Книга на своя първороден син, Едисън Дейвид Бивиър "Мъдър син радва баща си"

УПРАВЛЯВАЩИТЕ ВЛАСТИ

Първо, кои са тези "управляващи власти"? В конкретния текст Павел говори за гражданските или държавните власти. Но наставлението не касае само правителствените лидери, а включва и други области на делегирана власт.

Новият завет говори за четири вида делегирани власти: гражданска, църковна, семейна и обществена. Към обществената аз причислявам работодатели, учители и шефове. Новият завет дава специфични насоки за всяка област, но в повечето случаи заповедта надхвърля конкретната област и власт и е актуална и за останалите. Обърнете внимание на началните думи: "Всеки човек...". Никой не прави изключение, затова го запомнете добре. То е заповед, а не предложение. Господ не говори с намеци или препоръки.

Продължава: "Всеки човек да се покорява на властите, които са над него." Гръцката дума за "покорява" е хупотасо. Това е гръцки военен термин със значение "да подредя (военни части) във военен ред под командването на лидер"! Други значения, извън военния речник, са "доброволно решение на предаване, съдействие, поемане на отговорност и носене на това" (гръцки речник на Тейлър). С други думи, според употребата си в горния стих тази дума ни наставлява доброволно да поставим себе си в позиция на подчинение на властите с пълното намерение да им се покорим.

Всеки човек трябва да се покорява на властите, защото всички, които са над нас, са поставени от Него. Всички власти произлизат от Бога. Няма изключение. В действителност английската дума "отредени" в този стих идва от гръцката дума тасо със значение "да поставя, да ръкоположа или да определя". В никакъв случай не става дума за "случайности". Определянето е директно. След като Бог е отредил всички власти, ако не ги почитаме или отказваме да им се подчиняваме, ние отхвърляме властта зад тях. Съзнателно или не, ние се противим на наредбата или управлението на Бога. Противенето на Божията власт е противене на Самия Бог!

Когато християните имат взаимоотношения с властите, не бива да се фокусират върху личността, а да почитат позицията. Покоряваме се на хората с власт, понеже това е Божия власт. Без значение дали личността ни харесва или не; без значение дали според нас тази позиция е за тях или не - ние трябва да ги почитаме. Твърде често вярващите претендират за покорство към Бога, но пренебрегват покорството към делегираната власт. Такива хора са заблудени!

Ако се научим да се покоряваме на Бога, безпроблемно ще разпознаваме Неговата власт в другите. Има ли моменти, когато трябва да избираме между Божията директна власт и делегираната Му власт? Да! Но не толкова често, колкото повечето вярващи смятат. Съществува само едно изключение, което ще разгледаме подробно в някоя от следващите глави. Въпросът е, че повечето християни приемат покорството за изключение, а личния свободен избор за правило. Подобен начин на мислене може да се окаже пагубен. Последиците, както видяхме в някои от предишните глави, са жестоки. Не само си навличаме Божието осъждение, но даваме легален достъп на демоничните сили. Ако искаме да останем благословени, имаме само един избор - покорство и подчинение.

НЕЧЕСТИВИТЕ ВЛАСТИ - ОТРЕДЕНИ ЛИ СА ОТ БОГА?

И така, казва ни се, че всички власти са отредени от Бога и че ние трябва да уважаваме и да се покоряваме на позицията. Често относно това в умовете на хората се издигат крепости. Обичайният аргумент е: "Познавам лидери, които са груби и постъпват нечестиво. Как ще ми кажеш, че са били определени от Бога?" За да отговорим, нека изберем възможно най-лошия сценарий — управник от категорията на Хитлер или Сталин. Двамата изпъкват като едни от най-нечестивите водачи през последното столетие. Всички ще се съгласим, че едва ли бихме намерили по-лоши и жестоки хора от тях. Така ли е?

Нека да вземем за пример Фараона - управителя на Египет. Той определено попада в същата категория. Под негово ръководство към еврейската нация се отнасяха брутално. Поробваше и затваряше хората, малтретираше ги физически и душевно, а освен всичко това хладнокръвно избиваше хиляди от тях. Той бе безцеремонен и арогантен, не зачиташе човешкия живот или Господа. Откъде беше неговата власт? Как се оказаха Божиите хора под ръководството му? Случайно ли беше?

Според Словото Бог каза на фараон чрез Мойсей: "Аз те издигам" (Изход 9:16). Павел потвърждава това в посланието към римляните (9:17). От двата стиха разбираме истината на нещата; всичко ще се потвърди от устата на двама или трима свидетели (Йоан 8:17). Несъмнено Бог, а не дяволът, издигна фараона в неговата позиция на власт. С други думи, Господ даде на фараона власт над Авра-амовите потомци. Това идеално съвпада с твърдението: "И колкото власти има, те са отредени от Бога."

Нека да видим как израилтяните се озоваха под властта на този нечестив водач. Бог се яви на Авраам, когато той беше на седемдесет и пет години и му каза, че чрез него ще издигне велика нация, ако той се покори. Авраам послуша и с покорството си толкова угоди на Бога, че бе наречен "баща на вярата" (Римляни 4:11-12). В ответ на Авраамовото покорство, Бог сключи завет с него. При сключването на завета Господ каза: "Знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години" (Битие 15:13).

В друг превод вместо "угнетяват" е използвана думата "потискат". Колко корав залък за преглъщане! Като баща на четирима сина, не бих се зарадвал особено да чуя, че такава е участта на моите деца, внуци и правнуци. Не бих нарекъл това назидаващо или успокояващо пророчество. Размислете. Живеем в първия век на новия милениум; потомците ми биха страдали там чак до 2400 година! Бих се изкушил да си помисля: Това ли е моето обещание и благословение за покорството ми към Бога? Интересното е, че тези неща бяха предречени още преди Исаак да бъде заченат.

ЛОШОТО ИМ ПОВЕДЕНИЕ ЛИ БЕШЕ ПРИЧИНАТА?

