Книга на своя първороден син, Едисън Дейвид Бивиър "Мъдър син радва баща си"

Сариното уважение бе явно от начина, по който тя почиташе Авраам като свой господар и се подчиняваше. Господар говори за покорното й отношение, а подчинението показва, че Сара не се предаваше на страха. Страхът е ужасен деспот. Той те преследва: "Не мога да се доверя на Бога, като се подчиня на съпруга си или на някоя друга власт. Трябва да предпазя себе си." Да не забравяме, Бог, а не някой жаден за власт човек е казал да се подчиняваме. Ако Му се подчиним, ще имаме Неговата защита.

ИЗКРИВЯВАНЕ НА ЗАПОВЕДТА

Натъжавал съм се, когато съм чувал как жени вземат заповедта за безусловно покорство, прилагайки я също така и в областта на безусловното подчинение. Имало е случаи на извращение, при което вярващите съпрузи са изисквали от съпругите си да гледат заедно порнографски видеокасети за създаване на сексуална възбуда и съпругите са се подчинявали, защото са смятали, че нямат библейско основание да откажат. Познавам съпрузи, които са искали съпругите им да постъпват нечестно заради тях и жените са го правили. Знам за съпрузи, които са забранявали на съпругите си да посещават каквито и да било църковни служби и съпругите не са ходили на църква. Подобни нареждания не изискват подчинение, понеже са в разрез със Словото.

Да отидем още по-нататък. Знам за случаи на побой над съпругите и децата от страна на съпруга, при които съпругите са прикривали този тормоз. Друг път деца са били сексуално малтретирани, а съпругите не са направили нищо. Това е в конфликт с всички изисквания, върху които Бог установява властта и жените в подобни ситуации трябва да разберат, че Той никога не би искал от тях да отстъпват и да стоят пасивни. Ако поведението на съпруга е животозастрашаващо, съпругата трябва да се отдели от него заедно с децата и да не се върне, докато не се увери, че има пълно покаяние.

Дори Давид, воин и силен мъж, не се разхождаше из палата докато Саул хвърляше копия. Той си тръгна и живееше в пустинята, но никога не загуби своето уважително отношение към Сауловата власт. Давид не престана да се покорява на царската власт, макар да избяга от присъствието на Саул и да чакаше или истинско покаяние, или праведно отсъждане от Бога.

БОГ ЩЕ БЛАГОСЛОВИ ТЕЗИ, КОИТО НЕ СЕ ПОДЧИНЯВАТ НА ЗАПОВЕДИ, ВОДЕЩИ КЪМ ГРЯХ

Съществуват и други случаи, при които имаме неподчинение към властта. Фараон заповяда на еврейските баби да убиват новородените момченца на израилтяните. Но Библията отбелязва: "Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетския цар, а оставяха живи мъжките деца" (Изход 1:17). Бог беше доволен от тяхното поведение, защото в Словото пише: "И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове" (ст. 21). Бог ги възнагради за това, че не се подчиниха на заповедта, водеща към грях.

Синедриона заповяда на Исусовите ученици: "Да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име. А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули" (Деяния 4:18-20). Как можеха да се подчинят на тези водачи, когато Христос вече им беше казал: "Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар"^Марк 16:15)? Нямаше начин! Синедрионът беше заповядал на учениците да направят нещо в разрез със заповедта на Исус, затова те учтиво отказаха. Чуйте какво се случи в резултат на тяхното решение: "И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях" (Деяния 4:33). Страхът им от Господа донесе голямо благословение и сила.

Виждаме обаче уважителното и покорно отношение на учениците в отговора на Павел към същия Синедри-он. Когато бе изправен пред тях, първите му думи бяха: "Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест" (Деяния 23:1). При тези думи първосвещеникът Анания заповяда на стоящите близо до Павел да го удрят през устата. Тогава Павел каза: "Бог ще удари тебе, стено варосана!" След което четем: "А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш? А Павел каза: "Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си" (Деяния 23:4-5).

След като разбра, че Анания е човек на власт, Павел се покая за своето отношение и думи. Учениците не се подчиняваха на заповеди, противоречащи на Словото, но поддържаха покорно отношение, защото знаеха, че "всяка власт е назначена от Бога".

ДАНИИЛОВОТО РЕШЕНИЕ ДА СЕ ПОДЧИНИ На ЕДИН ПО-ВИСШ ЗАКОН

В дните на Даниил бе издаден закон, че всеки, който отправи молби към който и да било бог или човек освен към царя, ще бъде хвърлен в рова с лъвовете. Завистливи управници бяха измислили закона, за да унищожат Даниил. Корумпирани лидери подведоха цар Дарий да подпише указа. Даниил дори не си помисли да се подчини на тази наредба; избра да следва Бога. Той направи като псалмиста: "Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена. И Той ще чуе гласа ми" (Псалм 55:17).

Прочетете за Данииловите действия: "А Даниил, щом се научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред" (Даниил 6:10).

За неговото неподчинение бе докладвано на царя, който бе принуден да хвърли Даниил в рова с лъвовете. Но Данииловото покорно отношение никога не се промени, дори в лицето на несправедливостта. Бог го избави и затвори устите на гладните лъвове - нищо не му се случи през нощта. Когато царят видя какво е станало, хвърли тези, които бяха намислили зло срещу Даниил, на освирепелите животни и те ги разкъсаха.

НЕ ВИНАГИ ПРИНУДИТЕЛЕН ИЗХОД

Бог избави тези светии, но не винаги става така. В Евреи четем:

"Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия, и страдания; те, за които светът не беше достоен" (11:35-38).

Тези мъже и жени понесоха грубо и несправедливо отношение от страна на управниците.

Тертулиан, учител в ранната Църква, живял от 140 до 230 г. сл. Хр., напомня на римските водачи и граждани, че тяхното преследване само прави християнската кауза по-силна. Пише: "Колкото повече ни посичате, толкова повече броят ни нараства. Кръвта на християните е семе" (Апология, гл. 50).

Позволете ми да повторя думите на онзи неизвестен римлянин, който описва гонените вярващи:

"Те живеят в своите селища просто като пътници. В плът са, но не живеят по плът. Изживяват земните си дни, но са жители на небето. Подчиняват се на писаните закони, но ги надминават чрез живота си. Онези, които ги мразят, не могат да дадат никакво обяснение за своята омраза" (Писмо до Дибентус, глава 5).

Те са се подчинявали и покорявали, но са надхвърлили простото подчинение чрез своето уважително и покорно отношение. Поведението на тези вярващи спрямо несправедливите водачи, както видяхме в Петровото наставление, ги е смайвало и е спомагало някои от тях да бъдат спечелени за Господа.

НИКАКВИ САМООТЛЪЧКИ

Без значение дали властта е гражданска, семейна, църковна или социална, Бог изисква от нас покорно отношение и ние трябва да се подчиняваме на дело, освен ако властта ни кара да правим нещо, което Словото недвусмислено определя като грях. Нека да наблегнем на думата недвусмислено. В споменатите случаи вярващите не са се подчинявали когато им е заповядано да се отрекат от Христос, да убият, да се поклонят на други богове или директно да нарушат заповед на Исус. Не е имало самоотлъчка или осъдително отношение.

Ето един пример за самоотлъчка, който съм чувал от щатни служители: "Пасторът ми каза да не съветвам и да не се моля за хора по време на работа в офиса на църквата, но това не е Божията любов, а да не ходя в любовта, е грях. Затова трябва да го правя." Това е осъдително отклонение от хора, които трябва да са подвластни. Така те виждат нещата. Пасторът не ги кара да нарушават Божието Слово. Нещо повече, плаща им се, за да печатат, да подреждат файлове, да обработват информация или да вършат нещо друго, а не да се молят.

С две думи, поради неподчинение ще се окаже, че всъщност тези хора крадат. Ако наистина имат сърце да се молят за другите, би трябвало да поискат разрешение от пастора да повикат нуждаещите се от молитва в свободното за тях време. Но все пак пасторът може да не одобри идеята, ако чувства, че работещите в администрацията не са добре обучени да съветват хората, които се обръщат към служението за помощ. Ако пасторът е взел решението в това отношение, той ще отговаря пред Бога, но не е работа на подвластните му да съдят. Това е само един от стотиците примери, но същността е една и съща: можем да проявим неподчинение към властта само когато има ясно нарушение на Словото.

Все пак можете да запитате: "Но ако властта в моя живот ми каже да направя нещо, с което не съм съгласен? Или пък нещо напълно глупаво? Или ако властта ми нареди да извърша противоположното на това, което ми е показано в молитва?" Ще дам библейски отговори на тези въпроси в следващата глава.

ГЛАВА 12

Всички ние сме срещали хора, недоволни от лидерите си. Оплакват се от неефективен подход или лоши решения, които са засегнали негативно техния живот. Оплакват се, че лидерите са им обещали определени неща, но те все още не са се изпълнили. Дори сякаш всичко върви назад. Хората са убедени, че техният пастор се е провалил и сега смятат, че властта му не е от Бога. Доводите им отварят врата за оплакване, което в крайна сметка се изразява в неподчинение. Не след дълго заблудата ги завлича и отдалечава от властта, която Бог е поставил над тях за растеж и защита.

БЯХМЕ СИ МНОГО ПО-ДОБРЕ БЕЗ ТЕБ!

Израилтяните следваха този образец. Имаше време, когато те считаха Моисеевото лидерство за неефективно и дори пагубно за тях. Но в началото не беше така. Когато Мойсей се появи на сцената след скитането си в пустинята, той се срещна с водачите на Израел, преди да отиде при Фараон. Сподели с тях как Господ го е изпратил да ги избави и "да ги заведе от оная земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед" (Изход 3:8). Когато чуха прекрасната новина, израилтяните повярваха на Мойсей и се поклониха на Бога. Преливаха от радост, щом гледаха Божия обещан водач, който щеше да ги изведе от тяхното робство.

Мойсей напусна събранието, отиде при Фараона и прогласи точното послание, което Бог му даде на планината: "Така говори Йеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята" (Изход 5:1).

Фараонът отговори: "Кой е Йеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Йеова, и затова няма да пусна Израиля. И в същия ден фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки: Не давайте вече, както до сега, плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами да си събират плява" (ст. 2-

9).

Вече нямаше да се осигурява плява за непосилното количество тухли, които израилтяните трябваше да изработват всеки ден. Налагаше се да събират плява през нощта, а да се трудят денем. Щяха да изработват същото количество тухли, въпреки че вече нямаше да им предоставят плява.

Биеха израилтяните, които отговаряха за работните групи. "Защо не сте успели с бройката нито вчера, нито днес?" - изискваха те.

Затова израилевите първенци отидоха при Фараон и го молеха: "Моля те, не се отнасяй с нас така. Не ни се дава плява, а от нас изискват да правим толкова тухли, колкото и преди. Бият ни за нещо, за което не сме виновни. Вината е в твоите надзиратели, задето поставят непосилни изисквания."

Но Фараон отвърна: "Вие просто сте мързеливи! Явно нямате достатъчно работа. Иначе нямаше да казвате: "Пусни ни да отидем да пренесем жертви на нашия Господ." Сега се връщайте на работа! Няма да ви се дава плява, но ще трябва да продължите да изработвате същото количество тухли." След като фараонът не отстъпи от своите изисквания, израилевите първенци разбраха, че имат сериозен проблем. Излязоха от Фараоновия двор и се срещнаха с Мойсей и Аарон, които ги чакаха отвън. "Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият" (Изход 5:13-21).

Сега израилтяните бяха недоволни от Мойсей като водач. Неговото проповядване и обещания ги бяха вкарали в утеснение и трудности. Те започнаха да правят разграничение между Моисеевата власт и Божията - викаха за Божието осъждение над него.

Смятаха, че вината е на Мойсей. Ако ги бе оставил на мира, Фараон нямаше да се отнесе с тях толкова жестоко. Те не можеха да разберат, че Бог, не дяволът или някакъв объркан водач, е разпоредил развоя на събитията. Нищо не бе станало извън Неговия съвършен план или предупреждение. Господ заповяда на Мойсей да говори с Фараон. Бог, а не дяволът или дори не Мойсей, закорави фараоновото сърце! Това става ясно от няколко пасажа (Изход 11:10; също вижте Изход 9:12; 10:1, 20, 27). Колкото повече се закоравяваше фараоновото сърце, толкова по-окаян ставаше живота за Авраамовите потомци.

След изтърпените страдания, израилтяните бяха избавени от Египет само за да се скитат в голямата пустиня. Без вода и с оскъдни запаси от храна, те отново започнаха да се чудят: Не им ли бе обещал Мойсей свобода и изобилие? "Добра и просторна земя, земя, където текат мляко и мед." Наистина беше голяма, но ни най-малко не бе добра и никъде не се виждаха мляко и мед! Това ли беше неговата идея за свобода и снабдяване? Наистина ли беше изпратен от Бога?

След три дни на недостиг, Мойсей ги отведе на едно място, наречено Мора, където те откриха вода. Сигурно си помислиха: Добре, може би нещата ще започнат да се обръщат. Но скоро разбраха, че не могат да пият водата, защото не е добра. И сред хората се надигна недоволство и бунт. Техните критики ставаха все по-остри, когато говореха един пред друг и пред Мойсей. Обезсърчението се разпространи като рак и зарази цялото общество. Навярно Мойсей знаеше достатъчно, за да изведе хората, но не и да ги въведе.

Те се оплакваха на Мойсей и Аарон: "По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защо ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад" (Изход 16:3).

Мойсей не доказваше особено водачески умения в много отношения. Не беше ли животът им по-добър, преди той да дойде на власт? Бяха преживели само огромен стрес и трудности след проповядването му в Египет. Щеше ли това да има край? Отърваха се от едно изпитание само за да попаднат в друго. Техният водач бе обещал земя, където текат мляко и мед, но те виждаха единствено суха земя, змии и скорпиони в пустинята. Мойсей сигурно бе пропуснал някой завой или вероятно бе нечестив. При Фараон поне имаха храна. Сякаш Мойсей им желаеше страданията и глада. Животът бе по-добър в Египет! Оплакванията им ескалираха дотолкова, че те си казаха един на друг: "Да си поставим началник и да се върнем в Египет" (Числа 14:4).

Но чуйте какво слово освободи Мойсей към тези, които не можеха да понесат богоизбрания водач: "Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа" (Изход 16:8).

Тези мъже и жени мислеха, че тяхното непокорство е срещу Мойсей и по никакъв начин не е свързано с Бога. Смятаха, че трябва да се направи разграничение. Следваха логиката си, а не принципа на покорство. Хората, които ходят според ограниченото разбиране, породено от виждането и обстоятелствата, се съветват на пътя на падението. Те няма да изпълнят своята съдба, докато тези, които разпознават властта и се покоряват, влизат в обещанията, точно като Исус Навиев и Халев. АМИ АКО РАЗПОЗНАЯ...?

Може да считаме себе си за по-мъдри от израилтяните, които отсъждаха според очевидното и според първоначалните резултати от решенията на техния лидер. Може да си мислите, че сте по-духовни, подобно на Исус Навиев. Тогава бихте разпознали, че Мойсей е прав и никога не бихте реагирали като израилтяните; бихте били точно там с Исус Навиев.

Това може да е така, но трябва да сме внимателни, преди да правим подобни предположения, фарисеите разпалено настояваха: "Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствували с тях в проливане кръвта на пророците" (Матей 23:30), но Исус каза, че те имат същия дух като бащите си. Винаги е лесно да различите правилното от погрешното, когато всичко е приключило и са били написани книги. Това, което отличаваше Исус Навиев от останалите, не беше неговото разпознаване, а способността му да приема и да се покорява на истинските власти. Оттук се породи и истинско разпознаване.

Чувам да отекват гласове на неодобрение от страна на много хора, които твърдят, че имат разпознаване, но в сърцата си са непокорни. Дори докато пиша тази книга, в рамките на последните двайсет и четири часа получих писмо, в което се сблъсках с отношение от рода на "Ще се покорявам, ако съм съгласен", съчетано със "способността да разпознаваш". Мислещите по този начин хора, грешат във вярването си, че имат безопасен път без истинско покорство.

КОЙ ГО ПОСТАВИ В ТАЗИ ПОЗИЦИЯ?

Може да запитате: "Ами ако усетя, че моят лидер не прави много добър избор? Трябва ли да продължа да му се подчинявам, виждайки, че върви към провал?" Като се обърна назад към годините си в служение, си давам сметка, че много пъти съм изпитвал подобно объркване: "Вземат лошо решение! Разминават се с Бога! Повлияно им е негативно. Просто не мога да се подчиня на това!" Но в повечето случаи моето несъкрушено сърце е проявявало независимостта си.

Бях служил като административен помощник на моя пастор в продължение на една година, когато започнах да оспорвам много от решенията му. Всичките му нареждания минаваха през моето бюро, преди да бъдат разпределени до оглавяващите различните отдели. Безброй много пъти съм смятал неговите решения за неразумни и съм мърморел в сърцето си срещу тях. Един ден Духът ми проговори: "Имам въпрос към теб."

Опитът ме е научил, че когато Бог ми задава въпрос, Той се приготвя да разкрие моята недостатъчна мъдрост. Отговорих: "Да, Господи."

"Тебе ли поставих в позиция на пастор или него?"

Казах: "Него."

Господ бързо продължи: "Точно така. Затова ще му показвам неща, които няма нужда да показвам на теб и много пъти нарочно ще въздържам мъдростта на неговите решения от теб, за да видя дали ще последваш него, както той следва Мен."

Обикновено месеци по-късно мъдростта на пастора се доказваше. Виждах я, проблясваше ми и още веднъж осъзнавах, че съм бил подведен от моя разум, издигайки го над принципа на покорство. Точно това предизвиква разделения в църкви, в семейства и в общ бизнес. Бог не ограничава нашето покорство към властите само до моментите, когато виждаме тяхната мъдрост, когато се съгласяваме или харесваме казаното от тях. Той просто казва: "Покорявайте се!"

По-късно Господ проговори в сърцето ми: "Джон, ако исках всеки вярващ да получава цялата информация, мъдрост или насоки, от които се нуждае, само чрез молитва и общение с Мен, никога не бих постановил властите в Църквата. Но Аз ги поставих с пълното намерение Моите деца да не получават всичко, от което се нуждаят, чрез своя молитвен живот. Те трябва да се научат да разпознават и да чуват Моя глас и чрез лидерите, които Съм поставил." Не е наша отговорност да даваме преценка за решенията на водачите или да отсъждаме за резултатите от фактите. Този, който е поставил съответния човек на власт, ще го направи. Ако на израилтяните бе позволено да съдят Моисеевите решения, той щеше да бъде притиснат в ъгъла и те щяха да се върнат в Египет.

И лидерите, и ние ще бъдем съдени. Те за своите решения и осъждението им ще бъде по-тежко от нашето. Ето защо Исус предупреждава: "А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват" (Лука 12:48). Яков също предупреждава: "Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане" (3:1).

От друга страна, Бог ще ни съди според проявеното ни покорство, защото властта е от Него. Съпротивата срещу делегирана власт е съпротива срещу Божията власт. Не бива да се натоварваме със задачата да преценяваме предварително дали лидерите са прави. Това не е наш товар, а на Бога. Само Той познава и може да промени сърцата, което е и Неговото голямо желание.

СЪРЦЕТО НА ЛИДЕРА Е В БОЖИИТЕ РЪЦЕ

Искам да се върна към свидетелството, което дадох в глава 2. Когато моят пастор съобщи, че преустановява домашните събирания за църквата, аз не само смятах, че греши, но и че някой му е повлиял да вземе това решение срещу мен. Около началника ми се въртеше друга сила, за която не съм споменал - офисният мениджър. Той не ме харесваше и искаше моето уволнение.

При това издигна стена на разделение между мен и главния пастор, като даваше на всеки негативни сведения за другия. Повечето от тях съвсем не бяха верни. Освен всичко друго, бе предприел един вид кампания с анонимни писма сред служителите, която бе специално насочена срещу мен. Работещите са казвали на съпругата ми, която също бе част от колектива: "Защо просто не напишеш името на съпруга си върху това?" Знаех какво прави, но бях с вързани ръце.

Когато главният пастор отмени домашните групи, аз счетох, че това е още една атака срещу мен, заради лъжите и подозрението, прокарани от мениджъра. Бях сигурен че "разпознавам" правилно. Чувствах се праведен и изпитвах все по-малко желание да се подчинявам на властта на главния пастор. В крайна сметка, той беше подведен и вземаше неправилно решение - мислех си аз. Как Бог би искал осеммесечен труд да отиде на вятъра, както и възможността за спасението на много хора? Поради всички тези причини аз не отстъпвах пред главния пастор в продължение на 20 минути по време на онова събиране. Чувствах се прав - докато Святият Дух не ме смъмри, когато се прибрах у дома. Тогава в мен дойде дълбоко разбиране: бях изправен не пред човешка власт, а пред Божията.

Скоро след това Господ съживи в сърцето ми едно слово. То ясно се отнасяше за подобни ситуации и задаваше насока във време на трудности:

Царят представлява човека на властта над вас. Без значение дали е благочестив или опак, неговото сърце си остава в ръката на Господа. Стихът не казва: "Сърцето на добрия цар е в ръката на Господа." Независимо как му е било повлияно, сърцето му е в Господната ръка. Понеже не е писано: "Стига царят да не е негативно повлиян, сърцето му може да се обръща от Господа."

АМИ АКО ЗНАЕМ, ЧЕ ТОВА Е ЛОШО РЕШЕНИЕ?

Ами ако не просто предполагаме, но сме сигурни, че властта взима лошо решение? Ами ако имаме конкретно доказателство, че лидерите ни са се повлияли от недобри сведения? Няма ли връщане назад? Не можем ли да направим нещо, за да помогнем на нашия водач? Отговорът е "да".

Естир е добър пример за подобни ситуации. Авраамо-вите потомци бяха пленници под персийско управление. Лукав план бе замислен от нечестивия Аман, който повлия на персийския цар Ксеркс да подпише декрет за убиването на всеки юдеи. Самият цар определи деня.

Царица Естир бе потомка на Авраам, но не бе признала този факт по настояване на своя чичо Мардохей. Но Мардохей отиде при Естир и я помоли да се застъпи пред царя за своя народ. Тя разбираше, че тази постъпка би могла да й струва живота. Можеше да изгуби всичко. Естир беше царица и тайната й бе неприкосновена.

Тя взе решение да отправи прошение към царя. След тридневен пост, царицата приближи вътрешния двор на цар Ксеркс и Бог направи така, че той да погледне благосклонно към нея. Запита каква е молбата й тя го покани на празненството, което устройваше специално за царя и за Аман. Царят се съгласи и заедно с Аман отидоха на пиршеството.

Късно през същата нощ царят не можеше да заспи. Заповяда на слугите си да му четат от летописните книги. От прочетеното той си спомни, че юдеинът Мардохей бе спасил неговия живот, но никога не бе възнаграден. Царят се чудеше по какъв начин да го почете и потърси съвет от Аман. Последният по погрешка помисли, че става въпрос за него и предложи показването на изключителна почит към такъв човек. Тогава царят изясни, че има предвид Мардохей, а за свое най-голямо неудоволствие Аман трябваше да изяви почит към него. Бог вече приготвяше сърцето на царя за думите, които Естир щеше да изрече на празненството.

Щом царицата събра царя и Аман на пиршеството, царят отново попита за нейното прошение.

"Тогава царицата Естир в отговор рече: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, нека ми се подари живота ми при молбата ми, и людете ми при молбата ми; защото сме продадени, аз и людете ми, да бъдем погубени, избити и изтребени, Ако бяхме само продадени като роби и робини, премълчала бих, при все че неприятелят не би могъл да навакса щетата на царя" (Естир 7:3-4).

Трябва да отбележим две неща. Първо, царят очевидно бе взел ужасно и некомпетентно решение, но все пак тя се обърна към него с уважение, запазвайки покорството в сърцето си. Второ, Естир сподели мъдростта си с голямо смирение, с оглед на неговото добро, а не само на своето. Отправи молба, но го остави той да вземе окончателното решение. Тя не каза: "Глупави съпруже, послушал си думите на един убиец. Не разбираш ли колко много ще загубиш чрез заповедта, която си издал?" Естир разчиташе на едно: че Бог ще обърне сърцето му. Господ наистина промени намерението му и царят обеси нечестивия Аман. Юдеите бяха пощадени от изтребление.

Естир имаше конкретно доказателство, не просто разпознаване, че нейният водач не разполага с истински факти. Тя отиде при него със смирение и предизвика нещата по такъв начин, че царят бе в позиция да вземе правилното решение. Не го подцени, нито го притесняваше или манипулираше. Тя просто разчиташе на силата на Святия Дух да насочва сърцето на нейния господар.

КОГАТО НЕ СЕ ЗНАЯТ ВСИЧКИ ФАКТИ

В Словото намираме случай не само когато водачът се е поддал на недобро влияние, но и когато самият той взема решения, преди да е видял всички факти или да е изслушал цялата история. За пример могат да послужат Давид и цар Саул. филистимският гигант хвърляше презрение към армиите на Бога в продължение на четиридесет дни. Той предизвика Израел да излъчи един шампион, с когото да се бият за решаване на конфликта. Давид видя как войниците са ужасени и не са в състояние да отговорят на предизвикателството на гиганта. Бог вложи в сърцето му да се бие той. Но цар Саул го погледна и каза: "В никакъв случай. Ти си само дете и когато загубиш, всички ние ще трябва да служим на тази чужда армия" (перифразиране на автора).

Давид чу това, но вместо да спори, започна да го убеждава:

Когато представяше информацията на властта, в отношението му имаше уважение. Той информира царя за онова, което не му бе известно при вземането на първоначалното решение. След което Давид се довери на Божията способност да обърне сърцето на неговия лидер. Вярваше, че това, което Бог е вложил в собственото му сърце, ще се осъществи чрез решението на царя. Оставайки смирен и покорен, Давид даваше място на Господното действие. И Бог обърна сърцето на Саул, който каза "Върви и нека Господ да е с теб!"(1 Царе 17:34-37).

ИСТИНСКО ХОДАТАЙСТВО

Друг библейски пример за отправяне на молба към водача, след като той е взел решение, е случаят с Авигея. Тя бе омъжена за суров и зъл богаташ на име Навал. Давид се нуждаеше от храна, понеже Саул продължаваше да заплашва живота му. Давид се обърна към Навал с молба за продукти; знаеше, че е време на празнуване и ще има неща в изобилие. Преди той бе пазил Навало-вите слуги и никога не бе вземал нищо от него.

Навал не само отхвърли молбата на Давид, но прояви и обидно отношение. Това поведение разгневи Давид и той поведе 400 свои мъже да потърси отмъщение. Щеше да унищожи Навал и всички, които му принадлежаха.

Авигея, Наваловата съпруга, дочу за това и бързо приготви дарове от хляб, вино и месо, зърно, сушено грозде и смокини. Тогава се отправи в посоката, откъдето щеше да дойде Давид, за да пресрещне него и мъжете му. Когато го видя, тя слезе от осела и падна по лице пред Давид. После отправи молбата си:

Позволете ми да изредя точка по точка всичко, което тази жена направи за своя съпруг, за дома си и за Давид. 1. Тя се обърна към Давид с голямо уважение, като постоянно се представяше за негова слугиня.

2. Представи на Давид и на мъжете му щедър подарък, отразяващ нейната загриженост за тяхното добро.

3. Застъпи се за своя дом, като пое върху себе си отговорността. Дори каза, че това е нейното "беззаконие".

4. Със страх и трепет изтъкна пред Давид, че ако извърши такова кръвопролитие, ще влезе в грях.

5. Напомни на Давид, че Бог ще отдаде възмездие и ще изпълни обещанията си към него.

6. Помоли Давид да си спомни за нея, когато бъде издигнат.

Може да запитате: "Как тази жена почете съпруга си?" Спаси му живота. Той съгреши срещу тези мъже и срещу Господния помазаник. Ако беше опитала да оправдае неговото поведение, би дала по-голямо основание на Давид за отмъщение. Тя би наляла масло в огъня и би насърчила отдаването на възмездие. Каква полза от показването на почит, което ще доведе до смъртта на съпруга ти?

Щеше да е проява на пълно неуважение към Навал, ако бе казала: "Измъквам се оттук и оставям своя съпруг да си получи заслуженото, понеже е неудачник." Или би могла да отиде при Давид и да каже: "Слушай, аз нямах нищо общо с това. Щях да ти дам нещата, от които се нуждаеш. Когато чух какво е направил безразсъдният ми съпруг, дойдох с малко храна за теб и за мъжете ти, но ти не се отказвай от плана си да го убиеш - та той е неудачник и жесток. Каквото и да му сториш, заслужава си го." Подобни действия биха опозорили нейния съпруг.

Да се застъпиш за някого не означава, че пренебрегваш беззаконието; по-скоро го признаваш. После поставяш себе си между човека и осъждението. Казваш: "Знам, че той заслужава осъждение, но аз прося милост. Ще поема отговорността върху себе си и ще се застъпя за него." Авигея направи точно това. Давид дойде да отдаде съд, а тя попроси милост. Точните й думи бяха: "Моля те, прости прегрешението на слугинята си."

Авигея говори така, за да възпре Давид да не съгреши, отдавайки лично възмездие. Божието Слово заповядва: "Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти" (Левит 19:18). Тя застана в пролома, за да търси милост, а също и праведност за Давид.

Авигея не разпространяваше клюки сред съседите и приятелите си: "Знайте, че съм омъжена за мошеник. Той е най-големият неудачник, когото познавам." Нито пък говори на Давид за съпруга си с гняв, отвращение или желание да си мъсти. Думите й целяха да спаси живот. Вижте какво постигна застъпничеството й:

Когато Авигея се прибра у дома, съпругът й си бе организирал гостоприемство. Нямаше никаква представа какво се е случило току-що. Тя предпочете да не му каже нищо оная вечер. На другата сутрин сподели с него как е спасила живота му. При тези думи неговото сърце стана като камък. Десет дни по-късно Господ уби Навал. Върху нечестивия човек дойде възмездие не от ръката на Давид или на Авигея, а от Божията ръка. ЗАРАДИ ТОЗИ, КОЙТО Е НА ВЛАСТ

Мойсей се озоваваше в положение, при което бе принуден да оспорва решението на властта - на Бога. Това ставаше не веднъж. Нека да се спрем на първия случай. Израилтяните бяха съгрешили, като си направиха златно теле и му се поклониха. Бог толкова се разгневи, че каза на Мойсей, че ще ги избие всички и ще въздигне нация чрез Мойсей. Чуйте Моисеевата молба:

Тогава Мойсей се помоли на Йеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? Защо да говорят . египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, което Възнамеряваш против людете Си. Спомни си за слугата си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви като небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят завинаги" (Изход 32:11-13).

Ще подчертаем няколко неща. Мойсей говореше в пълно покорство и със страх и трепет. Второ, той ревностно умоляваше Бога; никога не заповядваше. Трето, преди всичко заставаше на Божия страна, а не на страната на хората. С две думи, Мойсей искаше да каже: "Ами Твоята репутация, която си изградил в продължение на 400 години? Името Ти е познато по цялата земя, но Ти ще го опетниш, като не завършиш това, което си започнал." Тъй като Мойсей защитаваше преди всичко Божиите интереси, той можеше да отправи предизвикателство към решението на Бог. Мотивът му не бе себичен, но в полза на другите.

Преди да отправим молба към даден водач, трябва да се запитаме: "Заради кого го правя най-вече?" Дори когато Мойсей напомни на Бог за Неговото обещание към Авраам, то бе преди всичко заради Господ. Напомни Му за важността на Неговото Слово. Мойсей имаше правилния фокус, понеже сърцето му беше право. Беше Божи служител, затова мислеше първо за Него, преди да помисли за себе си или за израилтяните. Ето го Божият отговор: "Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си" (Изход 32:14).

Бог промени намерението Си. Решението бе отменено. Бих искал да изтъкна още едно важно нещо. Мойсей можеше да отговори по такъв директен начин на Бог, понеже отново и отново бе доказвал своята лоялност. Този принцип действа днес в нашето служение по следния начин - има служители, които са доказали верността си към Лиза и мен през годините. Те получават благоволение по-бързо от онези, които току-що са започнали да работят за нас. Трябва да си спечелил правото да говориш в живота на водача. Постигаш го чрез лоялност, не-порочност и вярност. Не всеки има способността да говори в живота на водача по този начин.

Още нещо важно - Мойсей не говори за Божието решение пред другите, а направо се обърна към Бога. Господ постоянно се гневеше на израилтяните, понеже сред тях имаше непрестанно мърморене и несъгласие с Неговите принципи. Това е тъй нареченото "оплакване", което Бог мрази. Подобно поведение е много опасно и трябва да се избягва на всяка цена. Когато мърморим помежду си и се оплакваме за решенията, взети от нашите власти, ние сеем разделение и бунт. В една от следващите глави ще видим, че съдът за такова нещо е сигурен.

Аз съм се споразумял с хората, които работят за мен. Ако взема решение, което според тях е неоснователно, могат да се обърнат с молба към мен веднъж или ако се появят нови, подпомагащи решението факти, имат право да се обърнат към мен отново. Важно е внимателно да са обмислили аргументите си и да ми ги представят по такъв начин, че аз да разбера тяхната идея. Често съм променял някое решение, когато съм получавал нова информация. Но ако са се обърнали към мен и аз отстоявам първоначалното си решение, продължаваме напред в съгласие. Ако запазим единството, дори да съм сбъркал, Бог ни пази. Той ще пази мен и хората под мен, ако сърцата ни са били чисти. Давид каза: "Незлобие и правота нека ме пазят, защото Тебе чакам" (Псалм 25:21).

АМИ АКО ИМА ПРОТИВОРЕЧИЕ С ТОВА, КОЕТО БОГ НИ Е ПОКАЗАЛ?

Може да запитате: "Ами ако властта ми каже противоположното на това, което съм усетил в молитва, че трябва да направя?" Това е добър въпрос и трябва да получи отговор. Нека да се върнем към примера, който дадох във втора глава. Преди да започна цялата програма с "партитата", аз ревностно търсих Господа в молитва и бях сигурен, че Той ме е инструктирал да го направя. И до ден-днешен съм напълно уверен, че Бог ми каза да организирам домашните групи, защото цялата случка явно бе изпит за мен дали ще се покоря на поставената над мен власт.

Словото е изпълнено с примери как Бог изпитва Своите хора. Когато каза на Авраам да принесе Исаак в жертва, в Библията конкретно е заявено: "Бог изпитваше Авраам" (Битие 22:1). Господ не е искал Авраам да убие сина си, но допусна той да пътува три дни до планината и не го спря, докато Авраам не вдигна ножа. Бог видя неговата непоколебима вярност в действията му на покорство. Вижда ли в нас същото днес?

В своето първо послание до коринтяните апостол Павел каза на църквата да направи нещо, което промени във второто си послание. След като промени новите нареждания към църквата, апостолът изрази изумително твърдение:

Павел даде заповедта, за да види дали ще последват нарежданията му във Всичко. Ключовата дума е всичко. Заповедта му бе трудна, което само по себе си бе с определена цел. Целта: ако последваха това нареждане, биха последвали всичко останало.

Точно така Бог постъпи с Авраам. Откри най-трудната за Авраам причина за покорство: трябваше да се откаже от най-скъпото нещо в живота си, обещаното, което бе очаквал двайсет и пет години. Не че Авраам бе направил нещо, но Бог му го обеща в молитва. За Авраам би било по-лесно сам да застане на олтара, но Бог искаше най-ценното за него. Ако Авраам се подчинеше в това, щеше да се подчини във всички неща.

Моят главен пастор поиска да се откажа от най-трудното нещо. Бях работил по въпроса месеци наред и всички го знаеха. В моите очи тук се криеше обещание за идването на много души в царството. От това зависеше дали ще имам успешно младежко служение. Бях заложил репутацията си, защото казах на всички, че проектът е от Бога. Бях чул, че трябва да продължа да издигам програмата в молитва. Не знаех, че това е изпит и често Божиите изпити не се разпознават, докато всичко не приключи, понеже те винаги разкриват какво има в сърцата ни.

Моите партита сигурно щяха да доведат много души в царството, но Бог е по-заинтересован властта Му да се изяви в нашите сърца, отколкото собствените ни методи да извършат Неговата работа. Той е Бог; Той има много други свежи идеи как да достигне погиващите души. Това, което не може да се промени, е принципът на покортво в човешкото сърце, защото без него човекът не може да влезе в царството и за непокорното сърце няма друга алтернатива.

Трябва да възприемем един критичен и труден принцип в сърцата си. Щом Бог делегира властта си на хората, Той не се намесва директно. Единственото изключение е, когато водачът явно наруши писаното Слово или законите на Бога. Самият Господ не би омаловажил делегираната власт, която е поставил. Не можем да подминаваме власт и да се обявяваме за подвластни само на Бога. Мойсей говори за този принцип пред главите на израилевите племена:

Мойсей набляга на този принцип още, като го прилага за съпруга и съпругата. Бог, върховната или делегираната власт, подкрепят това, с което делегираната власт е съгласна. От друга страна, анулира нещата, които делегираната власт е отхвърлила. Бог уважава Своята делегирана власт. Тъй като младата жена е под бащината си власт, а съпругата е под властта на съпруга си, Бог ще работи с бащата или със съпруга, но ще освободи жената от клетвите й.

Този принцип се намира в Словото като цяло, не само по отношение на семейството, но и в други области на делегирана власт. Отново бих искал да подчертая, че има изключение, когато властта ни казва да направим нещо, което директно противоречи на Божиите заповеди. Става ми тъжно, когато чувам хора в служението да казват: "Моят пастор ми каза да не правя това, но той не чува Бога. Затова ще постъпя както считам за добре, но по по-заобиколен начин." Няма значение какво вярваш, че си чул в молитва; ти се надигаш срещу Божията власт, ако противоречиш на насоките, които делегираната власт ти е дала.

Примерите, които бих могъл да дам, са безброй. Забелязал съм, че когато в сърцето ни започне да гори знание по откровение, много въпроси получават отговор и многобройни проблеми биват разрешавани. Тази книга не може да изчерпи всички примери и обяснения. Целта ни е да получим откровение за властта, която и откровение за Самия Бог, защото Той и властта Му са неразделни. Както ви насърчих в началото, викайте към Бога и Го молете да вложи принципа за богоугодно покорство във вашите сърца още докато четете. В противен случай, ще се окажете с повече въпроси, отколкото в началото.

В следващата глава ще разкрия как да се справяме с несправедливото отношение и как да реагираме към власт, която е груба към нас. Ще видим, че Бог има славен план за нас в подобни ситуации.