Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен
Изтегляне 2.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Вярата включва преценка на честността на Бога
- 1. Защото Бог казва така !
- 2. Защото , . който вярва , има свидетелството в себе си "
- Ж ИВОТЪТ НА ВЯРА
- 13 ОСВЕЩЕНИЕ Какъвто бащата, такъв и синът
12 ВЯРА Въпросът е на кого се доверяваш Дотук в главите за понятието вяра разгледахме свидетелствата, въз основа на които можем да по- вярваме, че Иисус е Христос, Божият Син. Библия- та честно ни предупреждава, че вярата в този факт за някои хора ще бъде причина за сериозни стра- дания. В такъв случай е много важно човек да е на- пълно наясно в какво точно вярва. Ако Иисус дейс- твително е Божият Син, Синът на Собственика на вселената, Творецът и Владетелят на всичко, тогава всякакви загуби или страдания, които бихме понес- ли заради него, са нищо в сравнение с онова, кое- то имаме в него. От друга страна, ако Иисус не е Божият Син, би било глупаво да понасяме каквито и да било страдания или загуби заради него. Освен това някои хора например биха казали: „Ние вярваме в Христос, но и във всички останали религии." Такива широки възгледи са опасно нело- гични. Вярата в Христос според Новия Завет озна- 119
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ ч редник между Бога и хората - Човекът Христос Иисус, който като свидетелство за това на опреде- леното Си време даде Себе си откуп за всички" (1 Тимотей 2:5-6). Тя означава да вярваш, че „чрез ни- кой друг няма спасение; защото няма под небето друго име ... чрез което трябва да се спасим" (Дея- ния 4:12). Означава да вярваш, че неговата жертва за греховете е вседостатъчна. Друга не е нито въз- можна, нито необходима (Евреи 10:11-12). Да пре- тендираме, че вярваме в Христос като Спасител и в още някой спасител, не е вяра (нито пък интелиген- тност), а неверие. Но истинската християнска вяра означава не само да вярваш определени факти. Тя означава още да се довериш и да се предадеш изцяло на една Личност - на Господ Иисус Христос. За жалост има много хора, които вярват във факта, че Иисус е Бо- жият Син и Спасителят на света, но въпреки това не са му се предали изцяло, за да ги спаси. Колкото и да е странно, това е изкушението, към което са осо- бено склонни религиозните хора (макар, разбира се, не само те). Някои смятат, че не е необходимо лично да се предават на Христос. Те разчитат, че собственото им досие на искрени опити за спазване на Божия закон, както и църковните тайнства ще са достатъч- ни, за да им осигурят небето. Явно те забравят строгото предупреждение от Бога, че всички, които разчитат на закона, са под проклятие (Галатяни 3:10-12). Други се страхуват да се доверят единствено на Христос за спасението си. Те смятат, че Христос е извършил своята част, за да ни спаси, но и ние трябва да дадем своя сериозен принос. Те устано- 120
12. Вяра: въпросът е на кого се доверяваш в ките си усилия никога не са напълно сигурни, че са направили достатъчно, за да се спасят. Такива хора имат нужда отново да чуят освобождаващите думи на Новия Завет: „И така, ние заключаваме, че човек се оправда- ва чрез вяра, без делата по закона. ... А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оп- равдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда" (Римляни 3:28; 4:5). Когато един спасител доплува до човек, който се дави, той не непременно веднага предприема опит да го спаси. Причината е, че в паниката си човекът продължава да се бори сам за живота си и може да сграбчи спасителя и да направи спасяването не- възможно. Затова спасителят плува наоколо на из- вестно разстояние, докато човекът се изтощи и престане да се бори да се спаси сам. В този мо- мент спасителят се приближава до него и го спася- ва без каквото и да било негово участие. Много чес- то Христос трябва да постъпи по същия начин. Той изчаква, докато хората разберат, че не могат да направят нищо, за да се спасят, и тогава им предс- тавя себе си като съвършения Спасител. Други хора пък имат друг проблем. Осъзнавайки, че спасението е чрез вяра. те с всички сили се опитват да повярват. Но въпреки усилията си чувс- тват, че вярата им не е достатъчно силна, и затова нямат увереност в спасението си. Тяхната грешка е, че съзнателно или несъзнателно те разглеждат вя- рата като дело, което ще ги направи достойни за спасение, стига да е достатъчно силна. Но спасени- ето е истински подарък. То не може да се заслужи чрез вяра. Вярата е треперещата протегната ръка 121
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ н нито е спечелил, нито заслужава (Ефесяни 2:8-9). Едно малко дете заспива щастливо в ръцете на майка си, като се доверява, че тя ще го пази. Вяра- та на детето в майка му не е онова, което ще зас- лужи или ще спечели нейната грижа. Нито пък тряб- ва детето да полага усилия, за да се радва на си- гурността, която любовта на неговата майка му оси- гурява безвъзмездно. От друга страна, вярата не е самоувереност. Ня- кои хора например биха казали: „Аз твърдо вярвам, че ако правя най-доброто, на което съм способен, в крайна сметка Бог ще се смили над мен и ще ми даде спасение." Но не това има предвид Новият За- вет под вяра, защото тази увереност не се основа- ва на Бога и това, което той казва, а на собствено- то мнение на говорителя. Такава увереност всъщ- ност е много опасно изместена на друга основа. Представете си, че една майка купува лекарство за детето си. На етикета пише, че лекарството тряб- ва да се прилага само външно; ако се приема вът- решно, то е отровно. Но майката не си прави труда да прочете етикета и дава на детето си да изпие го- ляма лъжица от лекарството. Тя е напълно уверена, че то ще се отрази добре на детето. Но така ли ще стане? Разбира се, че не. Детето може дори да умре. И така, увереността има стойност само ако се основава на Бога и на това, което той казва. Ето и още едно важно различие: вярата не е чув- ства. Много хора (макар и не всички), когато за пър- ви път се доверят на Христос и приемат пълната прошка за греховете си и уверение за спасението си, преживяват голямо емоционално облекчение и въодушевление. Това е добре. Но след известно време тези чувства естествено стихват. Тогава, ако 122
12. Вяра: въпросът е на кого се доверяваш т тос, те могат да си помислят, че може би са изгуби- ли спасението си или въобще никога не са го има- ли. Затова не бива да бъркаме вярата с чувствата. Вярата в Бога понякога може да ни причини скръб и болка, например когато Божието Слово ни изоб- личава за грешното ни поведение и вредата, която то е причинило, или когато разберем, че Бог изиск- ва от нас да се откажем от някои нечестни методи за печелене на пари, или пък когато понасяме гоне- ния и притеснения, понеже сме вярващи. Затова на- шият истински водач трябва да бъде Божието Сло- во, а не нашите чувства. Представете си, че една жена живее на четвър- тия етаж. Апартаментът й избухва в пламъци. Скоро на прозореца й, на върха на дълга стълба, се поя- вява пожарникар. Той влиза вътре и казва на жена- та, че трябва да я свали на ръце по стълбата. Тя се съгласява да му повери живота си, но когато пог- лежда надолу и вижда земята в далечината, се из- пълва със страх. Чувствата й обаче по никакъв на- чин не променят степента на нейната сигурност. По- жарникарят я държи в желязната си прегръдка и я пренася успешно до долу. И така, след като поло- жим вярата си в Христос като Спасител, неговата сила и вярност са гаранцията за нашето спасение. Нашите чувства нямат нищо общо със сигурността ни. Вярата включва преценка на честността на Бога Някой би могъл да каже: „Ако се доверя на Хрис- тос да ми даде сигурност за вечен живот, как мога да знам, че наистина съм го получил?" Ето отгово- ра на Новия Завет на този въпрос: 123
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ „ телството на Бога е по-велико, защото свидетел- ството на Бога е това, че Той свидетелства за Сина Си. Който вярва в Божия Син, има свиде- телството в себе си; който не вярва в Бога, Го е направил лъжец, защото не е повярвал на свиде- телството, с което Бог е свидетелствал за Своя Син. И свидетелството е това, че Бог ни е дал ве- чен живот и този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има живота; който няма Божия Син, няма живота. Това писах на вас. които вярвате в Името на Божия Син, за да знаете, че имате ве- чен живот" (1 Йоан. 5:9-13). Този пасаж от самото Слово на Бога ни казва, че един вярващ в Христос може да бъде напълно сигурен, че има вечен живот, въз основа на две неща. 1. Защото Бог казва така! А да не вярваме на Бога, когато той ни казва нещо, означава да пред- полагаме, че той е лъжец. Божието Слово говори ясно, просто и директно: „И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен
Това би трябвало да разреши въпроса за всеки вярващ. Представете си, че когато се запознаем, аз ви попитам как ви е името и вие ми отговорите: „Иван." Представете си също, че в този момент при мен дойде някой друг и ми каже: „Как се казва този човек?", а аз отговоря: „Не знам. Твърди, че се каз- ва Иван, но не мога да бъда сигурен." Как ще се по- чувствате? Ще се възмутите ужасно, тъй като с от- каза си да повярвам на думите ви, аз предполагам, 124
12. Вяра: въпросът е на кого се доверяваш ч съмнение вашия нравствен характер. Това е серио- зно нещо. Но несравнимо по-сериозно е да отка- жеш да повярваш на онова, което Бог казва, и така да поставяш под съмнение Божия характер. Следо- вателно вярата в Бога означава и преценка на не- говия нравствен характер - може ли да му се има доверие? Казва ли той истината? Целият проблем на човека е започнал в момен- та, в който Сатана хитро го е измамил в Едемската градина, като го е накарал да постави под въпрос Божиите думи и да се съмнява в тях. Така е започ- нало отчуждението на човека от Бога (Битие 3:1-7). Това отчуждение изчезва, когато човек с покаяние и вяра положи пълното си доверие в словото и ха- рактера на Бога. който не може да лъже. 2. Защото, .който вярва, има свидетелството в себе си" (1 Йоан. 5:10). Представете си, че сте бо- лен и лекарят ви предписва някакво лекарство, и казва: „Взимай това лекарство и ще се излекуваш." Най-напред трябва да решите дали да му вярвате, или не. Дали е достатъчно компетентен? Можете ли да бъдете сигурни, че ви дава добро лекарство, а не отрова? Нека предположим, че вие прецените, че той е добър лекар и честен човек, на когото може да се вярва. Тогава ще вземете лекарството и кога- то то започне да действа и ви излекува, ще имате и в себе си свидетелство, че лекарят е добър и лекар- ството е добро. По същия начин Бог ни предлага вечния живот като подарък. Ако му повярваме, ще започнем да разбираме, че наистина имаме този дар - първо, за- щото Бог казва така. и второ, заради действителни- те промени, които ще настъпят в нас. 125
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ Ж  ИВОТЪТ НА ВЯРА
В началото на тази глава ние разбрахме, че що се отнася до получаване на спасението, вярата е точно обратното на вършенето на дела: „чрез вяра" означава „не чрез дела". Сега ще научим, че истин- ската вяра води до дела, те са естествен резултат от нея. Всъщност вярата, която не произвежда дела, не е истинска вяра. Ако това ви звучи противоречи- во, помислете над следната аналогия. Един фермер има толкова слабо сърце, че вече не може да работи. Негов приятел сърдечен хирург му предлага да му направи безплатно сърдечна трансплантация. И операцията, и новото сърцето трябва да бъдат приети като подарък, фермерът по- вярва на хирурга, подлага се на операцията, тя е ус- пешна и той вече има ново сърце. В резултат на това фермерът открива, че е пълен с живот и енер- гия и с радост се труди - не за да получи новото сърце, а понеже вече го има. По същия начин Бог дава на всеки, който повяр- ва в Христос, духовния дар на едно ново сърце. Това е истински подарък и не може да се заслужи чрез дела. Но с новото сърце идват и нов живот, нова енергия, нови цели, мотиви и желания, които с радост се раздават в служба на Христос (вж. Езе- киил 11:19-20). Това всъщност е и целта на спасени- ето, както изтъква Павел пред повярвалите. Стихо- вете, в които той напомня, че ние сме спасени чрез вяра, без дела, са последвани от стихове, които каз- ват, че ние „сме Негово творение, създадено в Христос Иисус за добри дела, които Бог отнапред е наредил, за да ходим в тях" (Ефесяни 2:8-10). Също така, всяка стъпка в житейската ни пътека ще ни предизкиква постоянно да упражняваме вяра. 126
12. Вяра: въпросът е на кого се доверяваш В ще помага на вярващия да живее и работи според заповедите на Христос. Ще го укрепва да следва примера на великите герои на вярата през всички епохи, които са вършили подвизи или са понасяли големи страдания заради Бога (вж. Евреи 11). Освен това Бог ще позволи вярата ни да преми- не през изпитания, понякога и тежки, за да се по- каже, че е истинска. Така тя се пречиства, както златото чрез загряване се пречиства от примесите и става по-ценно (1 Петр. 1:6-7). Но вярващият има сигурността, че Бог няма да допусне той да бъде из- питан повече, отколкото може да понесе (1 Корин- тяни 10:13). Христос чрез своето ходатайство ще поддържа неговата вяра и ако се поколебае, ще го възстанови, както някога направи с Петър (Лука 22:31-32; Евреи 7:25). Вярата ще даде сила на вярващия да отстоява основните учения на християнството, които Новият Завет нарича „вярата". Павел заръчва: „бори се в добрата борба на вярата" (1 Тимотей 6:12-16). И със сигурност вярата ще пожъне крайната си награда: „Аз се борих в добрата борба, пътя свърших, вя- рата опазих; отсега нататък за мен се пази вене- цът на правдата, с който Господ, праведният Съ- дия, ще ме възнагради в онзи Ден; и не само мен, но и всички, които са възлюбили Неговото явяване" (2 Тимотей 4:7-8). 127
ОСВЕЩЕНИЕ Какъвто бащата, такъв и синът В тази глава ще разгледаме термина освещение. Той обозначава процеса, чрез който Бог превръща грешни хора в светии. Новият Завет общо взето е пълен с изненади за онези, които не са добре за- познати с него. Но нищо не изненадва повече от на- чина, по който той използва думата „светия". В оби- чайната реч тази дума обикновено се използва като почетна титла за християнските апостоли - Свети Петър, Свети Павел и т. н. С нея се наричат и хора, за които се смята, че са достигнали напреднала сте- пен на святост по време на живота си, като напри- мер Свети Симеон или Света София. Новозаветната употреба на тази дума обаче е съвсем различна. Никъде в оригиналния текст (заг- лавията на книгите от Новия Завет не са оригинал- ни, те са добавени по-късно) отделните апостоли не са наречени Св. Петър или Св. Павел и т. н. - ма- кар че апостолите и пророците като цяло понякога 129
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ б сяни 3:5; 2 Петр. 3:2). От друга страна, всички хрис- тияни без изключение постоянно биват наричани светии. Когато в Деяния 9:32 се разказва, че Петър „слезе и до светиите, които живееха в Ли да", това не означава, че той е отишъл да посети само някак- во избрано малцинство от християните - „светиите" е обичайното название, което Новият Завет използ- ва за всички християни в една област. Още по-изненадващо е, че от писмото на Павел до църквата в Коринт се вижда, че поведението на много от нейните членове е било недостойно. И въп- реки това в началото на писмото той се обръща към всички членове на църквата, като ги нарича „осве- тените в Христос, призованите светии" (1 Коринтяни 1:2). Такова изразяване обаче не е повърхностно дип- ломатично ласкателство. То произтича от сърцеви- ната на евангелието. Някои от коринтските вярващи, преди да повярват, били изключително покварени. Всички били грешни. А мнозина от тях продължава- ли да бъдат духовно слаби и незрели. „Но - казва Павел - вие бяхте измити, бяхте осветени, бяхте оп- равдани в Името на Господ Иисус Христос и в Духа на нашия Бог„ (1 Коринтяни 6:11). С тези думи Но- вият Завет не казва, че хората, които са били осве- тени по този начин и са станали светии, вече нямат нужда да напредват в практическата святост. Той обаче заявява, че достойнствата на Христовата жертва са такива, че всички, които положат вярата си в него, незабавно биват обявени от Бога за ис- тински осветени и с право могат да бъдат наричани светии. За да разберем как е възможно това, нека за- почнем с едно определение за освещение. Освеще- 130
13. Освещение: какъвто бащата, такъв и синът н утвърждаваща.
И двете значения са представени в Евреи 9:13-14. Тук писателят сравнява древните еврейски практи- ки за освещение с тези на християнството. Той свързва освещението едновременно с очистване от омърсяването и с посвещение за служба на Бога: „Защото ако кръвта от козли и от юнци и пепел- та от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава, за да се очисти плътта, колко повече кръвта на Христос, който чрез вечния Дух прине- се Себе Си без недостатък на Бога. ще очисти вашата съвест от мъртви дела, за да служите на живия Бог!" (Евреи 9:13-14). Следващото, което трябва да отбележим, е че Новият Завет говори за освещението като за нещо, което се достига на три етапа: първоначално, прог- ресивно и окончателно освещение. Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото DavidGooding -> Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 2.83 Mb. Сподели с приятели:
|
ава да вярваш, че „има само един Бог и един Пос-
яват, че това е нещо много трудно и въпреки всич-
а просяк, който просто приема подаръка, който
Ако приемаме свидетелството на хората, свиде-
е вие сте лъжец. Това означава, че поставям под
ярата, като мускулите, заяква с упражнението. Тя