Жак Секвейра вечното евангелие



страница7/9
Дата22.12.2018
Размер1.63 Mb.
#109045
1   2   3   4   5   6   7   8   9
Глава шестнадесета

Закон и благодат I
Когато служех като мисионер в Уганда, при мен дойде млад африканец с искреното желание да свидетелства за Христос.

— Вие спасен ли сте? — ме попита той.

Убеждавайки го, че съм християнин, аз го попитах на свой ред:

— А вие спасен ли сте?

— Слава на Господа, аз съм спасен! — с ентусиазъм отговори той.

— Щом сте спасен, казах аз, защо воните на алкохол?

Смутен, той учуден отговори:

— Нима не знаете, че ние сме спасени по благодат, а не чрез дела?

Аз го помолих да обясни, какво има предвид.

— Христос всичко е изпълнил за нас, — отвърна той.

— Сега ви разбирам, казах аз. Вие имате предвид, че Той е живял съвършен живот и умрял, изпитвайки възмездието за греха вместо вас.

— Да. Вие правилно сте ме разбрали!

— Ако това е така, настойчиво продължих аз, значи Той се е отправил на небето вместо вас?

Естественно, той не пожела да се съгласи с това.

Подобно на този млад човек, много християни днес не разбират библейския смисъл на спасе­нието по благодат. Те приемат това, което немския мъченик Дитрих Бонхофер точно е назовал «евтина благодат», — тоест идеята, потвърждаваща, че Христос всичко е изпъл­нил и християните могат свободно да угаждат на своята греховна плът. Библията, разбира се, не ни учи на това. Тогава как следва да разбираме забележителната истина за спасение по благодат? Премахнал ли е Христос закона, когато ни спасява по благодат?

Трудности при сравнение на закона и благодатта

На пръв поглед, закона и благодатта като че ли си противоречат един на друг. Закона изисква послушание като условие за спасение (виж. Рим. 10:5), а благодатта предлага спасението като безвъзмезден дар независимо от делата (виж Еф.2:8,9). Законът осъжда греш­ника (виж Гал. 3:10), а благодатта оправдава нечестивия (виж Рим. 4:5). В резултат много хора, приемащи благодатта, предлагана от Бога, достигат до отхвърляне на закона. Обаче Библията — Стария и Новия Завет — не противопоставят благодатта и закона. Източника на едното и другого се явява Бог, а Бог никога не Си противоречи.

Днес много християни се опитват да разрешат трудността явяваща се между закона и благодатта посредством учението, назовано диспенсационализъм. Съгласно това учение, Библията се дели на временни периоди, или деспенсации, и от Моисея до Христа — в Стария Завет спасението се е основавало на послушанието на закона. Сега, учи диспенсационализма, когато Христос е дошъл и завинаги е изкупил чове­чеството, спасението се достига посредством благодатта на Новия Завет и закона е изгубил своето значение.

Тази доктрина не само отрича единството на Писанията, но и противоречи на ясното учение на Новия Завет. Бог винаги е имал само един начин за спасение на грешници: посредством благодат чрез Неговото изкупително дело извършено в Христа. В 4-та глава на посланието към Римляните апостол Павел ясно говори, че Авраам е бил спасен не чрез обрязването или съблюдаването на закона, а посредством вяра в Божието обещание за спасениие чрез Неговия Син Исус Христос.

Бог никога не е учредявал закона като средство за спасение; това е извратена гледна точка (виж Рим. 9:30—33). Павел много обстойно се опитва да поправи това заблуждение в своето Посланиие към Галатяните (виж Гал. 2:16; 5:4). Давайки Своя закон, Бог е преследвал целта: да изобличи греховете на хората (виж Рим. 3:20), за да може дарът на спасение да придобие смисъл. «И така закона стана за нас детеводител, за да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра» (Гал. 3:24).

Тъй като ние сме егоистични по природа, не се изисква много труд, за да попаднем в клопката на законничеството, което всъщност представлява опит да се спасим чрез съблюдаване на закона. В центъра на всяка езическа религия стои идеята, че човек трябва да се спаси чрез своите добри дела. Но Библията ни учи, че това е невъзможно, че нашата единствена надежда за спасение е вярата в изкупителната Божия благодат (виж Рим. 3:20, 22). «И така ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона» (Рим. 3:28).



