Женската сексуалност франсоаз Долто

телност е слабо осъзната, - и на коремните, на които не се налага да се инвестират в обектното отношение през фалическата фаза. От друга страна през оралния архаи­чен период клиторът може би е бил свързван с език или зъб, едновременно удължен и секретоотделящ. Но тога­ва, въпреки ексклузивното си значение, почти не е но­сил диференцирани усещания.

Обратно на онова, което мислят мъжете, при много жени желанието не е избирателно фокусирано в клитора или поне не непрекъснато; при много от тях желанието по време на контур от самото начало е съсредоточено върху обиколния ръб на вулво-вагиналната кухина, а клиторното удоволствие е допълнителен елемент в мо­мента на максималната вагинална наслада; това може би става, когато се пробуди маточната шийка, която за много жени е двусмислен орган - фалически изправен в дъното на вагиналната кухина, - за чието съществуване те често не подозират, поне не за осезателната му чувст­вителност, преди i а са изпитали удоволствие по време на полов акт. С две думи когато е сам, клиторният ор­газъм не уталожва сексуалното напрежение.

Ако тази очевидност не е достатъчно известна на мъжете, то е, защото те обикновено искат да доставят на жената удоволствие, което им се струва възбуждащо за нея - нали те разбират от тези работи; несъмнено е също, че удоволствието от еректилността на малкия пе­нис на партньорката им е за тях забавно и не толкова опасно, колкото жадния отвор на вагината, фантазми-ран понякога като бездна и дори като зъбата бездна.

вения правилен и желан обект. Вълнообразното всмук­ване, което влагалището упражнява върху пениса, изи­сква минимален тонус на перинеалните мускули. То носи наслада и на двамата партньори, като насладата се уве­личава от мъжките движения напред и назад, съответст­ващи на перисталтичните вагинални движения и на па-риеталния вагинален натиск, дължащ се на перинеални­те мускули. Двигателността на вагината по време на удо­волствие се усеща от жената, но не може да бъде напълно овладяна. Тя е отчасти рефлекс на удоволствието. Ако жената не е фригидна, през фазата на вагинална наслада и от момента на проникването се извършва промяна в общия мускулен тонус. Настъпва отпускане на мускули­те на двигателното тяло и успоредно отслабване на са-монаблюдението и самоконтрола. Изглежда, че от мо­мента на телесното притежание на пениса, неосъзнато­то или предсъзнателно понятие за фалос у другия бива преодоляно и че с него изчезват и външните референции на телата. Ритъмът, интензивността, качеството на възприятийно-двигателния обмен на коитуса изглеждат свързани както с формалното и позиционно съгласие на партньорите, така и е емоционалното им съгласие.

От тези наблюдения е извадено заключението, че сек­суалното удоволствие може да се постигне чрез анатомо-физиолргична стратегия, сродна с кинезитерапията. Не е изключено допирът на мъжкия пенис едновременно до клитора и до шийката на матката да задвижи дотогава задържан оргазъм, но в този случай става дума много повече за мастурбационния и фетишистки аспект на сек­суалните отношения, може би задоволителни за удовол­ствието, отколкото за гениталния им аспект и символич­ните му ефекти върху отношенията между партньорите.

На вагинално ниво неразбирателството в коитуса може

да дойде от несъразмерността на половите органи или

от противоречия в ритъма на партньорите, или от други

дисхармонии, но е свързано и с умствени и афективни разминаващи се представи, които сами по себе си отри­чат положителната стойност на половия акт.

