Книга-игра ciganyilabirintus Copyright 2004, Kardos Peter, Nyari Gabor, Stark Attila

- Този пък кой е? - обръща се към тебе застаналата начело на групата сбръчкана жена.

- Племенник съм ти, лельо Йола - отговаряш.

Две момчета и едно момиченце стоят насреща на канапето. Чичо Васил уплашено гледа откъм ъгъла.

- Влизай, седни - и ти посочва стола, хвърляйки изпитателен поглед към Васил.

Разговорът трудно потръгва. Зачервен до уши отговаряш на троснатите въпроси на леля Иола.

- Тук ли ще живееш? Докога? Имаш ли пари? А работа?

Макар и е гримаси, леля Йола все пак се съгласява да останеш и от този момент повече не ти обръща внимание. Обръща се към синовете си и се разкрещява:

- Що не можете да кажете нормално какво сте видели? - после без да дочаква отговора излиза на коридора и се присъединява към насъбралата се там групичка.

Привечер чичо Васил те хваща под ръка и заявява, че е време да отпразнувате пристигането ти в София.

Случва се онова, от което всеки се е страхувал: работодателят се опитва да се измъкне без да плати. Безпомощно наблюдаваш как другите наобикалят колата и ядосано я удрят. Някой ляга пред колелата Мъжът е принуден да слезе - но не сам: изпод предната седалка е измъкнал голям железен прът и го размахва равномерно. Останалите трескаво ровят из чантите си, от които също се появява едно-друго. Първи проговаря работодателят:

- Тук ли искате да се биете бе, глупаци?! Гледат ни поне сто души! Какво ще кажете, защо ме биете?

Известно време мълчите, след което в нечия ръка се раздвижва чук и спира на сантиметри от покрива на колата.

Усещаш познатото неразположение. Трудно е да се каже дали конвулсиите или липсата на нови преживявания те измъчват повече.

От известно време обикаляш града заедно с Хари. Опитал си вече всички видове наркотици, които биха могли да те възмездят за пропуснатите моменти в живота. Не само приемането, а и самото набавяне създава вълнуващи мигове. Имаш нови приятели, забавлявате се. Макар и да имаш къде да спиш, дребните трикове и нередовната търговия с наркотици вече не покриват разходите ти.

Трябва да решиш! Ако искаш да се заемеш с търговия на наркотици на едро, прелисти на 282! Ако потърсиш помощ от приятели, прелисти на 398!

332.

Отиваш пеша до ул. "Искър" и заставаш пред входната врата. За последен път си виждал чичо Васил преди две години, още тогава те бе накарал да обещаеш, че ако дойдеш в София, ще му се обадиш. Домофона не работи, но входната врата се разтваря и от нея излиза жена с шумолящи торби с боклук. Гледате се неловко, докато накрая не проговаряш:

- Ъъъ.. лельо Йола? Нали вие сте жената на чичо Васил? Аз съм му племенник!

Жената нервно кима с глава и без да продума се отправя към стълбището. Тръгваш след нея, почтително изчакваш да изхвърли боклука в контейнера, след което я следваш до жилището.

- Седни, момчето ми! Яж нещо и разкажи къде си бил досега! - заговаря те чичо Васил откъм ъгъла. Носи платнен панталон, а отгоре е облякъл хавлия.

- Ами тук съм от известно време... - започваш разказа си малко стеснително. Васил те разпитва все помрачен, докато не избухва ядосано:

- Защо не дойде право тук? Сега у нас живее сестрата на Йола, направо не се търпи! Наскоро изгонили цялото семейство със съдия-изпълнител от квартирата, понеже се настанили самоволно. До гуша са ми дошли! Да беше дошъл няколко седмици по-рано, тогава щях да им кажа... Все едно. Слизам до кръчмата, ще дойдеш ли с мен?

Много си уморен и нямаш особено желание.

