Книга моисеева битие г. Х. Макинтош глава първа 1
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА — 16
Изтегляне 3.41 Mb.
|
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА — 16Тук виждаме как недоверието завладява Авраамовия ум, отвръщайки го още веднъж и за неизвестно време от пътя на щастливото и простичко доверие към Бога. „И рече Сара на Авраама : Ето, виждаш че Господ не пожела да мога да имам деца“ (16:2). Тези нейни думи изразяват нетърпението, присъщо на недоверчивостта. Авраам трябваше да ги приеме като такива и търпеливо да изчака от Господа изпълнението на обещанието Му. Но бедното ни природно сърце предпочита всичко останало пред изчакването. То ще си послужи със заобикалки, с някакъв план, по-скоро ще прибегне до нещо странично, отколкото да търпи подобно тежащо му състояние. Да вярваш на дадено обещание или търпеливо да очакваш сбъдването му са две напълно различни неща. В детското поведение намираме многобройни примери за това. Когато обещаем нещо на някое от децата ни, на него и на ум не му минава да се усъмни в думите ни. Въпреки това, ето че го виждаме силно развълнувано и нетърпеливо да очаква да види как и кога ще изпълним обещанието си. Но детското поведение всъщност е огледало, в което и най-мъдрият може да съзерцава собствения си образ. В Глава 15 Авраам засвидетелствува своята вяра. Обаче, в Глава 16 показва, че му липсва търпение. По такъв начин по-добре разбираме смисълът и хубостта на прочетеното в Глава 6-та на Посланието към Евреите : „Да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и постоянство наследяват обещаните благословения (6:12). Бог дава обещание и вярата е уверена и вярва в това обещание ; — надеждата изпреварва обещанието и търпението спокойно изчаква изпълнението му. В търговията има това, което се нарича „сегашна стойност“ на дадена полица или запис ; същото важи и в областта на вярата. Тук съществува също така една сегашна стойност на Божиите обещания, и мярката, която регулира тази стойност, е познанието на Бога придобито посредством опита, което вече е залегнало в сърцето ни : защото от нашето познание за Бога ще зависи преценката, която ще направиме на Неговите обещания. Освен това, покорната и търпелива душа намира пълно и богато възнаграждение, уповавайки се по този начин Богу за изпълнението на всичко, което е обещал. Що се отнася до Сара, реченото от нея към Авраам се свежда до следното : „Господ ме пропусна ; може би египетската ми робиня ще ми послужи“. Всичко, с изключение на Бога, е подходящо за недоверчивото сърце. Често биваме странно изненадани, виждайки към какви нищожни неща може да се привърже вярващият, загубил веднаж чувството си за Божието присъствие и забравил, че Неговата вярност никога не чезне и че Той едничък е достатъчен за всичко. Така душата загубва спокойното си разположение и онова равновесие, което е така необходимо за вярното свидетелство на всеки, който напредва движен от вярата ; също както света и тя прибягва до всякакви похвати, за да достигне целта си. Тя нарича това : „прибягване до похвална употреба на средствата“. Но да се изтръгнем от абсолютната си зависимост от Бога е нещо горчиво и чиито последствия биват винаги пагубни. Ако Сара беше казала : „Природата ми погоди лош номер, но Бог е моето упование“, всичко щеше да е съвсем различно. Тя щеше да остане на твърда почва, защото, в действителност, именно природата `и беше погодила този номер. Но това се отнасяше до природата в една от формите `и ; и Сара, която още не беше се научила да отвръща погледа си от природата под всичките `и форми, реши да опита и една друга. Според Божията преценка, както и тази на вярата, природата на Агар не бе по-добра от тази на Сара : природата, било тя стара или млада, е една и съща в Божиите очи, и от там, в очите на вярата. Но тази истина не означава нищо за нас докато, посредством опита, Бог не се е превърнал в център на нашето съществувание. От момента, в който отвърнем очи от този славен Бог, ставаме способни да се отдадем на най-долните изобретения на недоверчивостта ; докато не се опрем всецяло на живия Бог, единственно верен и мъдър, ние не можем да се откажем от всичко онова, което иде от създанието. Не че презираме инструментите, с които Бог си служи : това би означавало равнодушие, а не вяра. Вярата отдава значение на инсрумента не заради него самия, а поради онзи, който го употребява ; докато недоверчивостта не вижда нищо друго, освен инструмента и счита, че успехът зависи единствено от привидната сила на този инструмент, вместо да съди според