ГЛАВА 10 ДВОЙНА ПОЧИТ Много пъти Бог ни изпраща онова, от което се нуждаем, в опаковка, която не желаем "

ДВОЙНА ПОЧИТ

ОБИДА, ОБЪРНАТА В БЛАГОСЛОВЕНИЕ

В дните, когато съдиите управляваха Израел, имаше една бездетна жена на име Анна. Тя беше омъжена за Елкана, който си бе взел втора жена, наречена фелина. Анна бе угнетена, понеже нейната съперничка й натякваше за безплодието й. Анна бе обичана и изпълваше сърцето на съпруга си, но Фелина изпълваше неговия дом. Всяка година семейството пътуваше, за да се поклони в Сило. Там Фелина най-много провокираше Анна, довеждайки я до плач. Никой не можеше да утеши Анна, дори нейният съпруг.

При едно от посещенията в Сило, тя не се чувстваше добре. В своето дълбоко терзание Анна плака пред Господа и сключи завет: "Ако Ти ми дадеш дете, аз ще ти Го върна през всичките дни на неговия живот" (перифразирано от автора).

Докато тя се молеше, Илий, главният свещеник и съдия на Израел, я забеляза, че "само устните й мърдаха, а гласът и не се чуваше; затова, на Илий се стори, че беше пияна. За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино"(1 Царе 1:13-14)

Каква обида! Не само че не можа да усети нейната болка, но беше и толкова духовно неадекватен, че сметна нейното напрегнато състояние за следствие от опиване. Тя бе излязла от присъствието на постоянната си противничка, за да намери утеха пред Господа, но там бе осъдена като нечестива от най-високата духовна власт в страната. Всяка година Анна идваше в Сило с празни ръце, без дете, което да предостави пред Господа. Всяка година тя понасяше погледите, шушуканията и подигравките на хората около нея.

Как бихте реагирали, ако вашият пастор ви обвини в нещо лошо в момента на най-голямата ви болка? Навярно бихте си помислили: "И този човек е главен пастор! Не знае ли, че постя и вярвам в Бога? Само колко е нечув-ствителен и недуховен! Това е последният път, когато ще дойда на църква!"

Тези мисли биха могли лесно да предизвикат изблик на гняв: "Наричаш себе си Божи човек, а не можеш да разбереш кога някой страда! Не можеш ли да прецениш кога човек се моли от все сърце? Аз бях до тук! Ще намеря друга църква с пастор, който е чувствителен към мен и към Божиите неща!"

Подобен отклик не би бил нещо неестествено за нашите църкви днес - ако не изразен в лицето на пастора, то със сигурност зад гърба му, пред членовете на църквата.

Но вижте реакцията на Анна, когато тя бе жестоко обидена: "Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа. Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега" (ст. 15-16). Думите й бяха изпълнени с уважение и почит. Макар свещеникът да не го заслужаваше заради постъпката и преценката си, тя почете позицията на власт над нейния живот. Стигна дотам да го уверява в своето благочестие.

На практика, човекът с проблеми в поведението по онова време беше Илий и неговото осъждение нямаше да се забави. Анна гледаше не на неговото поведение, а на своето. Тя беше жена, която истински се боеше от Господа. Ако имаше нещо нередно с лидера, Бог щеше да се справи с него. Само как се нуждаем от подобно истинско подчинение и смирение днес!

Отношението на свещеника към Анна се промени:

Тя му се покори безусловно, почете го като Божи човек и дори му благодари за думите на благословение.

Вижте нататък: "И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се, та отидоха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни. И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил; защото каза: От Господа го изпросих" (1 Царе 1:19-20).

Бог използва един плътски свещеник, с притъпена чувствителност, за да освободи думите, привеждащи в сила едно обещание. Из мрака дойде живот в една безплодна утроба. На следващата година Анна държеше малкия Самуил на гърдите си. Младият мъж, посветен преди зачатието си, щеше да донесе съживление за Израел.

КОЙ Е СЪДИЯТА?

От горната ситуация можем да извлечем един изумителен принцип: ние можем да бъдем благословени от човек с власт, дадена му от Бога, независимо от личното му поведение. Исус дава да се разбере, че много хора ще бъдат благословени от покварени служители, подобно на Анна. Той каза: "Мнозина ще ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие" (Матей 7:22-23).

Когато четем горните стихове, ние твърде често се фокусираме върху мнозината, които са извършили чудеса в името на Исус, но не са били приети. Това наистина е сериозно и стряскащо, но нека да погледнем другата страна на нещата: имало е хора, които са получавали истинско благословение от въпросните нечестиви служители. Получавали са, защото са се докосвали до Бога чрез тях, тъй както в случая с Анна. Хората, за които говореше Исус, приличаха на Илий, чийто дом Бог осъди завинаги!

Написал съм тази книга не за покварените служители, а за хората, които са им подвластни. Словото недвусмислено сочи, че има корумпирани и благочестиви власти. Ако хората, които са им подвластни, вземат върху себе си игото на осъждението, те вече не са покорни на установената власт, а са застанали в позицията на съдии над своите лидери. Техните сърца са се надигнали в гордост по отношение на тези, които Бог е поставил над тях. Надигнали са се над постановлението и съвета на Господа. С две думи, те несъзнателно казват на Бога: "Ти не отсъждаш добре, затова аз ще го направя."

Анна призна властта в Илииевия живот и я почете. Той я осъди и нарани, но тя го почете. Ако Анна се ръководеше от онова, което вижда или чува, би осъдила поведението му като недостойно. Но тя не живееше според естествените преценки, а според страха от Господа и божествената власт. Довери се на Бога, Който отсъжда праведно. Анна знаеше това, което Исус потвърди по-късно: "Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил" (Йоан 13:20). Никога не забравяйте, че Исус изпрати Юда екипиран със сила да извършва чудеса и да изгонва демони, макар да знаеше, че в крайна сметка той ще се окаже нечестивец. "Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?" (Йоан 6:70). Исус знаеше за него чрез разпознаването, присъщо на страха от Господа, дори преди грехът му да стане явен. Юда извърши чудотворни дела и се завърна заедно с останалите с радост, че дори бесовете му се подчиняват в името на Исус (Марк 6:7-13; Лука 10:17). Приеха ли хората служение от ръцете на Юда? Същите ръце, които крадяха от касата на служението? Със сигурност.

КОГА ДА СИ ТРЪГНИ II?

Нека да изпълним нещо много важно. Ако е станало явно, че властта в църквата е в очевидна поквареност или грях, ние не бива да продължаваме да пием от този нечист извор. Инструкцията към нас е да се оттеглим. Ако лидерът е замесен в прелюбодейство, хомосексуализъм, изнудване, кражба, ерес или в друг грях, известен на вас - или разкрит публично - и не се е покаял, напуснете неговото служение. Словото е категорично по този въпрос. Ние не трябва дори да ядем с такъв човек (1 Коринтяни 5:9-11). При случая с Илий не е сигурно дали Анна е била съвсем наясно за неговото нечестие и това на синовете му. Хората, които приемаха от Юда благословение, по всяка вероятност не знаеха, че той е крадец и потенциален предател.

Относно църковните водачи Павел каза: "Греховете на някои човеци са явни и предварят ги на съда; а на някои идат отпосле" (1 Тимотей 5:24). Свидетелят е човек, който може да приведе доказателства, а не слухове.

Бог осъжда всичко на времето му и ако Той сметне, че е време да разобличи грешката, за която лидерът не се е покаял, вие със сигурност ще разберете и това ще бъде моментът да излезете изпод въпросната власт. Павел заявява: "Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх" (1 Тимотей 5:20). Предупреждението е: не бъдете участници в техните грехове и излезте изпод властта, ако те не се покаят истински.

На времето служех под ръководството на лидер, при когото впоследствие се изяви сериозен грях. Не съм бил там, когато всичко това се е случило, защото вече се бяхме преместили в друг щат да служа като младежки пастор. Две години след нашето заминаване той се изправил пред събранието от вярващи и споделил, че се развежда със съпругата си, защото повече не желае да живее с нея. Малко след това споменал за своите планове да се ожени за по-млада жена. Съпругата му нямаше никакви сексуални провинения; той просто искаше другата жена.

Хиляди тогава напуснаха неговата църква. Направиха го с основателен мотив. Онези, които останаха, навлязоха в опасна територия, тъй като доктрината и поучението ставаха все по-изопачени, според интересите на пастора и на новата му съпруга. Познавам много хора, които си тръгнаха и благоуспяваха, защото отказваха да говорят против въпросния пастор. Тези, които го атакуваха, имаха неприятности.

Давид е пример за правилно поведение. Дори след като бе изгонен от присъствието на демонично измъчвания Саул, той го почиташе като цар до деня на неговата смърт. Давид разбираше, че Саул е Господният помазан слуга. И до ден-днешен аз се стремя да уважавам този човек, макар да скърбя за последствията от неговия избор. При все че го почитам, не считам здрави или безопасни неговите доктрини и служение.

В един по-ранен период аз бях щедро благославян от служението му. Впоследствие открих, че нещата са се зараждали още когато съм се поучавал от него. Имаше такива белези, но нищо не беше открито или изявено. Тогава Бог ме беше смъмрил за критичното отношение (ще споделя това в следващата глава); навярно Той все още се е опитвал да възпре този човек. Но за момента не е било моя работа. Бог ме бе поставил под неговата власт и не ми бе дадено да отсъждам дали той е достоен да ръководи. Тъй както Анна прие благословение от Илий, така в онези времена много хора приемаха от този пастор.

РЕДЪТ НА ДУХОВНАТА ВЛАСТ

Нека да се върнем към думите на Исус и да ги подкрепим с примера на един добър лидер, а не човек като Илий. Вижте думите на Господа в книгата на Матей:

"Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи. И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си" (Матей 10:40-42).

В тези стихове откриваме две неща. Първото и най-важното е, че има приток на власт, започващ от Отец. Той е Този, Който изпрати Исус и Му даде цялата власт. Исус сам каза: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята" (Матей 28:18). Той е Глава на Църквата и ще дойде ден, когато ще предаде царството на Своя Отец, след като е подчинил всяко непокорство под краката си (1 Коринтяни 15:24-26).

Следващ в този ред на власт е пророкът. По принцип в Словото пророците са представени като Божии говорители (Изход 4:16, 7:1). Можем да съпоставим това с една от дарбите на петкратното служение, които Господ даде на Църквата след възкресението Си от мъртвите (Ефесяни 4:8-13). (Тези хора са говорители на Църквата.) Когато получаваме дарба на служение, тя ни се дава от Самия Господ чрез съответната делегирана власт.

После се споменава праведния, като не са пропуснати и младенците. Виждал съм как невярващите са благославяни, когато извършат нещо добро макар и за съвсем млад във вярата човек. Въпреки че невярващите не са послужили на Господа, те са показали уважение към Господаря. Когато приемаме и благославяме светии, в крайна сметка ние приемаме и благославяме Отца. Учениците, включително и младенците, се подчиняват на петкратната власт в Църквата под ръководството на Исус, който изразява волята на Отца. Ето защо неспасените идват под благословението на младенците в Христос, защото и най-малкият в царството има по-голяма духовна власт от погиващите. От думите на Исус ние виждаме установен ред на власт.

НАГРАДАТА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДУХОВНА ВЛАСТ

Второто нещо, засегнато в горните стихове, е приемането на тези служители като изпратени от Бога и получаването на съответната награда. Служението на Исус ни дава пример за това.

За жителите на един град бе трудно да приемат Исус, макар да вярваха в реалността на Месията и да знаеха от Писанията, че е време за Неговото идване. Исус им каза: "Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом. И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели" (Марк 6:4-5).

Ние приемаме някого като изпратен от Бога, когато почитаме неговата позиция или служба. Бог каза на хората чрез Мойсей: "Аз ще им въздигна отсред братята им пророк" (Второзаконие 18:18). Но те не почетоха Исус като Говорител на Отец или като Месия.

Защо не Го приеха? Защото не дойде по очаквания от тях начин. Той твърде много се разминаваше с техните представи. Те четяха в Исая:

"Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство" (9:6-7).

Ето защо очакваха пристигането на мощен цар, който да ги освободи от римското робство и да установи царството Си в Ерусалим. Но вместо това Той дойде като син на дърводелец и бе придружаван от рибари и бирници. Хората говореха помежду си: "Ние не желаем и не очакваме Месията по тоя начин!"

Освен това, обърнете внимание как Словото ни казва, че Исус "не можеше" да извърши никакви чудеса. Не се казва "не искаше", което би касаело Неговата воля. Писано е: "не можеше" -т. е. беше възпрян. Размислете за това. Божият Син, изпълнен с Духа на Бога без мяра, беше възпрян. Защо? Отговорът е: Той не беше дошъл по очаквания от тях начин, затова хората не Го приеха, не Го почетоха и въобще не пожелаха да Го опознаят добре. Чуйте думите им:

"И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: От къде има Тоя всичко това? Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тия велики дела, извършени от ръцете Му? Тоя не е ли дърводелецът, син* на Мария, и брат на Якова и Йосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом" (Марк 6:2-4).

Къде един пророк остава без почит? Твърде често в собствения си дом и сред домашните си. Давид преживя подобна ситуация, когато се прибра, за да благослови дома си. Неговата победа бе приветствана по улиците, но презряна под собствения му покрив. Михала пропусна благословението, което Господ бе определил за нея. Давид имаше власт да благослови своя дом. Колко повече Исус бе овластен да благославя Своите! Макар да бе неограничен във властта Си да благославя, Той не можеше да направи нищо за тях (вж. 2 Царе 6).

Само хората с гладни, поучаеми, смирени сърца пред Бога можеха да видят Божията ръка върху Исус и да приемат от Него. Сам Той беше Мечът, който разделяше Своите хора и разпознаваше тези, чиито сърца истински обичаха Бога, и хората, които просто имаха външно благочестие, но бяха заслепени чрез непокорството в сърцата си. Както Симеон каза на Мария, Исусовата майка: "Това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори; да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца" (Лука 2:34-35).

Йоан 1:11-12 разграничава тези две определени групи: "У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име." Тук се крие основната истина за всички нас. Много пъти Бог ни изпраща онова, от което се нуждаем, в опаковка, която не желаем. Нашата реакция показва истинското състояние на сърцата ни - дали сме покорни на Неговата власт или й се противим. Исус каза: "Нито Мене познавате, нито Отца Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми" (Йоан 8:19). Хората, познаващи Отца, разпознават Неговата власт, изявена в онези, които Той изпраща. Това няма защо да бъде обяснявано,поучавано или доказвано.

Ето защо един служител може да отиде в Африка и да види слепи да проглеждат, куци да прохождат и глухи да прочуват, а после да се върне в Америка и да е свидетел само на няколко изцеления от главоболие или слаби болки в гърба. Бих могъл да дам многобройни примери. Изпратеният в Африка мъж или жена е приеман от населението като посланик на Бога, независимо от външния вид. Понеже служителят е приет и почетен по този начин, скъпоценните африканци са благословени от Божията сила и Неговото присъствие. В Америка, ако опаковката не е според очакваното, почитта се въздържа. Нещата са пропорционални. Степента, до която приемаш и почиташ посланика като изпратен от Бога, определя степента, до която ще получиш благословение от Него чрез този човек. Проявявай неуважение и ще ти се върне същото. Отдавай голяма почит и почит ще е твоят дял.

ЩЕ БЪДЕШ ЛИ МОЙ ПРИЯТЕЛ?

Когато бях младежки пастор, имах много инт_ересно преживяване с петнайсетгодишно момче на име Т_им преди аз да поема служението, Тим е бил ангажира^ _{в Г}рупата на предишния младежки пастор. Последният е работил с младежите най-вече посредством раз_{движени} занимания, излети и спортувания. Някои от техните проблеми са били свързани с непокорство. С течение _{на В}р_емето се е наложило главният пастор да освободи _Моя предшественик и тогава бях назначен аз. Пре_{дишният} младежки водач се отдели и не много далеч основа собствена църква с малка част от младежите. Тим бе един от хората, които не отидоха с него.

Макар повечето от младите хора да останаха, _аз трябваше да положа нова основа. Господ ме инстру_ктир_{а да} прекараме първите шест месеца в проповядване, молитви и хваление. През тези месеци не планирах Абсолютно никакви социални дейности. От самосебе си _се р_азбира, че бях "опаковка", която мнозина не бяха очаквали. В резултат мечът на Господа извърши разрез. Някои си тръгнаха, други останаха от любопитство; имаше и такива, които откликнаха ентусиазирано. Много _{от тях} са _в служението и днес.

Бях в това положение приблизително от четири месеца, когато разговарях с Тим една вечер след службат_а Той съвсем чистосърдечно ме попита: "Пастор Дж_{он) ще} бъдеш ли мой приятел (приятел, в смисъл на много близък)? Предишният пастор ми беше приятел." Аз не съответствах на желаната от него "опаковка".

Не биваше да приемам лековато неговия в_ъпр_ос) затова започнах да търся отговор от Духа. Отговор_ът бързо дойде под формата на въпрос: "Тим, Исус казв_а: "Който приема пророк в името на пророк, нагр_ад_а на пророк ще получи" (Матей 10:41). Е, това с$ отнася и за младежкия пастор. Ако приемеш пастор в и_ме на пастор, ще получиш пасторска награда."

Продължих: "Тим, имаш много приятелчета, нали?"

Отговорът бе: "Да." "Но имаш само един младежки пастор, така ли е?"

"Да."

Попитах: "Какво искаш: награда на приятелче или награда на младежки пастор? Защото ще получиш от Бога според начина, по който ме приемеш."

ЛИЧНИЯТ МИ ОПИТ

Бих могъл да напиша цяла книга само на тази тема. Сърцето ме боли, когато виждам как хората не получават от Бога, понеже не почитат и не приемат Неговите слуги. В служението съм бил свидетел на следното безброй много пъти: Най-трудно се работи с хората, които не оценяват Божиите слуги. Често съм срещал подобни личности в църквите и в християнските училища в Щатите. Те вече са се преситили до степен на сънливост от постоянния бюфет от преминаващи служители и аз съм просто едно от блюдата в техния списък.

Може би най-лесно се проповядва на хора от армията, понеже те имат разбиране за властта. След това се нареждат затворниците, после хората от развиващите се нации, тъй като те са отчаяни и гладни. Бог говори на Езекиил за подобни ситуации: