Книга на своя първороден син, Едисън Дейвид Бивиър "Мъдър син радва баща си"

ОЩЕ НЯКОИ ПОДРОБНОСТИ

В предишните глави нашият фокус беше преди всичко върху църковните или гражданските власти. Но както заявих по-рано, повечето от началствата включват всички категории на власт. В тази глава де дискутираме специфични инструкции, дадени в Божето Слово по отношение на различни области на власт, особено семейството. Повечето области спадат към специфична категория и затова трябва да бъдат адресирани поотделно. Би било лесно да напиша цяла книга върху това, което ще разглеждаме в настоящата глава. И> ако вземем предвид принципите, които вече научихме, ще можем да ги приложим спрямо нещата в тази глава и книгата ще бъде написана в сърцата ни. Също така ще прегледаме някои основни инструкции, които не саДостатъчно съществени, та да им посветим цялата книга. Ето защо съм нарекъл главата "Още някои подробности".

СЕМЕЙСТВОТО

Преди да има църква, гражданско управление или обществена власт, имаше семейство- Неговата функция е най-решаваща, защото стабилността на останалите три области зависи от нея. Може да има пропуски в другите нива на делегираната власт, но семейството трябва да остане незасегнато и силно. Не е възможно обаче семейният ред да е нарушен, без това да рефлектира върху останалите нива. Властта в семейството е съществена основа за другите области. Словото посочва божествен ред за семейството:

"Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа" (Колосяни 3:20).

"Защото мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата (като сам Той е спасител на тялото). Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже" (Ефесяни 5:23-24).

Тези заповеди, които също така се срещат и на други места в Новия завет, представят Божията структура за власт в дома. Децата трябва да се подчиняват на родителите си във всичко, което включва всяка област от живота. Тази заповед е неприложима само ако родителят каже на децата да направят нещо противно на Божието Слово - като подтикване към сексуални грехове, лъжа, кражба, настройване към другия родител и други подобни.

Добър пример за това изключение се случи в моето семейство. Докато учех машинно инженерство в университета Пардю, посветих живота си на Исус Христос. Не след дълго вече знаех, че съм призван да проповядвам Евангелието. През една от ваканциите се прибрах у дома и казах на родителите си, които бяха ревностни католици, че ще завърша инженерното училище и после ще отида в Библейски колеж. Новината ги разстрои и счетоха моето решение за неразумно и импулсивно. Майка ми дори каза: "Ще отидеш в Библейско училище само през трупа ми!"

Отговорих й смирено и с уважение: "Мамо, обичам те и съм благодарен за всичко, което си направила за мен, но трябва да се покоря на Бога." Тези думи ни най-малко не й харесаха, нито я успокоиха. Разстроиха я още повече.

Исус ни казва: "Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене" (Матей 10:37). Насърчен от тези думи и от много подобни евангелски пасажи, аз знаех, че трябва да избера между баща си и майка си, които обичах много, и Исусовия призив да Му служа. Решението ми бе твърдо.

В продължение на няколко години нещата между нас не вървяха особено добре. Аз продължавах да обичам и да уважавам родителите си - дори повече от преди, тъй като сега имах Божията благодат. След време те започнаха да виждат плода от това, което Исус е извършил в живота ми, и осемнайсет години по-късно, когато баща ми бе на седемдесет и девет, аз имах привилегията да се моля и с двамата си родители да приемат Исус като Господ. Сега те четат нашите книги, гледат наши видеокасети и ги дават на приятели. Взаимоотношенията ни са по-добри от всякога.

Исус се изправи пред подобна ситуация. Относно покорството към Неговите родители, четем: "И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше" (Лука 2:51). Но щом служението Му започна, мечът на Словото започна да пронизва и да разкрива техните сърца и мисли, според пророчеството на Симон след Ису-совото раждане (Лука 2:35). Силните послания на Исус притесняваха и ядосваха много хора, включително и Неговото семейство. Чувствата им ескалираха дотолкова, че Неговата майка Му се противопостави:

"А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си... Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат. А около него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те. И в отговор им каза: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми? И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка" (Марк 3:21, 31-35).

Исус се покоряваше на родителите Си във всичко, докато те не застанаха срещу заповедите на Отца Му. Добрата новина е, че няколко години по-късно семейството Му се намираше в горницата и прие изливането на Святия Дух. В определен момент те станаха последователи на Господаря.

