Женската сексуалност франсоаз Долто

свързани с желания, включително с желанията на май­ката, говори, че е хубаво, че е добре „добре" да се яде и дори „много" да се яде. Не е хубаво, грозно е да се повръ­ща. А и предизвиква тревожност. Колкото до аналната ерогенност, изпражненията трябва да бъдат хубави, но мама, която изглежда толкова щастлива да обира из­пражненията от седалището на детето, когато са хуба­ви, и която придобива обезпокоено изражение, когато не са такива, поражда начало на естетика (на естетичес­ки чувства), която се състои в това, че щом детето .се научи да контролира движенията на ръцете си, то за­почва да опипва храната и фекалиите си. В този мо­мент предметът, който досега е бил „хубав" за гълтане, се оказва „не хубав" за пипане. А другият предмет, ху­бав, когато го е взимала мама, не е хубав, когато го взима детето.

2. Следващата, садистична орална и анална фаза, се смесва с първата, щом се появи възможност за действи­ята хващане и хвърляне, тъй като ръцете са мястото за преносна ерогенната орална и анална зона. Правенето с уста и правенето с анус се прехвърля върху „доброто" или „лошото" правене с ръце.

По време на тези две. фази, в условия на езикова ко­муникация с майката и другите близки и благодарение на езика и реакциите на околните, детето пренася же­ланието си върху двигателните си прояви. Именно тук сложните ценностни скали се пресичат и взаимно се уни­щожават. Когато вкусът на детето не е задоволен от дадена храна, то я отхвърля - това е лошо. Ако обаче отхвърля с ръка нещо горещо, това е хубаво. Когато нещо е хубаво и то иска да го докосне, това може да доведе до катастрофа; затова пък има лоши неща, кои­то е приятно да се пипат. Ето защо през този садисти­чен анален период се структурират ценностни скали, противоречащи на желанието и удоволствието на дете-

то, което се отчуждава от желанието и удоволствието на майката. Да плаче, когато не се чувства добре, е ху­баво, но от гледна точка на родителите е лошо. Може да се каже, че през тези период се създава склонността към лъжа у дете със силно либидо, което получава въз­питание обратно на онова, което му се струва хубаво. Обратно и по отношение на ритъма на уриниране и де-фекиране, както и на ритъма на сън. Според спонтан­ния му ритъм, на детето не му се спи - обаче трябва да спи, трябва да мълчи, да стои на тъмно и да няма иг­рачки. Всичко това изкривява желанието в неговото осъ­ществяване, което не е нито „добро", нито „лошо", но което даден тип възпитание прави „лошо". От тази възраст нататък децата и от двата пола могат да разви­ят мазохистичен морал, за да останат в хармония с ро­дителите си.

3. фалическата фаза, вече започнала с валоризиране-то на зърното на гърдата - частичен фалически обект за ерогенната привличаща и поглъщаща орална зона, и на аналния обект на фекалията - валидна, изхвърлена и да­дена на майката, която толкова се радва да я поеме, и усложнена с противоречивата естетика и етика, изразе­на в мимиките на майката.

Но фазата, наречена фалическа по отношение на де­теродните органи, достига до забелязването на сексуал­ното различие. Тя настъпва с известно закъснение, ко­гато момиченцата не са имали възможност до пет или шестгодишна възраст да видят как момченцата пишкат. Това, което възрастните трябва да запомнят, е, че за де­тето полът още не съществува. Става дума за общо еро­тични чувствени области и - нещо специфично еротич­но, но недоловено нито от детето, нито от възрастните -за възбудни усещания във вулвата и може би във вагина-та на момичето и в пениса на момчето, фалическата фаза е следователно уретрална. Първия път, когато види пе-

ниса на момченце, всяко момиченце изпитва желание да се спусне към него и да му каже: „Това си е мое, дай ми го, искам го." Което впрочем разсмива момчето и ядосва момичето - като вижда, че не е успяло да раз­дразни момчето, то незабавно се обръща към майка си: „Защо и аз нямам такова?" В този момент майката може да преобърне естетическия и етически усет на момичето чрез точни думи, които идентифицират тялото му с ней­ното. И като следствие - тялото на момчето с бащиното. Веднага след това фаличеекото у майката, гърдите, пре­дизвиква въпроса на момиченцето: „Защо и аз нямам?" Единственият отговор е: „Когато бях малка, и аз нямах. Пораснаха ми, когато станах девойка. Щом пораснеш, и ти ще имаш цици, гърди." На момичетата трябва да се казват точните думи.