всемогъщигте способности на този, който с благодат си служи с него. Саул, гледайки Давид и после Филистимеца, каза на първия : Ти няма да можеш да се опълчиш срещу този Филистимец и да се бориш срещу него, защото си все още само един младеж (1 Царе 17:33). Но за Давид не е важно дали той ще може да победи Филистимеца, а дали Господ е способен да го стори. Пътят на вярата е твърде прост, но съвсем тесен. Вярата нито обожествява, нито презира средствата. Тя ги оценява според това, доколко Бог е този, който реално си служи с тях, не повече. Но има много голяма разлика между Божията употреба на създанието, за да ми служи, и употреба му от страна на човеката, за да изключи от него Бога ; в това отношение често биваме не дотам внимателни. Бог си послужи с гарваните, за да нахрани Илия(3 Царе 17:6)., но Илия не си послужи с тях, за да изключи Бога. Когато сърцето е наистина презипълнено с бога, него не го е грижа за средствата. То се уповава Богу със сладката увереност, че независимо от средствата, с които Бог ще си послужи, Той ще благослови, ще помогне, ще се погрижи за необходимото. Но в случая, който ни занимава, е ясно, че Агар не беше инструмент, използуван от Бога за изпълнение на обещанието, което беше Той дал на Авраам. Бог му бе обещал син, но не бе рекъл, че този син ще му бъде роден от Агар, и от библейският разказ научаваме, че и Авраам, и Сара, само увеличиха мъката си, служейки си с Агар, защото последната „разбрала че заченала, презря господарката си“ (16:4). И това беше само началото на всичките ония огорчения, които последваха от прибързаното им решение да си послужат с човешки средства. Сариното достойнство бе потъпкано от една египетска робиня, защото Агар, като разбра безсилното състояние на господрката си, я презря. В действителност, човек не може да запази достойнството и авторитета си, ако се постави в зависимо положение. Никой не е по-независим от заобикалящите го неща освен този, който напредва, движен от вярата си и който се уповава единствено на Бога. Но щом Божието чедо се превърне в длъжник на природата или света, то загубва достойнството, произтичащо от положението му и не закъснява да почувствува тази загуба. Ние дори не можем да осъзнаем напълно загубата, която неминуемо произтича и от най-незначителното отклонение от пътя на вярата. Всички, които следват този път, неминуемо ще срещнат изпитания и труд, но те могат да бъдат сигурни, че ще бъдат повече от възмездени посредством радостта и щастието, които ще се превърнат в тяхна полагаема се част, докато пък онези, които се отклоняват от този път, ще срещнат много по-тежки изпитания и то, без да имат никаква компенсация. „И рече Сара на Авраам : за обидата ми, ти си виновен“ (или : „Нанесената ми обида касае тебе“ ; 16:5). Докато нямахме, често бивахме склонни да виним за това някого другиго. Но Сара само събираше горчивите плодове на своето предложение. Въпреки това тя рече на Авраам : „Нанесената ми обида касае тебе“. После, със съгласието му, потърси да се избави от изпитанието, навлечено `и от нетърпението `и. „И Авраам каза на Сара : Ето, твоята слугиня е в ръцете ти, прави с нея каквото щеш. И Сара взе да я притеснява, и тя побягна от нея“ (16:6). Но това не е разрешение ; не е толкова просто да се избавим от „слугинята“, като я малтретираме. Когато сторим грешки и трябва да понесем последствията им, ние не можем да им се изплъзнем посредством гордост и бруталност. Често пъти си служим с тях, но от това само утежняваме злото. Когато сгрешим, по-добре е да се смирим, да изповядаме грешката си и да помолиме Бога за избавление. Но нищо такова не виждаме в поведението на Сара. Тъкмо напротив, тя не си дава никаква сметка, че е постъпила зле. И вместо да се уповава Богу за избавление, тя търси да се избави самичка, със свои собствени средства. Но всичките усилия, които правим, за да поправиме грешките си преди да сме се изповядали напълно, само правят пътя ни още по-труден. Ето защо Бог пожела Агар да се завърни при господаркато си и да роди син, който съвсем не беше обещания син, но едно изпитание за Авраам и за неговия дом, както ще видиме това по-нататък. Всичко това трябва да бъде разглеждано от една двойна гледна точка : на първо място — като проявление на един практичен принцип от първостепенна важност ; после — от гледна точка на доктрината. Най-напред научаваме, че когато, поради недоверието обитаващо сърцата ни, сме направили грешка, не бихме могли нито веднага, нито чрез хитруванията ни, да поправим тази грешка. Трябва да оставим нещата да следват собствения си ход : „Каквото посее човек, това и ще пожъне. Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“ (Галатяни 6:7,8). Този непроменлив принцип ще срещнем навсякъде в Писанието, както и в историята на събствения си живот. Бог опрощава греха и възстановява и укрепва душата, но ние сме длъжни да пожънем това, което сме посели. На Авраам и на Сара им се наложи в продължение на много години да понасят присъствието на слугинята и на нейния син, и те не можеха да се освободят от тях, освен според както Бог го пожела (Гл. 21). Когато се уповаваме изцяло на Бога, намирам една особена благословия. Ако Авраам и Сара бяха постъпили по същия начин, в случая който ни занимава, те никога нямаше да бъдат измъчвани от присъствието на слугинята и на нейния син. Но тъй като си послужиха с природни средства, наложи им се да понесат последствията. Често, уви ! ние наподобяваме на „необуздано говедо“, докато бихме намерили щастието си в подчинението на душата си, като я накараме да замлъкне подобно на току-що отбито от майка си детенце (Псалм 131:2). Необузданото говедо ни напомня оногова, който отчаяно се бори и съпротивлява против игото на обстоятелствата, превръщайки го, посредством усилията, които полага, за да го отхвърли, в още по-непоносимо иго. Отбитото детенце наподобява онзи, който смирено свежда главата си пред сполетяващото го, и това прави участта му още по-приятна, поради всецялото подчинение на разума му. После, от гледна точка на доктрината, ни е позволено да считаме Агар и сина `и като фигури от завета на делата, и на всички онези, които родени от нея, трябва робски да се подчиняват. „Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята, и един от свободната ; но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната — по обещание. И това е иносказание, защото тия жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда деца за робство, и той е Агар…“ (Галатяни 4:22-24). В този важен пасаж, плътта се намира в контраст спрямо обещанието, и по този начин научаваме каква е Божията мисъл не само по отношение на значението на думата плът, но още и по отношение усилието на Авраам да се сдобие с обещаната му челяд посредством Агар, вместо да се уповава на Божието обещание. Двата завета са олицетворени от Агар и от Сара и са диаметрално противопоставени един на друг. „Едната роди за робство“, което повдигаше въпроса за способността на човека „да прави“ и „да не прави“ и правейки живота му да зависи изцяло от тази способност : „Извършилият тези неща, ще живее чрез тях“ (Галат. 3:12). Това е заветът на Агар. Но заветът на Сара разкрива Бога като Бог на обещанието, обещание, независещо ни най-малко от човека и основаващо се върху Божията доброжелателност и власт да го изпълни. Към своите обещания Бог не добавя никакво „ако“. Той ги изпълнява безусловно и е решен да ги изпълни. Вярата ни се уповава върху Му с напълно свободно сърце. Никакво природно усилие не е необходимо за изпълнението на Божиите обещания : именно по отношение на това Авраам и Сара се провалиха. Те сами се опитаха да постигнат една определена цел, въпреки че достигането `и им бе абсолютно осигурено от Божието обещание. Така, прочее, постъпва недоверието. В своята трескава дейност то повдига облаци, които обгръщат душата и пречат щото лъчите на Божията Слава да я осенят. „И не извърши там много велики дела поради недоверието им“ (Матей 13:58). Един от отличителните белези на вярата е, че тя винаги оставя Богу свободно поле за проявлението Му ; в действителност, когато Бог се изявява, мястото подобаващо на човека е онова на щастливия обожател. Грешката, в която Галатяните бяха допуснали да се увлекат, се състоеше в това, че те се бяха опитали да добавят нещо произтичащо „от природата“, към онова, което Христос вече бе извършил на кръста. Евангелието, което Павел им беше съобщил и което Галатяните бяха приели, бе простото представяне на Божията благодат, която е абсолютна, безрезервна и безусловна. „Исус Христос е бил ясно очертан като разпънат“ (Галатяни 3:1). Това не бе просто едно Божие обещание, но такова обещание, което беше изпълнено божествено и славно. Разпънатият Христос уреждаше всичко, касаещо Божиите права и човешките нужди. Но фалшивите доктори оборваха, или се мъчеха да оборят цялото Христово Евангелие, казвайки : „Ако не сте обрязани според Моисеевия обряд, не можете се спаси“ (Деяния 15:1). И така, според самото заявление на Апостола, те действително правеха Божията благодат невалидна, и Христос напразно умираше (Галатяни 2:21). Христос е или изцяло Спасител или изобщо не