Книга на своя първороден син, Едисън Дейвид Бивиър "Мъдър син радва баща си"

Но такова ли посвещение виждаме днес в Църквата? Реалността е доста по-различна! Изумително е как библейските автори предвиждат нашите дни с много по-голяма точност., отколкото ще можем да ги видим.

СКРИТАТА СИЛА НА БЕЗЗАКОНИЕТО

Трябва да се спрем на още един фактор, за да разберем защо беззаконието се шири толкова в нашите дни. Предупредени сме: "Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува" (2 Солунци 2:7). Думата, преведена като "беззаконие", е същата гръцка дума аномия, която изучавахме в предишната глава. Забележете, зад нея има скрита сила. Един друг превод я определя като "тайната на беззаконието". Тайната се намира в скритата сила. При вярващите беззаконието би било ефективно, само ако е подмолно и подмамливо. Това е неговата тайна. Понеже Бог не иска да сме невежи относно споменатата тайна или скрита сила, Той ни предупреждава (2Коринтяни2:11).

Сатана е майстор на заблудата. Помислете: той поведе една трета от ангелите в бунт срещу Бога (Откровение 12:3-4). Това се случи в едно съвършено обкръжение, в самото присъствие на славния Господ! Исус предупреждава, че сатана е не само измамник, но и баща на лъжата (Йоан 8:44). Господ също така иска да сме бдителни, като ни казва, че сатанинските измами и заблуди ще станат толкова силни в последните дни, че ако е възможно, дори избраните ще се подведат по тях (Матей 24:24).

Какво чудно има? Ако дяволът можа да поведе милиони ангели в небето, защо да е трудно да заблуди множеството в това земно обкръжение, спрямо което той е определен като "княза на въздушната власт" (Ефесяни 2:2). Сега живеем точно в дните, за които Исус говори. Затова разгледайте внимателно Павловото загрижено обръщение към църквата в Коринт:

Павел сравнява уязвимостта на вярващите със заблудата на Ева. Без съмнение, един от най-впечатляващите удари на дявола бе заблуждаването на Ева. Тя живееше в съвършена среда, свободна от демоничното управление и влияние. Ева ходеше в самото Божие присъствие, без да има пречки от страна на плътта. Сатана трябва да е използвал един от най-майсторските си похвати, за да я накара да се надигне срещу Бога. Той прибягна до подмол ни и коварни тактики, за да омърси чистотата на нейния ум. Разобличавайки неговия подход към Ева, ние разбираме най-доброто му оръжие; става ни ясно как той се опитва да измами нас и защо толкова много хора изпадат в непокорство днес.

Не забравяйте, че Ева бе подлъгана към непокорство, но Адам знаеше точно какво прави. Наблюдавал съм как хора в Църквата престъпват Божиите заповеди с широко отворени очи, с пълното съзнание какво извършват. Те не са заблудени. Стъпват на опасна територия и напредват към духовна смърт (Римляни 8:13). Това са зако-равени хора, до които е трудно да се достигне. Има и други, които съставляват болшинството от непокорните в Църквата - заблудените. Както стана при Ева, невежеството ги е направило податливи на заблуда - скритата сила на беззаконието.

Невежеството е много добра почва за заблудата. Бог казва: "Затова Моите люде са закарани в плен защото нямат знание" (Исая 5:13). Знанието за Божиите пътища и Неговите духовни закони, получено чрез откровение, ни пази от вражеските заблуди. Светлината на Неговата истина разобличава всяка лъжа и ни пази от нея.

ЗНАНИЕ ПО ОТКРОВЕНИЕ ИЛИ ЧУТО ОТ НЯКОГО

Бог постави човека в градината и каза: "От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш" (Битие 2:16-17).

След това Господ взе жената от мъжа. Можем да предположим, че това е станало малко по-късно, защото човекът бе наименувал и прегледал всяко животно и небесна птица, преди жената да бъде създадена от реброто му.

За разлика от Адам, жената не чу заповедта директно от Божията уста. Адам навярно я й е предал докато са се наслаждавали на градината. Можем да си представим ситуацията според отговора й към змията. Прочетете внимателно следните стихове:

"Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете" (Битие 3:1-3).

Първо, обърнете внимание, че когато змията оспори Божията заповед, жената отговори: "Можем...", а не "Бог каза..." Това е класически отговор на човек, който е чул заповеди или правила от втора ръка. Не така би отвърнал някой, който е познал сърцето и мотива на Издалия заповедта.

Второ, забележете, че нейният отговор се различава от Божията първоначална заповед. Тя добави: "Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допирате до него, за да не умрете." Бог не беше споменал нищо за допиране. Ето друг пример за това, какво се случва, когато си чул от друг думите на Бога, а не са ти били открити директно.

Когато Бог разкрива Словото Си чрез Своя Дух, то става част от нас. Това може да стане докато четем някоя книга, докато слушаме нечие поучение или докато сами изучаваме Библията, както и по време на общение с Божия Дух. За Адам заповедта на Бог бе толкова реална, колкото всичко наоколо; тя беше част от него. И обратното, когато чуем Божията заповед, но тя не ни е открита чрез Неговия Дух, не става част от нас. Приемаме я като закон, а "силата на греха (беззаконието) е законът" (1 Коринтяни 15:56).

Както вече казах, вярвам, че Адам е предал Божията заповед на Ева. По всяка вероятност Ева не е потърсила Бог лично по този въпрос. Просто е приела Адамовата информация като "част от нещата". За нея това не беше дошло по откровение, а беше чуто от друг. Просто знание. Чуването от втора ръка я направи по-податлива на заблуда. Ето защо змията се насочи към нея, а не към Адам.

Знанието, получено чрез откровение, а не чрез някого другиго, е нашата най-голяма защита срещу заблудата. Мнозина са вързани от легализъм, защото са чули само знанието, инструкцията или буквата на Словото. Независимо откъде идва всичко това - от родители, проповедници, касети или книги, подобни хора трябва да се стремят да търсят Божието сърце по въпроса. Така ще придобият разбиране, което ще ги пази от заблуда. Те искат буквата без сърдечния пулс. Даже могат с точност да повторят глава или стих, но са загубили животворящия дух зад Словото.

Възможно е да са ентусиазирани, когато споделят ново поучение, което току-що са чули на някой семинар или конференция. Но се оказват неспособни да живеят според онова, което толкова вълнуващо представят. То не е част от тях. Изричат думи, които са лишени от силата да произвеждат Божия живот. Щом това се случи, хората лесно се изкушават да прибавят или да отнемат от казаното от Бога. Могат да бъдат лесно подмамени, защото им липсва разбиране за Божия път.

Ето един пример, който съм чувал толкова много пъти: "Е, знаеш, брат, че парите са корен на всяко зло!" Но не това казва Бог. Думите Му са: "Любовта към парите е корен на всяко зло" (1 Тимотей 6:10).

Ако парите бяха корен на всяко зло, то Исус е бил в грях, понеже имаше ковчежник и кесия с пари! Веднъж една жена разчупи съд с миро на стойност една годишна заплата и го изля върху Него. Юда, който обичаше парите, бе разочарован от това действие, но Господ смъмри него, а похвали жената (Йоан 12:3-7).

Не, не парите сами по себе си, а любовта към тях е коренът на всяко зло. Става въпрос за нездравословно желание и зависимост от парите. Такова легалистично виждане поражда у хората неправилно отношение към парите, което не е определено от Бога. Той ни предупреждава за подобно грешно желание и зависимост. Затова някои хора никога не могат да действат във финансовата област по истински благороден начин. Това невежество потвърждава, че Божието Слово не е било открито в сърцата им. Имат само предадено от друг знание по Неговото Слово и са кандидати за заблуда.

А как приемаме знание по откровение? Като ходим смирено пред Бога, със страх и изгаряща сърцето ни любов към Него. Той каза:

"Но пак, на този ще погледна, на оня, който е сиромах и съкрушен духом, и който трепери от Словото Ми"(Исая66:2).

Човекът, който трепери пред Неговото Слово, незабавно ще Му се подчини, независимо дали вижда ползата или не. Той истински се бои от Бога. Словото ясно заявява: "Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят, и ще им покаже завета Си"

(Псалм 25:14).

Добре е да разберем Соломоновите думи в края на неговия живот: "Бой се от Бога и пази заповедите му, понеже това е всичко за човека" (Еклисиаст 12:13). Бог открива Своите тайни или пътища на онези, които се боят от Него. Йоан се обръща към такава група от хора:

Това показва, че откритото Божие Слово ни пази от заблуда. Ева се заблуди и прояви непокорство, защото й липсваше Божието открито знание. Затова тя не разпозна клопката и измамата в думите на змията.

КАК ГО НАПРАВИ ЗМИЯТА?

Нека да продължим и да отговорим на въпроса: Как змията измами жената? Каква беше нейната коварна тактика на атака? Отговорът е от изключителна важност. Помислете: Как се стигна до заблуда? Ева живееше в напълно съвършена среда. Никога не бе наранявана от човек в позиция на власт. Нямаше лоши преживявания с баща, шеф или служител. Живееше в процъфтяваща градина, свободна от демонична агресия. Познаваше само Божията благост и снабдяване. Беше ходила и говорила в Неговото присъствие. Тогава как змията успя да я измами?

Спомнете си Божията заповед: "От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш" (Битие 2:16-17).