Някои може да разсъждават: "Господ каза това на Авраам предварително, понеже неговите потомци щяха да бъдат непокорни и Той щеше да ги накаже чрез фараона за лошото им поведение." Но Господ никога не би го планирал нарочно. Нека да изследваме нещата и да видим дали подобни размишления са точни.

Най-напред трябва да разберем как израилтяните паднаха под управлението на фараон. Авраамовият син Исаак беше богобоязлив човек, който живееше в покорство и святост. Той и съпругата му Ревека имаха двама сина: Исав, по-големия, и Яков. Те се различаваха по много неща. Бог откри мислите Си преди тяхното раждане, като каза: "Якова възлюбих, а Исава намразих" (Римляни 9:13).

Макар Яков да започна с малко залитане, в крайна сметка имаше животопроменяща среща с Бога при фа-нуил (Битие 32). Тази среща установи Божия завет на благословения в неговия живот и името му бе променено от Яков в Израел, означаващо "Борец с Бога". След което виждаме силно посвещение в неговия начин на живот. Заповяда на семейството си да оставят идолопоклонството и да бъдат чисти пред Бога. В резултат на това страх от Господа обземаше невярващите, покрай които те минаваха (Битие 35).

Израел беше баща на дванайсет сина. Единадесетият, Йосиф, беше презиран от по-големите си братя, понеже бе любимец на баща си. Бог даде на Йосиф два съня, които пророчески му показваха, че ще бъде велик водач и че неговите братя ще му слугуват. Сънищата толкова раздразниха братята, че те замислиха да се отърват от него. Изпълниха това, като продадоха Йосиф като роб в Египет.

Въпреки моментите на изключителна самота и разочарование, Йосиф остана верен на Господа, докато беше в Египет. След десетгодишна служба при един от фараоновите подчинени, той бе несправедливо обвинен в насилие над съпругата на господаря си. Озова се в затвор за повече от две години, но не се поклати и остана лоялен. Тогава Господ го използва да разтълкува сънищата на двама от слугите на фараон, които също бяха хвърлени в затвора. Единият беше екзекутиран, а другият освободен, но за известно време не изпълни молбата на Йосиф да си спомни за него. Но Йосиф бе верен.

По-късно, когато фараон бе обезпокоен от един сън, освободеният слуга му каза за Йосиф. Младият евреин бе повикан от тъмницата, за да разтълкува съня. Тълкуванието предупреждаваше за жесток глад, който щеше да дойде след седем години на изобилие. Бог даде на Йосиф мъдрост да посъветва Фараон да натрупа запаси в годините на изобилие, фараонът бе толкова впечатлен от неговата мъдрост, че незабавно издигна Йосиф до втори по ранг в Египет след самия себе си.

Благочестивият баща на Йосиф, Израел, си стоеше у дома, без да подозира какво предстои. Бог не му откри идващото. Това щеше да е средство, чрез което всички Авраамови потомци да се преселят в Египет. Две години след започването на глада Израел изпрати своите синове в Египет да купят зърно. Иначе щяха да загинат. Египет беше единственото място, откъдето да потърсят помощ, защото само там имаше подготовка за глада и екипировка от Божията мъдрост. Бог направи нацията богата в резултат на нещата, които разкри чрез Йосиф. Той подготвяше Египет да стане най-мощната и влиятелна нация. Това също беше с определена цел.

Когато пристигнаха в Египет, синовете на Израел бяха представени пред Йосиф, но не го разпознаха. Нищо чудно. Кой би очаквал един роб да седи на престола? Йосиф, от друга страна, ги позна - и дори може да ги е очаквал - но не им откри кой е. Благослови ги с безплатно зърно, но направи така, че един от братята да остане, за да накара всички да се завърнат. Когато запасите им свършиха, всичките синове на Израел се върнаха. Щом всички се събраха, Йосиф се разкри сред тях.

След като разбраха кой е, братята му се ужасиха. Той бе на такава позиция, че можеше да си отмъсти за тяхното предателство. Но вместо това Йосиф ги успокои.

След подобен отговор бихме се зачудили дали дълго прекараното време в Египет не е изкривило неговите схващания. В крайна сметка, как би могъл един любящ Бог да го прекара през толкова много страдания? Как би могъл да допусне най-верният и покорен син на Израел да понесе робството и самотната килия за повече от дванайсет години, след като беше невинен? Наистина ли Йосиф вярваше, че Господ не само го е допуснал, но го е и планирал?

Спомнете си, от устата на двама свидетели ще се потвърди всяко слово. Чуйте какво писа псалмистът години по-късно:

"После призова глад на земята, строши всяка подпорка от хляб. Изпрати пред тях човека Йосифа, който бе продаден като роб. Стиснаха нозете му с окови; душата му участвуваше в притискането от желязото, докато дойде време да се изпълни думата му; защото Словото Господно го изпитваше" (Псалм 105:16-19).

О, Йосиф наистина смяташе така. Нека да се спрем по-подробно на този пасаж. Първо, Бог, а не дяволът или обстоятелствата планираха глада. Второ, както казва Йосиф, Той го изпрати преди неговото семейство. Щом чуем фразата "изпратен от Бога", значи никой друг няма намеса. Йосиф не се преструваше; той говореше чрез Божия Дух. Трето, всичките му страдания бяха тест или пречистващ процес за него. И на последно място, той бе окован във вериги. Тогавашните тъмници бяха много, много по-лоши от затворите днес. А Йосиф беше твърде благочестив човек. Значи ли това, че добрите хора могат да понесат грубо отношение от страна на властта, без да се намеси случайността или дяволът? Смятате ли, че е възможно подобни обстоятелства да бъдат планирани или предвидени от Бога?

ВЕЛИКО ИЗБАВЛЕНИЕ?