Познавах петгодишно момиченце, което наричаше гърдите на майка си „големите й кореми", а това говори много за значението на означаващото корем за момиче­то, коремът, който ще придобие такава важност по-късно в психосоматичните смущения на жените, страдащи от генитална фрустрация.

От тази възраст на първична кастрация нататък раз­ликата между момчетата и момичетата става очевидна. Момичетата слагат, прибират в чанти или в някой таен ъгъл всичко, което намерят, докато момчетата взимат само фалически предмети и ги крият на определено място в къщата, за щастие винаги едно и също, където се знае, че трябва да се търсят ключовете, главно ключовете впрочем: нещо, което влиза в дупка. Това показва как спонтанната естетика и спонтанната етика действат у двата пола, дори ако на момичето или на момчето нищо не е обясняваш.

Във връзка с тази неосъзната етика на двата пола във френския език съществува несъвместимост в значения­та на думата „дърпам (спусъка)" за момичетата и мом-

четата. За момичето тази дума означава „дърпам към себе си", за момчето означава „стрелям - бум-бум!" За момичето динамиката на думата е центростремителна, за момчето центробежна. Все в тази възраст започва „хвърлянето на топката", различно извършвано от два-, та пола. Момичето хвърля топката отвътре навън. Мом­чето хваща топката отвътре навън - пренос на орално­то, и я хвърля отвън навътре. В оралните сублимации момичето се развива по-бързо от момчето. То, както се казва, е „устато". Удовлетворено от това, че има пенис, момчето не бърза да проговори. Забелязва се и друга разлика в двигателността: момичетата обичат да бутат предмет, в който са сложили разни неща, докато момче­то мести предмети заради удоволствието да n/i мести, разбира се, й дори много повече отколкото момичето, но предпочита да бъде в количката, която някой бута, вместо то да я бута. За момичето това вече е идентифи­кация с майката, докато момчето, все още предпочита да остане неин частичен обект.

От момента, в който момичето е приело, като доказа­телство за съответствието си с женското тяло, да бъде сексуално конструирано такова, каквото е, у него като че ли започва много по-бързо видимо символично раз­витие, отколкото у момчето. Любопитството, желание­то „да прави", желанието за частичен обект представля­ват магически квадратчета или таткови пениси, пред­ставени от куклите. Очарованите близки мислят, че мо­мичето се държи като малка майка, което не е невярно; само че то е садистична орална и садистична анална майка, която по нищо не прилича на зрялата майка.

Когато на тази възраст момчето също играе на кукли, то не изпитва нужда да има баща, нито дори майка за куклите си. Докато момичето се назовава като тяхна майка и обявява, че таткото на куклите му е неговият татко. Изглежда следователно, че още през садистична-

та анална и фалическа фаза момчето продължава ети­ката на дуалната ситуация, в която представя чрез пове­дението си както майка си, така и баща си, а любимите му предмети, плюшените животни например, са негов образ, докато самото то е образ на майка си.

Момичето, напротив, е захвърлено, запратено така да се каже в триъгълна личностна ситуация във въобража­емия живот. Това, че няма фалос, му позволява да изра­зява чрез символи третия обект, този частичен обект, който момчето има между себе си и майка си, да го из­разява чрез много символи, придавайки им стойност на частичен фалос. Любопитството към собственото тяло и развитата сръчност му позволяват да инвестира вулва-та си и да извършва над нея много точни осезателни наблюдения, чрез които свидетелства, че се чувства си­гурно и че не са нарекли това „лошо". Ако са го нарекли „лошо", то продължава да го намира за хубаво, но вярва, че е лошо, след като майка му така е казала.