Не под закон, но под благодат

Всеки новороден християнин се намира не под закон, но под благодат (виж Рим. 6:14). Но какво означава да си под благодат и как това влияе на нашия християнски живот? Първо, ние следва ясно да разберем, какъв смисъл е вложен в думите под закон и под благодат.



Под закон. Думата под означава «намирам се под управ­лението или властта». Следователно, да бъдеш «под закон» означава да се намираш под управленито или властта на закона. От тук следва, че нашето положение пред Бога се основава на нашите постъпки от гледна точка на закона, който е откровение на Божията воля; Да бъдеш «под закон» означава да се оправ­даваш пред Бога чрез своето поведение от гледна точка на зако­на. Закона винаги стои пред нас и ни казва: «Прави това, не прави онова, и ще живееш» (виж Рим. 10:5). При несъблю­даване на закона последствието е проклятие: «Проклет всеки който не постоянства да изпълнява всичко писано в книгата на закона» (Гал. 3:10).

В Едемската градина преди грехопадението Адам и Ева са били «под закон». Бог ги сътворил съвършени, с безгрешно естество и ги поставил под закона. «И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: от всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не едеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш» ит. 2:16, 17). Адам и Ева чули тази заповед, че е произнесена смъртна присъда, и те заплатили със своя живот. Тази смъртна присъда засегнала цялото човечество, защото цялото човечество било в Адам, когато съгрешил и следователно, цялото чове­чество е съпричастно към неговия грях (виж Рим. 5:12; 1 Кор. 15:22).

Да бъдеш «под закон» значи и да си под проклятието или осъждението на закона. Това е нашата беда; ние «по природа сме чада на гнева» (Еф. 2:3). Колко хубаво би било да не мислим за самите нас, но факта си оставая факт: средата, в която сме се появили на този свят е падналия човешки род. Както казва апостол Павел: «А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона, за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога, защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познанието на греха» (Рим. 3:19, 20).

Тук Павел ни казва, че не само сме осъдени от закона, но и не можем да изпълним неговите изисквания. За да ни спаси от това безнадежно състояние, «Бог изпрати Своя Единороден Син, Който се роди от жена, роди се и под закон, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението» (Гал. 4:4, 5). Изкупвайки ни от състоянието «под закона», Христос ни е поместил «под благодат». Такова е положението на всеки, който Го е приел чрез вяра (виж Рим. 6:14).



Под благодат. Думата благодат означава «незаслужена милост». Новия Завет определя благодатта в духовните термини основно като Божие разположение, движимо от любов към грешниците и побуждащо Го да отдаде «Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот» (Ин. 3:16). Апостол Павел описва благодатта със следните думи: «В Когото [Христа] имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благо­дат» (Еф. 1:7). Тъй като падналото човешко естество по природа е във вражда с Бога, то изкуплението, извършено от Бога заради нашето спасение чрез Неговия Син е безвъзмезден дар — то се установява чрез благодат. Ние се спасяваме по благодат (виж Еф. 2:8,9; Рим. 5:6—10). Ето защо Евангелието — това е безусловна, Блага вест.

Какво значи да сме «под благодат»?

Както вече видяхме, цялото човечество е родено «в Адам» е и «под закон», а «закона има власт над човек, докато е жив» (Рим. 7:1). Христос се съедини с нас чрез Своето въплъщение и умря на кръста, така че ние сме умряли за властта на закона «вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога» (Рим. 7:4). Чрез Своето възкресение Христос ни е възкресил със Себе Си за вечен живот, възраждайки ни «за жива надежда» (1 Петр. 1:3), сгодявайки ни с Христос, втория мъж, и затова сега ние се намираме под Неговата власт. Ето какво значи да се намираме «под благодат».

