Книга моисеева битие г. Х. Макинтош глава първа 1

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА — 20

Търпението на Бога е неуморимо ; и Той чака, Той понася ; но нивга не издига една душа с пълнотата на благослова и на могъществото, докато тя съхранява известен остатък от познат и неосъден квас.

Изучавайки историята на Божиите чеда, често е учудващо, — че те са преценявани ту като една цялост, ту пък поотделно — на огромната разлика съществуваща между това, което те са пред очите на Бога, и това, което представляват в очите на хората. Бог вижда своите в Христос ; вижда ги чрез личността на Христа по такъв начин, че пред него те са „без петно или бръчка, или друго такова нещо“ (Ефесяни 5:27). Пред Бог те са такива, какъвто е самият Христос. Те са завинаги съвършенни, що се отнася до тяхното положение : „Вие не сте в плътта, но в духа …“ (Ефесяни 1:4-6 ; 1 Йоан 4:17 ; Римляни 8:9).

По самосебеси, те са бедни същества, слаби, несъвършенни, даващи основания за грешки и поводи за безразсъдности. И понеже светът узнава какво те представляват в себе си, затова разликата между Божята мисъл и тази на света по отношение на тях изглежда толкова голяма. Но на Бог принадлежи привилегията да разкрива красотата, достойнството и съвършенството на своя народ ; само Той има тая изключителна привилегия, тъй като именно Той е, който е раздал на свойте всичките тези неща. Те нямат красота, освен тая що Той е поставил върху тях ; саму Нему принадлежи, следователно, да провъзгласи каква е тази красота, и Той го прави по начин достоен за самия Него и толкова е по-славен, колкото повече неприятелят се сили да хули, обвинява и проклина. Така, когато Балак поиска да прокълне семето Авраамово, Всевишният казва : „Не се вижда беззаконие у Иакова, и не се забелязва несправедливост у Израиля ; Колко са хубави твоите шатри Иакове, твоите жилища Израилю !“ (Числа 23:21 ; 24:5), и още, когато Сатаната стои прав, в дясно от Исуса, за да му се противопостави, Всевечният му казва : „Господ да ти забрани Сатано, да ти забрани Господ, който е избрал Йепусалим ! Не е ли той главня, изтеглена от огъня ?“ (Захария 3:1-2).

Всевишният винаги се поставя между своите и всяка друга уста, отваряща се, за да ги обвини. Той не отговаря на обвиненията, държейки сметка за туй, което те са сами по себе си, или пък за туй, което те са в очите на хората от света ; но Той винаги държи сметка за това, щото Той самият е сторил от тях да бъдат и за положението, на което Той ги е поставил. Така става и с Авраам ; той се унижава и принизява в очите на Авимелех, царят на Герар, и Авимелех го порицава ; но Бог, застъпвайки се за него, казва на Авимелех : „Ето, ти ще умреш !“, и за Авраама пък казва : „защото той е пророк, ще се помоли за тебе, и ти ще бъдеш жив“ (20:3, 7). Да, въпреки цялата честност на сърцето си и невинността на ръцете си, царят на Герар не беше нищо друго, освен „един мъртав човек“. Освен това, е необходимо именно на молитвите на заблудения и безразсъден чужденец Той да дължи възстановяването на здравето си, и това на цялото си домочадие. Ето така действува Бог ! ; спотаено, той може да има не само една разпра със своето чедо по повод неговото поведение на практика, но щом някой неприятел започне да действува против него, Всевечният защитава и подкрепя каузата на своя служител : „Не докосвайте се до Моите помазаници , и не правете зло на Моите пророци“ (1 Паралипоменон [Хроники] 16:22) ; „Който се допира до вас, допира се до зеницата на окото ми“ (Захария 2:8) ; „Бог е, който ги опрадвава ; Кой е, който ще отсъжда ?“ (Римляни 8:34).

Никоя стрела на неприятеля не може да прониже щита под чийто подслон Всевишният прикрива най-слабосилния агнец от стадото Си, което Той е придобил с цената на Христовата кръв. Той държи своите укрити в тайната на Неговата шатра ; Той полага нозете им върху канарата на вечността (Исаия 26:4) ; Той издига главите им над тези на заобиколилите ги неприятели и изпълва сърцата им с вечната радост на Своето Спасение (Псалм 27).
Нека во веки пребъде Славата на името Му !