Книга на своя първороден син, Едисън Дейвид Бивиър "Мъдър син радва баща си"

За Израел Езекиил беше само още един пророк, при това по-рязък от останалите, които не проповядваха според желанието на хората и по тази причина той не беше приет.

Един ден Бог ме обърка със следното изявление; "Ще те изпращам на места, където няма да те приемат."

Запитах: "Чакай малко! Ще ме изпращаш на места, за които знаеш още преди да си ме изпратил, че няма да ме приемат. Защо?"

Господ отговори: "Никога няма да могат да кажат, че не съм им дал шанс."

Бил съм на такива места и съм се питал: Защо са ме поканили? Държат се така, сякаш не искат да съм тук.

Друг път съм ходил на места, където от момента на слизането ми на летището до изпращането ми, съм бил посрещан с радост и към мен са се отнасяли вежливо и с почит както преди, така и след службите. Бил съм съпровождан до хотелската стая с красиви кошници, пълни с плодове и храна и постоянно са ме питали: "Нуждаете ли се от нещо?" Често съм се чувствал като развалена плоча: "Добре съм. Добре съм." Като се обърна назад, виждам, че най-големите свидетелства за променен живот на хора и църкви са идвали от такива места. В началото изпитвах неудобство, когато към мен се отнасяха толкова добре или когато ме аплодираха при представянето. Мислех си: "Аз съм същият като всички Вас. Не го правете." Но скоро разбрах, че това не е заради мен.

Малко по малко Господ ми показа: "Позволи им да те почитат заради тях самите, не заради теб." Беше ми по-лесно, когато осъзнах, че хората не почитат мен, а Божия дар в живота ми. Положителният им отклик отваряше техните сърца да приемат от Исус това, което имаше да им даде чрез мен като съд. Вместо гордост усетих в мен да се развива все по-дълбоко чувство на смирение и зависимост. Знаех че важен е Неговият избор, а не моите способности. Аз незабавно отдавах почитта на Господа и признавах зависимостта си от Него. Онези, които показваха почит, приемаха с лекота посланието, а на останалите бе по-трудно да се служи.

ДВОЙНА ПОЧИТ

Павел наставлява: "Презвитерите, които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено ония, които се трудят в словото и поучението" (1 Тимотей 5:17). Казва "двойна почит" -т. е. два пъти по-голяма почит, отколкото бихме отдали на някого в позиция на светска власт.

Ако този стих се свърже с контекста, става ясно, че той всъщност засяга начина, по който ние финансово почитаме служителите. "Работникът заслужава своята заплата" (ст. 18). Разширената Библия напълно го потвърждава: Нека презвитерите, които изпълняват задълженията на своята служба добре, да бъдат считани двойно достойни за почит (и за адекватна финансова подкрепа), особено онези, които се трудят вярно в проповядването и поучението. Защото Словото казва: "Работникът заслужава своята заплата" (1 Тимотей 5:17-18).

Този принцип не се променя. Ако църковните членове се грижат за своя пастор и водачите, които им служат, бизнесмените и останалите членове ще благоуспяват и ще бъдат благословени. Ще се радват на небесната икономика. Но съм открил, че онези, които са скъперници и се оплакват, че другите са ги ограбили или страдат от лошите условия на съвременната световна икономика, не благоуспяват в бизнеса си.

Осъзнавам, че тази истина е потъпквана, особено от служители в Америка. Тъжно ми е, когато постоянно говорят за пари и за материални неща. Държат една истина, но са загубили сърдечния ритъм на служението и са се отклонили по пътя на наемниците. Така живееха фарисеите. Станаха причина много хора поради видяната злоупотреба да престанат да почитат принципи, в които Бог е желаел да ходят. Това на свой ред е наранило хората, за които е трябвало да се грижат и които имаха нужда да видят истината представена по правилен начин.

Видях нанасянето на подобна вреда през първата година на пътуването си. Бях в църква с малко повече от стотина члена. Службите минаха добре и хората бяха много мили. Останахме с пастора и съпругата му и разбрахме, че никак не им е лесно. Тя работеше като щатна стюардеса и не можеше да служи на хората така, както би желала. Не искаше да напусне и да взема заплата, която според нея би затруднила църквата. Разбрах къде е коренът на нещата. Преди пасторът и аз работехме към църква, за която споменах по-рано. Там той прекалено много наблягаше на поучения за финанси и дарения. И двамата бяхме предпазливи, да не би да допуснем същото и без да искаме, сме отишли в другата крайност. Но Бог ме учеше, че и двете крайности не са добри. Желаеше по-добър баланс.