Нека да продължим да отговаряме на тези важни въпроси. Вижте отново думите на Йосиф. Не забравяйте, че той говореше под божествено вдъхновение: "Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление. И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог" (Битие 45:7-8).

Велико избавление! Чакайте малко. Не непокорството на Авраамовите потомци ги доведе под управлението на фараона, а Божият план. На всичко отгоре, Бог знаеше, че малко след Йосифовата смърт ще се издигне друг фараон, който жестоко ще измъчва израилтяните (Изход 1:8-14). Години преди това Господ бе казал на Авраам, че потомците му ще бъдат угнетявани четиристотин години. Значи това беше Господното велико избавление? Как можеше да се счете за избавление, след като те минаха през такова утежнение?

Някои може да запитат: "Защо Бог не даде на Авраамовите потомци мъдрост, която да им осигури хранителните запаси за седемгодишния глад, вместо да прибягват до Египет? Тогава на Йосиф щяха да бъдат спестени всичките страдания." Причината е ясна! Бог искаше те да бъдат под властта на фараон. Той го планира. Може да кажете: "Но фараон беше като един древен Хитлер. Той изби хиляди израилтяни и подложи Божия народ на големи страдания." Да, така е. Но не бива да забравяме, че за Бога най-важни са не нашите удобства и забавления в този свят - Неговият приоритет е изкуплението! Чуйте Господната мъдрост в думите Му към фараон: "Ако не беше, че нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят" (Изход 9:16).

Преди това единствените, които познаваха Господ Бог, бяха Авраам, Исаак, Яков и техните потомци. Останалата част от света не познаваше Бога на Авраам, Исаак и Яков. Ето защо, когато Мойсей отиде при Фараон и му заповяда в Господното име да пусне израилтяните, Фараон отговори: "Кой е Йеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Йеова, и затова няма да пусна Израиля" (Изход 5:2). фараонът и цял Египет не познаваха Бога. Но когато Бог извърши Своите знамения, за да освободи народа Си, това се промени.

След няколко язви някои египтяни обърнаха внимание на Божието Слово. Преди да дойде градушката, четем: "Прочее, който от Фараоновите слуги се убоя от това, което Господ каза, прибра бързо в къщи слугите си и добитъка си" (Изход 9:20). Скоро те се молеха на Фараон: "Пусни човеците да послужат на Йеова своя Бог" (Изход 10:7). Дори египетските магьосници казаха на своя цар: "Божий пръст е това" (Изход 8:19).

Следните думи ясно свидетелстват за новооткритото им знание на Йехова: "Мойсей беше станал твърде велик човек в Египетската земя пред фараоновите слуги и пред людете)" (Изход 11:3). Те дълбоко почитаха Божия човек, защото вече знаеха кой е Господ. Четем, че Авраа-мовите потомци получиха от египтяните онова, което поискаха - сребърни и златни предмети и дрехи (Изход 12:35-36). Дори фараон в крайна сметка каза: "Господ е праведен, а аз и людете сме нечестиви" (Изход 9:27). Най-накрая цял Египет знаеше кой е живият Бог.

ЦЯЛАТА ЗЕМЯ ПОЗНА

Не само Египет, но и цялата земя позна Йехова като истинския и жив Бог. Това познаване дойде, след като Той смири най-мощната нация на света. Чрез Йосиф Бог даде на нацията мъдрост, която я направи най-великата - само за да бъде поразена по-късно от израилевите роби. За околния свят това оказа много по-голямо влияние, отколкото ако робите бяха победили някоя бедна, слаба или дори средно развита държава. Господ така впечатли цялата земя, че години по-късно, докато израилтяните бродеха из пустинята, нациите все още се бояха от Него и трепереха пред Израел.

Резултатите бяха явни цяло поколение по-късно. Исус Навиев, Моисеевият приемник, изпрати двама съгледвачи до мощния народ на Ерихон. Мъжете бяха посрещнати от Раав, блудницата, която им каза: Зная, че Господ ви даде тая земя и страх от вас ни нападна, и Всичките жители на тая земя се стопиха пред вас; понеже чухме как Господ пресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте из Египет, и какво направихте на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан, - на Сиона и на Ога, които изтребихте. Като чухме, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече душа поради вас; защото Господ Вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу" (Исус Навин 2:9-11).

Тя заяви, че Господ е Бог и че "всички жители" на земята са се разтреперили пред тях. Господното име бе познато вече навсякъде.

Знанието не беше само за Неговата слава, но и за изкуплението. Първите плодове станаха явни когато чужденката проститутка и цялото й семейство бяха избавени. И нещо още по-важно-тя бе прабабата на цар Давид и е в родословието на Исус Христос. Това нямаше да се случи, ако Бог не беше изявил по цялата земя името Си чрез смиряването на фараона.

Няколкостотин години след излизането от Египет все още имаше белези на страх от Господа сред нациите. Във времето на Илий, свещеник и съдия над Израел, Божието име все още се споменаваше във връзка с действието Му към фараон. Израилтяните воюваха с филис-тимците и в началото претърпяха загуба. На следващия ден те донесоха ковчега на завета на бойното поле. Спуснаха се напред и "целият Израил възкликна с голям глас, тъй щото земята проехтя" (1 Царе 4:5). филис-тимците чуха шума и се питаха помежду си какво може да е това. После разбраха, че ковчегът на Господа е в израилевия стан. Вижте реакцията им:

"Тогава филистимците се уплашиха, защото казваха: Бог (Елохим) е дошъл в стана. И рекоха: Горко ни! Защото такова нещо не е ставало до сега. Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тия мощни богове (Елохим)? Тия са боговете (Елохим), които поразиха египтяните с всякакви язви в пустинята" (1 Царе 4:7-8).

Еврейската дума, изповядвана за "богове", е Елохим. Тази дума е използвана поне двеста пъти в Стария завет, за да назове Господ Бог, на Когото служим. Само в първата глава на Битие е употребена 32 пъти във връзка с нашия Бог и Създател. Затова спокойно би могла да бъде преведена "Бог", а не "богове". Дори филистимците трепереха стотици години по-късно; макар да не Му служеха, те знаеха кой е истинският жив Бог.

ДЪЛБОЧИНАТА НА БОЖИЯТА МЪДРОСТ

Бог не бе хванат неподготвен, когато нечестивият лидер фараон дойде на власт: "Защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога" (Римляни 13:1). Всеки лидер през годините, който е имал законна власт - добър или лош -е бил определен от Бога. Издигал се е с определена цел, не случайно.

Сега може да запитате. "Какво добро излезе от лидери като Сталин и Хитлер?" За да отговоря, ще цитирам апостол Павел:

"И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще, закоравява..."

"О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата Му! Защото, "Кой е познал ума на Господа, или, кой Му е бил съветник?" (Римляни 9:18; 11:33-34).

Той може да върши неща необясними за нас. Трябва да приемаме онова, което в момента Господ не счита за нужно да ни открие.

Отново Павел описва Неговата мъдрост: "Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?"(Римляни 9:20). Чуйте думите: "Кой си ти?" Значи, не ни е дадено да Го подлагаме на кръстосан разпит.

Бог ни показва Своите мотиви за издигането на фараона, за да ни даде пример и разбиране, тъй че да можем да се доверим на Неговата мъдрост и благост. Но не ни открива това за всеки лидер. Иска да Му се доверим.

В мъдростта Си Той никога не допуска страдание без причина. Винаги може да го обърне в полза на изкупителните Си цели, дори в момента ние да не можем да си обясним нещата. Но вечността ги разкрива. В Своята благост Господ никога не допуска да ни сполети зло по отношение на вечната ни съдба. Може да възразите: "Но зло, голямо зло се е стоварвало върху хората чрез ръцете на корумпирани лидери." Това е вярно във физическо отношение, но Бог поставя духовното над физическото. Смъртта на Авел изглежда напразна, но не е, защото кръвта му все още говори (Евреи 11:4). Хиляди християни са били умъртвявани от корумпирани лидери по време на Инквизицията и гоненията преди и след това, но тяхната кръв не е била пролята напразно. Тази кръв все още говори.

Представят ни се възможности да влияем на лидерите чрез смирение, покорство и молитва. Когато Божиите хора смирят себе си, помолят се и се отвърнат от нечестивите си пътища, Бог ще чуе от небето и ще изцели земята им. Пример за това е поставянето на благочестиви водачи в книгата "Съдии". Новият завет заявява: "И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци, за царе и всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител" (1 Тимотей 2:1-3).

Съществуващото управление се влияе от нашите молитви. Резултатът може да бъде поставяне или избиране на лидери според Божието сърце. Но при все това, може да има изключения. Апостолите и светиите от ранната Църква често се сблъскваха с груби и жестоки власти, които ги преследваха. Те не страдаха поради небогоугоден начин на живот или липса на молитва, по-скоро онези властници имаха място в изкупителните цели на Бога.

ИРОД АГРИПА I.

Нека да се спрем на един от тях – Ирод Агрипа I. Името Ирод е носено от няколко римски управници в района на Палестина преди раждането на Исус, по време на земното Му служение и след Неговото възкресение. Ирод Агрипа I се издигна на власт през 37-а година след възкресението на Исус. Постига го чрез интелект и такт. Със своята далновидност той не пропуска нищо, което би довело до собственото му въздигане. Основна политическа маневра след убийството на римския император Калигула е да помогне на Клавдий да стигне до трона. Клавдий възнаграждава хитрия му политически ход и утвърждава Агрипа в неговата настояща позиция, като добавя и териториите на Юдея и Самария. Ирод Агрипа I застава над царство не по-малко от това на неговия дядо Ирод Велики.

По време на управлението си той е принуден да вземе страна в борбата между юдеизма и християнската секта. Без колебание царят поема ролята на ожесточен гонител на християните. В книгата "Деяния" четем: "Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата. Уби с меч Йоановия брат Яков; и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра" (12:1-3). Управникът е жесток с вярващите, защото това служи на неговите политически интереси и му печели благоволението на юдеите. Убива Яков, един от тримата най-близки на Исус апостоли, и възнамерява да убие Петър.

Трябва да запитаме: "Откъде дойде властта на Агрипа?" Макар на пръв поглед неговите маневри да му донасят властта, той не стига до високата си позиция без Божието знание и назначение.

Петър, който бе страдал от ръцете на Агрипа, казва на вярващите "да се боят от Бога и да почитат царя" (1 Петрово 2:17). Какво? Да почитат царя, който е убил Яков? Защо Бог би поставил такъв зъл владетел над земята, където живееха толкова много от Неговите деца, а после да им казва да го почитат? Част от нашия отговор се намира по-нататък в Словото: "И така, те вардеха Петра в тъмницата; а Църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него" (Деяния 12:5). В резултат Бог изпрати ангел, който по чуден начин избави Петър от тъмницата и безопасно го отведе до едно домашно молитвено събрание. Ако вярващите не бяха почитали царя, а се бяха възпротивили на Божията заповед относно делегираните власти, нямаше да видят ръцете на Бога да се движат чудотворно.

Плановете на Агрипа да екзекутира Петър бяха осуетени чрез молитвите и покорството на Църквата. Това събитие значително укрепи вярващите. Точно както бе сторил при Фараон, Бог изяви Своята сила с цел изкупление. Най-голямото доказателство за това се намира в самото Слово: "Божието учение растеше и се умножаваше" (Деяния 12:24).

Постоянните молитви на светиите и тяхното покорство да се подчиняват на властите спомогна много повече за обрата на събитията. По-нататък четем, че един ден Ирод Агрипа I излезе пред хората, седна на трона си в царски одежди и направи публично обръщение. "А народът извика: Глас Божий, е не човешки! И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря" (Деяния 12:22-23).

Дойде съд, но чрез меча на Господа, а не от Божиите хора. Скоро ще научим, че Бог е Този, Който въздава съд над властите. Заповядано ни е да се молим за управниците, да ги почитаме и да се покоряваме на авторитета им. Ако се налага съд, Бог казва да му дадем място.

Написаното в тази глава е вярно, макар да противоречи на църковните поучения и схващания. Нека да държим сърцата си отворени за Божията мъдрост. Не забравяйте - Той е откъм нас, а не против нас.

ГЛАВА 9

ПОЧИТАЙТЕ ЦАРЯ

На твърдото наставление на апостол Петър, накратко споменато в предходната глава, трябва да се окаже особено внимание в наши дни. Преди да се фокусираме върху този стих, нека да видим контекста преди него: "Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела" (1 Петрово 2:11-12). Става все по-ясно, че покорството към властта е подобаващо поведение, за което говори той. Споменатата борба е война между духовното желание да не се покоряваме на властите и покорството. Но твърде често ние разсъждаваме по точно обратния начин; считаме желанието за непокорство за приятел, а покорството за наш враг. Подобно схващане няма нищо общо с истината.

Не бива да забравяме думите на Петър, че дори когато се подчиняваме и покоряваме, пак можем да бъдем обвинени, че "вършим зло". Чувал съм възраженията на хора: "Каква полза? Подчинявам се, но пак ме обвиняват несправедливо." Забравили са факта, че тяхното покорство е към Господа и че наградата им идва от Него. Словото прекрасно разкрива тази идея: "Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христа. Не работете само за пред очи като човекоугодници, но като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля; и слугувайте с добра воля като на Господа, а не на човеци; понеже знаете, че всеки слуга или свободен, ще получи от Господа същото добро каквото върши" (Ефесяни 6:5-8).

Да се върнем към Петровото наставление: "Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел, било на управителите, като пратеници от него" (1 Петрово 2:13-14). Святият Дух ни наставлява чрез Петър, също както и чрез Павел, да се покоряваме на властите. Имайте предвид, че царят на онова време беше много жесток и вярващите търпяха ужасно гонение под неговото управление. Както Павел, така и Петър ни съветват да разпознаваме Божията власт, поверена на човека, а не да гледаме самия човек. Апостолът никога не би могъл да се подчини на цар Ирод Агрипа I, ако не разбираше и не разпознаваше властта на Бог върху царския сан. Трудно е да се покориш на делегираната власт, ако не я свързваш с властта на Бога. Ще се опитваш, но няма да успяваш, защото няма да разпознаваш Неговата власт.

Петър ни предупреждава, защото знае, че непокорството всъщност дава по-голямо място на антихриста. Защото тази сила "се противи и превъзнася над всичко, което се нарича Бог" (2 Солунци 2:4), включително и над пътищата, методите, действията и наредбите на истинския жив Бог. Ние вярващите трябва да запитаме себе си: "Подпомагаме ли или пречим на действието на беззаконието?" Ако го подкрепяме, значи живеем според принципите на сатана (непокорство), а не на Бога.

Петър продължава: "Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте" (1 Петрово 2:17). Той не само ни съветва да се подчиняваме, но и да почитаме властите. Гръцката дума за "почитане" е тимао, което означава "почитам, издигам на почит, уважавам, тача". Исус използва същата дума, когато казва: "Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите" (Йоан 8:49).

Речникът на Уебстър (версия 1828 година) дефинира думата почитам като "уважавам, показвам респект; отнасям се с почит и покорство и изпълнявам съответните си задължения към". Нека да повторя: царят, когото Петър има предвид, гони вярващите по онова време. Няма начин да става въпрос за него като за личност, апостолът настоява да го почитаме като поставена от Бога власт.

ЕДНО ПОКЪРТИТЕЛНО ИНТЕРВЮ

Наскоро бях интервюиран директно в ефир по една християнска радиопрограма в голям южен град. Обсъждахме една от моите книги. Десет минути след започване на интервюто говорителят обяви пауза. През това време чух няколко реклами и съобщения с понамален звук, тъй като в момента не бях в ефир.

Изведнъж вниманието ми бе привлечено от гласа на мъж, представящ прогнозата за времето. Той каза пред слушателската аудитория от стотици хиляди хора как в един от северните щати е било толкова студено, че устните на щатския губернатор са се вледенили. Говорителят назова името на губернатора и съобщи, че устните му са били толкова сковани, че не е могъл да отвори устата си, за да каже нещо глупаво, както обикновено.

Бях шокиран; не можах да повярвам на току-що чутото. Мислите ми се блъскаха: "Това християнска станция ли е? Сигурно не." После предположих: "Ако станцията е християнска, може би прогнозата за Времето е взета от някакъв източник на Асоушиейтид прес." Не можех да се отърся от тези си впечатления до идването на водещия.

Щом отново влязохме в ефир, той ми зададе един по-общ въпрос, на който аз отговорих, казвайки колко е важно да имаме Божието сърце във всяко наше действие. Все още бях притеснен от чутото и казах: "Добър пример е това, което току-що чух в емисията". После запитах: Това християнска станция ли е?"

Отговорът беше "Да."

"Е, може да сте използвали светски източник, защото който и да беше говорителят, нямаше Божието сърце в казаното преди няколко минути."

"Какво имате предвид?"

Отговорих: "Изявлението за скованата от студ уста на губернатора."

Гласът на интервюиращия прозвуча с раздразнение: "Този човек бях аз."

Продължих: "Словото казва да се боим от Бога и да почитаме царя, или тези, които са на власт."

Той отговори с още по-голяма твърдост в гласа: "Да, но няма нищо нередно да си служим с малко хумор."

Бързо добавих: "Не за сметка на почитта, която трябва да отдаваме. Апостол Павел казва: "Да не злословиш началника на рода си" (Деяния 23:5)."

Той приключи директното интервю преди определеното време, като каза: "Е, Джон, аз не гледам на всичко буквално."

Бях съкрушен. Това ли е да почиташ, уважаваш или да тачиш губернатора? Осъзнавам, че споменатият човек не винаги се е държал по подобаващ начин, но пък заемаше поста на губернатор. Като християни ние трябва да почитаме тази позиция на власт. Колко вярващи бяха повлияни от непочтителния хумор? Нищо чудно, че сме загубили уважението на толкова много обществени елементи.

Поведението на ранната гонена Църква беше далеч по-различно. Те почитаха властта. Когато се държим и говорим неподобаващо, ние подкрепяме силата на беззаконието, която действа днес. Но Библията ни казва: "Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира" (2 Солунци 2:7). Това поведение беше срещу възпиращата сила на Святия Дух. Това е принцип на сатана.

СТРАХЪТ ОТ ГОСПОДА ПОРАЖДА ПОЧИТ

Нека се върнем към думите на Петър: "Бойте се от Бога. Почитайте царя." Тези, които се боят от Бога, държат погледа си върху високата и издигната позиция на Господа на славата. Те са срещнали и са били погълнати от Неговата всеобхватна власт. Одобряват това, което Той одобрява, и мразят онова, което Той мрази. Дълбоко в техния живот са вкоренени почтителен страх и уважение към всички поставени във висока позиция, понеже Бог е делегирал Своята власт.

Когато не почитаме властта, значи ни липсва Духът на страх от Господа. Спомнете си Исаевото описание на Исус:

Исус се наслаждаваше в страха от Господа. Той Му помагаше да не съди според както вижда или чува. Този радиоводещ показа, че не е запознат със страха от Господа, що се отнася до делегираните власти. Понеже поведението на губернатора не беше достойно за почит, радиоводещият го прецени според това, което окото вижда и ухото чува. Имайки предвид тези стандарти, той беше прав.»о ако беше погледнал през очите на страха от Господа, водещият би разбрал определената от Бога власт върху живота на губернатора. Одумването на правителствена власт никога не е израз на благочестие.

Йоан Кръстител критикуваше поведението на човек на власт наречен Ирод, но неговият подход беше много по-различен от този на радиоводещия. Първо, Йоан каза на Ирод: "Не ти е позволено да я имаш" (Матей 14:4). Той говореше директно за греха, а не с неуважителност към човека. Второ, критикуваше Ирод от позицията на власт като Божи пророк. И на последно, място, Йоан не си правеше непочтителни шеги за царя.

Единственият благочестив човек в Библията, който си правеше шеги с хора в лидерска позиция, е Илия (3 Царе 18:27). Той осмиваше лъжепророците на Ваал и Ашера и боговете, които те представяха. Тези хора, които не притежаваха истинска, а подправена власт, повеждаха много израилтяни в тъмнина. Техните позиции не бяха определени от Бога. Те не бяха достойни за почит и подчинение. Не бива да се подчиняваме на хора, които оглавяват окултни организации. Но не трябва и да ги пренебрегваме, защото дори "архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Моисеевото тяло, не смея да произнесе против него хулителна присъда, но рече: Господ да те смъмри. Тия (непокорните в църквата), обаче, хулят всичко, което не знаят; а което знаят естествено, както животните без разум, в това развращават себе си" (Юда 9,10). Божият Дух беше върху Илия, за да говори по съответния начин. За нас е твърде неразумно и лекомислено да осмиваме каквато и да е форма на лидерство, била тя и от мрака.

Да се върнем към истинската назначена власт-трудно е да почитаме и да се подчиняваме, когато очите ни не са просветени чрез страха от Господа. Но чуйте какво казва Словото: "А особено тия, които с нечисто пожелание следват плътските страсти и презират властта. Смели и упорити, те не се страхуват да хулят славните същества" (2 Петрово 2:10). Стряскащото е, че Петър и Юда говорят за хора от църковните среди (Юда 12; 2 Петрово 2:13-15).

В началото на книгата предупредих, че за някои ще бъде трудно да приемат това поучение, тъй като често нашият мироглед спрямо Божието царство е демократичен. Ето защо е заповядано да се обновяваме в духа на своя ум (Ефесяни 4:23). Ако схващанията на радиоводещия бяха единичен случай, сигурно не бих го споменал, но подобно мислене се шири в Църквата. Направих това откритие докато Бил Клинтън беше президент. ОТ ДВЕ ЗЛИНИ НЕ СЕ РАЖДА ДОБРО

Когато президент Клинтън бе избран през 1992 година, бях депресиран в продължение на три дни, докато Бог не започна да работи с мен. Той недвусмислено ми показа, че никой не се издига на власт без знанието Му и че хората на власт са определени от Него. Щом това ми бе открито, аз започнах да се фокусирам върху властта на човека, а не върху личния му живот. Тогава в сърцето ми започна да нараства искрена любов към този водач и ревностно желание да го видя освободен и ходещ в истината.

Вярвам, че същото беше в сърцето на Йоан Кръстител спрямо Ирод. Макар да говореше остро, той със сигурност имаше Божието сърце към корумпирания водач. Ето защо Еремия плачеше за тези, към които отправяше толкова силни думи. Някои говорят със сърца изпълнени с легализъм и омраза, а други изричат коригиращо слово от Господа, като сърцата им преливат от състрадание.

Господ се гневи на тези, които "намират грешки" въз основата на себеправедно осъждение. Видях как това се прояви в много църкви по отношение на президента Клинтън. Преди да продължа, искам да уточня, че не съм гласувал за президента Клинтън на нито един от туровете и сърцето ме боли за нещата, които неговото поведение донесе на страната.

По време на пътуванията ми през 1992 година вярващите често ме насърчаваха да гледам по телевизията някакъв ултраконсервативен човек. Той имал да каже доста неща за либералните лидери на нацията ни, особено за президента и неговата съпруга. Слушах тези коментари всяка седмица в различни градове. Казваха: "Трябва да чуеш този човек. Той разобличава ставащото във Вашингтон." Понеже уважавах тези хора, аз си помислих: "Трябва да гледам предаване с въпросния човек и да чуя какво има да каже." Гледам телевизия рядко, затова успях да го видя едва след девет месеца.

Щом се върнах в хотелската си стая след една служба в Калифорния, включих телевизора и - ето го и него. Беше много забавен и носеше невъобразима вратовръзка. Започна да говори за президента Клинтън. Вниманието ми бе приковано: Този е човекът, за когото всички разправяха. Радвах се най-после да чуя известната личност. Седнах, готов да гледам и да чуя нещата, които той има да каже.

В продължение на двайсет минути слушах как той напада президента и го изкарва хомосексуалист. Шегите бяха забавни и думите подбрани, но през цялото време усещах стомаха си свит на топка. Помислих си: "Какво не е наред? Всичко, което казва, е вярно. Взел е на мушка либералния начин на мислене на нашия президент." После запитах: "Господи, защо изпитвам такова притеснение в сърцето си?"

Святият Дух веднага отговори: "Да не злословиш началника на рода си" (Деяния 23:5).

В ума ми изплува друг стих: "И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци, за царе и всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител" (1 Тимотей 2:1-3). Сякаш един тон с камъни се стовари върху мен. Бог ни е заповядал да почитаме, да се молим, да ходатайстваме и да благодарим за тези, които са на власт. Той също така ни е заповядал да не говорим срещу тях. Макар телевизионният коментатор да беше прав за повечето от нещата, които съобщи, от две злини никога не се ражда едно добро!

Не бях толкова притеснен за този човек, колкото за вярващите, които така се вълнуваха за неговото послание. Що се отнася до коментатора, счетох, че действа според степента на своето разбиране. Но не можех да разбера как вярващите пропагандират посланието му. Как "почитаха царя"? Бог ни е казал какво да правим като християни: да се молим, да ходатайстваме и да благодарим. Павел говори за смъртното наказание, за хората, които ходят в различните проявления на беззаконието, но и които "одобряват ония, които ги вършат" (Римляни 1:32).

СПОРЕД КАКВИ ЗАКОНИ ЖИВЕЕМ?

Започнах да проповядвам навсякъде из Щатите за станалото в онази хотелска стая. Много хора видяха светлината и се покаяха; други откровено ми се ядосаха. Спореха, че коментаторът е отстоявал праведния живот и свободата на словото, предоставена от правителството ни. Така е, но имаме заповеди, които стоят над това поведение. Дали живеем според демократичното управление или следваме законите на Божието царство? Само защото нашата страна разрешава пиенето на алкохол, трябва ли ние вярващите да го употребяваме безконтролно?

Имаме по-висш закон. Един невярващ в Рим е писал за християните от първи век: "Изживяват дните си на земята, но са родени на небето. Подчиняват се на поставените закони и в същото време превъзхождат законите с живота си" (Писмо до Диогнет, глава 5).

Каква полза имаме да слушаме клевети? Какъв е плодът от това? Няма ли да е по-полезно вместо да гледаме и да разпространяваме посланието на този човек, да отделим време за ходатайство за нашите национални лидери? Не казва ли Бог, че резултатът от покорното поведение е "да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и святост"?

Познавам един служител, който се е срещал с президента Клинтън и му казал: "Всеки лидер, който узаконява избиването на невинни деца, ще преживее Божия съд и ще гори в ада." Този служител се е държал както Йоан Кръстител пред Ирод. Като посланик на Бога, сърцето му е било изпълнено с праведен гняв и искрена любов към неродените поради аборти деца и президента. С цялото си уважение към властта на президента, този човек е говорил истината. Той никога не би подложил държавния глава на присмех. Когато населението слуша телевизионни персони да атакуват властите, ние загубваме Божието сърце. Слушането на клевети няма да произведе вечен плод.

СЪРЦЕ, КОЕТО ПОЧИТА ВЛАСТТА

Нашето поведение трябва да се определя от сърце, което почита властта, защото почитаме Господния избор. Павел ни наставлява:

Бог нарича хората на власт Свои "служители" и те са достойни да приемат дължимата чест и уважение Това гори в сърцето ми всеки път, когато видя полицай, пожарникар, кмет. общински съветник, губернатор, законодател, съдия, депутат или друг човек от системата на управлението. В мен се надига респект, когато посещавам градски, щатски или федерални офиси. Работещите са Божии служители за Неговите хора.

Неколкократно съм бил глобяван за превишена скорост и всеки път съм казвал на съответния служител: "Господине, сбърках и искам да ви благодаря, че си вършите работата и служите на нашия град. Моля ви, простете ми за моето нарушение." Само да можехте да видите лицата им! Веднъж изражението на служителя напълно се промени. Беше доста твърд, но омекна, когато видя моето уважение към властта му. Дори си помислих, че може и да не ме глоби, макар да не целях това.

Имам приятел пастор в щата, където губернаторът бе осмян от водещия на "християнската" радиостанция. Чуйте неговото свидетелство. Той бил в молитва за своя град и питал Бог какво е нужно да се направи. По онова време църквата му не била голяма. Бог говорил в сърцето му, че трябва да почита градските власти. Той и неговите лидери разучили какви са най-големите нужди на града. Открили, че пожарната се нуждае от маски, за да могат пожарникарите да виждат хората през дима, но маските не били включени в бюджета им за съответната година. Всяка струвала по 25 000 долара. Тези пари били твърде много за църква с техните размери.

Пасторът споделил видението със своите хора и само с едно дарение събрали необходимата сума. Той и лидерите му предоставили чека на града. Приятелят ми сподели: "Джон, не можеш да си представиш как това докосна градските управници. Не можеха да повярват, че една църква е извършила подобно благодеяние. Бяха свикнали хората да мърморят за нуждите на правителството, а не да правят дарения."

От този момент нататък църквата започнала да нараства неимоверно. Когато се събрали да благословят новата си сграда, много от градските управници присъствали, а и все още посещават църквата. Сравнете плода на пастора с този на радиоводещия.

Чувал съм много вярващи да се оплакват за данъците, които плащат. Срещал съм християни, които са намерили начин да не плащат полагащото се на държавата. Твърдят, че това е тяхно конституционно право. Аз им опонирам: "Наставлението на Бога стои над вашето предполагаемо конституционно право. Бог казва да "плащаме данъци"." После казвам на тези хора: "Кой плаща за пътищата, по които шофирате? Кой плаща за полицаите, пожарникарите и законодателите, които ви пазят?" Счетоводители са споделяли как вярващи си служат с измама относно данъците, като укриват доходи. Много тъжна истина. Казах на счетоводителите на нашето служение: "Не искам да замаскирате нищо; никакво укриване на доходи! " Плащането на данъци е възможност да дадем нещо в отплата на правителството, което ни служи. Не можем да бъдем ограбени, ако изберем да даваме. Кога ние вярващите ще проумеем тази истина?

Ако църквата практикува това, ще бъдем по-добри свидетели за нашата нация и за света. Трябва да се научим да уважаваме; да се отнасяме с почит и покорство и да изпълняваме съответните задължения към тези, които са на власт. По този начин почитаме нашия небесен Баща. Когато почитаме царя, свидетелстваме за страха си от Господа.

Както писах в предишната глава, заповедта да почитаме царя директно касае гражданската власт, но този съвет също така се отнася до всички други области на делегираната власт. Вижте какво се казва за почитта в следните стихове. Относно семейството Бог ни заповядва: "Почитай баща си и майка си" (Ефесяни 6:2). И още: "жената да се бои (почита в англ. пр.) от мъжа си" (Ефесяни 5:23). Що се отнася до обществените власти, четем: "Които са слуги под игото на робството, нека считат господарите си достойни за всяка почит, та да се не хули Божието име и учението" (1 Тимотей 6:1). А за църковната власт ни се заповядва: "Презвитерите, които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено ония, които се трудят в Словото и поучението" (1 Тимотей 5:17)

Като младежки пастир твърде често ставах свидетел как млади хора говорят неуважително за своите родители. Не проявяваха никакво уважение, да не говорим за почит. Аз веднага ги смъмрях, ако техните родители пропуснеха. Ако само знаеха, че всъщност нараняват себе си, те не биха се осмелявали да постъпват така. Бог казва: "Проклет, който се присмива на баща си или на майка си. И всичките люде да кажат: Амин"

(Второзаконие 27:16). Проклятието, дискутирано в по-предишни глави, идва върху тези, които не почитат родителите си.

От друга страна, Бог обещава големи благословения за хората, които почитат своите родители: "Почитай баща си и майка си (което е първата заповед с обещание), за да ти бъде добре и да живееш много години на земята" (Ефесяни 6:2-3).

На практика Бог обещава на детето две специфични благословения, ако то почита родителите си. Първо, ще му бъде добре. Човек, който не почита своите родители, не може да се радва на успешен живот. Той е под проклятие. (В една от следващите глави ще споделя своето свидетелство по този въпрос.)

Второто обещание е дълъг живот. Колко благословено е да почиташ родителите си. Може да си мислите: "Чакай малко. Познавам деца, които са почитали родителите си, но са умрели млади." Знам със сигурност как Божието Слово казва, че това е първата заповед с обещание. Навличаме си неприятности, когато позволим нещата около нас да разклатят вярата ни в Божиите обещания. Помислете за следното: нашият Баща обещава пълна свобода от страх на всички, които са Негови. "С правда ще се утвърдиш; далеч ще бъдеш от угнетението, защото не ще се боиш" (Исая 54:14). Но скъпоценни християни живеят в страх. Ако обещанията са автоматични, защо толкова много хора понасят това мъчение? Отговорът на този въпрос е: обещанията се получават чрез молитва и се печелят чрез добро войнстване на вярата.

Авраамовият син Исаак е добър пример. Бог даде на Авраам обещание относно Исаак: "И с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него" (Битие 17:19). Обещанието бе дадено, но след като Исаак се ожени за Ревека, единствената си жена, стана ясно, че тя не може да има деца. Освен всичко останало, не Исаак, а Святият Дух я бе избрал за него. Може да запитате: "Да не искаш да кажеш, че Бог се е спрял на бездетна жена?" Да. Обещанието не беше автоматично; то трябваше да бъде задействано. Чуйте какво казва Словото: "И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна" (Битие 25:21).

Исаак трябваше да се бори за придобиването на обещанието, като извика към Господа. Помоли се според Божията воля и получи отговор. Насърчени сме: "И увереността, която имаме спрямо Него, е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем че получаваме това, което сме просили от Него"(1 Йоан 5:14-15).

Като почитате родителите си, вие можете да стъпите с молитва върху Божиите две заветни обещания и да приемете добър, дълъг и плодотворен живот. Нека за основа на вашата вяра да служи заветът на Бога, а не животът на другите.

Навярно сте притеснени, защото не сте почитали своите родители. Значи е време да се покаете. Идете при Бога в молитва и лично при родителите си и ги помолете за прошка. Започнете да ги почитате и вярвайте, че Неговите заветни обещания ще се изявят в живота ви.

Същият принцип се отнася и до началници, работодатели, учители и т.н. Ако ги почитаме, ще бъде добре за нас и ще получим наградата си от Господа. Павел наставлява работниците: "Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци; понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господа Христа. Защото, който струва неправда, ще получи обратно неправдата си, и то без лицеприятие" (Колосяни 3:23-25).

Следващата глава ще разкрие невероятните облаги, които получаваме, щом приемем Неговите служители в църквата и им отдаваме нужната почит. Също така ще видим какво пропускаме, когато не разпознаваме тези, които Бог ни изпраща.