Следователно, като християни ние повече не сме под закон, защото нашето оправдание или спасение не зависи от собствените ни опити да се оправдаем чрез дела по закона. (Тук се подразбира, че обратното твърдение точно характеризира състоянието на тези, които не са приели Христа като свой личен Спасител.) Уверението е, че тези, които чрез вяра са се съединили с Христос, повече не са под закон, но под благодат. Христос е станал осъществяване и завършване на всичко, което закона изисква от нас за придобиване на праведност (виж Рим. 10:4).

Следователно, състоянието «под благодат» е напълно противоположно на състоянието «под закон». Намирайки се под благодат, ние повече не се оправдаваме пред Бога чрез своите дела — делата на закона. Нашето оправдание се изгражда изключително на основата на това, което Христос вече е извършил чрез Своя живот, смърт и възкресение. Нас ни оправдава съвършената праведност на Христос, която Той изработи в Своето човешко естество, като ни замести. Със Своето послушание на закона и Своята смърт, която удовлетворила справедливостта на закона, Христос завинаги придоби праведност за всички, които приемат Неговата спасяваща благодат (виж Рим. 5:17).

И нещо повече от това, да сме «под благодат» означава, че сме умярли за живот в греха, че нашия живот е скрит в Христос (виж Кол. 3:3). Христовата смът на кръста е била смърт, с която цялото човечество е умряло в един Човек (виж 2 Кор. 5:14). Затова, когато чрез вяра се отъждествим с тази смърт, то ставаме мъртви за греха и за властта на закона и живи за Бога. Именно това символизира кръщението — нашето единство с Христос разпнат, погребан и възкресен. В резултат сега вече ние ходим под благодат в обновен живот (виж Рим. 6:3, 4). Ето какво означава да сме «под благодат», и всичко това оказва голямо влияние на нашия начин на живот.



Живот под благодат

Животът «под благодат» ни избавя от живота «под закон», но това не значи, че закона е отменен. Всеки, който вярва или учи на това, извращава Евангелието. Оправданието чрез вяра не премахва закона, но го утвърждава (виж Рим. 3:31).

Божият закон е вечен, както е вечен и Сам Бог. Написан в юридическа форма, той изразява Неговата саможертвена любов (виж Мат. 22:36—40; Рим. 13:8, 10; Гал. 5:13, 14). В Планинската проповед Исус провъзгласи, че Той не е дошъл да премахне закона.

«Защото истина ви казвам: доколе премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона нямя да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство» ат. 5:18, 19).

Когато сме били «под закон», нашия проблем е бил не в закона, а в нас. Законът е свят, праведен и добър (виж Рим. 7:12). Вината е в нас, защото по природа ние сме плътски хора, продадени под робството на греха (виж стих 14). Святият Божий Закон и нашата грешна природа са несъвместими. «Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може» (Рим. 8:7). Ето защо първия, или Стария, Завет е бил несъвършен.

«А напротив, когато порицава израилтяните Господ казва. Ето идват дни, когато ще сключа с Израилевия дом и с Иудовия дом нов завет, не такъв завет, какъвто направих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; защото те не устояха в завета Ми... Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои люде» (Евр. 8:8—10).

И така, Христос не премахнал закона на кръста. Вместо това Той ни спаси от живот под закон. Той унищожи греховния живот на цялото човечество, който се намираше под осъждането на закона. При възкресението Той ни възроди от мъртвите за нов живот, живота на Духа, който е в съвършена хармония със закона. Този живот, който Той живя в Своето човешко естество беше в пълно послушание на святия Божий Закон посредством силата на Духа. Законът никога не е бил средство за спасения, но винаги е бил мярка за християнски живот.

Веднъж Исус умря за греха, но възкръсна за живот в Бога (виж Рим. 6:10). В 11-ти стих апостол Павел прилага същата истина към кръстения вярващ: «Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса, нашия Господ».

На какво основание ние можем да считаме себе си за мъртви за греха и живи за Бога?

