Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен



страница6/12
Дата17.09.2016
Размер2.83 Mb.
#9989
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

3. Вечен живот - дар сега и притежание завина-
ги. Поради това, че вечният живот е взаимоотноше-
ние с Бога, той е, както казва и самото му име, ве-
чен. Когато Бог установи духовни взаимоотношения
с един човек и сподели с него собствения си живот,
тези отношения по дефиниция са вечни, физическа-
та смърт на тялото не ги прекратява и не може да
ги унищожи. След като Бог веднъж е установил лич-
ни взаимоотношения с някого чрез дара на вечния
живот, той остава верен на този човек и поддържа
тези взаимоотношения вечно. „Аз им давам вечен
живот; и те никога няма да загинат и никой няма да
ги грабне от ръката Ми" (Йоан 10:28). „Защото Бог
толкова възлюби света, че даде Своя Единороден
Син, за да не погине никой, който вярва в Него, а
да има вечен живот" (1 Йоан. 3:16).

В такъв случай, смъртта на тялото не засяга веч-


ния живот. Човешкото тяло, каквото го познаваме
тук, на земята, е описано в Новия Завет като шат-
ра - тя е добре пригодена за временното ни земно
пътуване, но е сравнително крехка и лесно може да
бъде повредена и съборена. А при възкресението
всеки вярващ ще получи прославено тяло, предназ-
начено да изразява изкупената му и съвършена лич-
ност, описано в Новия Завет като „здание на небе-
сата
, дом ... вечен" (2 Коринтяни 5:1).

Нещо повече, заедно с вечния живот идват всич-


ки онези вечни неща, които Бог дава на тези, кои-
то са готови да приемат Христос. Затова Новият За-
вет сочи. че спасението е вечно (Евреи 5:9); изкуп-
лението и резултатите от него са вечни (Евреи 9:12);

77

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



наследството, обещано на онези, които се уповават
на Бога, е вечно (Евреи 9:15); и славата, която про-
извеждат опитът и страданията за онези, които оби-
чат Бога, също е вечна (2 Коринтяни 4:17). А най-ху-
бавото е, че вечният живот се дава безвъзмездно -
той е дар за онези, които с истинско покаяние и
вяра приемат Иисус Христос като Спасител и Гос-
под: „Защото заплатата на греха е смърт, а Божият
дар е вечен живот в Христос Иисус, нашия Господ"
(Римляни 6:23).

Потенциалът на вечния живот

Вечният живот, също като физическия живот, не


е нещо статично. Едно бебе. още щом се роди, има
физически живот; но през седмиците, месеците и го-
дините, които следват, то трябва да развие неговия
потенциал. Така е и с вечния живот - той има огро-
мен потенциал и затова винаги е изпълнен с надеж-
да за бъдещето. Новият Завет увещава онези, кои-
то вече са го получили, да „сграбчат" вечния живот,
в който Бог ги е призовал, също както един младеж,
който има данни да стане световен атлет, трябва да
бъде насърчаван да не занемарява своята дарба, а
да я използва максимално (1 Тимотей 4:7-8; 6:11-12).
И главната награда за развиването на потенциала
на вечния живот е постоянно нарастващата способ-
ност да се наслаждаваме на този живот. „Който сее
за Духа - казва Новият Завет, - от Духа ще пожъ-
не вечен живот" (Галатяни 6:8). Колкото повече тича
един атлет, толкова повече развиват сърцето, дро-
бовете, мускулите и дишането му; и колкото повече
ги развива, толкова повече се наслаждава на тича-
нето.

