Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен
Изтегляне 2.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Цената на изкуплението
- Свобода за какво
- 1. Да имаш вечен живот означава да споделяш Божия живот .
- 2. Дарът на вечния живот установява лични вза- имоотношения между своя получател и Бога .
2. Свобода от проклятието, произнесено от Бо- жия закон. „Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас" (Гапатяни 3:13). Проклятието, произнесено от Божия морален за- кон, не представлява празни думи. Това е обявено- то наказание, което следва всяко нарушаване на този закон. Може би някои биха спорили, че тъй 64 6. Изкупление и откуп: цената на свободата к  ато не вярват в Бога, те не признават и неговото
право да издава заповеди и забрани или да налага наказания. Но този аргумент е погрешен. Морални- ят закон на Твореца е написан във всяко човешко сърце (Римляни 1:14-16). Всеки път, когато ние обви- ним някого, че е извършил нещо морално неправил- но; всеки път, когато извиняваме себе си за нещо морално нередно; всеки път, когато си казваме, че би трябвало да се държим по-добре, и си обещава- ме следващия път да го направим, ние, може би не- съзнателно, засвидетелстваме факта, че моралният закон е записан в сърцата ни и ние сме съгласни с неговия авторитет и валидност. Ако използваме но- возаветната метафора, Божият морален закон ся- каш е поставен пред нас като написан документ и ние, чрез своите обвинения към другите, извинения на себе си и решения да бъдем по-добри, лично сла- гаме подписа си под него, като се съгласяме с не- говия авторитет, изисквания и наказания. Тези, които не се покаят, ще открият, че този „до- кумент", със собствения им подпис отдолу, предс- тавлява свидетелство срещу тях на Последния съд. Но тези от нас, които се покаят, имат уверението на Бога, че той е унищожил този юридически договор, подписан от собствената ни ръка, който признава вината ни, „написаното ... което беше против нас", и го е приковал на кръста на Христос. Така Бог е показал пред целия свят, че като е умрял на кръс- та, Христос е понесъл проклятието на закона за всички, които се покаят и му се доверят, за да ста- нат свободни (вж. Колосяни 2:13-15). Цената на изкуплението Откупът, платен за човечеството, е самата смърт на Христос. Всъщност той лично е заявил, че това е 65 КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ о  сновната цел на идването му на земята: „Защото и
Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина" (Марк 10:45). „Вие сте изкупени със скъпоценната кръв на Хрис- тос" (1 Петр. 1:18-19). За да разберем каква е невероятната стойност на откупа, трябва да помним кой е Христос: „В когото ние имаме изкупление ... прощението на греховете. Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение; защото в Него беше създадено всичко, което е на небесата и на земята ... било престоли или господства, или на- чалства, или власти - всичко беше създадено чрез Него и за Него; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява" (Колосяни 1:14-17). С други думи, Изкупителят е самият въплътен Творец. Иисус е едновременно Бог и човек. Именно затова той може да действа като посредник между Бога и човека и да даде себе си като откуп за всич- ки (1 Тимотей 2:5-6). Това не значи, както предпола- гат някои, че Иисус, който е обичал хората, е тряб- вало да плати този откуп на някакъв жесток Бог, за да го убеди да не излива гнева си над човешкия род. Този, който е платил откупа, е Бог. И любовта, подтикнала Христос да даде живота си като откуп за хората, е съвършен израз на любовта на Отца към тях; защото Христос, който сам е Бог, е съвър- шеният образ и израз на невидимия Бог. „В това се състои любовта - казва Новият Завет (1 Йоан. 4:10), - не че ние възлюбихме Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за нашите гре- хове. " „Но в този случай - ще каже някой, - ако Иисус не е платил откупа на Бога, на кого го е платил? 66 6. Изкупление и откуп: цената на свободата Т рябва да го е платил на някого." Но това разсъж-
дение не взима предвид това, което отбелязахме преди - че терминът откуп в контекста на Новия За- вет се използва като метафора, за да покаже как- во е струвало на Бога и на Христос нашето изкуп- ление. Цената не е буквално парична сума, която някоя трета страна ще получи. Цената е страдание и смърт. Представете си, че една спасителна лодка е пре- пълнена и всеки момент ще потъне. Един мъж доб- роволно скача през борда в леденото море, като знае, че това ще означава неговата смърт. Можем спокойно да кажем, че той е платил много висока цена, за да спаси живота на останалите. Но би било безсмислено да питаме на кого е платил тази цена. Възниква обаче друг въпрос. Библията учи, че ние всички сме Божии създания и следователно Бо- жия собственост. Тогава защо трябва Бог да плаща откуп, за да си откупи обратно това, което си е не- гова собственост? Вярно, че ние сме се заплели в греховни навици, подчинили сме се на Сатана и сме станали негови затворници. Но не би ли могъл Бог просто да упражни всемогъщата си сила, да унищо- жи Сатана, да разчупи нашите вериги и да си въз- върне човечеството със сила, без да се налага да плаща какъвто и да е откуп? Отговорът е, че въпросът с греха е морален въп- рос, а моралните въпроси не могат да се разреша- ват със сила. Има неща. които дори Всемогъщият Бог не може да стори. Той не може да извърши ло- гически невъзможни неща, като например да нари- сува квадратен кръг. Нито може да върши морално нередни неща. Той не може да лъже (Тит 1:2). Не може да наруши собствения си морален закон. Не- говият закон е израз на неговия характер. Да се от- 67 КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ р  ече от него би означавало да се отрече от себе си,
а това той не може да стори (2 Тимотей 2:13). Той не е можел да ни освободи от веригите на нашата вина чрез един прост акт на произволна сила. Един- ственият начин да го направи е бил, като понесе на- казанието, което изисква неговият морален закон. И в любовта си към нас той е направил точно това. Оттам и цената; оттам и страданието. Свобода за какво? По-рано отбелязахме, че ако купиш някого, за да го държиш в робство, цената, която плащаш, не може да се нарече откуп. И така. Христос е платил откуп, за да освободи хората от вината за техния грях и да им даде свобода. Но свобода за какво? Е, очевидно не за да продължават безнаказано да жи- веят в грях. Защото грехът води до пристрастяване и заробва онези, които го практикуват постоянно и без да се покайват (Римляни 6:16-23). Следният ци- тат показва от какво изкупва Христос Своите учени- ци и за какво ги изкупва: „Защото се яви Божията благодат, която носи спасение за всичките хора, като ни учи да се от- речем от нечестието и светските страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, като очакваме блажената надеж- да и явяването на славата на нашия велик Бог и Спасител Иисус Христос" (Тит 2:11-14). Ще оставим за една от следващите глави въпро- са как Христос гарантира, че този нов начин на жи- вот ще се окаже живот на свобода, а не религиоз- но робство. За момента само ще отбележим, че Но- вият Завет съвсем ясно показва, че ние не сме по- 68 6. Изкупление и откуп: цената на свободата л учили още тук и сега всички плодове на своето из-
купление. Един от резултатите на откупа, платен от Христос е „изкупването на нашето тяло". Но за това трябва да почакаме до Второто идване на Христос (Римляни 8:18-25; филипяни 3:20-21). От друга страна, Бог още тук и сега дава на всич- ки, които се покаят и положат вярата си в Христос, дара на Светия Дух. Светият Дух уверява всички вярващи в достоверността на Божиите обещания и самият той е залог и гаранция за пълното наследс- тво, което един ден ще получат, когато Бог ипълни всички свои обещания и приеме при себе си на не- бето всички, които някога е изкупил с кръвта на своя Син (Ефесяни 1:13-14; Деяния 20:28). 69 7 ВЕЧЕН ЖИВОТ Тук и сега Едно от най-величествените заявления, които Христос е правил, докато е бил тук на земята, е, че той има власт да дава на хората вечен живот (Йоан 17:1-3). Това твърдение, както знаем, често е било пос- рещано с подигравки. Някои критици предполагат, че Иисус е обещавал на последователите си никога да не умрат физически и въз основа на това заклю- чават, че Иисус е бил заблуден религиозен фанатик, защото самият той е умрял много скоро след това, а по-късно и всички негови последователи. Но тази критика се основава на явно невежест- во за това какво е казал Иисус. Дори един бегъл поглед към Новия Завет показва, че Иисус не само е предупреждавал учениците си, че скоро ще бъде разпънат, но им е казвал и че след като той си оти- де, те ще трябва да бъдат готови да жертват живо- та си заради него (Лука 9:22; 12:4; Йоан 16:1-3). Как- 71 КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ в ото и да означава твърдението на Иисус, че може
да даде на последователите си вечен живот, то явно не означава, че те никога няма да умрат физически. Други, по-сериозни критици, предполагат, че обе- щаният „вечен живот" е нещо, което добрите хора ще получат, след като напуснат този свят, с други думи „ще отидат в рая, когато умрат". И те осмиват цялата идея като вълшебна приказка, и то опасна и парализираща волята. Гладна кокошка просо съну- ва, казват те; по същия начин потиснатите, разоча- рованите и болните си измислят някакъв въобра- жаем рай, за да заглушат болката от живота и да облекчат мизерията си. А атеистите нямат нужда от такова упойващо лекарство. Те имат куража и инте- лигентността да се борят, за да подобрят живота си и в крайна сметка да се изправят пред грубата ре- алност на смъртта, без да замъгляват ума си с на- дежди за въображаем рай в някакво далечно бъде- ще. Напълно вярно е, че Новият Завет учи, че вярва- щите „отиват в рая, когато умрат", макар че е фор- мулирано малко по-различно: за тях това значи „да си отида и да бъда с Христос" или „далеч от тялото и у дома при Господа" (филипяни 1:23; 2 Коринтяни 5:8). Но обвинението на критиците, че надеждата за един бъдещ рай неизбежно отслабва и дори задуша- ва стремежа на хората да се възползват максимал- но от живота си тук, на земята, е очевидно погреш- но. Новият Завет показва съвсем ясно, че вечният живот не е нещо, което получаваме, когато умрем и отидем на небето. Това е живот, който можем да по- лучим и на който да се радваме тук и сега, на зе- мята - много преди да умрем и да отидем на небе- то. Той е, така да се каже, друго измерение на жи- вота - над и отвъд просто физическия, емоционал- 72 7. Вечен живот: тук и сега н ия, естетическия и интелектуалния живот, на който
човешките същества се радват естествено. Това е животът, към който сочи Христос, когато казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, ко- ето излиза от Божиите уста." Представете си, ако можете, един брак, който представлява единствено физически съюз; брак, в който мъжът и жената никога не си говорят, никога не споделят най-съкровените си мисли, надежди, ра- дости, страхове и скърби, своята любов към музика- та или изкуството, и на практика живеят, без да се познават. Такъв брак малко би се отличавал от чиф- тосването при животните. Би му липсвало истински човешкото измерение. По същия начин, едно човеш- ко същество, което се задоволява да се радва на живота само на физическо, емоционално, естети- ческо и интелектуално ниво, но не знае нищо за ду-' ховното общуване с Бога, пропуска най-висшето ниво на живота тук и сега. Нещо повече, такъв чо- век е изложен на огромна опасност да пропусне вечния живот и в идния свят. Новият Завет заявява ясно: „Който вярва в Сина, има вечен живот." Обър- нете внимание на сегашното време на глагола - „има" вечен живот тук и сега. От друга страна се до- бавя и предупреждението: „Който не се покорява на Сина, няма да види живот, а Божият гняв остава върху него" (Йоан 3:36). Тук обаче трябва да разберем още една разлика: вечният живот, за който говори Новият Завет, не оз- начава просто вечно съществуване. Всички човешки същества продължават да живеят след смъртта на своите физически тела - всички ще съществуват вечно. Но някои ще съществуват в едно духовно състояние, което Библията нарича не „вечен живот", а „втората смърт" (Откровение 20:11-15; ще изслед- ваме тази тема към края на книгата). 73 КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ В  този момент някои критици вероятно ще про-
тестират, че всякакви приказки за вечен живот, на който можем да се радваме още тук, са форма на психологическа самозаблуда - нещо изцяло субек- тивно, не отговарящо на никаква обективна реал- ност. Но същото може да се каже и за насладата от изкуството - и ще бъде също толкова погрешно. Вярно, има хора, които могат да гледат една карти- на и да виждат единствено петна от боя върху плат- но; а един сляп човек изобщо не може да добие представа за света на изобразителното изкуство. Но това не доказва, че светът на изкуството не съ- ществува, или че насладата от изкуството е психо- логическа самозаблуда. Някои физически слепи хора, разбира се, не желаят зрение. Някога позна- вах един човек, който като дете беше притежавал малко зрение, но скоро го беше изгубил и беше ста- нал напълно сляп. Той