На това, което Бог е извършил за нас в човешкото естество на Христос. Посредством Своята изобилна благодат Той ни е поместил в Христа при въплъщението, когато Неговата Божественост се е съединила с нашето съвокупно човешко естество (виж 1 Кор. 1:30). Това означава, че, когато Христос умря за греха, ние сме умряли в Него. По този начин, кръста става сила Божия за спасение от греха (виж 1 Кор. 1:18), а също и от властта на закона (виж. Рим. 7:4—6). Обърнете внимание, как Павел прилага тази истина към собствения си живот:

«Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога. Съразспнах се с Христа, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене (Гал. 2:19, 20).

Затова първото, което за нас е нужно да разберем за живот под благодат е, че законът не е бил премахнат. А второто има отношение към първото: въпреки, че християните се намират «под благодат», това не значи, че те са свободни да живеят така, както им е угодно. Благодатта не ни вменява такъв род свобода.

Бидейки под закон, ние сме били под неговата власт. Това е налагало определени изисквания, и ние сме били длъжни да ги изпълняваме, иначе ни е очаквало наказание. Сега намиращи се под благодат, ние разбира се, също сме подчинени на властта на благодатта. Това значи, че сме свързани с Христос източника на благодат и трябва да живеем под Неговото владичество. Христос е наш Спасител и Господ. Как това въздейства на нашия християнски живот? Ето два примера от изказванията на апостол Павел:

«Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде. Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда? Благодарение обаче Богу, че когато бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени и освободени от греха, станахте слуги на правдата» (Рим. 6:15—18).

«Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани, само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта; но с любов служете си един на друг. Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч в тая: «Да обичаш ближния си, както себе си"» (Гал. 5:13, 14; виж също 1 Петр. 2:15—19).

Следователно, ясно е, че да живеем под благодат означава да позволим на Христос да живее в нас посредством вяра. За това говореше и Исус:

«Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен» (Ин. 15:4, 5).

Третия важен фактор относно живота под благодат, който е необходимо да разберем се отнася към подбудите.

Нашите минали взаимоотношения под закон можем да назовем взаимоотношения на страх. Проблемът е в това, че законът никога не може да се съобрази с нашата немощ и неспособност да изпълняваме неговите изисквания и законът не може да ни помогне да изпълним. Той може да изисква само послушание и ни осъжда всеки път, когато падаме. Затова, бъдейки под закон, ние винаги се намираме във властта на страха от смъртта (виж Евр. 2:15).

Колко се отличава нашето положение под благодат! За разлика от закона, Христос разбира нашата слабост и нашата неспособност да бъдем праведни. Той ни съчувства в нашата борба срещу изкушенията. Христос във всичко се уподоби на нас и във всичко е бил изкушен подобно на нас. Той ни разбира, съчувства ни и е готов да ни помогне (виж. Евр. 2:17,18; 4:15).

И нещо повече, Той ни е избавил от всичко това. Той ни е избавил от страха от смъртта, защото умря за нас (виж Евр. 2:14). Той ни е избавил от страха и от робството на греха, защото, тъй като е осъдил греха в плътта — нашата плът (виж Рим. 6:22; 8:2,3). Той ни примири с Бога, така че ние да имаме блажено упование за Небето и вечния живот; ние можем да се обръщаме към Бога «скъпи Татко (виж. Гал. 4:4—6). Това са преимуществата на състоянието ни «под благодат». Това означава, че ние не служим на Бога по буква (от страх), но по дух (от сърдечна благодарност към Христос) (виж Рим. 7.6).

Взаимоотношенията ни под благодат — това са взаимоотношения на любов и признателност, а не взаимоотношения на страх, които сме изпитвали когато сме били под закон. Страхът от наказание вече не ръководи нашите постъпки; вместо това любовта към Бога ни побужда да постъпваме правилно (виж 2 Кор. 5:14, 15). Исус каза: «Ако ме любите, ще пазите Моите заповеди» (Ин. 14:15; 1 Ин. 5:3).

Пребиваването ни под благодатта ни освобождава също и от егоистичните побуди да се опитваме да постъпваме правилно в очакване на награда. Нито страха от наказание, нито надеждата за награда на небето могат да бъдат достатъчно силни побуди, да ни предадат способност да се оправдаем чрез «дела по закона». Но когато разберем и оценим любовта агапе, която е довела Божия Син до кръста заради нас, ние с радост ще служим на Него и на другите, без да мислим за себе си и за награда.