НЕ МИ ПОТРЪГНА

Нека се върнем от изключението към правилото - заповедта децата да почитат и да се покоряват на своите родители е първата заповед с обещание: за да им бъде добре и да имат дълъг живот (Ефесяни 6:2-3; Колосяни 3:20).

Аз разбрах какви са последиците от неспазването на тази заповед по трудния начин. След като завърших колежа в Пардю, ме приеха на работа в Рокуел интернешънал. Започнах да посещавам църквата, за която говорих по-рано. След втората ми служба там излязох да похапна нещо с няколко души на моята възраст. Срещнах се с един лидер от групата на несемейните. Той си търсеше квартира, а аз тъкмо се местех в града. След като поговорихме малко, решихме, че ще е страхотно да си поделяме един апартамент. Радвах се, защото щях да си спестя много пари - имайки предвид, че бях току-що завършил колеж и джобовете ми бяха празни.

На другия ден се обадих на татко и му съобщих новината. Смятах, че ще сподели радостта ми за спестяването на няколко стотачки всеки месец. Но не стана така. Вместо това, той каза: "Сине, тази работа не ми харесва. Не го прави. Не познаваш този човек." Опитах се да го убедя, като му казах колко изявен лидер е човекът в служението за несемейни, но това никак не промени мнението му.

Когато затворих телефона, стигнах до заключението, че баща ми не разбира тези неща, понеже не е вярващ. В крайна сметка, въпросният човек заемаше важна позиция. Пренебрегнах думите на баща си и на другия ден намерихме общ апартамент и подписахме договора. Когато отидохме да вземем наетия камион, моят нов съквартирант попита дали бих платил, защото си е забравил чековата книжка. Когато трябваше да платим депозита на апартамента, направи същото. Това му поведение продължи и в крайна сметка се наложи аз да платя целия наем за първите два месеца, както и сметките и неговите многобройни извънградски разговори.

Услужих му с колата си няколко пъти, понеже той нямаше такава. Всеки път колата бе връщана на следващата сутрин миришеща на цигарен дим. Той се извиняваше, че се е опитвал да помогне на хора в нужда. Една сутрин открих голяма вдлъбнатина от едната страна на колата. Много се ядосах, но не го показах. При друг случай излязох от спалнята си в 4 часа сутринта и открих съвсем непознат човек във всекидневната с кутия бира и цигара в ръка. Той ме погледна така, сякаш аз бях натрапникът.

Бях тормозен в собствения си дом, но като нов вярващ продължавах да мисля: "Трябва да ходя в любов. Не бива да се сърдя или да осъждам." Така че не вземах отношение към ситуацията. Споменавам само някои от ежедневните си случки с този човек.

След няколко мъчителни седмици разбрах, че моят съквартирант е хомосексуалист. Казах му да си замине незабавно, но той отказа. Бях плащал за всичко, докато той е живеел в грях. Горе-долу по същото време пасторът на групата от несемейни разкри какъв бе начинът му на живот и този човек бе отстранен от лидерство. Аз почти последен открих извратеността в живота му. Непокорството бе заслепило очите ми за разпознаване.

Понеже пренебрегнах бащиния си съвет, аз изгубих стотици долари, да не говорим за моя мир. Бях съсипан и това бяха двата най-трудни месеца, които някога съм преживявал. Извиках към Бога, щом всичко свърши: "Господи, защо това се случи? Доверих ти се за водителство."

Господ ми каза, че ми е дал водителство, но аз съм го отхвърлил. Бях учуден и попитах: "Как си ми дал водителство?"

Отговори: "Чрез твоя баща, но ти не послуша." Но баща ми не е новороден" - възразих аз.

Тогава Господ ми припомни, че Неговото Слово не казва: "Деца, покорявайте се на родителите си само ако са новородени." Обясни ми: "Ти си Мое дете, затова поставям мъдростта и наставлението Си в сърцата на родителите ти за твое водителство и защита."

Бързо отговорих: "Но аз вече се справям сам. Баща ми живее на повече от двеста километра разстояние и не плаща сметките ми."

Господ каза: "Само защото сам си плащаш сметките и твоите родители са двеста километра надалеч не означава, че Моята заповед да им се покоряваш вече не важи."

Неговата заповед обещава, че ще ни бъде добре, ако я спазваме и аз мога да свидетелствам, че на мен не ми провървя.

Той ми показа в кой момент човек е освободен от властта на своите бащи и майки. От самото начало Бог заповяда: "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът" (Битие 2:24).

Последната инструкция, която родителят дава на своето дете е благословението му върху брачния партньор. Ще отворя една скоба - след като бащата на Лиза ми даде своето благословение да се оженя за нея, тя ми каза, че се е изненадала. Попитах защо и Лиза ми отговори: "Понеже ми каза, че не те харесва, защото си християнин." Това свидетелство ми послужи като потвърждение, че сърцето на царя (тези, на които сме подвластни) е в ръката на Бога.

Да се върнем към Божията заповед - Неговите думи подчертават, че когато един мъж и една жена се съединят в брак, се установява нов ред на власт. Бог не споменава, че жената трябва да напусне своите родители, защото не тя установява новия семеен ред; мъжът оглавява властта.

Щом децата се задомят, от тях вече не се изисква да се подчиняват на родителите си, но те все още трябва да ги почитат. Спомням си как веднъж попитах моите родители защо не са дали съвет на съпругата ми и мен, когато са видели, че се насочваме към неприятности. Те просто казаха: "Вие никога не ни поискахте съвет." Колко библейски са постъпили. Виждал съм родители да се месят, като се опитват да инструктират децата си по същия начин, по който са го правили преди задомяването им. Това, че не са престанали да инструктират своите деца, е предизвикало наранени чувства и неразбирателство.

СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ДЕЦАТА

След неколкогодишно служение като младежки пастор, видях опасните пътища, по които много млади хора поемат. Бих искал да изтъкна някои специални съвети от Божието слово за това колко е важно да се почитат родителите. Правя го с надеждата, че всеки млад човек, който прочете настоящото, ще избегне греха, разпространяващ се сред младите - защото той е заразен и смъртоносен. Словото гласи: "Проклет, който се присмива на баща си или на майка си. И всичките люде да кажат: Амин!" (Второзаконие 27:16).

В офиса ми дойдоха самотна майка и нейният син тий-нейджър. В хода на разговора младият човек постоянно се обръщаше към майка си с презрение, като че ли тя бе глупава или по-нисшестояща. Вече го бях поправил на няколко пъти. В края на съветването, за моя изненада, от устата ми се отрониха думите: "Млади човече, ако не се покаеш за своето отношение и поведение към майка си, ще се озовеш в затвора." Бях не по-малко от тях шокиран от думите си. Младежът се водеше за вярващ и бе член на нашата младежка група. Как би могло това да се случи?

Около шест години по-късно (вече не бях младежки пастор, но пътувах) майката на момчето ме видя една неделна сутрин след служба. Тя каза: "Пастор Джон, спомняш ли си как каза на сина ми, че ако не се промени, ще се озове в затвора? Е, вече от две години е в затвора."

Бях почти забравил случката, но думите й ми я припомниха. Помислих се: "Как може тази майка да се радва, когато споделя такова нещо с мен?" Разбрах причината. Жената продължи: "Сега той е запален за Бога. Свидетелства на останалите и е ангажиран в служението на затворниците. Чете твоите книги и много се храни от тях."

Стоях в почуда как Божието осъждение върху живота на младия човек беше преобърнало всичко. Би било по-добре, ако не се беше наложило той да се научи чрез утес-нения и бе послушал думите, изговорени години по-рано.

Но важното беше, че сега сърцето му е изпълнено със силен копнеж към Бога.

Можем да видим сериозността на това деца да атакуват своите родители физически или словесно, като разгледаме какво бе наказанието към тях в Стария завет: "Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви" (Изход 21:15) и "Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви" (Изход 21:17). А Исус цитира старозаветните заповеди, когато каза: "Почитай баща си и майка си" и "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви" (Матей 15:4).

Мойсей даде инструкции как трябва да се справят с непокорното дете:

Ако днес се действаше според тези думи, в нашите църкви редовно щяха да бъдат умъртвявани млади хора. Макар този вид наказание вече да не съществува, ние все още виждаме, че Божието отношение към непокорното поведение е непреклонно и строго. Не се е променило, макар че формата на осъждение е различна. Не бива да допускаме непокорство в сърцата си, защото то е убиец.

Предупредил съм своите деца да се пазят от всяка форма на непокорство. Най-измамната и подмолна форма е оплакването. То показва презрение към властта, като заявява нагло: "Не ми харесва начина, по който ме ръководиш; ако аз бях на твое място, щях да го направя другояче." Това накърнява лидерството. Сега можете ли да видите защо оплакването допринесе израилтяните да не влязат в Обещаната земя? Тяхното оплакване отразяваше презрението им към Бога, макар да беше насочено към Мойсей. В крайна сметка, казваха на Бог, че не върши нещата както трябва и те биха водили по по-различен начин.