В случай на разбирателство между партньори със схо­ден ритъм, кръговите вълнообразни вагинални движе­ния се разпространяват неосъзнато върху стените на влагалището, които поемат пениса и предизвикват от­деляне на секрет в маточната шиийка. Ако е в контакт с пениса, последната предизвиква, в максималната точ­ка на вагиналната възбуда, вагинални спазми, чийто ефект върху мъжкия сексуален апарат е еякулацията на спермата в максималния оргазмичен момент, изжи­вяван от жената. Действащата и съзнаваща своята нас­лада жена може оттук нататък да бъде само пасивна и изцяло обзета от приемащи усещания, особено след еро-генното задвижване на маточната шийка, чието учас­тие предизвиква истински задоволителен оргазъм. Спа­дането на напрежението, което оргазмът донася обаче, не е толкова продължително, колкото когато е резул­тат от съчетаването на вагиналния с маточно-около-маточния оргазъм. Недостатъчното спадане на сексу­алното напрежение вследствие единствено на вагинал­ния оргазъм може, у някои жени, които твърде бързо са получили оргазъм, да доведе до неколкоминутен кръ-гово-вулвен вагинален спазъм, no-рядко до спазъм на ануса, понякога болезнен - това са признаци на оста­тъчно нагонно напрежение, дължащо се на липсата на тренинг на маточното тяло в движенията, характерни за женския оргазъм.

Излизането на сцената на матката и на широката ли­гавица по време на полов акт е обикновено предизвика­но от осезателната пенисна възбуда на задната страна на влагалището, на шийката или от нахлуването на спер­ма в маточната шийка.

Маточно-околоматочният оргазъм се характеризи­ра с обръщателни движения на матката отпред назад и отзад напред с известна ритмична артикулираност с шийката на матката, с вълнообразни движения на мат­ката, които продължават движенията на влагалището, но от смучешр-всмукателен тип, така че за няколко се­кунди сперматозоидите биват изпратени в маточните тръби, нещо, което се потвърждава от наблюденията (без маточно-околоматочен оргазъм времето за придвижва­нето им е много по-дълго). Движенията при маточно-околоматочния оргазъм са напълно рефлекторни и же­ната осъзнава много рядко и много смътно - ако изоб­що осъзнава - тяхното започване. Този оргазъм й носи характерното за него висше, скрито и безмълвно наслаж-дение, дълбоко до степен на несъвместимост с усещане­то й, че е жива. Нейният партньор е единственият му свидетел. Непосредствено след края на този заключите­лен органично-психичен кръговрат жената идва в съзна­ние, което е изгубила за кратко време, спомняйки си от­неслото я като водна стихия наслаждение в последния момент на влагалищното проникване и изпитвайки по­родено от това чувство на върховно блаженство и благо­дарност към партньора си.

Маточно-околоматочният оргазъм винаги задоволя­ва напълно жената от емоционална и физическа гледна точка. Никога не бива последван от еластични болки или пасивен или активен реактивен вагинизъм. Неговото действие на енергетично обновление се усеща във всич­ки психосоматични и емоционални области.

При наличието на тези благотворни последици на сек­суалния оргазъм разбираме защо в романа си „Най-доб­рият свят" Ощъс Хъксли измисля хумористична общест­вена организация със задължително оргазмено задово­ляване. Разбираеми са и теоретично оправданите рацио­нални мотивации, подтикнали някои психоаналитици

като Райх например към търсене на психотерапевтична техника за „довеждане" на субекта до оргазъм. Но пълна­та липса на критичност у пациентката и у психоаналити­ка при тези „упражнения" е причина за силното разочаро­вание от четенето на подобни трудове. Научният идеал на Аза, който се излъчва от тях - идеал на блажено и терапевтично блудство - е перверзен идеал, който поддържа опасна псевдомистика в психоанализата или no-скоро представлява нейно фетишистко извращение.

Съвсем различна е стойността на оргазма, настъпващ при единението на две личности, свързани от любов. Тогава половите актове символизират взаимно дарява­не на присъствие, изпълнено с внимание един към друг. Мимолетната въображаема възможност да достигнат до фалоса, която двамата си обещават и дават взаимно във веществеността на телата си, фокусира смисъла на тях­ното желание, т.е. на цялото им същество*.

За жената плодът от пълния вагинален и маточно-околоматочен оргазъм, получен от половия акт, е тро­ен: уталожваме на всяко напрежение, нирванно блажен­ство и всеки път убеденост за дотогава неизживявано подобно щастие. Тя изпитва чувство на признателна нежност към своя партньор, чиято личност е единстве­ният свидетел на съществуването й в прекъсналото вре­ме и съзнание на нейния оргазъм, и може би единстве­ното оправдание за нейната „цепнатина". Личността на любимия човек се свързва с чувството й и с усещането й за обновление.

Към това се прибавят емоционални звучения от съвсем особено качество, когато половият акт има дори и ни­щожни шансове да бъде плодовит, особено ако всеки от партньорите е социално готов да поеме тази евентуал-

* Показателно е, че и най-целомъдрената любов намира своята пред­става за щастие именно в прегръдката на телата, придружена от ор­газъм. - Б. а.

ност. Това със сигурност е специфично за женския гени­тален оргазъм. Дали защото е отглас от архаичното же­лание за пениса на бащата, заместен в ранното детство от куклата фетиш? Дали поради отварянето към бъде­щето на акт, който, сам по себе си съвсем а-логичен, е при все това напълно приет от жената и който бъдещото дете разполага в триединната диалектика на плодови­тостта, плодовитост, означаваща живата дълговечност на разбирателството между влюбените отвъд мимолет­ната дуална среща?

Половият акт е сюрреалистичен акт в пълния смисъл на думата, съзнателен акт в спряло време, на място, къде­то двете тела се дереализират от загубата на съвместно­то и допълващо се рефериране към фалоса. Той е точка­та, в която се проявява безличното могъщество на фало­са, родено от техния, изоставен нарцисизъм, върхът на кривата на сблъсъка във всеки от двамата между ин­стинкта към живота с учестените в амплитудата си рит­ми на вегетацията, кръвообращението и дишането, до­като се стигне до лудото препускане на сърцата, и ин­стинкта към смъртта в нямото, пълно и дълбоко изоста­вяне на „съзнателното" съзнание, т.е. в наслаждението по време на оргазменото реализиране.

Реализирането на желанието й в пълния оргазъм изис­ква от жената цялостно участие в емоционалната и сек­суалната среща с партньора и това спъва фалическото в нейния нарцисизъм, предоставил й свободата да бъде готова да приеме мъжа и да бъде в съгласие с него в действителността.

Отдаването на жената на мъжа остава неизвестно за нарцисизма й, каквито и да са фантазмите й по отноше­ние на партньора и колкото и афективно положителна да е към любимия мъж. Ако тялото на мъжа не присъс­тва наистина в действителността, ако я няма прегръдка­та му при срещата на телата, в игрите и доведения до

край полов акт, нарцисизмът на жената само ще услож­ни с мечтания предвидимия неуспех в случай че при-по-явата на партньора нейният фалически нарцисизъм не се разположи в него, в неговата реалност тук и сега.

Все в сюрреалистично поле действа оргазмът, кога­то - след като жената възвърне съзнанието си - предиз­виква задоволеност, пречупена през свързаната с гене­тичното й развитие призма на либидотр. Усетените въздействия от оргазменото наслаждение могат да се разложат на усещания за сензорна, етическа и естети­ческа пълнота, за засищане, в смисъл на успокояващо орално либидо, за премахване на всякакво мускулно на­прежение в смисъл на обновително анално либидо, за благодарност към другия, към тялото му, към соб­ственото тяло, към света, за пълно анулиране на невро­тичния страх от живота или смъртта, за restitutio ad in-tegrum на цялата личност, за привеждане в ред на нар-цисизма, изчезнал за малко в нулево време и на отсъст­ващо място.

Нима всеки оргазмен полов акт не повтаря във фило-генетичен план първичната сцена на всеки от партньо­рите, носейки им по този начин, Заедно с въображаема­та онтогенична регресия, основополагащия за всяка чо-вешка личност тристранен опит: двама души, водени от желание и обич, които са скрепили своя пакт за трие-динна съдба на желанието? Усещането за пълна сигур­ност на субекта, който е в съвършена хармония с тялото си и изпитва пълно доверие към партньора си, е еднов­ременно лично и безлично, то е усещане за съответствие със законите, създали вида, които пък са в съответствие с космическите закони.

Допълнителната възбуда на жената, понякога изваж­дането й от състояние на фригидност чрез различни ви­дове садистично речево, мимическо или телесно пове­дение от страна на обичания партньор, могат да бъдът

разбрани на основата на нарцистичната опасност же­ната да почувства, че се превръща в нищо. Защото тъкмо на мъжа предава тя по време на половия акт всичко фалическо, произхождащо от предгениталните стадии, и всичко, което в активните нагони доминира над па­сивните нагони. Усещания на границата на болезнено­то в негенитални телесни части като че ли могат да бъдат залог за анален интерес на другия към нея, като тя престава да усеща границите на тялото си, но благо­дарение на този друг се чувства траен обект. Желание­то да бъдат заставяни, принуждавани да.понасят поло­вия акт, което за някои жени е част от удоволствието, би могло да се обясни с невъзможното изплъзване от оргазмената опасност, към която се прибавя остатъчна­та опасност от садистично-оралното, садистично-анал-ното и агресивно-уретралното инвестиране на цялото тяло, както и опасността, дължаща се на пасивното ин­вестиране на всички стадии, в това число на генитал­ния, в самото място на женския полов орган. Послед­ният е надценен поради това, че може евентуално да бъде въздигнат до катастрофично фантазмено изнасил­ване и подтиква в още по-голяма степен Аза към под­чинение. Ето защо удоволствието за жените, които ис­кат от партньора си да прибягва до този начин на възбуждане, става още по-силно в наслаждението след оргазма, разкриващ на жената могъществото, което упражнява над мъжа при условие, че приеме неговото могъщество над себе си.

фригидност

Докато мъжките представители на човешкия вид най-общо са възнаградени от желанието си и от удоволстви­ето от сексуалното реализиране, как става така, че же-

нйте биват толкова често онеправдани в това отноше­ние? Дали наистина това се дължи, както се твърди, на мъжкия егоизъм, на необходимостта, изпитвана от же­ните, от продължително наслаждение преди оргазма, което мъжете не й предоставят? Не мисля. Вярно е, че мъжете"често са непохватни по време на акта на дефло-риране; Впррчем това би могло да се избегне, ако бащи­те изпълняваха възпитателската си роля със синовете си, а майките - с дъщерите си.

Мощният порив на гениталното желание у здрава и любеща жена може да отнесе задръжките и страховете, породени от първия полов акт, който непохватността на мъжа е направила болезнен.

Случва се фригидността да изчезне при някоя кратка авантюра на жената с по-умел партньор, успокояващ нейния нарцисизъм и позволяващ на двойката партньо­ри, които се обичат, но до тогава не са били в съзвучие, да станат съзвучни, т.е. ако между двама души има лю­бов, сексуалната хармония ще последва. Но дори и в слу­чаите, когато в анамнезата се появява отключващата роля на мъжа в настъпването на фригидността у жената, единствено от нея зависи собственото й излекуване, а често и връщането на хармонията в двойката. Впрочем възможно е при изучаване на събитията, случили се меж­ду жената и нейния партньор, да се открие, че именно тя е индуцирала началния неуспех, по-специално тогава, когато партньорът й се е ползвал с име на добър любов­ник, преди да го е познавала.

В това отношение разполагам със свидетелство, как­вото е лечението на фригидни жени без знанието на тех­ния съпруг или любовник. Констатира се промяна един­ствено на субективността им в половите отношения, като вследствие на това партньорът им открива удоволствие­то да им доставя удоволствие, от което преди лечението бил започнал да се отказва. Не любовникът или съпругът

f се е променил, а жената. В присъствието на този мъж в любовната среща тя отново е станала необременена, след като при психоанализата е изразила и довела до първо­причината им несъзнаваните задържащи процеси, кои­то са много по-ранни от гениталния й живот и от среща­та с мъжа и които съпругът или партньорът само са акту­ализирали.

Взаимното валорйзиране на партньорите в любовна­та игра преди половия акт и в речевия обмен на нежнос­ти след оргазма е винаги важно в гениталната диалек­тика, но изглежда играе по-малка роля за мъжа, откол­кото за жената, за която нарцистичното валорйзиране е основополагащо необходимо, особено ако е неопитна в любовта. От непознаването на тази потребност от стра­на на мъжете произлизат много случаи на станала оби­чайна фригидност у жени иначе способни да изпитват .оргазъм, изпитвали такъв и запазили тази способност, т.е. такива, които поне са били навлезли в едиповата си­туация, които като момиченца са искали да се иденги^ фицират с майка си, както и у жени, чийто първи опит не е бил нито много ранен, нито травмиращ.

Невежеството на някои жени в областта на ероти­ката не винаги произхожда от изтласкването на гени­талните нагони, а от тяхното още неразкрйто присъс­твие и от латентното им инвестиране в още девствени области. Ако обичаният мъж в качеството си на лич­ност и на фалически представител се покаже ощетен в обектния си избор на жената или ако поради недос­татъчно сублимирана хомосексуалност или фиксация към майката не съумее - без опасност от кастрацио-нен страх в замяна - да валоризира речево половия орган на своята партньорка, който за нея все още не е нищо друго освен единствено позната и чувствителна кръгла дупка, възможно е жената да не инвестира нар-цистично в лигавичните вътрешни стени на вагината,

нито в нюансираните емоции, свързани по природа с вътрешните й усещания. Докато жената не получи признание за стойността на половия си орган, който дарява, той остава непознат за съзнанието й, въпреки че присъства в своята сублимирана, изобретателна и културна ефективност.

Половият орган на жената също е ангажиран в лю­бовта, независимо от сексуалния успех за нея, защото на всички нива на либидото любовта е сублимиране в идеализирането на човека, който я желае, каквито и да са действащите нагони, и на когото поради това тя липсва като ориентир за нарцисизма му. Когато жена­та изпитва любов към някой мъж и го желае, но поло­вият акт не й е донесъл оргазъм, усетен от нея като пълен, тя не знае, че тъкмо с половия си орган е фик­сирана към мъжа и не е, що се отнася до нарцисизма си, освободена от постоянните грижи за личността му, за разлика от жена, „открита" от партньор, който отвръ­ща на любовта й и умее да я доведе до оргазъм. Различ­ните форми на въздействие на оргазма при влюбена жена са символични и променливи. Те я водят до ге-ниталността и нейните разновидности на сублими­ране.

Както приятните слухови усещания, разменени при говоренето, трябва да бъдат свързани в цялост, която срещите между хората конституират в език, така и в сре­щата на двата пола трябва да има обмен на емоциите с посредничеството на думите, за да станат еротичните игри между партньорите човешки любовен език, а не само стереотипни или акробатични фигури на копули-ране с търсен хигиенен и евентуално оплодителен ре­зултат.

Еротична или любовна генитална незадоволеност и изтласкване

Сексуалните и любовните отношения между двама парт­ньори, достигнали гениталното ниво на своите нагони, ги довеждат, посредством една диалектика на телесното им единение, която може да се вербализира само за тях, до взаимно опознаване. Но липсата на телесно съзвучие не означава непременно, поне за жената, липса на пло­дотворно разбирателство. За нея има много променливи модалности на свързване, които задоволяват и използ­ват либидните й възможности без изтласкване, без нев­роза, а само с временни реактивни симптоми, и които и носят наслаждение (в несъзнавания смисъл на отпуска­не от своите нагони според принципа на удоволствие, който е несъзнаван и може да се съпровожда от съзнава­но неудоволствие), подсилващо нейния нарцисизъм. Под реактивни симптоми разбирам някои психосоматични смущения като реакция на липсата на оргазмено наслаж­дение, липса, която не винаги е белег на невроза, нито е придружена от невроза. Пластичността на жените е мно­го голяма. Обяснявам този факт с по-малкото изтласк­ване при тях в сравнение с мъжете и с не толкова ранно­то структуриране на едиповия комплекс у момичетата, което позволява на ангажираните в него нагони да оста­нат лабилни по-дълго време, отколкото у момчетата.

Ако една жена е навлязла в едиповия комплекс в дет­ството си и се е развивала добре до пубертета (включи­телно и през пубертета), това е достатъчно условие, дори и да е още неопитна, в случай, че срещне у някой парт­ньор относителна импотентност или дори перверзия, да организира своето инвестиране според изискванията на мъжа, когото е избрала и когото обича може би само за това, че я е избрал и следователно задоволил нейния нар­цисизъм. Жените са много по-толерантни от мъжете по

отношение на оргазмената фрустрация, но много по-мал­ко толерантни от тях по отношение на фрустрацията от любов. Можем дори да се запитаме дали определена ге­нитална организация на либидото не е съвместима един­ствено с излияния на чувства към обекта на любов и в целомъдрени прегръдки, при което най-важно за жена­та е доверието, вложено в любимия човек,.

Трябва най-сетне да отбележим, че много нарцистич-ни жени с фобии, с натрапливи идеи, проявено хомосек­суални, хистерични или дори психотични, не са фригид-ни и могат да изпитат не само клиторен, но и вулво-ва-гинален оргазъм. Но е съмнително дали достигат до маточно-околоматочен оргазъм. Във всеки случай фак­тът, че се изпитват сладостни усещания при хетеросек­суалните отношения или се участва в еротичните игри, не е, разбира се, сам по себе си признак на психично рав­новесие.

По-добре е да не бързаме да говорим за невроза, кога­то фригидна жена търси помощ от психоаналитик, ако не проявява други симптоми и изпитва привързаност към съпруга си и общите им дела, които изпълват със смисъл живота й. Много мъже съобщават, че жена, която пре­тендира, че е без сексуални потребности или желания, но приема без неудоволствие половия акт, може все пак да изпитва след него общо приятно чувство, като в също­то време отрича всякаква съзнавана чувственост, без да изтъква като причина изпитано неудоволствие. Парт­ньорът им забелязва у такива жени проявления на дълбо­ките им генитални пътища и неусетно за тях влизане в действие на матката, както при най-пълния оргзъм, до­като клиторният и вулво-вагиналният оргазъм са оста­нали безмълвни.

Както се вижда, проблемът за наслаждението при жената още не е теоретично решен. Липсата на чувстви­телност на предните генитални пътища, която единстве-

но е осъзнавана, вероятно е свързана с организиращата етика на либидните нагони, независимо дали жената страда или не от невроза. Тук отново се проявява кул-

турната й пластичност. Липсата на съзнавано сексуално желание и фактът, че дори без да получава съзнаван ор­газъм, тя изпитва приятност от половите актове с оби­чания партньор, от когото е обичана и желана, а от дру­га страна фактът, че не страда от невроза, че емоцио­налното съзвучие със съпруга й е отлично, че нейната ефективност в съвместния живот, отзивчивостта й към дейността на мъжа, уважението към бащата на децата й, любовта, която вдъхва у тях и атмосферата, която създава в дома, емоционалното й влияние във възпита­нието и премахването на едиповия комплекс у дедата й, са доказателство, че гениталните й нагони са в ред. Всич­ко това навежда на размисъл върху наслаждението и съзнаваната фригидност у жените и поставя все още не­решен теоретичен въпрос.

След като е потвърдила съществуването на откритите поради действието им несъзнавани чувства за вина, може ли психоанализата да счита, че е изправена пред ново проявление на несъзнавания живот и на неговата дина­мика, чийто израз са несъзнавани чувства на блаженст­во? Без да стигам до там, че да твърдя, пародирайки Кнок, героя на Жул Ромен, че жената, която намира наслаждение в половите отношения, е инфантилна, без да знае, или че студената в половите отношения жена е образец на висша нежност, ще кажа все пак, че у жената етическите и естетическите ценности на личността може