Службите започнаха в неделя сутринта и продължиха до сряда вечер. Първите три от тях минаха добре, но сякаш нещо държеше църквата резервирана. През целия вторник Господ говореше в сърцето ми за този човек и за начина, по който той подхожда към парите. Не можех да се отърся от това, но се чудех какво бих могъл да направя.

Точно преди службата пасторът ми каза, че иска да приема дарение за нашето служение същата вечер. Точните му думи, когато предаде службата на мен, бяха: "Давам ти свобода в дарението."

Много се зарадвах. Разбрах, че Бог беше отворил тази врата, за да мога да постъпя според както ми беше говорил. Оная вечер проповядвах общо взето за нещата, за които пиша сега. Прочетохме стиховете от 1 Тимотей и им казах, че за пастора и за съпругата му не е била полагана правилната финансова грижа. Поясних на църквата, че вече става нередно тази жена да лети по три-четири дни, за да може да снабдява нуждите на семейството си. Споделих как пасторът ми е дал свобода в дарението, но ние не бихме го приели за нашето служение. Желанието ни е то да отиде за пастора и за неговата съпруга. Хората истински се развълнуваха относно тази възможност да благословят своя водач и откликнаха. Дарението оная вечер беше три пъти по-голямо от когато и да е било! Съпругата на пастора се разплака, а той бе изумен.

Те бяха шокирани от развръзките, които станаха през следващите двайсет и четири часа. Едно семейство получи още на следващия ден чек за двеста хиляди долара; друго намери плик пред вратата на дома си с чек за 1500 долара. Това беше само началото. До следващата неделя сутрин свидетелствата били толкова силни и многобройни, че пасторът изобщо не проповядвал. Цялата служба се състояла от свидетелства какво Бог е направил за хората през изтеклата седмица във финансово отношение в техния бизнес или в личния им живот. По-късно пасторът ми изпрати касета с непредвидената служба.

През следващите две години църквата нарасна неимоверно много. Купиха си нова сграда и броят им стигна до петстотин. Няколко години се бяха стремили да стигнат до сто члена. Този и безброй много други примери са ме научили, че Бог иска да почитаме хората, които се трудят сред нас за наше благо.

Бил съм в страни от развиващия се свят и отношението на църквата към мен почти ме е разплаквало. В парично отношение дарението може да не е било голямо според американските стандарти, защото в Щатите съм получавал много по-големи суми от сравнително бедни църкви. Това, което ме впечатли, бе любовта, стояща зад дарението на тези признателни хора. Също както вдовицата, за която Исус каза, че даде повече от всички останали, макар по стойност дарението й да бе най-малкото. Тя почете Бога със своя дар. Тези скъпоценни светии отдават искрена почит и оценяват изпратените от Бога служители. Нека това да влезе дълбоко в сърцата ви. Стремете се да почитате мъжете и жените, които се трудят между вас с Божието Слово.

ОНЕЗИ, КОИТО ЛИДЕРИТЕ ОПРЕДЕЛЯТ

Нека отново да погледнем думите на Исус: "Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема" (Йоан 13:20). В евангелието си Матей всъщност описва последователността във веригата: Отец изпрати Исус, а Исус изпраща петкратни служители. Ако приемем определените от Него служители, ние приемаме Него, а приемайки Него, приемаме Отца.

Последователността във веригата не спира до петкратните служители. Продължава с тези, които са определени от (петкратните) служителите. Няма да забравя какво излезе от устата ми докато проповядвах в Юга. Църквата имаше добър пастор. Той използваше своята власт, за да защитава хората и те го уважаваха. Но този респект не се проявяваше по-надолу към останалите служители и работници. Наблюдавах тези, които не почитаха поставените от него хора като разпоредители, секретарки и заместник-пастори.

По време на службата бях под пророческо помазание. Когато проповядвам по този начин, много пъти чувам думите докато излизат от устата ми. Посочих един работник в църквата и строго казах: "Начина, по който се отнасяме към него, показва как се отнасяме към този пастор. А как се отнасяме към него отразява начина, по който откликваме към Исус."