е никакъв Спасител. Щом някой рече : „Ако вие не сте това или онова, вие няма да бъдете спасени“, то той преобръща изцяло смисъла на Христовото благовестие, благовестие представящо ми Бог, слизащ до мене, такъв, какъвто съм — виновен грешник, клетник и заблуден поради собествената ми грешка, и освен това, носещо ми едно пълно опрощение на всичките ми грехове и цялостно освобождение от състоянието на погубление, въз основа на делото, изпълнено от Него Самия на кръста. Ето защо, ако някой каже : „Трябва вие да сте това или онова, за да бъдете спасени“, то той лишава кръста от цялата му слава и ни отнема нашия мир, защото ако спасението зависи от това, което представляваме, или от извършваното на нещо определено, ние неминуемо ще бъдем загубени. Но нека Бог бъде благословен, това съвсем не е така. Великият основен принцип на Еванелието е, че Бог е Всичко, а човек е Нищо : то не е някаква смес от Бог и човек ; всичко е Бог. Мирът, който носи Евангелието не почива отчасти върху делото на Христос, и отчасти върху човешките дела, но единствено и изключително върху Христовото дело, защото това дело е съвършенно, завинаги съвършенно, и превръщащо в съвършенни всички ония, които му отдават доверието си. Под закона, Бог донякъде можеше да бъде спокоен, за да види какво можеше да извърши човека : докато в Евангелието виждаме Бога в действие, и човекът, призван да остане в покой, за да види Божието избавление (Втора книга Паралипоменон 20:17). Бидейки това така, Апостолът не се поколебава да каже на Галатяните : „Вие прекъснахте връзките си с Христос, вие всички, които се оправдавате чрез закона, сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта“ (Галатяни 5:4). Ако човек има някаква рола в делото на спасението, Бог е изключен от него ; ако Бог е изключен, спасението е невъзможно, защото на човек му е невъзможно да извърши спасение посредством този, което сочи, че той е едно загубено създание ; ако, следователно, спасението е въпрос на благодат, трябва всичко да е благодат. Не е възможно наполовин да е закон и наполовин благодат : двата завета всецяло се различават. Това са Сара и Агар : ако това е Агар, Бог остава изключен, и така е от начало до край. Законът касае човека ; подлага го на изпитание, показва каква е действителната му стойност, разкрива, че той е пропаднал, поставя го и го държи под проклятието толкова дълго, колкото си има работа с него, т.е. — докато е жив. „Законът владее над човека само докато човек е жив“ (Римляни 7:1), но когато умре, авторитетът на закона се прекъсва по необходимост по това, що го касае (вижте Римляни 7:1,6 ; Галатяни 2:19 ; Колосяни 2:20 ; 3:3), въпреки че запазва авторитета си в цялата му сила, за да проклина всеки жив човек. Евангелието, напротив, твърдейки че човек е загубен, пропаднал, мъртав — разкрива Бог такъв, какъвто е — като Спасител на онези, които са загубени ; като Този, който прощава на виновните, който съживява мъртвите, то не ни представя Бог изискващ каквото и да било произлизащо от човека (защото — какво може да се очаква от човек умрял, провален ?), но като изявяващ свободната си, възвишена благодат. Разликата между двата завета — на закона и на благодатта, е следователно огромна, и дава възможност да се почувствува невероятната сила в езика на Апостола от посланието му до Галатяните : „Учудвам се“ (1:6) ; — „Кой ви омагьоса ?“ (3:1) — „Боя се за вас !“ (4:11), — „Разтревожен съм за вас“ (4:20), — „Бих искал тези, които внасят в душите ви смут, сами да се поразят !“ (5:12). — Такъв е езикът на Светия Дух, който знае стойността на цялостния Христос, на цялостното спасение и който знае колко познаването и на двете е необходимо на загубения грешник. Този език не откриваме в никое друго послание, дори и в това до Коринтяните, въпреки че и между последните съществуваха безредици от най-груб вид, заслужаващи да бдат порицани. Всяка грешка и всяка заблуда на човека могат да бъдат поправени чрез въвеждането на Божията благодат. Но Галатяните, както и Авраам в тази глава, се отвръщаха от Бога, обръщайки се към плътта. Какво лекарство може да се измисли за подобен случай ? Как да се поправи грешката, която се състои в изоставянето на единственото нещо, което може да поправи всичко ? Да изпаднем от благодатта означава да се подложим под закона, от който можем да получим единствено „проклятието“. Каталог: BULGARIA BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад BULGARIA -> Азия, австралия и океания BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър Изтегляне 3.41 Mb. Сподели с приятели:
|