Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен



страница4/12
Дата17.09.2016
Размер2.83 Mb.
#9989
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

5
ОПРАВДАНИЕ


Изправност пред закона

Следващите два основни термина, които използ-


ва Новият Завет, за да опише какво Бог е готов да
направи за нас, са оправдание и оправдавам. Те са
юридически термини. Това притеснява някои хора.
Те твърдят, че ако изобщо има Бог, той трябва да
ни обича, както баща обича децата си, и да бъде го-
тов да приеме отново своите съгрешили деца, също
както бащата приема своето момче в прочутата
притча на Иисус за блудния син (Лука 15). Там ба-
щата не влиза в ролята на съдия и не праща сина
си на съд. И Бог не би направил такова нещо, твър-
дят критиците.

Но това показва повърхностно мислене. Дори в


притчата, макар че бащата прощава на сина и го
възстановява като син, той не взима половината
наследство на по-големия брат, за да компенсира
факта, че блудният син е пропилял своето собстве-
но! Това би било висша несправедливост. Божията

51

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



прошка също не би могла никога да бъде за сметка
на справедливостта - както спрямо самия него, така
и спрямо други хора.

Представете си, че дъщеря ви работи в банка.


Един ден в банката влиза крадец, застрелва я и из-
бягва с огромна сума пари. Какво бихте казали за
съдията, ако той, когато престъпникът бъде доведен
пред него, заяви: „Макар че този човек е престъп-
ник, той е мой син и аз го обичам. Той казва, че съ-
жалява. Затова ще му простя, без да му налагам ни-
какво наказание"? Няма ли да протестирате, че та-
кава прошка представлява висша несправедливост
по отношение на вас и дъщеря ви, и подкопава ос-
новите на всяко справедливо и цивилизовано об-
щество? Онова, което учи притчата за блудния син,
със сигурност е вярно - Бог е готов да прости на
своите деца. Но това е само едната страна на исти-
ната. Другата страна е, че Божията прошка трябва
да бъде в съгласие с универсалната справедливост,
и това да бъде явно.

И така, глаголът оправдавам има два основни


нюанса:

  1. Обявявам, че някой е прав.

  2. Демонстрирам, че някой или нещо е прав.
    Това не означава „правя някого прав". В Лука

7:29 се казва, че „целият народ ... оправда Бога"
(букв. превод - бел. прев.). Това не може да озна-
чава, че хората са направили Бога праведен. Бог
винаги е праведен; няма нужда никой да го прави
такъв. Тези думи означават „народът обяви, че Бог
е праведен."

Но нека започнем от началото. Ето един пример


как се е използвала думата в човешките съдилища
в библейски времена.

52

5. Оправдание: изправност пред закона



Ако се появи разпра между човеци и дойдат
пред съда и съдиите ги съдят, тогава нека оправ-
даят правия и осъдят виновния" (Второзаконие
25:1).

Значението на израза „оправдаят правия и осъ-


дят виновния" е очевидно. „Да осъдиш виновния" не
означава „да го направиш виновен", а „да го обявиш
за виновен" или неправ. По същия начин „да оправ-
даят праведния" означава човекът, който в крайна
сметка е доказал, че е постъпил правилно, да бъде
обявен за прав.

За жалост в човешките съдилища понякога става


така, че човекът, който действително е извършил
зло, успява да подкупи съдията да издаде неправил-
на присъда. Библията остро осъжда това изкривява-
не на справедливостта:

Който оправдава безбожния и който осъжда


праведния - и двамата са мерзост за Господа"
(Притчи 17:15).

Като имате това предвид, прочетете следната


притча, разказана от Иисус. Тя съдържа няколко из-
ненади.

На онези, които разчитаха на себе си, че са


праведни, и презираха другите, каза и тази прит-
ча: Двама души, единият фарисей, а другият бир-
ник, се изкачиха в храма да се помолят, фарисе-
ят, като се изправи, се молеше в себе си така:
Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора
- грабители, неправедни, прелюбодейци, също и
като този бирник. Постя два пъти в седмицата,
давам десятък от всичко, което придобия.


А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори
очите си да повдигне към небето, а се биеше в

53

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен,
грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оп-
равдан
, а не онзи; защото всеки, който възвиша-
ва себе си, ще бъде смирен, а който смирява
себе си, ще бъде възвисен" (Лука 18:9-14).

На първо място трябва да отбележим, че тук


Иисус използва термина оправдавам: бирникът
„слезе у дома си оправдан". Това е интересно, фа-
рисеят и бирникът не бяха отишли в земно съдили-
ще и не се бяха явили пред земен съдия. Те бяха
отишли в храма да се молят. Но като стояха пред
Бога и правеха преглед на своя живот, Бог действа-
ше като техен съдия и издаде присъдата си над тях.

Второто важно нещо е, че според Христос еди-


ният от двамата мъже си отиде вкъщи оправдан; то-
ест Бог като Съдия обяви този човек за праведен
пред Божия съд.

И третото е, че макар единият човек да беше оп-


равдан от Бога, другият не беше. Това е удивител-
но! Защото бирникът, според своето собствено
признание, беше грешник. А повечето хора в него-
вите дни биха счели събирането на данъци за влас-
тващата Римска империя, с всички измами, които
това е включвало, за една от най-омразните форми
на греха. И все пак Бог оправда точно бирника! фа-
рисеят, от друга страна, беше човек, който се опит-
ваше да живее възможно най-добър живот - в ре-
лигиозен, в стопански и в социален аспект. Той не
бе несправедлив, грабител или прелюбодеец; посте-
ше два пъти в седмицата, даваше на Бога десятък
от доходите си, за да се използва за другите. И все
пак, Бог не го оправда.

На пръв поглед това е не просто учудващо, а


направо шокиращо. Самата Библия, както вече ви-

54

5. Оправдание: изправност пред закона



дяхме, забранява на земните съдии да оправдават
нечестивия и да осъждат праведния. Как тогава,
след като тези двама души се явяват пред Божия
съд, може Бог да оправдае бирника, който е „лоши-
ят", а да не оправдае фарисея, който е „добрият"?
Част от отговора се съдържа в следните принципи:

  1. Стандартите на Божия закон са абсолютни. Бо-
    жиите стандарти са различни от нашите. Ако едно
    момче се яви на изпит в училище и получи 70 точ-
    ки от максималните 100, то вероятно ще издържи
    изпита, макар че не му достигат 30 точки. Но Божи-
    ят закон не е такъв. Той изисква 100 процента съ-
    вършенство, и то постоянно. А никой не е постигнал
    това. Някои от нас може да са по-добри от други.
    Но Бог е истинен - той не може да се преструва, че
    сме по-добри, отколкото сме в действителност. Не-
    говата присъда е, че „всички съгрешиха и са лише-
    ни от Божията слава (тоест съвършените стандар-
    ти)" (Римляни 3:23).

  2. Божият закон е едно цяло. Когато нарушиш
    една заповед, все едно си нарушил целия закон,
    казва Библията (Яков 2:10). На пръв поглед това
    може би изглежда несправедливо, но Божият закон
    не е сбор от несвързани помежду си правила, така
    че, ако нарушиш само едно, това да не се отрази
    по никакъв начин на останалите. Божият закон е
    единно цяло. Неговата цел и неговото изискване е
    съвършенството. Ако нарушиш една заповед, дори
    да си спазил всички останали, резултатът пак няма
    да е съвършенство. Ако прекъснеш само една брън-
    ка от веригата на котвата, корабът ще бъде отнесен.
    Ако сбъркаш само веднъж при събирането на дълга
    поредица числа, крайната сума ще е грешна. А дори

55

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ

и най-добрите от нас са нарушили доста повече от
една Божия заповед.

3. Следователно Божият закон осъжда всички ни.

Независимо дали сме се опитвали да вършим доб-


ро като фарисея, или сме се справили много зле
като бирника, всички сме нарушили Божия закон. А
Библията казва: „А знаем, че каквото казва законът,
казва го на онези, които са под закона, за да се
затворят устата на всекиго и целият свят да бъде
подсъдим пред Бога" (Римляни 3:19).

Отговорът на едната страна на въпроса

И сега можем да отговорим поне на едната стра-


на на въпроса - защо не беше оправдан фарисеят.
Защото, когато дойде при Бога, той изреди всички-
те си добри дела, всичките си искрени усилия да
спазва Божия закон, като се надяваше Бог да го оп-
равдае на тази основа. Но това е невъзможно. Кол-
кото и добри да бяха усилията му, той пак не дос-
тигаше стандарта, пак беше нарушил Божия закон.
И за това нарушение заслужаваше да понесе нака-
зание. Бог не можеше да се преструва, че не е така.
Словото му казва: „Нито едно създание няма да се
оправдае пред Него чрез делата на закона, понеже
чрез закона става само познаването на греха" (Рим-
ляни 3:20).

„Ако е така - ще каже някой, - това означава, че


Бог не може да обяви никого за праведен! Той не
може да оправдае никой, който се явява пред него-
вия съд. Но какво да кажем за бирника? Той със си-
гурност беше нарушил Божия закон много по-тежко
от фарисея. Как тогава Христос казва, че бирникът
си е отишъл у дома оправдан?"

56

5. Оправдание: изправност пред закона



Отговорът на другата страна на въпроса

Теоретично има два начина да бъдем оправдани


от Бога. Единият е да спазим закона съвършено. То-
гава Бог може да ни обяви за „праведни пред Бога".
Но, както видяхме, този начин на практика е невъз-
можен за нас. Всички вече сме нарушили неговия
закон.

Другият начин да бъдем оправдани е като си по-


несем наказанието за нарушаването на Божия за-
кон. Но ако трябваше да направим това, то щеше да
означава за нас вечно отделяне от Бога. Така че
сме в задънена улица.

Ето и Божието разрешение: неговият Син като


Представител на човечеството плати вместо нас,
като понесе наказанието на Божия съд за греха и
умря на кръста. Затова, ако ние положим вярата си
в Иисус, Бог може да счита неговата смърт за наша
смърт. След като нашето наказание е понесено от
Иисус, Бог може да ни оправдае, тоест да ни обяви
за праведни пред неговия съдийски престол.

Ето как Библията заявява това:

Защото всички съгрешиха и са лишени от Божи-
ята слава, но се оправдават даром от Неговата
благодат чрез изкуплението, което е в Христос.
Него Бог постави за умилостивение чрез Негова-
та кръв посредством вяра; за да покаже Своята
правда
в прошението на греховете, извършени
по
-напред, когато Бог дълготърпеше, за да пока-
же Своята правда в настоящото време - че Той
е справедлив и че оправдава този, който вярва
в Иисус" (Римляни 3:23-26).

Това означава ли, че всички хора са оправдани


автоматично? Не. Според притчата фарисеят не

57

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



беше оправдан. Бирникът беше, и то защото стоей-
ки пред Бога, той се биеше в гърдите и така изпо-
вядваше своя грях, осъждаше себе си и признава-
ше, че заслужава наказанието за това, че е нару-
шил Божия закон. После той с вяра се остави на
Божията милост, като каза: „Боже, бъди милостив
към мен, грешника." И тогава, още там, Бог го оп-
равда, тоест обяви го за праведен пред Бога, сво-
боден от греха, оправдан веднъж завинаги.

Нещо повече, Библията ни казва, че „на хората е


определено веднъж да умрат, а след това - съд"
(Евреи 9:27-28). Това означава, че Бог не ни призо-
вава пред своя съдийски престол всеки ден от жи-
вота ни. Ще има само един Съден ден, и той идва,
след като умрем. На този съд ще бъде прегледан це-
лият ни живот и ще бъде произнесена Божията при-
съда.

А прекрасното е, че не се налага да чакаме до


Съдния ден, за да разберем каква ще бъде присъ-
дата (вж. също Йоан 5:24). Бог казва на онези, кои-
то са положили вярата си в Христос, че Христовата
смърт на кръста е достатъчна, за да покрие грехо-
вете на целия им живот. Затова те няма от какво да
се страхуват. След като са оправдани чрез вяра, те
имат траен мир с Бога (Римляни 5:1).

И така, нека обобщим дотук. На въпроса въз ос-


нова на какво можем да бъдем оправдани от Бога,
отговорът, който дава Новият Завет, е: „И така, ние
заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без
делата по закона" (Римляни 3:28). Но някой ще въз-
рази, че на друго място Новият Завет казва: „Виж-
дате, че човек се оправдава чрез дела, а не само
чрез вяра" (Яков 2:24). Това не е ли противоречие?

58

5. Оправдание: изправност пред закона



Значението на оправданието чрез дела

Не, няма противоречие. Яков използва термина


оправдавам в другото му значение - не обявявам
някого за праведен, а доказвам или демонстрирам,
че някой е праведен. Със сигурност е вярно, че чо-
век бива обявен за праведен пред Бога въз основа
на своята вяра, а не въз основа на делата си. Но
единственият начин, по който той може да демонс-
трира на семейството и приятелите си, че има този
вид вяра, е начинът, по който постъпва, тоест чрез
делата си.

Представете си, че някой каже на приятелите си:


„Миналата седмица получих писмо, в което ми каз-
ват, че един мой богат роднина е починал и ми е за-
вещал огромна сума пари. Достатъчно е само да
отида до банката, за да си получа този подарък. Аз
повярвах на писмото, взех си дарението и сега съм
невероятно богат."

Няма ли приятелите му да отговорят: „Казваш, че


си станал богат просто като си повярвал на писмо-
то. Но моля те, покажи ни чрез променения си на-
чин на живот, че твоята вяра и твоят подарък са ре-
ални, а не са твоя измислица. Оправдай тази исто-
рия чрез делата си." Затова тези, които са били оп-
равдани от Бога чрез вяра, а не чрез дела, трябва
да демонстрират, че тяхната вяра е истинска. Има
само един начин да покажат, че вярата им е истин-
ска, и той е, казва Яков, чрез дела.

59
6



ИЗКУПЛЕНИЕ И ОТКУП

Цената на свободата

В тази глава ще изследваме още два от ключо-


вите новозаветни термини. Това са изкупление и от-
куп.

В буквалния си смисъл те са били обичайни думи


в древния свят, както са и в нашия. Хора са били
отвличани и държани за откуп. След това семейст-
вото и приятелите им е трябвало да платят голяма
сума пари, за да ги освободят. Съвременните теро-
ристи отвличат самолет и заплашват да убият път-
ниците един по един или да взривят целия самолет,
ако исканията им не бъдат изпълнени. Те може да
не искат пари - може например да искат освобож-
даването от затвора на свои другари терористи. В
този случай използваме думите „цена" и „откуп", но
вече в преносен смисъл - казваме, че освобожда-
ването на терористите е цената, която правителст-
вото трябва да плати, за да откупи един самолет
пътници от смъртта, освен ако не поеме риска да
щурмува самолета.

61

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



Тук е важно да отбележим, че думата откуп се
използва само ако откупувате някого от затвор или
робство, или от смъртна заплаха, и му подарявате
свобода. Не бихте използвали думите откуп или из-
купвам, за да опишете действията на корумпирани-
те бизнесмени, които в някои страни са готови да
платят много пари, за да купят малки момичета от
бедните им родители с цел да ги използват за дет-
ска проституция. Те купуват тези момичета, но не за
да ги освободят, а за да ги заробят.

При известни обстоятелства хората могат дори


да откупят нещо, което е тяхна собственост. Човек,
който спешно се нуждае от пари, може да реши да
заложи часовника си. Заложната къща ще го вземе
и ще даде на човека някаква сума. Но часовникът
не става автоматично собственост на заложната
къща. За определен период от време часовникът,
строго погледнато, си остава собственост на чове-
ка. Но ако иска да си възстанови действителното
притежание на своята собственост, той трябва да го
откупи в определения срок; и цената, която ще пла-
ти, разбира се, ще надвишава сумата, която първо-
начално е получил от заложната къща.

И така, във всекидневната реч думите откуп и из-


купление очевидно имат някои нюанси в значения-
та, било то в буквален или в преносен смисъл. Така
е и в Новия Завет, макар че тук, в богословски кон-
текст, тези термини винаги имат метафорично зна-
чение. Не става въпрос за парични сделки. „Знаете,
че не с преходни неща - сребро или злато - сте из-
купени" (1 Петр. 1:18). Но навсякъде, където се из-
ползват в Новия Завет, тези думи са свързани със
следните теми:

1. Купуване или откупване на хора от дълг, робс-


тво, затвор, заплаха за наказание или смърт.

62

6. Изкупление и откуп: цената на свободата



  1. Винаги се казва, че Бог или Христос откупува
    или изкупува. Никога не се казва, че човек откупу-
    ва себе си или ближния си.

  2. Плащане на цена или откуп, за което също се
    казва, че Бог или Христос плаща цената или пона-
    ся разходите по откупа. От хората никога не се
    иска, нито им се позволява, да допринесат с нещо
    към цената, която трябва да се плати за тяхното из-
    купление. Това е в ярък контраст с много религии,
    в които от хората се изисква да достигнат спасение
    с цената на собствените си усилия или страдание,
    или дори като плащат пари. Когато свещениците и
    търговците в Ерусалимския храм са създавали у хо-
    рата впечатление, че могат и трябва да плащат за
    спасението си, Христос ги е изгонил (Йоан 2:13-16).

  3. Целта на изкуплението винаги е да дари на хо-
    рата свобода и да им даде вечно наследство.

Свобода от какво?

1. Свобода от вината за миналите грехове. Човек
не може да промени миналото. Сам Бог не може да
промени историята. Станалото е станало. Онова, ко-
ето Бог ни предлага чрез Христос, е освобождение
от вината за миналите грехове. Много хора са прес-
ледвани от своето минало. Колкото и да се опитват
да забравят случилото се и да започнат отначало,
те не могат да се освободят от вината за предиш-
ните си лоши дела.

Други, с не така добре функционираща съвест,


успяват лесно да пренебрегнат миналото си като
прелюбодейката в книгата Притчи (30:20), която „яде
и бърше устата си, и казва: Не съм извършила нищо
лошо". Но такава безотговорност не премахва нали-
чието на истинската вина (тук не се занимаваме с
психологическия комплекс за вина). Преди няколко

63

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



години във Великобритания крадци нападнаха влак,
осакатиха машиниста за цял живот и избягаха в
Южна Америка с милиони британски лири. Там те
подкупиха властите, за да не ги екстрадират. Може
би сега крадците не чувстват никаква вина за прес-
тъплението си. Но това не променя факта, че ако
стъпят отново във Великобритания, моментално ще
бъдат съдени и затворени. Един ден всеки човек ще
се изправи пред Божия съд. Изминалите години или
удобно късата памет няма да са изличили минало-
то. Ако не позволим на Иисус да премахне вината,
която ни приковава към миналото, тази верига ще
си остане вечно.

Изкуплението означава, че Бог може да разчупи


тези вериги вместо нас в този живот, ако се пока-
ем. Разчупване на веригите се нарича прошка. В
гръцкия език, на който е написан Новият Завет, най-
често срещаната дума за прошка {aphesis) означа-
ва „освобождавам" или „пускам". Това е дума, коя-
то се използва за пускане от затвор или за осво-
бождаване на човек от дългове, или за освобожда-
ване на роб. И цената за това освобождаване е
платена от Христос: „Имаме изкупление - казва Но-
вият Завет - чрез Неговата кръв, прошението на
прегрешенията" (Ефесяни 1:7). По този начин вери-
гата се разчупва, за да не бъде сложена никога по-
вече. Изкуплението, за което Христос е платил, е
вечно (Евреи 9:11-12).

Каталог: bulgarian -> DavidGooding
bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
bulgarian -> Уилиям макдоналд о м
bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър
bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"
DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото
DavidGooding -> Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс
DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница