Книга относно приложимостта на въвеждането на стабилизационни облигации Обосновка и предварителни условия за стабилизационните облигации 1 Контекст
Варианти за емитиране на стабилизационни облигации
Изтегляне 0.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- При този подход финансирането на държавите-членки от еврозоната ще бъде напълно осигурено чрез емитирането на стабилизационни облигации, като националните емисии ще бъдат преустановени
- При този подход ползата от емитирането на стабилизационни облигации ще бъде най-осезаема. Пълното заместване
- Същевременно при този подход рискът от недобросъвестно поведение е най-голям.
- Постепенното въвеждане при този подход може да бъде организирано по различен начин съобразно желания темп.
2.Варианти за емитиране на стабилизационни облигацииМножество варианти за емитиране на стабилизационни облигации бяха предложени, особено след началото на кризата при държавните ценни книжа в еврозоната. В зависимост обаче от степента на заместване на националните емисии (пълно или частично) и естеството на поетата по тях отговорност (солидарна или индивидуална). Тези три широки подхода15:
В настоящия раздел всеки от трите подхода е оценен въз основа на ползите и предпоставките в раздел 1. 2.1.Подход 1: Пълно заместване на националните емисии с емисии на стабилизационни облигации с поемане на солидарна отговорностПри този подход финансирането на държавите-членки от еврозоната ще бъде напълно осигурено чрез емитирането на стабилизационни облигации, като националните емисии ще бъдат преустановени. Държавите-членки биха могли да емитират стабилизационни облигации децентрализирано чрез координирана процедура, по-ефикасно би било да се създаде агенция за управление на дълга на еврозоната16. Тази централизирана агенция ще емитира стабилизационни облигации на пазара и ще разпределя приходите сред държавите-членки в зависимост от съответните им нужди от финансиране. На същата основа агенцията ще обслужва стабилизационните облигации, като събира от държавите-членки плащанията по лихвата и главницата. По емитираните стабилизационни облигации ще се поема солидарна отговорност от всички държави-членки на еврозоната, което означава обединяване на отделните кредитни рискове. Предвид солидарното естество на отговорността, кредитният рейтинг на стабилизационните облигации ще зависи най-вероятно от този на по-големите държави-членки от еврозоната, което предполага, че ако биха били емитирани в момента, техният рейтинг би бил висок. Необходим е обаче по-задълбочен анализ на залегналия в идейния проект на стабилизационните облигации елемент на насрещните гаранции, както и на отражението върху кредитния рейтинг и доходността. При този подход ползата от емитирането на стабилизационни облигации ще бъде най-осезаема. Пълното заместване на националните емисии с емисии на стабилизационни облигации ще осигури цялостно рефинансиране на държавите-членки, независимо от състоянието на публичните им финанси. Така биха могли да бъдат преодолени и избегнати в бъдеще сериозните затруднения във връзка с ликвидността, които понастоящем изпитват някои държави-членки. При този подход би се създал и значителен по размер хомогенен пазар на стабилизационни облигации с безспорна полза от ликвидност и ниска премия за ликвиден риск. Новите стабилизационни облигации ще служат за базови облигации за еврозоната и поради това ще предоставят по-ефикасна отправна точка за ценообразуването на риска в цялата ѝ финансова система. Осигуряването на висококачествено правителствено обезпечение за финансовите институции в държавите-членки ще максимизира ползата от общо емитиране, тъй като ще подобри устойчивостта на финансовата система на еврозоната и провеждането на паричната политика. При този подход стабилизационните облигации също така ще предоставят на световната финансова система втори гранитно стабилен пазар, съпоставим по размер и ликвидност на пазара на американски държавни облигации, като по този начин бъдат и най-добрият начин за увеличаването на международната роля на еврото. Същевременно при този подход рискът от недобросъвестно поведение е най-голям. Държави-членки биха могли практически свободно да се възползват от дисциплината на другите държави-членки, без това изобщо да се отразява на разходите им за финансиране. Този подход следователно трябва да се придружава от много здрава рамка за постигане на национално равнище на бюджетна дисциплина, икономическа конкурентоспособност и намаляване на мактоикономическите дисбаланси, за която ще е нужен съществен напредък спрямо положението в момента към икономическо, финансово и политическо интегриране. Без такава рамка описаният амбициозен подход във връзка с емитирането на стабилизационни облигации няма да бъде приемлив вариант за държавите-членки и инвеститорите. Предвид поеманата по отношение на стабилизационните облигации солидарна отговорност и изискваната здрава рамка за постигане на бюджетна дисциплина и икономическа конкурентоспособност, този подход почти със сигурност ще наложи промяна в Договора. При този подход е необходимо да се определи периметърът на държавния дълг, емитируем чрез стабилизационни облигации. В някои държави-членки облигации емитира не само централното правителство, а и регионалните или местните власти17. По принцип би могло да се приеме включването на поднационалните емисии. Явното предимство е увеличаване на потенциалната полза по отношение на пазарната стабилност, ликвидността и интеграцията. Това е в съответствие и с подхождането на ЕС към бюджетния надзор като обхващащ целия дълг и дефицит на държавното управление. От друга страна, обединяването единствено на емисиите на централното правителство би представлявало по-прозрачна и сигурна договореност. Данните за централното правителство са по-лесно достъпни, какъвто невинаги е случаят с местните власти. Освен това, емисиите ще обхващат само изцяло контролирания от централното правителство дефицит. От строго пазарна гледна точка стабилизационните облигации ще заместят единствено широко известните държавни облигации, което ще улесни оценяването и ценообразуването им18. Постепенното въвеждане при този подход може да бъде организирано по различен начин съобразно желания темп. При ускорено въвеждане новите емисии ще бъдат изцяло под формата на стабилизационни облигации, а държавните облигации в обращение ще бъдат превърнати в стабилизационни облигации чрез определен механизъм на замяна. Основното предимство тук е почти незабавното създаване на ликвиден пазар с пълна базова крива на доходността. Обратното изкупуване на държавните облигации ще премахне и наболелите проблеми във връзка с финансирането, което понастоящем изпитват държавите-членки с голям дълг и високи лихвени ставки. Операцията обаче може да бъде сложна и ще изисква внимателно преценяване на конверсионния коефициент с оглед минимизиране на пазарните трусове. Друга възможност е по-постепенно въвеждане, т.е. пълно или дори частично емитиране от всяка държава-членка на нова значителна емисия стабилизационни облигации, като държавните облигации от еврозоната в обращение продължат да се търгуват на вторичния пазар. Така пазарът ще може постепенно да привикне към новия инструмент и да разработи инструментариум за анализ/ценообразуване, което ще намали риска от пазарни сътресения. При този вариант обаче изграждането на цялостен пазар на стабилизационни облигации ще отнеме няколко години (в зависимост от матуритета на облигациите в обращение), което ще отложи потенциалните ползи. Сегментът на останалите в обращение държавни облигации ще се свива, тъй като те ще бъдат заменени със стабилизационни облигации и новоемитирани национални облигации, което ще доведе до намаляване на общата ликвидност на този сегмент и съответно до евентуално постепенно повишаване на премията за ликвидност във връзка с тях. Поради необходимостта от промяна в Договора, прилагането на този подход може да отнеме значително време. Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|