Само да можехте да видите очите на някои от църковните членове. Дойде светлината на откровението и разобличи техните мотиви. Това беше здрава църква и хората с радост приеха коригиращото слово. Думите послужиха и на самия мен. Когато служа в моята църква или посещавам друга, аз почитам хората, които пасторът е определил - разпоредители, работници, секретарки, помощник-пастори и пазачи на паркинга. Те са поставени от пастора, който е определен от Исус, Който пък е поставен от Отца. Важното е да виждаме Божията власт в хората, с които се срещаме.

Прекрасен библейски пример е историята за Нееман, военачалника на сирийската армия. Той имаше проказа и нямаше надежда за изцеление. Неговата еврейска слугиня му каза, че в Израел има пророк, който може да го изцели чрез силата на Израелевия Бог.

Сирийският цар му даде разрешение и изпрати Нееман при царя на Израел, който пък го изпрати в Елисеевия дом: "И така, Нееман дойде с конете си и с колесниците си та застана при вратата на Елисеевата къща. И Елисей прати до него човек да каже: Иди, окъпи се седем пъти в Йордан; и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш" (4 Царе 5:9-10).

Когато чу това, Нееман се разгневи. Каза: "Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане, и ще призове името на Господа своя Бог, и ще помаха ръката си върху мястото, и така ще изцери прокажения" (ст. 11).

Неговото неправилно очакване почти го накара да отхвърли това, което Бог желаеше да направи. С радост би посрещнал Елисей, но не и някакъв обикновен слуга. В крайна сметка, Нееман беше важен човек. Беше обиден от липсата на директен контакт с Елисей. Но като военачалник би трябвало да разбира що е делегирана власт. Добрата новина е, че неговият слуга го разубеди. Нееман отиде и се потопи в река Йордан, след което бе напълно изцелен. Стана точно така, както слугата беше казал. Все пак, той беше подвластен на Божия служител.

Тъжно ми е, когато чуя, че в някои църкви посещаемостта намалява, щом пасторът отсъства. Тези хора показват липса на разбиране за истинската власт. Ако сърцата са правилно разположени, хората ще получат не по-малко от заместващия го или от пътуващия служител, понеже пасторът ги е определил. Пасторът представлява Исус. Ако разбираме властта на царството, ще осъзнаем, че не става въпрос за личността, а за властта, поставена в човека, която води началото си от Исус.

Като вярващи трябва да почитаме градските управници, работодатели, учители и други в позиция на власт. Нужно е да почитаме родители или съпруги, за което ни е обещана награда. И най-после, ние отдаваме двойна почит на хората в служение, особено на тези, които се трудят в поучението и проповядването на Божието Слово.

ГЛАВА 11

В повечето случаи покорството причинява най-голямо объркване сред вярващите. В следващите три глави ще засегнем някои трудни въпроси. През изминалите десет години, докато поучавах за това да бъдем под прикритие, постоянно чувах някои от следните въпроси:

* Подчинението безусловно ли е?

* Ами ако не съм съгласен с решението на своя лидер?

* Ами ако властта взема лоши решения?

* Ами ако властта ми каже да направя нещо нередно?

* Къде да тегля чертата?

Това са прекрасни въпроси, които трябва да получат отговор, ако искаме с готовност да се покоряваме на властта. Като начало нека да погледнем в книгата Евреи:

Авторът недвусмислено ни наставлява да правим две неща: (1) - да бъдем послушни на тези, които са над нас и (2) - да им се покоряваме. Това са две различни неща и тук много хора се объркват. Да сме послушни не означава непременно да сме покорни. За да го обясня, позволете ми да споделя един личен пример.

НЕ СМЕ ХРАНЕНИ

Както споменах в една от предишните глави, аз работех в голяма църква в южната част на Съединените щати след кратка кариера на инженерното поприще. Служих там четири години и половина като личен помощник на пастора. Това беше чудесна позиция за натрупване на опит и през първата година често преливах от благодарност, че Бог ми е позволил да служа по този начин в Неговото царство. Спомням си как си мислех: Би трябвало да Му плащам, че ми позволява да правя това. Тази фаза на медения месец продължи около година, след което започна да избледнява, в началото незабелязано, докато прерасна в бърз упадък.

Колкото по-близо се приближавах, толкова повече слабости виждах. Беше ми трудно да си обясня някои от нещата, на които бях свидетел. Не след дълго тези впечатления започнаха да ме завладяват. В повечето случаи бях несъгласен с начина, по който се правеха нещата, разрешаваха проблеми или се вземаха решения.

Правеха се коментари, които не се различаваха от острите забележки, които бях чувал в северна Америка. Ако споменатите бяха служители, знаех, че е само въпрос на време да бъдат уволнени или принудени да напуснат по собствено желание. Твърде често те бяха заменяни от такива, които аз считах за ласкателни, подмолни хора. Повечето от новодошлите като че ли набързо се озоваха в управленчески или други ключови позиции. Сякаш на пастора му бе по-приятно да бъде около тези хора, отколкото с благочестивите. Той се смееше и веселеше на техните безинтересни коментари, а се държеше незаинтересовано и разсеяно в компанията на искрените вярващи. Бях объркан от неговото поведение и скоро станах критичен.

Имаше и други противоречия и аз се фокусирах върху всички тях. Става въпрос за международно служение с голяма популярност в Съединените щати. Всички програми изискваха много човешки ресурс и пари, за да продължи движението на механизма. Имахме персонал от над 250 души и притежавахме всичко по отношение на таланти. Бяха вкарвани консултанти, които да помагат в изкарването на повече пари за съществуващите програми и за бъдещите идеи. Аз бях отговорен за посещението им. Само в тяхната компания чувах коментари за срещите им с моя пастор. Питах се вътрешно: "Това голям бизнес ли е или служение?" Колкото повече чувах, толкова повече си мислех, че всичко е измамно. "Наистина ли ги е грижа за хората или са тук заради парите? Защо пасторът се обгражда с такива хора?"

През цялото време бях обграден с приятели, които бяха не по-малко критични от мен. Ясно си спомням вечерята в дома на едно от семействата. И двамата с домакина обсъждахме директно пастора и неговата съпруга. Говорехме си как вече не получаваме нищо от служението. Спомням си как казах: "През последните шест месеца не ме е докоснало нищо, което се проповядва от амвона." Всички се съгласиха с изключение на съпругата ми, която си замълча.

Постоянно чувах твърдението: "Вече не се храним." Съгласихме се, че нашето време в това служение е към края си. Чувствахме се много духовни по отношение на всичко това и бяхме убедени, че Бог се приготвя да ни освободи в служенията, които е определил за нас. Изпълваше ни увереност, че дните ни в нашите тогавашни служения са преброени и че сме на прага на повишение.

ПРОБЛЕМЪТ БЕШЕ С МЕН

Няколко дни по-късно, докато бях в молитва, в Своята милост Бог ми припомни въпроса, който бяхме дискутирали в дома на онова семейство, фразата "не сме хранени" не се бе откроила само нея вечер, но продължаваше шумно да изпълва мислите ми, докато слушах пастора да проповядва на всяка служба. Докато разсъждавах, че настоящото ми гладуване се дължи на това, че не съм хранен Святият Дух недвусмислено ме информира: "Проблемът не е В твоя пастор. Проблемът е в теб!"

Бях изумен и направо не ми се вярваше: Бог бе казал това на мен? Пр^еди> ^когато преживявах подобен вид корекция много пъти имах мигове на колебания като подлагах подсъмнение точността на чутото от Святия Дух. Умът ми задаваш^ въпроси: "Сигуренли си, че говориш на правилния човек?" ^{с нашет}о израстване този въпрос би трябвало да се задава все по-рядко, защото започваме да осъзнаваме колко малко знаем в действителност.)

Попитах направо з^ащо ^{проблемът е с} мен Господ отговор^и: "Продължаваш да изтъкваш липсата на храна. Книгата Исая казва: "Ако слушате драговолно, ще ядете бл^{агото на земята}, ^{но ако} откажете и се разбунтувате ^ще бъдете изпоядени от нож, защото устата Господни изговориха това" (1:19 20). \ ;

Знаех този стих твърде добре и си помислих: Бил съм съвсем покорен." ^Но Святият Дух продължи: "Подчиняваш се на всичко, което ^{ти се каже да правиш в това} служение, но Аз не съ^{м казал:} "Послушате, ще ядете благото на земята" но «_Ако слушате драговолно...". И това да си драговолен касае ^твоето отношение. А то вони."

Тогава Той ми напомни, че когато бях в гимназията любимото ми телевизионно шоу в сряда вечер беше "Борета". Денят за събиране на боклука беше четвъртък и боклукчийският камион минаваше рано сутрин. Боклукът трябваше да се изкара навън от предната вечер и това беше моя отговорност. Сякаш всяка седмица точно в кулминационния момент на програмата майка ми влизаше и питаше: "Сине, ^вече изкарали боклука?"

Отговорът ми беше: "Още не."

Мама казваше: "^{Искам да станеш и да го} изнесеш точно сега!"

Отговарях: "Да, мамо , и го правех.

Ако някой наблюдаваше моето поведение, би похвалил покорството И точността ми. Но под носа си аз разпалено мърморех: "^{Не мога да} повярвам, че тя ме кара да правя това точно по средата на любимото ми телевизионно шоу. Защо не може да почака десет минути, докато програмата свърши?"

Святият Дух каза: "Ти се подчиняваше, но не драговолно. Твоето отношение към майка ти не беше правилно. Причината, поради която не си хранен (да ядеш от благото на Моето царство) в тази църква, е, че се покоряваш, но не драговолно."

Видях как отношението ми към моя пастир ме бе довело до това положение да не получавам от Бога, а също и до една опасна територия. Евреи 13:17 започва със следните думи: "Защото това не би било полезно за вас."

Очите ми се отвориха. Покаях се незабавно. Следващата неделя отидох в църквата, седнах на същото място и слушах същия пастор да поучава същата поредица проповеди. Но оная сутрин всичко беше по-различно. Небесата се отвориха и аз бях изумен от откровението, което Бог ми даде чрез поучението на моя пастор. Седях и едва въздържах сълзите си, като се чудех какво съм изпуснал през изтеклите шест месеца заради моето лошо отношение към властта, под която Бог ме беше поставил.

Когато не се покоряваме на нашите делегирани власти, ние се противим на Божията власт, понеже те са поставени от Него! Бог иска да можем свободно да се радваме и да се облагодетелстваме от трапезата, която Той приготвя за нас чрез тези, които ни е предоставил.

Покорството е свързано с нашите ответни действия към властта, а подчинението - отношението ни към властта. Ето къде много от нас се провалят. Бог гледа на нашите външни действия и на скритото отношение в сърцата ни. Давид изрече следните думи на сина си Соломон, когато му предаваше трона: "И ти, сине мой Соломоне, познавай Бога на баща си, и служи Му с цяло сърце и с драговолна душа; защото Господ изпитва всичките сърца; и знае всичките помисли на ума" (1 Летописи 28:9).

По тази причина авторът на Евреи ни наставлява не само да бъдем послушни, но и да се покоряваме. Когато Павел каза: "Всеки човек да се подчинява на властите", покорството бе подплатено с драговолно отношение.

ПОКОРНО ОТНОШЕНИЕ, НО БЕЗ ПОСЛУШАНИЕ

Нека да изследваме думите на автора на Евреи от един друг превод: "Бъдете послушни на вашите лидери и се покорявайте на тяхната власт" (13:17). Аз илюстрирах как може да сме послушни, без да сме покорни. Но не бива да бъде обратното. Може да сме покорни в отношението си, но не и послушни. Добър пример за това е притчата за двамата сина, представена от Исус, която дискутирахме в глава 3. Единият син имаше добронамерено отношение: "Да, татко. Ще отида и ще работя на лозето", но не се подчини. Исус поясни, че той не извърши волята на бащата, макар умствено да се съгласи с нея.

Това се среща доста често в църквите днес. Имаме велики намерения, кимаме, усмихваме се и се съгласяваме с висшестоящите власти: "Щ^{е го} направя." Но после се отказваме, защото това просто не е важно за нас. Харесва ми да наричам подобно поведение "красиво непокорство". Не се мамете: красивото непокорство е не по-малко смъртоносно от откритото непокорство с преднамереност. И двете не са на почит в Църквата на Бога.

Исусовите приковаващи вниманието думи в книгата Откровение потвърждават това. Той поздравява всяка църква с "Аз зная твоите дела" (Откровение 2-3). Църквите имаха добри намерения и една от тях наричаше себе си жива, но Исус каза, че заради тяхното непокорство на дело, тя е мъртва църква. Не забравяйте, че Той е Този, който ид^е "въздаде на всекиго според делата му" (Римляни 2:6). Добрите намерения няма да устоят на Божия съд. Ще устои само истинската вяра, доказана чрез съответните действия на покорство.

КЪДЕ ДА ТЕГЛИМ ЧЕРТАТА?

Отново ще повторим Божията заповед: "Бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се." Както вече споделих, хората често ме питат съвсем чистосърдечно: "Къде да теглим чертата? Очаква ли Бог от нас да се подчиняваме на властта, независимо какво тя ни казва да правим? Ами ако ме накарат да извърша грях?" Библията учи на безусловно покорство към властите, но не и безусловно подчинение. Спомнете си - покорството е свързано с отношението, а подчинението с изпълнение на това, което ни е казано.

Единственият случай - и искам да го подчертая, че това е единственото изключение, при което не сме длъжни да сме послушни на властите - е, когато те ни карат да направим нещо в директно противоречие с Божието писано Слово. С други думи, от нас не се изисква послушание, когато лидерите ни кажат да съгрешим. Но дори и в тези случаи трябва да запазваме смирено и покорно отношение.

Навуходоносор, царят на Вавилон, беше брутален и унищожи много потомци на Израел и донесе разорение в земите им. Но Бог го нарече Свой служител (Еремия 25:9; 27:5-7), отново потвърждавайки, че Той е Този, Който дава власт на хората. Този цар отведе остатък от Божиите хора като пленници във Вавилон. Сред тях бяха Даниил, Седрах, Мисах и Авдинаго.

Царят издаде указ, който изискваше всички хора да се поклонят на златния образ, щом чуят звука на музикалните инструменти. Указът предвиждаше последици за тези, които откажат: щяха да бъдат хвърлени в огнената пещ. Евреите се бояха от Бога повече отколкото от пещта и не се подчиняваха на този указ, защото той директно нарушаваше втората заповед, която Бог даде чрез Мойсей в Закона. Проявяваха неподчинение към човешкото постановление, за да бъдат послушни на Божието.

Не след дълго тяхното непокорство привлече вниманието на цар Навуходоносор. Той се разгневи на Седрах, Мисах и Авдинаго и нареди да ги доведат пред него за разпит. Чуйте техния отговор: "Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. Ако е така, нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни ^избави; но ^ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, К^{ойто си} поставил, няма да се кланяме" (Даниил 3:16-18).

Те останаха твърди в покорството към Божията заповед но отговориха на царя, показвайки уважение. Обърнаха се към него с "ца^рю" ("^Ваше величество" - в други преводи - б. пр.).

Не казаха: "Ти си _нищожество, никога няма да направим това, което искаш!" Д^а говорят с подобно неуважение би било бунт. Трябва Д^{а се} покоряваме на властите, дори когато се налага да ^не изпълним тяхната заповед.

Виждаме Петър да ^{изтъква т}ов^а в инструкциите към съпругите "Подобно ^{и вие}, ^жени покорявайте се на мъжете си, така ^щото ^{даже ако някои от тях} не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обхо^{дата на} жените си, като видят, че вие се обхождате ^{със страх и} чистота" (1 Петрово 3:1-2) Съпругата тря^{бва да се} подчинява (Тит 2:5), както и да почита своя съпр^{уг с} покорно отношение. Те трябва да са съчетани с жив^{от на чистота и} Уважителност. Съпругата е наставлявана ^да поддържа почтително отношение към позицията на ^{власт на своя} съпруг. макар той да е невярващ. От нея не ^{би се} изисквало безусловно подчинение ако той я н^{акара да} съгреши, но тя е призована към безусловно поко^{рство и почит към} неговата позиция на власт.

Възможен пример ^{затова е как} вярваща съпруга вдига телефона, но ней^{ният СЪП}РУ^{Г не иска да} Р^азговаря и я инструктира: "Кажи му, ^{че не съм} в къщи.

Един подходящ отговор би бил: "Скъпи, няма да излъжа Би ли искал да лъ^жа, че не можеш да разговаряш в момента?" Тя не пром^{еня своето} Уважение към позицията му на власт, но заедно с това не се подчинява на молбата му да излъже.

Петър продължава: