойствена на детето от следващия стадии на развитие, след тригодишна възраст. При нея деца­та обсъждат плановете си и си разпределят ролите, като посочват кой кога ще тегли количката и кой ще седи в нея.

Във възрастта на първото юношество детето има нужда както от спокойни игри, така и от игри на действието. Речта . му е регистрирала гигантски напредък и то започва да по­казва по-голяма чувствителност към думите - строителния материал на езика. Обича да си играе с тях, да имитира зву­ци, да повтаря познати броилки. Влюбено,е в „бебешките рими". Обожава повторенията като в „Трите малки прасен^ ца". Изпада във възторг, когато успее да се сети какво става по-нататък.

Горко ви, ако внесете промени в позната приказка или ако забравите част от нея! То обича историите за собстве­ния си живот - как отива да пазара, как се вози на кола, как си играе в градината, - все едно дали са описани в книга' или вие му разправяте за въображаемите приключения на дете, което много прилича на него.

Едно от най-хубавите спокойни занимания за тази възраст е „играта на мълчание". Наречете я така, защото малките деца обичат да правят всичко, което се нарича „игра". Пред­ложете на детето си следното: „Питър, хайде да играем на една нова игра. Нарича се „играта на мълчание". Ще стоим и двамата мирни, без да вдигаме шум, и ще слушаме. Шт. Слушай много внимателно и ми кажи какво чуваш." Тогава той ще ви изброи всички шумове, които долитат до там, където се намирате: кола, минаваща долу на улицата, птич­ка, която пее навън, или пък радиото на съседите.

Друг вариант: накарайте детето да затвори очи и да от­гатне кое издава звука, който ще чуе. Можете да чукнете с лъжица по чаша, да драснете по пила за нокти или да произ­ведете какъвто и да е интересен или характерен шум. Трета възможност: „Слушай сега. Ще кажа нещо съвсем тихичко, да видим дали ще го чуеш." Прошепнете тогава някоя прос­та заповед, като например: „Стани и иди да пипнеш вратата на коридора." След няколко такива заповеди приключете играта, като му прошепнете на кое място сте скрили подаръ­че за него.

Играта на мълчание" е особено препоръчителна за тази възраст. Тя научава детето да стои мирно и да се вслушва. Подходяща е и за изтощената от свръхактивното си хлапе майка, която има нужда от нещо по-спокойно, за да си отпо-чине. „Играта на мълчание" е и добро средство да се прибе­ре вкъщи дете, което отказва да обядва или не бърза много да се изкъпе и да си легне.

Друг важен аспект на промяната, настъпваща през първо-то юношество, откриваме в хранителните навици. Хранене­то на детето не би трябвало да създава психологически проб­леми, ако разчитате на естествения му глад, за да го насърчи­те да яде. Въздържайте се да го насилвате или да го карате да бърза. Сигурно ще се храни по-лошо и по-малко, откол­кото ви се иска, но все пак ще погълне достатъчно, за да компенсира огромната изразходвана през деня енергия. Да­вайте му рационално подбрани храни и го оставете намира. Не настоявайте да си изяде всичкото ядене преди десерта.

Понякога се появяват трудности поради това, че някои родители започват да изискват детето им „да се държи при­лично на масата". Заблудени от наскоро усвоената свободна реч, те заключават, че детето е достатъчно зряло и че може да прояви същата зрелост във всяко отношение. Всъщност за него е твърде рано „да се храни културно".

Споменах, че на този стадий от развитието си детето мно­го обича ритуалите. Тъй че сега е моментът да въведете ри­туал на лягането, който има много предимства. За съжале-

ние малките деца не изпитват „естествена потребност.да си лягат". Ние се нуждаем от всичко, което би ги накарало да го сторят, и ако ритуалът се окаже полезен, нека се възполз­ваме от него! За тази цел трябва да убедим детето, че ляга­нето е толкова неизбежно, колкото и залезът на слънцето.

Предлагам ви един съвсем прост сценарий. Преди всичко избягвайте игрите на действието след вечеря, защото те възбуждат детето й то трудно възвръща спокойствието си. Започнете подготовката е къпане. Повечето майки виждат в къпането само хигиенно средство, докато за детето на тази възраст то е и възможност да си поиграе във водата. По-често му позволявайте да си играе с вода - така ще бъде и по-чисто. Та оставете го да шляпа във ваната колкото иска й само да ви каже, когато е готово да излезе. (Ако по някак­ва причина бързате, опитайте се да ускорите операцията.) Дайте му много играчки във ваната, това ще го отпусне и укроти. След къпането детето би могло да си легне и да хап­не в леглото. Така то приема лягането заради наградата -нещо вкусно за ядене. Хапването.в леглото ви дава възмож­ност за спонтанен и нежен разговор. Благодарение на него и на майчинското ви присъствие лягането също ще бъде по-лесно преглътнато. След като хапне, прочетете му една-две приказки.

Това е мигът, в който таткото може да се намеси в цере­монията. Някои бащи не обичат да четат приказки на деца. Жалко. Не се насилвайте, малкото няма да хареса приказ­ката, ако усеща, че татко не я чете с удоволствие. Други бащи се прибират твърде късно от работа, за да се занимават с детето си - то вече си е легнало. Ако имате късмет да ви се падне съпруг, който обича да чете приказки, би било чудес­но татко да сменя мама в даването на нещо за хапване и четенето. Правил съм това и с трите си деца и то ми е носи­ло огромна наслада. Като четете приказки на детето, вие го научавате на много неща. Показвате му, че го обичате, след като му отделяте от времето си. Показвате му също, че оби­чате книгите и му давате възможност и то да ги заобича. А интересните разговори, които спонтанно се започват в тези сладки мигове, са истинско откритие.

Когато четете на дете, дръжте книгата така, че то да виж­да картинките. Те са от голямо значение. Помогнете му да се научи да „забелязва подробностите" в картинките, като му поставяте въпроси за хората или предметите, изобразени на тях.

Практиката да четете на детето, когато си е легнало, може да продължи, докато то навърши седем или осем години, или пък докато само ви каже ясно, че вече не желае да му четете. Някои родители я прекратяват, щом детето се научи да чете. Това е погрешно, защото дори тогава то още някол­ко години ще харесва близостта и топлината ви в часа за четене.

Ако обичате да измисляте разни истории, ритуалът на лягането се превръща в истинско чудо! Хлапето ви с особе­но удоволствие ще изслушва разказите за въображаемо дете, което много прилича на него. Ако никога не сте разправяли приказки на дете, сега е моментът да започнете. Слушате-лят ви ще хареса приказката, каквато и да е тя. А включите ли и забавни звуци, триумфът ви е осигурен. Използвайте един съвсем лесен номер, добре познат на ораторите - от време на време повишавайте и снижавайте тона си като ар­тист. И в двата случая гласът ви ще завладее аудиторията си. Сегиз-тогиз питайте какво ще стане по-нататък. Детето естествено ще ви каже. Тогава потвърдете: „Точно така. Джони намерил куклата и я върнал вкъщи!"

През първото юношество много деца се боят от тъмното. Защо да се борите срещу страха и да принуждавате уплаше­ното дете да стиска зъби и да спи в тъмна стая? Нищо не пречи да оставите да свети малка слаба лампа, която да раз­сее страха му.

Психологическото равновесие на детето ви си струва нез­начителната сума, която ще дадете за изразходвания ток. И не се безпокойте, че то винаги ще спи на светло. Постепен­но потребеността му от светлина ще отзвучи и детето ви чудесно ще заспива и на загасена лампа.

Няма никаква причина също да лишавате детето от нощ­ния биберон дори на две или две и половина години. Много сведущи по въпроса съседки ще ви укорят: „Какво? Биберон

на две години?" Е, да, и какво от това? Какво ненормално има? Ако още му е нужен предмет, който му дава сигурност, защо да му го отнемаме? И трите ми деца заспиваха с биберон и загу-биха този навик между две и три и половина години.