Тихо се отдръпваш и наблюдаваш как сръчно разглобяват телевизора и прибират метала. Измъкват още три разклатени стола и две бакърени чинии. Обръщат всичко наопаки и захвърлят ненужното. Опитваш се да посъбереш боклуците, да не си личи толкова, че са те обрали, но пристигащия с ИФА-та Тодор забелязва още от колата.

- Нещастник с нещастник, за какво съм те сложил тука?

- Много бяха и...

- Върви на майната си и не ми се мяркай пред очите!!!

Подритваш с крак някакъв пиукащ гумен делфин. Решаваш след бързия провал в "пролетното почистване", да опиташ с "металния бизнес" и още същата вечер търсиш роднината, който малко се дърпа, но в крайна сметка се съгласява. Прелисти на 215!

Не успя, можеше да се предположи. Дълго време тази надежда те подхранваше, но сега те връщат в действителността. Изпадаш в дълбока депресия, гълташ лекарства, все повече пиеш. Физически състоянието ти е по-добро, отколкото през предишните седмици, но не виждаш никакъв изход. Страхуваш се, че ще пропаднеш отново и никога повече няма да можеш да се съвземеш.

Човекът от охраната се развиква. Тълпата се разпръсква бързо. Тези, които са се свили в ъгъла, тихо се завръщат в бърлогите си. Патърдията избухва защото левакът Ясен взел пакет свинска мас от гушестия Никола. Докато да се върнете, раненият вече хърка, а останалите подреждат изровените от кофите за боклук съкровища за през нощта. Благодариш на двама, които са били готови да ти помогнат. Не искат кафе, отиват си. Прекарваш нощта в решаване на кръстословици. Прелисти на 233!

Спиш до обед, гладен си. Не можеш да се освободиш от мисли за случилото се вчера. Като ненормален се оглеждаш наляво-надясно, когато излизаш да пазаруваш. Днес си следобедна смяна. На работа се оплакваш и разказваш нощното си приключение, Асен те утешава. И него са го нападали - охраната му била потрошила ребрата. Казва, че брат му е китарист и тази вечер ще свири в един ромски клуб, кани те да идеш. Самотен си, откак си напуснал дома, жадуваш за хора. И въпреки това се колебаеш. Ако имаш желание да отидеш в клуба, прелисти на 167!

Решението не ти създава особени трудности, да се работи за Булдог си заслужава риска. Парите, силага и властта са станали по-важни от всичко, а бандата, към която принадлежиш, е много по-сигурна от всяка друга общност, в която си бил досега. Обирите са все по-възбуждащи, от ден на ден набираш опит. Всеки обир, контрабанда, търговия на черно или обикновена кражба, увеличават авторитета ти, бавно, но сигурно напредваш по стълбицата нагоре. Прелисти на 244!

Започнал си да разреждащ материала, така печалбата се увеличава. Каквото остане, е твоята доза. Почти не се храниш, отслабваш с десет килограма. Изхвърлят те от всяка квартира, всичко около тебе е занемарено. А и купувачите рязко намаляват. Някои вече не те търсят, а останалите се оплакват от качеството. Един ден, докато чакаш клиент, двама полицаи те натикват в полицейската кола. Миналата седмица са починали двама младежи, мислел си, че са се отказали от услугите ти. По всяка вероятност твоята стока ги е довършила. В килията плачливо молиш да ти дадат дозата и дори не си в състояние да проумееш, че те обвиняват в убийството на двама души. Това е краят на твоето приключение.

Оставил си се на течението. Не отговаряш, когато те търси някой от бандата, часове наред се шляеш из града. Въпреки това понякога успяват да те открият, но ти отклоняваш молбите, по-късно и настояванията, оправдаваш се с най-невероятни причини. Една вечер ти се налага да прекараш половината нощ на стълбището, тъй като двама от хората на Малаеца стоят пред вратата ти. Става ти ясно, че ако не изчезнеш безследно от тази част на града, хората на Булдог ще те намерят. Ако заподозрат намеренията ти, ще намерят начин да те накарат да останеш.