Съгрешаване под благодат

Християните често си задават един въпрос: ако продължаваме да грешим, даже и когато се намираме под благодат, как това повлиява на нашите взаимоотношения с Бога? Губим ли нашето оправдание всеки път, когато грешим? Нуждаем ли се всеки път от ново обръщане след всяко съгрешаване, или сме обречени на вечна смърт?

Някои считат, че отговора трябва да бъде утвърдителен. Тези християни, които приемат така доктрината за спасението, не разбират безсловната Божия любов агапе и това, което Библията представя с термина «под благодат».

Това изяснява апостол Павел, че всеки, който наистина разбира спасението по благодат и цени Христовия кръст, не може да гледа на греха със скръстени ръце (виж Рим. 6:1,2). Праведността се дава чрез вяра и ако вярата присътства, — праведността присътства също, а в праведността няма грях (виж Рим. 6:14—18).

Когато апостол Павел провъзгласява: «Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат» (Рим. 6:14), той не е имал предвид, че за вярващия е невъзможно да греши. Павел е разбирал, че грехът повече не ще има власт да осъжда или контролира вярващия, защото такава личност вече не е под властта на закона, а под благодат. Павел казва: «Жилото на смъртта е греха; и силата на греха е закона» (1 Кор. 15:56). Той има впредвиду, че грехът сам по себе си не има сила дапогуби човека, ако я няма осъждащата сила на закона. Доколкото вярващия повече не се намира под власта на закона, греха повече не може да подвежда вярващия под осъждението на закона — вечната смърт. Вярващият е избавен от силата на греха.

Злоупотребяване с благодатта

«Почакайте малко, ще възразите вие. — Това е опасно учение, което води към разпуснат живот!»

Разбира се, вашите опасения са абсолютно обосновани. За нашето греховно състояние Евангелието не е само Блага, но и опасна вест. Когато вярата е фалшива, тя лесно се превръща в поощряване на греха, какъвто е случая с христия­ни, за които пише Иаков (виж Иак. 2:19—26).

Доколкото вярващите повече не са под закон и благодатта изобилства значително повече от греха, могат ли християните лекомислено да продължават да грешат, ако те не са под закон? Този сериозен въпрос Павел задава на своите читатели в 6-та глава на Посланието към Римляните. И отговаря — разбира се с НЕ! Фактически цялата 6-та глава на Посланието към Римляните предупреждава християните против становището, че пребиваването ни под благодатта може да предизвика безразличие към греха.

По какви причини, по мнението на апостол Павел, християните, намиращи се под благодат, не трябва да са безразлични към греха?

Първо, защото в Христос ние сме умряли за греха. Тоест ние сме скъсали връската си с него (виж стихове 2, 11).

Второ, по собствен избор сме станали слуги на Бога, Който е източник на праведност, а не на грях (виж стих 17). По тези две причини учението за спасение посредством благодат не позволява на християните да продължават да извършват грях.

Очевидно е, че това не означава, че ние никога няма да се препънем и да паднем. Като младенци в Христос ние знаем, че сме неспособни да живеем по Божествения идеал — това е проблем на християнския живот. Докато не сме се научили напълно да разбираме Евангелието и непрекъснато да живеем по Духа, нашите падения ще бъдат твърде чести. А как тези падения повлияват на нашите взаимоотношения с Бога? На този въпрос трябва да си отговорим.

Между съгрешаване под закон и съгрешаване под благодат лежи цяла пропаст. За да разберем различието между тях, нека да погледнем на закона като на написан кодекс и на Христос като жива реалност. Сравнявайки ги, ние ще видим, че те са идентични в един смисъл и напълно противоположни в друг.

