Книга-игра ciganyilabirintus Copyright 2004, Kardos Peter, Nyari Gabor, Stark Attila

- С какво съм по-лош от теб? Миналата седмица ти си тръгна с половин час по-рано! Тогава кой беше мръсен циганин?

Поспираш, не се навиваш повече. Двамата мъже се споглеждат, Бобо хапе ъгълчето на устните си.

Хвърли зарчето! Ако се падне число, по-голямо от две, прелисти на 123!

Ако хвърлиш 1 или 2, прелисти на 315!

291.

Мъжът слиза, оглежда се недоумяващо и без да му мигне окото се разплаща с всички. Получаваш двайсет и пет лева и доволно ги натъпкваш в портмонето си. По обратния път не се сдържаш и напазаруваш това-онова. В квартирата изваждаш останалите пари и се заклеваш пред неизвестните си родители, че отсега нататък ще заделяш по малко пари. Излизаш на улицата, купуваш няколко вестника, сандвич, батерия за уокмена, с който си се сдобил още миналата седмица, и едни боксерки. Връщаш се със петдесет стотинки и ги призлява от вида им. Утре пак трябва да търсиш работа.

Антонина, работодателката ти, си е тръгнала преди половин час и кучетата стават неспокойни. Около полунощ атаките на комарите спират, но остава вездесъщата кучешка миризма. Спускаш се към клетките, сещаш се че вечер кучетата трябва да се изведат на кратка хигиенична разходка. Влизаш в бараката на дрссьорите, вземаш една каишка и разхождат кучетата едно по едно. Изчистваш двайсет и седем клетки и изкъпваш двайсет и седем животни.

Става четири часа. Ужасно си изморен, но си струва, кучетата много ти харесват, играеш си с по-кротките чак до сутринта. В осем часа в базата пристигат осмина мъжаги с бръснати глави. Оглеждат те странно. По всяка вероятност те са дресьорите.

Хвърли зарчето! Ако се падне 1, 2 или 3, прелисти на 378!

Ако хвърлиш 4, 5 или 6, прелисти на 26!

293.

Първият разпит минава по обичайния ред - разпитват те часове наред, пъхат ти под носа някакви документи. Безмълвно търпиш думите на офицера: "Кръвчицата ни пиете вие, гадове с гадове! Това е, мразим ви циганите и ще ви бием!" В края на третия ден те вкарват в предварителния арест. Дават ти два чаршафа, пластмасова чиния, чаша и те завеждат в килията. Най-вероятно няма да ядеш повече бой, но не знаеш кои са в килията.

Сун казва адреса и потъва зад планини от дрехи. На другата сутрин отиваш в складовете в Илиянци, Сун те чака на паркинга. Гледа те уморено и казва:

- Работа обикновена. Взимаш дрехи и товариш. Има и друго момче. Добри. Там са наши фургони.

След половиндневно товарене ти става ясно, че колкото и да е изморителна работата, научаваш и много неща. Има безброй хора и безброй неща от всички краища на света; дребни разбойници с незначителни дела и полицаи, които ги тормозят или пък се сприятеляват с тях.

Работиш при Сун вече трета седмица и забелязваш с радост, че независимо от краткото познанство, си му симпатичен. Добри, с когото сте се сближили, те хваща за ръката и те дърпа зад една от бараките.

- Сун каза, че ще замине за цял месец и ще ти даде ключа на единия склад. Ще останем тук с всичката стока. Схващаш ли? А?

- Да не би... да не би да искаш да кажеш, да продадем всичко и да духнем?

Ако приемеш предложението на Добри, прелисти на 124!

Ако не, прелисти на 316!


295.

Все повече се изнервяш. Жената, която преди малко е била зад теб, те заобикаля и влиза без дума да каже. Обхваща те гняв и се разкрещяваш на мъжа:

- Ей! Ама тя защо влиза тогава?

- Защото тя може да влезе, ясно ли ти е? Само за тези, които не са помургавели днес, ясно ли ти е, мангал с мангал?