Благостта на Бог даваше: "Можете свободно да ядете...", докато властта Му ограничаваше:"... но не и от дървото за познаване на доброто и злото!" Бог подчерта, че са свободни да ядат от всяко дърво, с изключение на едно.

Самата същност на Бога е да обича и да дава. Той желаеше да има компания в градината Си - хора, които да Го обичат и да Му се покоряват. Не искаше роботи, лишени от свобода на избора. Той копнееше за деца, създадени по Негов образ и със свободна воля. Когато забрани достъпа им до дървото, Бог им даде избор, същевременно предупреждавайки ги за опасността от смърт. Изборът означаваше да се включи тяхната воля. Щяха ли да се доверят и да се подчинят? Без заповедта нямаше да има избор.

Разгледайте внимателно думите на змията: "А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?" (Битие 3:1). Преведени на по-съвременен език, думите й означаваха: "Чух, че Бог ви е казал, че не можете да ядете от всяко дърво. Вярно ли е?"

Змията започна стратегията си, като най-напред промени акцента в Божията заповед. Изопачавайки значението й, тя постави под въпрос мотива на Бога. Искаше да тласне Ева надолу по пътя на размишлението, където в крайна сметка жената щеше да оспори Божията благост. Веднъж постигнато, това щеше твърде лесно да я настрои срещу Неговата власт.

Змията пренебрегна щедростта на Бога и посочи направеното от Него изключение. Искаше да каже, че нещо, добро за тях, не им е дадено. Само с един въпрос змията изопачи единствената заповед, дадена за защита, като я изкара несправедливо отхвърляне на доброто. Можете ли да усетите подмолността в нейния въпрос: "Значи Бог ви каза, че не можете да ядете от всяко дърво?" Независимо, че им бе позволено да ядат от плодовете на всички дървета в градината, змията насочи вниманието на Ева към единственото забранено дърво. Изкара Бог "вземащ", а не "даващ".

Като направи така, че Господ да изглежда несправедлив, змията можеше да атакува Божието господство. Сатана не е глупак; той се насочи към самата основа на Господната власт: "Правда и съд са основа на престола Му" (Псалм 97:2). Неговият трон представлява властта Му. Ако сатана може да представи по изкривен начин Неговия праведен характер чрез заблуда, то самата основа на Неговата власт е под съмнение в очите на творението Му.

В отговор на въпроса на змията жената я коригира: "От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете" (Битие 3:2-3).

Твърде вероятно е, дори докато отговаря, Ева да се е чудела какво стои зад тази заповед. Така тя започва несъзнателно да оспорва благостта на Бога в мислите си... Чувате ли ги? "Не знам защо не можем да ядем от това дърво. Какво би могло да ни навреди? Какво има в него, та да е толкова лошо за нас?"С надигането на нови съмнения относно Неговите мотиви, тя е на прага да оспори Божията власт.

Змията използва възможността да подкопае авторитета на Бога, Неговата правда, като дръзко възразява срещу Словото Му: "Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото" (Битие 3:4-5).

Майсторът на заблудата се стремеше да унищожи самата основа на Евината лоялност, като директно контрира Бога и я увери, че тя няма да умре. Змията бързо подкрепи своята идея: "Вместо да умрете, ще заприличате на Бога. Ще можете сами да избирате между добро и зло, защото ще бъдете мъдри. Няма да се налага да чувате всичко от втора ръка или отново да сте обект на несправедливи заповеди."

Ева беше шокирана и объркана. Чудеше се: "Защо Бог не ни дава този плод?" Погледна отново към дървото, за да прецени плода, вече с различни очи. Определи го като добър и приятен, а не лош и вреден. Помисли си: "Наистина изглежда страхотен за ядене и само той може да ни направи мъдри."

Тези разсъждения я заслепиха за всичко наоколо. Тя забрави за осигуреното изобилие, като се фокусира върху едно-единствено дърво. Помисли си: "Дървоторажда нещо добро за нас, а Бог го е въздържал. Този плод би могъл да бъде наш през цялото време. Защо Той постъпи така с нас? Щом е въздържал от нас плода на това дърво, какво ли друго още не ни е дал ?"

Божият характер и благост бяха под въпрос; жената бе уверена, че постъпката й е безобидна - така че не счете за нужно да се подчини на Божията власт по този въпрос. Нейното своеволие надделя над волята на Бога. Ева се протегна към плода и го подържа в ръката си -нищо не се случи. Змията трябва да е била права. Тогава жената отхапа и даде на съпруга си.