Разбира се, сериозното трениране ще изисква от


атлета дисциплина, себеотрицание, целенасоченост

78

7. Вечен живот: тук и сега



и тежък труд. И ако той се надява да спечели наг-
рада в шампионата, ще трябва да спазва правила-
та на играта. Ако не ги спазва, няма да изгуби жи-
вота си, но със сигурност няма да спечели награда.
Така е и с вечния живот. За да развият своя потен-
циал и да пожънат максимални награди, тези, които
го притежават, трябва да бъдат готови да последват
съвета на Новия Завет: „нека отхвърлим всяко бре-
ме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с
издръжливост в поставеното пред нас състезание"
(Евреи 12:1). Те трябва да бъдат готови да се отре-
кат от себе си, да вземат кръста си всеки ден и да
следват Христос. Трябва и да се научат да развиват
самоконтрол и „да спазват правилата на играта".
Иначе ще бъдат дисквалифицирани и няма да полу-
чат награда (1 Коринтяни 9:24-27; 2 Тимотей 2:5).

Но чудото на вечния живот е, че той позволява


на онези, които го притежават, да живеят така, че
преживяванията, задълженията, удоволствията и
болките в този преходен свят да придобият вечно
значение и да произведат вечна награда (Йоан
12:25; 2 Петр. 1:5-11).

Възможността да знаем, че имаме вечен живот.
Някои хора, дори някои религиозни хора, твърдят,
че е невъзможно в този живот да бъдем сигурни, че
имаме вечен живот. Затова е добре да чуем ясното
изказване на Новия Завет по този въпрос. Ще го
разгледаме в подробности в една от следващите
глави; но тук, като начало, ето самото изказване:

И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен


живот и този живот е в Неговия Син. Който има
Сина, има живота; който няма Божия Син, няма
живота. Това ви писах на вас, които вярвате в
Името на Божия Син, за да знаете, че имате ве-
чен живот" (1 Йоан. 5:11-13).

79
8
ПОКАЯНИЕ


Не просто да съжаляваш

До този момент ние изучихме термините, които


използва Новият Завет, за да опише какво прави
Бог, за да помири със себе си, оправдае, изкупи и
обнови човечеството. Сега трябва да разгледаме
термините, които описват какво трябва да направим
ние, за да се възползваме от това, което е напра-
вил, сега прави и тепърва ще направи Бог.

Първият от тях е покаяние. Първото публично


изявление на Христос е било следното: „Времето се
изпълни и Божието царство наближи: покайте се и
повярвайте
в благовестието" (Марк 1:15).

Според Христос покаянието е повод за голяма


радост: „Казвам ви, има радост пред Божиите анге-
ли за един грешник, който се кае" (Лука 15:10). По-
каянието е и нещо здравословно. Както дъждът раз-
меква земята и позволява на семената да покълнат
и поникнат, така покаянието отваря пътя за духов-
ния живот. Новият Завет го описва така: „Бог и на
езичниците даде покаяние за живот" (Деяния 11:18).

81

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



Покаянието обаче е комплексно нещо и за да
бъде истинско, действено и ефективно, е нужно да
притежава всички необходими съставки. Пълното
покаяние може например да включва здравословна
скръб: „Скръбта по Бога докарва спасително покая-
ние, за което не съжаляваш" (2 Коринтяни 7:10). От
друга страна, скръбта, която не стига до пълно по-
каяние, е не само неефективна, понеже не носи спа-
сение и живот, тя е и нездрава и разрушителна.
„Скръбта на света докарва смърт" (2 Коринтяни
7:10).

Ярък пример за това е Юда, който предава Хрис-


тос. Когато вижда, че Иисус е осъден, той „се раз-
кайва". Опитва се да поправи злото, което е напра-
вил, но това се оказва невъзможно. Той би могъл,
разбира се, да изтича при кръста и да извика към
Иисус за милост и прошка, като умиращия разбой-
ник. Но Юда не го прави. Неговият вид покаяние не
е пълното и здравословно покаяние, към което ни
призовава Новият Завет. То е само съжаление и уг-
ризения. Това не води до живот и спасение. Точно
обратното - Юда си отива и се обесва (Матей 27:3-
5).

При преводите и обичайната употреба новозавет-


ното значение на думата покаяние често е било из-
кривявано и затова трябва го разгледаме много вни-
мателно. В оригиналния гръцки текст на Новия За-
вет се използват две думи за покаяние:

1. metanoia и съответният глагол metanoeo. Ос-


новното значение на тези думи е „промяна на ума".
Тази промяна на ума може да бъде или да не бъде
предизвикана, съпроводена или последвана от раз-
лични емоции и чувства. Но основният й елемент е
интелектуален. Тя е упражняване на нравствена
преценка.

82

8. Покаяние: не просто да съжаляваш



2. metamelomai и безличния глагол metamelei.
Тези два глагола също се използват, за да изразят
идеята за покаяние. Те обаче наблягат повече на
скръбта от нещо сторено.

Следователно покаянието е най-вече промяна на


мисленето, ревизиране на нашата предишна морал-
на преценка, отхвърляне на предишното ни поведе-
ние. В покаянието има негативен елемент. Затова
Новият Завет говори за покаяние за фалшиви и зли
неща, например „покаяние от мъртви дела" (Евреи
6:1). Но в него има и позитивен елемент - „покая-
ние към Бога" (Деяния 20:21 - букв. превод, бел.
прев.). Обърнете внимание как следващият пасаж
подчертава интелектуалния елемент в покаянието
(нашите мисли и Божиите мисли), негативния еле-
мент (изоставяне на злите пътища) и позитивния
елемент (завръщане при Господа).

Нека остави безбожният пътя си и човекът на


греха - помислите си; нека се обърне към Госпо-
да
и Той ще се смили над него; и към нашия Бог,
защото Той ще прощава щедро. Защото Моите
помисли не са като вашите помисли и вашите пъ-
тища не са като Моите пътища, заявява Господ"
(Исая 55:7-8).

Има три основни области, в които сме призова-


ни да се покаем:

1. По отношение на Бога. Ако сме атеисти, оче-
видно покаянието ще означава да изоставим атеиз-
ма и да признаем съществуването на Бога. Но не
само атеистите се нуждаят от покаяние пред Бога.
Възможно е да вярваме в съществуването на Бог и
въпреки това на практика да го игнорираме, да пре-
небрегваме неговите заповеди за покаяние и спасе-
ние, да отхвърляме неговите закони и да живеем

83

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



така, сякаш той не съществува. В по-голяма или по-
малка степен това се е отнасяло за всички нас:
„Всички ние блуждаехме като овце, отбихме се все-
ки в своя собствен път" (Исая 53:6). Покаяние озна-
чава ни повече, ни по-малко това - да се обърнем
към Бога и да оставим идолите (всичко, което пос-
тавяме на мястото на Единствения Истински Бог), за
да служим на живия и истинен Бог (1 Солунци 1:9).

2. По отношение на самите себе си. Новият За-
вет изисква две различни нива на покаяние. Тъй
като това често се пренебрегва, ще започнем с
една илюстрация на разликата между двете.

Един човек на петдесет години не се чувства доб-


ре. Отива на лекар. След основен преглед лекарят
му казва, че причината за неговото боледуване е
прекомерното пушене. „Да, сега разбирам - казва
мъжът, - и се разкайвам за това. Моля ви, дайте ми
нещо, за да откажа цигарите."

Дотук добре. Човекът се е покаял за конкретния


грях на пушенето. Но лекарят казва: „Добре, да се
откажеш от пушенето е мъдро, но само това няма
да е достатъчно, за да се спасиш. Дробовете ти са
буквално разядени и сърцето ти е сериозно увреде-
но. Единственото, което ще те спаси, е да се подло-
жиш на операция, за да ти бъдат трансплантирани
нови дробове и сърце."

Сега решаващият въпрос е дали човекът ще бъде


готов да се покае на това по-основно ниво. Тоест,
ще се съгласи ли с лекаря, че състоянието му е тол-
кова лошо, че само отказването от пушенето няма
да му помогне, а единствено ново сърце и нови дро-
бове биха го спасили?

Представете си, че мъжът отхвърли констатация-


та на лекаря: „Не, не съм готов да се подложа на

84

8. Покаяние: не просто да съжаляваш



такава драстична операция. Не съм чак толкова бо-
лен, колкото казвате. Уверен съм, че ако се откажа
от пушенето, ще се оправя." Какво ще стане? Ско-
ро ще умре!

От друга страна, ако той се покае на това основ-


но ниво, съгласи се с диагнозата на лекаря, подло-
жи се на операция и получи сърцето и дробовете на
друг човек, за него пак ще бъде важно да се отка-
же от греха на пушенето. Когато напуска болницата,
хирургът сигурно ще му каже: „Настоявам да спреш
напълно пушенето. И ако някога пак се поддадеш на
изкушението да пушиш, ела веднага и ще ти дам
нещо, което ще ти помогне да го преодолееш."

Така е и с всички нас по отношение на Бога. Бо-


жията присъда гласи, че ние сме толкова грешни, че
колкото и да е важно да се откажем от отделните
грехове, то не може да ни спаси. Трябва да има,
така да се каже, радикално покаяние. Това означа-
ва да се съгласим с Божията присъда не само по
отношение на своите грехове, но и по отношение на
самите себе си. Въпросът не е само какво сме нап-
равили, а какво сме. Божията присъда е не само, че
сме съгрешавали в миналото и в настоящето не мо-
жем да достигнем неговите стандарти за святост
(Римляни 3:23), но и че по самото си естество ние
сме „деца на гнева" (Ефесяни 2:1-13). Самата наша
природа е грешна и предизвиква Божието недовол-
ство. Това, разбира се, не означава, че всичко в
нас е възможно най-зло, но означава, че никоя част
от нас не е пощадена от увреждането на греха.

Едно дърво не става ябълково, понеже ражда


ябълки. То ражда ябълки, защото вече по природа е
ябълково дърво. Дори да откъснете всички ябълки,
които се виждат по него, дървото пак ще си остане

85

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



ябълка! Просто да признаем своите индивидуални
грехове, малко или много е като да откъснем ябъл-
ките от дървото. Това няма да промени нашата при-
рода. Факт е, че ние сме, както казва Йоан Кръсти-
тел, „лоши дървета", които заслужават да бъдат от-
сечени и хвърлени в огъня (Матей 3:10).

Точно тук обаче много хора отказват да приемат


Божията присъда. Те отказват да се покаят. Готови
са да признаят, че са извършили зли неща, дори
може би ужасно зли неща. Готови са да признаят
дори, че в техния характер има тъмни страни. Но те
се вкопчват в идеята, че е достатъчно да се покаят
за миналите си зли дела и да помолят Бога за по-
мощ да се преборят с лошите си навици. Те се на-
дяват, че това ще ги превърне в добрите, като цяло,
хора, за които винаги са се смятали, с реални шан-
сове да се окажат достойни за Божието небе.

Но това е илюзия, както сам Христос отбелязва:


„Няма добро дърво, което да дава лош плод, нито
пък лошо дърво, което да дава добър плод. Понеже
всяко дърво се познава по своя плод; защото не бе-
рат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина"
(Лука 6:43-44). Абсурдно е трънката да казва: „Приз-
навам, че имам малко тръни, но всъщност не съм
трънка - в основата си аз съм смокиня."

И така, радикалното покаяние означава да се от-


кажем от собствената си преценка за себе си и да
се съгласим с Божията присъда, че покаянието за
конкретните грехове не може да ни спаси. Нужен ни
е нов духовен живот от източник, който е извън са-
мите нас. Този източник е Христос, който е умрял
за нас и сега живее, за да бъде наш Спасител.

Всъщност, това е и историческото значение на


християнското кръщение. Кръщението, както обясня-
ва Новият Завет (Римляни 6:3-4), е символично пог-

86

8. Покаяние: не просто да съжаляваш



ребение, чрез което кандидатът публично изповяд-
ва, че е приел Божията присъда, че не заслужава
нищо друго освен да бъде екзекутиран и погребан.
Това не е някаква магическа процедура, чрез която
лошите страни на характера биват по тайнствен на-
чин отмити, така че добрите да израстват и да про-
цъфтяват. При кръщението се погребва цялата лич-
ност, също както във физическия свят, когато един
човек бъде екзекутиран за убийство, се умъртвява и
погребва целият човек - не само неговата избухли-
вост или ревност, които са го накарали да извърши
убийството. Смъртта слага край на целия му живот.
Тя не отменя само миналия му живот до момента на
наказанието, оставяйки го да живее останалия си
живот колкото може по-добре. Не, тя е окончател-
на. Целият му живот свършва. Смъртта няма нужда,
нито пък може, да бъде повторена.

Затова, когато Христос е умрял за нашите грехо-


ве, той е умрял веднъж и никога повече няма да
умре, защото няма нужда (вж. Римляни 6:8-11). Не-
говата еднократна смърт е пълното наказание за
греховете на онези, които го приемат като Спаси-
тел, и то за греховете през целия им живот - мина-
ли, настоящи и бъдещи. Затова, когато някой се кръ-
щава, той същевременно декларира, че е приел
Христос като Заместник и Спасител, осигурен от
Бога, и по този начин става едно с него, както един
мъж и една жена стават едно, когато се женят (1 Ко-
ринтяни 6:15-17). Следователно, в Божиите очи, ко-
гато Христос е умрял, и вярващият е умрял; когато
Христос е бил погребан, и вярващият е бил погре-
бан; и пред закона това е краят на неговото греш-
но Аз завинаги. Както казва апостол Павел: „Съраз-
пънат съм с Христос" (Галатяни 2:19-21).

87

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



В такъв случай, кръщението е и символично въз-
кресение. То означава, че както Бог е възкресил
Христос от мъртвите, така дава и на всеки, който
приеме Христос, цялостен нов духовен живот - не
стария живот, подобрен в известна степен, а съв-
сем нов живот, какъвто преди това не е имал. Това
е животът на самия Христос. Затова вярващият
може с право да каже заедно с апостол Павел:

Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея,


а Христос живее в мен; и живота, който сега жи-
вея в плътта, го живея с вярата в Божия Син,
който ме възлюби и предаде Себе Си заради
мен."

От само себе си се разбира, че кръщението е


само символ. То не прави реални смъртта и възкре-
сението, които символизира. То е като венчалната
халка. Една неомъжена жена би могла да си сложи
венчална халка, но това няма да означава, че тя
вече е омъжена. Пръстенът придобива значение
едва след като тя се съгласи да приеме един мъж
за свой съпруг. Затова човек трябва да се покае в
радикалния смисъл, който вече обсъдихме, и лично
да приеме Христос като Спасител, преди да бъде
кръстен. Иначе кръщението е само празен символ,
изразяващ нещо, което не е истина.

3. Следващата област, в която сме призовани да


се покаем, е по отношение на нашите грехове. Чо-
векът, който истински се е покаял и е приел Хрис-
тос, вече е свободен пред закона. Няма нужда да
се усъвършенства, за да бъде приет от Бога - той
вече е приет. Но точно защото Бог го е приел зара-
ди Христос, от него ще се очаква да изгради истин-
ски християнски начин на живот. Това означава да
чете Божието Слово, за да разбере каква вътрешна

88

8. Покаяние: не просто да съжаляваш



нагласа и какви постъпки Бог счита за грешни, и
след това да се покае за тях, като търси Христова-
та власт и сила, за да ги премахне. А когато стане
жертва на слабост и изкушение, както ще се случ-
ва понякога, той трябва да изповядва това пред
Бога. Обещанието е: „Ако изповядваме греховете
си, Той е верен и праведен да ни прости греховете
и да ни очисти от всяка неправда" (1 Йоан. 1:9). Сле-
дователно, този вид покаяние е задача за цял жи-
вот. То ще трябва да се практикува всеки ден (Отк-
ровение 2:5, 16, 21; 3:3).


Каталог: bulgarian -> DavidGooding
bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
bulgarian -> Уилиям макдоналд о м
bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър
bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"
DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото
DavidGooding -> Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс
DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница