Глава 15.
Клуб „5 сутринта“ научава 10-те тактики на
истинския гений
„Ако хората знаеха с колко тежък труд съм постигнал майсторството си, изобщо нямаше да му се възхищават толкова.“
— Микеланджело
– Сао Пауло е толкова специален град, нали? – каза милиардерът, докато икономичната кола, управлявана от шофьор е риза е къси ръкави ту спираше, ту тръгваше в гъстия трафик на този многомилионен град. Както и в Мавриций, той седеше на предната седалка.
Тримата приятели преди малко бяха кацнали на летището и сега пътуваха към един бутиков хотел в центъра на финансовата столица на Латинска Америка.
– Градът е голям – отбеляза художникът, сякаш това не беше абсолютно очевидно.
– Много ти благодарим, че ни доведе тук в Бразилия за сватбата ни – възторжено каза предприемачката.
– И аз ти благодаря, приятелю – добави художникът.
– Той всъщност искаше церемонията да се състои в твоята къща край океана – каза предприемачката и погледна нежно годеника си.
– Исках – каза любезно художникът. – Това място е райско.
– Честно казано, и аз исках. Но реших да е тук в памет на баща ми, който беше бразилец – обясни предприемачката.
– А щастливата съпруга означава щастлив живот – потвърди художникът и се усмихна.
После цитира думите на А. А. Милн от Мечо Пух: „Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб“.
Предприемачката се премести по-близо до художника на задната седалка на колата, която пътуваше покрай величествени неоготически катедрали, по широки авенюта с високи небостъргачи, през площада, където се намираше внушителният Театро Мунисипал де Сао Пауло и после покрай величествения парк Ибирапуера.
Думите на художника накараха милиардера пак да си спомни за жена си. Той все още мислеше за нея всеки ден. И това, което най-често си спомняше, не бяха луксозните пътувания до екзотични места. Нито прекрасните вечери в най-добрите ресторанти по света. В спомените си той се пренасяше към най-простите и наглед най-обикновените моменти в нейната компания. Как си разделят евтина, но отлична пица, залята със зехтин. Как мълчаливо четат книги пред горящата камина. Излети сред природата, вечери на кино и разходки до магазина за хранителни стоки. Как танцуват в спалнята си на музика, която им напомня колко много се обичат. И неща като как тя търпеливо го учеше на италиански, особения звук, когато се смееше наистина от все сърце – и колко всеотдайна беше към единственото им дете. Най-големите съкровища в живота се съдържат в най-обикновените моменти, мислеше си милиардерът. В тези всекидневни преживявания, които повечето от нас приемат за даденост. Докато не ги изгубим.
Художникът вдигна ръка и гордо показа годежния си пръстен в израз на дълбоката си любов.
– Страшно я обичам, човече – каза той на мистър Райли. – Тя е моят изгрев. Преди не ме интересуваше друго освен изкуството ми. Нали разбираш, нямах особена нужда от човек до мен. Сигурно никога не съм знаел какво е истинската любов. Сега не мога да си представя да живея без нея.
Предприемачката си помисли какъв късмет има. През периода след лекцията на Магьосника нейната Умствена, Сърдечна, Здравна и Духовна нагласа се беше променила и подобрила. Коренно. И безвъзвратно.
Освобождаваше се от ограничаващите я убеждения, възприети през обърканото ѝ детство и изчистваше токсичните емоции, възникнали в резултат на травмите от миналото, както и от сегашните неприятности с инвеститорите ѝ. Милиардерът беше съвсем прав, осъзна тя дори още по-дълбоко: всеки от нас прави най-доброто, което може, според нивото на будност, зрелост и лична сигурност, на което се намира. Хората, които нараняват другите, всъщност страдат от някакви вътрешни рани. Те мислят, че се държат по най-мъдрия начин. Ако бяха способни да проявяват повече лидерство, щедрост и човечност, биха го правили. Това дълбоко прозрение беше посяло още по-силно семената на прошката в предприемачката. Когато за пръв чу Магьосника на неговия семинар, тя беше цинична и се съпротивляваше на много от идеите му. Оттогава се беше променила значително и сега приемаше с цялото си сърце всичко, което имаше щастието да научи. Беше претърпяла вдъхновяваща еволюция.