Почитта към нашите родители задейства чудесното обещание за дълъг и добър живот. Аз бих предпочел живота пред осъждението. Това трябва да бъде утвърдено в сърцата ни.

БРАКЪТ

Нека да насочим вниманието си към божествения ред в брака. Словото ни казва, че съпругите трябва да се подчиняват на съпрузите си "във всичко" (Ефесяни5:24). Тази заповед се отнася не само за духовните неща, но и за естествените области от живота. Павел заявява: "На своите съпрузи..." Другите мъже нямат власт над съпругата, а само съпругът. Един пастор има власт над нечия съпруга в областта на църквата и духовните въпроси, началникът има власт по отношение на работата извън дома, а гражданските власти упражняват власт в гражданските дела, но що се отнася до дома, съпругът е авторитетът над съпругата.

След години на смут, един ден казах на съпругата си: "Бог ме е направил глава на този дом и аз ще водя, без значение дали ме следваш или не." Нещата започнаха да се обръщат в моя полза, но не и за моята съпруга. Господ ми беше показал, че като водач аз никога не бива да насилвам хората под мен. Исус не постъпва така с нас. Ако онези, които са под нас, не ни следват, то е за тяхна сметка.

Влязох в божествена почивка и мир. Но Лиза продължаваше да носи цялото напрежение на дома. Тя бе убедена, че съм безотговорен лидер. Бях млад и имах много слабости, така че много от нейните притеснения се оказваха оправдани, като се имат предвид предишните ми грешки. Понякога страховете й дотолкова се усилваха, че тя ме будеше посред нощ, за да ми напомни, че не нося своя товар, а тя прави много повече, отколкото се изисква от нея. Аз просто предлагах да предадем всяка грижа на Бога и отново заспивах, докато тя оставаше будна до мен, страхувайки се от най-лошото.

Лиза се чувстваше все по-натоварена. Постоянно я нападаха притеснения. Умът й никога не бе в покой и бе подложен на постоянен обстрел, представяйки си какви ли не кризи, които могат да сполетят семейството ни.

Не след дълго напрежението, което тя понасяше, стана почти непоносимо. Налагаше се да стои дълго под душа или във ваната в опит да облекчи натиска. Една нощ, по време на една от онези бани, докато тя се е оплаквала от мен, Господ й е проговорил: "Лиза, считаш ли, че Джон е добър лидер?"

Жена ми бързо отговорила: "Не, не мисля. Нямам му доверие."

Лиза веднага схвана, бог, а не някой жаден за власт мъж, й бе казал да се покорява на съпруга си. Да ръководи дома бе подтискащо за нея, понеже не й бе определено да заема тази позиция. Бог бе допуснал тя да преживее товара на отговорността, без помазанието или благодатта да го понесе - него, което Той дава на съпруга. Лиза излезе от банята плачеща и молеща за прошка. Тя влезе в мир и почивка, в които аз бях влязъл няколко месеца по-рано и нашият дом за пръв път от години преживя истинска хармония.

Работата на Святия Дух в нея онази нощ й помогна да осъзнае, че Бог казва да се подчиняваш, а не само ако си съгласен или харесваш онова, което съпругът ти избира и решава. Тя разбра, че само когато се подчинява на Божията заповед, ще има Неговата закрила. Правил ли съм грешки след това? Естествено. И то много. Но Бог е предпазвал Лиза въпреки моите грешки и й е давал мир. Когато е покорна, има Неговата защита, независимо колко неразумни решения взема нейният съпруг.

НЕРАЗУМНИ ИЛИ НЕСПАСЕНИ СЪПРУЗИ

Заповедта съпругите да се подчиняват на своите съпрузи не е дадена само за жените, които имат вярващи съпрузи. Петър казва: "Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си" (1 Петрово 3:1).

Нека най-напред да разгледаме фразата "Подобно и вие, жени...". Петър току-що е приключил коментара как да се справяме с несправедливо отношение от страна на властите. (Разгледахме това подробно в глава 13.)

Веднага след което предлага подобни инструкции за съпругите по отношение на техните съпрузи. Ако трябваше да съедините тези думи, би се получило: