Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен
НЯКОИ ДРУГИ БЕЛЕЗИ НА ИСТИНСКОТО ПОКАЯНИЕ
Изтегляне 2.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Трудности првд вярата: вяра и наука
- Защо да четем Новия Завет
- 10 ВЯРА Отклик на доказателствата (част 1)
- Проверка на истинността на чудесата
НЯКОИ ДРУГИ БЕЛЕЗИ НА ИСТИНСКОТО ПОКАЯНИЕ
89 ВЯРА Не скок в неизвестното В последната глава видяхме, че за да се възпол- зваме от всичко, което Бог е направил, прави и за- напред ще прави за човечеството, първата ни стъп- ка трябва да бъде покаяние пред Бога. Но има и втора стъпка и тя е вяра в нашия Господ Иисус Христос (Деяния 20:21). Според Новия Завет условията за спасение са: а) „Ако изповядаш с устата си, че Иисус е Гос-
б) и повярваш в сърцето си, че Бог го е възкре- сил от мъртвите, ще се спасиш" (Римляни 10:9). Въпросът, който веднага възниква, е откъде идва такава вяра. Трудности првд вярата: вяра и наука В днешно време можем чуем много хора да каз- ват: „Бих искал да вярвам в Бога и в Христос, но 91 КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ м На други им се струва, че вярата е нещо като ар- тистичнитте таланти - или я имаш, или я нямаш, и нищо не можеш да промениш. Нито едното е вярно, нито другото. Нещо повече, идеята, че науката не изисква вяра, също е погреш- на. Всъщност вярата е основополагаща за научната дейност. Алберт Айнщайн е казал: „Вярата, че все- лената на съществуващите неща е достижима за чо- вешкия разум, и че правилата, които действат в нея, са рационални, спада към областта на религията. Аз не мога да си представя истински учен, който не споделя тази дълбока вяра." Разбира се, имало е и учени, и философи, които са поставяли под въпрос реалното съществуване на вселената, която учените претендират, че описват. Те са твърдели, че тя съществува само в съзнание- то и формулите на самите учени, и че научните тео- рии не съответстват на никаква обективна реалност. Разбираемо е, че само едно незначително малцин- ство споделя този възглед. Огромното мнозинство вярва, че вселената, коя- то изследваме или пряко, или чрез инструменти, действително съществува. Учените не я създават чрез своите наблюдения, измервания, хипотези, те- ории, експерименти и изводи. Те приемат нейното съществуване за даденост. Вярно, откриват в нея определени детайли, като елементарните частици, 92 9. Вяра: не скок в неизвестното з А Библията твърди, че вселената съществува, за- щото Бог я е направил. Той я е създал чрез своето творческо Слово (Битие 1; Йоан 1:1-4; Евреи 11:3). Тя разкрива Божия ум, изразява неговото творчес- ко мислене. При изследването на това откровение ученият, независимо дали го осъзнава, или не, пре- мисля след Бога неговите мисли, както е казал Кеп- лер. Освен това Библията твърди, че същият Бог, кой- то се е разкрил чрез творението, се е разкрил и чрез своя Син Иисус Христос. Христос не е творе- ние на църквата или продукт на религиозни и богос- ловски спекулации. В Библията той е наречен Сло- вото на Бога, защото в него Бог се е разкрил и е говорил на нас хората далеч по-пряко и по-пълно отколкото би могъл чрез творението. Чрез творени- ето Бог ни разкрива своята сила и величие. Чрез Христос, Божието Слово, той ни открива сърцето си. В такъв случай, нашата задача е да изследваме се- беразкриването на Бога в Христос също както уче- ният изследва свидетелствата на Божието себераз- криване в творението. факт е, че учените са предпазливи по отношение на прекалено прости научни обяснения. Те са разб- рали от опит, че вселената постоянно ни сервира неочаквани неща и феномени, които могат да се 93 КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ о  бяснят единствено с теории, които сякаш противо-
речат на обичайния здрав разум. Но това не ги кара да отхвърлят направо тези трудни обяснения. Те дори са готови да се доверят повече на тях откол- кото на здравия разум. И това доверие се оправда- ва, когато експериментите, планирани на основата на тези теории, се окажат успешни. Същото е и с Божието себеразкриване пред чо- века чрез Иисус Христос. Както знаем, Новият За- вет твърди, че Христос е едновременно Бог и човек. За много хора това твърдение изглежда в пълно противоречие със здравия разум и когато разберат, че дори и Библията не дава пълно обяснение как точно е възможно това, те са склонни да го отхвър- лят като примитивен мит. Но, както вече видяхме, това едва ли е научна реакция. Хората, които са се срещали с Иисус Христос, докато той е бил тук на земята, най-напред, разби- ра се, са установявали, че той е истински човек. В същото време обаче са открвали, че той върши фе- номенални неща, които ясно показват, че е и нещо повече от човек. Обяснението на самия Христос е било, че той е едновременно човек и Бог. И ако пи- таме как можем да вярваме на това обяснение, Но- вият Завет ще ни насочи към определени изследва- ния и експерименти, чрез които можем да проверим дали то е вярно (Йоан 7:16-17; 20:30-31). Всъщност Новият Завет твърди, че Иисус Христос не е бил само историческа личност - той е възкръснал от мъртвите, жив е и сега и ние можем да влезем в контакт с него. Защо да четем Новия Завет? Но може би точно тук някой ще възрази: „Няма никакъв смисъл да чета Новия Завет. За да имам 94 9. Вяра: не скок в неизвестното п  олза от него, трябва най-напред трябва да вярвам,
че това, което той казва, е истина. Но тъй като аз не вярвам, че е истина, няма смисъл и да го чета." Това възражение обаче се гради на едно недоразу- мение. Не е задължително човек да вярва, че Нови- ят Завет е истина, преди да започне да го чете. От друга страна, ако човек не е чел сериозно Новия Завет, не може честно и научно обосновано да знае предварително, че той не е верен. Вие не бихте въз- приели такова отношение например към вестниците. След като сте чели много вестници, знаете, че твър- де често те съдържат неверни неща. Но това не е причина да се откажете изобщо от четенето на вес- тници. Вие ги четете, като сте уверени, че можете да различите истината от лъжата; а ако в момента не можете да прецените, отлагате преценката за по- късно. Можете да четете Новия Завет по същия на- чин и едва след като го прочетете - не по-рано - да решите дали Иисус говори истината, или не. Вярата в Иисус не би могла да дойде, преди да чуем какво казва той; да откажем изобщо да го чуем, не е бе- лег на интелектуална сила - това е ограниченост. Разбира се, тук става дума за нещо далеч по-съ- ществено от четенето на статия във вестник. Както видяхме в началото, първото условие за спасение според Новия Завет е да изповядаш Иисус като Гос- под. Това, разбира се, включва да приемеш Иисус като свой личен Господ и Учител и да си готов да го изповядаш като такъв пред света. Но то включва и нещо повече. В Стария Завет Бог казва: „Аз, Аз съм Господ, и освен Мен няма спасител" (Исая 43:11). „Господ" е синоним на Твореца Бог. Ако Иисус не е този Господ, ако той не е Бог в човеш- ка форма, тогава не би могъл да спаси никого. Това твърдение наистина е изумително и Новият Завет 95 КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ с ъс сигурност не би искал от нас да му повярваме,
без да ни предостави солидни свидетелства, на ко- ито да основем тази вяра. В такъв случай въпросът е какви са свидетелствата, които биха ни накарали да повярваме, че Иисус е Господ в този смисъл. свиделството на личните твърдения на Христос На пръв поглед може да прозвучи наивно, но ос- новната причина да вярваме, че Иисус е Божият Син, е това, че той лично го е казал. Това веднага повдига въпроса доколко може да му се вярва. И съвсем основателно, защото дори след като бъдат разгледани всички неопровержими доказателства за неговата божественост, в крайна сметка същест- веният въпрос, който човешката душа трябва да реши за себе си, е: „Истинен ли е Христос? Истина- та ли говори? Каква стойност имат често повтаря- ните му думи: „Истина, истина ви казвам"?" Същото се отнася и за Бога. Същинският въпрос не е дали има Бог, а дали Бог е истинен, дали може да му се има доверие. Апостол Яков отбелязва с лека иро- ния, че и демоните вярват в съществуването на Еди- ния Бог (Яков 2:19). Но те нито му се доверяват, нито му се покоряват. По същия начин и много хора вярват, че Бог съществува, но не му се доверяват, нито са готови да заложат живота си сега или в идещия свят на достоверността на неговото слово. Те са убедени, че не могат да го направят. „Но не можеш да очакваш от нас да повярваме - ще каже някой, - че Иисус е Божият Син просто защото той го е казал. Това не е разумно." Съвре- менниците на Христос са повдигнали същия въпрос: „Ти сам свидетелстваш за себе си - са казвали те, 96 9. Вяра: не скок в неизвестното и Христос веднага е възразил срещу това произ- волно заключение: „Ако и да свидетелствам за Себе Си - казва той, - свидетелството ми е истинно, за- щото зная откъде съм дошъл и накъде отивам" (Йоан 8:14). Той, разбира се, е говорел за небето като мястото, от което е бил дошъл и където скоро е щял да се върне. Говорел е с авторитета на лич- ния опит. И е било абсолютно произволно да се зак- лючава, че щом като той е единственият, който може да им каже тези неща, свидетелството му неп- ременно не е истинно. Нека направим една аналогия. Хората, живели преди три хиляди години в Средиземноморието, са били сигурни, че ако човек застане с лице към слън- цето по пладне, е неоспорим факт, че слънцето е из- гряло от лявата му страна и ще залезе от дясната. Представете си, че един ден там пристигне самотен човек от Южна Африка, първият от тази страна, кой- то изобщо посещава Средиземноморието. Той би могъл да каже, че в страната, от която идва, ако чо- век застане с лице към слънцето по пладне, е нео- спорим факт, че слънцето е изгряло от дясната му страна и ще залезе от лявата. Въпросът е дали мес- тните жители биха му повярвали. Неговото твърде- ние би противоречало на целия им досегашен опит и на тяхната съвременна космология. Те спокойно биха могли да кажат: „Ти си единственият, който твърди това. Не можем да ти повярваме само защо- то ти го казваш. Свидетелството ти не е истинно. Не можем да повярваме, че има такава страна, в коя- то слънцето се държи по този странен начин." Тогава той би могъл да отговори: „Дори да съм единственият, който ви казва това, пак свидетелст- 97 КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ в Разбира се, за хората от Средиземноморието си- гурно би било трудно да повярват на чужденеца от Южна Африка. По онова време са се разправяли твърде много приказни разкази на „пътешествени- ци", които уж били достигнали края на земята и там видели разни фантастични неща. Но нито един от тях не бил истина. Всички били плод на въображе- нието. Как тогава хората биха могли да направят разлика между тези измислици и думите на южноа- фриканеца? А как бихме могли ние да направим разлика между суеверните религиозни легенди и онова, което казва Христос? Самият Христос е отговорил на тези въпроси, като е посочил, че макар собствените му твърдения да са истинни сами по себе си, има и допълнител- ни свидетелства, които ги потвърждават, и това са неговите чудеса (Йоан 5:36). Той твърди, че е вър- шил такива дела, каквито никой никога не е вършил (Йоан 15:24). Именно тях ше разгледаме в следваща- та глава. 98
ВЯРА Отклик на доказателствата (част 1) А. Свидетелството на Христовите чудеса Завършихме предишната глава, като казахме, че Христовите твърдения са потвърдени от чудесата, които той е вършел. Новият Завет нарича неговите чудеса знамения, защото те свидетелстват за истин- ността на неговото твърдение, че е Божият Син: „Иисус извърши още много други знамения пред учениците, които не са написани в тези книга. А тези са написани, за да повярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име" (Йоан 20:30-31). „Е, добре - ще каже някой - но какво доказател- ство имаме, че чудесата, записани в евангелието, действително са се случили? Ние не сме били там да ги видим. Как можем да бъдем сигурни, че са вярно записани? И изобщо, какъв е смисълът на 99 КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ т ези чудеса? Библията не твърди ли, че и други
хора, като например Илия, са правили чудеса? Но това не доказва, че някой от тях е бил Божият Син. Как тогава чудесата на Иисус доказват, че той е бил?" За историческата истина, че Иисус е вършил чу- деса, разчитаме на свидетелството на християнски- те апостоли. Няма a priori някаква непреодолима причина, поради която не можем да им се доверим, тъй като идеята, че чудесата са невъзможни, не е доказана от науката. Тя е една недоказана и недо- казуема аксиома на някои (но не на всички) мирог- леди. Следователно този въпрос не е научен, а истори- чески, а именно: достоверно ли е свидетелството на апостолите? На първо място, можем да бъдем сигурни, че апостолите не са били съзнателни, преднамерени лъжци. Апостол Йоан издига като аксиома, че „ни- каква лъжа не е от истината" (1 Йоан. 2:21). Той смя- та лъжите за неприемливи, дори и в полза на някак- ва по-велика истина, и за напълно несъвместими с този, който претендира, че е Истината (Йоан 14) и който изрично забранява всякакво лъжесвидетелст- ване (Матей 5:33-37). Затова, когато Йоан казва, че той и другите апостоли са били очевидци на чудеса- та на Иисус, той несъмнено вярва, че описва дейс- твителни исторически събития. Второ, трябва да отбележим, че когато Йоан описва чудесата на Иисус, той не повтаря дочути неща. Той и другите апостоли са били очевидци. Чу- десата, за които говорят, са били извършени в при- съствието на неговите ученици. Трето, и най-важно, трябва да обърнем внимание на естеството на Христовите чудеса. Те не са само 100
10. Вяра: отклик на доказателствата (част 1) и друг вид доказателство, което и днес ни предизвик- ва със своята непосредственост. Гръцките думи, ко- ито Новият Завет използва, сочат към това. Христо- вите чудеса са наречени не само дела, извършени с особена сила (гр.: dunamis), не само изумителни чудеса, привличащи вниманието на хората (гр.: teras), но и знамения (гр.: semeion), сочещи отвъд самите себе си, към нещо далеч по-важно от само- то физическо чудо. Вземете например чудото с нахранването на пет- те хиляди души (Йоан 6). На своето първо ниво на значение, то е извършено от състрадание към физи- ческия глад на хората. Но това не е единствената, дори и не основната му цел. На следващия ден хо- рата естествено са огладнели отново. Но от разка- за научаваме, че когато са дошли при Иисус да ис- кат повторение на това чудо, той е отказал да го повтори. Защо? Щом е имал тези чудотворни спо- собности, защо не е продължил да ги използва ден след ден, докато не бъде ликвидиран физическият глад по земята? А защо и до днес не го прави? За- щото, както казва Христос, хората не са виждали или пък съзнателно са пренебрегвали по-висшия смисъл, значението на тези чудни знамения (Йоан 6:26). Чудото е трябвало да привлече вниманието им не само към факта, че Иисус е техният Творец в чо- вешка форма, но и към това, че той е дошъл от не- бето, за им да предложи себе си като Хляба на жи- вота, да задоволи техния духовен глад. Тъй като сто- махът е материален, той може да бъде задоволен с материални неща. Но човешкият дух произхожда от Бога, който е Дух, и затова не може никога да бъде задоволен с материални неща, нито само с естети- чески и интелектуални удоволствия. Той се нуждае 101
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ о Творец. Без него човешкият дух е обречен на вечен глад, който и хиляди физически чудеса не биха уто- лили. Проверка на истинността на чудесата На това ниво ние можем сами да проверим ис- тинността на това чудо. То ни предлага една диаг- ноза на нуждата на човека. Казва, че ние сме ду- ховно гладни, независимо дали осъзнаваме, или не, за какво (или по-скоро за кого) сме гладни. Вярно ли е това? Ние познаваме сърцата си; всеки може да реши за себе си дали тази диагноза е вярна. Разбира се, много хора са били обучавани стара- телно да потискат своя духовен глад. Някои успяват и искрено биха твърдели, че не усещат болките на духовния глад. Но това може да е тревожен симп- том. Знаем, че когато хората гладуват физически, без да приемат никаква храна, те отначало изпитват силна болка. Но след известно време болката пре- минава и се възобновява едва непосредствено пре- ди вече неизбежната смърт. Може би е същото и с духовния глад и неговия последен етап, втората смърт. На тези обаче, които признават своя духовен глад, Христос предлага себе си като Живия хляб. Копнеят ли за това духовно измерение на живота, което е вечното общение с Бога, започващо тук, на земята, и продължаващо отвъд гроба, в Божия рай? Христос гарантира, че може да им го даде (Йоан 6:28-58). Копнеят ли духът им да се освободи от мрачната сянка на вината и оковите на греха? Чрез своята смърт Христос може да им даде и това (Йоан 8:31-36). 102
10. Вяра: отклик на доказателствата (част 1) И е наистина нашият Творец в човешка форма? По съ- щия начин, по който разбираме, че едно парче хляб може действително да задоволи нашия физически глад - като дойдем при него, доверим му се, вземем го, изядем го. Така и на тези, които признават ис- тинността на неговата диагноза за духовния им глад, Христос казва: „Аз съм Хлябът на живота. Кой- то дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее" (Йоан 6:35). Тези, които идват и вярват, откриват, че това е ис- тина. Но нека сега разгледаме един друг вид доказа- телства, малко по-различни от чудесата на Христос. Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото DavidGooding -> Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 2.83 Mb. Сподели с приятели:
|
и е много трудно, след като години наред са ни
оттук са заключавали - Твоето свидетелство не е