Към Светлината Стивън Масуд

—Да, приятелю — каза едно от момчетата. — Днес един мюсла [обидно име за мюсюлманин]

стана християнин.

Младежът се заинтересува.

—Къде е сега? — попита той. — Нека го видим.

—О, не бяхме на служба — казаха те. — Тъкмо идваме от дома на Кошал и не сме го видели.

Но ще го срещнем някой ден, предполагам.

Колко бързо идва обезсърчението! Като чух да ме наричат с това ужасно име, сърцето ми се сви

и бях готов да се измъкна, когато господин Маси се подаде иззад ъгъла. Той забърза към мен.

—А, ето те, Масуд — каза той с усмивка. — Ела да се запознаеш с тези млади момчета.

Беше ясно, че те познаваха добре господин Маси и зяпнаха от изненада, малко смутени, когато им бях представен. Разбраха, че сигурно съм ги чул и притеснено пристъпваха от крак на крак.

Вечерта, когато се прибрах у дома, бях малко уплашен, че може би семейство Куреши ще ме разпитват, но всичко бе както обикновено.

Стаята ми както винаги бе чиста и подредена, а книгите, които бях оставил да лежат разпръснати по леглото, бяха прибрани по местата им. Всичко бе толкова уютно и все пак се замислих дали ще мога да продължа да живея на това място, където бях толкова щастлив. Когато излизах от банята, след като се бях преоблякъл, забелязах на гърба на един стол Я Намаз, молитвеното килимче, на което мюсюлманинът казва молитвите си, когато не може да отиде в джамията. Помислих за многото пъти, когато се бях молил, коленичейки на това килимче, и се замислих за любезността на госпожа Куреши, която ми го бе подарила преди година — специален подарък от святия град Медина. Колко пъти съм се молил, коленичейки на него: „Боже, покажи ми верния път".

С решителен жест взех килимчето от стола и го пъхнах в шкафа. Слава на Бога, вече бях на верния път и можех да идвам при Бога по всяко време, където и да е, при всякакви обстоятелства.

Чувствах се свободен!

Ами Корана, запитах се аз? Очите ми се насочиха към много изучаваната книга на бюрото ми.

Трябва ли и той да отиде в шкафа и да бъде забравен? Няма ли да имам нужда от Него? В сърцето си знаех, че не мога да направя това. Тази книга бе свидетелство за моите мюсюлмански приятели.

Знаех, че когато бъда запитан за вярата си, ще мога да им разкажа как съм научил за Исус Христос от страниците на тази книга. Именно Коранът ме караше да продължавам да търся истината и реших, че ще му дам място в своето свидетелство. Тази вечер преди да заспя, отворих Библията си и прочетох от Матей 10:16-23:

Ето, аз ви изпращам като овце... Защото истина ви казвам: Няма да изходите Израилевите градове, докле дойде Човешкият Син.

Благодарих му за това слово, обърнах се и заспах като дете.
13

Нататък
Не след дълго семейство Куреши забелязаха, че не посещавам джамията за молитви и не се моля у дома по ислямския обичай. Започнаха да подозират, че съм изгубил вярата си и един ден господин и госпожа Куреши ме попитаха направо. Не можех да отрека и признах, че съм станал християнин. Те се разстроиха много и през следващите няколко седмици отношението им към мен се промени драматично.

По това време слухът вече бе плъзнал в службата ми, че съм повярвал в Христос. Някои от колегите ми мислеха, че съм излъган от някой чужд мисионер, който ми е обещал добра работа или да ме вземе в чужбина, ако се откажа от исляма. Но някои все пак ми задаваха искрени въпроси и това бе чудесна възможност да споделя какво означава Христос за мен.

Споровете у дома продължаваха обаче, както и в службата ми, и един ден, като осъзнаха, че необратимо съм се предал на Христос, семейство Куреши ми заявиха, че е време да се преместя и да устроя сам живота си.

Трябваше да прекарам последната нощ в помещенията за слугите и това ме накара да почувствам, че още една глава от живота ми се затваряше. Тази вечер, когато коленичих за молитва, казах на своя небесен Баща: „Отче, ако е волята ти да бъда отново на пътя, нямам възражения".

Почувствах, че Той прие тази молитва и когато лягах да спя на твърдия под, за първи път от почти четири години, прекарани със семейство Куреши, в мен нахлуха спомени от миналите дни.

Накрая заспах и когато се събудих, бе ден. Връхлетя ме нерешителност, докато си мислех: „Масуд, все още има време. Отиди и поискай прошката им и се помири с това семейство, което те обича.

Помисли от какво се отказваш. Помисли за работата си, за бъдещето...". Но тогава си спомних Исус Христос, как обикаля в пустинята четиридесет дни и нощи. Спомних си думите му към Сатана: „На Господа своя Бог да се покланяш и само Нему да служиш".

Скочих веднага, грабнах бързо чантата си и се измъкнах тихичко от стаята. На вратата спрях и огледах къщата, която бе дом за мен толкова дълго, но в следващия момент бях на улицата.

Тръгнах надолу по пътя.

Не погледнах назад.

През годините откакто станах християнин роднините ми, приятелите ми и колегите ми често са ме обвинявали, че съм изменник на родината си, че не съм покорен на родителите си и в богохулство, защото съм вярвал в три бога. Това пълно неразбиране на християнската вяра и на Библията, която толкова много мюсюлмани действително се страхуват да четат, предизвиква болка в сърцето ми. Ясно пише, че християните трябва да се покоряват на земните власти (1 Петр. 2:13-14), да почитат родителите си (Изход 20:12) и да вярват и уповават на единия истински Бог (Матей 22:37).

Дори събратя християни са се отнасяли към мен с подозрение; някои, защото не съм член на тяхната конкретна деноминация, други, защото вярват, че съм станал християнин само заради материална изгода, а трети, защото ме смятат за агент на правителството, изпратен да шпионира църквата!

Където и да ходя, винаги свидетелствам за любовта си към Господ Исус и това често е струвало работата ми. Отново и отново са ме изгонвали от работа или от квартирата ми с думите: „Махай се, мръсен метачо, и не се връщай повече!" Но във всичко това съм чувствал голям мир. Аз си спомнях и споделях отхвърлянето, което Христос бе страдал, и често Божият Дух ми даваше слово в ума, за да ме утеши и укрепи: „Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод" (Йоан 12:24).

Притеснения, гонения, страдания, да, със сигурност съм преживял всичко това. Хората ме питат: „Задоволяваш ли се наистина с този скитнически живот? Готов ли си да живееш като беглец до края на дните си? Това ли бе целта на твоите изследвания?"

Не, целта на моите изследвания бе да намеря истината, тази истина, която щеше да ме освободи от празния начин на живот, предаден от бащите ми. И сам Бог отвори сърцето и ума ми за верния път, пътя, избран от Него преди сътворението на света, чрез който човечеството да се помири с Него — Исус Христос, който сподели нашата човешка природа, за да унищожи чрез смъртта си Сатана и да освободи онези, които цял живот са били държани в робство.

Откакто станах християнин, осъзнах още по-ясно своята нищожност, но в същото време знам, че в Божиите очи моята стойност е огромна. Ето защо Той ми споделя чрез Словото си:

Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете и какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? (Матей 6:25-26).

Знам, че този живот не е мое притежание. Аз съм го предал доброволно на Исус и Той знае кое е най-добро за мен. Макар да изгубих земното си семейство и макар срещу мен да са били отправяни заплахи, моят Господ ме утешава:

Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.

Не продават ли се две врабчета за един асирий? И пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви... Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата (Матей 10:28-29, 31).

Във всички трудности, смущения и изкушения, в самотата, умората и разочарованието, Той е бил този, който е идвал да ни освободи и ние Го хвалим за това. Също като апостол Павел мога да кажа: макар да съм бит, не съм убит; макар понякога да скърбя, въпреки това винаги имам радост; макар да съм беден, получавал съм възможност да направя много хора богати чрез споделяне на евангелието; макар да нямам нищо, все пак като Божие дете притежавам всичко;