често ми казваше, че дори някой да му предложел зрение, той не го желаел. Бил си доволен така, както си бил. Страхуваше се, че ако прогледал, щял се обърка от хилядите неща, които щял да започне да вижда, и животът щял ста- не много сложен. Той предпочиташе простотата на живота без зрение. По същия начин има много хора, които смятат, че животът ще стане твърде сложен и ще изисква от тях твърде много радикални промени, ако допуснат съществуването на Бога и възможността да получат вечен живот. Те предпочитат простотата на атеизма и затова твърдят, че „Бог" и „вечният живот" са въ- ображаеми понятия. Но тяхното твърдение не доказ- ва, че това действително е така - само показва, че те са духовно слепи. Тогава какво означава да имаш вечен живот? 1. Да имаш вечен живот означава да споделяш Божия живот. Според новозаветната терминология, 74 7. Вечен живот: тук и сега д  окато хората не влязат в лична връзка с Бога и не
го познаят, те са мъртви. Не физически, а духовно мъртви. Известната притча за блудния син дава добър пример за използването на думата „мъртъв" в този смисъл. Като говори на по-големия брат след завръ- щането на блудния си син, бащата казва: „Подоба- ваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери" (Лука 15:32). Блудният син беше обърнал гръб на баща си, беше напуснал дома си и беше отишъл в далечна страна. У него нямаше нито любов, нито интерес към неговия баща. Той никога не общуваше с него, нямаше желание да споделя интересите или живота на своя баща. От гледна точка на баща му, той беше мъртъв. Блудният син „оживя", когато се покая, завърна се вкъщи и се помири с баща си. По същия начин, когато хората, които са пренебрегвали Бога и са били духовно мъртви, се покаят и се помирят с него, те започват да живеят духовно. Но има и още нещо. Когато хората се покаят и се завърнат при Бога, те не само го откриват, как- то някой би открил великолепния свят на изкуство- то, за който преди това е бил напълно мъртъв. Ко- гато хората се покаят, обърнат се към Бога и поло- жат вярата си в Христос, Бог ги обновява с един нов живот, който преди това те не са имали. Ако из- ползваме отново новозаветната терминология, Бог ги „съживява". Той влага в тях собствения си духо- вен живот, също както един човешки баща предава собствения си физически живот на детето, което създава. 75 КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ „ Бог обаче, който е богат на милост, поради го-
лямата любов, с която ни възлюби, въпреки че бяхме мъртви в престъпленията си, ни съживи за- едно с Христос - по благодат сте спасени" (Ефе- сяни 2:4-5). Можем да направим следната аналогия: една електрическа крушка, намираща се в защитната си опаковка, все още не свети. Извадете я от опаков- ката, завийте я в настолна лампа и я поставете в стая, която е ярко осветена от голяма централна лампа. Сега крушката е заобиколена от светлината на основния източник, но самата тя все още не све- ти; все още е „мъртва". И ще остане „мъртва", до- като не бъде свързана със същата електрическа мрежа, от която се захранва основната лампа. Но когато това стане и електричеството премине през крушката, тя ще „оживее". 2. Дарът на вечния живот установява лични вза- имоотношения между своя получател и Бога. Един съвременен компютър може да се научи да разпоз- нава гласа на този, който го използва. Човек тряб- ва само да заговори в присъствието на компютъра и компютърът ще предаде всичко казано в писмена форма. Но компютърът никога няма да познава чо- века по начина, по който го познават неговото дете или неговата жена; той никога няма да обича чове- ка, както го обичат синовете му и дъщерите му. Ком- пютърът няма човешки живот. Но когато човекът роди деца и им предаде собствения си живот, зае- дно с този живот децата получават способността да познават и обичат своя баща и да се радват на все по-дълбоки взаимоотношения с него. По същия на- чин, когато Бог предава собствения си духовен жи- вот на хората, той ги съживява и обновява, устано- вява отношения с тях; и те започват да го познават 76 7. Вечен живот: тук и сега и да го обичат. Ето защо Новият Завет казва, че
„това е вечен живот - да познават Бога и Иисус Христос" (Йоан 17:3) и да участват в живота на Бога чрез Христос (1 Йоан. 1:1-4). Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото DavidGooding -> Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 2.83 Mb. Сподели с приятели:
|