Бяха минали три седмици от посещението им в Рим. През това време предприемачката правеше спринтове в продължение на двайсет минути в 5 сутринта всеки ден заедно със сериозна тренировка с тежести. След това, в 5:20, използваше спокойствието на втория сегмент, за да размишлява в тишина, да прави списъци на нещата, за които беше благодарна в новия си дневник и после да медитира. Накрая, в 5:40, слушаше аудиокнига за някой ексцентричен бизнесмен или четеше нещо по темите продуктивност, работа в екип и лидерство. Тя успя, колкото и да ѝ беше трудно, да се пребори с пристрастеността си към компютъра и смартфона, които дотогава бяха връзката ѝ с живота – и начин да не постигне най-доброто, на което е способна. Както и начин за отвличане на вниманието, за да не присъства напълно в живота. През тези фантастични дни далече от офиса тя създаваше най-блестящата работа в кариерата си, като използваше феномена на транзиентната хипофронталност, на който я беше научил милиардерът, за да постига резултати на ниво гений, както никога до този момент. Както и да си възвърне усещането за вътрешно спокойствие, което беше загубила.
Всичко, което прилагаше, ѝ носеше огромни резултати. Всичко в живота ѝ като че ли си идваше на мястото. За пръв път от дълги години беше в по-добра физическа форма и по-спокойна, отколкото някога се беше чувствала, както и по-продуктивна – през време то, през което не беше с художника, се занимаваше с бизнеса си – отколкото някога си беше представяла, че може да бъде.
Всичко това беше благодарение на Клуб „5 сутринта“, което, както съзнаваше все повече и повече, ѝ позволяваше да предпази естествените си таланти в един комерсиален свят с много шум, стрес и покани за безмилостни прекъсвания. Часът на победата ѝ осигуряваше един период на усамотение в началото на всеки ден, за да изгражда своите четири вътрешни империи. За да може да построи и външните си империи.
С новооткритата си надежда, увереност и способност да прощава тя дори беше направила отличен напредък в договарянето на решение с инвеститорите си. Тя с вълнение очакваше не след дълго да остави цялото ужасно изпитание зад себе си.
И скоро щеше да се омъжи. Винаги беше търсила някой специален човек, с когото да споделя радостите и успехите си. И винаги беше изпитвала желание да балансира жаждата си за печелене на пари с мечтата да има семейство. Такова семейство, което ѝ беше липсвало, докато беше момиче.
Точно когато предприемачката се готвеше да отговори на думите на художника относно размера на неговата любов, се чу изстрел.
Предното стъкло на колата се натроши и за миг заприлича на паяжина. Двама широкоплещести мъже със скиорски маски и автомати през рамо, започнаха грубо да подканят шофьора да отвори прозорците. Когато той направи опит да ускори и да избяга, още един куршум проби стъклото, като одраска ухото на шофьора и рукна кръв.
– Отвори вратата – нареди мистър Райли удивително спокоен. – Имам това – добави той и тайно натисна едно червено копче, стратегически разположено под жабката.
Шофьорът отключи вратите. Ясно се чу щракането.
Единият от мъжете изкрещя, а думите прозвучаха като картечен откос:
– Всички излезте от колата. Веднага! Или ще умрете!
Докато пътниците излизаха от колата, другият мъж хвана предприемачката за врата.
– Казахме ти да напуснеш фирмата. Казахме ти, че ще те убием. Казахме ти, че това ще се случи – изкрещя той.
Изведнъж на сцената се появи дълъг джип, от онези, в които се возят командирите във военните зони.
Още четири души – двама мъже и две жени – с бронежилетки и пистолети пристигнаха бързо на елегантни мотоциклети.
Беше дошъл екипът по охраната на милиардера.
На улицата избухна сражение, извадиха се ножове и се разнесоха още изстрели. Милиардерът беше отведен надалече с бързина, която беше поразителна. Той все още изглеждаше неразтревожен и сякаш беше генерал, изпълняващ военна задача, каза само:
– Спасете пътниците ми. Те са мои роднини.
Сега над главите им долетя хеликоптер. Да, хеликоптер. Отстрани на белия фюзелаж беше изписано с бели букви „5АС“.
Екипът по сигурността на милиардера бързо разоръжи по-едрия от двамата нападатели, този, който беше заплашил предприемачката. После я отведоха на сигурно място в джипа. Но художникът за съжаление беше изчезнал.
– Трябва да го намеря! – изкрещя предприемачката към екипажа на бронираната кола. – Трябва да намеря съпруга си – добави тя, очевидно изпаднала в шок от разигралата се сцена.
– Стой тук – нареди един от гардовете, като я хвана здраво за ръката.
Но предприемачката с новопридобитата си психическа издръжливост, физическа форма, емоционална гъвкавост и духовно безстрашие – благодарение на новия си утринен режим – се отскубна от едрия гард, отвори с ритник вратата, която беше леко открехната и хукна навън. Като елитен спортист тя спринтира умело през магистралата и прекоси четирите платна с движещи се коли. Разнесоха се клаксони и някои емоционални бразилци крещяха нещо на португалски, разтревожени за нея. Но тя продължи да тича, бърза като газела.
Втурна се в едно кафене. Нямаше и следа от художника. После влезе в един ресторант. Продължи по една улица, известна с ресторантите за стекове. Художникът никъде не се виждаше.
Тогава предприемачката забеляза бележника му – същия, в който си беше водил бележки от уроците на Магьосника и милиардера. Същият бележник, който го беше видяла да стиска здраво в ръце, когато се запознаха, наглед случайно в конферентната зала – когато тя беше в най-мрачния момент от живота си. И той – почти като ангел – я беше накарал да се почувства по-сигурна, по-спокойна и по-щастлива с приятното си присъствие.
После се случи нещо трагично. Предприемачката забави крачка, сви по пресечката на едно авеню и видя кръв. Не локва кръв, но капки и пръски незасъхнала кръв.
– О, господи! О, господи! Моля те, не! – извика тя.
Тя трескаво продължи да върви по следата, като мина покрай редица паркирани коли, майка с бебе в количка и елегантни къщи.
– Моля те, не позволявай да умре – молеше се предприемачката. – Моля те, господи.
– Тук съм. Ела насам – чу се писклив глас.
Предприемачката се спусна в посоката, откъдето дойдоха виковете. Когато наближи, видя, че мъжът с пистолета го е насочил право в главата на годеника ѝ. Бандитът беше свалил ски маската. Сега тя видя, че е млад. И изглеждаше крайно изплашен.
– Чакай – каза предприемачката, като се държеше смело и бавно тръгна към двамата. – Чакай. Знам, че не искаш да му направиш нищо. Знам, че не искаш да прекараш остатъка от живота си в затворническа килия. Само ми дай пистолета и може да си отидеш. Няма да кажа нито дума на никого за теб. Само ми подай пистолета.
Мъжът замръзна. Не проговори. Трепереше. Той бавно отмести пистолета от главата на художника. И го насочи право в гърдите на предприемачката.
– Само се успокой – молеше го тя с напрегнат, но и съчувствен глас. Тя продължи да върви към годеника си и неговия похитител.
– Ще те убия – изкрещя бандитът. – Не се приближавай.
Предприемачката внимателно правеше стъпка след стъпка, като гледаше мъжа с пистолета право в очите. Сега на лицето ѝ се появи лека усмивка. Толкова голяма беше новопридобитата ѝ смелост. И значително по-голямата ѝ самоувереност.
След дълга пауза престъпникът се изправи. Той изгледа предприемачката с нещо като комбинация от огромно уважение и изумление, сякаш не можеше да повярва на очите си. После бързо се отдалечи.
– Мили, добре ли си? – Предприемачката нежно прегърна художника.
Като възвърна самообладанието си, въпреки че продължаваше обилно да се поти, той отговори:
– Добре съм, мила. Добре съм. Ъ-м... Ти току-що ми спаси живота, нали знаеш?
– Знам – отговори тя. – Не го направих, защото ни предстои да се оженим. Не те спасих, защото те обичам.
– Какво? – попита художникът. – Тогава защо го направи? Това, което току-що успя да направиш, беше невероятно! Като в гангстерски филм.
– Направи го заради клуба,
– Какво говориш? – попита объркано художникът.
– Направих го заради силата, която получих като член на Клуб „5 сутринта“. Ето как можах да направя това, което направих. Всичко това наистина действа. Всичко от начало до край. Всичко, което научихме на Мавриций. В Индия. В Рим. И най-важната причина, поради която ти спасих живота, не е, че скоро ще бъдеш мой съпруг и ще имаме прекрасни деца и после внуци и няколко кучета, и котки, и може би дори канарчета в нашата къща – каза на един дъх тя и продължи: – Не. Спасих те само защото ти също си в този клуб. И мистър Райли каза, че трябва да се държим един за друг. И да се пазим един друг.
– Сериозно ли говориш? – попита с висок глас художникът. Не беше доволен от това, което чу.
– Разбира се, че не! Шегувам се, мили – засмя се предприемачката. – Обожавам те. Готова съм да дам живота си за теб всеки ден от седмицата. Сега да отидем да намерим мистър Райли. Да сме сигурни, че и той е добре.
* * *
На другия ден, след като се възстановиха от драматичното си преживяване, те се срещнаха в пентхауса на милиардера в един елегантен хотел. Мистър Райли изглеждаше строен, фокусиран и много щастлив.
– Вчера беше голяма веселба, приятели – заяви той с тон, който подсказваше, че това, през което бяха минали, не беше нищо повече от бърза разходка из парк с много цветя.
– Беше брутално – отговори художникът. – Нали говориш за травми – ето това беше травматично.
– Ти, приятелко, вчера се държа като герой – каза гордо милионерът и погледна предприемачката. – Ти наистина си чудо на два крака.
– Благодаря – каза тя, като пристъпи и погледна към художника.
– Наблюдавах какво направи. Видях колко беше спокойна. Забелязах концентрацията ти при изключително напрежение. И свръхчовешкото ти поведение.
– Тази истинска богиня ми спаси живота – заяви възторжено художникът.
– Вие двамата започвате да вкусвате предимствата от това да се присъедините в Клуб „5 сутринта“. Само си представете какви ще бъдете, след като приложите Минимума от 66 дни. И какви ще станете, след като шест месеца изпълнявате утринния режим за постигане на световна класа, който открихте. Помислете как ще капитализирате потенциала си и ще оптимизирате работата си – и колко полезни ще бъдете за света след година. Винаги помнете, че най-великите лидери до един са били лидери в служба на другите. Колкото по-малко се интересувате само от себе си и колкото повече усилия полагате за издигането на другите, толкова повече ще засилвате самоличността си като истински строители на империи. И ще се превърнете в хора, които променят историята.
– Разбирам какво ни казваш – потвърди предприемачката, като отпи глътка от бутилката си с вода. Искаше да е добре хидрирана, за да поддържа оптимално енергийно ниво.
– Искам да те възнаградя за героизма, който прояви вчера – каза милиардерът. – Имам една новина, която според мен ще те накара да обикнеш още повече живота си.
– Кажи ми, моля те – каза предприемачката. – Макар че всъщност не ми е нужно нищо, както знаеш. Направих го от любов. Много просто.
– Е... готова ли си? – попита милиардерът.
– Да, готова съм.
– Е, тази сутрин наредих на моите хора да купят всички акции, които притежаваха тези гадни инвеститори. Няма да кажа друго, освен че им направих предложение, което не можеха да откажат. И моите адвокати ще ги накарат да подпишат договор, в който да обещаят, че никога повече няма да се приближават до твоята компания и не им се разрешава да се приближават и до теб... или до мъжа, който ще бъде твой съпруг само след няколко часа.
– Страхотно, а? – каза милиардерът, като затанцува от единия до другия край на пентхауса. Да, той действително премина от единия до другия край на стаята, като ритмично потропваше с крака. После започна да размахва буйно ръце и да припява с въображаемата музика. Накрая – представете си – завъртя изкусително бедра. Да, този виден индустриалец със състояние над един милиард долара въртеше бедра в хотелската стая.
„Не съм срещала по-странен човек от него – той е един на милион – помисли си предприемачката. – Но е наистина прекрасен. И почти магически“.
Предприемачката и художникът размениха погледи и започнаха да се смеят. После се присъединиха към танца – доколкото можеха, защото мистър Райли въпреки скромността си се изявяваше като истински шоумен. Когато танците свършиха, те прегърнаха този човек, който беше станал техният прекрасен ментор, неизчерпаем източник на кураж и истински приятел.
Предприемачката благодари от все сърце на ексцентричния милиардер за щедростта му и за това, че я спасява от трудна ситуация. Това необикновено приключение придобиваше почти мистично качество. Всичко се подобряваше. Нещата се развиваха дори по-добре, отколкото би могла да си мечтае. И сега беше свободна от изпитанието, което я беше довело до най-трудната точка в живота ѝ.
В този момент тя осъзна, че от другата страна на всяка трагедия живее триумфът. И че отвъд всяка трудност съществува мост към трайната победа, стига човек да може да го види.
– Днешният урок ще бъде кратък – каза милиардерът. – В момента началникът на кабинета ми се грижи за всички подробности около сватбата ви. Ще имате лилиите от Казабланка, които искахте, музиката, която двамата предложихте, и най-малките детайли ще бъдат изпипани на световна класа. Ние с моя екип винаги работим така. О, и всички ваши гости вече пристигнаха с моите самолети. Всички са тук. И всички са преизпълнени с радост. Особено аз.
Милиардерът пак се закашля силно. И после още веднъж, и още веднъж. Ръката му пак се разтрепери. Седеше на дървен стол с модерен дизайн, тапициран с бяла кожа, от типа, който се произвежда в Швеция и Дания. За пръв път в погледа му пролича лек страх.
„Ще победя това чудовище – прошепна той. – Не знаеш е кого си имаш работа“.
Той извади портфейла си, измъкна старата снимка на жена си, която си беше отишла толкова отдавна, притисна я към сърцето си и се съсредоточи върху основните моменти на утринния урок.
– Сега, след като знаете повечето от това, което трябва да знаете за Метода 5 сутринта, искам да ви опиша десет тактики, които ще ускорят напредъка ви както в професионалния, така и в личния ви живот. Това са десетте жеста за всекидневен героизъм. Формулата 20/20/20 ще ви помогне да използвате блестящо утрините си. Тези десет тактики ще допълнят режима ви, така че остатъкът от деня да премине прекрасно. Прилагайте ги неотклонно и ще станете непобедими. И ще поемете по възходящата спирала на успеха, където всеки важен елемент в живота ви ще се подобрява все повече с времето.
Както обикновено, той вдигна ръка във въздуха. От библиотеката на пентхауса изскочи асистент и с труд донесе нещо, което приличаше на голяма картина в рамка. Милиардерът стана и отиде да му помогне.
Младият, строен и необикновено красив асистент беше с бяла тениска с надпис: „Всеки мечтае да се превърне в легенда, докато не дойде време да свърши работата, която легендите вършат“.
– Това е един от сватбените ми подаръци за вас двамата. – Милиардерът посочи към изумителния портрет на великия изобретател Томас Едисън. Над лицето на Едисън с изчистен модерен арт шрифт бяха думите на изобретателя: „Най-добрите мисли ни идват в усамотение. Най-лошите в хаос“.
– Поръчах на един от любимите ми художници, който живее в Берлин, да я нарисува за вас. Той е нарисувал много от картините си в апартамента ми в Цюрих. Вече почти не работи. Направи го като специална услуга. Вие двамата бихте могли да се пенсионирате, ако я продадете – повярвайте ми. Моля те, обърни картината – помоли милиардерът любезно, като пак седна на елегантния стол и обходи с поглед скъпия пентхаус, откъдето се виждаха небостъргачите на Сао Пауло. На покривите на много от тях имаше площадки за хеликоптер, за да могат иконите на индустрията, които работеха в тях, да се движат, без да губят ценни часове от продуктивността – и живота си – в трафика на Сао Пауло. Защото, както вече знаете, часовете, които повечето хора прахосват, епичните играчи използват добре.
На гърба на безупречно рамкираната картина имаше таблица, озаглавена така: 10-те тактики на истинския гений.