Спомням си едно момиченце, на което бях донесла кук­ла и което веднага я обърна наопаки, скъса памучните й гащички, удари я и каза: „Тя няма пъпка, не е интересна." В този момент се смесват клиторната и вулвената фаза. В етиката и естетиката настъпва валоризация на кухините, на тайните, на скривалищата, на кутиите, появява се до­макински интерес към воалите, гънките, девалоризиране на измачканите^ неестетични гънки, любов към копчета­та - една сублимация, която радва момичетата, е желани­ето да се научат да шият копчета, все едно къде, все едно как, важното е навсякъде да се поставят копчета, т.е. зърна на гърди и клитори. Това е хубаво. Това завиране на не­щата в кухини или дупки - не в дупки навън, както прави момчето, - в чанта, с която не желае да се раздели, и т. н. е знак, че валоризирането на фалоса води момичето към центростремителната динамика.

4. Продължението на вулвено-аналното инвестиране в началото на едиповия комплекс. Това е сфинктерната чистота, която у момичетата настъпва много по-бързо, отколкото у момчетата и която доказва, че вече няма смесване между уретралното, аналното и вулвеното, т.е. сексуалното. Желанието да пробуди интереса на носите­лите на фалос, мъжете, се проявява чрез отъждествява-нето с майката в домакннстването, когато майката е добра домакиня, и отъждествяването на тялото с пред­мет, украсен със знаци, които карат момчетата да го гле­дат или поне момичето така си мисли - панделки в коси­те, дори и сега, когато те вече не са модерни, гердани, гривни. Момичето е крайно изобретателно и самб си прави всички тези украшения, които представляват свръхкомпенсация за отсъствието на пенис, но които показват също центростремителната динамика - привли­чането на погледа и вниманието на мъжете.

5. Освободената походка, физическата сръчност илзя-ществото се развиват у момичетата - и всичко, което може да е хубаво, да ги прави хубави, - обратно на мом­четата, които развиват сила и акробатичност. Момиче^ тата се проявяват в грацията и танца. Когато момчета и момичета чуят музика, момчетата ритмично раздвиж­ват кльощавите си крайници, докато момичетата из­вършват вълнообразни движения и подрусват ханша си.

7. фазата на навлизането в едиповия комплекс се из­разява в естетиката на момичето вече не с желанието самб да си прави бижута, а да получава бижута, което понякога не става; тогава то започва да разказва исто­рии, да се идентифицира с героинята, а пък героинята си има един господин, който й подарява пръстени, гердани, в днешно време автомобили. Любопитно е, че сега, ко­гато жените шофират не по-малко от мъжете, момиче­тата обичат да притежават по някоя малка кола сред останалите разнообразни предмети, но не си играят с нея като момчетата, които движат колите си и ги карат да се срещат. Момчето се идентифицира с най-силния, до­като момичето се грижи за собственото си тяло като за предпочитан от мъжа обект.

Двигателните игри на момичето са много -по-статич­ни от тези на момчето. Момичето скача на въже на мяс­то, подскача на куц крак около начертан кръг, хвърля топката на друго момиче, като и двете не се движат мно­го. При момчетата е точно обратното. Ако си играе с камъчета, момчето ги хвърля възможно най-далеч и дори не отива да си ги вземе. Хвърли ли камък, момиченцето предпочита да й го донесат или само отива да си го при­бере. То обича да пази и да си играе с това, което пази. Тук етиката като че ли е колкото анална, толкова и ва­гинална.

Момичето започва да инвестира в предпочитани от него момчета. То ги нарича „годеници", опитва се да ги накара да го целунат, да му дръпнат косата и после да му кажат: „Хайде да се гоним." Е, момичето се гони из­вестно време, но това не го интересува толкова; онова, което иска да знае, е, че момчето го предпочита. Онова, което иска момчето, е да играе с нея на двигателни игри.

По същия начин въображаемото, свързано с раждане­то, е различно при момичетата и момчетата. Когато мо­миченцето говори за времето, „когато ще е голямо",'то

си мисли, че ще има деца и съпруг и че момиченцета ще са нейни, а момченцата на таткото. Представя ли си бъде­щето, момченцето обикновено има само един син, а за жената не знае, не смее да* каже, че това ще е майка му, пък и не мисли, че това ще е майка му. То ще бъде едно­временно татко и мама.

Когато детският семеен лекар е жена, момчетата не обичат да играят на доктор или се оставят момичетата да ги убедят, но само ако в играта се вложи малко са-дизъм, както прави лекарката. Докато ако семейният лекар е мъж, и момичетата, и момчетата обичат да иг­раят на доктор. Това е# защото момичетата се отъждест­вяват с ролята, все едно дали е на мъж или жена. А мом­четата се отъждествяват преди всичко с личността. /

Разликите са доста забележителни и когато децата играят на продавачи; това са игри на размяна, при които този, който играе ролята "на търговеца, дава някакъв предмет, а клиентът му дава пари и се прави, че отнася предмета. Е, момичетата никога не играят на месар, ви­наги на месарка. Те играят само роли, които могат да се изпълняват от жени. Когато няма роля за жена, предпо­читат да бъдат клиентката. Момчето играе ролята на търговеца и на клиента, но никога на клиентката, нито на търговката. Това показва до каква степен, когато са навлезли в едиповия комплекс, децата се стремят да се идентифицират с някаква роля, но също, и главно, с лич­ността, която я играе.

Да вземем децата, които ходят на детска градина. Като се приберат вкъщи момичетата играят на учителка. Мом­четата никога. Те понякога се забавляват да прилагат уменията, на които ги е научила учителката. Така игра­ят на училище, но не и на учителка. Докато, когато имат учител, което се случва все no-рядко, момчетата обичат да играят на учител на момчета. Животните им, които са ученици, никога не са момичета, винаги са момчета.

Няма съмнение, че през едиповата фаза, която може да продължи до шест-седем години при момчето и до по-късно при момичето, либидото на момичешкия Аз е в по-изгодно положение, тъй като не се грижи за ценния член - пениса. Нарцисизмът на момчето е подчинен на нуждата да защитава еректилността на своето силно, сръчно, ловко и страшно тяло, докато приелото пола си момиче вече няма от какво да се страхува, освен да бъде нападнато от някой, който не й харесва. Затова то много бързо развива в себе си способност да избягва опасност­та, благоразумие, пестеливост, чувство за самосъхране­ние. Както и умението да крие съкровищата си.

Рискованото нападение е момчешки акт. Когато ероген-ната зона е изложена на показ, както у момчето, то риску­ва много. Тъй като ревнува пениса на баща си, то проецира тази ревност върху големите и смята, че те ревнуват пени­са му. Следователно то се страхува от нападението на голе­мите. В същото време желае да ги предизвика, за да прик­рие страха си. Когато се бои от нападението на момче, момичето високо вика, не го е страх да покаже страха си. Когато момчето усеща своята еректилност, то има нужда да тръгне на война, за да я изложи на риск, за да я покаже на всички, за да шашне околните. Да сече и посича, ето каква роля трябва да играе, за да гарантира сигурността на личността си отвъд непостоянната си пенисна еректилност. Тези изблици на дързост и напористост, когато са потвърде­ни от възхитеното от момчешкия кураж обкръжение, му позволяват да си поеме дъх в моменти на депресия. Тогава то може да се надява, че спортните му и воински подвизи ще го предпазят от проверките на гениталната му, локал­но пенисна сила. Любопитно е, че момчетата са, както се казва, много по-нежни от момичетата. Тоест, че при най-малкото накърняване на телесната им цялост се възражда фантазмът за предпологаемата агресия, понесена от мо­мичетата, която може да сполети и тях.