Например, ние виждаме, че духът на закона — това е любовта (виж Мат 22:36—40). В този смисъл закона може да се отъждестви с Христос, Който е любов (виж 1 Ин. 4:8; Еф. 5:1,2) Обаче, ако ние погледнем на закона като на написан кодекс, той става за нас поредица от правила, юридически свързващи човешките същества. Като такъв той не може да ни съчувст­ва за нашите слабости или да ни помогне. Всичко, което той може да направи е да заповядва и да осъжда всяко падение (виж Гал. 3:10).

За разлика от закона, Христос е Личност, чувстваща и разбираща нашата борба. Той може да ни помогне, защото Сам Той, подобно на нас, беше изкушаван във всичко, с исключение на това, че никога не беше победен от изкушенията (виж Евр. 4:15). В този смисъл закона и Христос коренно се отличават един от друг.

Всичко това е много важно за разбиране на проблема с греха. Когато сме грешили до приемане на Божията изкупителна благодат в Христос, ние сме съзнавали, че сме грешили против закона, моралния кодекс, или поредицата от правила. Когато грешим сега, ние съзнаваме, че грешим против Личност, «възлюбила ни и предала Себе Си за нас» (Гал. 2:20). Нашето отношение към греха става корено различно.

Да предположим, че вие шофирате с явно превишена скорост, и ви спират полицаи. Вие се молите да ви простят, признавайки, че съжалявате за нарушението. Какви са подбудите ви? Ако някога сте се оказали в подобна ситуация, то, мисля, че ще се съгласите че вашето признание и съжа­ление са подбудени от егоистични интереси, а не от любов към ограничението на скоростта или към полицая, който олицетворява закона.

След това вие се отправяте към дома (много бавно разбира се) и там неумишлено обиждате вашата съпруга, която обичате и която нежно ви обича. Вие съжалявате за лошата си постъпка и признавате своята вина. Какво ви мотивира този път? Не страхът от наказание. Вие изпитвате съжаление, че сте огорчили скъпия за вас човек. Ето каква е разликата между съгрешаване под закон и съгрешаване под благодат. Това е и разликата между покаянието на Иуда предал Христос и покаянието на Петър, който се отрече от Него. Иуда е бил побуден от своето «аз», а Петър — от любов. Хората, които грешат под закон, могат да се покаят само от страх от наказание или желание за награда — и в двата случая се преследват егоистични интереси. «Под благодат» покаянието и изповедта се явяват плодове на взаимоотношения с Христос, основани на любов. Ние постоянно осъзнаваме, че нашите грехове са приковали Христос на кръста, — те Го убиха! Как тогава християните, намиращи се под благодат, ще могат лекомислено да се отнасят към греха? Това би означавало съзнателно да разпъваме Христос, а това е немислимо за всеки, който цени Божия «неизказан дар» (2 Кор. 9:15).

Ние, християните, трябва да се научим да мразим греха не защото се боим да не се лишим от небето, а защото нашите грехове отново приковават Христос към кръста и отново Го предават на открито осмиване и подигравка (виж Гал. 3:13; Евр. 6:4—6). При законника няма ненавист към греха; при него има ненавист към наказанието за греха. Подобна религия — това е езичество в християнска одежда.

Бог не може да ни спаси, просто като игнорира изискванията на Своя свят закон, спасението от греха коства на небето много скъпо. Възмездието за греха е смърт (виж Иез. 18:20; Рим. 6:23), и за да ни спаси от осъждението на закона, Бог е трябвало да удовлетвори неговите справедливи изисквания. Той направи това, когато възложи на Христос, беззаконията на всички нас и Го принесе в жертва на кръста като единствена действена жертва за нашите грехове ( Ис. 53:6, 10, 11).

А сега да отговорим на въпроса, прозвучал в началото: Как нашите падения и грехове, извършени след като сме се оказали под благодатта, повлияват на нашите взаимоотношения с Бога?

Ако, намиращи се под благодатта, се препънем и паднем отново в грях, ние не се лишаваме от оправдание. Това не принася също и осъждане. Но ако сме започнали да разбираме, каква скъпа цена е дадена за нашето спасение, такива падения ще предизвикат много по-дълбока ненавист към греха. Ние ще разберем, че всеки извършен грях фактически е причина за смъртта на Христос на кръста.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница