Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен
Изтегляне 2.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Бог е направил първата крачка
Желание да бъдем независими от Бога, нашия Творец: Според Библията (Битие 3) най-първият грях, извършен от човечеството, не е било нещо чу- довищно и шокиращо като например убийство. Пър- вият грях е бил, че Адам и Ева били изкушени от дя- вола към независимот от Бога - сами да преценя- ват кое е добро и кое е зло. Те си представяли, че ще могат без проблем сами да си бъдат бог. Зато- ва взели от забранения плод. Това веднага довело до отчуждение от Бога и чувство на вина и срам, по- ради което те поискали да избягат и да се скрият от Бога, когото вече чувствали враждебен. Всички ние сме ги последвали по тази пътека на непокорство и независимост. Но да живееш по този начин означа- ва да живееш в неистина, в нереалност. Ние не сме създали сами себе си. Ние сме Божии творения. Да 37 КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ ж  ивеем отчуждени и независими от Бога противоре-
чи на фундаменталния закон на нашето съществува- не. Затова Новият Завет казва, че грехът е беззако- ние: „Всеки, който върши грях, върши и беззаконие; и грехът е беззаконие" (1 Йоан. 3:4). Ние, разбира се, знаем какви опасности крие пренебрегването на природните закони на Твореца, като например законите на електричеството. Пред- ставете си, че човек си купи електрически самовар, но изобщо не си направи труда да прочете инструк- циите на производителя. Той свързва кабелите, как- то на него му се вижда добре, и в резултат го хва- ща ток. Едва ли бихме го съжалили - по-скоро бих- ме го сметнали за глупак, понеже е пренебрегнал инструкциите на създателя на уреда и законите на електричеството. По същия начин пренебрегването и неподчинението на моралните и духовните закони на Създателя неизбежно води до морална и духов- на трагедия. Това лежи в основата на всичките мно- гобройни симптоми на греха. Забележителното е, че според Библията има лек. „Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Иисус дойде на света да спаси грешни- те." „Понеже Бог не изпрати Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него" (1 Тимотей 1:15; Йоан 3:17). В следващите гла- ви ще разгледаме термините, които Новият Завет използва, за да опише това спасение и неговото действие. Две неща обаче трябва да отбележим още сега. Много хора мислят, че начинът да се спасиш е да правиш всичко възможно, за да се освободиш от 38 3. Грях: болестта, симптомите, лечението с  имптомите на греха в своя живот. Това е много
добро само по себе си, но не може да ни спаси. Може да откъснем всички ябълки от едно ябълково дърво, но дървото ще си остане ябълка. Това е не- говото вътрешно естество. Затова, дори ако бихме успели да потиснем всички симптоми на греха, пак вътре в нас остава грешната ни природа. А това, както казва Новият Завет, не е по наша вина. Ние се раждаме така. Наследили сме падналата, грешна природа от своя праотец Адам. Но ако желаем, бих- ме могли по подобен начин да получим от Христос неговия безгрешен, свят живот, чието естество е да живее угодно на Бога. „Защото, както чрез непослу- шанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Един ще станат пра- ведни мнозината" (Римляни 5:19). Ето и второто нещо, което трябва да отбележим: Бог ни обича, докато сме още грешници. Точно по- ради това Божието спасение е така практично и на- истина дава резултат. Не е нужно да се усъвършен- стваме, преди Бог да склони да ни приеме и да за- почне своето велико спасително дело в нас. Той ни обича и е готов да ни приеме такива, каквито сме. Това е смисълът на аргументацията в Римляни 5:6- 11 и всеки, който гледа сериозно на проблема за греха, трябва да обмисли задълбочено този пасаж. 39 4 ПОМИРЕНИЕ Пътят към мира В последната глава изучавахме нравствената и духовна болест, от която всички ние страдаме, и нейните симптоми на отчуждение от нашия Творец. Сега започваме да изследваме термините, които описват лечението. Най-напред идва прекрасната дума помирение, заедно с глагола помирявам или примирявам. Може би това е най-лесният за разбиране термин, защото ние вече знаем какво означава той от нашите вза- имоотношения с другите хора. Повечето от нас в ня- какъв момент от живота си са имали подобно пре- живяване. Направили сме или сме казали нещо неп- равилно, което дълбоко е наранило някой наш бли- зък или дори му е навредило. Впоследствие той е повдигнал разговор за тази наша постъпка. Но вместо да си признаем и да поискаме прошка, гор- достта или страхът са ни накарали да отречем ви- ната си или дори да излъжем. Ядосали сме се и сме 41 КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ о  тправили редица контраобвинения срещу него.
После сме си отишли, мърморейки ядно: „Не искам никога повече да разговарям с него или да го виж- дам." С това е започнал един дълъг период на от- чуждение, дистанция и мълчание. През това време, ако някой случайно е похвалвал предишния ни при- ятел пред нас, ние сме се дразнели. И веднага сме представяли нашата (изкривена) версия на история- та, за да очерним някогашния си приятел и да оп- равдаем своята враждебност спрямо него. Взаимоотношенията на много хора с Бога изг- леждат точно по този начин. Спомените и гузната съвест ги карат да осъзнават дълбоко в себе си, че ако има Творец, той би трябвало да е против техни- те грехове и затова, както те си мислят, и против самите тях. Затова, вместо да признаят греховете си, те отричат, че има Творец. Ако срещнат някой, който вярва в Бога, който го обича и му се покла- ня, те вътрешно се дразнят и обвиняват Бога за всички злини, които са извършили религиозните хора, сякаш Бог е виновен за това (и сякаш атеис- тите никога не са извършвали нищо зло), или обви- няват Бога, че допуска толкова много страдание по света, и така нататък. По този начин тяхното отчуж- дение от Твореца продължава и животът им остава сив, под мрачната сянка на безсмислието и безна- деждността, осветяван само от моментните протес- ти на гузната им съвест, която отказва да се укро- ти и да замълчи завинаги. Помирение е думата, която ни казва, че сам Бог е направил нещо, за да победи това отчуждение, да разсее недоразумението, на което то се основава, и да премахне пречките за мира. В Новия Завет има два пасажа, които ни казват как: 42
„  Той (Иисус Христос) е образ на невидимия Бог,
Първородният на цялото творение; защото в Него беше създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото - било престоли или господства, или началства, или власти - всичко беше създадено чрез Него и за Него; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се спло- тява. И Той е главата на тялото, тоест на църква- та; Той е началото, Първородният от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото в Него благоволи Отец да обитава цялата пълнота и чрез Него да примири със Себе Си всичко - било на земята, или на небето - като въдвори мир чрез кръвта, пролята на Неговия кръст. И вас, ко- ито някога бяхте отчуждени от Него и врагове по разположение чрез злите си дела, сега примири в тялото на Неговата плът чрез смъртта, за да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и бе- зупречни" (Колосяни 1:15-22). Втория пасаж можете да намерите във 2 Корин- тяни 5:18-21. Първото, което забелязваме да се казва в тези текстове за примирението, е че в този процес Бог е направил първата крачка: „В Него (т. е. в Христос) благоволи Отец да оби- тава цялата пълнота и чрез Него (Бог) примиря- ва всичко със Себе Си. Защото в Христос Бог примиряваше света със Себе Си." Това е забележително, защото обичайното пра- вило на Бога за хората, когато се скарат помежду си, е, че този, който е сгрешил, трябва да поеме инициативата за помирение. „Като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има 43 КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ н  ещо против тебе, остави дара си там, пред олтара,
и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела и принеси дара си" (Матей 5:23-24). Но Бог не е сто- рил на света никакво зло. Той няма за какво да се извинява. Хората са започнали враждата, като са се разбунтували против него. Въпреки това Бог е направил първата крачка към помирението ни със себе си, като е изпратил на света своя Син. Забележително е и поради още една причина. Често, когато двама души са се спречкали, те искат да се помирят и пак да бъдат приятели, но всеки се страхува да не бъде отхвърлен от другата страна. Бог обаче е изпратл сина си на света, като е знаел предварително, че той ще бъде отхвърлен, унижен и разпънат. Всъщност именно затова Божият Син, чрез когото е била сътворена вселената, е дошъл между нас, като божествената му слава е била скрита зад човешки образ. Откритата му слава щеше да направи невъзможно за хората да се приб- лижат до него, а да не говорим да изразят своята враждебност спрямо него. А така те са излели ця- лата си враждебност към Бога върху Иисус Христос и са го разпънали на кръст. И след като са извър- шили всичко това, Бог заявява, че продължава да ги обича и е готов да им прости и за това, и за всич- ки други техни грехове (Деяния 2:36-39). Защото той ги е обичал дори когато все още са били негови неприятели. В това се състои Божият отговор на клеветата, която дяволът е внушил на човешкия род, че Бог е тиранин и само търси начини да пречи на хората да реализират напълно личността си и да преследват собствените си ползотворни амбиции (Битие 3). Не че Бог е омекнал пред греха и е готов да ка- питулира пред човешката арогантност и нечестие, 44 4. Помирение: пътят към мира з а да запази или да спечели приятелството на чо-
века. Всемогъщият Бог не е слабохарактерен. Той не може да възприеме възгледа, че човешкият грях няма значение. Затова трябва да разберем какво има предвид Новият Завет под термина примиря- вам, когато казва: „Чрез Христос Бог лримиряваше света със Себе Си." За тази цел трябва да разгле- даме начина, по който се е използвала думата в древногръцки - езика, на който е написан Новият Завет. Ако човекът А чрез своите неправилни действия дълбоко оскърби човека В, тогава В има пълно пра- во да бъде ядосан на А и да го държи отговорен за действията му. За да се помирят А и В, трябва не толкова да се промени представата на А за В, кол- кото да се премахне причината за справедливия гняв на В срещу А. И така, гневът на Бога срещу греха не е времен- на загуба на самообладание, която го е накарала да действа противно на своя характер. Не е чувство на възмущение, което постепенно се уталожва. Не е скрито чувство на недоволство, което той таи в за себе си. Грехът е предизвикателство срещу самото същество и характер на Бога; и като моралният Властелин на вселената той трябва открито и актив- но да изрази негодуванието на цялото си същество срещу него. Това означава, че той не може завина- ги да пренебрегне греха, а още по-малко да се пра- ви, че грехът е без значение. Докато грехът не бъде наказан, и то публично, пред очите на цялата все- лена, не е възможно Божието негодувание да бъде уталожено и клеветата срещу характера му да полу- чи възмездие. Следователно, за да помири света със себе си, Бог трябва най-напред да премахне причината за своето негодувание срещу него - той 45 КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ т рябва да накаже греха на света. Без това не може
да има помирение и възстановяване на приятелски- те отношения с хората. Ето защо, по общо решение на Божеството, Бо- жият Син стана човек, без да престане да бъде Бог. Тъй като цялата пълнота на Божеството обитаваше в него, той можеше да представлява Бога пред хо- рата. Онова, което хората правеха на него, те го правеха на Бога. Начинът, по който той реагираше на хората, бе начинът, по който реагира Бог. В него хората можеха да видят какъв е всъщност Бог. В същото време, тъй като той бе наистина човек (макар не само човек), той можеше да действа като представител на човешкия род пред Бога. Благода- рение на това той можеше да вземе върху себе си греха на света като Представител и Заместник на хората и публично да понесе Божието негодувание и наказанието за греха. По този начин той премах- на напълно причината за Божието негодувание спрямо света и направи възможно помирението на човека с Бога. Във 2 Коринтяни 5:18-21 четем: „В Христос Бог примиряваше света със Себе Си, като не счете на хората прегрешенията им ... който за нас направи грешен Онзи (Иисус Христос), който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога." С други думи, когато Христос, макар и сам безгрешен, взе върху себе си греха на света като представител на човечеството, Бог се отнесе към него така, сякаш греховете на света бяха негови. По този начин спра- ведливото наказание за човешките грехове беше из- цяло понесено от Христос, в резултат на което не остава никакво препятствие по пътя за завръщане на човека при Бога. Справедливостта вече не при- нуждава Бога да счита на хората техните грехове. 46 4. Помирение: пътят към мира В Означава ли това, че всички хора навсякъде по света са спасени или ще бъдат спасени, независи- мо дали продължават да не признават Бога и да жи- веят грешен живот, независимо дали ще останат атеисти, или не? Не, разбира се. Христос несъмне- но е осигурил помирение с Бога за цялото човечес- тво. Но остава въпросът дали ние от своя страна сме готови да приемем мира. В историята понякога става така, че когато водачите на два враждуващи народа прекратят огъня и подпишат мирен договор, някоя отцепническа група от едната страна не при- ема мира. Тя продължава да гледа на другия народ като на враг, а онези от собствения си народ, кои- то приемат мира, смята за предатели. И продължа- ва да се бие. Така е и между нас и Бога. За онези от нас, ко- ито приемат мира, който Христос е осигурил, в Но- вия Завет, се казва че „имаме мир с Бога" (Римля- ни 5:1) и можем вечно да му се наслаждаваме; Но е възможно хората да отхвърлят помирението и да продължат със своето безразличие и враждебност спрямо своя Създател. Такова действие от страна на едно създание, разбира се, неизбежно го ще до- веде до катастрофа. 47 КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ О т мира, който е осигурил Христос, произтичат
още две преимущества. Първо, тези, които са лично примирени с Бога чрез Христос, откриват, че това води до мир между тях и всички останали, които по същия начин са били примирени с Бога чрез Хрис- тос. „Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тези, които се на- ричат обрязани - с обрязване на плътта, което се извършва с ръце - в онова време бяхте без Хрис- тос, отлъчени от Израилевото гражданство и чуж- ди на заветите на обещанието, без да имате ни- каква надежда и без Бог на света. Но сега в Христос Иисус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос. За- щото Той е нашият мир, който направи двете едно и събори средната стена, която ги разделя- ше, като в плътта си унищожи враждата, тоест закона със заповедите му изразени в постанов- ления, за да създаде в Себе Си от двата един нов човек и така да въдвори мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата. И като дойде, благовества мир на вас, далечните, и мир на близките. Защото чрез Него и едните, и другите имаме достъп в един Дух до Отца" (Ефесяни 2:11-18). Този пасаж описва как Христос слага край на една вековна вражда между юдеите и останалите народи. Но същият принцип действа и при всички други бариери - расови, национални, социални и ре- лигиозни, довели до такива дълбоки разделения в човечеството. Разбира се, за нещастие също е вяр- но, че твърде често в историята хора и народи, представящи се за християнски, са гонили и са се 48 4. Помирение: пътят към мира б иели с други хора и народи, които също са се на-
ричали християнски (също както понякога тъй наре- чените марксистки народи се бият срещу народи, които също се обявяват за марксистки). Но такова поведение хвърля сериозно съмнение дали и едни- те, и другите действително са били помирени с Бога. То по-скоро подсказва, че тяхната християнска из- повед може би е била само формална и повърхнос- тна; че, както се изразява Новият Завет, те са при- ели „напразно Божията благодат" (2 Коринтяни 6:1). Второто огромно преимущество е, че един ден Бог ще примири цялата вселена от интелигентни съ- щества със себе си (вж. цитата от Колосяни 1:20, с. 43). И отново за нещастие това не означава, че вся- ко създание във вселената, включително и дяволът, ще стане верен приятел на Бога. Защото Бог няма да отнеме свободната воля на никого - дори за да превърне бунтовниците в светии. Но ситуацията е следната: Бог няма да чака вечно. Един ден той ще възстанови и развие по нов начин земята и вселе- ната. Това ще означава, че той ще трябва да огра- ничи със сила всички, които постоянстват в своя бунт срещу него. Но когато го направи, никой няма да може да издигне гласа си в справедлив протест. Кръстът на Христос ще смълчи всяко възражение. Всички са можели да бъдат спасени от Божията ве- личествена благодат за сметка на Христос. Дори онези, които погиват, няма да могат с право да кри- тикуват Бога за това. Мирът във вселената ще бъде възстановен (Откровение 5:11-14). 49 Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото DavidGooding -> Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 2.83 Mb. Сподели с приятели:
|