Момчето, мъжът трябва да преодолява своите пасив­ни орални и анални нагони, защото те са не само запла­ха за кастриране, но може би и за анално изнасилване. То не се облича в плисирани рокли, не подчертава прив­лекателните подробности, обгръщащите движения - това би било твърде опасно! Освен себе си и собственото си тяло, чиято цялост трябва да съхрани, момчето следва също да запази и защити своите изложени на открито притежания, първите си притежания, пениса н тестику­лите. Че и да защити и изпълни поетите ангажименти. Именно тук често се проявява по твърде сложен начин мъжкият мазохизъм - момчето трябва да Се откаже от регресията към майчинските грижи, макар те да са съблазнителни и главно необходими, за да предотвра­ти разпокъсването, на което е много повече изложено във фантазмите си от момичето. Момичетата са спокой­ни. Всичко е свършено, вече няма какво да се реже. И наистина момчето действително рискува кастриращо разкъсване в телесните сблъсъци на боя с други момче­та. И въображаемо рискува същото в еректилните си фантазми за сексуални завоевания, тъй като те винаги са последвани от спадане на пениса. Рискува и симво­лично чрез името си - то може да бъде опетнено от извънбрачните действия на жена му, от неуспехите на братята, на потомството му - всички те носят името му.

Колкото до сближаването с баща му, щом го започне телесно, а не фантазмено, или културно чрез символич­но посредничество, синът може да бъде обладан от афек­тите, произтичащи от това, че проецира върху баща си завистта от успеха му, недостатъчната си стойност в срав­нение с бащината стойност. А когато е в положение на малоценност, каквато и да е причината, и се приближа­ва, за да получи от баща си малко грижи, винаги присъс­тва едва доловим страх от регрес, страхът да не се пре­върне в бебе; ако пък бащата е много силен и гръмогла-

сен мъж, момчето се бои да сподели с него слабостите си от страх да не стане смешно.

Дилемата с мазохизма и нарцисизма е много по-важ­на в детството на момчетата, отколкото на момичетата. Странно е наистина, че това критично либидно положе­ние е останало досега незабелязано и че съдбата на мъже­те е ^смятана от много психоаналитици за достойна за завиждане. От психоаналитици мъже, разбира се.

Да видим сега какви са причините за тревожността. За-момичето причини за тревога не съществуват, освен ако не се подчини на майка си и си помисли, че майката ще каже на бащата и че последният ще го девалоризира. Но с майка си то лесно може да се справи, просто като се престори, че е съгласна с нея. Колкото до бащата, момичето знае, научило е как да го обезоръжава. Поня­кога чрез плач, или като го разсмее, или като демонст­рира покорство. Във всички случаи тревожността е из­бягната. Момчето не може да я избегне. То не бива да плаче, това е работа на момичетата. Не бива да играе на кукли, и това е момичешка работа. А Бог знае колко 'момчета имат нужда тайно да играят на кукли, за да се утвърдят като баща и майка, т.е. като силни по отноше­ние на себе си.

Ако мъжкарят не демонстрира пред момичетата, пред жените, пред бащата, пред съперниците, че е еректилен, кръвонапълнен, ако не пренебрегва сарказмите и не отблъсква атаките, той ще бъде сметнат за слаб, ще го съжаляват или ще го отхвърлят, а това разрушава мъжка­та му гордост. Ето на това тежко условие - непрекъсна­то да доказва двойно фалическата си форма, на тялото и на половия си орган - дължи мъжът правото да се Смята носител на пола си.

До него спътницата му, богата с онова, което крие, си изгражда без свидетели собствени вълнения в условия на непрекъсната физиологична стабилност, ненакърне-

на от никакви капризи и следваща неизменния ритъм на лунните цикли. Вярно, е, че жената, винаги сигурна в майчинството си - докато мъжът знае, че е баща само по думите на жена си, - няма нужда да дава името си на детето. Детето знае коя е майка му, а за баща си знае само от нейните думи. За да бъде жена, жената няма нуж­да околните непрекъснато да й го казват. За да узрее ге­нитално, на нея ще й трябва мъж, който да я обича, но засега говорим за структурата на жената в нейната ети­ка и естетика. Аз лично намирам, че откъм нарцистич-на съдба тя е в по-изгодна позиция.

Ерогенни генитални усещания у жената; оргазъм

Различните типове женски оргазъм са познаваеми как­то обективно, от свидетелството на мъжете, така и су­бективно, от свидетелството на жените. Голямото раз­нообразие от свидетелства позволява в някаква степен да се доближим до истината и да установим известно съвпадение в оргазмения феномен при всички жени.

Нагоните са с ендогенен произход и са свързани с жи­вота на женския организъм. Щом бъде съобщено на се­тивата на жената, желанието, каквато и да е екзогенна­та сензорна причина, която го е предизвикала, се фоку­сира в гениталната област. Жената изпитва усещане на клиторна еректилност и кръгово вагинално кръво-напълване, придружено с топлина и с хуморална секре­ция, както и с възбудно удоволствие с усилващ се интен­зитет, достигащо до максимума си - оргазма. Последни­ят понякога се придружава от хуморална емисия, още по-подчертана отколкото при фазата на засилване на удоволствието, понякога не се придружава с такава. След апогея на кръвонаггълване и наслада, възбудната чувст­вителност намалява сравнително бързо до пълното спа-

дане на напрежението, характеризиращо се с оттегляне на кръвта от ерогенната зона и спиране на хуморалния секреторен процес, както и с локална физиологична нуж­да от пйчивка, което прави мъчителни и понякога бо­лезнени опитите за изкуствено възбуждане чрез външно дразнене. След оргазма жената изпитва общо телесно отпускане, което често води до по-дълъг или по-кратък сън. Различаваме:

- клиторен оргазъм;

- клиторно-вулвен оргазъм;

- вагинален оргазъм; .

- маточно-околоматочен оргазъм, който погрешно се смесва с предишните, особено с вулво-вагиналния, защо­то не се осъзнава от жената, така че тя никога не говори за него. Смятам, че трябва да го различаваме както по обективни описателни причини, така и по либидни при­чини, засягащи психоаналитичната теория*.

Оргазмите могат да бъдат изолирани или верижни, като първите създават условията, които пораждат вто­рите, но може и да са неразличими един от друг в общо­то удоволствие на жената.

На всяко ниво на засилване на удоволствието процесът (както и в нивата на либидна еволюция) може да бъде прекъснат, изтласкан, отречен, заместен от симптом.

Необходимата продължителност за постигане на орг газъм е много различна дори за една и съща жена. Ин­тензивността и качеството също. Времето за почивка между половите актове, осигуряващо им задоволително протичане, също е различно. Всички тези фактори зави­сят не само от жената, но и от двойката, която формира с партньора си. изобщо и в дадения момент. Веднъж из­питан по време на коитус и при липса на особено раз-

* Психоаналитичната теория се съобразява с наслаждението, изпит­вано от органите, което е неотделима част от несъзнаваното. - Б. а.

строиващи елементи в отношенията на двойката, ор­газмът винаги се повтаря с различно качество и интен­зитет, но без никога да слиза под определено минимал­но ниво на удоволствие. Смятам, че вариациите в чувст­вената и емоционална сила на получените с един и същ партньор оргазми са най-специфичният факт на генитал­ната сексуалност на жената.

Прието е да се смята, че кяиторната възбуда служи за отприщване на вулво-вагиналните секреции и на удовол­ствието, очаквано и искано от жената от въвеждането на пениса във влагалището. Секрециите правят проник­ването лесно и приятно и за двамата партньори. Възбуж­дането на зърната следва да се свърже (клинично и глав­но теоретично) с клиторното възбуждане, т.е. то може да не съществува, както може да не съществува и кли­торното възбуждане, или обратно, може да съществува като компенсация на стеснен клитор или на липса на клитор, и не носи удоволствие след момента, в който възбудата на вагината е навлязла във възходящата си фаза. Наблюдавани са дори първични вагинизми у дев­ственици, които се дължат на продължаващата мастур-бация на зърната, до която се ограничават телесните им срещи с твърде дълго отлагащия проникването любов­ник.