След като ядоха, очите им внезапно се отвориха и те усетиха че ги обхваща срам и страх, щом осъзнаха своята голота. С непокорството им дойде духовната смърт. Сега плътта бе станала силен господар, който щеше да доминира в живота им. Чрез непокорството към Божието Слово и неправилното мислене, водещо до заблуда, те отвориха живота си за княза на непокорството. Той стана техният тъмен господар, както потвърждава и Словото: "Не знаете ли, че комуто предаваме себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха (непокорство към Божията власт), който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?" (Римляни 6:16). На господаря на смъртта бе даден достъп не само в техния живот, но и законен вход към света. Павел го обяснява така: "Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха" (Римляни 5:12).

Преди непокорството им не съществуваше омраза, гняв, непростителност, съперничество, клюкарство, корупция, измама, огорчение или грабителство. Нямаше сексуална перверзия, злоупотреба с наркотици, пиянство, убийство или кражба. Нямаше малтретиране на съпруги или деца. Не съществуваха болести и нищета. Естествените бедствия и язви бяха непознати на човечеството. Животинското царство живееше в абсолютна хармония. На земята цареше спокойна атмосфера, като Божията воля направляваше цялото творение.

Непокорството предизвика ужасните поведенчески проблеми, които заляха човечеството, като списъкът се увеличава и нараства с всяко следващо поколение. Едно-единствено действие на непокорство отбеляза началото на тайната сила на беззаконието. Поради неговата заблуда човекът загуби божественото снабдяване и защита. Провокираният от сатана бунт беше отворил широко вратата за неговото господство и разруха. Той напълно се възползва от възможността да бъде като Бог, но не подчинен на Него. Подмамвайки Божието творение, сатана възцари себе си (Исая 14:12-14).

ТАКТИКАТА НЕ Е ПО-РАЗЛИЧНА ДНЕС

Сатанинският начин на действие не се е променил много днес. Той все още желае да изопачи Божия характер, за да ни настрои срещу Неговата власт. Книгата на Яков е категорична. "Не се заблуждавайте, любезни мои братя; всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна" (Яков 1:16-17).

Авторът иска да се убеди, че ние вярващите няма да се поддадем на скритата сила на беззаконието подобно на Ева. Той, както и Павел, ни предупреждава да се пазим. Трябва внимателно да се вслушваме в неговите думи и да ги вложим в сърцата си; няма нищо добро извън областта на Божията в_оля Нещо може да изглежда добро, но ако не е според волята на Бога, не правете грешка - то не е за наша полза.

Яков подчертава, че _ако вярваме в съществуването на добро извън Божие_то снабдяване, ние можем да бъдем подмамени също к_ато Ева. Внимателно размислете върху това, което Дискутираме Независимо колко добро се показва наглед, На вкус или на усещане; независимо колко богати, преу_{спяващи}, _{мъдри или} успешни може да ви направи, ако нещо не е от Бога, в крайна сметка то ще ви донесе гол_яма скръб, разочарование и накрая - смърт. Ще бъде Направен компромис с божественото снабдяване и заедно заради действащата заблуда. Всеки съвършен и добъ_{р дар е} от Бога; Той е Източникът. Прегърнете тази истина _и я скрийте в сърцата си; тогава външното няма да ви влияе Ако Ева бе постъпила така, нямаше да се поклати, з_а да задоволи желанията си тя погледна извън Божието снабдяване

Колко хора сключват брак с погрешния човек, с погрешни съображения. Б_ог може да ги е предупреждавал чрез родители и пасто_{ри или} директно да е говорил в сърцата им, но те да с_а оставили собствените им размишления да потулят тези гласове. Навярно са били самотни и са желаели ко_мпания може би човекът е бил приятен на глед и това _{им е} помогнало да вземат решение. В крайна сметка с_а наложили своята воля над Божията и в повечето слу_чаи са страдали много.

Разбира се, Бог мо_{же да ИЗ}купи нашите неправилни постъпки. Давид съгреши,_и> взимайки Витсавее за жена, което по-късно бе изкуп_ено чрез раждането на Соломон. Той обаче пожъна скръб заради своето непокорство и мечът никога не напус_на дома му. Давид загуби трима сина в разцвета на сил_ите им. Колко по-добре е да изберем покорството.

Твърде често хора Напускат местата - работа, църква, градове - където Бо_{г ги е} настанил, понеже имат несъгласия с поставените _над тях власти. Или може би им се струва, че пропиляват живота си, или не вярват, че за тях има бъдеще там, където са. Не след дълго се отваря възможност и макар да няма потвърждение от Духа за заминаване, те напускат. И не само това, но често напускането е за сметка на чистотата, към която Бог ги е призовал. Те разсъждават: "Стоял съм на този рафт твърде дълго; Време е да направя нещо. "При което тръгват срещу Божията воля в преследване на това, което вярват, че е добро за тях. Може и да преуспеят финансово, но сърцата им да се отдалечат много от интимното и пламенно общение с Господа.