За няколко дни се устройвате в новата квартира. Ина възбудено подрежда жилището, а ти и помагаш безропотно. Наблюдавайки я, стигаш до заключението, че всъщност нямаш вкус. Не добър или лош, а въобще нямаш. Решаваш и това да промениш: всяка седмица ще купуваш нещичко за Ина - някаква ненужна дреболия, а след това ще наблюдаваш в коя част на жилището ще я сложи. Един ден купуваш от антиквариата книжка с любовни стихотворения.

Следователят те разпитва часове наред, но ти не се поддаваш, упорито отклоняваш въпросите, така че след известно време те връщат в килията. Имаш късмет, защото не те бият, и на другия ден отново си на улицата. Булдог обаче е бесен, знаеш, че повече не трябва да грешиш.

Избираш бойно изкуство. Дано ти помогне някой ден да можеш да вървиш спокойно и без страх по улицата. След няколко тренировки обаче ти става ясно, че не си попаднал на най-доброто място. В съблекалнята гледат на теб като през въздух, подхвърлят нещо, сочат те с пръст. Дори не са враждебно настроени, но никога няма да спечелиш одобрението им, за което вече нямаш и желание. В замяна на това се оказва, че портиерът е от същия град, от който си и ти. Нарича те земляк, кани те със сладки и дори ти предлага работа. Обадил му се стар познат да отиде да работи на гробищата, но той се чувства възрастен за тази работа. Казва ти да отидеш вместо него и да кажеш, че той те препоръчва. Рано сутринта набираш телефонния номер и, както изглежда, всичко е наред, викат те да отидеш следобед.

Момчето тъпо гледа стичащата се по него пяна. Приятелите му са убедени, че ти си причината за втората разлята бира. Не се заяждат повече. Стоиш в ъгъла и само на по-познатите парчета колебливо пристъпваш напред-назад и понякога пляскаш с ръце. До момичетата дори не можеш да приближиш: при всеки опит между тебе и тях изникват доброволните охранители, бдящи да не настъпи някакво смешение на расите. В три през нощта си лягаш смъртно уморен. Прелисти на 385!

Търсиш друг магазин за дрехи. Първо се опитваш да прецениш дали продавачката ще те пусне вътре. В един от магазините виждаш панталона, който вече си харесал. Даже е малко по-евтин. Вътре е пълно с хора, разглеждат дрехите и ги връщат на закачалките. Тук не могат да ти кажат, че правят ревизия, смело отваряш вратата.

На "Света Неделя" се качваш на трамвая. Въпреки че е претъпкано, тълпата около тебе изведнъж се разтваря и веднага се сещаш защо. Възрастна жена е стиснала чантата си, а двама мустакати шумно започват да мърморят. Сядаш на едно свободно място, жената до тебе става и се смества в гъстата тълпа на правостоящите. Двамата мустакати на средна възраст пак се размърморват, този път ги чуваш и ти: Крадливо племе... измет циганска... в затвора им е мястото... Учудваш се, че вместо гняв, те обземат отчаяние и страх. В дъното на вагона стоят двама контрольори. Явно са свършили проверката още преди ти да се качиш. Единият - млад човек - те забелязва и със сериозен вид се отправя към теб. Пристъпва и казва:

- Карти, билети, нещо такова.. Подозирам, че нямаш.

- Нямам - отговаряш. - Току що пристигнах в София, не знаех, че трябва.

- О, господи, слизай тогава или си дай личната карта.

- Чу ли, Иване? Казва, че не знаел!

Слизаш сред отдалечаващия се смях и тръгваш по булеварда. Не можеш да се ориентираш по имената на улиците и питаш минувачите.

Прелисти на 383!

346.

- А, да, сетих се кой си - прави си, че му е трудно да си спомни за тебе, след това те пита защо се обаждаш. Напомняш му, че ти е обещал работа, с удоволствие би постъпил, понеже си в притеснено положение. Уговаряте се да се видите в девет и бързо затваря, защото бърза.

Чакаш го половин час. Идва и се оглежда наоколо, тихо ти обяснява: работи с някакъв голям човек, по-добре да не знаеш името му. Работят главно вечер. Купуват, продават. Трябва да се внимава, но си струва - казва и завърта на показалеца си ключ от BMW. Налага се да тръгва вече, веднага трябва да му дадеш отговор.

Ако приемеш предложението на Ачо и се впуснеш в нощния живот, прелисти на 372! Ако се откажеш от този опасен начин на живот, прелисти на 152!

347.

Стискате ръце по мъжки. Жената те развежда с готовност и сяда насред стаята върху олющена табуретка. Жилището наистина е голямо и ти с ужас мислиш за топящите се пари. Ако не намериш работа, ще трябва да го напуснеш. Мебелите също ти харесват. Плащаш на хазайката и я подканяш да си тръгва. Излягаш се на дивана и изследваш с подробности новия си дом. Гладен си, а хладилникът е празен. Прелисти на 45!

Оставяш чантата до рецепцията. Рецепционистът има табелката за името, на която е написано "Филип Нанов", стои зад пулта, усмихва ти се и те измерва с поглед.

- При нас ли искате да отседнете? Може ли да ви попитам за колко време? - пита и заобикаляйки бюрото, тръгва към тебе. Изведнъж се пльосва върху багажа ти. Нещата ти се търкалят на всички страни, а той се вкопчва в дръжката на сака и крепейки се за нея, се изправя. Чак тогава осъзнаваш, че Филип Нанов е пиян до козирката.

Ако все пак предпочетеш да отидеш при чичо Васил, прелисти на 40!

Ако решиш да останеш, прелисти на 112!

349.

Свикваш със стаята, подреждаш любимите си неща. Влиза съквартирантът и казва, че единствено правило тук са спокойствието и редът. Говори и устата му не спира. Той също е белязан, израснал е в дом за деца и за семейни добродетели само е чувал. Обича да пътува, някакъв приятел разбудил у него скиталческия дух. Отишъл на стоп в Германия, стигнал и до Холандия. Казва, че там не оставят човека да умре от глад, все се намира някой да помогне. Минал на стоп през цяла Франция, а от морето се завърнал с камион дотук. И сега е пак в общежитието.

- Само мечтите ми останаха - приключва разговора. Прелисти на 257!

350.

Ученето е уредено - отмяташ наум и тази задача. Но за него е нужно спокойствие. Не ти се ще да скиташ от квартира на квартира, а още не си уредил последния наем. Работа естествено трябва и си блъскаш главата как да припечелиш пари.

Когато дресьорите идват, всички кучета се насъбират около тебе и започват да отстъпват лаейки. Само под въздействие на твоите заплахи и подкани са склонни да се отправят към полигона за тренировки. Знаеш, че Братлето и останалите ще ти изкарат през носа този бърз и неочакван спад на авторитета им. Една сутрин Гащатия, един от дресьорите, те потупва по рамото и те замъква на полигона.

- Сашо днес не дойде, някой трябва да посреща нападенията. Няма страшно, миналия път Антонина държа пръта!

Защитният прът е толкова тънък, че би могъл да устои най-много на някой шпаньол. Увиваш го с каиш, за да го подсилиш. Всички са се насъбрали и наблюдават злорадо.

Времето от първото нападение на един лабрадор до последното на булмаетифа се изтрива от паметта ти. До вкъщи не смееш да погледнеш ръката си и едва под душа забелязваш, че е силно подпухнала и цялата е в странни цветове. Две седмици минават, докато се оправи. Дори и кучетата не се интересуват вече от тебе, машинално почистваш клетките ден след ден. Прелисти на 129!

352.

Късно е. Несъзнателно се отправяш към предишната си квартира, вече си пред входната врата, когато забелязваш бележката на вратата. Поемаш дълбоко въздух и звъниш на хазайката. Тя е възмутена, но после се успокоява. Казваш й, че търсиш, но е много късно, кълнеш се, че е за последен път. Умоляваш я, докато най-сетне се съгласява да останеш тази нощ, щом наистина няма къде да идеш.

Успокояваш се, че не трябва да прекараш нощта на улицата; хвърляш чантата до леглото и веднага заспиваш.

На другия ден се събуждаш от чукане по вратата. Поглеждаш часовника - вече е късно следобед. Пускаш хазайката, а тя ти се нахвърля:

- И днес няма да намерите нищо! Който спи цял ден! Вървете си!

Пооправяш се и бързо напускаш квартирата. Хапваш нещо на улицата и изваждаш вестника.

В общежитието настроението е напрегнато, шумотевицата е по-силна от обикновено. Станала е голяма кражба и веднага се притесняваш, страхуваш се, че обвинението ще падне върху тебе. Лежиш в стаята си, когато чуваш стъпки и една малка група заедно с директора влиза вътре. Казват, че са изчезнали няколко заплати, транзистори, дрехи и повечето твърдят, че са те видели да се навърташ около стаята на обраните.

- Добре! Претърсете всичко! - извикваш и хвърляш на земята нещата от чантата и от рафтовете.

- Сигурно вече е пласирал всичко! - обясняват си нещата, след като не намират нищо. Единият наднича под леглото, неколцина искат да ти се направи обиск. Директорът ги изгонва от стаята и заговаря бавно.

- Не ми трябва тука полиция, а ти на всяка цена трябва да напуснеш. Знам, знам. Ако си тръгнеш, ще са сигурни, че си бил ти, но друг избор нямаш. Утре да предадеш стаята.

Няма какво да правиш, опаковаш багажа си и чакаш утрешния ден.

Неколцина оглеждат терена, няма и следа от пазач. Двама срязвате телената мрежа и фургонът влиза на заден ход. Там е бленуваното съкровище, но количеството му няма нишо общо с онова, за което се е говорело. Качвате металните блокове на платформата. Гърбът на колегата ти не издържа, а и на тебе ти заболяват всички стави, порязваш двата пръста на дясната си ръка. По-късно получаваш петнайсет лева. Решаваш, че за толкова не си заслужава да рискуваш и напускаш бандата. Казват ти, че и без тебе ще се справят и се сбогувате. Прелисти на 50!

Има неща, които никога не се променят: такава е любовта на Ина и неизчерпаемата ти воля за живот. Сигурно е, че няма да намериш свястна работа, но не се предаваш и продължаваш да опитваш. Животът ти е неравен, някаква вечна отбрана, но не позволяваш да се затрие това, което си постигнал. Наложи ли се, ставаш и агресивен, друг път се спотайваш и не чуваш обидите. Съзнанието за положените зрелостни изпити, фактът, че не си осъждан, произходът ти и закръглящият се корем на Ина са предупреждение, че каквото и да се случи, трябва да устоиш.

Тодор скача от ИФА-та и доволен разравя купчината. Разказваш му какво се е случило. Потупва те по рамото и заявява, че ще те вземе и в провинцията. Два дни по-късно седиш в ИФА-та на път за Перник. Стигайки в града, най-напред наглеждате сметището, след което се отправяте към жилищния комплекс. Спирате край някакво обещаващо сметище, но този път не ти, а едно по-голямо момче, остава да пази.

- В нашата килия всички са във вярата. Опасност тук не ни заплашва - посреща те на вратата странно старче и те насочва с пъргави движения в полумрака. Останалите се прекръстват и шепнешком се молят за спасението на душата на новодошлия. Качваш се на леглото и сълзите ти потичат безмълвно. Пред очите ти като на лента преминава всичко, случило се след излизането от дома. Знаеш, че всичко би могло да бъде и другояче, ако беше по-силен. Това е краят на твоето приключение.

Вече седмица се наслаждаваш на неограничената свобода, която ти се струва като приказка след годините, прекарани в дома. На осемнайсет години за пръв път си лягаш и ядеш, когато на тебе ти се иска. Замаян от цялата тази свобода, не си се занимавал особено с търсене на работа. Даже още имаш пари, въпреки че имаш широки пръсти. Започваш обаче да се чувстваш неудобно, а и леля Йола редовно ти прави намеци. Не можеш да се оплачеш, прекрасни домакини са, но са те приели единствено защото си роднина на Васил. Няма защо да си разваляте отношенията, затова решаваш с останалите пари да си намериш квартира под наем. Преди да отидеш да си купиш "Позвънете", споделяш плана си с Йола. Веднага омеква и мило и любезно ти казва да останеш докато ти е приятно. Което означава приблизително, че утре все още няма да те изхвърли, ако те завари вкъщи. Сбогуваш се със семейството и дълго и широко им благодариш за гостоприемството. Ако имаш късмет, още тази вечер ще нощуваш другаде. Прелисти на 2!

Развълнувано се втурваш с нея към къщи. Докато прекосяваш парка една кола пресича пътя ти и едва не те удря. От нея изскачат двама полицаи и застават до тебе.

- Мога ли да се поинтересувам, от кого бяга младият малцинствен господин? - ръчка те единият с гумена палка.

Не изпитваш никакъв страх, близостта на Ина ти дава изумителна сила. Те те разпитват, ти отговаряш, макар и да подозираш, че не си длъжен. Тъкмо да си тръгнат, когато единият забелязва, че от джоба ти се подава нещо и без дума да каже, просто го измъква оттам - ти се впускаш след подаръка за Ина и гумената палка просвистява по ръката ти. Повличат те, за миг ти се струва, че е дошъл краят, но те блъскат в колата. Десет минути по-късно лежиш на пода в някаква отдалечена килия на районното управление. Ритат те, вече нямаш сили дори да викаш. Не знаеш колко време продължава, в един момент просто спират. Не успяваш да се изправиш. Стенеш, пропълзяваш до вратата и молиш за лекар.

Полицаите се ослушват, но в края на краищата по настояване на един по-млад, викат лекар. Минава половин час докато пристигне. Общо взето се поуспокояваш и безизразно отговаряш на въпросите. Лекарят превързва раните ти и мрачно пита дали искаш да подадеш сигнал.

Ако искаш, прелисти на 55!

Ако не искаш, прелисти на 32!

Ако искаш да подадеш оплакване, но преди това настояваш да те заведат в болница, прелисти на 163!

360.

Изгревът те заварва в работилницата, гледаш очарован невероятния по размери железен струг. Представа нямаш как работи. По-късно един от бригадата ти показва няколко операции и оттук нататък от сутрин до вечер действаш като опитен работник. Мястото ти харесва и отново се размечтаваш, че ще имаш достатъчно пари за квартира. Прелисти на 118!

Телефонираш, обясняваш какво се е случило, после се връщаш и продължаваш да следиш събитията. Спорът угихва почти толкова бързо, колкото е и избухнал. Навярно са се уморили и затова утихват от само себе си. Разпитваш дали има някой наранен, но бездомниците казват, че на никой нищо му няма. Докато дойде полиция, всичко е в пълен ред. Двамата патрулиращи полицаи задават два-три въпроса и след няколко минути си заминават. До сутринта не успяваш да се успокоиш от гледката на побоя. Прелисти на 233!

Пет коли затварят на заден ход площадката и от тях с викове изскачат ченгетата. В настъпилата блъсканица търсиш спасителен изход, минава ти през ум дори да се смесиш сред азиатците. Знаеш, че е невъзможно да се избяга и оставаш да лежиш по корем в тревата. Съвсем бавно пълзиш към тъмната канавка с надеждата да не те намерят. Полицаите повалят всички на земята, крещят, останалите са вече в белезници.