– Томас Едисън е рядък пример за изумителни творчески постижения. През живота си той е патентовал хиляда деветдесет и три изобретения и ни е дал всичко – от електрическата крушка до филмовата камера, а през 1901 година и акумулаторна батерия, която по-късно се използва в електрическите автомобили. Той не е бил само изобретател, но и невероятен създател на различни компании.
– Да – продължи милиардерът. – Абсолютно си заслужава да изучавате живота му и после да го анализирате в дневника си. По този начин ще го опознаете по-отблизо и по-добре. Веднъж Едисън казал: „Да сте заети невинаги означава истинска работа. Целта на всяка работа е да произведете нещо завършено“.
– И докато разглеждате елементите на формулата за постигане на успех на този изобретател, моля ви, изучете по-дълбоко способността му да се концентрира. Едисън казва и друго: „Цял ден правите нещо, нали? Всички са така. Ако ставате в седем и си лягате в единайсет, сте прекарали шестнайсет полезни часа и за повечето хора е сигурно, че през цялото това време са правили нещо. Проблемът е, че те се занимават с прекалено много неща, а аз само с едно. Ако вземеха въпросното време и го приложеха само в една посока, само върху един предмет, щяха да успеят“.
– Много уместно – отбеляза художникът, който тази сутрин беше облечен с черни дрехи и носеше стандартните си ботуши. Беше обръснал отличителната си козя брадичка. – Подкрепя онова, което ни каза на Мавриций – как се будим с ограничена честотна лента на познавателната си способност и всяко нещо, което краде от вниманието ни, намалява шанса ни да постигнем съвършена работа. Защото разхвърляме вниманието си върху всяко странично нещо, което допускаме на работното си място – и в живота си. И ако не сме много внимателни, накрая ще свършим с дигиталното слабоумие, споменато в последната диаграма, която ни показа в Рим. Днес разбирам това много добре. Когато се върна в студиото, определено ще подредя всичко така, че да е напълно тихо. Никакви компютри и телефони. Планирам също пълен детокс от технологии. Никакви социални медии и никакво сърфиране в интернет поне няколко седмици, за да си възвърна концентрацията. Разбирам, че след като веднъж постигна пълна тишина, трябва да се фокусирам само върху един проект във всеки даден момент, а не да разхвърлям творческите си способности и физическата си енергия върху много. Ето какво ми дават думите на Едисън. Да не разпръсквам гения си, за да бъда донякъде добър в много неща, когато в себе си притежавам способността да се превърна в легенда, ако работя усилено само върху едно нещо.
– Аз също разбирам, че дори едно прекъсване, когато обмислям важен нов продукт или създавам следващата си компания, използвайки стратегията „Син океан“, би ми коствало много милиони долари – а и повече – каза развълнувано предприемачката.
– Това, което казахте и двамата, е изключително важно, ако сериозно искате да използвате талантите си и да дадете пълен израз на вътрешното си величие – Потвърди милиардерът и се усмихна широко.
– Едисън се изкачвал по хълма към лабораторията си в Менлоу Парк и работел дълги часове, а понякога и дни наред, заедно с екипа си върху едно-единствено изобретение, което било в центъра на вдъхновението им. Бил е страхотен човек.
10-TE ТАКТИКИ НA ИСТИНСКИЯ ГЕНИЙ
После милиардерът посочи диаграмата на гърба на картината.
– Знам, че двамата трябва да тръгнете след малко, за да се подготвите за церемонията. Моля ви, вземете подаръка с вас. Но първо прочетете какво пише тук на гърба на картината. Така ще започнете процеса на усвояване на тези десет тактики, които ще ускорят напредъка ви в Клуб „5 сутринта“ и ще разпалите дарбите, талантите и способностите си. Да ставате призори и да изпълнявате Формулата 20/20/20 е основният ви ход, за да се превърнете в лидери в своята област и да издигнете личния си живот. Тези десет калибрирани навика са вашите усилватели. Чрез тях със сигурност ще се придвижите от линейни резултати към експоненциални постижения.
Моделът изглеждаше така като на показаната снимка.
Под модела на 10-те тактики на истинския гений предприемачката и художникът прочетоха следния списък със стратегии, както и точните обяснения, свързани с тях. И как трябва да бъдат прилагани.
Сподели с приятели: |