Дума не успяваш да обелиш. Стоиш и с пламнала глава се опитваш да кажеш нещо в отговор, но от гърлото ти излизат само нечленоразделни звуци. Част от клиентите се е втренчила в теб, останалата пък се старае въобще да не забелязва случилото се.

- Ще вляза и толкоз! - отсичаш накрая решително.

Няма смисъл. Те не са израсли в дом за деца, знаят какво е "да си циганин" и дори са някак горди. Смайващо е с каква естественост произнасят в клуба думите "ром" или "циганин", даже се шегуват с тях. Не познаваш нито историята, нито езика на циганите. Всъщност би предпочел въобще да не си циганин. Колко проблеми ще отпаднат тогава! - въздишаш и се отправяш към квартирата. Следобедът прекарваш в дрямка, едва привечер решаваш да печелиш по друг начин пари. Прелисти на 104!

Семейство Ковачеви - странно, но те приемат сякаш собственият им блуден син се е завърнал у дома. След размяната на дежурните любезности става ясно, че срещу намаление на наема, очакват да оправиш кухнята и да смениш тапетите в антрето. Размисляш кратко и се съгласяваш, а те ти връчват ключа на миниатюрната квартира. Миг след това вече тичаш към автобуса, имаш половин час да стигнеш до работата. Прелисти на 213!

Вечно си пиян, а тръгваш ли за работа се подсилваш допълнително. Станал си като алкохолиците, които първоначално обираше, и единствено по погледите на другите разбираш, че нещата не са наред. Рядко ти дават работа, твоите хора са се разпръснали. А и събиранията ви стават все по-странни: имаш чувството, че големите все повече те гледат като натрапник. Един ден така се натряскваш, че пристигаш крещейки в кооперацията, в която се каните да оберете някакво жилище. Карат те да млъкнеш. Единият от приятелите ти ядно изкъртва вратата. Вътре се разпяваш и хвърляш на пода всичко, каквото ти попадне в ръцете. Приятелите ти усещат, че няма да ви се размине, но са прекалено алчни, за да избягат. Пристига полиция. Усещаш само как някой те халосва по главата. Когато отрезвяваш, се оказваш в затворническа килия.

Слушат изумени, че на предишното място са те приели веднага. Казват, че е невъзможно или че си имал невероятен късмет. Такова нещо се случва веднъж в живота. Ако си подадеш документите, имаш шанс да се намери свободно место, но естествено трябва да имаш работа. Кисело попълваш формулярите, после вадиш написания на цигарената кутия телефонен номер и се обаждаш на възрастната двойка. Прелисти на 33!

Най-сетне Октавията потегля, знаеш, че Камен нямаше да се мотае толкова дълго с нея. Разбивате и Транзита. Тук вече се справяте по-бързо и след пет минути колите са на улицата, тръгвате към базата. Булдог е доволен и ти подхвърля дебела пачка пари. Получаваш незначителна част от печалбата, но не си недоволен. Прибираш се щастлив, имаш пари и си се научил да разбиваш коли. Надяваш се рано или късно да имаш собствена банда. Прелисти на 134!

Чудиш се дали да приемеш поканата на Асен. Знаеш си, че ще се свиеш уплашено, но се самоубеждаваш. С облекчение забелязваш, че вече е доста късно, не си струва да тръгваш. Лягаш си и на другия ден отиваш отпочинал на работа. Асен ти се нахвърля и цял ден те укорява, казва, че си сгрешил, задето си пропуснал такъв купон. Оправдаваш се, но той настоява, докато не обещаеш, че следващия път ще отидеш. Този път няма да има концерт, но пък компанията е същата и след програмата ще отидете някъде да се забавлявате. Обещаваш, няма друг изход. С нарастващо вълнение мислиш за предстоящата вечер. Прелисти на 220!

- Кво става, малкия, мафиотстваме, а? - посреща те на сутринта техническия с мрачно лице. - Ако собственикът разбере, и на мене няма да ми се размине, така че е най-добре да си обираш крушите! — размахва насреща ти отверка и личи, че никак не се шегува.

Без това искаше да се махнеш оттук, сега поне решението е взето, макар и от друг. Андрей те утешава и обещава да ти намери някаква работа. Прелисти на 141!

303.

На другия ден се обаждаш на неколцина колеги и ги питаш дали не може да прекараш у тях нощта. Никой не се радва на обаждането ти. Единствено Сашо Асенов разговаря с тебе повече от половин минута. Разказваш му какво се е случило и, малко нервно, но се съгласява да отидеш у тях.

- Ама само за тази вечер, окей? - промърморва на вратата и хвърля поглед назад. Откъм стаята се чува ядно пръхтене, изскача някаква жена с лъскава одежда, която държи в ръка някаква гумена лента.

- Ти кой си и какво искаш? — просъсква към теб. Зачервен отстъпваш към вратата. Измърморваш нещо като извинение и вече кроиш други планове за прекарването на нощта.

Излизаш и първата ти работа е да видиш какво става с работното ти място. Оказва се, че вече не те чакат. Не успяваш да трогнеш Антонина и когато в отчаянието си споменаваш за законност, ти се изсмиват. Чувстваш, че те обзема умора и нямаш повече сили да се бориш. Опитваш се разумно да обмислиш възможностите си.

В болницата е имало един начален учител от Карлово. Той ти е препоръчал да отидеш в някаква протестантска църква; когато човек има проблеми, бог винаги помагал. Толкова хубави неща ти е разказвал за общността, че ти се ще да видиш какво в действителност се случва там. Той ти е казал къде е църквата и много пъти те е насърчавал да отидеш, а когато и той излезе от болницата, щели сте се срещнете там.

Прелисти на 178!

305.

Чантата ти натежава с всеки изминат час, никак няма да е зле да знаеш най-сетне къде ще прекараш нощта. Покрай теб преминава полицейска кола. Слизат мъж и жена, представа нямаш кой от двамата е шефът, крайно време е да им научиш нашивките.

Казват ти добър вечер, ти им подаваш личната си карта.

- Личната карта, нали?

- Какъвто и да е документ, ще го разгледаме. И ние ще преценим ситуацията - изстрелва на един дъх мъжът и се почесва по главата с твоята карта.

Хвърли зарчето! Ако се падне 1, 2 или 3, прелисти на 16!

Ако хвърлиш по-голямо число, прелисти на 262!

306.

Ти си циганин, бездомник, наркоман и бивш възпитаник на държавния дом за деца, лишени от родителски грижи. Дори в моменти на прояснение не можеш да откриеш нищо, което би могло да те отклони от предначертания за тебе път.

Просиш всеки ден с хипарите от Попа. С насъбраните пари покриваш дневната си дажба и си купуваш дрехите, които те правят пълноправен член на групата. Дните ти минават монотонно: надрусваш се, пиеш отгоре, просиш. Вечерно време премръзнал се свиваш с приятелите си в някой ъгъл на площада. Няколкото години, в които прекаляваш с дозите, бързо изтичат. Това е краят на твоето приключение.

307.

Звъниш, вратата отваря жена на средна възраст.

- Добър ден, дойдох за квартирата, говорихме по теле...

- Съжалявам, но вече я дадохме - прекъсва те жената.

- Но... ама ние говорихме само преди час!

- Съжалявам, но вече я дадохме! - казва жената и затваря вратата.

Известно време недоумяващо гледаш табелката на вратата, после се спускаш по стълбите. "По дяволите!" - ядосваш се, скоро ще се стъмни, а все още не знаещ къде ще спиш тази нощ. Прелисти на 205!

308.

Опитваш се да превъзмогнеш алкохолизма. Все повече време прекарваш трезвен, за месец и половина организмът ти се е попрелистил. От дълго време за пръв път правиш равносметка на живота си. Резултатът е отчайващ: жалък бездомник, който търгува дреболии на черно. Струва ти се, че би могъл да се вземеш в ръце, макар и да знаеш, че възможностите не са много. Чуваш, че все повече роми се отправят за Канада; разказват се какви ли не истории за бърз успех. Чувстваш,

че е настъпил моментът за действие.

Ако искаш да заминеш за Канада, прелисти на 377!

Ако опиташ късмета си у дома, прелисти на 160!

309.

Вратата тихо се затваря. До теб се настанява някакъв котарак и заедно се вторачвате във вратата. В яда си го риташ с все сила. При мяукането вратата се отваря и три лелки подават глави. Бягаш без да спреш чак до подлеза. "Все още бих могъл да стигна до "Мария Луиза" - сещаш се изведнъж и безмълвно насърчаваш ватмана на метрото.

- Затвори я най-сетне, де! - простенваш и като да си представител на извънземни сили, тълпата около тебе се разтваря. Хукваш по ескалатора и чак тогава осъзнаваш, че имаш още цял час до срещата. Купуваш си дюнер и зяпаш наоколо. Прелисти на 193!

310.

Напускаш квартирата и се преместваш в общежитие с намерението да спестяваш пари. Общежитието е евтино и е доста трудно да те приемат: последно убежище за трудоспособни бездомници. В края на месеца пак ти остават пари, колкото да платиш наема. Най- сетне си намираш работа. Веднага се съгласяваш, когато разбираш, че търсят помощни работници в някакъв стругарски цех. Прелисти на 118!

Вече си алкохолик. Все по-често ти прилошава и винаги ти трябва нова доза алкохол. Снабдяваш се с малка бутилка, пълниш я в кръчмата и се опитваш да я внесеш в общежитието. Първите няколко пъти успяваш, но една нощ заспиваш и миризмата на евтината смес привлича най-напред неколцина бездомници, а тяхната свада докарва на местопроизшествието и един социален работник. Събуждаш се от все по-силните крясъци и също се разкрещяваш. Прелисти на 117!

Слушаш безмълвно обвиненията. Замълчава, а след това с разперени ръце дава знак, че го интересува мнението ти. Казваш му всичко, обещаваш, че отсега нататък всичко ще е другояче. В крайна сметка омеква и те праща да работиш.

След дълги терзания решаваш отново да посетиш клуба. През деня си срещнал с един, когото познаваш от клуба. Закле те да идеш на днешното събиране. Програмата отначало ти е скучна, но се запознаваш с Ирина. Учи в университета и е прекрасно момиче. Чак се учудваш, че въобще разговаря с тебе, но някак си се сближавате. Накрая предлага да се видите и друг път, на драго сърце би ти помогнала и в ученето.

Прелисти на 369!
313.

По стената има какви ли не табла, дори и такива, като в очните кабинети: с намаляващи отгоре надолу цифри и фигури. Известно време се забавляваш с тях, разчиташ ги поотделно с двете очи, дори и най-долния ред. Започваш да огладняваш, червата ти къркорят. Вратата се отваря и идва Люба с документите ти в ръка.

- Съжаляваме, но може би следващия път.

Усмихва се със съчувствие и се връща в стаята си. А ти стоиш с документи в ръка. Сам си в коридора и размисляш къде си сгрешил. Навярно не си говорил добре на изпита и затова е станало така. В дома ти беше най-устатият, но до осемнайсетгодишна възраст не си се запознавал с нови хора. Прелисти на 63!

Получавате си парите, но не и някакво обещание за следващите дни; говори се, че имало работа за още два пъти. Приемаш нещата и смъртно уморен се отправяш към къщи. Няма да е лошо да легнеш по-рано, утре без това ще ставаш в зори. През следващите два дни нищо особено не се случва, веднъж охранителите те прогонват, налага се шефът ти да се намеси. Някакъв идиот, който се подвизава под името Ювиги. вече на няколко пъти ти подвиква: "Ей ти, от утре да не ми се мяркаш пред очите!" Не му обръщаш внимание и се стараеш да говориш с колкото може повече хора, дано някой ти предложи някоя добра работа. Отиваш и при търговците, но всичко е несигурно, предлагат ти само временна работа. Не бяха лоши тези три дни, опозна мястото, свикна и с това, че вечно някой те настъпва по крака. Ранното ставане те е изтощило и проспиваш целия следобед. Прелисти на 397!

- Почти не съм закъснял, а и то беше заради автобуса! Иначе даже винаги идвам по-рано - оправдаваш се.

Бобо се успокоява, поема си въздух, потупва те по рамото и казва тихо. че нищо не се е случило, не ти се сърди. Кима, намига на огняря и си тръгва. Вечерта Ирина те успокоява, казва ти да я наричаш Ина, защото така повече й харесва. Прелисти на 57!

316.

- Не... - казваш най-сетне. - Не се занимавам с такива неща. Знаеш, че с Сун живеем в една и съща кооперация. Няма да мога и там да остана.

Добри се опитва още известно време да те убеждава, след това разочарован се връща при кашоните.

През останалите дни едното ти око е вечно в Добри, но нищо не прави, изглежда че не се готви за нищо.

Преди да замине, Сун ти дава двеста лева, заплатата ти за месеца.

Тъжно броиш парите си няколко пъти, но от това те не стават повече. Нямаш желание да оставаш тук, ще вземеш да се забъркаш в нещо. Съжалява, че не може да те убеди, а ти решаваш от утре да си търсиш нова работа. Прелисти на 35!

Работата не ти върви. Седиш на двора и тихо стенеш, без да обръщаш внимание на кучешката врява. Пристигат Братлето и другите и прибират кучетата. Направо ти призлява от болка.

- Сигурно има температура - промърморва Братлето.

Качва те в колата и те закарва до болницата. Чакате в амбулаторията, Братлето задрямва. Някой те докосва по рамото.

- Ваш ред е, младежо? — усмихва ти се някаква лелка.

Вътре в кабинета вече си малко по-добре. Лекарят преглежда крака ти със строго лице и те праща в клиниката. Леко замаян тръгваш с Братлето да си донесеш нещата. Д-р Герджиков високо прошепва на сестрата, тъкмо когато излизаш от вратата:

- Какво ли не измислят, само и само да не работят!

Прелисти на 68!

318.

Пристигаш, Малаеца вече те чака и те подканя да тръгвате. Съобщават ти плана. Пристига камион от Скопие, пълен с "Филип Морис" без бандерол, скрит в циментови торби. Вършиш педантично работата, старателно пренасяш пакетите в малките товарни автомобили. Въпреки напрегнатото темпо, времето лети, а накрая усилията ти са възнаградени с добра сума. Ще разчитат на тебе и друг път, сами ще те потърсят. Прелисти на 284!

В залата има поне десетина легла, но само шест са заети. В ъгъла някакъв мъж говори несвързано. Отдавна е тук.

- Паднал разкрачен от тавана върху кахлената печка... казват, че нищо не му е останало... там отдолу... - прошепва съседа ти.

- Йово раздава! - вика един и ти потъваш в картите си.

Тук си от четири дни и вече знаеш всичко за тях. За кратко време си станал пълноправен член на компанията. Кракът ти бързо оздравява, още седмица и ще се прибереш в квартирата. Понякога звъниш в базата, но Антонина ти отговаря все по-хладно. Във фирмата се очаквали известни промени. Не те вълнува кой знае колко. Тук, вътре настроението е приятно, със спокойна умора чакаш утрешната визитация.

Хвърли зарчето! Ако се падне 1, 2 или 3, прелисти на 208!

Ако хвърлиш 4, 5 или 6, прелисти на 90!
320.

Виждаш блясъка на бръснач и чуваш остър писък. Обаждаш се на приятеля си, след това - противно на всички правила - напускаш мястото си и изскачаш от сградата. Втурваш се към болницата, която се намира от другата страна на улицата. Няколко минути по-късно се връщаш в приюта с един полицай и един лекар.

Стигате до едно каланче. Твоят човек поръчва две кайсиеви, поглежда те твърдо в очите и започва да говори. Внимаваш, но не ти е ясно какво казва. Като че ли се нуждае от помощ. Изпиваш ракията. Сега вече става въпрос за твоя единствен шанс. Странно, защото не изглежда луд. Когато те запитва дали си съгласен, отговаряш с решително "Не!" Натъжава се, оглежда се наоколо и те моли да му пазиш чантата, докато отиде да пикае. Пъха я в ръцете ти и бързо изчезва зад някаква кола с цвят металик. Прелисти на 67!

Почти не са ти останали пари, със сигурност няма да са достатъчио да предплатиш квартира. Скиташ известно време, дано успееш да сложиш в ред мислите си. Трябва да намеря някакъв много евтин хотел - мислиш, - звъниш подред на разните мотели, но безрезултатно. Нямаш друг шанс, правиш опит да те приемат в някой приют. Вече си чувал за тях, казват, че е поносимо. За целта обаче трябва да имаш работно място, отгоре на това има и списък на чакащите. Все пак се отправящ натам, може пък да имаш късмет.

Пътуването с метрото протича по обичайния мирен начин: няколко лелки се отдръпват, стискайки чантите си, млад мъж души въздуха наоколо и се отмества, а ти си блъскаш главата с какво си заслужил страха им. Луташ се четвърт час сред десет етажните блокове, докато намериш този, който търсиш. Затичваш се по стълбите нагоре. На вратата те посреща жена на средна възраст.

- Влез и си събуй обувките - измърморва през зъби и за миг затваря вратата, за да откачи веригата.

Хвърли зарчето! Ако се падне 1, 2 или 3, прелисти на 246!

Ако хвърлиш 4, 5 или 6, прелисти на 140!

324.

Искрено съжаляваш, че си тръгнал с тях. Господин Учителят и синът му живеят в един трафопост. Мястото е отвратително, след около половин час неспокойно се размърдваш. Показват ти предметите, останали от предишния им живот: книги, дрехи, украшения разни. Имаш чувството, че по скоро ще направиш някакъв обир, за да те приберат в затвора, отколкото да живееш на такова място. На другия ден Господин Учителят разказва, че синът му е в болница, понеже през нощта някой хвърлил в бърлогата им голям камък, който паднал върху крака му. Цял ден работиш, а вечерта отиваш на консултация. Прелисти на 392!

Крачиш по улицата побеснял, но постепенно се успокояваш. В дома много пъти си чувал: като излезеш ще е така или онака... Какво в действителност ви очаква, никой никога не ви е казвал. След огромното семейство, в което си живял досега, изведнъж се чувстваш самотен. Решаваш да не се предаваш още в самото начало и да се бориш. Гладен си, но се прибираш и изяждаш последната ябълка, останала от сутринта.

Мето те води на някакво тъмно площадче, моли да го изчакаш и изчезва в близката уличка. Сядаш и наблюдаваш прозорците на сградите наоколо. Обхваща те странно усещане: всъщност прозорците са се е вторачило в теб. За пет минути отхвърляш предложенията на двама чужденци, а след това и на един българин.

Не желаеш да си повече жертва на недоразумението и решаваш да се прибереш и вкъщи да изчакаш Мето.

Прелисти на 243!


327.

Опасни конкуренти и засилени полицейски проверки затрудняват работата ти. Денят ти е изпълнен с незначителни дела. Заловили са повечето от бандата, останалите се страхуват. Освен наркотиците, вземаш и сънотворни, фитнес-залата е единственото място, където се разтоварваш. По време на една пътна проверка прибират половината банда, две коли народ изчезват за неопределено време. Решаваш, че това е моментът да се скатаеш. Седмици наред дебнеш през пердето на прозореца, стряскаш се от най-малкия шум. Не можеш без лекарства. Когато напускаш скривалището си, решаваш да сложиш в ред нещата си.

- Днес само ме обра, но утре може и да ме убиеш. Омитай се и повече да не ми си се мярнал наоколо. Момчетата ще дойдат да уредят останалите неща. Вън!

Момчетата идват следобед и изнасят всяка по-ценна вещ. Не се съпротивляваш, знаеш, че това им е работата.

Нямаш нищо. Би могъл да наемеш квартира, но продължаваш да харчиш с широка ръка и след три седмици не ти остава пукната пара. Аверите едва ти кимат, а на въпроса има ли някаква работа отговарят с твърдо не. Все повече пиеш, кариерата ти позорно пропада. Нямаш никакви шансове да намериш нормална работа, единствено алкохолът те връща към доброто старо време. Прелисти на 20!