Колко хора като цяло се отклоняват от волята на Бога? Подмамени са от доброто и приятното. Навярно намират начин за преуспяване или успех извън съвета на Божието Слово. Спускат се към това и откриват забавление, щастие или тръпка - за известно време. Намират "добро" в това, на което Бог е казал "не". Боят се Господ да не им отнеме привлекателното или забавното! Смятат, че Той не разбира техните нужди или че пренебрегва важността на желанията им. Според тях Бог не е верен, ако мотивите им не са получили отговор в определения от тях срок. Казват си: "Защо да чакам? Ще взема доброто и приятното сега!"

ПО МИСЛЕТЕ ЗА ИСУС

Помислете за Исус. Той беше в пустинята четиридесет дни и нощи без вода, храна или утеха. Болките от глада пронизваха стомаха Му с напредването на поста. Ако не получеше храна и вода скоро, щеше да умре. Но кое идва най-напред - снабдяването или изтощението?

В тези мигове сатана дойде и Го изпита: "Ако си Божий Син, заповядай тия камъни да станат хлябове" (Матей 4:3). Врагът отново оспорваше онова, което Бог ясно бе заявил. Отец открито бе обявил Исус за Свой Син на брега на Йордан. Сатана отново се опитваше да използва Божия характер: Ако си Божи Син, защо Той те е довел тук да гладуваш? Защо не се погрижи за Теб? Дали не е време сам да се погрижиш за Себе Си? Ако скоро не вкусиш храна, ще умреш, или ако хапнеш твъре късно, ще се окажеш с жестоки физически проблеми. Използвай Своята власт, за да си послужиш. Превърни тези камъни в хлябове.

Исус се съпротиви и изчака Божието снабдяване. Той не позволи врагът да изопачи характера на Бога в Неговия ум. Знаеше, че Отец се грижи за нуждите Му. Продължи да се подчинява на Божията власт, независимо колко неприятна бе ситуацията.

След като Исус отхвърли сатанинското изкушение да вземе нещата в Свои ръце, "дяволът Го остави и ето, ангели дойдоха и Му прислугваха" (Матей 4:11). Защо? Авторът на Евреи описва Исус по следния начин: "Тоя Христос в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада" (Евреи 5:7-8). Бог Го чу заради благоговението Му. Той не се съмняваше в благостите на Отец. Дори в лицето на голямо изкушение и интензивно страдание, каквото никой друг не е преживял. Исус избра покорството, макар то да значеше жестоко изпитание.

За разлика от отговора на Адам и Ева, подобно подчинение и покорство блокира всички подстъпи на врага към Неговия живот. Той свидетелстваше: "Князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене, но това става, за да познае светът, че Аз любя Отца, и че както Ми е заповядал Отец, така правя" (Йоан 14:30-31).

За разлика от Адам, Исус, последният Адам, ходеше в съвършено покорство към Своя Отец и можеше да свидетелства, че сатана не е намерил нищо в Него. Точно затова сме наставлявани: "Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос" (1 Йоан 2:6). Той е нашият пример и предтеча. Той е платил цената и освети пред нас път, по който да ходим. Вече не сме обвързани с първия Адам и неговото беззаконие, а сме призвани и укрепени да следваме в покорство последния Адам. Писанието пламенно прокламира:

Това обобщава всичко. Научете се от падението на първия Адам и упорито следвайте втория Адам.

В следващата глава ще разгледаме последиците от непокорството. Те не винаги се виждат веднага, но със сигурност се проявяват. Щом непокорството бъде разкрито, не бива и да си помисляте да го допускате отново.

ГЛАВА 5

Непокорството води до най-различни последици. Резултатът не винаги става явен веднага, но е сигурен -тъй както посетите семена произвеждат реколта. Врагът на душите ни се стреми да въздържа това знание от нас, като се надява, че ще погледнем лековато на въпроса с покорството и ще станем лесна плячка на неговите подвеждащи тактики.

Някои хора подсъзнателно разсъждават, че си струва да понесеш всякакви последици за непокорството си, стига да могат за кратък миг да се порадват на плода от своето решение. Изумен съм колко често се среща подобен заблудителен и убийствен начин на мислене. Това е тайната или скрита сила на беззаконието. Искрено се надявам и се моля следващите три глави да породят в сърцата ви нужното посвещение да не допускате никога непокорство.

СИНОВЕТЕ НА АДАМ

Най-напред ще се поучим от Каин, първородния син на Адам. Той се занимаваше със земеделие. Неговият брат Авел - вторият син на Адам, бе овчар. Словото ни казва, че един ден Каин принесе пред Господа дар от плода на земята, а приносът на Авел бе от първородните на стадото. Разбираме, че "Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му, а на Каина и на приноса му не погледна така" (Битие 4:4-5).

Само ще отбележим, че днес често в американските църкви чуваме следното: "Бог ще те приеме такъв, какъвто си." Това изобщо не е вярно. Бог не ни приема, ако не се покаем\ Какво стана с Ананий и Сапфира? Те умряха (Деяния 5:1-11).

Бог не прие Каиновия принос, нещо повече - Той не прие Каин! Това не означава, че съдбата на Каин бе вечно отхвърляне, но нашата съвременна теология за Божието безусловно приемане не е вярна. Дори е опасна, защото премахва страха от Господа от нашите сърца. Страхът от Господа ни пази и ни кара да се отдалечаваме от греха (Изход 20:20). След смъртта на Ананий и Сапфира, Библията казва: "Голям страх обзе цялата църква" (Деяния 5:11). Непокорството вече не се срещаше тъй често.

Бих искал малко да модернизирам историята на Адамовите двама сина, преди да продължим по-нататък. Те бяха отгледани в дом, който призоваваше Господното име. И двамата представиха пред Бога принос, който илюстрираше техния живот. Библията казва, че трябва да представяме телата си в жива жертва (Римляни 12:1). Всяка жертва пред Бога говори за нашето служение пред Него. И тъй, става въпрос за това, че Авел служеше на Бога, а брат му Каин не. Каин не се мотаеше по спортни арени, вариетета или барове, нито пък избягваше ходенето на църква. Да не бъркате Каин с човек, който не иска да има нищо общо с Бога. В наши дни бихме счели и двамата за вярващи, които имат общение с Бога.

И двамата мъже бяха усърдни в работата си, за да принесат жертва на Господа. Дори спокойно бихме могли да кажем, че Каин работеше по-усърдно от Авел. Зная много малко за земеделието и пастируването на овце, но достатъчно, за да твърдя, че земеделието е по-тежка работа. Пастирите имат задължения сутринта и следобед, но обикновено през най-горещите часове на деня могат да почиват под някое дърво и да си пийват студено питие.

Земеделието изисква по-усилена работа. Каиновата жертва дойде с пот на челото, следствие на упорит труд върху прокълнатата от Бога земя (Битие 3:17-19). Каин разчистваше почвата от камъни, буци пръст и всякакви отломки. После ореше и култивираше земята. Той засаждаше, поливаше, тореше и пазеше растенията си. Бе вложил големи усилия, за да може да принесе добра жертва.

ЗАЩО БОГ НЕ ПРИЕ КАИН?

Трябва да се запитаме: Защо Бог не прие Каиновия принос, след като знаеше, че той е работил по-упорито? Отговорът е свързан с неговите растения. В Градината всичко създадено от Бога беше покрито. Животните имаха козина, рибите си имаха люспи, а птиците - перушина. Никога няма да видите бяла мечка в дънки; тя не се нуждае от допълнително покритие.

Адам и Ева не правеха изключение. Те нямаха физическо покривало или облекло; но бяха "увенчани" със слава (Псалм 8:5). Думата увенчан означава "да оградя или да обкръжа". Те бяха покрити от нея. Господната слава върху им бе толкова завладяваща, че в техните очи тя прикриваше физическата им голота. Ето защо Словото казва: "А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха" (Битие 2:25). Животът на Адам и Ева бе открит пред Бога. И на ум не им минаваше да се облекат, защото това не бе нужно.

Но нещата се промениха в момента на неподчинението. Преди грехопадението техните духове доминираха изцяло, но след това властваща щеше да бъде плътта. Първите думи, записани в Словото, след като те ядоха, са: "Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи" (Битие 3:7). Ключовите думи са те познаха. Придобиха познание, което им е липсвало преди.

ти Трябва да го владееш

Словото ни казва: "С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез Вяра той и след смъртта си още говори" (Евреи 11:4). Новозаветният автор свързва покорството на Авел с вяра. В една от следващите глави ще научим, че истинската вяра е свързана и основана върху покорството. Истинската вяра се задвижва от покорството, а не от усещането за добро и зло.

След като разбра, че неговите усилия и жертва са неприемливи пред Бога, Каин "се огорчи твърде много и лицето му се помрачи" (Битие 4:5). Това е класическата реакция на един религиозен човек, когато се изправи лице в лице с истината. Той се разгневява. Ще откриете подобни примери в цялото Слово. Този гняв се подклажда от гордост, а гордостта отхвърля Божията воля или пътища, за да наложи своите.

В милостта Си Бог се опита да отвори очите на Каин, като му зададе няколко въпроса: "Защо си се разсърдил? И защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш" (Битие 4:6-7). За да сме добре с Бога, трябва да се покоряваме. Той желае покорството повече от жертвата. Много пъти Господ казваше на Своите хора да оставят пиенето и свиренето и да престанат да Му принасят жертви. Защо? "Защото, когато виках, никой не отговаряше, когато говорех, те не слушаха" (Исая 66:4). Те жертваха, но не слушаха и не се покоряваха на думите Му. Най-висшата форма на поклонение е покорството.

Имайки това предвид, бихме могли да заменим думите от Битие ако правиш добро с ако Му се покоряваш, без да променим значението. Ето как би звучал текстът: "Каин, защо си се разсърдил? Не бива. Научи се от следното: Ако се покоряваш, както прави брат ти, Аз ще приема теб и жертвата ти така, както приех Авел и неговата жертва."

Господ предупреди: "Но ако не правиш добро (ако не се покоряваш и упорстваш във високоумието си), грехът лежи при вратата и към тебе се стреми, но ти трябва да го владееш" (Битие 4:7). Обърнете внимание на две неща тук. Първо, грехът (непокорството) има желание. Господарят на беззаконието, сатана, е духовната сила зад непокорството. Веднъж проправила си път чрез Адам, тази сила има една цел: да контролира и да управлява всички и всичко.

Все едно някакъв нечестив учен да пусне в нашата атмосфера определено количество радиоактивни газове. Те биха проникнали навсякъде, макар самото присъствие на учения да е ограничено. Той е задвижил смъртоносна сила. Няма да бъдат поразени от тези отровни газове, единствено хората, носещи защитни маски. Словото казва много ясно: "Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия" (1 Йоан 5:19).

Друг нагледен пример е да сравним склонността към грях със закона на гравитацията. Това е постоянно присъстваща сила, която влияе на цялата материя. Ако скочите от покрива на сграда, ще изпитате действието на закона на гравитацията, като паднете на земята и пострадате доста лошо. Може да не искате да падате, да не разбирате или да не вярвате в закона на гравитацията, но въпреки всичко, ще се сблъскате с него.

Учените обаче откриха друг закон - закона на издигането. Те установиха, че законът на издигането превъзхожда закона на гравитацията при определени условия. Изобретателите конструираха самолета, действащ според закона на издигането. Когато летиш със самолет, ти си свободен от закона на гравитацията и не падаш надолу. Словото ни казва: "Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта" (Римляни 8:2). Каква чудесна новина!

Аз летя често със самолет. Само през последната година съм пропътувал приблизително 350 000 км, за да проповядвам Евангелието по целия свят. Когато се кача на самолет, аз съм радостен, че законите на издигането ме освобождават от закона на гравитацията. Но ако пилотът реши да изключи двигателите, самолетът ще изпита пълния ефект от закона на гравитацията и ще се приземи с тежки последствия. Вече няма да се радваме на превъзходството над закона на гравитацията, а ще се окажем подвластни на това, над което преди сме имали власт.

По-нататък в същата глава Словото заявява: "И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете" (Римляни 8:12-13). Нашата защита от закона на греха или властта ни над него идва чрез истинската вяра или покорство. Защото само тогава законът на животворящия Дух ни освобождава от закона на греха.

"Законът на животворящия Дух" е наречен още "закон на вярата" (Римляни 3:27). Знам, че законът на вярата превъзхожда закона на греха. За истинската вяра се казва, че има съответстващи дела на покорство (Яков 2:19-23). Вярата и покорството са неразделни, защото покорството е доказателство за истинската вяра.

Авел управляваше закона на греха и на смъртта чрез вяра, тоест чрез покорство на Бога. Говорейки на Каин, Бог предупреждава: желанието на греха е към теб (нещо като желанието или влиянието на гравитацията върху всеки материален обект); ако Ми се покоряваш, ти ще владееш над него (точно както издигането превъзхожда гравитацията). Над греха се властва чрез покорство.

ОТВОРЕН ДОСТЪП

Второто нещо, което Бог казва на Каин, е: "ако не правиш добро (не Ми се покоряваш), грехът лежи при вратата" (Битие 4:7). Забележете - Той използва думата "врата". В живота на всеки човек има невидима врата -без значение дали го осъзнаваме или не. Тази врата представлява вход към вашия живот. В случая става въпрос за отворен достъп на греха и демоничните сили. От самото начало Бог ни казва какво го отваря за греха и демоничното влияние и какво го затваря. Непокорството отваря този вход, докато покорството го затваря.

Какво се случи с Каин? Той упорстваше в своята мъдрост и високоумство. В сърцето му влезе завист, съпроводена от обида. После дойде ред на омразата. Мисълта за убийство се въртеше в ума му и не след дълго в изблик на гняв Каин уби своя брат. Той беше настроен агресивно и загуби страха си от Бога. Каин показа своето отношение чрез предизвикателния си отговор на Божия въпрос къде е брат му: "Не зная; пазач ли съм аз на брата си?" (Битие 4:9). Той лъжеше Бога, макар много добре да знаеше къде е брат му.

Всеки разумен човек би се досетил, че Господ знаеше къде е Авел. Често става така, когато някой започне да високоумства и допусне непокорство в живота си. Тогава загубва досег с реалността на духовните неща. Опитва се да принизи образа на Бога до своето ниво и ограничения, а за себе си смята, че е мъдър като Него или понякога дори по-мъдър. Такъв човек не е наред. Лу-цифер е красноречив пример; високоумството поради нечестие го накара да повярва, че може да измести Бога. Колко глупаво! При все това той подведе мнозина да го последват (Исая 14:12-17).

Ако бяхме приятели с Каин и Авел и знаехме скритата страна на нещата, бихме се смутили от случилото се. Възможно ли е човек, който е започнал да служи на Бога усърдно, накрая да извърши безскрупулно убийство? Какъв трябва да е той? Отговорът е в отворената за закона на греха врата на душата чрез упорито неподчинение. Знаете ли поговорката "Подай му пръст и ще ти налапа и цялата ръка"? Това идеално описва закона на непокорството. Ако само открехнеш живота си за греха, все едно си направил процеп в язовирна стена. В крайна сметка водата нахлува със сила като потоп.

Имал съм честта да бъда служител на пълно работно време в продължение на осемнадесет години. През този период съм бил свидетел в безброй много случаи как въпросният закон действа. Виждал съм хора, които в началото са, запалени за Божиите неща. Те са активни в своите църкви и постоянно говорят на другите за Исус. Приличат на Каин, който започна с голямо усърдие. Но с течение на времето се пораждат ситуации, разкриващи, че в тях има все още области на своеволие. Това може да стане, както при Каин, чрез Божията директна власт или чрез Делегираната власт. Така или иначе, нещата сякаш все опират до властта.

Наблюдавал съм как хората отказват да подчинят своята воля и упорстват в собствените си пътища. Просто е въпрос на време беззаконието да нахлуе в живота им. Може да не се прояви чрез убийство, но едно е сигурно: то избива отнякъде. Навярно поток от алчност, омраза, гняв, непростителност, съперничество, клюка, сексуални грехове или безброй много други форми на робство са обсебвали плътта им. Често при такова състояние на заблуда или обида хората си въобразяват, че са наред с Бога, а всички други власти са крайни, легалистични или недосегаеми.

В случаи като Каиновия, ако се надигнат срещу Божията директна власт, те принизяват образа, властта и силата на Бога до изгодно за тях ниво и непростителността им все повече нараства. Изповядват Неговото господство, но всъщ_ност служат на един Исус, изграден по техен образ. Без да осъзнават, в сърцата си са издигнали своята логика над трона и властта на Бога. Така или иначе, те не виждат истинското си състояние заради заблудата в сърцата им.

Ако бяхте казали на Каин, когато все още бе млад, с чувствително сърце и служещ на Бога: "Един ден ще убиеш собствения си брат", той щеше да е шокиран и би отговорил веднага: "Невъзможно е. Никога не бих го направил!" Но по-късно Каин отвори в себе си врата за беззаконието и извърши немислимото преди.

Един ден и ходещите, и неходещите на църква хора ще застанат пред Бога и ще бъдат съдени за своето беззаконие. Но ако можехте да проследите курса на живота им, никога не бихте си представили, че ще свършат така. Дори сега те в никакъв случай не биха допуснали, че са в пътя на беззаконието, но в Съдния ден, когато истината се открие, ще се чудят: "Как съм могъл да изпадна в такова непокорство към Божиите пътища?"Тъжният отговор ще бъде, че те никога не са обичали и възприемали истината, че трябва да са под Неговото прикритие.

Има само една надежда за хората в заблуда: Божията милост да отвори очите им и светлината на Неговата истина да прогони тъмната сянка на заблудата. Викът на моето сърце - и целта на тази книга - е да предпази хората от властта на заблудителната сила на беззаконието и да освободи чрез светлината на истината онези, които вече са пленници. Проповядвал съм това послание по целия свят и когато запитам колко хора са изпадали в непокорство, отговорът винаги е зашеметяващ - обикновено над 50 процента. Повечето признават: "Не знаех, че непокорството е там, докато истината не го разкри в сърцето ми."

Аз също признавам, че не пиша тази книга като човек, който никога не е бил побеждаван от скритата сила на беззаконието. Не, оказвал съм се в нейната ужасна хватка, а Бог в Своята милост е изобличавал грешките в моето сърце и пътища. Споделям с вас онова, което зная и от което съм бил освободен. Толкова съм благодарен на нашия Господ и на Неговата нежна милост!

Бог снизходително се опитва да отвори очите ни към области на непокорство, но както беше при Каин, ние няма да видим истината, докато най-напред не смирим себе си. В следващата глава ще видим изключителната важност, която смирението има в нашето избавление, както и фаталните последици от гордостта.