Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен



страница2/12
Дата17.09.2016
Размер2.83 Mb.
#9989
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
глава. Но апостолите ги били учили да не се стра-

23

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



хуват от властта, а да освещават Христос като Гос-
под в сърцата си (1 Петр. 3:14-15). Това означава, че
те е трябвало дълбоко в сърцата си винаги да под-
държат съзнанието за светостта на Божия Син и не-
говото изключително право да приема поклонение.
И помнейки неговата святост, те са намирали сме-
лост да се съпротивят на идолопоклонническите
изисквания на своето тоталитарно правителство и
така, с цената на живота си, да се борят за кауза-
та на свободата на човешкия дух.

Определянето на Бога като свят говори и за не-


говата абсолютна и внушаваща страхопочитание
чистота. „Господ е праведен ... и в Него няма неп-
равда", казва Старият Завет (Псалми 92:15). А Но-
вият Завет казва: „Бог е светлина и в Него няма ни-
каква тъмнина" (1 Йоан. 1:5) - нито интелектуално,
нито морално, нито духовно. В материалния свят
има физическа светлина, която придава цвят на не-
щата. А в интелектуалния, морален и духовен свят
светлината на Божията святост откроява цялата
красота и смисъл на живота. Грехът прави обратно-
то - той потъмнява цветовете на живота, притъпява
неговата чувствителност, помрачава ума и заслепя-
ва духа.

От друга страна, светлината на Божията святост


изобличава греха. И не само го изобличава - защо-
то Божията святост не е пасивно качество като зам-
ръзнал стълб от чисто бял сняг. Тя се изразява ак-
тивно чрез праведен гняв и осъждане на човешкия
грях. Понякога този съд се разкрива в начина, по
който Бог е устроил действието на природните зако-
ни. Ако човек например упорства в сексуални пер-
верзни, самата природа се обръща срещу него и
унищожава тялото му: „те приемаха в себе си зас-
лужената отплата за своята заблуда" (Римляни 1:27).

24

2. Светостта на Бога



В други случаи Бог допуска икономическа или поли-
тическа катастрофа да постигне онези, които са се
разбунтували срещу него. Тогава Библията казва, че
„Бог се освещава в правда", където „се освещава"
означава „демонстрира, че е свят", като съди греха
справедливо.

В дните на пророк Исая неговият народ е бил за-


тънал в несправедливост и насилие, безжалостно
търговско изнудване, пиянска разпуснатост, немо-
ралност, пълно незачитане и противопоставяне на
Бога. Затова Исая не само изобличава техния грях,
но и ги предупреждава, че Бог ще демонстрира сво-
ята святост чрез своя съд над тях, като доведе на-
рода до икономически, социален и политически
крах:

И приведе се обикновеният човек и сниши се


издигнатият мъж; и очите на гордите се сниша-
ват
. А Господ на войнствата се възвишава в пра-
восъдие; и Бог, Светият, се освещава в правда.
... защото отхвърлиха закона на Господа на войн-
ствата и презряха словото на Светия Израилев"
(вж. Исая 5:7-30).

Но това не е всичко. Божията святост изоблича-


ва не само големите грешници. В нейната светлина
и най-добрите от нас изглеждат грешни. Когато про-
рок Исая във видение вижда Бога, заобиколен от
ангелски множества, които викат непрестанно:
„Свят, свят, свят Господ на войнствата! Славата Му
изпълва цялата земя", самият той е зашеметен от
болезненото чувство за собствената си греховност
и извиква: „Горко ми, защото загинах! - понеже съм
човек с нечисти устни и живея между народ с не-
чисти устни - понеже очите ми видяха Царя, Госпо-
да на войнствата" (Исая 6:5). Така би се почувствал

25

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



всеки от нас, ако осъзнае реалността на Божията
святост. Лъжата, лицемерието, измамата, мръсният
език, клеветата, злословенето, сарказмът, хвалбите
и всички други грехове изведнъж ще лъснат в цяла-
та си действителна грозота. И ние болезнено ще
осъзнаем, че такава поквара никога не би могла да
влезе и да замърси истината и красотата на Божи-
ето небе.

Но именно тук се сблъскваме с един необикно-


вен парадокс. Хората в Библията, преживели болка-
та да бъдат изложени на светлината на Божията
святост, изведнъж започват да говорят с голям ен-
тусиазъм за тази прекрасна Божия светлина. Ето
един типичен пасаж: „Но вие сте избран род, царс-
ко свещенство, свят народ - народ, който Бог при-
доби
, за да възвестявате добродетелите на Този,
който ви призова от тъмнината в Своята чудна свет-
лина, които някога не бяхте народ, а сега сте Божи
народ, не бяхте получили милост, а сега сте получи-
ли" (1 Петр. 2:9-10). Очевидно тези хора са открива-
ли, че Божията святост не е просто негативна, уни-
щожителна сила. Тя е позитивна сила, която чрез
своята любов и милост може да очисти грешниците
и да ги превърне в светии.

В Левит 19 Бог най-напред заповядва на народа


си: „Бъдете свети, защото Аз, Господ, вашият Бог,
съм свят" (ст. 2). После той им обяснява много под-
робно какво означава на практика да бъдат свети.
И едно от тези напътствия е: „Да обичаш ближния
си както себе си" (ст. 18). Светостта означава да
обичаш; и Бог, който е върховната святост, е и вър-
ховната любов, защото Бог е любов (1 Йоан. 4:16).
Същата тази черта на Божията святост се явява в
декларацията за Божието свято и величествено име
(вж. Изход 34:5-7).

26

2. Светостта на Бога

Затова ще завършим тази глава, като посочим,
че философските учения, които накърняват светост-
та на Твореца, неизбежно увреждат и човека:


  1. Атеизъм. Като отказват да признаят Твореца,
    атеистите са принудени да смятат, че слепите, без-
    лични сили на природата в крайна сметка несъзна-
    телно са сътворили, сега управляват и един ден ще
    унищожат интелигентните, нравствени човешки съ-
    щества. Това прави човека пленник на материални-
    те сили на вселената. Неговият интелект е обезце-
    нен. Отнемат му се всякакъв смисъл и всякаква цел
    на неговото съществувание и той остава без дейст-
    вителна надежда и посока.

  2. Пантеизъм. Пантеизмът отъждествява Бога с
    творението. Той учи, че вселената е Бог, земята е
    Бог, слънцето е Бог, човекът е Бог, животните са
    Бог, всичко е Бог. Но ако всичко е Бог, тогава мо-
    ралното зло, както и моралното добро, също са Бог.
    А това е невярно. Когато Бог е създал света, той е
    видял, че всичко, което е направил, е добро (Битие
    1:31). Бог не може да бъде отъждествявай с морал-
    ното зло. Той е свят. И в този факт се крие сигур-
    ната надежда, че един ден злото ще бъде победено.

Ако злото беше Бог, както учи пантеизмът. не би
имало надежда то някога да бъде победено. Панте-
измът е не само лъжа - въпреки своята повърхнос-
тна привлекателност, той е най-лошата форма на пе-
симизъм.

3. Различни форми на учението за прераждане.


Някои религии и религиозни философии твърдят, че
материята е лоша в своята същност. Те учат, че вър-
ховният Бог никога не би сътворил материята. Той
бил създал само по-малките богове, които, като
него, имали творческа власт. Те на свой ред създа-
ли още по-малки богове и впоследствие един от

27

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



тези богове, много неразумно, създал материалната
вселена и човешките същества. В резултат на това
хората са нещастна смесица от душа (която е доб-
ра) и материя (която е лоша). Материята заразява и
омърсява душата, влече я надолу към зло поведе-
ние, което на свой ред въвлича личността в неиз-
бежно страдание. Ако това страдание не бъде из-
черпано до времето на смъртта, душата е обречена
да се прероди в друго материално тяло. Тогава, ако
в този нов живот пак се държи зле, тя е обречена
на още страдания и още прераждания. Единствена-
та надежда е по един или друг начин душата да из-
черпи всяко страдание, да се поддържа абсолютно
чиста от по-нататъшен грях и да се върне към чис-
тия Свят-Душа, за да избяга от по-нататъшно пре-
раждане в материални тела.

Тази доктрина е двойно накърняване на Божията


святост: а) Всъщност има само един Творец, а не
множество по-низши творци, б) Материята не е
сама по себе си лоша; както видяхме, тя е добра в
същността си. Проблемът на човека не произтича от
факта, че той има материално тяло, а от неговата
греховна злоупотреба със свободната воля и от не-
говото непокорство спрямо Бога.

Освен че е лъжлива, тази доктрина е и много


жестока. Тя учи, че ако едно дете се роди с недъг,
това е в резултат на грехове в предишните му жи-
воти. Ако след тези (може би) хиляди прераждания
детето все още не е изчерпало страданието за пре-
дишни грехове, каква надежда има да го изчерпи в
настоящия живот, още повече, че то ще извърши
още грехове и в този живот и така ще засили неи-
збежната нужда от по-нататъшни прераждания?

28

2. Светостта на Бога



И така, тази доктрина е чудовищна лъжа и жес-
токост. Човек не се спасява чрез собственото си
страдание, а чрез страданията на Христос:

Той беше прободен заради нашите престъпле-


ния, беше съсипан заради нашите беззакония;
върху Него дойде наказанието, докарващо нашия
мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени"
(Исая 53:5).

Също така няма нужда хората да живеят живота


си в страх от цял рояк по-малки, безотговорни и по-
някога недоброжелателни божества. Има само един
Бог, и този Бог ни обича и ни предлага себе си като
наш Спасител:

Нямат разум онези, които ... се молят на бог,


който не може да спаси ... Няма друг Бог освен
Мен; Бог праведен и Спасител няма освен Мен.
Към Мен се обърнете и спасени бъдете, всички
земни
краища, защото Аз съм Бог и няма друг"
(Исая 45:20-22).

Защото Аз съм Господ, твоят Бог, Светият Изра-


илев, твоят Спасител ... Той ще се нарече Бог на
цялата земя" (Исая 43:3; 54:5).

29
3
ГРЯХ


Болестта, симптомите и лечението

Не е нужно човек да живее много дълго, за да


открие, че нещо не е наред с хората. Някои нещас-
тни деца откриват това твърде рано, когато родите-
лите им, от които имат пълно право да очакват мило
и любящо отношение, постъпват неразумно, губят
самообладание или се отнасят зле с тях. По-късно
те ще открият, че това „нещо не наред" не се отна-
ся само за техните родители и семейство - в раз-
лични форми и в по-голяма или по-малка степен
нещо не е наред с всички.

Историята показва, че това „нещо не наред" е


епидемично и в международните отношения през
всички епохи, без изключение. Дори и днес, въпре-
ки огромния и благотворен напредък в науката и
техниката, то се разкрива в едно чудовищно нера-
зумно поведение. Ако народите можеха да си имат
доверие и да си сътрудничат, вместо да си съперни-
чат в усвояването на земните ресурси, те щяха да

31

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



превърнат света в рай. Пустините можеха да станат
плодородни, бедността, гладът и епидемиите да бъ-
дат ликвидирани и да се увеличи благосъстоянието
и продължителността на живота на всички. Но не,
народите си нямат и не могат да си имат доверие;
и вследствие на това гигантски количества пари,
време и енергия се харчат за все по-съвършени
оръжия за унищожение.

Но не само народите постъпват ирационално.


Всички постъпваме така. И вие, и аз. Рано или къс-
но, въпреки всичките си твърди решения и добри на-
мерения трябва да признаем, както преди векове
апостол Павел, че: „доброто, което желая, не вър-
ша; а злото, което не желая, него върша" (Римляни
7:19).

Какво не е наред с нас тогава? Каква е тази все-


обща болест, от която страдаме всички? Древните
гръцки трагици Есхил, Софокъл и Еврипид са изуча-
вали нейните симптоми и са се опитвали да достиг-
нат до причините й. Същото са правили и древните
и съвременни философи, както и литературни гиган-
ти като Достоевски, Толстой и Солженицин. Сигур-
но е, че никога няма истински да разберем себе си
или света, в който живеем, ако не си дадем реалис-
тично сметка за тази болест. Библията уверено и
радостно твърди, че можем да намерим прогресив-
но и трайно освобождение от нея. Тя нарича това
освобождение спасение. Но ние няма да можем да
разберем какво означава спасението или как се
проявява то, ако преди това не разберем библейс-
кия термин за болестта.

Този термин е грях. За да го разберем по-добре,


нека направим аналогия с една физическа болест.
Лекарите трябва да направят разлика между симп-
томите, самата болест и нейната първопричина. За

32

3. Грях: болестта, симптомите, лечението



да се стигне до оздравяване, няма смисъл просто
да се потискат симптомите, без да се атакува бо-
лестта. А болестта не може да се излекува истинс-
ки, ако не се елиминира причината, която я е поро-
дила.

Вземете например жълтеницата, която, строго


погледнато, не е болест, а външен симптом за ня-
какво вътрешно нарушение - лошо функциониране
на далака, рак на черния дроб и т. н. Очевидно
няма смисъл да се опитваме да се освободим от
жълтеницата, без да се преборим с първопричината
и.

Симптомите на греха

Новият Завет ни дава различни списъци на сим-


птомите на греха и обикновено добавя предупреж-
дение за сериозността на тези симптоми. Ето един
такъв списък:

А делата на плътта са явни. Те са: блудство, не-


чистота, разпътство, идолопоклонство, чародейс-
тво, вражди, разпри, ревнувания, ярости, парти-
занства, раздори, разцепления, зависти, пиянст-
ва, пирувания и други подобни; за които ви пре-
дупреждавам, както ви и предупредих, че които
вършат такива работи, няма да наследят Божие-
то царство" (Галатяни 5:19-21).

Ето още един пасаж с мрачно описание на сим-


птомите, които могат да се наблюдават, когато бо-
лестта на греха е в напреднал стадий:

Както е писано: „Няма праведен нито един, няма


никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички
се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой
да върши добро, няма нито един." „Гроб отворен

33

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



е гърлото им, с езиците си мамят." „Аспидова от-
рова има под устните им." Техните уста са пъл-
ни с проклятие и горчивина." „Краката им са бър-
зи да проливат кръв, опустошение и разорение е
в пътищата им и те не са познали пътя на мира."
„Пред очите им няма страх от Бога" (Римляни
3:10-18).

Нито един от тези списъци не предполага, разби-


ра се, че всички симптоми се срещат в еднакви съ-
отношения у всеки човек. От друга страна, Новият
Завет е категоричен, че всеки проявява някакви
симптоми, защото болестта е всеобща.

Има и някои, може да се каже, по-общи симпто-


ми. Един от тях е моралната слабост. „Понеже, ко-
гато ние бяхме още немощни..." (Римляни 5:6).

Като пример можем да посочим Пилат Понтийс-


ки, римския управител, отговорен за разпъването на
Иисус Христос (Матей 27:11-26; Лука 23:1-25; Йоан
18:28-19:16). Той е последният човек, когото бихте
заподозряли в слабост. Той е бил високопоставен
военен - офицерът, командващ римската армия в
Юдея; той е бил отговорен за реда и законността в
страната.

Пилат е като дебела греда, която външно изглеж-


да здрава и силна, но отвътре е проядена от червеи
и когато бъде натоварена, се срутва.

Когато разговаря с Иисус насаме и осъзнава Бо-


жията реалност и какъв огромен грях би било да
разпъне Божия Син, той решава, че трябва да пос-
тъпи правилно и да пусне Иисус (Йоан 19:8-12). Но
когато излиза навън, тълпата закрещява злобно, во-
дачите на народа го изнудват със заплаха, че ще го
наклеветят пред римския император. И Пилат се
поддава. Макар да знае, че онова, което върши, е
престъпно предателство спрямо правосъдието, стра-

34

3. Грях: болестта, симптомите, лечението



хът подкопава неговата твърдост и от страх той пре-
дава Иисус да бъде разпънат.

Това ни кара да се запитаме: самите ние никога


ли не сме лъгали от страх от последствията, ако ка-
жем истината? Никога ли не сме вършили нещо пог-
решно поради това, че групата, към която принадле-
жим, е настоявала да го направим, и ние сме се
страхували да се застанем срещу другите?

Друг общ симптом на греха е нечестието.

Като знаем това, че законът не се налага за
праведния, а за беззаконните и непокорните, за
безбожните и грешните, за богоненавистниците и
нечистите, за убийците на бащи и убийците на
майки, за убийците на хора, за блудниците, за хо-
мосексуалистите, за търгуващите с роби, за лъж-
ците, за клетвопрестъпниците и за всичко друго,
което се противопоставя на здравото учение;
според благовестието на славата на блажения
Бог, което ми беше поверено" (1 Тимотей 1:9-11).

Оригиналната гръцка дума, която тук е преведе-


на с „богоненавистниците", означава „хора, които
нямат никакво уважение или почит". Този, към кого-
то нямат уважение или почит, е на първо място Бог.
Но не бива да спираме дотук. Човекът е сътворен
по Божия образ и когато хората изгубят уважение и
почит към Твореца, те престават да ценят и негово-
то творение, човека. Те изгубват уважение към све-
щенството на човешкото тяло - своето собствено и
това на други хора. Това поражда огромното грозно
гъмжило от сексуални грехове, злоупотребата с ал-
кохол и наркотици, които увреждат физическото
здраве и отслабват ума. Хората губят уважение към
свещенството на истината. Оттук следват всички ви-
дове лъжи, измами и нарушени обещания. В крайна

35

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



сметка изгубват уважение към свещенството на жи-
вота. Това води до безброй насилия.

Друг симптом е отчуждението и враждата против


Бога:

Тези, които са в плътта, не могат да угодят на


Бога" (Римляни 8:8).

Вас, които някога бяхте отчуждени от Него и


врагове по разположение чрез злите си дела ..."
(Колосяни 1:21).

Мащабните появи на този конкретен симптом


бяха твърде очевидни през XX век. Правителствата
в много страни използваха цялата си власт в свои-
те опити систематично да изкоренят всякаква вяра
в Бога и Христос. Но враждата срещу Бога не се ог-
раничава само до откритите атеисти. Понякога дори
външно религиозни хора могат в сърцето си да бъ-
дат врагове на Бога. Християнският апостол Павел
винаги е бил много религиозен, но той е бил ожес-
точен неприятел на Иисус Христос, преди да се
обърне към вярата (1 Тимотей 1:12-17).

факт е, че в сърцето на всеки от нас се крие бун-


товник. Когато Бог ни заповядва в Библията да пра-
вим или да не правим нещо, самата му заповед чес-
то събужда в нас негодувание и ни кара да искаме
точно обратното. Апостол Павел цитира един при-
мер от собствения си опит (Римляни 7:5, 7-9). Извес-
тно време той живеел, без да осъзнава Божията за-
повед „Не пожелавай". Но след това Бог насочил
вниманието му към тази заповед и Павел открил, че
самата заповед предизвиква в сърцето му всевъз-
можни пожелания, така че, колкото и да се борел,
не можел да ги контролира - и нещо повече, дълбо-
ко в себе си изобщо не желаел да ги контролира.

36

3. Грях: болестта, симптомите, лечението



Разбира се, това че човекът дълбоко в себе си е
неприятел на Бога, не непременно и не толкова чес-
то се изразява в открита враждебност спрямо Бога.
В повечето случаи се изразява в безразличие.

Ако някой каже: „Музиката, и въобще изкуството,


не ме интересуват", може да си помислим, че това
е жалко, но няма много да се разстроим, защото
това е въпрос на вкус. Но ако една жена каже: „Мъ-
жът ми не ме интересува", това вече е трагично, за-
щото е явно свидетелство, че тя се е отчуждила от
своя съпруг. Любовта е разрушена. А ако някой
каже: „Бог просто не ме интересува", това е абсо-
лютна трагедия. Ние дължим самото си съществува-
не на Бога. Да не се интересуваме от него е сигу-
рен симптом, че някъде по пътя е настъпило серио-
зно отчуждение.

И така, това са някои от симптомите. Но същин-


ската болест, която ги поражда, е желанието да бъ-
дем
независими от Бога.

Каталог: bulgarian -> DavidGooding
bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
bulgarian -> Уилиям макдоналд о м
bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър
bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"
DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото
DavidGooding -> Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс
DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница